навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННАТА ПОЛИЦИЯ ОТ 2011 Г.

В сила от 16.08.2011 г.
Приет с ПМС № 238 от 04.08.2011 г.

Обн. ДВ. бр.63 от 16 Август 2011г., изм. ДВ. бр.60 от 22 Юли 2014г., отм. ДВ. бр.48 от 16 Юни 2017г.

In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!

Get Adobe Flash player


Отменен с § 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 111 от 12 юни 2017 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за военната полиция - ДВ, бр. 48 от 16 юни 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. С правилника се уреждат:
1. структурата и организацията на дейността на служба "Военна полиция";
2. условията и редът за упражняване правомощията на органите на служба "Военна полиция";
3. специфичните условия и ред за назначаване на длъжност, преназначаването и повишаването във военно звание и преминаването и изпълнението на военната служба и държавната служба в служба "Военна полиция";
4. изискванията към оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица;
5. структурата и организацията на дейността на военнополицейските формирования в Българската армия.





Чл. 2. Военната полиция изпълнява дейностите и органите ? упражняват правомощията, предвидени в Закона за военната полиция (ЗВП).

Глава втора.
СЛУЖБА "ВОЕННА ПОЛИЦИЯ"

Раздел I.
Организация на дейността на служба "Военна полиция"


Чл. 3. (1) Служба "Военна полиция" е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната - юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната, която е организирана в ръководство в София, регионални служби в София, Пловдив, Сливен, Варна и Плевен и Център по логистика и подготовка в София.
(2) Ръководството на служба "Военна полиция" подпомага директора на службата при осъществяване на правомощията му, осигурява технически и административно дейността му и е организирано в структурни звена и длъжности съгласно утвърдените от министъра на отбраната длъжностни разписания по чл. 21, ал. 2 ЗВП.
(3) Регионалните служби осъществяват изпълнението на дейността на служба "Военна полиция" и произтичащи от нея или възложени от директора на службата задачи на територията на страната.
(4) Центърът по логистика и подготовка осъществява централизираното логистично и комуникационно-информационно осигуряване и специализираната подготовка на личния състав на служба "Военна полиция".


Чл. 4. (1) При осъществяване на правомощията си по чл. 20, ал. 3 ЗВП директорът на служба "Военна полиция" издава заповеди.
(2) Директорът на служба "Военна полиция" определя функциите и делегира правомощия на заместник-директорите.
(3) При отсъствие на директора на служба "Военна полиция" той се замества от определен с негова писмена заповед заместник-директор за всеки конкретен случай.


Чл. 5. (1) Регионалните служби и центърът по логистика и подготовка са самостоятелно обособени структури - разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска от втора степен към служба "Военна полиция", които се ръководят от директори.
(2) Директорите на регионалните служби и на Центъра по логистика и подготовка:
1. планират, организират, ръководят, представляват, координират, контролират и отговарят за цялостната дейност на подчинените им структури и личен състав;
2. отговарят за управлението и стопанисването на предоставените им ползвани или съхранявани имоти и вещи, управлението на предоставеното им финансово осигуряване и разходването на финансови средства;
3. отговарят за управлението на човешките ресурси и сключват, изменят и прекратяват трудови договори с цивилни служители по трудово правоотношение - съобразно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
(3) В изпълнение на правомощията си директорите на регионалните служби и на Центъра по логистика и подготовка издават заповеди.
(4) Зоните на отговорност на регионалните служби "Военна полиция" се определят от министъра на отбраната по предложение на директора на служба "Военна полиция".


Чл. 6. (1) Директорът на служба "Военна полиция" определя основните функции, задачи и дейности на отделните структурни звена в съответствие с длъжностните разписания и самостоятелно или чрез заместник-директорите, директорите на регионални служби и на Центъра по логистика и подготовка и ръководителите на структурни звена в ръководството на службата създава необходимата организация на работа и координация за изпълнение на поставените пред службата задачи.
(2) Ръководителите по ал. 1 организират, ръководят и контролират дейността на подчинените им структури, структурни звена и служители, осигуряват и отговарят за изпълнението на възложените им задачи и могат да възлагат на един или повече служители изпълнението на дейностите и задачите, като при необходимост ги конкретизират и определят срок за изпълнението им.
(3) Военнослужещите и цивилните служители отговарят за изпълнението на възложените им дейности и задачи пред непосредствения си ръководител.
(4) Ръководителите на структурни звена в ръководството на службата съобразно функциите и задачите на подчинените им структурни звена осъществяват методическо ръководство и контрол над съответната дейност в регионалните служби и в Центъра по логистика и подготовка.


Чл. 7. (1) Оперативно-издирвателната дейност на служба "Военна полиция" се извършва чрез използване на:
1. оперативни средства за придобиване на информация:
а) специални разузнавателни средства при условията и по реда, предвидени в Закона за специалните разузнавателни средства;
б) доброволни заявители;
2. оперативни способи за придобиване на информация:
а) доброволни сътрудници съобразно заповедта на министъра на отбраната по чл. 22, ал. 2 ЗВП;
б) оперативни беседи;
в) оперативно внедряване;
г) оперативен експеримент;
д) оперативна комбинация;
е) изследване на предмети и документи;
ж) оперативно разпознаване на лица и обекти.
(2) Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са:
1. получена информация за подготвяни, извършващи се или извършени деяния, както и за събития, процеси и явления по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 ЗВП;
2. искане на органите на досъдебното производство и съда, на службите за сигурност и службите за обществен ред и на други органи и лица съгласно действащото законодателство и в изпълнение на двустранни споразумения и международни договори, по които Република България е страна, които съдържат данни за подготвяни, извършващи се или извършени деяния, както и за събития, процеси и явления по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 ЗВП.


Чл. 8. (1) Издирвателната дейност по чл. 4, ал. 3 ЗВП се осъществява чрез комплекс от издирвателни, научно-технически, информационно-справочни и други мероприятия за установяване местонахождението на лица и вещи.
(2) Неотложно се предприемат действия за издирване на лица, които:
1. са избягали от арест, конвой или помещения за задържане;
2. са отвлечени;
3. се предполага, че са извършители на тежки престъпления, установени веднага след извършване на престъплението;
4. са се отклонили неправомерно от дежурства и караули със служебно оръжие;
5. притежават общоопасни средства и има данни за злоупотреба с тях.
(3) При необходимост във връзка с издирвателната дейност може:
1. да се предприемат действия за започване на общодържавно или международно издирване - съгласно действащото законодателство;
2. да се предоставя и публикува информация в средствата за масово осведомяване - съгласно актовете на министъра на отбраната.


Чл. 9. (1) Съобщение или сигнал по чл. 6, ал. 2 ЗВП е всяка получена писмена или устна информация, независимо от формата ? и начина на предоставяне, включително информация от средствата за масово осведомяване, която съдържа данни за престъпление от общ характер, които не са достатъчни за образуване на досъдебно производство по Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) Приемат се и се регистрират съобщенията и сигналите, постъпили:
1. в оперативните дежурни части на службата;
2. в регистратурите на службата;
3. в ръководството на службата;
4. при служителите на служба "Военна полиция".
(3) Съобщенията и сигналите се приемат от структурата, при която или от служителя, при когото са постъпили, независимо от компетентността им и се докладват по команден ред.
(4) Ако съобщението или сигналът не е от компетентността на съответната структура, той се изпраща по компетентност, като за това писмено се уведомява лицето, което го е подало.
(5) Когато съобщението или сигналът са постъпили при служител, изпълняващ задачи в състава на операции или мисии извън територията на страната, той ги докладва на директора на служба "Военна полиция" или на определено от него лице, извършва проверка по тях и изпраща резултатите от нея заедно със събраните материали с докладна записка до директора на служба "Военна полиция".
(6) Не се извършват проверки по съобщения или сигнали от анонимни източници, освен ако в тях се съдържат конкретни данни за факти и деяния, сочещи на евентуално извършено престъпление.
(7) По съобщения и сигнали, касаещи едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които правата на държавата се упражняват от министъра на отбраната, по чл. 6, ал. 2 ЗВП се извършва проверка от службата или по разпореждане на министъра на отбраната сигналът се изпраща за проверка на друг компетентен орган.


Чл. 10. (1) Полицейска регистрация по чл. 6, ал. 4 ЗВП се извършва на лицата по чл. 396 от Наказателно-процесуалния кодекс, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) За целите на регистрацията се извършват действията по чл. 68 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Полицейската регистрация се снема служебно или след писмено мотивирано искане на регистрираното лице или на неговите наследници в случаите и по реда на чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
(4) Лицето, подало искане за заличаване на полицейска регистрация, се уведомява за заличаването или за отказа от регионалната служба, извършила регистрацията.


Чл. 11. (1) Охраната е съвкупност от действия и мерки за предотвратяване, пресичане, защита от противозаконни посегателства и осигуряване физическата сигурност на лица, обекти и мероприятия по чл. 7, ал. 1 ЗВП.
(2) Охрана се осъществява за нуждите на службата или въз основа на заповед на министъра на отбраната чрез наряди, патрули, кордони, контролно-пропускателни пунктове, заслони, постове и ескорт, осигуряване на периметър, системи за физическа защита и други дейности.
(3) За нуждите на охраната при необходимост могат да се използват и преносими заграждения, озвучителни технически средства, видео- и фототехника, металотърсачи, средства за откриване на взривни вещества, специализирани автомобили и други технически средства.
(4) Лична охрана и специализиран транспорт се осигурява в съответствие с чл. 7, ал. 4 ЗВП.
(5) При организиране и изпълнение на охраната се извършва:
1. оценка на обстановката и вземане на решение за осъществяването ?;
2. поставяне на задачи, свързани с подготовката за изпълнение на дейността;
3. организиране на осигуряването и организиране на взаимодействието;
4. изготвяне на план, схеми и издаване на заповед за изпълнение на задачите;
5. подготовка, инструктаж и определяне тактиката на действие на личния състав, включително при инциденти;
6. организиране управлението на охраната;
7. контрол по изпълнението и оказване на помощ;
8. отчет и анализ на резултатите от дейността.


Чл. 12. (1) Проверките за контрола на охраната по чл. 7, ал. 2 ЗВП се осъществяват чрез охранително обследване или други дейности за установяване фактическото състояние на охраната, осигуреното чрез нея или необходимо ниво на сигурност, защитеност и надеждност и набелязване на мерки и препоръки за осигуряването или подобряването му.
(2) При извършване на охранително обследване се извършва цялостно проучване на съответния обект с оглед осигуряване на физическата защита, системите за видеонаблюдение и сигнално-охранителната техника, надеждност на охраната и набелязване на мерки за предотвратяване на престъпления и правонарушения, като се установява:
1. видът на обекта и степента на неговата режимност;
2. видът и състоянието на прилежащите територии, сгради и населени места;
3. начинът, по който е организирана охраната на обекта, осигуреността със сили и средства;
4. текущото състояние на организираната физическа охрана - огради, осветление, укрепване и заключване на складови райони, наличие и функциониране на сигнално-охранителна техника и други;
5. организацията на пропускателния режим - пешеходен и за транспортната и бронетанковата техника;
6. други особености на обследвания обект и организацията на охраната му.
(3) Проверките се извършват по инициатива на службата или по искане на съответните командири (началници, ръководители).
(4) За извършено охранително обследване се изготвя протокол, в който се описват установените факти и обстоятелства и направените изводи и оценки. Екземпляр от протокола се предоставя на съответния командир (началник, ръководител), който в едномесечен срок от получаването му взема необходимите мерки за осигуряване или подобряване на охраната и уведомява службата.
(5) За извършените проверки се изготвя доклад до директора на служба "Военна полиция" или до определени от него длъжностни лица, в който се описват времето и мястото на проверката, обектът, чиято охрана е проверена, присъствалите длъжностни лица, установеното фактическо състояние на охраната, както и предложения за подобряването или осигуряването ?.
(6) За установени нарушения по Закона за частната охранителна дейност се уведомяват компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.


Чл. 13. (1) Информационната дейност по чл. 8, ал. 1 ЗВП се извършва с цел:
1. осигуряване на информационните потребности на службата;
2. предоставяне информация на министъра на отбраната за състоянието на реда и сигурността във и на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и рисковете за тях;
3. предоставяне информация на органи на държавната власт и държавното управление, на началника на отбраната, на командири и началници на военни формирования, както и на други държавни органи, организации и лица в случаите, определени в закон;
4. предоставяне на информация на други служби за сигурност и служби за обществен ред съобразно компетентността им.
(2) Информационната дейност се основава на информацията:
1. отразена или подлежаща на отразяване в информационни носители, изготвени от органите на служба "Военна полиция";
2. отразена в информационни носители, изготвени и предоставени от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и от специализираните служби на чужди държави, с които Република България има подписани спогодби за сътрудничество.
(3) Забранява се събирането на информация за лица единствено по: расов признак или етнически произход; политически, религиозни и философски убеждения; членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели; за здравето или сексуалния им живот.
(4) От информационните регистри може да се извършва обмен на данни с информационни регистри (фондове) на другите служби за сигурност и служби за обществен ред, органите на съдебната власт и с други държавни органи.
(5) Директорът на служба "Военна полиция" определя реда за създаване, експлоатиране и контрол на информационните регистри в службата, включително тези, в които в съответствие с чл. 8, ал. 7 ЗВП се съхраняват и обработват лични данни, и правилата за сигурност при обработката, съхранението и архивирането на информацията и данните в тях.
(6) Заличаването на лични данни се извършва със заповед на директора на служба "Военна полиция" по мотивирано предложение на ръководителя на структурното звено, в което се обработват данните, за всеки отделен случай.


Чл. 14. (1) За осъществяване на противопожарен контрол по чл. 9 ЗВП се извършват следните видове проверки:
1. комплексни проверки - за установяване на цялостното противопожарно състояние на обектите в експлоатация;
2. контролни (инцидентни) проверки - за осъществяване на контрол за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност в обектите или за изпълнение на писмени разпореждания от предходни проверки;
3. тематични проверки - по отделни направления, свързани с пожарната безопасност;
4. проверки по сигнали, свързани с нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност;
5. проверки за издаване на сертификати за съответствие на обектите с правилата и нормите за пожарна безопасност - по писмено искане на заинтересуваното (задълженото) лице.
(2) Проверките по ал. 1 се извършват въз основа на заповед на директора на служба "Военна полиция" или на директор на регионална служба, като за резултатите от тях се съставя протокол, екземпляр от който се предава на съответния командир, началник или ръководител.
(3) Издаването на писмени разпореждания, сертификати за съответствие с правилата и нормите на пожарна безопасност и разрешения във връзка с дейността по чл. 9 ЗВП се осъществява от директора на служба "Военна полиция" или от директор на регионална служба.


Чл. 15. Дейността по разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства по чл. 2, ал. 2, т. 7 ЗВП се осъществява по реда, определен съгласно чл. 26, т. 22 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).

Раздел II.
Условия и ред за упражняване на правомощията на органите на служба "Военна полиция"


Чл. 16. (1) Съобщения за призоваване по чл. 12 ЗВП, доколкото не е предвидено друго в специален закон, се подписват от директора на служба "Военна полиция" и от директорите на регионални служби.
(2) Съобщенията се връчват от служители на регионалните служби, от представител на общината или кметството, като връчването на военнослужещи може да се осъществява чрез съответното формирование или учреждение, а връчването на служители или работници може да се осъществи чрез работодателя.
(3) Извън неотложните случаи по чл. 12, ал. 2 ЗВП съобщенията за призоваване се връчват на:
1. лицето, за което са предназначени, или на негови законни представители;
2. пълнолетен член на семейството, а ако няма такъв - на домоуправителя, портиер, съквартирант или съсед, когато той поеме задължение да ги предаде - при отсъствие на лицето, за което са предназначени.
(4) Съобщенията се връчват срещу разписка, в която се отбелязват датата на връчване, името и длъжността на лицето, което е извършило връчването, данни за лицето, което е получило съобщението, а ако то е различно от лицето, за което е предназначено съобщението - и трите му имена, адресът и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени.
(5) Ако получателят по ал. 3, т. 1 не може или откаже да получи или да подпише съобщението, лицето, което го връчва, прави бележка за това върху разписката в присъствието на поне един свидетел, който също се подписва, при което съобщението се счита за редовно връчено.


Чл. 17. (1) Заповедта за задържане се подписва от компетентния орган по чл. 13, ал. 5 ЗВП в три екземпляра, като един се връчва на задържаното лице непосредствено след нейното издаване, един се прилага към преписката и един се архивира в съответната регистратура. Заповедта се вписва в книга за задържани лица, като се отбелязва номерът ?.
(2) Заповедта по ал. 1 не се издава за лица, за които е постановено принудително довеждане или са задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) Срокът за задържане по чл. 13, ал. 1 ЗВП започва да тече от момента на ограничаване правото на лицето на свободно придвижване, като точният час се отбелязва във или върху заповедта за задържане.
(4) Задържаните се охраняват постоянно чрез охрана и/или технически средства с цел предотвратяване на бягство, нападение, самонараняване или придобиване на вещи и предмети, които впоследствие могат да послужат за това.
(5) Всички действия по приемане, предаване, настаняване, служебно придвижване, свиждане и освобождаване на задържаното лице се отразяват в документация, която се води в местата за настаняване на задържани лица.


Чл. 18. (1) Вещите, намерени у задържаното лице, се изземват, съхраняват се и се описват в протокол съобразно чл. 15 ЗВП с изключение на:
1. религиозна и художествена литература;
2. медицински документи;
3. снимки на близки или членове на семейството;
4. бележници с телефони за контакти за правна помощ и близки;
5. нормативни актове или извлечения от тях;
6. документи, издадени по повод на задържането;
7. лични записки, когато те не представляват веществени доказателства за извършено престъпление, които задържаният може да повреди или унищожи;
8. необходимите облекло, обувки и лични вещи за хигиенни нужди, освен ако те могат да се използват за самонараняване, нападение или бягство.
(2) Иззетите вещи се връщат на задържаното лице при освобождаването му срещу разписка с изключение на тези, които са иззети като веществени доказателства по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс, като копие от разписката се прилага към заповедта за задържане в регистратурата.


Чл. 19. (1) Медицински преглед на задържаното лице се извършва по негово искане или когато здравословното му състояние налага това. По желание на задържаното лице му се предоставя възможност за медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка.
(2) Всеки медицински преглед се удостоверява писмено от лекаря, който го е извършил, като резултатите и евентуалните медицински предписания се съхраняват към документацията за задържаното лице, а копие от медицинския документ се предоставя на задържаното лице или на упълномощен от него защитник.
(3) При преглед или медицински процедури се вземат необходимите мерки за охрана, като органи на службата могат да присъстват на прегледа по настояване на лекаря и ако са от един и същ пол със задържаното лице, като това се отбелязва в медицинския документ.


Чл. 20. (1) При задържане на чужденец незабавно се уведомява Министерството на външните работи чрез ръководството на службата.
(2) Ако задържаният пожелае да упражни правото си да се свърже с дипломатическото представителство на своята държава по чл. 13, ал. 2 ЗВП, предварително се уточнява телефонният номер на съответното дипломатическо представителство и се осигурява възможност на задържания да съобщи за задържането си.
(3) При задържане на лица по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗВП се уведомява съответният им командир, началник или ръководител.
(4) При задържане на малолетни или непълнолетни незабавно се уведомява техен родител, настойник или попечител, като при необходимост се осигурява педагог или психолог.
(5) При поискване на задържания се осигурява възможност за свиждане със защитник или представител на съответното дипломатическо представителство, ако задържаният е чужд гражданин.
(6) Свиждане с близки и получаване на храна, дрехи и вещи от тях се разрешават от лицата по чл. 13, ал. 5 ЗВП.


Чл. 21. (1) При настаняване в помещения за задържане по чл. 13, ал. 4 ЗВП се спазват следните изисквания:
1. задържаните по един и същ повод лица се настаняват в различни помещения;
2. лица от различен пол се настаняват в различни помещения;
3. изпаднали в криза психично болни, заразно болни, буйстващи, рецидивисти и извършители на особено тежки престъпления се настаняват отделно от други задържани лица, като психично болните и заразените лица се отвеждат в специализирани болнични заведения, където се организира охраната им;
4. малолетни и непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от пълнолетни лица.
(2) На задържаното лице се осигурява:
1. храна за закуска, обяд и вечеря, която не следва да води до нарушаване на диета или други медицински предписания и не може да е в противоречие с личните предпочитания на лицето, свързани с неговата религия;
2. възможност за ползване на тоалетна и лични вещи за хигиенни нужди при съблюдаване на изискванията за осигуряване на охрана.


Чл. 22. (1) Задържаните лица се освобождават незабавно при отпадане на основанието за задържане или при изтичане на 24-часовия срок, като точният час на освобождаването се отбелязва върху заповедта за задържане.
(2) При необходимост или при поискване на лицето се извършва медицински преглед, който се удостоверява писмено от лекаря, който го е извършил.
(3) В книгата за задържаните лица се вписват точният час на освобождаването и видимото здравословно състояние на лицето при освобождаването или резултатите от медицинския преглед.


Чл. 23. (1) Личен обиск по чл. 15 ЗВП се извършва по начин, който да не уронва честта и достойнството на обискираното лице.
(2) При извършване на личен обиск военнополицейските органи вземат необходимите мерки, гарантиращи личната им безопасност, изразяващи се в готовност във всеки момент при необходимост да се въздейства върху обискираните лица с предупреждение, физическа сила, помощни средства или оръжие.


Чл. 24. (1) За извършени проверки по чл. 16 ЗВП се съставя протокол, в който се описват основанията за извършване на проверката, времето и мястото на извършване, органите, които са я извършили, резултатите от проверката и други факти и обстоятелства, имащи отношение към извършването на проверката.
(2) Протоколът се подписва от органа, извършил проверката, и от лицата по чл. 16 ЗВП, ако те присъстват при извършването ?, като при тяхно отсъствие или отказ да подпишат протокола това се удостоверява с подписа на един свидетел.
(3) Протоколът се изготвя в 3 еднообразни екземпляра, един от които се предоставя на лицата по чл. 16 ЗВП, като за извършената проверка незабавно се уведомява и прекият им началник.


Чл. 25. (1) Органите на службата носят служебно оръжие по чл. 17 ЗВП след успешно преминаване на курс за боравене с оръжие и което е получено и зачислено по установения в службата ред.
(2) Органите на службата:
1. са длъжни да опазват служебното оръжие от кражби, изгубване, повреждане и достъп на други лица;
2. установяват правото си да носят служебно оръжие пред трети лица със служебна карта по чл. 10, ал. 3 ЗВП, на гърба на която изрично е отразено правото да се носи оръжие;
3. носят служебното оръжие при и по повод изпълнение на служебните си задължения, както и в извънслужебно време, освен когато са:
а) в отпуск;
б) в лично качество на политически, синдикални, културни и спортни мероприятия, както и в увеселителни и питейни заведения и барове за времето от 22,00 до 6,00 ч.;
в) употребили алкохол;
4. когато са в униформено облекло, носят служебното оръжие съгласно щатното му комплектуване, а когато са в цивилно облекло - в кобур.
(3) Картечници, автомати, карабини, пушки, картечни пистолети и ръчни гранатомети се носят от органите на службата само при или по повод изпълнение на служебните им задължения въз основа на изрична писмена заповед на директора на служба "Военна полиция".
(4) При настъпил по време на носене инцидент, свързан с оръжието, служителят незабавно уведомява прекия си началник, който докладва за случая по команден ред.
(5) Контролът за носенето на служебно оръжие се осъществява от непосредствения началник и от преките началници на съответния орган, които при установени нарушения, предпоставки за допускане на инциденти или при преценка за служебна необходимост могат да разпоредят преустановяване носенето на оръжието и/или сдаването на оръжието за съхранение при съответното материалноотговорно лице.


Чл. 26. (1) При използване на физическа сила и помощни средства по чл. 18 ЗВП органите на службата спазват следните принципи:
1. задължително предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение;
2. съобразяване с конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на нарушителя;
3. незабавно преустановяване на употребата след постигане целта на приложената мярка.
(2) Помощните средства по чл. 18, ал. 2 ЗВП се въвеждат в експлоатация със заповед на министъра на отбраната по предложение на директора на служба "Военна полиция".
(3) Решение за използване на помощни средства и оръжие при осъществяване на индивидуални действия се взема самостоятелно от съответния орган на службата, а при колективни действия - от ръководителя на съответното структурно звено или от старшия началник.


Чл. 27. (1) Лицата по чл. 19, ал. 1 ЗВП осигуряват съдействие на органите на службата при и по повод изпълнение на служебните им задължения при поискване и в зависимост от конкретната необходимост, а командирите, началниците и ръководителите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия осигуряват и:
1. свободен достъп на органите на службата до територията на техни помещения, обекти и съоръжения, както и друго съдействие - въз основа на удостоверяване на качеството им със служебната карта по чл. 10, ал. 3 ЗВП;
2. необходимата им информация - като при необходимост предоставянето ? се осъществява съгласно чл. 8, ал. 2 ЗВП;
3. служебни помещения с възможност за съхраняване на класифицирана информация, технически средства за комуникация и друго имущество за ползване - въз основа на искане от директора на службата или от директор на регионална служба;
4. вземане на мерки за отстраняване на предпоставки, способстващи за извършване на престъпления или правонарушения в обектите и съоръженията или от лица от личния състав на подчинените им структури и звена, за които са били сигнализирани писмено от директора на службата или от директор на регионална служба, като в едномесечен срок писмено уведомяват органа, който ги е сигнализирал за тях.
(2) Разпорежданията на органите на службата по чл. 19, ал. 2 ЗВП са задължителни за изпълнение за лицата, за които се отнасят, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, като писмени разпореждания могат да се издават от директора на службата и от директорите на регионалните служби съобразно компетентността им.
(3) Писменото предупреждение по чл. 19, ал. 3 ЗВП може да се направи и с протокол, който се подписва от съставителя, от един свидетел и от лицето, което се предупреждава, а при отказ на лицето да подпише протокола - и от още един свидетел.

Раздел III.
Специфични условия и ред за назначаване на длъжност, преназначаване и повишаване във военно звание и преминаване и изпълнение на военната служба и държавната служба в служба "Военна полиция"


Чл. 28. (1) Личният състав на служба "Военна полиция" се състои от военнослужещи и цивилни служители.
(2) Военнослужещите от служба "Военна полиция" са офицери, офицерски кандидати, сержанти (старшини) и войници (матроси). Цивилните служители от служба "Военна полиция" са служители по служебно и по трудово правоотношение.
(3) Статусът на лицата от личния състав на служба "Военна полиция" се урежда със ЗВП, ЗОВСРБ, правилника за прилагането му, Закона за държавния служител, Кодекса на труда и този правилник.


Чл. 29. (1) Правоотношенията по изпълнение на военната служба, служебните и трудовите правоотношения за цивилните служители в служба "Военна полиция" възникват, изменят се и се прекратяват при условия и по ред, определени в ЗОВСРБ, с правилника за прилагането му, уставите на въоръжените сили, Закона за държавния служител, Кодекса на труда и този правилник.
(2) Съответното структурно звено на служба "Военна полиция", на което е възложено осъществяването на дейностите по управление на човешките ресурси, изпълнява функциите на специализиран орган на министъра на отбраната по отношение на управлението и развитието на човешките ресурси в службата.


Чл. 30. (1) Личният състав на служба "Военна полиция" изпълнява службата и полага труд при специфични условия, произтичащи от изпълнението на възложените от действащото законодателство функции и задачи.
(2) Директорът на службата определя длъжностите за военнослужещи, които могат да изпълняват служебните си задължения с цивилно облекло.


Чл. 31. Класификаторът на длъжностите за военнослужещи в служба "Военна полиция" по чл. 21 ЗВП се изготвя и приема при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) отделно от класификатора по чл. 24, ал. 1 ЗОВСРБ.


Чл. 32. (1) Длъжностите в служба "Военна полиция" за офицери са в кариерно поле "професионално".
(2) Длъжностите в служба "Военна полиция" за сержантите (старшините) и офицерските кандидати са в професионална област "други".


Чл. 33. (1) Личният състав от служба "Военна полиция" се назначава на длъжности, посочени в длъжностните разписания.
(2) Допълнителните изисквания за заемане на длъжностите от длъжностните разписания се определят в длъжностните характеристики.
(3) Длъжностните характеристики се съхраняват в служба "Военна полиция", като редът за класифициране, запознаване и за предоставянето им се определя от директора на службата.


Чл. 34. (1) Организационно-щатната структура, разпределението на личния състав съобразно длъжностните разписания и списъчната численост на личния състав, въоръжението и техниката и системите за управление на служба "Военна полиция" не се предоставят в Автоматизираната система за управление на човешките ресурси, поддържана в Министерството на отбраната, и/или в други регистри, които не се поддържат от службата.
(2) Регистърът на вакантните длъжности в служба "Военна полиция" не се обявява с другите вакантни длъжности в Министерството на отбраната.
(3) Служба "Военна полиция" не обявява списък на длъжности за военнослужещи, определени за випускниците на военните академии, военните училища и професионалните сержантски (старшински) колежи.


Чл. 35. (1) Приемането на военна служба в служба "Военна полиция" се осъществява след извършване на подбор, проучване, утвърждаване и назначаване на длъжност при условия и по ред, определени с правилника.
(2) На военна служба в служба "Военна полиция" се приемат български граждани:
1. отговарящи на общите изисквания за първоначално постъпване на военна служба по чл. 141 ЗОВСРБ и на специфични изисквания, определени в длъжностната характеристика за длъжността, за която кандидатстват;
2. военнослужещи, прослужили преди не по-малко от две години в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия и отговарящи на специфични изисквания, определени в длъжностната характеристика за длъжността, за която кандидатстват.
(3) Приемането на военна служба на лицата по ал. 2, т. 1 се извършва след провеждане на конкурс при условия и по ред, определени от директора на службата.
(4) За приемането на военна служба на лицата по ал. 2, т. 2 не се провеждат публични процедури по обявяване и провеждане на конкурси.
(5) Приемането на военна служба на лицата по ал. 2 в служба "Военна полиция" се извършва през цялата година.


Чл. 36. (1) Подборът и проучването на кандидати за постъпване на военна служба в служба "Военна полиция" има за цел установяване на пригодността им в съответствие с общите и специфичните изисквания на службата.
(2) Подборът и проучването на кандидати се осъществява от съответните структури и структурни звена на службата, които имат необходимост от комплектуване с личен състав, и от структурното звено на служба "Военна полиция", на което са възложени функции и задачи по управление на човешките ресурси.


Чл. 37. (1) Подборът на кандидати за първоначално постъпване в служба "Военна полиция" се предхожда от:
1. проучване и анализиране на потребностите от човешки ресурси на основните структурни звена на служба "Военна полиция" въз основа на оперативната обстановка и необходимостта от укрепване на административния капацитет;
2. представяне на мотивирани предложения относно необходимостта от назначаване на служители, длъжностите, които трябва да бъдат заети, и конкретни кандидати за тях;
3. анализиране на предложенията от структурното звено на службата, на което са възложени функции и задачи по управление на човешките ресурси, и представянето им за утвърждаване от директора на службата.
(2) За кандидатите за постъпване на военна служба в служба "Военна полиция" се изготвят и представят в структурното звено на службата, на което са възложени функции и задачи по управление на човешките ресурси, мотивирани предложения от директорите на регионални служби или от началниците на отдели и самостоятелни сектори в ръководството на службата. За кандидатите по чл. 35, ал. 2, т. 1 се представя писмено заявление за приемане на военна служба по чл. 147, ал. 1 ЗОВСРБ с приложени всички документи, удостоверяващи съответствието с изискванията на чл. 141 ЗОВСРБ.


Чл. 38. (1) Проучването на кандидатите се извършва след утвърждаване на мотивираните предложения от директора на службата при спазване на следния ред:
1. подаване на декларация от кандидата за съгласие да бъде проучван;
2. проверка в информационните фондове на Държавна агенция "Национална сигурност" и на Министерството на вътрешните работи на кандидатите - техните съпруг (съпруга) или лицето, с което съжителстват на съпружески начала, деца над 14-годишна възраст, родители, братя и сестри;
3. проверка в следствените органи и прокуратурата за наличието (липсата) на повдигнати обвинения за извършено престъпление от общ характер;
4. проучване на кандидатите по местоживеене и месторабота - среда на общуване, начин на живот, наклонности, интереси и др.; данните се оформят в справка до директора; при получаване на противоречиви сведения за кандидата проучването се разширява до пълното им изясняване;
5. за длъжности, определени със заповед на директора на службата, с кандидатите се провежда служебен контакт;
6. кандидатите задължително подлежат на проверка за установяване на психическата и физическата пригодност за работа в служба "Военна полиция";
7. за всеки кандидат се оформя и води служебно дело по проучването.
(2) Независимо от проучването по ал. 1 на утвърдените кандидати се извършва и проучване по персонална сигурност, за съответствие с изискванията на ЗЗКИ за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация или потвърждаване наличието на издадено разрешение.
(3) Проучването и работата с кандидата се прекратява, ако той оттегли писмено съгласието си по ал. 1, т. 1 или по чл. 43, ал. 2 ЗЗКИ или по преценка на директора на службата при получаване на негативни данни от извършеното до момента проучване.


Чл. 39. (1) Проучените кандидати се утвърждават от постояннодействаща комисия, назначена със заповед на директора на служба "Военна полиция".
(2) В работата на комисията участват и директорите на регионални служби, чиито кандидати подлежат на утвърждаване.
(3) Комисията разглежда представените кандидатури, при необходимост провежда интервю с кандидатите и взема решение, за което се изготвя протокол, който се утвърждава от директора на службата.


Чл. 40. (1) Договорът за военна служба по чл. 134а ЗОВСРБ с утвърдените кандидати по чл. 35, ал. 2, т. 1 се подписва от министъра на отбраната или от директора на служба "Военна полиция", в случай че бъде оправомощен от министъра на отбраната.
(2) Назначаването на длъжност в служба "Военна полиция" на утвърдените кандидати по чл. 35, ал. 2, т. 2 се извършва от министъра на отбраната или от директора на служба "Военна полиция", в случай че бъде оправомощен от министъра на отбраната.


Чл. 41. (1) Проучените и утвърдените кандидати по чл. 35, ал. 2, т. 2 се назначават на длъжност в служба "Военна полиция" през цялата година след писмено съгласуване съответно с командирите (началниците) на военни формирования или с други ръководители на структури в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.
(2) Заповедта за преназначаване на длъжност в служба "Военна полиция" се издава от длъжностното лице, в чиито правомощия е назначаването на новата длъжност, и се изпраща във военното формирование или структура от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, където служи военнослужещият.
(3) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на структура в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, където служи военнослужещият, определя срок за сдаване на длъжността, който не може да бъде по-дълъг от два месеца, в зависимост от спецификата на длъжността и след сдаването го отчислява от списъчния състав.


Чл. 42. (1) Длъжностите, за които се изисква специализирана подготовка и/или специализирано обучение на приетите на военна служба в служба "Военна полиция", се определят в длъжностните характеристики.
(2) Специализираната подготовка се извършва в Центъра по логистика и подготовка по утвърдени от директора на службата планове и програми и приключва с изпити.
(3) Специализирано обучение се извършва в училища и/или учебни центрове на Министерството на вътрешните работи, на служби за сигурност и служби за обществен ред както в страната, така и в чужбина.


Чл. 43. (1) Регистрите по чл. 328, ал. 1, т. 1 и 6 ЗОВСРБ, свързани с управлението на човешките ресурси в служба "Военна полиция", се изготвят и актуализират при условията и по реда на ЗЗКИ и Закона за защита на личните данни.
(2) За отчитане на служебните дела и определяне на уникалните инвентарни номера на служебните дела на военнослужещите от служба "Военна полиция" се създава и води отделен регистър от този за военнослужещите от Министерството на отбраната, другите структури на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.


Чл. 44. (1) Планирането на кариерното и професионалното развитие на военнослужещите от служба "Военна полиция" се осъществява от непосредствения и от преките началници на военнослужещия и структурното звено на службата, на което са възложени функции и задачи по управление на човешките ресурси, с цел придобиване и/или повишаване на опита, знанията и уменията, необходими за последващи назначения и/или повишаване във военно звание, в съответствие с изискванията на длъжността.
(2) Назначаването и преназначаването на длъжности на военнослужещите от служба "Военна полиция", придобиването и повишаването на професионалната им квалификация и кариерното развитие се осъществяват при зачитане на техните интереси и интересите и потребностите на службата.
(3) При противоречие на интересите на военнослужещия и интересите на службата предимство имат интересите и потребностите на службата.
(4) Военнослужещият не може да откаже да заеме предложената му равна или по-висока длъжност, ако отговаря на изискванията за заемането ? и ако интересите и потребностите на службата налагат това.


Чл. 45. (1) Военнослужещите от служба "Военна полиция" се повишават във военно звание или се преназначават на длъжности през цялата година.
(2) Повишаването в звание или преназначаването на длъжност се извършва по команден ред въз основа на мотивирано предложение от пряк началник или подаден рапорт от военнослужещия до директора на служба "Военна полиция".
(3) Длъжностното лице, изготвило мотивираното предложение за назначаване на длъжност, изпраща искане за разрешение за достъп до класифицирана информация, ако длъжността изисква по-високо ниво от притежаваното от лицето.
(4) Мотивираното предложение или рапортът със становищата на всяка командна инстанция се изпраща заедно със заверено копие или препис от документите по атестиране, служебното дело, кадрова справка и разрешението за достъп до класифицирана информация до структурното звено, което осъществява дейностите по управление на човешките ресурси, за организиране проверка на психологическата пригодност на военнослужещия за заемане на съответната длъжност.
(5) Предложенията или рапортите се разглеждат от постояннодействаща комисия за разглеждане на служебното положение на военнослужещите от службата. Председател на комисията е директорът на служба "Военна полиция". Съставът на комисията се определя със заповед на министъра на отбраната.
(6) При организиране на работата си звеното по ал. 4 представя на комисията:
1. мотивирано предложение или рапорти на кандидатите и становищата към тях;
2. длъжностни характеристики за съответните длъжности;
3. документи по атестирането на кандидатите;
4. кадрови справки на кандидатите;
5. азбучните служебни карти на кандидатите;
6. служебните дела на кандидатите;
7. резултатите от проверката на психическата и физическата годност на кандидатите за съответната длъжност;
8. разрешението за достъп до класифицирана информация за съответната длъжност.
(7) При разглеждане на предложението или рапорта комисията установява съответствието на военнослужещия с изискванията на длъжността и се ръководи от потребностите на службата. За работата на комисията се изготвя и подписва протокол за цялостната ? дейност.
(8) Военнослужещите се назначават на длъжност и/или се повишават във военно звание от министъра на отбраната или от директора на служба "Военна полиция", в случай че бъде оправомощен от министъра.


Чл. 46. (1) Максималният срок за престояване на длъжност и във военно звание на военнослужещите в служба "Военна полиция" е до навършване на пределна възраст за притежаваното военно звание.
(2) При назначаване на длъжност, изискваща следващо военно звание, военнослужещите от служба "Военна полиция" се повишават в звание, при условие че отговарят на изискванията на чл. 21 ППЗОВСРБ.
(3) Старшите офицери от службата могат да заемат длъжности и да се повишават в офицерски звания при наличие на магистърска степен по гражданска специалност, съответстваща на изискванията на длъжността, при условие че отговарят на изискванията на чл. 21 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ).
(4) Старшите офицери от служба "Военна полиция" могат да се повишават във висше военно звание след завършен стратегически курс или генералщабен курс, или приравнените на тях, завършени в чужбина, при условие че отговарят на изискванията на чл. 21 ППЗОВСРБ.


Чл. 47. Военнослужещите от служба "Военна полиция" могат да бъдат назначавани и да заемат длъжности, изискващи по-високо от притежаваното военно звание, както следва:
1. длъжности, изискващи старши офицерски звания, могат да се заемат от офицери, притежаващи военно звание, с една степен по-ниско от изискващото се;
2. длъжности, изискващи военно звание "капитан", могат да се заемат от офицери, притежаващи военно звание "лейтенант" и "старши лейтенант";
3. длъжности, изискващи военно звание "офицерски кандидат", могат да се заемат от сержанти, притежаващи военно звание "старшина";
4. длъжности, изискващи военно звание "старшина", могат да се заемат от сержанти, притежаващи военно звание "младши сержант", "сержант" и "старши сержант".


Чл. 48. (1) Подборът на военнослужещи от служба "Военна полиция" за участие в мисии и операции извън територията на страната се извършва от комисия, назначена от директора на службата, за всеки конкретен случай.
(2) Военнослужещите по ал. 1 се назначават на длъжности, изискващи изпълнението на военна служба извън територията на Република България, от министъра на отбраната по предложение на директора на служба "Военна полиция".
(3) При и във връзка с изпълнение на дейностите по чл. 4, чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 ЗВП и свързаните с тях задачи военнослужещите по ал. 2 са подчинени и докладват само на директора на служба "Военна полиция".


Чл. 49. (1) Военнослужещите от служба "Военна полиция" подлежат на проверка на:
1. психологическата пригодност за работа в службата;
2. физическата годност за военна служба.
(2) Психологическата пригодност за работа в служба "Военна полиция" се определя при условията и по реда на чл. 141, ал. 3 ЗОВСРБ от специализирано звено и/или органи за психологическо осигуряване на службата.


Чл. 50. (1) Прекратяване на договорите за военна служба на военнослужещите от служба "Военна полиция" и освобождаването от военна служба се извършва при условията и по реда на ЗОВСРБ, ППЗОВСРБ и на правилника.
(2) Договорите за военна служба на военнослужещите от служба "Военна полиция" се прекратяват от министъра на отбраната или от директора на службата, в случай че бъде оправомощен от министъра.

Раздел IV.
Изисквания към оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица


Чл. 51. (1) Помещения за настаняване на задържани лица се оборудват в регионалните служби, като те са:
1. помещения за задържане;
2. обслужващи помещения:
а) за разпит;
б) за свиждане и срещи с адвокат;
в) санитарно-хигиенни.
(2) Помещенията по ал. 1 и вътрешният ред в тях се определят със заповед на директора на съответната регионална служба, като местоположението, разположението и устройването им трябва:
1. да изключва визуална и звукова връзка на задържаните с външни лица;
2. да осигурява удобна и изолирана връзка на помещенията за задържане с обслужващите ги помещения, при което да се изключи контакт с външни лица и по възможност с другите задържани;
3. да не създава условия за увреждане здравето на задържаните лица и охраната.


Чл. 52. (1) Помещенията за задържане се оборудват по начин, подходящ за категорията задържани лица, като в тях се осигурява:
1. място за почивка - нар или легло, а за времето на почивка в тъмната част на денонощието на всяко задържано лице се осигурява завивка и постелка;
2. постоянна вентилация и осветление;
3. сигнална уредба за повикване, която да се захранва с безопасно напрежение;
4. централно или друг вид безопасно отопление, обслужването на което да става извън помещението, което да осигурява поддържане на минимална температура 18°С през отопляемия сезон.
(2) В помещенията за настаняване и преминаване на задържаните лица не се съхраняват предмети и оборудване, остри ръбове и детайли на конструкции и инсталации или обзавеждане, които могат да се използват за нападение срещу охраната, самонараняване или взломяване (разрушаване) на прегради.
(3) В помещенията за задържане и по маршрута на придвижване на задържаните лица, както и на входовете могат да се монтират камери за наблюдение с възможност за запис, сигнално-охранителна техника (СОТ), телефони, охранително осветление и други технически средства.
(4) Подовата настилка на помещенията за задържане и на коридора пред тях трябва да е от материал, позволяващ лесно почистване и дезинфекция.
(5) Вратите и прозорците на помещенията за задържане следва да са осигурени и надеждни срещу взлом, като в тях следва да са налице условия за осъществяване на постоянен контрол непосредствено от охраната или чрез технически средства, като апаратурата, осигуряваща работата на аудио- и видеотехническите средства, и електрическото захранване се монтират в друго помещение.
(6) В помещенията за задържане се осигурява изкуствено осветление за четене и писане и слабо осветление (охранително) за наблюдаване на помещението по времето, когато задържаните лица спят, като: електрическото осветление трябва да бъде обезопасено и да се включва от самостоятелен електрически ключ, изнесен отвън на помещението; осветителните тела трябва да са защитени и монтирани в ниши; не трябва да има контакти и силнотокови инсталации.


Чл. 53. Помещенията за задържане на малолетни и непълнолетни трябва да отговарят и на следните изисквания:
1. вътрешността им да е с подходящ за възрастта вид;
2. да са оборудвани с легла, комплектувани с постелъчен инвентар (чаршафи, калъфки, одеяла, възглавници), маса, два стола, шкаф за лични вещи, сапун и кърпи;
3. в тях да е осигурено и да се осъществява постоянно наблюдение от страна на охраната - директно или чрез видеокамера на монитор;
4. в тях да са монтирани сигнални бутони на достъпно за задържаните малолетни и непълнолетни място;
5. стъклата на прозорците им да са обезопасени от вътрешната страна с метална мрежа, която да предотвратява достигането им;
6. в тях да няма остри, режещи, запалителни предмети, открити електроизточници или каквито и да са други опасни вещи, предмети и оборудване, които биха могли да застрашат или увредят живота и здравето на задържаните.


Чл. 54. (1) Помещенията за разпит се оборудват така, че да осигуряват сходен комфорт на участващите в разпита, да нямат застрашителен вид и да няма предмети, които могат да бъдат използвани с цел насилие или могат да създадат впечатление за заплаха спрямо задържаното лице, като за осъществяване на наблюдение и скрито разпознаване в тях се допуска монтаж на "оперативно огледало".
(2) Помещенията за свиждане и срещи с адвокат се оборудват така, че да осигуряват конфиденциалност на разговора, при спазване на изискванията за охрана и безопасност.
(3) В санитарно-хигиенните помещения не се допуска наличие на открити електрически инсталации, тоалетните и мивките следва да се изработени от нечуплив материал, а при наличие на бойлер той се монтира така, че задържаните лица да нямат достъп до него.

Глава трета.
ВОЕННОПОЛИЦЕЙСКИ ФОРМИРОВАНИЯ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ


Чл. 55. (1) Военнополицейските формирования в Българската армия са военни формирования с военнополицейски функции, организирани в роти, взводове и отделения от състава на бригадите и базите на видовете въоръжени сили, създадени по реда на чл. 23, ал. 1 ЗВП.
(2) Личният състав на военнополицейските формирования е пряко подчинен на командира на военнополицейското формирование, а той е пряко подчинен на командира на бригадата или базата.
(3) Специализираната военнополицейска подготовка на личния състав на военнополицейските формирования се провежда в Центъра по логистика и подготовка на служба "Военна полиция".


Чл. 56. Общият контрол по чл. 23, ал. 3 ЗВП се осъществява чрез проверки по предварително утвърден от директора на служба "Военна полиция" план, съгласуван с командирите на видовете въоръжени сили.


Чл. 57. (1) Военнополицейските формирования осъществяват контрола за спазване на войсковия ред и военната дисциплина от военнослужещите по чл. 2, ал. 3, т. 1 ЗВП чрез патрули.
(2) Контролът по ал. 1 включва проверка на носенето на службата от длъжностните лица, взаимоотношенията между военнослужещите и спазване на реда за носене на униформа по отношение на всички военнослужещи на територията на съответния им гарнизон или район на разполагане.
(3) Патрулите изпълняват дейността си чрез обхождане по предварително определен маршрут и проверка на документите на военнослужещите.
(4) При установяване на нарушение старшият на патрула докладва и на командира на формированието или подразделението, от което е нарушителят.
(5) При невъзможност да се установи формированието, в което служи военнослужещият, който е извършил нарушението, се уведомява съответната дежурна част на служба "Военна полиция".


Чл. 58. (1) Военнополицейските формирования осъществяват охрана, контрол на достъпа и пропускателен режим по чл. 2, ал. 3, т. 2 ЗВП във и за нуждите на бригадата или базата, от състава на която са.
(2) Охраната включва мерки за физическа защита на районите и превозните средства с цел предотвратяване на правонарушения и престъпни посегателства, а контролът на достъпа и пропускателният режим включват и проверки по чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗВП.
(3) Охраната, контролът на достъпа и пропускателният режим във формированието се организират от съответния командир (началник) на поделение по чл. 154, т. 17 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България.


Чл. 59. (1) Военнополицейските формирования съпровождат военни превозни средства по чл. 2, ал. 3, т. 3 ЗВП на бригадата или базата, към която е съответното военнополицейско формирование.
(2) При съпровождането по ал. 1 се охраняват военното превозно средство и товарът му.
(3) При предвижване по пътищата на военни колони движението може да се регулира и от личния състав на военнополицейските формирования.


Чл. 60. Военнополицейските формирования осъществяват контрола върху използването на военни превозни средства по чл. 2, ал. 3, т. 4 ЗВП чрез проверка на документите на всички военни превозни средства на Българската армия и на товара им на територията на съответния им гарнизон или район на разполагане.


Чл. 61. (1) Личният състав на военнополицейските формирования носи служебно оръжие по чл. 24, ал. 1, т. 4 ЗВП по реда, определен с уставите на въоръжените сили.
(2) За всяко използване на физическа сила, помощни средства или оръжие по чл. 24, ал. 1, т. 4 ЗВП от личния състав на военнополицейските формирования се докладва писмено по команден ред.


Чл. 62. За неуредените в тази глава въпроси, свързани с организацията във връзка с дейността и правомощията на военнополицейските формирования по чл. 2, ал. 3 и чл. 24 ЗВП, се прилагат съответно разпоредбите на глава втора.

Заключителни разпоредби


Параграф единствен. Правилникът се приема на основание § 10, ал. 1 от Закона за военната полиция.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 207 ОТ 18 ЮЛИ 2014 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ


(ОБН. - ДВ, БР. 60 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 22.07.2014 Г.)

§ 44. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

rss
Посети форума