навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони
Информацията е предоставена от Сиела.НЕТ

ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Обн. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.109 от 23 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г., изм. ДВ. бр.33 от 30 Април 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.23 от 22 Март 2011г., изм. ДВ. бр.32 от 19 Април 2011г., изм. ДВ. бр.45 от 14 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.81 от 18 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.82 от 21 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.93 от 25 Ноември 2011г., изм. ДВ. бр.20 от 9 Март 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.50 от 3 Юли 2012г., изм. ДВ. бр.81 от 23 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.17 от 21 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г., доп. ДВ. бр.52 от 14 Юни 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., доп. ДВ. бр.70 от 9 Август 2013г., изм. ДВ. бр.71 от 13 Август 2013г., изм. ДВ. бр.19 от 5 Март 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.21 от 8 Март 2014г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 8 Април 2016г., изм. ДВ. бр.39 от 26 Май 2016г., изм. ДВ. бр.50 от 1 Юли 2016г.,

In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!

Get Adobe Flash player

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. Този закон урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието между органите на съдебната власт и органите на законодателната и на изпълнителната власт.


Чл. 1а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Съдебната власт е държавна власт, която защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
(2) Съдебната власт е независима.
(3) Правосъдието се осъществява в името на народа.

Чл. 2. Органите на съдебната власт се ръководят от Конституцията и от принципите, установени в този закон.


Чл. 3. При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства.


Чл. 4. Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.


Чл. 5. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт.
(2) Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.
(3) Органите на съдебната власт осъществяват взаимодействие с органите на законодателната и изпълнителната власт за всестранна и пълна защита правата на гражданите и юридическите лица и реализиране на наказателната политика на държавата.


Чл. 6. При осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и следователите са политически неутрални.


Чл. 7. (1) Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.
(2) Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита, която не може да им бъде отказана.
(3) При условия и по ред, определени със закон, гражданите могат да получат правна помощ, която се финансира от държавата.


Чл. 8. (1) Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят.
(2) При осъществяване на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на съдебната власт, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.


Чл. 9. (1) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба - в рамките на отделите.


Чл. 10. (1) Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно - първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно - първоинстанционно и касационно.
(3) Влезлите в сила съдебни актове се отменят само в предвидените със закон случаи.


Чл. 11. (1) По-горната инстанция извършва контрол на актовете на по-долната инстанция само в случаите и по реда, предвидени в закон.
(2) Един и същ съдия не може да участва в разглеждането на делото в различни инстанции.


Чл. 12. (1) Органите на съдебната власт са длъжни да разглеждат и разрешават в съответствие със закона всяко подадено до тях искане.
(2) Сроковете, определени в процесуалните закони, които се отнасят до осъществяване на правомощия на съдии, прокурори и следователи, са задължителни за тях, но не засягат правата на страните в процеса.


Чл. 13. Производствата пред органите на съдебната власт се водят на български език.


Чл. 14. (1) Протоколите се изготвят на български език.
(2) В случаите, когато думи или изрази на чужд език имат особено значение за делото, може да се позволи вписването им в протокола.


Чл. 15. Когато прецени, че закон противоречи на Конституцията на Република България, съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите - главния прокурор.

Глава втора.
ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

Раздел I.
Правно положение и състав на Висшия съдебен съвет


Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Висшият съдебен съвет представлява съдебната власт, осигурява и отстоява независимостта й, определя състава и организацията на работата на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната дейност, без да се намесва в нейното осъществяване.
(2) Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, юридическо лице със седалище София. Той се представлява от един от изборните му членове, определен с решение на пленума на Висшия съдебен съвет.
(3) Народното събрание избира единадесет членове на Висшия съдебен съвет, от които шестима - за съдийската колегия, и петима - за прокурорската колегия. Изборът по колегии се извършва между съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални и нравствени качества, съобразно тяхната професионална квалификация и насоченост.
(4) Съдиите избират от своя състав шестима членове на Висшия съдебен съвет за съдийската колегия. Прокурорите избират от своя състав четирима членове на Висшия съдебен съвет за прокурорската колегия. Следователите избират от своя състав един член на Висшия съдебен съвет за прокурорската колегия.
(5) Висшият съдебен съвет има кръгъл печат с изображение на герба на Република България и с изписани думите "Република България. Висш съдебен съвет".


Чл. 17. (1) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) За членове на Висшия съдебен съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15 години юридически стаж.
(2) (Предишна ал. 1, доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.)
(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 18. (1) Изборен член на Висшия съдебен съвет не може да:
1. е народен представител, кмет или общински съветник;
2. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) заема длъжност в други държавни или общински органи;
3. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) упражнява търговска дейност или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност с изключение на тези на професионалните сдружения на съдии, прокурори и следователи;
4. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по служебно правоотношение с държавна или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец, с изключение на научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права както и за участие в международни проекти, включително финансирани от Европейския съюз;
5. упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;
6. членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му;
7. членува в синдикални организации извън системата на съдебната власт;
8. е осъждан за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, както и да е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление;
9. е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство - до трета степен включително или във фактическо съпружеско съжителство с друг член на Висшия съдебен съвет, с административен ръководител на орган на съдебната власт или с министъра на правосъдието;
10. (нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) е дисциплинарно освободен от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет.
(2) Изборен член се освобождава от Висшия съдебен съвет, ако в едномесечен срок от избора не освободи длъжността или не преустанови дейността по ал. 1.


Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) (1) Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове.
(2) Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Предложенията за членове на Висшия съдебен съвет, избирани от Народното събрание, се правят от народните представители по колегии не по-късно от два месеца преди произвеждането на избора пред комисията по ал. 2. Към предложенията се прилагат:
1. подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите, включително и изразени становища от професионални, академични и други организации;
2. документи за завършено висше образование по специалността "Право", документи, свързани с изискванията за несъвместимост, както и документи за юридическия стаж и кариерното развитие на кандидата.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Предложенията се правят, след като се вземе писменото съгласие на всеки кандидат.
(5) Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по ал. 3 се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.
(6) Публикуването на предложенията и документите по ал. 3 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.


Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на комисията, която подготвя избора, писмена концепция за работата си като член на Висшия съдебен съвет. В същия срок кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си, както и декларация за наличие на частен интерес по смисъла на чл. 2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси по образец, предложен от комисията и от пленума на Висшия съдебен съвет и утвърден от министъра на правосъдието. Всички концепции и декларации се публикуват в срок до три работни дни от изтичане на срока по изречение първо на интернет страницата на Народното събрание.
(2) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисията изслушва всеки кандидат, който представя пред нея концепцията по ал. 1. Изслушването се насрочва и обявява от комисията не по-късно от един месец преди провеждането му. Изслушването се провежда на открито заседание на комисията не по-късно от 14 дни преди провеждане на избора. За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. С оглед на постъпилите становища по ал. 2 членовете на комисията могат да изискат и допълнителни документи, които кандидатите трябва да представят.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисията изготвя подробен и мотивиран доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Докладът съдържа становище за представянето на кандидата, изготвено след изслушването му пред комисията, и заключение за:
1. минималните законови изисквания за заемане на длъжността;
2. наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговите квалификация, опит и професионални качества;
3. специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност;
4. публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
(5) Докладът се публикува на интернет страницата на Народното събрание.


Чл. 19б. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Народното събрание избира всеки член на Висшия съдебен съвет поотделно с мнозинство две трети от народните представители.


Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Органите на съдебната власт избират членове на Висшия съдебен съвет по колегии не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове.
(2) Членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт се избират пряко чрез тайно гласуване съответно от съдиите, от прокурорите и от следователите по реда на раздел I "а".

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 21б. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 25. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 26. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., обявен за противоконституционен с РКС № 10 от 2011 г. - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) (1) Членовете на Висшия съдебен съвет предприемат необходимите действия за получаване на достъп до класифицирана информация.
(2) Член на Висшия съдебен съвет, който не е получил разрешение за достъп, не може да участва в заседанията, когато се обсъждат материали и документи, съдържащи класифицирана информация, и не се запознава с тях.


Чл. 27. (1) Изборен член на Висшия съдебен съвет се освобождава преди изтичане на мандата му на основанията по чл. 130, ал. 8 от Конституцията на Република България, както и при установяване на несъвместимост с длъжностите или дейностите по чл. 18, ал. 1.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) В случаите по чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Република България пленумът на Висшия съдебен съвет обявява подадената оставка на изборен член на първото си заседание след депозирането й.
(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет не може да бъде прекратен предсрочно поради подаване на оставка на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Република България, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност по чл. 308, ал. 3, до приключване на производството.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Производството за предсрочно прекратяване на мандата на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2 - 4 от Конституцията на Република България или при установяване на несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет се открива по искане на най-малко петима от членовете на пленума на Висшия съдебен съвет или на съответната колегия.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Процедурата за предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2 - 4 от Конституцията на Република България или при установяване на несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет, избран от Народното събрание, може да започне и по искане на една пета от народните представители.
(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Процедурата за предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2 - 4 от Конституцията на Република България или при установяване на несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет, избран от съдиите, прокурорите или следователите, може да започне по искане съответно на една пета от действащите съдии, прокурори или следователи.
(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Решението на пленума на Висшия съдебен съвет за предсрочно прекратяване на мандата на негов член се постановява в едномесечен срок от постъпването на искането по ал. 4, 5 или 6 и се приема с мнозинство, не по-малко от седемнадесет гласа.


Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) В едномесечен срок от изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията изборният член на Висшия съдебен съвет се възстановява на длъжност съдия, прокурор или следовател, не по-ниска от заеманата преди избора, като времето, през което е бил член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7.


Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Изборните членове на Висшия съдебен съвет не получават възнаграждение за работата си в комисии към съвета.
(2) За изборните членове на Висшия съдебен съвет се прилагат разпоредбите на чл. 218, ал. 1, чл. 219, чл. 221, чл. 224 и чл. 330.

Раздел I "а".
Пряк избор на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите (Нов - ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Раздел I "а".


Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Общото събрание на съдиите за избор на членове на Висшия съдебен съвет се свиква съвместно от председателя на Върховния касационен съд и от председателя на Върховния административен съд.
(2) Общото събрание на прокурорите за избор на членове на Висшия съдебен съвет се свиква от главния прокурор.
(3) Общото събрание на следователите за избор на членове на Висшия съдебен съвет се свиква от главния прокурор.
(4) В поканата за свикване на общите събрания се посочват датата, мястото и часът на провеждането им.
(5) Общите събрания се свикват не по-рано от осем месеца и не по-късно от шест месеца преди изтичане на мандата на Висшия съдебен съвет или в 7-дневен срок от предсрочното освобождаване на изборен член на Висшия съдебен съвет. Когато събранията не се свикат от лицата по ал. 1, 2 или 3 в 7-дневен срок от изтичане на срока, министърът на правосъдието свиква общо събрание и определя датата, мястото и часа на неговото провеждане.
(6) Свикването на общите събрания се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

Чл. 29б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Пленумът на Висшия съдебен съвет по предложение на съответните колегии и след обсъждане с органите на съдебната власт приема правила за произвеждането на избори на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите, които се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет и се прилагат за всички избори.
(2) Пленумът на Висшия съдебен съвет утвърждава образец на изборните протоколи и техническия образец на бюлетините не по-късно от тридесет дни преди изборния ден.
(3) Бюлетините са бели, изработени от плътна непрозрачна хартия, която не позволява да се разкрива тайната на гласуването.

Чл. 29в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Предложения за изборни членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите могат да се правят съответно от всеки съдия, прокурор или следовател не по-късно от два месеца преди произвеждането на избора.
(2) Предложенията се правят писмено и се мотивират с оглед на личните, професионалните и нравствените качества на кандидата. Към предложението се прилага писменото съгласие на кандидата по чл. 19, ал. 4.
(3) Предложенията с мотивите към тях и имената на предложителите се обявяват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни от постъпването им.
(4) В 14-дневен срок от обявяването на предложенията кандидатите представят в писмена форма подробна автобиография, мотивите си и концепция за дейността на Висшия съдебен съвет, както и документи за съответствие с изискванията на закона. В същия срок кандидатите представят декларация, свързана с несъвместимостта или за обстоятелства, които могат да доведат до частен интерес по смисъла на чл. 2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси при вземане на решения, за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по чл. 19а, ал. 1.
(5) Документите по ал. 4 се публикуват в срок до три дни от представянето им на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

Чл. 29г. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) За всяко постъпило предложение съответната колегия на Висшия съдебен съвет изисква от Инспектората към Висшия съдебен съвет подробни справки за всички проверки.
(2) В 14-дневен срок от обявяването на всяко предложение по реда на чл. 29в, ал. 3 съответната колегия на Висшия съдебен съвет публикува на интернет страницата си документите по ал. 1 и документите на всеки кандидат от кадровото му дело по чл. 30а, ал. 2.
(3) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се произнася по допустимостта на всяко предложение по отношение на изискуемите образование, юридически стаж и представянето на предвидените документи относно кандидатите съдии за членове на Висшия съдебен съвет, а прокурорската колегия - относно кандидатите прокурори и следователи, в срок до седем дни след изтичане на срока по ал. 2. Решенията се обявяват незабавно на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.
(4) Решенията по допустимостта на предложенията може да се обжалват в тридневен срок от обявяването им по реда на ал. 3 чрез съответната колегия на Висшия съдебен съвет пред състав, състоящ се от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, определени на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. Решението се постановява в 7-дневен срок от подаване на жалбата и е окончателно.
(5) В тридневен срок от влизане в сила на решенията по допустимостта колегиите на Висшия съдебен съвет изготвят списъци с имената и заеманата длъжност на всички кандидати, допуснати до участие в изборите за членове на Висшия съдебен съвет.
(6) Публикуването на документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 29д. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) В 14-дневен срок от насрочване на избора колегиите на Висшия съдебен съвет съставят списъци на действащите съдии, прокурори и следователи, които служат за избирателни списъци.
(2) В тридневен срок от публикуване на списъка всеки съдия, прокурор и следовател може да поиска от съответната колегия на Висшия съдебен съвет да бъде включен в списъка. Колегията се произнася в тридневен срок от постъпване на искането с решение, което не подлежи на обжалване.
(3) В деня на произвеждането на избора всеки действащ съдия, прокурор и следовател може да упражни правото си да гласува чрез представяне на удостоверение от административния ръководител за заеманата от него длъжност, като се дописва в избирателните списъци.

Чл. 29е. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Пленумът на Висшия съдебен съвет организира отпечатването на бюлетини, съдържащи трите имена на всички допуснати кандидати по азбучен ред, както и тяхната длъжност.

Чл. 29ж. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Общото събрание се провежда в две последователни съботи.
(2) В първата събота общото събрание избира избирателна комисия и избирателни секции и изслушва кандидатите. Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от включените в съответния списък по чл. 29д съдии, прокурори или следователи. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда независимо от броя на присъстващите. Събранията са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

Чл. 29з. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Избирателната комисия на съдиите се състои от деветима редовни и петима резервни членове, избирателната комисия на прокурорите - от седмина редовни и четирима резервни членове, и избирателната комисия на следователите - от петима редовни и трима резервни членове.
(2) Избирателните секции се състоят от трима редовни и двама резервни членове. За всеки петстотин съдии, прокурори или следователи се съставя по една избирателна секция, като остатъците, по-малки от петстотин души, се разпределят поравно между избирателните секции.
(3) Член на избирателна комисия или на избирателна секция не може да е кандидат, съпруг на кандидат, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или да се намира във фактическо съжителство с кандидат за член на Висшия съдебен съвет.
(4) Членовете на избирателните комисии и на избирателните секции не могат да са помежду си съпрузи или във фактическо съжителство, роднини по права линия или по съребрена линия до четвърта степен.
(5) Членовете на избирателните комисии избират от своя състав председател и заместник-председател, а членовете на избирателните секции - председател.

Чл. 29и. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Кандидатите, включени в списъците по чл. 29г, ал. 5, се изслушват по азбучен ред.
(2) Становища за кандидатите и въпроси към тях могат да се представят на съответната колегия на Висшия съдебен съвет от съдии, прокурори, следователи, юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, не по-късно от 14 дни преди датата на провеждане на общото събрание.
(3) В срок до три дни след постъпването им становищата и въпросите се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. Не се публикуват данни, които съдържат класифицирана информация, и факти от личния живот на кандидатите.
(4) Въпроси към кандидатите могат да отправят членовете на общото събрание и на комисията, включително въз основа на становищата по ал. 2. Комисията е длъжна да зададе всички постъпили въпроси.

Чл. 29к. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) След изслушването на кандидатите изборът продължава следващата събота. Той се произвежда от 8,00 ч. до 18,00 ч. Когато в 18,00 ч. пред избирателната секция има негласували съдии, прокурори или следователи, председателят на избирателната секция установява техния брой и самоличност. Негласувалите съдии, прокурори или следователи предават документите си за самоличност на избирателната секция. Само тези съдии, прокурори или следователи се допускат до гласуване след 18,00 ч.
(2) Изборът се смята за редовен, ако са гласували повече от половината от съдиите, съответно прокурорите или следователите, включени в списъците по чл. 29д.
(3) В случай че не са налице предпоставките по ал. 2, се произвежда нов избор на следващия ден. Изборът се смята за редовен, ако са гласували не по-малко от 33 на сто от имащите право на глас.
(4) В случай че при произвеждането на новия избор се наложи повторно гласуване по реда на чл. 29л, ал. 4, то се извършва на следващия ден.
(5) В случай че всички членове на Висшия съдебен съвет, които се излъчват от съответното общо събрание, са избрани в деня, в който е проведено гласуването съгласно ал. 1, събранието се закрива.

Чл. 29л. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Гласуването е тайно и се извършва с хартиена бюлетина по образец, утвърден от пленума на Висшия съдебен съвет, която се пуска в избирателната кутия.
(2) Действителни са бюлетините, които:
1. са по утвърдения образец;
2. съдържат означени необходимия брой или по-малко кандидати за съдийската или прокурорската колегия, избирани от общото събрание;
3. имат поставени върху тях два печата от съответната избирателна секция; печатът съдържа наименованието и номера на избирателната секция;
4. нямат вписани специални символи, като букви, цифри или други знаци;
5. съдържат отбелязване за кандидата със знак "Х" или "V" с химикал, пишещ със син цвят.
(3) За избрани се смятат кандидатите, получили повече от половината от действителните гласове. Ако кандидатите, отговарящи на това условие, са повече от броя на членовете, които се избират на съответното общо събрание, за избрани се смятат тези измежду тях, които са получили най-много гласове.
(4) Когато при гласуването не е избран съответният брой членове по реда на ал. 3, изборът продължава на следващия ден, като се произвежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване не е избран съответният брой членове с необходимото мнозинство, за избрани се смятат онези от тях, които са получили най-много гласове.
(5) Ако избирателната комисия не е успяла да отпечата нови бюлетини, невключващи избраните по реда на ал. 3 кандидати, се гласува с първоначалните бюлетини. В този случай подадените за тези кандидати гласове не се зачитат при определянето на валидността на бюлетината и на изборния резултат.
(6) При равен брой гласове избраният или избраните кандидати се определят от избирателната комисия чрез жребий, проведен в присъствието на заинтересованите кандидати.

Чл. 29м. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) На всички етапи от изборния процес могат да присъстват наблюдатели, които са изрично упълномощени представители на юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, и се регистрират от съответната колегия на Висшия съдебен съвет до изборния ден.
(2) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет регистрира юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, които желаят да участват с изрично упълномощени представители като наблюдатели в изборите.
(3) Регистрирането на организациите по ал. 2 се извършва въз основа на заявление, подписано от лицето, представляващо организацията съгласно актуалната й съдебна регистрация или от изрично упълномощено от него лице.
(4) Към заявлението по ал. 3 се прилагат:
1. удостоверение за актуално правно състояние;
2. изрично пълномощно от лицето, представляващо организацията, когато документите се подават от упълномощено лице;
3. списък, подписан от представляващия съответната организация или от изрично упълномощено от него лице, съдържащ имената и единния граждански номер, съответно друг идентифициращ номер за лицата, които не са български граждани, които да се регистрират като наблюдатели;
4. пълномощни на изрично упълномощените представители на организацията, които да се регистрират като наблюдатели; представителите на юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, може да са упълномощени с общо пълномощно.

Чл. 29н. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Отварянето на изборните кутии и преброяването на подадените бюлетини е публично и се извършва от съответните избирателни секции веднага след приключване на гласуването.
(2) За резултатите от избора всяка от секциите съставя протокол в два екземпляра, в който се вписват общият брой на гласувалите, действителните и недействителните бюлетини; бюлетините, подадени поименно за всеки кандидат. Протоколът се подписва от председателя и от членовете на избирателната секция.
(3) Въз основа на протоколите по ал. 2 избирателната комисия се произнася с решение за резултатите от избора, което включва имената на избраните членове на съответната колегия и броя на гласовете, с които са избрани, и се подписва от председателя и от членовете на избирателната комисия. Неразделна част от решението на избирателната комисия са протоколите на избирателните секции. Решението и протоколите се обявяват незабавно на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.
(4) Решението на избирателната комисия, с което се обявява резултатът от избора, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от обявяването му пред състава по чл. 29г, ал. 4.
(5) Жалбата се подава чрез съответната колегия на Висшия съдебен съвет, която в тридневен срок изпраща цялата преписка на състава по ал. 4.
(6) Съставът разглежда жалбата в открито съдебно заседание с призоваване на жалбоподателя и представител на избирателната комисия и се произнася с решение в 14-дневен срок, което е окончателно.
(7) Бюлетините се подреждат и запечатват в избирателните кутии. Те се съхраняват до влизане в сила на решението, с което избирателната комисия се произнася за резултата от избора, и се унищожават с решение на пленума на Висшия съдебен съвет след встъпване в длъжност на новоизбраните членове.
(8) Решението на избирателната комисия и протоколите на избирателните секции се пазят 5 години от деня на избора.

Чл. 29о. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Ако изборът бъде обявен за незаконосъобразен, нов избор се произвежда не по-късно от един месец.
(2) Датата на избора се насрочва от лицата по чл. 29а, ал. 1 - 3 и се съобщава на съдиите, прокурорите и следователите по реда за свикване на общото събрание.
(3) Новият избор се произвежда по правилата, предвидени за редовния избор.

Чл. 29п. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Организационно-техническата подготовка на събранията се извършва от администрацията на Висшия съдебен съвет.
(2) Разходите по провеждането на събранията са за сметка на бюджета на Висшия съдебен съвет.

Чл. 29р. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) При предсрочно освобождаване на изборен член на Висшия съдебен съвет избор на нов член се насрочва при условията и по реда на този раздел.

Раздел II.
Дейност и организация на Висшия съдебен съвет


Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Висшият съдебен съвет осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия.
(2) Пленумът на Висшия съдебен съвет се състои от всички негови членове и има следните правомощия:
1. приема проекта на бюджета на съдебната власт;
2. приема решение за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130, ал. 8 от Конституцията;
3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
4. изслушва и приема годишните доклади на органите на съдебната власт по чл. 84, т. 16 от Конституцията;
5. управлява недвижимите имоти на съдебната власт;
6. прави предложение до президента на Република България за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор;
7. по предложение на една от колегиите след съгласуване с министъра на правосъдието или по предложение на министъра на правосъдието, а по отношение на военните съдилища - след съгласуване с министъра на отбраната, определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните, административните и апелативните съдилища и прокуратури, създава и закрива съдилища и прокуратури, променя тяхното седалище и определя населените места, в които се разкриват териториални отделения към съответния районен съд и към съответната районна прокуратура;
8. по предложение на една от колегиите след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт определя броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели съобразно степента на натовареност;
9. определя броя и структурата на администрацията на Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието;
10. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;
11. изготвя и внася в Народното събрание до 31 май годишен доклад за своята дейност заедно с годишния доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и с годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор;
12. изготвя и оповестява годишен доклад за независимостта и прозрачността на дейността на органите на съдебната власт и на собствената си дейност, който предоставя за обществено обсъждане;
13. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт;
14. създава постоянни и временни комисии за подпомагане на дейността си;
15. приема правилник за организацията на дейността си и за дейността на администрацията на Висшия съдебен съвет, който се обнародва в "Държавен вестник";
16. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички свои решения и мотивите към тях;
17. в предвидените от закона случаи издава подзаконови нормативни актове;
18. одобрява автоматизираните информационни системи за органите на съдебната власт след съгласуване с министъра на правосъдието и осигурява системната им интеграция и оперативната им съвместимост;
19. решава и други общи за съдебната власт организационни въпроси.
(3) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
(4) Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 11 членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.
(5) Съдийската колегия и прокурорската колегия осъществяват поотделно и в съответствие с професионалната си насоченост следните правомощия по отношение на съдиите, прокурорите и следователите:
1. назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;
2. правят периодични и други атестации на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;
3. налагат дисциплинарните наказания - понижаване и освобождаване от длъжност, на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт;
4. определят броя, назначават и освобождават административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
5. решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт;
6. правят предложения до пленума на Висшия съдебен съвет за определяне на броя на съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и съответните прокуратури;
7. правят предложения до пленума на Висшия съдебен съвет за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели;
8. определят броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност - по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за органите, включени в структурата на прокуратурата на Република България - и с главния прокурор, като могат да разкриват нови и да съкращават длъжности;
9. организират и провеждат конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности в предвидените от този закон случаи;
10. възлагат на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършването на проверки, които са извън годишната програма за дейността му;
11. предлагат на пленума на Висшия съдебен съвет становища по законопроекти в обхвата на своята компетентност;
12. ежегодно анализират и отчитат степента на натовареност на органите на съдебната власт;
13. изискват и обобщават на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурата и от Националната следствена служба за тяхната дейност;
14. създават постоянни и временни комисии за подпомагане на дейността си;
15. организират и координират участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество;
16. приемат правила за работата си, които се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет;
17. прокурорската колегия избира и освобождава директора на Националната следствена служба.
(6) Дейността на пленума и колегиите на Висшия съдебен съвет се подпомага от администрация.


Чл. 30а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Колегиите към Висшия съдебен съвет съставят, водят и съхраняват кадрово дело за всеки съдия, прокурор и следовател.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Кадровото дело съдържа документите, свързани с постъпването и освобождаването от длъжност на съдия, прокурор и следовател, с професионалното му развитие, резултати от проверки във връзка с постъпили сигнали и жалби, поощренията - отличия или награди, които е получил, и наложените наказания. В кадровото дело се прилагат и декларациите за несъвместимост, копие от атестационните формуляри, индивидуалните планове за професионално развитие, както и резултатите от тяхното изпълнение и други документи за притежаваните от съответното лице професионални и нравствени качества.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Индивидуалният план за професионално развитие на съдията, прокурора или следователя съдържа мерки за специфично обучение, за повишаване на неговата професионална компетентност и умения и преодоляване на недостатъци, които се определят в резултат на оценка на работата му в хода на атестационна, дисциплинарна или друга приложима по закона процедура, с негово съгласие или по негово искане.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съдържащите се в кадровото дело данни, свързани с професионалната компетентност и относими към успешното справяне с работата на съдия, прокурор или следовател, и индивидуалните планове за обучение и професионално развитие не са публични. Те не могат да бъдат използвани за цел, различна от изрично предвидената в закона.
(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Копия от документите, съдържащи се в кадровото дело, се съхраняват в органа на съдебната власт, в който съответният съдия, прокурор или следовател е назначен на длъжност.
(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Всеки съдия, прокурор и следовател има право да се запознае с кадровото си дело при поискване, както и да получава заверени копия от съхраняваните в него документи.


Чл. 31. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Министърът на правосъдието председателства заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет. Той не участва в гласуването. При отсъствие на министъра на правосъдието пленумът на Висшия съдебен съвет се председателства от представляващия Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или от главния прокурор.
(2) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от председателя на Върховния касационен съд, а при негово отсъствие - от председателя на Върховния административен съд или от най-старшия присъстващ член. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от главния прокурор, а при негово отсъствие - от най-старшия присъстващ член. Министърът на правосъдието може да присъства на заседанията, като не участва в гласуването.
(3) При отсъствие на министъра на правосъдието, на заседанието на пленума и на колегиите може да присъства определен от него заместник-министър.
(4) Главният инспектор може да присъства на заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и на заседанията на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като не участва в гласуването.


Чл. 33. (1) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Заседанията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет се свикват от председателстващия. Заседанията на пленума могат да се свикват и по искане на всяка от колегиите на Висшия съдебен съвет. Заседанията на колегиите могат да се свикват и по искане на трима членове на съответната колегия.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Членовете на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет, както и главният инспектор се уведомяват за датата на провеждане и за дневния ред три дни предварително, като им се предоставят и писмените материали за заседанието.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Решенията на пленума на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 6 се приемат с мнозинство, не по-малко от седемнадесет гласа, а останалите решения - с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове. Гласуването винаги е явно.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Решенията на колегиите на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 5, т. 1 - 4 се приемат с мнозинство, не по-малко от осем гласа - за съдийската колегия, и не по-малко от шест гласа - за прокурорската колегия, а останалите решения - с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове, с изключение на решението по чл. 30, ал. 5, т. 17. Гласуването винаги е явно.
(5) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Допълнения в предварително обявения дневен ред могат да се правят в деня на заседанието по решение на пленума или на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Заседанията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет са публични и се излъчват пряко в интернет освен в случаите, когато се обсъждат предложения за налагане на дисциплинарно наказание или документи, съдържащи информация, класифицирана по Закона за защита на класифицираната информация.
(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Решенията, приети на закрито заседание, се обявяват публично.

Чл. 34. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Заседание на пленума или на съответната колегия на Висшия съдебен съвет се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Решенията на пленума или на съответната колегия се мотивират. За мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. За мотиви на решението, с което не се приема направеното предложение, се смятат отрицателните изказвания на членовете на Висшия съдебен съвет срещу него. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на решението.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Не се допуска гласуване "въздържал се".

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен, или ако са налице други обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) В случаите по ал. 1 членът на Висшия съдебен съвет се отстранява сам, като обявява обстоятелствата, които са наложили отстраняването.
(3) (Обявена за противоконституционна с РКС № 10 от 2011 г. - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Когато има данни за наличието на обстоятелствата по ал. 1 и членът на Висшия съдебен съвет не се отстрани сам, Комисията по установяване и предотвратяване на конфликт на интереси на Висшия съдебен съвет изготвя доклад. Когато в доклада са установени обстоятелства по ал. 1, членът на Висшия съдебен съвет се отстранява по решение на съвета, като се обявяват обстоятелствата, наложили отстраняването.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 36. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Заинтересованите лица могат да оспорват решенията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.
(2) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването й в съда заедно с административната преписка.
(3) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.


Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Пленумът на Висшия съдебен съвет избира от своя състав постоянна Комисия "Бюджет и финанси" и постоянна Комисия "Управление на собствеността". Тези комисии са с равно по численост представителство от съдийската и от прокурорската колегия.
(2) Пленумът на Висшия съдебен съвет определя броя на членовете и състава на комисиите по ал. 1, а правомощията и правилата за дейността им се уреждат в правилника по чл. 30, ал. 2, т. 15. Всяка комисия избира председател между членовете си.
(3) Дейността на съдийската и на прокурорската колегия се подпомага съответно от постоянна Комисия по атестирането и конкурсите и от Комисия по професионална етика. Броят на членовете, съставът им, правомощията и правилата за дейността им се определят от съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Всяка комисия избира председател между членовете си.
(4) В състава на Комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия се включват членове от колегията, както и избрани членове от действащи към момента на избора съдии с ранг или на длъжност съдия във Върховния касационен съд или във Върховния административен съд. Административните ръководители на съдилища и техните заместници не могат да бъдат избирани за членове на комисии.
(5) Пленумите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд избират съдии, отговарящи на условията по ал. 4, които се включват в Комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия.
(6) В състава на Комисията по атестирането и конкурсите при прокурорската колегия се включват членове от колегията, както и избрани членове от действащи към момента на избора прокурори и следователи с ранг или на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба. Административните ръководители на прокуратурите и техните заместници не могат да бъдат избирани за членове на комисии.
(7) Общите събрания на прокурорите от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура избират прокурори, а Общото събрание на следователите от Националната следствена служба избира следователи, отговарящи на условията по ал. 6, които се включват в Комисията по атестирането и конкурсите при прокурорската колегия.
(8) Мандатът на избраните членове на комисиите по атестирането и конкурсите е едногодишен. Съдия, прокурор или следовател не може да бъде избиран за член на съответната комисия за повече от два последователни мандата.
(9) Комисиите по професионална етика към колегиите извършват проучвания, събират необходимата информация и изготвят становище относно притежаваните нравствени качества на кандидатите в конкурсите за заемане на длъжност в органите на съдебната власт, както и на кандидатите за административни ръководители и на кандидатите за заместник-административни ръководители.

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисиите по атестирането и конкурсите предлагат на съответната колегия проект на решение за:
1. броя на съдиите, прокурорите, следователите, както и на административните ръководители и на техните заместници;
2. назначаване, повишаване в ранг или в длъжност и освобождаване на съдии, прокурори и следователи;
3. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) назначаване и освобождаване на административните ръководители и на заместниците на административни ръководители, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба, който е и заместник на главния прокурор по разследването;
4. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) придобиване статут на несменяемост на съдии, прокурори и следователи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Предложения пред Комисиите по атестирането и конкурсите във връзка с осъществяване на правомощията им по ал. 1 се правят от заинтересования съдия, прокурор или следовател и от съответния административен ръководител.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Предложенията от административния ръководител се правят, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) от председателя на Върховния касационен съд - за заместниците му и за съдиите от този съд;
2. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) от председателя на Върховния административен съд - за заместниците му и за съдиите от този съд;
3. от главния прокурор за:
а) (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) заместниците му от Върховната касационна прокуратура, от Върховната административна прокуратура и за директора на Националната следствена служба, който е и заместник на главния прокурор по разследването;
б) (нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) прокурорите от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и за следователите от Националната следствена служба;
в) (предишна буква "б" - ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.)
4. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) от апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор и ръководителя на апелативната специализирана прокуратура - за заместниците им и за прокурорите от апелативните прокуратури и от военно-апелативната прокуратура и апелативната специализирана прокуратура, както и за окръжните и военно-окръжните прокурори в съответния район;
5. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) от военно-окръжните прокурори и ръководителя на специализираната прокуратура съответно - за заместниците им, за прокурорите от военно-окръжните прокуратури и от специализираната прокуратура, за военните следователи и за следователите от следствените отдели в специализираната прокуратура;
6. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) от окръжните прокурори - за заместниците им, за завеждащите окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, за прокурорите от окръжните прокуратури и за следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, както и за районните прокурори в съответния район;
7. от районните прокурори - за заместниците им и за прокурорите от районните прокуратури;
8. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) от председателите на апелативните съдилища, на военно-апелативния съд и на апелативния специализиран наказателен съд - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
9. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) от председателите на окръжните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
10. от председателите на административните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
11. от председателите на военните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
12. (нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) от председателя на специализирания наказателен съд - за заместниците му и за съдиите от този съд;
13. (отм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) от председателите на районните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища.
14. (отм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Директорът на Националната следствена служба може да изготвя предложения до главния прокурор за завеждащи специализираните отдели в Националната следствена служба и за следователите от тези отдели.
(5) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Завеждащите окръжните следствени отдели и следствените отдели към специализираната прокуратура могат да изготвят предложения до административните ръководители на окръжните прокуратури и до административния ръководител на специализираната прокуратура за следователите от тези отдели.
(6) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Завеждащите окръжните следствени отдели могат да изготвят предложения до административните ръководители на окръжните прокуратури за следователите от тези отдели.
(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Министърът на правосъдието може да дава становища по предложенията до съдийската и до прокурорската колегия.
(8) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисиите по атестирането и конкурсите при съдийската и съответно при прокурорската колегия провеждат атестирането на съдии, прокурори и следователи, на административни ръководители и на заместници на административни ръководители с изключение на тези от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба.

Чл. 39а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 39б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) В органите на съдебната власт се избират комисии по професионална етика.
(2) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) Членовете на комисията по професионална етика се избират от общото събрание на съответния орган на съдебната власт за срок четири години. Членовете на комисията не могат да бъдат преизбирани за два последователни мандата. Всяка комисия се състои от трима редовни и един резервен член. Измежду членовете си комисията избира председател.
(3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) При невъзможност да се сформира комисия по професионална етика функциите й се осъществяват от комисията на горестоящия орган на съдебната власт в съответния съдебен район.
(4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисиите по професионална етика в съдилищата, прокуратурите и в Националната следствена служба подпомагат съответната Комисия по професионална етика при осъществяване на правомощията й по чл. 37, ал. 9, като дават становище за нравствените качества на съдиите, прокурорите и следователите от съответния съд, прокуратура, следствен отдел или Националната следствена служба.
(5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисиите по професионална етика осъществяват дейността си по прилагането на Кодекса за етично поведение на българските магистрати в съответствие с правилата за организацията и дейността им, приети от съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

Глава трета.
ИНСПЕКТОРАТ КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

Раздел I.
Общи положения


Чл. 40. Дейността на Инспектората се основава на принципите на законосъобразност, обективност и публичност.


Чл. 41. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е юридическо лице със седалище София.

Раздел II.
Избор и предсрочно прекратяване на мандата на главния инспектор и на инспекторите


Чл. 42. (1) За главен инспектор и инспектори се избират юристи с високи професионални и нравствени качества.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., обявена за противоконституционна в частта "съдия, прокурор или следовател, който" с РКС № 10 от 2011 г. - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) За главен инспектор се избира съдия, прокурор или следовател, който има и най-малко 15 години юридически стаж, от които най-малко 10 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) За инспектори се избират лица, които имат и най-малко 12 години юридически стаж, като за петима от инспекторите в рамките на този стаж се изискват и най-малко 8 години, а за останалите петима - най-малко 5 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.)


Чл. 43. Главен инспектор и инспектори не могат да са лица, по отношение на които са налице основанията по чл. 18, ал. 1.


Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) (1) Народното събрание избира главен инспектор и инспектори не по-късно от един месец преди изтичането на техния мандат.
(2) Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание.
(3) Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се правят от народните представители не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред комисията по ал. 2. Предложенията се придружават от подробни писмени мотиви и се правят, при условие че е налице предварително писмено съгласие на кандидата. Към предложенията се прилагат и документи, определени от комисията, свързани с изискванията за несъвместимост, юридически стаж, кариерното израстване на кандидата и завършено висше образование по специалността "Право".
(4) Комисията може да определи и други документи, които кандидатите трябва да представят.
(5) Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по ал. 3 се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.
(6) Публикуването на предложенията и документите по ал. 3 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.


Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) (1) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат за главен инспектор и за инспектор представя на комисията, която подготвя избора, писмена концепция за работата си. В същия срок кандидатите представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, предложен от комисията и от Висшия съдебен съвет и утвърден от министъра на правосъдието. Концепцията и декларацията се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страниците на Народното събрание и на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(2) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страниците на Народното събрание и на Инспектората към Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.
(3) Комисията изслушва всеки кандидат за инспектор и за главен инспектор, които представят пред нея концепцията по ал. 1. Изслушването се насрочва и обявява от комисията не по-късно от един месец преди провеждането му.
(4) Изслушването се провежда на открито заседание на комисията не по-късно от 14 дни преди провеждането на избора. За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. Въпроси към кандидатите могат да отправят членовете на комисията, включително въз основа на становищата по ал. 2.
(5) Комисията изготвя доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Докладът съдържа заключение за:
1. минималните законови изисквания за заемане на длъжността;
2. наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговите квалификация, опит и професионални качества;
3. специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност;
4. публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
(6) Докладът се публикува на интернет страницата на Народното събрание.


Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Народното събрание избира главния инспектор и всеки от инспекторите поотделно с мнозинство две трети от народните представители.


Чл. 47. (1) Главният инспектор и инспекторите встъпват в длъжност в деня на изтичане на мандата на лицата, на чието място са избрани.
(2) Главният инспектор и инспекторите освобождават длъжностите и прекратяват дейностите, които са несъвместими с изискванията по чл. 18, ал. 1, преди встъпването им в длъжност, за което уведомяват председателя на Народното събрание.


Чл. 48. (1) Главният инспектор и инспекторите се освобождават от длъжност преди изтичането на мандата им при:
1. подаване на оставка;
2. влизане в сила на съдебен акт за извършено престъпление;
3. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
4. лишаване от право да упражняват юридическа професия или дейност;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;
6. неизпълнение на задължението по чл. 47, ал. 2.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) В случаите по ал. 1, т. 2 - 6 предложение за освобождаване на главния инспектор или инспекторите могат да правят най-малко една пета от народните представители или Пленумът на Висшия съдебен съвет.


Чл. 49. При освобождаване на основание чл. 48, ал. 1 на главния инспектор или на инспектор Народното събрание избира на негово място нов главен инспектор или инспектор, който довършва мандата.


Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., обявен за противоконституционен в частта "съдия, прокурор или следовател" с РКС № 10 от 2011 г. - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) При изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите се възстановяват на длъжност съдия, прокурор или следовател, не по-ниска от заеманата преди избора.


Чл. 51. (1) Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на председател на отделение във Върховния касационен съд.
(2) Възнаграждението на инспекторите е равно на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.


Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Времето, прослужено като главен инспектор, инспектор или експерт в Инспектората към Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7.


Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) За главния инспектор и инспекторите се прилагат глава шестнадесета и чл. 219, 221, 224 и 330.

Раздел III.
Правомощия на Инспектората


Чл. 54. (1) Инспекторатът:
1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи;
2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове;
3. анализира и обобщава делата, които са приключени с влязъл в сила съдебен акт, както и приключените преписки и дела на прокурорите и следователите;
4. при противоречива съдебна практика, установена при осъществяване на дейността по т. 3, сигнализира компетентните органи за отправяне на искане за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
5. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) при нарушения, установени при осъществяване на дейностите по т. 1 - 3, сигнализира административния ръководител на съответния орган на съдебната власт и съответната колегия на Висшия съдебен съвет;
6. прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи и административни ръководители на органите на съдебната власт;
7. отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително до компетентните органи на съдебната власт;
8. изготвя и представя на Висшия съдебен съвет годишна програма и отчет за своята дейност;
9. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) обсъжда предложения от министъра на правосъдието проект на бюджет на съдебната власт в частта му относно бюджета на Инспектората и го представя на Висшия съдебен съвет;
10. ежегодно предоставя публично информация за своята дейност и публикува отчета за дейността си на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.
(2) Инспекторатът приема решения с мнозинство повече от половината от членовете си.


Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) При осъществяване на дейността си Инспекторатът се подпомага от администрация. Числеността на администрацията не може да надвишава два пъти и половина броя на инспекторите, включително и главния инспектор.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) При Инспектората, извън администрацията по ал. 1, се назначават чрез конкурс експерти, които имат най-малко 5 години юридически стаж и отговарят на изискванията на чл. 18, ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Експертите при Инспектората се назначават и освобождават от главния инспектор.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Възнаграждението на експертите при Инспектората е равно на възнаграждението на съдия в районен съд.
(5) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Инспекторатът приема правилник за организацията на своята дейност и за дейността на администрацията и на експертите, който се обнародва в "Държавен вестник".


Чл. 56. (1) Инспекторатът осъществява дейността си чрез проверки, предвидени в годишната му програма, или по сигнали.
(2) Проверката се извършва от главния инспектор или инспектор, който се подпомага от експерти.
(3) Главният инспектор определя със заповед реда за извършване на проверките.


Чл. 57. (1) Проверките, предвидени в годишната програма, се извършват от определени чрез жребий екипи, които включват проверяващия по чл. 56, ал. 2 и експертите, които го подпомагат. Жребият се провежда от главния инспектор в присъствието на всички инспектори непосредствено след определянето на годишната програма.
(2) За проверките по сигнали проверяващият по чл. 56, ал. 2 и двама експерти, които го подпомагат, се определят на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение според поредността на постъпване на сигналите.


Чл. 58. (1) Извършването на проверка се възлага със заповед на главния инспектор, която съдържа:
1. органа на съдебната власт, съдията, прокурора или следователя, който ще бъде проверяван, задачите и срока за извършване на проверката;
2. името на проверяващия по чл. 56, ал. 2;
3. поименния състав на експертите, които го подпомагат;
4. срока за съставяне на акта с резултатите от проверката.
(2) В акта за резултатите от проверката се съдържат констатациите от извършената проверка и при необходимост препоръки и срок за изпълнението им.
(3) Актът за резултатите от проверката се предоставя на проверявания съдия, прокурор или следовател, както и на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. Те могат в 7-дневен срок от връчването му да направят възражения и да ги представят на главния инспектор.
(4) Административният ръководител уведомява главния инспектор за изпълнението на препоръките, ако има такива, в срока, определен в акта за резултатите от проверката.


Чл. 59. Административните ръководители на органите на съдебната власт са длъжни да оказват съдействие на главния инспектор и на инспекторите при изпълнение на правомощията им и да им осигуряват достъп до необходимите за осъществяването им материали.


Чл. 60. (1) Главният инспектор осъществява и общо организационно и методическо ръководство на дейността на Инспектората, като:
1. представлява Инспектората и определя кой от инспекторите го замества при негово отсъствие;
2. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) се разпорежда със средствата по бюджета на Инспектората;
3. осъществява контрол върху дейността на инспекторите;
4. организира издаването на бюлетин за резултатите от проверките, който се публикува на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет;
5. сключва и прекратява трудовите договори с експертите и служителите от администрацията на Инспектората;
6. организира повишаване квалификацията на инспекторите и администрацията на Инспектората.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Глава трета "а".
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЯ СРЕЩУ НАРУШАВАНЕ ПРАВОТО НА РАЗГЛЕЖДАНЕ И РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО В РАЗУМЕН СРОК (НОВА - ДВ, БР. 50 ОТ 2012 Г.)

Раздел I.
Общи положения


Чл. 60а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) (1) По реда на тази глава се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
(2) Заявленията по ал. 1 се подават от граждани и юридически лица, които са:
1. страни по приключени граждански, административни и наказателни производства;
2. обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства.
(3) По реда на тази глава се определя и изплаща обезщетение в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека в размер не повече от 10 000 лв.
(4) Заявленията по ал. 1 се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието.
(5) За заявленията се създава отделен регистър, който се публикува на интернет страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(6) Не се дължи такса за разглеждане на заявления по реда на тази глава.

Раздел II.
Съдържание и проверка на заявлението


Чл. 60б. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) (1) Заявлението трябва да е написано на български език и да съдържа:
1. имената по документ за самоличност, единен граждански номер и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани;
2. имената по документ за самоличност, личен номер на чужденец и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за чужденците;
3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
4. посочване на акта, действието или бездействието, с което е извършено нарушението от съответния орган;
5. органа, до който се подава заявлението;
6. в какво се състои искането;
7. подпис на заявителя.
(2) Заявителят прилага декларация, че не е правил искане за обезщетение за същото нарушение и обезщетение не му е изплатено по друг ред.

Раздел III.
Ред за разглеждане на заявленията


Чл. 60в. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) (1) Проверката на заявленията по чл. 60а, ал. 1 се извършва от Инспектората към Висшия съдебен съвет, към който се създава специализирано звено.
(2) За експерти в специализираното звено се назначават юристи, които имат най-малко 5 години юридически стаж. Възнаграждението на експертите е равно на възнаграждението на съдия в районен съд.
(3) (В сила от 01.10.2012 г.) Главният инспектор разпределя постъпилите заявления на състав от инспектор и двама експерти на принципа на случайния подбор, като единият от експертите определя за докладчик.
(4) (В сила от 01.10.2012 г.) Ако заявлението не отговаря на изискванията на чл. 60б, ал. 1 и 2, на заявителя се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
(5) (В сила от 01.10.2012 г.) Ако заявителят не отстрани нередовностите, заявлението заедно с приложенията се връща.


Чл. 60г. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) (1) За резултатите от проверката се съставя констативен протокол.
(2) Протоколът се подписва от членовете на проверяващия състав и съдържа данни за:
1. времето и мястото на съставянето му;
2. заявителя;
3. проверяващия състав;
4. делото, по което се съставя;
5. общия период на производството; за периода на забавяне, за което отговорност носи компетентният орган; за периода на забавяне, което се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител.
(3) В констативния протокол се отразява и становището на проверяващия състав по въпроса спазен ли е срокът по чл. 60а, ал. 4.


Чл. 60д. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) Констативният протокол по чл. 60г се изготвя в 4-месечен срок от постъпване на заявлението, съответно от отстраняване на нередовностите по него. Протоколът заедно със заявлението и всички постъпили към него документи се изпраща незабавно на министъра на правосъдието.


Чл. 60е. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) (1) Министърът на правосъдието или оправомощено от него лице въз основа на установените от проверяващия състав факти и обстоятелства отхвърля заявлението като неоснователно, когато:
1. продължителността на производството не надхвърля разумния срок;
2. забавянето се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител.
(2) Когато правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, министърът на правосъдието или оправомощено от него лице определя размер на обезщетението съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага сключване на споразумение със заявителя.


Чл. 60ж. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) Проверката на обстоятелствата и произнасянето по заявлението се извършват в 6-месечен срок от постъпването му.

Раздел IV.
Изплащане на обезщетенията


Чл. 60з. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) Обезщетенията се изплащат въз основа на сключеното споразумение.


Чл. 60и. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Средствата, необходими за изплащане на сумите по сключените споразумения, се осигуряват от държавния бюджет.


Чл. 60к. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Министерският съвет одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на правосъдието до размера на фактически изплатените обезщетения по чл. 60и за съответното тримесечие чрез промяна в бюджетните му взаимоотношения с централния бюджет.


Чл. 60л. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) Лицата, получили обезщетение по реда на тази глава, не могат да търсят обезщетение на същото основание по съдебен ред.

Раздел V.
Мерки за отстраняване на причините за нарушенията


Чл. 60м. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) (1) Главният инспектор всяко тримесечие изпраща на Висшия съдебен съвет данни за установените нарушения, а министърът на правосъдието - за изплатените обезщетения.
(2) Висшият съдебен съвет всяко шестмесечие анализира причините за нарушенията и приема мерки за тяхното отстраняване.
(3) Висшият съдебен съвет публикува на интернет страницата си информацията по ал. 1 и 2.

Глава четвърта.
СЪДИЛИЩА

Раздел I.
Общи положения


Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Съдилищата в Република България са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, специализиран наказателен съд, апелативен специализиран наказателен съд, Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
(2) На съдилищата са подведомствени граждански, наказателни и административни дела.
(3) Дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган.


Чл. 62. Районите на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната.


Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Районните, окръжните, административните, специализираният наказателен съд и военните съдилища разглеждат определените със закон дела като първа инстанция.
(2) Окръжните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на районните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.
(3) Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като касационна инстанция.
(4) Апелативните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на окръжните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.
(5) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Апелативният специализиран наказателен съд разглежда като втора инстанция обжалваните актове по дела на специализирания наказателен съд.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Военно-апелативният съд разглежда като втора инстанция обжалваните актове по дела на военните съдилища.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Върховният касационен съд е касационна инстанция за определените със закон съдебни актове и разглежда и други дела, определени със закон.
(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Върховният административен съд разглежда като първа инстанция актове, определени със закон, и като касационна инстанция - обжалваните актове по дела на административните съдилища и актове по дела на тричленен състав на Върховния административен съд.
(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Споровете за подсъдност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд се решават от състав, който включва трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд, чието определение е окончателно.


Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Актовете на съдилищата се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
(2) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) Публикуването на актовете по ал. 1 се извършва по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тези актове.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) Актовете по дела, които засягат гражданския или здравния статус на лицата, се публикуват без мотивите им.


Чл. 65. Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка.

Раздел II.
Съдебни заседатели


Чл. 66. (1) В случаите, определени със закон, в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция, участват и съдебни заседатели.
(2) Съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите.


Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Съдебен заседател е дееспособен български гражданин, който е навършил 21 години, но не е навършил 65 години към момента на определянето му за съдебен заседател, ползва се с добро име в обществото и не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Съдебни заседатели във военните съдилища могат да са генерали (адмирали), офицери и сержанти на военна служба.


Чл. 68. (1) Общинските съвети, които се намират в съдебния район на съответния съд, правят предложения за съдебни заседатели, като най-малко 10 на сто от лицата, които се предлагат, са с педагогическа квалификация.
(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Столичният общински съвет прави предложения за съдебните заседатели за специализирания наказателен съд.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Съдебните заседатели се определят за:
1. районните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд;
2. окръжните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд;
3. (нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) специализирания наказателен съд - от общото събрание на съдиите от апелативния специализиран наказателен съд.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Съдебните заседатели във военните съдилища се определят по предложение на командирите на поделенията от общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд.


Чл. 69. (1) (Предишен текст на чл. 69, доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Мандатът на съдебните заседатели е 5 години, който започва да тече от датата на полагане на клетвата по чл. 70.
(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 01.01.2010 г.) Ако разглеждането на делото, в което участват съдебни заседатели, продължи след срока по ал. 1, мандатът им продължава до приключването на делото в съответната съдебна инстанция.


Чл. 70. Съдебните заседатели полагат клетва пред съответното общо събрание.


Чл. 71. Съдебният заседател се освобождава предсрочно от съответното общо събрание по предложение на председателя на съда:
1. по негово искане;
2. при поставянето му под запрещение;
3. когато е осъден за умишлено престъпление;
4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;
5. когато извърши тежко нарушение на задълженията си или системно не ги изпълнява, или извърши действие, с което уронва престижа на съдебната власт.


Чл. 72. (1) Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото, в което участват, продължи и след този срок.
(2) За всеки съдебен състав чрез жребий се определят основни и резервни съдебни заседатели.


Чл. 73. За участието си в съдебни заседания съдебните заседатели получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт.


Чл. 74. (1) Председателят на съда може с разпореждане да наложи глоба от 50 до 500 лв. на съдебен заседател за неизпълнение на задълженията му, след като му предостави възможност да даде обяснения.
(2) По жалба на наказания съдебен заседател председателят на по-горния съд може да отмени разпореждането по ал. 1 или да намали размера на глобата.


Чл. 75. (Обявен за противоконституционен с РКС № 10 от 2011 г. - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) (1) (Предишен текст на чл. 75, изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Висшият съдебен съвет приема наредба, с която определя:
1. реда, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели;
2. възнагражденията на съдебните заседатели;
3. други организационни въпроси, свързани със съдебните заседатели.
(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Наредбата по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник".

Раздел III.
Районен съд


Чл. 76. Районният съд е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са определени като подсъдни на друг съд.


Чл. 77. (1) Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
(2) В районния съд могат да се създават отделения.
(3) При всеки районен съд има бюро за съдимост.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, включително подаването на заявление за издаване на свидетелства за съдимост и на справки за съдимост в електронен вид, както и контролът върху нея се уреждат с наредба на министъра на правосъдието.


Чл. 78. Районният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.


Чл. 79. (1) В районен съд, в който има най-малко трима съдии, общото събрание се състои от всички съдии. Когато броят на съдиите е по-малък от трима, те участват в общото събрание на друг районен съд от същия съдебен район, определен от председателя на окръжния съд.
(2) Общото събрание на районния съд:
1. анализира и обобщава практиката на съда;
2. разглежда други въпроси по предложение на председателя на съда или на член на общото събрание.
(3) Общото събрание не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на районния съд.
(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание може да се свика и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.


Чл. 80. (1) Председателят на районния съд:
1. осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява;
2. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на съда и до 31 януари го предоставя на председателя на окръжния съд за включване в годишния доклад;
б) (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на съдиите, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции, а на министъра на правосъдието - и информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;
4. участва в съдебни заседания;
5. уведомява министъра на правосъдието за свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията;
6. ръководи и контролира работата на държавните съдебни изпълнители, на бюрото за съдимост към съда и на съдиите по вписванията;
7. (отм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.)
8. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
9. свиква и ръководи общото събрание на съда;
10. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на районния съд в интернет;
11. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на районния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на окръжния съд.
(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.


Чл. 81. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Когато длъжността на съдия от районен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място съдия от друг районен съд, съдия от окръжния съд или младши съдия със стаж не по-малко от две години. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.
(2) Когато командироването не е възможно, председателят на апелативния съд може да командирова съдия от района на друг окръжен съд при условията на ал. 1.
(3) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Когато командироването по ал. 1 и 2 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова съдия от района на друг апелативен съд.
(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител като заповедта за командироване се мотивира.

Раздел IV.
Окръжен съд


Чл. 82. (1) Окръжният съд като първа инстанция разглежда:
1. наказателни дела в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго;
2. граждански дела в състав от един съдия.
(2) Младши съдия може да участва в състав на първоинстанционния съд по наказателно дело, но не може да бъде единствен съдия или докладчик по него.


Чл. 83. (1) Окръжният съд като втора инстанция разглежда дела в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) В случаите по ал. 1 само един от членовете на състава на окръжния съд може да бъде младши съдия.
(3) Съставът се председателства от най-старшия по длъжност или ранг съдия.


Чл. 84. (1) Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии и се ръководи от председател.
(2) По решение на общото събрание на съдиите при окръжния съд могат да се създават отделения, които се ръководят от председателя или от неговите заместници.


Чл. 85. (1) Окръжният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.
(2) Младшите съдии и председателите на районните съдилища участват в общото събрание, но не участват в гласуването.
(3) Общото събрание на окръжния съд:
1. обсъжда в края на всеки три години разпределението на съдиите по отделения и го предлага на председателя на съда;
2. анализира и обобщава практиката на окръжния съд и на районните съдилища в неговия съдебен район;
3. разглежда периодично състоянието на престъпността и другите правонарушения и обобщава опита на окръжния съд и на районните съдилища в неговия съдебен район;
4. дава мнение по искания за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
5. приема решения в други предвидени от закона случаи.
(4) Общото събрание не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на окръжния съд.
(5) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.


Чл. 86. (1) Председателят на окръжния съд:
1. осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд и го представлява;
2. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;
3. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на окръжния съд и на районните съдилища в съдебния му район и до края на февруари го предоставя на председателя на апелативния съд от съответния съдебен район за включване в годишния доклад;
б) (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
4. разпределя в края на всеки три години съдиите от окръжния съд по отделения;
5. председателства съдебни състави от всички отделения;
6. извършва лично или възлага на съдия от окръжния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от районния съд, както и на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;
7. организира повишаването на квалификацията на съдиите от окръжния съд;
8. свиква съдиите от окръжния съд и от районните съдилища за обсъждане на доклада по т. 3, буква "а", докладите от проверките и исканията за постановяване на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
9. командирова съдии, държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията в района на окръжния съд при условията на чл. 81, 274 и 290;
10. организира подготовката на стажант-юристите и отговаря за нея;
11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
12. свиква и ръководи общото събрание;
13. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на окръжния съд в интернет;
14. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на окръжния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на апелативния съд.
(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.


Чл. 87. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Когато длъжността на съдия от окръжен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от апелативния съд, от друг окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд от съдебния район на апелативния съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.
(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова районен, окръжен или апелативен съдия от района на друг апелативен съд със съответен ранг при спазване условията на чл. 227.
(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител като заповедта за командироване се мотивира.


Чл. 88. В град София има градски съд с правомощия на окръжен съд.

Раздел V.
Административен съд


Чл. 89. (1) На административния съд като първа инстанция са подсъдни всички административни дела, освен тези, които със закон са определени като подсъдни на Върховния административен съд.
(2) Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища.


Чл. 90. (1) Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) В производството пред административния съд участва прокурор от административния отдел на съответната окръжна прокуратура в случаите, предвидени със закон.


Чл. 91. (1) Административният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
(2) По решение на общото събрание на съдиите при административния съд могат да се създават специализирани по материя отделения, които се ръководят от председателя или неговите заместници.


Чл. 92. (1) Административният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.
(2) Общото събрание:
1. утвърждава ежегодно състава на отделенията;
2. обсъжда в края на всеки три години разпределението на съдиите по отделения, когато такива са обособени, и го предлага на председателя на административния съд;
3. анализира и обобщава практиката на административния съд;
4. дава мнения пред Върховния административен съд по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
5. приема решения в други предвидени със закона случаи.
(3) Общото събрание не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на административния съд.
(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.


Чл. 93. (1) Председателят на административния съд:
1. осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд и го представлява;
2. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на административния съд, който до края на февруари предоставя на председателя на Върховния административен съд за включване в годишния доклад;
б) (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;
4. разпределя съдиите от административния съд по отделения, когато такива са обособени;
5. председателства съдебни състави от всички отделения;
6. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 2, буква "а" и исканията за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
7. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
8. свиква и ръководи общото събрание на съдиите от съда;
9. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на административния съд в интернет;
10. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на административния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на Върховния административен съд.
(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.


Чл. 94. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Когато длъжността на съдия от административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг административен съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител като заповедта за командироване се мотивира.

Раздел VI.
Военен съд


Чл. 95. (1) Компетентността на военния съд се определя със закон.
(2) Военният съд е приравнен на окръжен съд.


Чл. 96. Военният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.


Чл. 97. (1) Военният съд разглежда делата в състав от един съдия и съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Съставът на съда се председателства от най-старшия съдия.


Чл. 98. (1) Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.
(2) Общото събрание на военния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжен съд.
(3) Общото събрание не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на военния съд.
(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание на военния съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.


Чл. 99. Председателят на военния съд има съответно правомощията на председател на окръжен съд.


Чл. 100. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Когато военен съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на военноапелативния съд може да командирова на негово място съдия от друг военен съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител като заповедта за командироване се мотивира.

Раздел VI "а".
Специализиран наказателен съд (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.)


Чл. 100а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Компетентността на специализирания наказателен съд се определя със закон.
(2) Специализираният наказателен съд е приравнен на окръжен съд и седалището му е в София.


Чл. 100б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Специализираният наказателен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.


Чл. 100в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Специализираният наказателен съд разглежда делата в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) Съставът на съда се председателства от най-старшия по длъжност или ранг съдия.


Чл. 100г. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Специализираният наказателен съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. За общото събрание се прилагат разпоредбите на чл. 98, ал. 2 - 5.


Чл. 100д. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Председателят на специализирания наказателен съд има съответно правомощията на председател на окръжен съд.


Чл. 100е. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Когато длъжността на съдия от специализирания наказателен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заменен с друг съдия от същия съд, председателят на апелативния специализиран наказателен съд може да командирова на негово място съдия от апелативния специализиран наказателен съд при спазване на условията на чл. 227.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова съдия от районен, окръжен или апелативен съд със съответен ранг при спазване на условията на чл. 227.
(3) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител, като заповедта за командироване се мотивира.

Раздел VII.
Апелативен съд


Чл. 101. (1) Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.
(2) Военно-апелативният съд е един и разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна.


Чл. 102. (1) Апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
(2) Военно-апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.


Чл. 103. По решение на общото събрание на съдиите при апелативния съд може да се създават отделения, които се ръководят от председателя или неговите заместници.


Чл. 104. (1) Апелативният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. В него могат да участват председателите на окръжните съдилища, които не участват в гласуването.
(2) Общото събрание на апелативния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжен съд.
(3) Общото събрание не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на апелативния съд.
(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.


Чл. 105. Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.


Чл. 106. (1) Председателят на апелативния съд:
1. осъществява общо организационно и административно ръководство на апелативния съд и го представлява;
2. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;
3. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища в съдебния му район и до 31 март го предоставя на председателя на Върховния касационен съд за включване в годишния доклад;
б) (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
4. разпределя в края на всеки три години съдиите от апелативния съд по отделения;
5. може да председателства съдебни състави от всички отделения;
6. извършва лично или възлага на съдия от апелативния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от окръжните съдилища от своя съдебен район;
7. анализира и обобщава съдебната практика на апелативния съд и на окръжните съдилища от съответния съдебен район;
8. организира повишаването на квалификацията на съдиите в апелативния съд;
9. свиква съдиите от апелативния съд и от окръжните съдилища за обсъждане на доклада по т. 3, буква "а", докладите от проверките и исканията за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
10. командирова съдии при условията на чл. 107;
11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
12. свиква и ръководи общото събрание;
13. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на апелативния съд в интернет;
14. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на апелативния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на Върховния касационен съд.
(2) Разпорежданията на председателя на апелативния съд във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.
(3) Председателят на военно-апелативния съд има съответните правомощия по отношение на военните съдилища.


Чл. 107. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Когато длъжността на съдия от апелативния съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от окръжния съд със съответен ранг при спазване условията на чл. 227.
(2) Председателят на военно-апелативния съд командирова съдии от военните съдилища при условията на ал. 1.
(3) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова апелативен съдия от района на друг апелативен съд.
(4) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Командироването на съдия по ал. 1 - 3 се съгласува с административния му ръководител, като заповедта за командироване се мотивира.

Раздел VII "а".
Апелативен специализиран наказателен съд (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.)


Чл. 107а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Апелативният специализиран наказателен съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на специализирания наказателен съд. Седалището му е в София.
(2) Апелативният специализиран наказателен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.


Чл. 107б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Когато длъжността на съдия от апелативния специализиран наказателен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния специализиран наказателен съд може да командирова на негово място съдия от специализирания наказателен съд със съответен ранг при спазване условията на чл. 227.
(2) Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова съдия от окръжен или апелативен съд със съответен ранг при спазване на условията на чл. 227.
(3) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител, като заповедта за командироване се мотивира.


Чл. 107в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Разпоредбите на чл. 104 - 106 се прилагат и за апелативния специализиран наказателен съд.

Раздел VIII.
Върховен касационен съд


Чл. 108. (1) Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България.
(2) Седалището на Върховния касационен съд е в София.


Чл. 109. (1) Върховният касационен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
(2) Във Върховния касационен съд има наказателна, гражданска и търговска колегии.
(3) Колегията се ръководи от председателя или негов заместник, който може да председателства съдебни състави от съответната колегия.
(4) В колегиите има отделения.


Чл. 110. Върховният касационен съд заседава в състав:
1. трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго;
2. общо събрание на наказателната, гражданската или търговската колегия - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в наказателното, гражданското или търговското правораздаване;
3. общо събрание на гражданската и търговската колегии - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси на гражданското и търговското правораздаване.


Чл. 111. (1) Пленумът на Върховния касационен съд се състои от всички съдии.
(2) Пленумът:
1. определя състава на колегиите и броя и съставите на отделенията;
2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния касационен съд.
(3) Пленумът не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на Върховния касационен съд.
(4) Пленумът на Върховния касационен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.


Чл. 112. (1) Общото събрание на наказателната, гражданската или търговската колегия се състои от съдиите в нея.
(2) Общото събрание на гражданската и търговската колегии се състои от съдиите в двете колегии.
(3) Общото събрание на всяка колегия се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите в нея, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(4) Общото събрание на колегията за приемане на тълкувателно решение се провежда, ако присъстват повече от две трети от съдиите в нея, а в случаите по чл. 110, т. 3 - повече от две трети от съдиите от гражданската и търговската колегии, и приема решения с мнозинство повече от половината от всички съдии от колегията или колегиите.


Чл. 113. (1) В заседанията на пленума могат да участват:
1. главният прокурор или негов заместник при Върховната касационна прокуратура;
2. председателите на апелативните съдилища и други съдии;
3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;
4. министърът на правосъдието.
(2) Председателят на Върховния касационен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.
(3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становище, но не участват в гласуването.


Чл. 114. (1) Председателят на Върховния касационен съд:
1. осъществява организационно ръководство на дейността на Върховния касационен съд и го представлява;
2. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на Върховния касационен съд или възлага това на своите заместници;
3. прави искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
4. съвместно със своите заместници предлага на пленума разпределението на съдиите по колегии и отделения;
5. може да председателства съдебни състави от всички отделения;
6. извършва лично или възлага на съдия от Върховния касационен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от апелативните съдилища;
7. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата;
8. свиква съдиите от Върховния касационен съд и от апелативните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;
9. командирова съдии при условията на чл. 115;
10. назначава и освобождава служителите в съда;
11. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния касационен съд и го публикува на страницата на Върховния касационен съд в интернет в едномесечен срок от изготвянето му;
12. организира публикуването на влезлите в сила актове на Върховния касационен съд на страницата на съда в интернет;
13. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния касационен съд;
14. (нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) определя председателите на отделенията за срок не повече от четири години.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Председателят на Върховния касационен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, с изключение на административните съдилища, и го внася в пленума на Висшия съдебен съвет до 30 април.
(3) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.


Чл. 115. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Когато длъжността на съдия от Върховния касационен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния касационен съд може да командирова на негово място съдия от апелативен или окръжен съд, който има най-малко 12 години юридически стаж. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител като заповедта за командироване се мотивира.

Раздел IX.
Върховен административен съд


Чл. 116. (1) Върховният административен съд има юрисдикция върху цялата територия на Република България.
(2) Седалището на Върховния административен съд е в София.


Чл. 117. (1) Върховният административен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
(2) Във Върховния административен съд има колегии, които се ръководят от председателя или негов заместник, който може да председателства съдебни състави от съответната колегия.


Чл. 118. Върховният административен съд заседава в състав:
1. трима съдии, освен ако закон предвижда друго;
2. общо събрание на колегията - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в административното правораздаване;
3. общо събрание на колегиите - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси в административното правораздаване.


Чл. 119. (1) Пленумът на Върховния административен съд се състои от всички съдии.
(2) Пленумът:
1. определя броя и състава на колегиите и отделенията на Върховния административен съд;
2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния административен съд.
(3) Пленумът не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на Върховния административен съд.
(4) Пленумът на Върховния административен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите, и приема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.


Чл. 120. (1) Общото събрание на колегията се състои от съдиите в нея.
(2) Общото събрание на колегията се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите от колегията, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(3) Общото събрание за приемане на тълкувателно решение се провежда, ако присъстват повече от две трети от съдиите от колегията, а в случаите по чл. 118, т. 3 - повече от две трети от съдиите в колегиите, и приема решения с мнозинство повече от половината от всички съдии в колегията или колегиите.


Чл. 121. (1) В заседанията на пленума могат да участват:
1. главният прокурор или негов заместник при Върховната административна прокуратура;
2. председателите на административните съдилища и други съдии;
3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;
4. министърът на правосъдието.
(2) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.
(3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становища, но не участват в гласуването.


Чл. 122. (1) Председателят на Върховния административен съд:
1. осъществява организационно ръководство на дейността на Върховния административен съд и го представлява;
2. свиква и ръководи заседанията на пленума и на общото събрание на колегиите на Върховния административен съд;
3. извършва лично или възлага на съдия от Върховния административен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от административните съдилища;
4. свиква съдиите от Върховния административен съд и административните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;
5. може да председателства съдебни състави от всички отделения;
6. прави искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
7. съвместно със своите заместници предлага на пленума на Върховния административен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения;
8. командирова съдии при условията на чл. 123;
9. назначава и освобождава служителите в съда;
10. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния административен съд и го публикува на страницата на Върховния административен съд в интернет в едномесечен срок от изготвянето му;
11. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата;
12. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на съда в интернет;
13. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния административен съд;
14. (нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) определя председателите на отделенията за срок не повече от четири години.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Председателят на Върховния административен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища и го внася в пленума на Висшия съдебен съвет до 30 април.
(3) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.


Чл. 123. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Когато длъжността на съдия от Върховния административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от административен съд или от друг съд със съответен ранг, който има най-малко 12 години юридически стаж. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител като заповедта за командироване се мотивира.

Раздел X.
Тълкувателни решения и тълкувателни постановления


Чл. 124. (1) При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото събрание на:
1. наказателната, гражданската или търговската колегия във Върховния касационен съд;
2. гражданската и търговската колегии във Върховния касационен съд;
3. колегия във Върховния административен съд;
4. колегиите във Върховния административен съд.
(2) При противоречива или неправилна съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд общото събрание на съдиите от съответните колегии на двете съдилища приемат съвместно тълкувателно постановление.


Чл. 125. Искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет.


Чл. 126. Искането по чл. 125 се подава:
1. за тълкувателно решение по чл. 124, ал. 1 - до общото събрание на съответната колегия или колегии;
2. за тълкувателно постановление по чл. 124, ал. 2 - до общите събрания на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.


Чл. 127. (1) Искането се прави в писмена форма и се мотивира.
(2) Искането съдържа:
1. разпоредбата на нормативния акт и изложение на спорните въпроси по прилагането й;
2. влезлите в сила съдебни актове, в които се съдържа противоречива или неправилна съдебна практика;
3. в какво се състои искането.


Чл. 128. (1) Председателят на съда, до който е подадено искането, с разпореждане образува дело и го възлага на един или на няколко съдии-докладчици.
(2) Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд със съвместно разпореждане образуват и насрочват дело за приемане на тълкувателно постановление от общото събрание на съответните колегии на двете съдилища.
(3) Делото по ал. 1 или 2 се насрочва в двумесечен срок от постъпване на искането.


Чл. 129. (1) В заседанията на общото събрание за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да участват:
1. главният прокурор или определен от него заместник;
2. министърът на правосъдието или определен от него заместник-министър;
3. председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на съвета.
(2) Председателят на съда, до който е подадено искането, може да покани за участие и други юристи, както и омбудсмана.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 се уведомяват за датата на заседанието и им се предоставя копие от искането с приложенията към него.
(4) Лицата по ал. 1 и 2 могат да изразят становище, но не участват в гласуването.
(5) За заседанието на общото събрание се води протокол, който се подписва от председателя и от секретар-протоколиста.


Чл. 130. (1) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления се приемат и обявяват в тримесечен срок от постъпване на искането.
(2) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.


Чл. 131. Тълкувателните решения се публикуват ежегодно в бюлетин, който се издава от Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а тълкувателните постановления - в двата бюлетина.

Глава пета.
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАНИЯ


Чл. 132. (1) Съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания.
(2) Публичността на съдебния процес може да бъде ограничавана само със закон. Във всички случаи присъдата се обявява публично.
(3) Съдиите са длъжни да обявят актовете си по установените със закон ред и срок.


Чл. 133. (1) Заседанията се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда.
(2) В изключителни случаи със съгласието на председателя на съда съдебният състав може да реши да проведе съдебното заседание в друга сграда.


Чл. 134. (1) Съдиите и прокурорите заседават в тоги.
(2) Военните съдии, военните прокурори и военните следователи работят във военна униформа.
(3) Съдебните заседатели заседават с облекло, определено в наредбата по чл. 75.


Чл. 135. (1) Председател на състава на съда е най-старшият съдия измежду членовете му.
(2) Председателят на състава ръководи съдебното заседание, следи за реда в съдебната зала и може да санкционира нарушителите по реда, предвиден в процесуалния закон.
(3) Разпорежданията на председателя на състава са задължителни за всички присъстващи в съдебната зала. Те могат да се отменят от състава на съда.

Глава шеста.
ПРОКУРАТУРА


Чл. 136. (1) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, апелативна специализирана прокуратура, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има окръжни следствени отдели, а в състава на специализираната прокуратура - следствен отдел.
(2) В окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор.
(4) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи.


Чл. 137. Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.


Чл. 138. Главният прокурор:
1. ръководи прокуратурата;
2. организира и разпределя работата на своите заместници;
3. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура, в Националната следствена служба и в администрацията на главния прокурор;
4. издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата;
5. (нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) съвместно с ръководителите на министерства и държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор;
6. (нова - ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 09.04.2014 г.) ръководи Бюрото по защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, и осъществява правомощията на работодател за служителите в него.


Чл. 139. (1) Главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол.


Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Административните ръководители на районните, окръжните, специализираната, военно-окръжните, апелативните, военно-апелативната и апелативната специализирана прокуратура организират и ръководят дейността им, назначават и освобождават служителите в тях.


Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася в пленума на Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Апелативните прокурори и ръководителят на апелативната специализирана прокуратура всяко тримесечие предоставят на главния прокурор обобщена информация за разследванията на съответните районни, окръжни и военноокръжни прокуратури, както и на специализираната апелативна прокуратура.
(3) Съответният министър и директорът на Националната следствена служба предоставят на главния прокурор информация за разследванията по досъдебните производства по ред и показатели, определени от главния прокурор.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Редът за предоставяне на информацията за разследванията, проведени от разследващи полицаи и разследващи митнически инспектори, се определя със съвместни инструкции на главния прокурор, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
(5) Редът за предоставяне на информацията за разследванията, проведени от военните разследващи полицаи, се определя със съвместна инструкция на главния прокурор и министъра на отбраната.


Чл. 142. (1) Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори.
(2) Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) На всеки 6 месеца главният прокурор изготвя и предоставя на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките.


Чл. 143. (1) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол.
(2) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, и писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените със закон случаи.
(3) Писмените разпореждания на по-горестоящия по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.
(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните прокуратури и на специализираната прокуратура или оправомощени от тях заместници на административните ръководители осъществяват контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването и на сроковете за мерките за процесуална принуда по Наказателно-процесуалния кодекс.


Чл. 144. (1) Прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Когато наблюдаващият прокурор не може да участва при разглеждане на делото в съдебно заседание поради уважителни причини, съответният административен ръководител определя друг прокурор, който да го замести.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

Чл. 145. (1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:
1. да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали;
2. лично да извършва проверки;
3. да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали;
4. да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;
5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;
6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.
(2) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.
(3) Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.
(4) В рамките на своята компетентност и в съответствие със закона прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.
(5) Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган.


Чл. 146. (1) При упражняване на надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може да:
1. посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;
2. разговаря насаме със задържаните или настанените;
3. разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон;
4. нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.
(2) За отстраняване и предотвратяване на нарушенията по ал. 1 прокурорът:
1. освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;
2. дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;
3. спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отмяната им по съответния ред.


Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) При служебна необходимост:
1. апелативният прокурор - за своя район, може да командирова прокурори при условията, определени с този закон за командироване на съдии;
2. окръжният прокурор - за своя район, може да командирова прокурори и следователи при условията, определени с този закон за командироване на съдии;
3. главният прокурор може да командирова прокурори и следователи от цялата страна за срок до една година.

Глава седма.
СЛЕДСТВЕНИ ОРГАНИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 33 ОТ 2009 Г.)


Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Следствени органи са Националната следствена служба, окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура.
(2) Следственият отдел в Софийската градска прокуратура е със статут на окръжен следствен отдел.


Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) Националната следствена служба се състои от следователи.
(2) В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване по дела в други случаи, предвидени със закон.


Чл. 150. (1) (Предишен текст на чл. 150, изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Националната следствена служба се ръководи от главния прокурор пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването.
(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Директорът на Националната следствена служба осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба и методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.


Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура се състоят от следователи.
(2) Местоработата на всеки следовател и служител в окръжните следствени отдели и в следствения отдел към специализираната прокуратура се определя от административните ръководители на съответните прокуратури.


Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Следователите в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и в следствения отдел в специализираната прокуратура осъществяват разследване по дела, възложени им от административния ръководител на съответната прокуратура.


Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) Специализираните отдели в Националната следствена служба се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от главния прокурор, имат ранг на прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура.
(2) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от административните ръководители на окръжните прокуратури, имат ранг на прокурор, завеждащ отдел в окръжна прокуратура, и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на заместник на административния ръководител в окръжна прокуратура.
(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Следственият отдел в специализираната прокуратура се ръководи от завеждащ отдел, който се назначава от административния ръководител на специализираната прокуратура, има ранг на прокурор, завеждащ отдел в апелативна прокуратура, и получава възнаграждение, равно на възнаграждението на заместник на административния ръководител в специализираната прокуратура.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба, завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури и завеждащият следствен отдел в специализираната прокуратура:
1. осъществяват административно и организационно ръководство на следователите в отдела;
2. в края на всеки месец подготвят и предоставят на съответния административен ръководител на прокуратурата информация за образуването, движението и приключването на делата;
3. изготвят 6-месечен и годишен доклад за дейността на отдела, които предоставят на съответния административен ръководител на прокуратурата.


Чл. 154. Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

Глава осма.
КЛЕТВА


Чл. 155. Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".


Чл. 156. Всеки прокурор и следовател при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".


Чл. 157. (1) Клетвата се полага пред съдиите, прокурорите и следователите от съответния орган на съдебната власт.
(2) След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.


Чл. 158. Всеки държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията при първоначално встъпване в длъжност подписва клетвен лист със следната клетва: "Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно и добросъвестно служебните си задължения, да пазя тайната на поверените ми дела, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".


Чл. 159. Лице, което откаже да положи клетва или да подпише клетвен лист, не може да встъпи в длъжност.

Глава девета.
СТАТУТ НА СЪДИИТЕ, ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ

Раздел I.
Назначаване и освобождаване


Чл. 160. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.


Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) След влизането в сила на решението за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател съответната колегия на Висшия съдебен съвет уведомява лицето, което в едномесечен срок встъпва в длъжност.
(2) Встъпването в длъжност се удостоверява писмено пред административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Въз основа на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател административният ръководител издава акт за заемане на длъжността, който съдържа:
1. наименованието на органа на съдебната власт, в който се заема длъжността;
2. правното основание за заемането на длъжността;
3. наименованието на длъжността и ранга;
4. размера на основното и допълнителните възнаграждения;
5. датата на встъпване в длъжност.
(4) Съдията, прокурорът и следователят започват изпълнението на служебните си задължения от датата на встъпване в длъжност.
(5) Назначеният като военен съдия, военен прокурор или военен следовател се приема на военна служба и му се присвоява офицерско звание.


Чл. 162. За съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и:
1. има висше образование по специалността "Право";
2. е преминало стажа, определен в този закон, и е придобило юридическа правоспособност;
3. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати;
4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията;
5. (нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) не е дисциплинарно освободено от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет за накърняване престижа на съдебната власт;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) не страда от психическо заболяване.


Чл. 163. Съдийските, прокурорските и следователските длъжности са:
1. съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;
2. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) съдия в апелативен съд, съдия във военно-апелативния съд, съдия в апелативния специализиран наказателен съд, прокурор в апелативна прокуратура, прокурор във военно-апелативната прокуратура и прокурор в апелативната специализирана прокуратура;
3. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) съдия в окръжен съд, съдия в административен съд, съдия във военен съд, съдия в специализирания наказателен съд, прокурор в окръжна прокуратура, прокурор във военно-окръжна прокуратура, прокурор в специализираната прокуратура, следовател в окръжен следствен отдел и следовател в следствения отдел към специализираната прокуратура;
4. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;
5. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) младши съдия и младши прокурор.


Чл. 164. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко три години стаж. За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура се назначава младши съдия, съответно младши прокурор, който има най-малко две години и девет месеца стаж.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) За съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.
(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., обявена за противоконституционна в частта "съдия или прокурор, който" с РКС № 10 от 2011 г. - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) За съдия в специализирания наказателен съд и прокурор в специализираната прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 10 години стаж, от които поне 5 като съдия по наказателни дела, прокурор или следовател.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) За съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 10 години стаж.
(6) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., обявена за противоконституционна в частта "съдия или прокурор, който" с РКС № 10 от 2011 г. - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) За съдия в апелативния специализиран наказателен съд и за прокурор в апелативната специализирана прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 12 години стаж, от които поне 8 като съдия по наказателни дела, прокурор или следовател.
(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) За съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) За стаж по ал. 1 - 7 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи, разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция "Митници".
(9) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) За стаж по ал. 1 - 7 се зачита и стажът на длъжност, за която се изисква висше юридическо образование в институциите и органите на Европейския съюз, в международните правораздавателни органи или организации, създадени по силата на международен договор, по който Република България е страна.
(10) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) За стаж по ал. 1 - 7 се зачита стажът, придобит на длъжност стажант-юрист по смисъла на чл. 297, ако лицето е работило по трудово правоотношение с Министерството на правосъдието.


Чл. 165. (1) Съдия, прокурор и следовател се освобождава от длъжност при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
5. наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност;
6. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост;
7. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 195, ал. 1;
8. (отм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 01.01.2012 г.)
9. възстановяване на работа след незаконно освобождаване от длъжност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)
(3) Съдия, прокурор и следовател, придобили несменяемост, се освобождават от длъжност само на основанията по чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България, както и в случаите по ал. 1, т. 7.
(4) Съдия, прокурор и следовател, пенсионирани по ал. 1, т. 1, нямат право да заемат длъжност в органите на съдебната власт.


Чл. 166. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Съдия, прокурор или следовател подава оставка с най-малко едномесечно предизвестие.
(2) В срока на предизвестието съдията, прокурорът или следователят е длъжен да изготви всички актове по делата и преписките, които са му разпределени, а нови дела и преписки не му се разпределят.
(3) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Съдия, прокурор или следовател не може да бъде освободен от длъжност по чл. 165, ал. 1, т. 2, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство, до приключване на производството.


Чл. 167. (1) Административни ръководители на органите на съдебната власт са:
1. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба, който е и заместник на главния прокурор по разследването;
2. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) председател на апелативен съд, на апелативния специализиран наказателен съд и на военно-апелативния съд, апелативен, военно-апелативен прокурор и ръководител на апелативната специализирана прокуратура;
3. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) председател на окръжен, административен, специализирания наказателен и на военен съд, окръжен, военно-окръжен прокурор и ръководител на специализираната прокуратура;
4. председател на районен съд и районен прокурор.
(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Процедурата за избор на кандидати за административни ръководители, с изключение на председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор, се открива от съответната колегия на Висшия съдебен съвет не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 175, ал. 1.
(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 50 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Административните ръководители встъпват в длъжност в 14-дневен срок от постановяването на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Заинтересованите лица могат да оспорват решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от постановяването му. Жалбата не спира изпълнението, освен ако съдът постанови друго.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Мандатът на административния ръководител започва от деня на встъпването му в длъжност.


Чл. 168. (1) Административният ръководител при осъществяване на дейността си се подпомага от заместник.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Заместникът на административния ръководител се назначава от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по предложение на административния ръководител.
(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) При приемане на решението за назначаване съответната колегия на Висшия съдебен съвет проверява дали предложеният кандидат отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2. Проверката се извършва въз основа на документите, представени от кандидата, и на документите, съдържащи се в кадровото дело.
(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение може да откаже назначаване на предложения кандидат за заместник на административен ръководител, ако той не отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2.
(5) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Заместникът на административния ръководител встъпва в длъжност в 14-дневен срок от влизането в сила на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена заповед на заместника си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил кой да го замества, функциите му се изпълняват от един от заместниците му по старшинство.
(7) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Когато административният ръководител няма заместник, във всички случаи на отсъствие, той възлага с писмена заповед на съдия, прокурор или следовател от съответния орган да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил кой да го замества, функциите му се изпълняват от един от съдиите, прокурорите или следователите от съответния орган, по старшинство.


Чл. 169. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава съдия, прокурор или следовател с високи професионални и нравствени качества и с положителна комплексна оценка "много добра" или "добра" от последното периодично атестиране.
(2) За заместник на административен ръководител се назначава съдия, прокурор или следовател с високи професионални и нравствени качества и с положителна комплексна оценка "много добра" или "добра" от последното периодично атестиране.


Чл. 170. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) За административен ръководител на районен съд и на районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 5 години юридически стаж и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1.
(2) За административен ръководител на окръжен съд и на окръжна прокуратура и за административен ръководител на административен съд се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж съответно по чл. 164, ал. 2 и 4, както и на изискванията по чл. 169, ал. 1. За административен ръководител на специализирания наказателен съд и на специализираната прокуратура се назначава лице, който има най-малко 12 години стаж по чл. 164, ал. 2 - 4, от които поне 8 години като съдия по наказателни дела или прокурор, и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1.
(3) За административен ръководител на Националната следствена служба, на апелативен съд и на апелативна прокуратура се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 5 и на изискванията по чл. 169, ал. 1. За административен ръководител на апелативния специализиран наказателен съд и на апелативната специализирана прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 12 години стаж по чл. 164, ал. 2 - 6, от които поне 8 години като съдия по наказателни дела или прокурор, и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1.
(4) За административен ръководител на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и за главен прокурор се назначава лице, което има високи професионални и нравствени качества и отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7.


Чл. 171. (1) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., обявена за противоконституционна в частта "явно гласуване и" с РКС № 10 от 2011 г. - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Висшият съдебен съвет приема решението за назначаване на административен ръководител или на негов заместник с явно гласуване и мнозинство повече от половината от членовете си. Решението се мотивира.
(2) Когато никой от предложените кандидати не получи необходимото мнозинство, изборът продължава за двамата от тях, които са получили най-много гласове.


Чл. 172. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Административни длъжности са председател на отделение или колегия в съда, завеждащ отдел в прокуратурата, завеждащ специализиран отдел в Националната следствена служба, завеждащ окръжен следствен отдел в окръжната прокуратура и завеждащ следствения отдел в специализираната прокуратура.
(2) Председателите на отделение администрират делата в отделението и могат да председателстват съдебните състави в него.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Председателите на отделения в съда, завеждащите отдели в прокуратурата, завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба, завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури и завеждащия следствения отдел в специализираната прокуратура се назначават от съответния административен ръководител.


Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Процедурата за избор на кандидати за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор се открива от пленума на Висшия съдебен съвет не по-рано от 6 месеца и не по-късно от три месеца преди изтичане на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 175, ал. 1.
(2) Предложения за кандидатури могат да правят не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието.
(3) Предложенията се правят в двете поредни заседания, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Предложението се прави в писмена форма и към него се прилага кадрова справка на кандидата по образец, утвърден от пленума на Висшия съдебен съвет. Предложенията и кадровата справка на кандидатите се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Висшия съдебен съвет заедно с концепцията по ал. 6.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Предложенията се внасят за разглеждане пленума на Висшия съдебен съвет от неговия председателстващ не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което ще се разглеждат. Пленумът на Висшия съдебен съвет изслушва кандидатите по азбучен ред.
(6) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Кандидатите за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор представят концепция за работата си като административни ръководители.
(7) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на пленума на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.
(8) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 50 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Пленумът на Висшия съдебен съвет приема решението за избор на кандидат с мнозинство повече от две трети от членовете си с явно гласуване.
(9) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Когато при първото гласуване няма кандидат, който да е получил повече от две трети гласове от членовете на Висшия съдебен съвет, изборът продължава за двамата кандидати, получили най-много гласове.
(10) (Предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) При изготвяне на ново предложение, когато Президентът на Република България откаже да назначи предложен от пленума на Висшия съдебен съвет кандидат, изборът се извършва по реда на ал. 1 - 9.


Чл. 174. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Директорът на Националната следствена служба се избира от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с мнозинство, не по-малко от осем гласа.
(2) Мандатът на директора на Националната следствена служба започва от деня на встъпването му в длъжност.


Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Административен ръководител се освобождава от длъжност предсрочно на основанията по чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Административен ръководител се освобождава от длъжност предсрочно и в случаите, когато е освободен от длъжност като съдия, прокурор или следовател на основание чл. 129, ал. 3, т. 2 - 5 от Конституцията на Република България.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Предложение за предсрочно освобождаване на административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се прави в писмена форма:
1. не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или навършване на 65-годишна възраст;
2. в срок три дни от узнаване на обстоятелствата по чл. 129, ал. 3, т. 2 - 5 от Конституцията на Република България.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) При предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител на негово място се назначава лице, чийто мандат започва да тече от датата на встъпването му в длъжност. До встъпването в длъжност на нов административен ръководител неговите функции се изпълняват от определен от съответната колегия на Висшия съдебен съвет заместник.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Основанието за предсрочно освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор се установява от пленума на Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 173, след което се предлага на Президента на Република България неговото освобождаване. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Основанието за предсрочно освобождаване на директора на Националната следствена служба се установява от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 173, ал. 2 - 5 и 9.
(7) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Заместник на административен ръководител може да бъде освободен от длъжност с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по предложение на административния ръководител. Заместник на административен ръководител се освобождава от длъжност и в случаите, когато е освободен от длъжност като съдия, прокурор или следовател на основание чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България.

Раздел II.
Конкурс за младши съдии и младши прокурори. Конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.)


Чл. 176. (1) За заемане на длъжност в органите на съдебната власт се провежда централизиран конкурс за:
1. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) младши съдии и младши прокурори;
2. първоначално назначаване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) Конкурсът по ал. 1, т. 1 се провежда веднъж годишно, като се обявява през месец януари и се провежда през месец април на съответната година.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) Конкурсът по ал. 1, т. 2 се провежда най-малко веднъж годишно и не по-късно от два месеца след обявяването му.


Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Планирането на длъжности за младши съдии и младши прокурори се извършва от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по предложение на административните ръководители на органите на съдебната власт за всяка следваща календарна година.
(2) Планираните длъжности за младши съдии и младши прокурори не могат да се трансформират след обявяване на конкурса.
(3) Овакантените длъжности за младши съдии и младши прокурори не могат да бъдат трансформирани в длъжности за съдии и прокурори.


Чл. 178. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Висшият съдебен съвет чрез жребий определя по 20 на сто от броя на свободните длъжности в съда, прокуратурата и следствените органи за заемането им чрез конкурс за първоначално назначаване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Процентите по ал. 1 се определят поотделно за всяко от нивата в съда, прокуратурата и следствените органи.
(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Свободните длъжности по ал. 1 се обявяват едновременно с обявяването на свободните длъжности в органите на съдебната власт по чл. 188.
(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., обявена за противоконституционна с РКС № 10 от 2011 г. - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за свободните длъжности в специализираните съдилища и прокуратури.

Чл. 179. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Длъжностите за младши съдии и младши прокурори и свободните длъжности за първоначално назначаване се обявяват от съответната колегия на Висшия съдебен съвет чрез обнародване в "Държавен вестник", публикуване в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.


Чл. 180. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет обявява отделен конкурс за всеки орган на съдебната власт чрез обнародване на решението в "Държавен вестник" и публикуването му в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.
(2) Обявлението по ал. 1 съдържа:
1. броя и вида на длъжностите и органите на съдебната власт, за които се отнасят;
2. документите, които се изискват, срока и мястото за подаването им;
3. програмата, по която се провежда конкурсът;
4. датата, часа и мястото на провеждане на конкурса.


Чл. 181. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) В конкурса за младши съдии и младши прокурори може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл. 162.
(2) В конкурса за първоначално назначаване може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и има стажа по чл. 164 за длъжността, за която е обявен конкурсът.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) За участие в конкурса в администрацията на Висшия съдебен съвет се подава заявление, към което се прилагат следните документи:
1. подробна автобиография, подписана от кандидата;
2. нотариално заверено копие от диплома за завършено висше образование по специалността "Право";
3. нотариално заверено копие от удостоверение за придобита юридическа правоспособност;
4. свидетелство за съдимост, издадено за участие в конкурс по този закон;
5. медицинско удостоверение, издадено в резултат на извършен медицински преглед, че лицето не страда от психическо заболяване;
6. нотариално заверено копие от трудова/служебна и/или осигурителна книжка;
7. други документи, които по преценка на кандидата имат отношение към професионалните или нравствените му качества.


Чл. 182. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия извършва проверка на документите и допуска за участие в конкурса всички кандидати, които отговарят на условията по чл. 181.
(2) Списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в конкурса лица се обявяват на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет най-малко 7 дни преди датата на провеждане на конкурса.
(3) В списъка на лицата, които не са допуснати за участие в конкурса, се посочва и основанието за недопускане.


Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Конкурсът се провежда от конкурсна комисия, която се състои от председател, четирима редовни и двама резервни членове. В зависимост от броя на кандидатите съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да състави и повече от една комисия.
(2) В състава на редовните членове на комисията участва поне един хабилитиран учен по правни науки.
(3) Членовете на комисията за конкурс за първоначално назначаване са с ранг равен или по-висок от ранга на обявената свободна длъжност.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Поименният състав на всяка комисия се определя с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.


Чл. 184. (1) Конкурсът включва писмен и устен изпит, като оценките са по шестобалната система.
(2) Писменият изпит е анонимен и се състои в решаване на казус в съответния правен отрасъл.
(3) Резултатите от писмения изпит се обявяват на общодостъпно място в сградата на Висшия съдебен съвет и на страницата му в интернет в тридневен срок от подписването на протокола от комисията по провеждането му.
(4) До устен изпит се допуска кандидат, издържал писмения изпит с оценка не по-ниска от много добър "4,50".
(5) Устният изпит се провежда не по-рано от 7 дни от обявлението по ал. 3.


Чл. 185. (1) Конкурсната комисия обявява резултатите от устния изпит в 7-дневен срок от провеждането му на общодостъпно място в сградата на Висшия съдебен съвет и на страницата му в интернет.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.)


Чл. 186. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Класирането на участниците в конкурса по чл. 176, ал. 1, т. 1 се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според резултата, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит. При равен резултат конкурсната комисия класира кандидата с по-висок общ успех от държавните изпити.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисията по професионална етика към съответната колегия предоставя на съответната колегия на Висшия съдебен съвет информация за притежаваните нравствени качества на класираните кандидати в рамките на обявените конкурсни длъжности и изготвя становище за всеки кандидат.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия предлага на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, въз основа на резултатите от класирането по ал. 1 и на становището по ал. 2, да одобри кандидатите за младши съдии и младши прокурори.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за одобряване на кандидатите, като проверява дали класираните кандидати отговарят на изискванията на чл. 162. Проверката се извършва въз основа на всички документи за кандидата, представени от него, както и от Комисията по професионална етика към съответната колегия.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет не одобрява кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162, като на негово място включва следващия класиран кандидат.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Одобрените кандидати за младши съдии и младши прокурори заявяват изрично писмено пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет своето желание за назначаване на съответната длъжност в поредността съобразно бала по ал. 1, като всеки следващ кандидат избира от останалите незаявени длъжности. Кандидат, който не заяви желание, се замества от следващия класиран и одобрен кандидат.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) С решение съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема окончателния списък на одобрените кандидати за младши съдии и младши прокурори по съответните длъжности съобразно заявеното им желание.
(8) В едномесечен срок от влизане в сила на решението по ал. 7 кандидатите подават декларация за обстоятелствата по чл. 195, ал. 1.
(9) Решението по ал. 7 се изпраща на Националния институт на правосъдието за осъществяване на обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1.


Чл. 186а. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Класирането на кандидатите за първоначално назначаване се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според резултата от конкурса, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит. При равен резултат конкурсната комисия класира кандидата с по-висок общ успех от държавните изпити.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисията по професионална етика към съответната колегия предоставя на съответната колегия на Висшия съдебен съвет информация за притежаваните нравствени качества от първите трима класирани за съответната свободна длъжност кандидати и изготвя становище за всеки кандидат.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия, въз основа на резултатите от класирането по ал. 1 и на становището по ал. 2, внася в съответната колегия на Висшия съдебен съвет предложение за първоначално назначаване в съответните органи на съдебната власт. В 7-дневен срок от внасяне на предложението по изречение първо кандидатите подават декларация за обстоятелствата по чл. 195, ал. 1.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурсът, след три поредни класирания.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) При приемането на решението по ал. 4 съответната колегия на Висшия съдебен съвет проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията по чл. 162 и 164. Проверката се извършва въз основа на документите, представени от кандидата. При проверката съответната колегия на Висшия съдебен съвет взема предвид и становището на Комисията по професионална етика към съответната колегия.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение отказва назначаването на кандидат, за който е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и 164.


Чл. 187. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Всеки заинтересован може да обжалва решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по чл. 186, ал. 7 и чл. 186а, ал. 6 в 7-дневен срок от обявяването му.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.)
(3) Върховният административен съд разглежда жалбата в тричленен състав и решението му е окончателно.

Раздел II "а".
Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Избор на административни ръководители на органите на съдебната власт (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.)


Чл. 188. (1) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Административните ръководители уведомяват съответната колегия на Висшия съдебен съвет за свободните длъжности в съответните органи на съдебната власт извън тези по чл. 178, ал. 1.
(2) (Отм., предишна ал. 1 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Организацията по провеждането на конкурсите се извършва от администрацията на Висшия съдебен съвет.


Чл. 189. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи, извън тези по чл. 178, се обявяват от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс, който се провежда чрез събеседване.
(2) Повишаване в длъжност е преминаване на по-висока по степен длъжност в орган на съдебната власт.
(3) Преместване е преминаване на равна по степен длъжност в орган на съдебната власт.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Конкурсът се провежда от определени от съответната колегия на Висшия съдебен съвет конкурсни комисии поотделно за съдии, прокурори и следователи. Комисиите се състоят от председател, четирима редовни и двама резервни членове.
(5) В конкурсните комисии не могат да участват членове на Висшия съдебен съвет и административни ръководители.
(6) В конкурсните комисии за съдии не могат да участват действащи прокурори и следователи. В конкурсните комисии за прокурори и следователи не могат да участват действащи съдии.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) В зависимост от броя на кандидатите съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да определи и повече от една конкурсна комисия за провеждането на един конкурс.
(8) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Поименният състав на всяка комисия се определя от съответната колегия на Висшия съдебен съвет на основата на изтеглен на публично заседание жребий, съответно измежду съдиите в апелативните съдилища, Върховния касационен съд и Върховния административен съд и измежду прокурорите в апелативните прокуратури, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и следователите в Националната следствена служба.


Чл. 190. Обявлението по чл. 189, ал. 1 се прави едновременно с обявяването на свободните длъжности за първоначално назначаване и съдържа броя и вида на длъжностите и органите на съдебната власт, за които се отнасят.