навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони

НАРЕДБА ЗА УСТРОЙСТВОТО, БЕЗОПАСНАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ТЕХНИЧЕСКИЯ НАДЗОР НА СЪОРЪЖЕНИЯ ПОД НАЛЯГАНЕ

В сила от 19.08.2008 г.
Приета с ПМС № 164 от 07.07.2008 г.

Обн. ДВ. бр.64 от 18 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.5 от 19 Януари 2010г., изм. ДВ. бр.7 от 21 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.24 от 12 Март 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.49 от 13 Юни 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.88 от 24 Октомври 2014г.

In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!

Get Adobe Flash player

Част първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ


Чл. 1. С наредбата се уреждат:
1. техническите изисквания, правилата и нормите за устройство на котлите по чл. 2, т. 3, буква "б" и т. 4, буква "б" и тръбопроводите по чл. 2, т. 5, буква "б" и т. 6, буква "б" и които не попадат в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане, приета с Постановление № 204 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 24 и 40 от 2006 г. и бр. 37 от 2007 г.);
2. изискванията за безопасна експлоатация на съоръженията под налягане;
3. редът за осъществяване на технически надзор на съоръженията под налягане;
4. редът за вписване в регистъра по чл. 36, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и издаване на удостоверения на лица за поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения под налягане.





Чл. 2. Съоръжения под налягане са:
1. метални съдове за сгъстени, втечнени или разтворени под налягане газове, пари или течности, при които налягането на парите при максималната допустима температура е по-голямо от 0,05 МРа над нормалното атмосферно налягане и на които произведението от обема в литри и налягането в мегапаскали е по-голямо от числото 100, съгласно:
а) (доп. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) член 8, ал. 1, т. 1, букви "а" и "б" от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане;
б) член 2 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съдовете под налягане, приета с Постановление № 210 на Министерския съвет от 2001 г. (обн., ДВ, бр. 85 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 87 и 115 от 2002 г., бр. 24 и 40 от 2006 г. и бр. 37 от 2007 г.);
2. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г.) резервоари;
3. парни котли с топлинна мощност над 116,3 kW:
а) съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане;
б) с налягане до 0,05 МРа включително, които не попадат в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане;
4. водогрейни котли с топлинна мощност над 116,3 kW:
а) съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане;
б) за производство на гореща вода с температура до 110°С включително, които не попадат в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане;
5. метални тръбопроводи за транспортиране на водна пара с налягане над 0,6 МРа и на които произведението от максималното допустимо налягане в мегапаскали и номиналния диаметър в милиметри е по-голямо от числото 100:
а) съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4, буква "б" от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане;
б) които не попадат в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане;
6. метални тръбопроводи за транспортиране на гореща вода с температура над 110°С и на които произведението от максималното допустимо налягане в мегапаскали и номиналния диаметър в милиметри е по-голямо от числото 100:
а) съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4, буква "б" от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане;
б) които не попадат в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане;
7. пълначни станции за сгъстени, втечнени и разтворени под налягане газове.


Чл. 3. Наредбата не се прилага за:
1. съдовете за въздух на спирачните системи на подвижен железопътен състав, автомобили и други превозни средства;
2. котлите и тръбопроводите, монтирани на превозни средства;
3. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) носимите и возимите пожарогасители;
4. съоръженията по чл. 2 със специално предназначение за Министерството на отбраната;
5. съоръженията под налягане, посочени в приложение № 1, пуснати на пазара на Република България преди влизането в сила на наредбата;
6. барокамери и други съдове, предназначени за пребиваване на хора в тях;
7. (нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) газови уреди, чието съответствие е оценено по реда на наредба по чл. 7 ЗТИП.


Чл. 4. В зависимост от степента на опасност флуидите за съоръженията под налягане се разделят на две групи:
1. група 1 - флуиди, които съгласно Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати се класифицират в една от следните категории: експлозивни, изключително запалими, лесно запалими, запалими, силно токсични, токсични или оксидиращи;
2. група 2 - всички останали флуиди, непосочени в т. 1.


Чл. 5. Изискванията на наредбата не се прилагат при производството и пускането на пазара на съоръженията под налягане по чл. 2, т. 3, буква "б", т. 4, буква "б", т. 5, буква "б" и т. 6, буква "б", чието устройство отговаря на националните изисквания на друга държава - членка на Европейския съюз, на Турция или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Част втора.
ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ, ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА УСТРОЙСТВО НА СЪОРЪЖЕНИЯ ПОД НАЛЯГАНЕ

Глава първа.
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ


Чл. 6. Изискванията на тази глава се отнасят за съоръженията под налягане по чл. 2, т. 3, буква "б", т. 4, буква "б", т. 5, буква "б" и т. 6, буква "б".


Чл. 7. (1) Съоръженията под налягане трябва да се проектират за натоварвания, съобразени с предназначението им и с предвидимите условия за експлоатация, като се вземат под внимание най-малко следните фактори:
1. вътрешното и външното налягане на флуида при тяхната експлоатация и при условия на изпитване;
2. максималната работна температура на флуида в съоръжението;
3. масата на съоръжението и на флуида в него при работни условия и при условия на изпитване;
4. натоварванията, предизвикани от движението на транспортни средства, ветровото и сеизмичното натоварване;
5. силите и моментите на противодействие, предизвикани от опорите, присъединителните елементи и др.;
6. корозията, ерозията и умората на материала;
7. анкерирането или засипването на тръбопровода;
8. изтласкващата сила срещу изплуване на тръбопровода;
9. слягането от минни разработки или ерозия на почвата;
10. натоварванията от свлачищни процеси и от придвижващи се насипи, диги и други подобни;
11. случайно възникнали натоварвания от включване на устройства за непосредствено ограничаване на налягането, вибрации, нестационарни температурни режими и други.
(2) При проектирането трябва да се отчетат натоварванията, които могат да действат едновременно, като се вземе предвид вероятността за едновременното им появяване.
(3) Необходимата якост на елементите на съоръженията под налягане трябва да се определя по изчислителен метод.


Чл. 8. (1) При проектирането на съоръжения под налягане трябва да се използват коефициенти на сигурност, определени по подходящи методи, които осигуряват достатъчни граници на безопасност и недопускане на аварии, когато съоръжението под налягане се експлоатира в съответствие с инструкцията на производителя.
(2) Коефициентът на якост на заваръчните шевове на съоръженията под налягане не трябва да превишава:
1. 1,0 - за съоръженията под налягане, на заварените съединения на които се предвижда да се извършат механични изпитвания и изпитвания без разрушаване, за потвърждаване, че всички заварени съединения са с допустими нива на качеството според заваръчните несъвършенства;
2. 0,85 - за съоръженията под налягане, заварените съединения на които подлежат на извадково изпитване без разрушаване;
3. 0,70 - за съоръженията под налягане, заварените съединения на които се подлагат само на визуално изпитване.


Чл. 9. При определяне якостта на съоръжението под налягане трябва да се спазват следните изисквания:
1. изчислителното налягане да не е по-ниско от максимално допустимото налягане, като се отчитат статичното и динамичното налягане на работния флуид;
2. изчислителната температура на стената на загряваните елементи на съоръжението под налягане не трябва да бъде по-ниска от средноаритметичната стойност на температурите на външната и вътрешната повърхност на стената в най-нагрятата част на елемента, определена с топлотехнически изчисления или по данни от измерване на температурата;
3. допустимото напрежение при преобладаващи статични натоварвания и при изчислителна температура извън обхвата, в който има значително пълзене на материала, не трябва да превишава стойностите по приложение № 2.


Чл. 10. (1) Съоръженията под налягане трябва да имат устройства за непосредствено ограничаване на налягането, които да не допускат временно превишаване на налягането на флуида в тях над 10 на сто от максималното допустимо налягане на съоръжението.
(2) Между съоръжението под налягане и устройството по ал. 1 не трябва да има спирателни устройства.


Чл. 11. (1) Материалите, които се използват за изработване на съоръженията под налягане, трябва да са годни за срока на експлоатация и за броя на работните цикли, които са определени в инструкцията на производителя на съоръженията.
(2) Производителят трябва да осигури съответствието на материалите с изискванията на наредбата по един от следните начини:
1. чрез използване на материали, за които в български стандарти е предвидено да се използват при налягания и температури, съответстващи на определените в чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2;
2. чрез използване на материали, за които има одобрение за материали в съответствие с глава трета, раздел I на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане;
3. чрез оценяване дали материалът може да се използва безопасно при наляганията и температурите, определени в чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2.
(3) Съответствието на материалите, използвани при производството на елементите под налягане, се удостоверява с удостоверения за специфичен контрол - вид 3.1 или вид 3.2 по БДС EN 10204.


Чл. 12. Съоръженията под налягане трябва да се проектират и конструират така, че да е възможно да се извършват всички технически прегледи, които осигуряват безопасността им.


Чл. 13. (1) Съоръженията под налягане трябва да имат подходящи устройства за дренаж и обезвъздушаване за предотвратяване на хидравличен удар, вакуумно разрушаване, корозия по време на експлоатацията и за отстраняване на въздуха от съоръжението при изпитване под налягане.
(2) Спирателната арматура и устройствата за безопасност трябва да са с оценено съответствие съгласно изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане.


Чл. 14. Съоръженията под налягане трябва да са проектирани и конструирани така, че да са защитени срещу корозия чрез подходяща прибавка към изчислителната дебелина на стените им или чрез други равностойни начини, съобразени с предвидения в инструкцията на производителя им срок за експлоатация.


Чл. 15. Елементите на съоръженията под налягане, чиято температура при нормална експлоатация е над 60°С и до тях имат достъп хора, трябва да са изолирани с термична изолация, на чиято повърхност температурата не трябва да превишава 50°С при температура на околната среда 25°С.


Чл. 16. (1) Когато при изработването на съоръженията под налягане има опасност от изменение на свойствата на материала, той трябва да се подложи на подходяща термична обработка.
(2) Термичната обработка по ал. 1 трябва да се извършва в съответствие с писмени процедури, съдържащи информация за:
1. скоростта на нагряване на детайла;
2. времето и температурата на задържане или нагряване;
3. скоростта на охлаждане;
4. нагряващата среда и типа на пещта;
5. вида на техническото средство за измерване на температурата;
6. опорите на оборудването, ако са необходими;
7. вида на записите, удостоверяващи извършването на процесите и обхвата на информация, която трябва да съдържат.


Чл. 17. (1) Неразглобяемите съединения на съоръженията под налягане трябва да се изработват от персонал, одобрен от компетентен за одобряване на персонал нотифициран орган, или от лице, акредитирано от член на Европейската организация за акредитация да извършва сертификация на персонал за изпълнение на неразглобяеми съединения.
(2) Персоналът по ал. 1, изработващ заварени съединения, трябва да притежава правоспособност "заварчик на тръби" по Наредба № 7 от 11 октомври 2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност по заваряване (обн., ДВ, бр. 100 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2003 г. и бр. 37 от 2006 г.).


Чл. 18. Процедурите за изпълнение на неразглобяеми съединения на съоръженията под налягане трябва да са одобрени от нотифицирани органи, компетентни да одобряват процедури за изпълнение на неразглобяеми съединения.


Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Всички заварени метални съединения на съоръженията под налягане трябва да са проверени чрез визуален контрол съгласно БДС EN ISO 17637.
(2) На заварените съединения с коефициент на якост, равен или по-голям от 0,85, трябва да се извършват изпитвания без разрушаване чрез радиографичен контрол и ултразвукова дефектоскопия във всички места на пресичане на заварените съединения и на не по-малко от:
1. десет на сто от челните заварени съединения на съоръжения под налягане, работещи с максимална работна температура до 250°С или максимално работно налягане до 1,6 МРа;
2. двадесет на сто от челните заварени съединения на съоръжения под налягане, работещи с максимална работна температура от 250 до 400°С или максимално работно налягане от 1,6 до 8,0 МРа;
3. петдесет на сто от челните заварени съединения на съоръжения под налягане, работещи с максимална работна температура над 400°С или максимално работно налягане над 8,0 МРа;
4. всички челни заварени съединения, за които в проекта е приет коефициент на якост 1,0.
(3) Допуска се при дебелина на стената на съоръжението под налягане, по-голяма от 10 mm, изпитванията по ал. 2 да се извършват чрез ултразвукова дефектоскопия.
(4) Изпитванията по ал. 2 трябва да се извършват от орган за контрол, акредитиран от член на Европейската организация за акредитация.


Чл. 20. (1) Производителите на съоръжения под налягане трябва да извършват надзор при заваряването на елементите на съоръженията по реда, определен в БДС EN ISO 14731, и да осигурят съответствието на производствените процеси с изискванията на БДС EN ISO 3834-2.
(2) Преди заваряване на елементи на съоръжения под налягане производителят е длъжен да осигури визуален контрол на:
1. подготвените за заваряване краища на елементите;
2. прихващанията чрез заваряване на елементите на съоръжението;
3. напасването на елементите, които ще се заваряват.
(3) Всички дефекти, констатирани при извършване на контрола по ал. 2, трябва да са отстранени преди започване на заваряването. Когато са констатирани разслой, пукнатини или шлакови включвания в основния метал на елементите, трябва да им се извърши и магнитно-прахов или капилярен безразрушителен контрол.
(4) Зоните, в които е имало заварени съединения на временно прихванати части на съоръжения под налягане с максимална работна температура над 200°С или максимално работно налягане над 1,6МРа, след отстраняването на частите се изпитват за наличие на повърхностни пукнатини с магнитно-прахов или капилярен безразрушителен контрол.


Чл. 21. (1) Допустимите нива на качеството според заваръчните несъвършенства на стоманени заварени съединения трябва да са:
1. за парни котли с максимално работно налягане до 0,05 МРа, водогрейни котли с максимална работна температура до 110°С или тръбопроводи по чл. 2, т. 5 и 6 с максимална работна температура до 200°С или максимално работно налягане до 1,6 МРа, за които не се прилага Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане - ниво на качество С по БДС EN 25817:2001;
2. за тръбопроводи по чл. 2, т. 5 и 6 с максимална работна температура над 200°С или максимално работно налягане над 1,6 МРа, за които не се прилага Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане - ниво на качество В по БДС EN 25817:2001, освен дефекти със серийни номера 3, 9, 12, 21, ниво на качество С, дефекти със серийни номера 24 и 25 са недопустими.
(2) При установяване на недопустимо ниво на качество броят на подлежащите на безразрушителен контрол заварени съединения по чл. 19, ал. 2, т. 1 - 3 трябва да се увеличи два пъти. Ако отново се установят заварени съединения с недопустимо ниво на качеството, се извършва безразрушителен контрол на всички заварени съединения на съоръжението под налягане.
(3) Допуска се заварените съединения, за които е установено недопустимо ниво на качеството, да се ремонтират. Ремонтираните заварени съединения трябва да се изпитват без разрушаване и ако отново се констатира недопустимо ниво на качеството им, те трябва да се бракуват.


Чл. 22. (1) Производителят е длъжен да извърши крайно оценяване на всяко произведено съоръжение под налягане за съответствието му с изискванията на наредбата и на заверената конструкторска документация по чл. 255, ал. 1.
(2) При оценяването по ал. 1 се извършва:
1. визуален контрол и проверка на размерите на съоръжението;
2. изследване на съоръжението за съответствието му с изискванията на наредбата и изследване на записите, удостоверяващи извършените изследвания, проверки и изпитвания по време на производството на съоръжението под налягане;
3. хидростатично изпитване на якост и плътност;
4. проверка на устройствата за безопасност - за съоръжения под налягане, които се пускат на пазара, комплектувани с устройствата за безопасност.
(3) При визуалния контрол по ал. 2, т. 1 се проверява:
1. съответствието на съоръжението с конструкторската документация по чл. 255, ал. 1;
2. състоянието на заварените съединения на елементите на съоръжението, на прикрепените към него щуцери и други части и отклоненията им от геометричните размери;
3. маркировката на материалите, чрез която се осигурява проследимост на вложените материали;
4. наличието на табелката по чл. 24 и съответствието на нанесените на нея данни с наредбата.
(4) Съоръжения под налягане, които са ремонтирани поради откриване на дефекти или несъответствия след извършеното оценяване по ал. 1, се подлагат на ново крайно оценяване.


Чл. 23. (1) Стойността на налягането при хидростатичното изпитване по чл. 22, ал. 2, т. 3 трябва да съответства на по-голямата от следните стойности:
1. 1,25 от стойността на налягането при максимално натоварване на съоръжението по време на експлоатация при отчитане на максималното допустимо налягане и максималната допустима температура;
2. 1,43 от стойността на максималното допустимо налягане.
(2) Хидростатичното изпитване трябва да се извършва с вода с температура от 5 до 60°С, но не по-ниска от температурата на околната среда. При хидростатично изпитване трябва:
1. елементите под налягане да са без поставена изолация, зидария и др.;
2. техническите средства за създаване на налягане да позволяват плавно повишаване на налягането на водата за изпитване;
3. да се използват два манометъра с клас на точност до 1,0 и максимален обхват от 1,5 пъти до 4 пъти по-голям от стойността на налягането за изпитване;
4. напрежението в метала на съоръжението под налягане да не превишава 90 на сто от границата на провлачане при температурата, при която се извършва изпитването.
(3) Съоръжението под налягане е издържало успешно хидростатичното изпитване, ако:
1. не се констатира разлика в регистрираното в началото и в края на изпитването налягане;
2. при визуалния контрол не са открият пукнатини, разкъсвания или видими остатъчни деформации в елементите на съоръжението под налягане;
3. не се открие теч на вода от елементите под налягане или съединенията на съоръжението под налягане.


Чл. 24. Производителят трябва да постави на всяко съоръжение под налягане здраво закрепена метална табела, която да съдържа:
1. наименованието и адреса на производителя;
2. годината на производство;
3. данни, позволяващи идентифициране на съоръжението под налягане - тип, серия и заводски номер;
4. данни за допустимите максимални и минимални стойности на основните технически характеристики на съоръжението;
5. налягането, при което е извършено хидростатичното изпитване;
6. налягането, на което е настроено устройството за непосредствено ограничаване на налягането, в МРа;
7. номинален диаметър - за тръбопроводи за водна пара и гореща вода;
8. обем на котела в литри;
9. топлинна мощност на котела в киловати;
10. маса на котела и максимална маса на водата в котела в килограми.


Чл. 25. (1) Производителят е длъжен да съхранява не по-малко от 10 години техническо досие за всяко произведено съоръжение под налягане, което съдържа:
1. общо описание на типа;
2. проект и производствени чертежи и схеми на компонентите, сглобените единици и др.;
3. описание и пояснение на чертежите и схемите и за начина на работа на съоръжението;
4. списък на стандартите, които са приложени;
5. резултатите от изчисленията при проектиране;
6. спецификациите на заваръчните процедури;
7. данни за предвидените изпитвания в процеса на производство;
8. протоколи от извършените изследвания, измервания и изпитвания в процеса на производство;
9. копия от документите за правоспособност и/или документите за одобрение на персонала по чл. 17 или документ, позволяващ да се осигури проследимост за притежаваната квалификация и/или правоспособност на лицата, изпълнили неразглобяемите съединения.
(2) При серийно производство на съоръжения под налягане се допуска документите по ал. 1, т. 1 - 6 да се съхраняват отделно от техническото досие.
(3) Производителят е длъжен да предоставя техническото досие на произведените от него съоръжения под налягане на служителите от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" (ГД "ИДТН") при извършваните от тях проверки по чл. 42, ал. 1 ЗТИП.

Глава втора.
ПАРНИ КОТЛИ С РАБОТНО НАЛЯГАНЕ ДО 0,05 МРа И ВОДОГРЕЙНИ КОТЛИ С РАБОТНА ТЕМПЕРАТУРА ДО 110°С


Чл. 26. Изискванията на тази глава се отнасят за котлите по чл. 2, т. 3, буква "б" и т. 4, буква "б".


Чл. 27. (1) Конструкцията на котела трябва да осигурява възможност за:
1. пълното отстраняване на водата от всички негови елементи;
2. прилагането на методи за консервация, осигуряващи защитата от корозия на вътрешните повърхности на котела;
3. извършване на технически прегледи, почистване и ремонт на елементите на котела и газоходите;
4. монтиране на средства за измерване, управление, сигнализация и защита;
5. свободно топлинно разширение на елементите на котела;
6. циркулация на водата в котела, непозволяваща локално прегряване на елементите на котела;
7. отстраняване на въздуха от всички негови елементи под налягане;
8. недопускане на взривоопасна концентрация на горимите газове, излизащи от котела;
9. наблюдение на горенето в пещната камера и състоянието на нагревните повърхности в нея;
10. продухване с въздух на пещната камера и газоходите на котела преди запалване на горивната инсталация за течни и газообразни горива;
11. предпазване от разрушаване на елементите на котела от локални взривове в пещната камера;
12. да не се допусне нагряване на елементите му, които нямат нагревни повърхности, над допустимата за тях температура;
13. предпазване от местно охлаждане на стената на корпуса на котела, пламъчната тръба или други негови елементи от водата, с която се захранва котелът;
14. отстраняване на утайки от котловата вода.
(2) Барабаните на котлите с вътрешен диаметър 700 mm и повече трябва да имат люк с кръгла или елипсовидна форма. Диаметърът на кръглия люк трябва да бъде не по-малък от 400 mm, а размерите на осите на елипсовидния люк - не по-малки от 320 х 400 mm.


Чл. 28. (1) За корпусите на котлите и техните колектори трябва да се използват сферични, полусферични или плоски дъна или дъна с елиптична или торосферична форма с отношение на височината на изпъкналата част на дъното към вътрешния му диаметър, равно или по-голямо от 0,19.
(2) Дъната по ал. 1 трябва да са изработени от листова стомана чрез щамповка в горещо или студено състояние по машинен способ.
(3) Торосферични и плоски дъна могат да се използват за пламъчнотръбни и димогарни котли само ако е доказано чрез якостно пресмятане достатъчната якост на дъното и на неговото присъединяване към корпуса на котела.
(4) Не се допуска използване на плоски дъна за колектори с диаметър, по-голям от 600 mm.


Чл. 29. (1) На котлите трябва да се монтират най-малко следните средства за измерване:
1. манометър за измерване на налягането на флуида в котела с клас на точност до 1,6 и горна граница на обхват в диапазона от 1,5 пъти до 2,5 пъти по-голям от максималното работно налягане;
2. термометър за измерване на температурата на водата, с която се захранва котелът;
3. термометър за измерване на температурата на водата, излизаща от котела - за водогрейни котли;
4. нивопоказатели - за парните котли;
5. манометър за измерване налягането на горивото пред горелката на котела - за котли на течно и газово гориво;
6. термометър за измерване на температурата на мазута пред горелката на котела.
(2) Допуска се средствата за измерване по ал. 1, т. 2 и 3 да са монтирани на входящите и изходящите тръбопроводи за вода.
(3) Средствата за измерване трябва да са защитени от висока температура, вибрации и други вредни въздействия и да са достъпни и безопасни за обслужване.


Чл. 30. Системата за управление, защита и контрол на работата на автоматизираните котли трябва да осигурява възможност за автоматично поддържане на зададения топлинен режим, регулиране на мощността в установени граници, а също така автоматично изключване на котела при аварийни ситуации или когато стойността на температурата или налягането на флуида в котела достигне максималните допустими работни стойности.


Чл. 31. (1) Парните котли, които работят с течно или газово гориво, трябва да имат ограничителни устройства, които автоматично да прекъсват подаването на гориво към горелката при:
1. изгасване на пламъка на горелката;
2. отваряне на горелката - за горелки, които се отварят без помощта на инструмент;
3. прекъсване на електрическото захранване на автоматиката на котела;
4. понижаване налягането на въздуха за горелката под минимално допустимата стойност или спиране на въздушния вентилатор;
5. повишаване налягането на парата в котела над максимално допустимото работно налягане;
6. понижаване нивото на водата в котела по-ниско от допустимата граница.
(2) Водогрейните котли, които работят с течно или газово гориво, трябва да имат ограничителни устройства, които автоматично да прекъсват подаването на гориво към горелката в случаите:
1. по ал. 1, т. 1 - 4;
2. когато стойността на температурата на водата на изхода от котела превишава максималната допустима работна температура;
3. когато налягането на водата в изходящия тръбопровод на котлите с топлинна мощност над 1700 kW се повиши над 1,05 пъти от изчислителното налягане на котела;
4. когато налягането на водата на изход от котела се понижи до стойност, съответстваща на налягането на насищане при максимална работна температура.
(3) Когато за нагряването на водата се използва електрическа енергия, котлите трябва да са снабдени с ограничителни устройства, които автоматично прекъсват подаването на електрическата енергия в случаите, посочени във:
1. алинея 1, т. 5 и 6 - за парни котли;
2. алинея 2, т. 2 - за водогрейни котли.
(4) Котли с топлинна мощност над 1700 kW и камерно изгаряне на твърдо гориво трябва да имат ограничителни устройства, които:
1. автоматично прекъсват подаването на гориво към горелките при понижаване на нивото на водата в парния котел по-ниско от допустимата граница;
2. автоматично изключват нагнетателните вентилатори и всички съоръжения по горивоподаването при изгасване на факела на горелката.


Чл. 32. (1) Неразглобяемите съединения на котлите трябва да са изработени посредством заваряване чрез стопяване.
(2) Допуска се тръби от нагревната повърхност на котли с външен диаметър, по-малък от 102 mm, да се присъединяват към барабани, колектори и други елементи чрез валцуване.


Чл. 33. Конструкцията на електрическите котли трябва да осигурява:
1. пълно потапяне на активните части на електронагревателните елементи;
2. липса на контакт между електронагревателните елементи;
3. херметичност на присъединителното устройство на електронагревателните елементи към корпуса на котела при максимално работно налягане и максимална работна температура;
4. възможност за преглед и ремонт на блока на електронагревателните елементи;
5. заземяване на корпуса на котела;
6. изключване на възможността за предаване на механични натоварвания от шините или кабелите, чрез които се захранва с електрическа енергия котелът, на изолацията на нагревателните елементи.


Чл. 34. (1) Котлите-утилизатори трябва да имат устройство за незабавно изключване подаването на горещите газове към котела при нарушаване на нормалния му режим на работа.
(2) Допуска се да не се монтира устройство по ал. 1, ако е предвидена автоматична защита, която да спира работата на източника на горещи газове при нарушаване на нормалния режим на работа на котела.
(3) Когато поради нарушаване на нормалния режим на работа на източника на горещи газове към котлите-утилизатори съществува опасност от газови взривове, газоходите и газопроводите трябва да имат предпазни устройства, които да ги предпазят от разрушаване. Изпусканият през тези устройства газ трябва да се отвежда в безопасни места.


Чл. 35. Когато изходящата от водогреен котел вода постъпва в общ за няколко котли тръбопровод, между всеки котел и общия тръбопровод трябва да се монтира спирателна арматура и възвратен клапан.


Чл. 36. На изходящия от котела тръбопровод трябва да се монтира спирателна арматура на място, удобно за обслужване.


Чл. 37. На захранващия котела с вода тръбопровод трябва да се монтира спирателна арматура и възвратен клапан. Спирателната арматура трябва да се монтира между котела и възвратния клапан.


Чл. 38. (1) В най-ниската част на парния котел трябва да се монтира тръбопровод със спирателна арматура за изпускане на водата от котела.
(2) Допуска се изпускателни тръбопроводи на парни котли да се присъединят към общ изпускателен колектор, ако на колектора не се монтира спирателно устройство или други устройства, които могат да прекратят транспортирането на вода през него.

Глава трета.
ТРЪБОПРОВОДИ НА ВОДНА ПАРА И ГОРЕЩА ВОДА


Чл. 39. Изискванията на тази глава се отнасят за тръбопроводите за водна пара и гореща вода по чл. 2, т. 5, буква "б" и т. 6, буква "б".


Чл. 40. (1) Конструкцията на тръбопровода за водна пара или гореща вода трябва да осигурява:
1. минимален риск за разглобяемите и неразглобяемите съединения, компенсаторите, подвижните и неподвижните опори и другите елементи на тръбопровода от възникване на напрежения и сили над допустимите;
2. възможност за пълното отстраняване на въздуха, водата и кондензата от всички негови елементи;
3. свободно преместване на елементите му при топлинно разширение;
4. скорост на движението на флуида, изключваща недопустимо ниво на вибрации и шум или повишено износване на уплътнителните повърхности на арматурата;
5. отстраняването на потенциалните опасности от турбулентност или завихряне на флуида;
6. възможност за извършване на технически прегледи, почистване и ремонт на елементите му и за оборудването му със средства за измерване, управление, сигнализация и защита;
7. възможност за предпазване на тръбопровода от хидравлични удари;
8. херметичност на тръбопровода.
(2) Счита се, че изискванията на ал. 1, т. 2 са изпълнени, когато:
1. в най-високите точки на тръбопровода са монтирани обезвъздушители;
2. в най-ниската точка на всеки участък на тръбопровода, разположен между два спирателни органа, са монтирани щуцери със спирателна арматура, предназначени за изпразване на тръбопровода;
3. на най-ниско разположените точки на тръбопровод за пара и на най-ниско разположените точки на огънатите му участъци са монтирани дренажни устройства, като при низходящ наклон на тръбопровода по посока на хода на парата дренажните устройства са поставени през всеки 500 m, а при възходящ наклон - през 300 m;
4. в най-ниските точки на тръбопровод за пара и непосредствено преди вертикалните им участъци са монтирани устройства за отвеждане на кондензата;
5. на тръбопроводите за наситена пара и на глухите участъци на тръбопроводите за прегрята пара са монтирани устройства за непрекъснато отвеждане на кондензата.


Чл. 41. (1) На тръбопроводите трябва да се монтира само стоманена арматура.
(2) Допуска се на тръбопроводи с налягане до 1,6 МРа и температура, по-ниска от 250°С, да се монтира чугунена арматура.
(3) Не се допуска използване на чугунена арматура в места, подложени на вибрации или огъване.
(4) Не се допуска използването на изпускателна и продухвателна арматура от сив чугун.


Чл. 42. (1) На тръбопроводите за пара с външен диаметър 150 мм и по-голям и температура на парата 300°С и по-висока трябва да се монтират указатели за контрол на удължението на тръбопровода.
(2) Топлинната изолация на заварените съединения и на контролните участъци и точки, предназначени за наблюдение на пълзенето на метала на тръбопроводите по ал. 1, трябва да е разглобяема.


Чл. 43. (1) Колената и другите огънати елементи на тръбопроводите трябва да се изработват по машинен способ и с радиус на огъване по оста на тръбата, не по-малък от 3,5 пъти от външния диаметър на тръбата.
(2) Допуска се радиусът на огъване на тръбите да е по-малък от посочения в ал. 1, но не по-малък от външния диаметър на тръбата, когато коляното е изработено чрез изтегляне, щамповане или огъване в горещо състояние.


Чл. 44. (1) Не се допуска използването на заварени сегментни колена за тръбопроводи с максимално работно налягане, по-високо от 4,0 МРа, или температура на транспортирания флуид над 350°С.
(2) Щамповани заварени колена и разклонения с два надлъжни заваръчни шева се допускат само за тръбопроводи с максимално работно налягане до 1,6 МРа включително или температура на транспортирания флуид до 250°С, ако на заварените им съединения е извършено изпитване без разрушаване чрез радиографичен контрол или ултразвукова дефектоскопия.


Чл. 45. (1) Неразглобяемите съединения на тръбопроводите трябва да се изработват посредством заваряване чрез стопяване.
(2) Елементите под налягане на тръбопроводите трябва да се съединяват с челни заваръчни съединения.
(3) Допуска се присъединяването на щуцери и фланци на тръбопроводи с максимално работно налягане до 4,0 МРа или температура на транспортирания флуид до 350°С да се извършва чрез ъглово или Т-образно заваръчно съединение.


Чл. 46. Всички съединения на безканално положените тръбопроводи трябва да са неразглобяеми.


Чл. 47. Не се допускат неразглобяеми съединения в огънатите участъци на тръбопроводите.


Чл. 48. Надлъжните заваръчни шевове на челно заварени тръби и други цилиндрични елементи с външен диаметър до 100 mm трябва да са разместени на разстояние, не по-малко от трикратната дебелина на заваряваните тръби, но не по-малко от 100 мм.


Чл. 49. Болтовете, шпилките и гайките за фланцовите съединения от аустенитна или перлитна стомана трябва да се изработват от същия вид стомана. Допуска се за фланцови съединения от перлитна стомана използването на шпилки, болтове и гайки от друг вид стомана само при еднакви коефициенти на линейно разширение на фланцовите и свързващите елементи.


Чл. 50. Не се допуска поправянето на деформации на елементите на тръбопроводите чрез местно нагряване и изчукване.


Чл. 51. При монтиране на фланцови съединения трябва да се спазват следните изисквания:
1. гайките се разполагат от едната страна на съединението;
2. дължината на стеблото на болтовете или шпилките, което излиза над гайките, трябва да е не по-малка от една и половина стъпки на резбата на гайката;
3. височината на гайките, използвани за фланцови съединения с изчислителна температура над 400°С, трябва да е не по-малка от номиналния диаметър на резбата на гайката.


Чл. 52. Конструкцията на тръбопроводите трябва да съответства и на изискванията на Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (обн., ДВ, бр. 68 от 2005 г.; попр., бр. 78 от 2005 г.; изм., бр. 20 от 2006 г.).


Чл. 53. Тръбопроводи, проектирани, произведени, инсталирани и изпитани съгласно изискванията на БДС EN 13480, се счита, че съответстват на изискванията на наредбата.

Част трета.
ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА СЪОРЪЖЕНИЯТА ПОД НАЛЯГАНЕ

Глава първа.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РАЗПОЛАГАНЕТО И МОНТИРАНЕТО НА СЪОРЪЖЕНИЯ ПОД НАЛЯГАНЕ

Раздел I.
Котли и съоръженията към тях


Чл. 54. Котлите трябва да се разполагат в самостоятелни помещения.


Чл. 55. (1) Допуска се разполагането на котли на открито само ако котелът е проектиран за работа в климатични условия, съответстващи на условията в региона, в който ще се монтира.
(2) При разполагане на котли на открито облицовката и зидарията им трябва да се защитят от въздействие на дъжд и сняг, а тръбопроводите, арматурата и другите елементи - от замръзване на водата в тях. Измервателните уреди, устройствата за регулиране и управление на работата на котлите и захранващите устройства трябва да се намират в помещение, освен ако в инструкцията им за експлоатация не е предвидено да работят на открито.
(3) Допуска се в производствени помещения, а също над и под тях да се разполагат:
1. правотокови парни котли с паропроизводителност на всеки един не по-голяма от 4 t/h;
2. парни котли с работно налягане над 0,07 МРа, които удовлетворяват условието (t - 100) х V
rss
Посети форума