навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони

ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 31 Март 2015г., доп. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015г., доп. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 9 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г., доп. ДВ. бр.13 от 7 Февруари 2017г., изм. ДВ. бр.26 от 28 Март 2017г., доп. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г.

In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!

Get Adobe Flash player

Част първа.
ПРИНЦИПИ, ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ, УПРАВЛЕНИЕ И УСТРОЙСТВО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. Този закон урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на Министерството на вътрешните работи (МВР) и статута на служителите в него.





Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.
(2) Министерството на вътрешните работи е юридическо лице на бюджетна издръжка.


Чл. 3. (1) Дейността на МВР се осъществява въз основа на следните принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;
3. публичност и отчетност;
4. политически неутралитет;
5. обективност и безпристрастност;
6. защита на информацията и източниците за нейното придобиване;
7. защита на служителите при и по повод изпълнението на служебните им задължения;
8. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) взаимодействие с другите органи на държавната власт, органите на местното самоуправление, както и с гражданите и юридическите лица;
9. (нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) сътрудничество с Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
(2) Върху дейността на МВР се осъществява граждански контрол от предвидените в действащото законодателство органи.


Чл. 4. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод осъществяване на определените им със закон функции.


Чл. 5. Служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона.

Глава втора.
ДЕЙНОСТИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Раздел I.
Основни дейности


Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министерството на вътрешните работи извършва следните основни дейности:
1. оперативно-издирвателна;
2. охранителна;
3. разследване на престъпления;
4. осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации;
5. осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЕЕН 112);
6. информационна;
7. контролна;
8. превантивна;
9. административнонаказателна и предоставяне на административни услуги.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) За осигуряване на непрекъснато и ефективно осъществяване на основните дейности в МВР се организират и осъществяват административни дейности.


Чл. 7. Други дейности на МВР могат да се възлагат само със закон.

Раздел II.
Оперативно-издирвателна дейност


Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Оперативно-издирвателната дейност е съвкупност от явни и тайни действия на оперативно-издирвателните органи на МВР за противодействие на престъпността и заплахите за националната сигурност и за опазване на обществения ред.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Дейността по ал. 1 се осъществява при условия и по ред, определени със закона, с акт на Министерския съвет и от министъра на вътрешните работи.
(3) Оперативно-издирвателната дейност има за цел:
1. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) превенция и разкриване на престъпления, заплахи за националната сигурност и нарушения на обществения ред;
2. (отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
3. издирване на лица, които се укриват от привличане към наказателна отговорност или са се отклонили от изтърпяване на наказание по дела от общ характер, както и издирване на безследно изчезнали лица;
4. издирване на вещи, които са предмет или средство за извършване на престъпление или могат да послужат за доказателство;
5. изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на съответните органи на съдебната власт.


Чл. 9. (1) (Предишен текст на чл. 9, доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са данни за:
1. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) подготвени, извършващи се или довършени престъпления;
2. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) заплахи за националната сигурност и нарушения на обществения ред;
3. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) лица, укриващи се от органите на наказателното производство или отклонили се от изтърпяването на наложено наказание по дела от общ характер;
4. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) безследно изчезнали лица и трупове с неустановена самоличност.
5. (отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
6. (отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
(2) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност могат да бъдат и искания, направени от:
1. органите на досъдебното производство и съда;
2. друга държава или организация по силата на международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:
1. разузнавателна беседа;
2. лично издирване;
3. оперативна комбинация;
4. оперативно разпознаване;
5. доброволно сътрудничество с граждани;
6. оперативно внедряване, чрез разследване със служител под прикритие;
7. доверителна сделка;
8. контролирана доставка;
9. оперативен експеримент.
(2) Оперативните способи по ал. 1, които представляват специални разузнавателни средства, се прилагат при условия и по ред, определени със закон.
(3) За прикритие на оперативно-издирвателната дейност и използваните оперативни способи могат да се създават и използват юридически лица с нестопанска цел или търговски дружества при условия и по ред, определени със закон.


Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Оперативно-издирвателните органи на МВР могат да правят искания за използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните данни чрез тях при условия и по ред, определени със закон.


Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Органите на МВР издават български лични документи с променени основни данни на служители под прикритие при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи, министъра на регионалното развитие и благоустройството, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и председателя на Държавна агенция "Технически операции".


Чл. 13. (1) (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.)
(2) Използването на доброволните сътрудници може да се извършва само от оперативно-издирвателните органи на МВР и се урежда с инструкция на министъра на вътрешните работи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Привличането и дейността на лицата по ал. 2 се осъществяват при спазване на следните принципи:
1. доброволност при привличането, работата и освобождаването;
2. защита при или по повод на сътрудничеството;
3. запазване в тайна на самоличността и другите лични данни, както и на тяхната дейност.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Данни за лица по повод тяхното доброволно сътрудничество могат да се предоставят от органите на МВР на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на сътрудниците, във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация.

Раздел III.
Охранителна дейност


Чл. 14. (1) Охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.
(2) Дейността по ал. 1 се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им чрез:
1. патрулно-постова дейност;
2. териториално обслужване на населението;
3. наблюдение на държавната граница, специфична охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки;
4. охрана на обекти по чл. 92, ал. 1 и 2, обекти на МВР и дипломатически представителства;
5. осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия;
6. конвоиране и съпровождане на лица в страната и в чужбина;
7. освобождаване на заложници, задържане и обезвреждане на извършители на престъпления;
8. откриване, идентифициране и неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества;
9. извършване на физикохимическо изследване и експертна оценка на взривни устройства и техните елементи, взривни вещества, документи и непознати вещества.
(3) Редът и организацията за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 1 - 5 се определят с инструкции на министъра на вътрешните работи.

Раздел IV.
Дейност по разследване на престъпления


Чл. 15. (1) Дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) На разследващите полицаи не могат да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления.
(3) При осъществяване на своите правомощия разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс вземат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
(4) Писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс.
(5) Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването.
(6) Взаимодействието на разследващите полицаи с другите полицейски органи на МВР се урежда със заповед на министъра на вътрешните работи.


Чл. 16. (1) Разпределението на досъдебните производства се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.
(2) Принципът на случайния подбор при разпределението на досъдебните производства се прилага в рамките на съответните звена.

Раздел V.
Осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации


Чл. 17. (1) Дейността по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации се осъществява от органите по пожарна безопасност и защита на населението при условията и по реда на този закон и на Закона за защита при бедствия.
(2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез:
1. превантивна дейност;
2. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) държавен противопожарен контрол;
3. пожарогасителна и спасителна дейност;
4. разрешителна и контролна дейност на търговци, извършващи дейности по осигуряване пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност;
5. оценяване на съответствието и контролна дейност на продукти за пожарогасене;
6. неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, и химическа, биологическа и радиационна защита;
7. ранно предупреждение и оповестяване при бедствия и при въздушна опасност на органите на изпълнителната власт и населението;
8. методическа и експертна помощ на териториалните органи на изпълнителната власт по отношение на защитата при бедствия и при организиране дейността на доброволните формирования;
9. определяне на пожарните характеристики на продукти и техническите и експлоатационните показатели на пожаротехническо оборудване и продукти за пожарогасене.
(3) Обхватът и съдържанието на отделните дейности по ал. 2 се определят с правилника по чл. 37, ал. 3.
(4) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 1 - 3 се определя с наредби на министъра на вътрешните работи.
(5) С наредбата за осъществяване на дейността по ал. 2, т. 3 се определя и минималният брой служители в екип.
(6) Изискванията към продуктите за пожарогасене по ал. 2, т. 5, редът за оценяване и удостоверяване на съответствието им с тези изисквания, задълженията на производителите, вносителите и дистрибуторите на продукти за пожарогасене, както и редът за осъществяване на контрол се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Условията и редът за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 6 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.
(8) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Оценяването на съответствието на продуктите за пожарогасене се извършва в 14-дневен срок от датата на започване на производството.

Раздел V "а".
Осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112 (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)


Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Дейността по осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112 се осъществява по реда на този закон и Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.
(2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез:
1. приемане, автоматично регистриране и обработване на всички повиквания за спешна помощ на номер 112;
2. осигуряване на непрекъснат достъп до линия за връзка;
3. събиране на информация за вида, мястото, часа и основните данни за спешния случай;
4. анализиране и предаване на обработената информация на службите за спешно реагиране, по смисъла на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, в зависимост от вида на спешните случаи;
5. получаване на обратна информация от съответните служби за спешно реагиране, по смисъла на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.

Раздел VI.
Информационна дейност


Чл. 18. (1) Информационната дейност е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, използване и предоставяне на информация на потребители от МВР, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани.
(2) За осъществяване на дейността по ал. 1 се осигуряват функционирането и развитието на комуникационни и информационни системи, взаимодействието с национални и международни информационни системи и защитата на информационния обмен на МВР и други държавни органи.


Чл. 19. (1) Информационната дейност в МВР е обща и специализирана.
(2) Общата информационна дейност е свързана с информационно обезпечаване на всички структури в МВР, на държавни органи, на органи на местното самоуправление, на юридически и на физически лица.
(3) Специализираната информационна дейност се осъществява от структури и служители на МВР, които имат експертни и аналитични функции, и се основава на резултатите от изпълнението на основните дейности на МВР.


Чл. 20. (1) Информационната дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на МВР.
(2) Информационната дейност се основава и на информация, изготвена и предоставена от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и от специализираните служби на чужди държави, с които Република България има подписани спогодби за сътрудничество.


Чл. 21. Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.


Чл. 22. (1) Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или по етнически произход, за политически, религиозни и философски убеждения, за членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот.
(2) Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред.


Чл. 23. (1) В МВР се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за:
1. министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР;
2. структурите на МВР;
3. външни потребители.
(2) Информационните и аналитичните документи и продуктите за външните потребители се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им достъп до информацията и с изискванията за получаването ?.


Чл. 24. (1) В МВР се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация.
(2) Информационните фондове се изграждат при съответните структури на МВР съобразно функционалната им компетентност.
(3) Информационните фондове се изграждат, експлоатират, контролират и закриват при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.


Чл. 25. (1) За изпълнение на дейностите си органите на МВР могат да обработват лични данни.
(2) Органите на МВР могат да обработват и лични данни, получени от други органи, за целите, за които са предоставени, както и за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Тези данни се препредават само с разрешение на органа, който ги е предоставил.
(3) Обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон и на Закона за защита на личните данни.


Чл. 26. (1) (Предишен текст на чл. 26 - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР:
1. могат да не искат съгласието на физическото лице;
2. могат да не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни;
3. съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни;
4. предоставят личните данни само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред, на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно производство, както и на чуждестранни полицейски органи по силата на международен договор, по който Република България е страна.
(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Данните по ал. 1 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни.


Чл. 27. Данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.


Чл. 28. (1) Органите на МВР отказват изцяло или частично предоставянето на данни, когато:
1. от това би възникнала опасност:
а) за националната сигурност или обществения ред;
б) за опазването на информация, класифицирана като държавна или служебна тайна;
в) от разкриване на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране;
2. предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените дейности на органите на МВР;
3. информацията е въведена в Шенгенската информационна система (ШИС) от друга държава, която не е позволила предоставянето ?.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Уведомяването на заявителите за отказа по ал. 1 се извършва писмено, като се посочва само правното основание.
(3) Отказът по ал. 1 и 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 29. (1) Администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица.
(2) Редът за обработване на лични данни се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Раздел VII.
Контролна дейност


Чл. 30. (1) Контролна дейност се осъществява от органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез:
1. издаване, отказване и отнемане на разрешения или лицензи;
2. проверки на документи и на място;
3. гранични проверки;
4. геодезическо определяне и контрол на линията на държавната граница и граничните знаци за недопускане на изместване или други действия по отношение на държавната граница;
5. проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия;
6. проверки и провеждане на интервюта на чужденци и граждани на Европейския съюз, граждани на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, граждани на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства, пребиваващи в Република България;
7. контрол на технологичните дейности по изработка на българските лични документи, чието издаване е предвидено в закон;
8. изискване на информация и документи.
(2) Редът и организацията за осъществяване на дейността по ал. 1, т. 3 и 5 се определят с инструкции на министъра на вътрешните работи.

Раздел VII "а".
Превантивна дейност (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)


Чл. 30а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Превантивната дейност е дейност по предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция.
(2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез:
1. разработване и осъществяване на комплекс от мероприятия за установяване и отстраняване на причините и условията за извършване на престъпления и други правонарушения;
2. извършване на действия спрямо лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред или правата и свободите на гражданите;
3. разработване и осъществяване на мероприятия за установяване на лица, замислили или подготвящи престъпления или други правонарушения, и вземане на мерки за разубеждаването им;
4. осъществяване на мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери.
(3) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Редът и организацията за осъществяване на дейността по ал. 1 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Раздел VIII.
Административнонаказателна дейност и предоставяне на административни услуги


Чл. 31. Административнонаказателна дейност се осъществява от органите на МВР в предвидените от закон случаи чрез:
1. установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания;
2. прилагане на принудителни административни мерки.


Чл. 32. Предоставянето на административни услуги от органите на МВР се осъществява чрез:
1. административно обслужване на чужденците и на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства;
2. издаване, отказване издаването, отнемане, изземване и обявяване за невалидни на български лични документи и персонализиране на български лични документи, издавани от други оправомощени служби и ведомства.

Глава трета.
УПРАВЛЕНИЕ И УСТРОЙСТВО


Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министерството на вътрешните работи се ръководи от министър, който:
1. провежда държавната политика по превенцията, противодействието на престъпността, опазването на обществения ред, защитата на националната сигурност, защитата на правата и свободите на гражданите, граничния контрол, регулиране на миграционните процеси, пожарната безопасност и защитата на населението чрез разработване на политики, планиране на дейности и контролиране на изпълнението им;
2. определя стратегически приоритети, програми, цели и задачи, свързани с дейността на МВР, и отговаря за изпълнението им;
3. представлява министерството;
4. осъществява международното сътрудничество;
5. предлага проекта на бюджет на МВР и отчита изпълнението му;
6. отговаря за управлението и разпределя финансовите и материалните ресурси, включително и предоставените на МВР имоти и вещи - държавна собственост;
7. управлява човешките ресурси, и създава и закрива звена, извън тези, създадени със закона;
8. координира борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, и участва в координацията и управлението на фондовете на Европейския съюз, свързани с дейността на МВР;
9. издава правилници, наредби, инструкции и заповеди;
10. получава информация за исканите и използваните от структурите на МВР специални разузнавателни средства;
11. изпълнява и други функции, определени със закон.


Чл. 34. (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) При осъществяване на своите правомощия министърът на вътрешните работи се подпомага от заместник-министри и главен секретар на МВР и административен секретар на МВР.
(2) При отсъствие министърът на вътрешните работи се замества от определен от него с писмена заповед заместник-министър.
(3) При изпълнение на функциите си министърът на вътрешните работи се подпомага от политически кабинет.
(4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Политическият кабинет се създава и функционира съгласно Закона за администрацията.


Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) (1) Административният секретар на МВР е висшият държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 в МВР.
(2) За административен секретар на МВР може да бъде назначен държавен служител, който е изпълнявал ръководна длъжност в МВР не по-малко от 5 години.
(3) Административният секретар на МВР се назначава от министъра на вътрешните работи чрез подбор, основан на професионални качества.

Чл. 34б. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Административният секретар на МВР подпомага министъра на вътрешните работи при изпълнение на неговите функции, като планира, организира, координира и контролира:
1. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) административните дейности в МВР;
2. разработването и прилагането на мерки за недопускане на конфликт на интереси и условия за корупция;
3. (нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) точното спазване на нормативните актове и на законните разпореждания на министъра на вътрешните работи при изпълнение на административните дейности и отговаря за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на министерството по чл. 33а от Закона за администрацията;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) взаимодействието с други държавни органи, неправителствени организации и синдикати.
(2) Административният секретар изпълнява и други функции, възложени му със заповед на министъра на вътрешните работи.
(3) В изпълнение на функциите си административният секретар издава заповеди.
(4) За изпълнение на функциите си административният секретар има право да получава информация от всички структури на МВР.

Чл. 34в. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) Правоотношенията с административния секретар се прекратяват от министъра на вътрешните работи при условията и по реда на Закона за държавния служител.

Чл. 35. (1) Министърът на вътрешните работи делегира със заповед правомощия на своите заместници и определя техните функции.
(2) При изпълнение на правомощията си заместник-министрите издават заповеди.


Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството и е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1.
(2) Главният секретар:
1. планира, организира и контролира основните дейности на МВР и отговаря за изпълнението им;
2. организира и контролира взаимодействието между основните структури на МВР при извършване на основните дейности;
3. осъществява взаимодействие с други държавни органи и организации, както и със съответните структури с полицейски правомощия на други държави и с международни органи и организации при изпълнение на основните дейности;
4. издава заповеди във връзка с изпълнението на правомощията си.
(3) Главният секретар на МВР се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет.
(4) При осъществяване на своите правомощия главният секретар на МВР може да се подпомага от заместник, който се назначава от министъра на вътрешните работи и изпълнява функции, възложени му със заповед на главния секретар, след съгласуване с министъра на вътрешните работи. При изпълнение на своите функции заместник главният секретар издава заповеди. Заместник главният секретар на МВР е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1.
(5) За главен секретар и заместник главен секретар на МВР могат да бъдат назначавани лица, които отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба по този закон и притежават не по-малко от 10-годишен професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред, от които поне 5 години на ръководна длъжност.
(6) Правомощията на главния секретар се прекратяват:
1. по негово искане;
2. при навършване на 60-годишна възраст;
3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
4. при несъвместимост с изискванията на ал. 5;
5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
6. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на министерството;
7. при смърт.
(7) В случаите по ал. 6 правомощията на главния секретар се прекратяват по реда на ал. 3, като до назначаването на нов главен секретар неговите правомощия се изпълняват от заместник главния секретар.


Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Основни структури на МВР са:
1. главните дирекции;
2. областните дирекции;
3. Специализираният отряд за борба с тероризма;
4. Дирекция "Вътрешна сигурност";
5. Дирекция "Миграция";
6. Дирекция "Международно оперативно сътрудничество";
7. дирекциите от общата и специализираната администрация;
8. Академията на МВР;
9. Медицинският институт на МВР;
10. научноизследователските и научно-приложните институти.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Главните дирекции, областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Международни проекти", дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", дирекция "Комуникационни и информационни системи", Академията на МВР и Медицинският институт са юридически лица.
(3) Устройството и дейността на структурите на МВР се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
(4) С правилника по ал. 3 могат да се създават и други структури и звена.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)


Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Специализираната администрация подпомага осъществяването на правомощията на министъра на вътрешните работи, свързани с неговата компетентност извън правомощията по глава пета.
(2) Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на министъра на вътрешните работи като ръководител на министерството, създава условия за осъществяване на дейността на специализираната администрация и останалите основни структури и извършва техническите дейности по административното обслужване.
(3) С правилника по чл. 37, ал. 3 се определят дирекциите от специализираната и общата администрация, както и нормативи за числеността на структурите.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Главните дирекции на МВР са:
1. Главна дирекция "Национална полиция";
2. Главна дирекция "Борба с организираната престъпност";
3. Главна дирекция "Гранична полиция";
4. Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението".


Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 - 9, с изключение на тези по ал. 2.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 - 9 по отношение на организирана престъпна дейност, свързана със:
1. митническия режим, паричната, данъчната и осигурителната система;
2. наркотични вещества, техните аналози и прекурсори;
3. компютърни престъпления или престъпления, извършени във или чрез компютърни мрежи и системи;
4. интелектуална собственост;
5. неистински или подправени парични знаци, платежни инструменти и официални документи;
6. (доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) трафик на хора, превеждане през границата на страната на отделни лица или групи от хора, както и подпомагане на чужденци да пребивават или да преминават в страната;
7. трафик на културни ценности;
8. огнестрелни оръжия, взривни, химически, биологични и други общоопасни средства и вещества, както и с оръжия, изделия и технологии с двойна употреба;
9. корупция в органите на държавната власт;
10. терористични действия, използване на общоопасни средства и вещества, внушаване на страх, вземане на заложници, отвличане на лица с цел получаване на материални облаги и насилствени действия;
11. изпиране на пари и хазарт;
12. сключване на неизгодни договори, изпиране на пари и усвояване на фондове на Европейския съюз чрез измама.
(3) Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 - 9 в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, във вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми.
(4) Министерският съвет определя:
1. дълбочината на граничната ивица и граничната зона;
2. откриването и закриването на гранични контролно-пропускателни пунктове;
3. организацията, дейността и управлението на граничните контролно-пропускателни пунктове, както и взаимодействието между службите за граничен контрол в Република България.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) е национална специализирана структура на МВР за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4, 6 - 9. Териториалните звена на ГДПБЗН са юридически лица.
(6) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Извън случаите по ал. 2 ГДБОП осъществява дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3 и т. 6 - 9 самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи и по отношение на корупцията в органите на държавната власт и изпирането на пари, компютърни престъпления или престъпления, извършени във или чрез компютърни мрежи и системи.


Чл. 40. (1) В главните дирекции могат да се създават дирекции, териториални звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг.
(2) Териториалните звена се ръководят от съответния директор на главна дирекция и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР.
(3) Районите на действие на териториалните звена се определят със заповед на министъра на вътрешните работи по предложение на съответния директор на главна дирекция.


Чл. 41. (1) Главните дирекции се ръководят от директори, които се назначават от министъра на вътрешните работи по предложение на главния секретар.
(2) Директорите на главните дирекции са пряко подчинени на главния секретар.
(3) Директорите на главните дирекции:
1. осъществяват общото и непосредственото им ръководство;
2. управляват човешките ресурси;
3. представляват юридическото лице;
4. отчитат се за дейността си пред министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар.
(4) В изпълнение на правомощията си по ал. 3 директорите на главните дирекции издават заповеди.
(5) При изпълнение на функциите си директорите на главните дирекции могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.
(6) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Министърът на вътрешните работи със заповед може да възложи на длъжностно лице от главните дирекции изпълнение на функциите по чл. 34б, ал. 1.


Чл. 42. (1) Областните дирекции на МВР се създават на териториален принцип, като районите им на действие се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Областните дирекции са основни структури на МВР за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 - 9.
(3) В областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им.
(4) Районните управления в областните дирекции на МВР се създават със заповед на министъра на вътрешните работи.
(5) Районите на действие на управленията по ал. 4 се определят със заповед на министъра на вътрешните работи според състоянието на престъпността и на обществения ред.
(6) Министърът на вътрешните работи при условията на ал. 3 може със заповед да създава и закрива участъци в отделни населени места на обслужваната от районните управления територия в рамките на утвърдения числен състав и средства за работна заплата.


Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Областните дирекции се ръководят от директори, които се назначават от министъра на вътрешните работи.
(2) Директорите на областните дирекции са пряко подчинени на главния секретар.
(3) Директорите на областните дирекции:
1. осъществяват общото и непосредственото им ръководство;
2. управляват човешките ресурси;
3. координират действията на структурите на МВР при бедствия, възникнали на територията на областните дирекции;
4. представляват юридическото лице;
5. отчитат се за дейността си на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар.
(4) В изпълнение на правомощията си по ал. 3 директорите на областните дирекции издават заповеди.
(5) При изпълнение на функциите си директорите на областните дирекции могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.
(6) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Министърът на вътрешните работи със заповед може да възложи на длъжностно лице от областните дирекции изпълнение на функциите по чл. 34б, ал. 1.


Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Дирекция "Вътрешна сигурност" е структура на МВР за оперативно-издирвателна, информационно-аналитична и организационна дейност по превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършени от служители на министерството.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Дирекция "Миграция" е структура на МВР за регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването на чужденците в Република България, противодействие на незаконната миграция на територията на Република България и за административно обслужване на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства, съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства.
(3) Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" е структура на МВР за организиране и координиране на международния обмен на оперативна информация, за координиране и методическо подпомагане на международното оперативно взаимодействие и за осъществяване на екстрадиция, предаване и трансфер на лица. Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" е националната точка за контакт по линия на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), на Европейската полицейска служба (Европол) и на Шенгенската информационна система (ШИС) и изпълнява ангажиментите на Република България като Национално централно бюро "Интерпол", Национално звено "Европол" и Бюро "СИРЕНЕ".

Чл. 44. (1) Специализираният отряд за борба с тероризма е специализирана структура на МВР, която:
1. предотвратява и пресича терористични действия;
2. освобождава заложници;
3. задържа и/или обезврежда особено опасни престъпници или престъпни групи;
4. осигурява зона за безопасност срещу потенциални атаки чрез снайперисти;
5. открива, идентифицира и неутрализира взривни устройства и взривни вещества, както и разработва технически средства и способи за извършване на тези дейности;
6. извършва физикохимическо изследване и експертна оценка на взривни устройства и техните елементи, на взривни вещества, документи и непознати вещества.
(2) В Специализирания отряд за борба с тероризма може да се създават териториални звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им.
(3) Специализираният отряд за борба с тероризма се ръководи от командир, който се назначава от министъра на вътрешните работи по предложение на главния секретар.
(4) Командирът е на пряко подчинение на главния секретар на МВР.
(5) Командирът:
1. осъществява общото и непосредственото ръководство на СОБТ;
2. управлява човешките ресурси;
3. отчита се за дейността си на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар.
(6) В изпълнение на функциите по ал. 5 командирът издава заповеди.


Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Дирекциите по чл. 37, ал. 1, т. 4 - 7 осъществяват основни и/или административни дейности на МВР съобразно компетентността им, определена с правилника по чл. 37, ал. 3.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) В зависимост от функциите и дейностите им в дирекциите по чл. 37, ал. 1, т. 4 - 6 и в дирекциите от специализираната администрация могат да се създават териториални звена, отдели и сектори, а в дирекциите от общата администрация могат да се създават отдели и сектори.
(3) Териториалните звена се ръководят от съответния директор и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР.
(4) Районите на действие на териториалните звена се определят със заповед на министъра на вътрешните работи по предложение на съответния директор.
(5) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Дирекциите от общата администрация включват звената по чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за администрацията.

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Дирекциите по чл. 37, ал. 1, т. 4 - 7 се ръководят от директори, които:
1. осъществяват общото и непосредственото ръководство на дирекциите;
2. управляват човешките ресурси.
(2) В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.
(3) При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Директорите на дирекция "Миграция", дирекция "Международни проекти", дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" и дирекция "Комуникационни и информационни системи", освен правомощията по ал. 1, представляват юридическото лице.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Директорът на дирекция "Вътрешна сигурност" е пряко подчинен на министъра на вътрешните работи и се отчита за дейността си пред него.


Чл. 47. (1) Академията на МВР е университет, създаден с решение на Народното събрание.
(2) Академията на МВР е висше училище за професионална подготовка на специалисти и за научни изследвания за нуждите на МВР.
(3) Устройството и дейността на Академията на МВР се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) В Академията на МВР могат да се обучават специалисти за нуждите на други ведомства въз основа на договор, сключен между ръководителите им. Обучението за нуждите на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия се извършва при условия и по ред, определени в съвместна инструкция на министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната.
(5) Извън случаите по ал. 4 в Академията на МВР могат да се обучават и други български и чуждестранни граждани за придобиване на степени на висшето образование.
(6) Условията и редът за приемане на обучаващи се за придобиване на образователно-квалификационни степени и на образователна и научна степен на висшето образование се определят ежегодно с наредба на министъра на вътрешните работи съгласувано с министъра на образованието и науката.


Чл. 48. В Академията на МВР могат да се създават основни звена, обслужващи звена и филиали в съответствие с изискванията на нормативната уредба в областта на висшето образование и науката, на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.


Чл. 49. (1) Академията на МВР се ръководи от академичен съвет и ректор.
(2) Академичният съвет е колективен орган за ръководство на учебната и научната дейност на академията, чиито функции се определят с правилника по чл. 47, ал. 3.
(3) В Академията на МВР се избира общо събрание, чийто състав и функции се определят с правилника по чл. 47, ал. 3.
(4) Ректорът е пряк ръководител на служителите на академията, на курсантите и на служителите, изпратени на обучение от други структури, за изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда и дисциплината в академията, като:
1. определя дневния ред на академичния съвет;
2. решава всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на курсанти;
3. изпълнява други функции, произтичащи от нормативните актове, отнасящи се до науката и висшето образование, прилагани в съответствие с този закон и с актовете за прилагането му или възложени му от министъра на вътрешните работи;
4. издава заповеди;
5. представлява юридическото лице.
(5) Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи.
(6) Съставът на академичния съвет се определя от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора на академията.


Чл. 50. (1) Медицинският институт на МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
(2) Медицинският институт на МВР е научноизследователски и научно-приложен институт за осъществяване на дейността по здравеопазването в МВР.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) За осъществяване на дейността по ал. 2 в Медицинския институт на МВР се изграждат Централна експертна лекарска комисия (ЦЕЛК), клиники, Консултативно-диагностичен блок, отделения, кабинети, медицински служби, филиали за продължително лечение и рехабилитация.


Чл. 51. (1) В МВР освен Медицинския институт се изграждат и други научноизследователски и научно-приложни институти.
(2) Устройството и дейността на научноизследователските и научно-приложните институти, с изключение на Медицинския институт на МВР, се определят с правилници, издадени от министъра на вътрешните работи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) В научноизследователските и научно-приложните институти може да се изграждат отдели и сектори, а в Медицинския институт на МВР - и лаборатории.


Чл. 52. (1) Научноизследователските и научно-приложните институти се ръководят от директори, които:
1. осъществяват общото и непосредственото ръководство на институтите;
2. управляват човешките ресурси.
(2) Директорът на Медицинския институт на МВР представлява юридическото лице.
(3) В изпълнение на функциите по ал. 1 и 2 директорите издават заповеди.


Чл. 53. В изпълнение на функциите си ръководителите на териториалните звена на структурите по чл. 37 издават заповеди.


Чл. 53а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Ръководителите на териториалните звена на ГДПБЗН представляват юридическото лице.

Чл. 54. Районното управление на областната дирекция на МВР се ръководи от началник, който в изпълнение на функциите си издава заповеди.


Чл. 55. Участъкът в районно управление се ръководи от началник, който в изпълнение на функциите си издава заповеди.

Глава трета "а".
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "ЦЕНТЪР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ" (НОВА - ДВ, БР. 81 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2018 Г., ИЗМ. ОТНОСНО ВЛИЗАНЕТО В СИЛА - ДВ, БР. 98 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2017 Г.)

Глава трета "а".
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "ЦЕНТЪР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ" (НОВА - ДВ, БР. 81 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2017 Г.)


Чл. 55а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Образува се Държавно предприятие "Център за предоставяне на услуги" със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, наричано по-нататък "Държавното предприятие".
(2) Държавното предприятие е юридическо лице със седалище в София и с клонове - териториални поделения, броят и седалищата на които се определят от министъра на вътрешните работи.
(3) Държавното предприятие управлява предоставените му имоти и вещи - държавна собственост.

Чл. 55б. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Предметът на дейност на Държавното предприятие е:
1. предоставяне на услуги, свързани с регистрация на пътни превозни средства;
2. проектиране, разработване, поддържане и развиване на програмни продукти, необходими за предоставяне на административни услуги от МВР;
3. предпечатна подготовка и отпечатване на бланки, образци и документи за МВР;
4. други дейности, определени със Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация и възложени с акт на Министерския съвет или на министъра на вътрешните работи.
(2) За изпълнение на дейностите си Държавното предприятие обработва лични данни и може да използва информация, организирана в информационни фондове, системи или регистри, ползвани или създадени по силата на закон, съобразно компетентността си.
(3) Имуществото на Държавното предприятие се състои от имущество, предоставено му по вид, обем и стойност от Министерския съвет, министъра на вътрешните работи, и от имущество, придобито от самото Държавно предприятие.
(4) Срещу имуществото на Държавното предприятие не може да се насочва принудително изпълнение.
(5) За Държавното предприятие не може да се открива производство по несъстоятелност.

Чл. 55в. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Финансирането на дейността на Държавното предприятие се извършва от:
1. таксите по § 6а от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, свързани с дейностите по чл. 55б, ал. 1, т. 1;
2. държавния бюджет чрез бюджета на МВР;
3. приходи от собствена дейност;
4. лихви по депозити на собствени средства и по просрочени плащания;
5. безвъзмездно предоставени средства (дарения);
6. други източници.
(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:
1. осъществяване предмета на дейност на Държавното предприятие;
2. издръжка на Държавното предприятие;
3. инвестиционни разходи.

Чл. 55г. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Органи на управление на Държавното предприятие са:
1. министърът на вътрешните работи;
2. управителният съвет;
3. изпълнителният директор.
(2) Държавното предприятие се представлява от изпълнителния директор, който по право е член на управителния съвет.

Чл. 55д. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Министърът на вътрешните работи:
1. упражнява правата на собственост на държавата в Държавното предприятие и провежда политиката на държавата в областта на регистрация на пътни превозни средства;
2. одобрява програмите и плановете на Държавното предприятие за развитие и осъществяване на дейността;
3. контролира Държавното предприятие за изпълнението на програмите и плановете;
4. назначава и освобождава изпълнителния директор, както и другите членове на управителния съвет на Държавното предприятие;
5. сключва договори за възлагане на управлението с изпълнителния директор, както и с всеки от другите членове на управителния съвет, с които се определя и тяхното възнаграждение;
6. издава правилник за устройството, функциите и дейността на Държавното предприятие;
7. утвърждава решенията на управителния съвет за участие на Държавното предприятие в международни организации;
8. одобрява годишния доклад за дейността на Държавното предприятие и годишния финансов отчет;
9. взема решения за разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти по предложение на управителния съвет в съответствие с разпоредбите на Закона за държавната собственост.

Чл. 55е. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Управителният съвет се състои от трима членове, включително изпълнителния директор. Членовете на управителния съвет трябва да притежават висше образование и професионален опит в дейности, свързани с предмета на дейност на Държавното предприятие.
(2) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което:
1. е осъждано за престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда;
2. е съпруг или роднина по права, по съребрена линия или по сватовство до трета степен включително, с друг член на управителния съвет;
3. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;
4. е лишавано от правото да осъществява търговска дейност;
5. упражнява търговска дейност с предмет, сходен с този на Държавното предприятие.
(3) Не може да бъде изпълнителен директор лице, за което са налице обстоятелствата по ал. 2, т. 1 - 4, както и ако упражнява търговска дейност или е управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация.
(4) Управителният съвет заседава най-малко веднъж месечно.
(5) Заседанията на управителния съвет се организират и ръководят от председателя на съвета, а в негово отсъствие - от заместник-председателя.
(6) Правилата за работата и свикване на управителния съвет се одобряват от министъра на вътрешните работи по предложение на управителния съвет.
(7) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от всички членове. Заседанията са редовни, ако присъстват повече от половината от неговите членове.
(8) За заседанията на управителния съвет се водят протоколи, които се подписват от всички присъстващи членове.
(9) Министърът на вътрешните работи:
1. прекратява договора за възлагане на управление с член на управителния съвет:
а) при възникване на обстоятелство по ал. 2, а с изпълнителния директор - и на обстоятелство по ал. 3;
б) който нарушава или не изпълнява задълженията, предвидени в закона или в договора за възлагане на управление;
в) който е подал писмено заявление за освобождаване;
г) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
д) при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три месеца;
2. може да прекрати договора за възлагане на управление с член на управителния съвет по свое решение без предизвестие.
(10) Управителният съвет:
1. избира измежду членовете си председател и заместник-председател;
2. приема проект на правилник за устройството, функциите и дейността на Държавното предприятие и го предлага на министъра на вътрешните работи;
3. приема решения за изработване, приемане и изменение на проекти на програми и планове за дейността на Държавното предприятие; програмите и плановете се представят на министъра на вътрешните работи за одобряване в срок до 31 януари за предстоящия тригодишен период, съответно за предстоящата година;
4. приема годишния финансов план на Държавното предприятие;
5. приема структурата и щата на Държавното предприятие и одобрява средствата за работна заплата в съответствие с годишния финансов план;
6. приема годишния финансов отчет на Държавното предприятие и го представя на министъра на вътрешните работи за одобряване;
7. приема годишния доклад за дейността на Държавното предприятие и го представя на министъра на вътрешните работи за одобряване;
8. предлага на министъра на вътрешните работи решения за разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти;
9. приема проекти на решения за участие на Държавното предприятие в международни организации и ги предлага на министъра на вътрешните работи за утвърждаване;
10. приема решения по откриване, провеждане и завършване на процедурите за възлагане на обществени поръчки на стойност над 100 000 лв. без ДДС;
11. прави предложение до министъра на вътрешните работи за участие на Държавното предприятие в програми и проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, от държавния бюджет и от други финансови източници и програми;
12. приема актове, свързани с дейностите, осъществявани от Държавното предприятие, когато това е предвидено в нормативен акт;
13. изпълнява и други функции, свързани с управлението на Държавното предприятие, в съответствие с действащите нормативни актове или възложени му от министъра на вътрешните работи.
(11) Управителният съвет може да взема решения и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението.

Чл. 55ж. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Изпълнителният директор на Държавното предприятие:
1. представлява Държавното предприятие пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина;
2. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на Държавното предприятие;
3. организира и привежда в изпълнение решенията на управителния съвет;
4. взема решения по откриване, провеждане и завършване на процедурите за възлагане на обществени поръчки на стойност до 100 000 лв. без ДДС;
5. сключва договори за дейностите, извършвани от Държавното предприятие;
6. сключва и прекратява трудовите правоотношения с работниците и служителите в Държавното предприятие;
7. отчита своята дейност пред управителния съвет и пред министъра на вътрешните работи;
8. изготвя и представя на управителния съвет и на министъра на вътрешните работи ежемесечни отчети за дейността на Държавното предприятие;
9. изготвя и представя на управителния съвет и на министъра на вътрешните работи годишен отчет за дейността на Държавното предприятие.
(2) При ползване на законоустановен отпуск или командировка функциите на изпълнителния директор се изпълняват от служител на Държавното предприятие, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 55з. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Държавното предприятие води счетоводна отчетност на касова и начислена основа по реда, предвиден за бюджетните организации.
(2) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на Държавното предприятие се консолидират по реда на чл. 167 от Закона за публичните финанси.
(3) Паричните средства на Държавното предприятие се събират, съхраняват, разходват и отчитат в банкова сметка в Българската народна банка съгласно реда и изискванията, приложими за бюджетните организации.
(4) Средствата и операциите на Държавното предприятие се включват в консолидираната фискална програма като средства и операции на други икономически обособени лица по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси и не са част от държавния бюджет.

Чл. 55и. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Годишният финансов отчет на Държавното предприятие се одитира от Сметната палата.

Част втора.
ОРГАНИ НА МВР И ПРАВОМОЩИЯ

Глава четвърта.
ОРГАНИ НА МВР


Чл. 56. (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Органи на структурите по чл. 37 и на техните структури и звена са държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3.


Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 56 от 2015 г.) Полицейски органи са органите на Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Гранична полиция", областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Вътрешна сигурност", дирекция "Международно оперативно сътрудничество", Специализирания отряд за борба с тероризма и звената "Общинска полиция", които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8.
(2) Полицейски органи са и служителите за осигуряване на дейностите по охрана на обекти по чл. 92, ал. 1 и 2.


Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Органи за пожарна безопасност и защита на населението са органите на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", които пряко осъществяват дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4, 7 и 8.
(2) Органи за пожарна безопасност и защита на населението са и служителите по чл. 128, ал. 1.


Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Оперативно-издирвателни органи на МВР са държавните служители от оперативно-издирвателните звена в ГДНП, ГДБОП, ГДГП, областните дирекции и дирекция "Вътрешна сигурност".


Чл. 60. (1) Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в АМВР и в научноизследователските и научно-приложните институти, които извършват експертизи и експерименти и дават експертни оценки и заключения, са органи на АМВР и на научноизследователските и научно-приложните институти.
(2) Органи са и научноизследователските и научно-приложните институти и Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на МВР, когато издават разрешения и дават експертни заключения.
(3) Когато за извършването на експертиза е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски.

Глава пета.
ПРАВОМОЩИЯ

Раздел I.
Правомощия на полицейските органи


Чл. 61. (1) За осъществяване на общата превенция на правонарушенията полицейските органи разработват и осъществяват комплекс от мероприятия за установяване и отстраняване на причините и условията за тяхното извършване.
(2) За осъществяване на индивидуалната превенция на правонарушенията полицейските органи извършват действия по отношение на лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред.
(3) За предотвратяване на замислени или подготвени престъпления полицейските органи разработват и осъществяват мероприятия за установяване на лицата, замислили или подготвящи престъпления, и тяхното разубеждаване.
(4) За пресичане на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери.


Чл. 62. (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

Чл. 63. (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
(3) При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.
(5) Разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити:
1. наименование на органа, който го издава;
2. адресат на разпореждането;
3. фактически и правни основания за издаване;
4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;
5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;
6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.
(6) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат. Отказът или невъзможността на лицето да получи разпорежданията, издадени в писмена форма, се удостоверява с подписа на един свидетел.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 65. (1) Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.
(2) За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред.
(3) Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля. В случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване.


Чл. 66. (1) При установяване на условия и причини за извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за отстраняването им.
(2) Когато други органи или организации са компетентни да вземат мерките по ал. 1, полицейските органи ги уведомяват писмено за това.
(3) Компетентните органи по ал. 2 са длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят полицейските органи за взетите мерки.


Чл. 67. Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления.


Чл. 68. (1) Полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи.
(2) Полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон.
(3) За целите на полицейската регистрация полицейските органи:
1. събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18 от Закона за българските лични документи;
2. дактилоскопират и фотографират лицата;
3. изземват образци за ДНК профил на лицата.
(4) За извършване на действията по ал. 3, т. 1 съгласието на лицето не се изисква.
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват полицейските органи при извършване на действията по ал. 3. При отказ на лицето действията по ал. 3, т. 2 и 3 се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем.
(6) Полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато:
1. регистрацията е извършена в нарушение на закона;
2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс;
3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда;
4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание;
5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.
(7) Редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет.


Чл. 69. (1) Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия.
(2) Полицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.
(3) В неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило.


Чл. 70. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице:
1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред;
2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;
3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;
4. на контролен пункт, организиран от полицейските органи;
5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.
(2) Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.


Чл. 71. (1) Полицейските органи могат да извършват действия по идентификация на лице, когато:
1. самоличността на едно лице не може да бъде установена по реда на чл. 70, ал. 2;
2. лицето е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило престъпление;
3. чужденец, търсещ закрила по Закона за убежището и бежанците, е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в Република България.
(2) Действията по идентификация включват:
1. снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете;
2. фотографиране на лицето;
3. установяване на външни белези;
4. измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания;
5. изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация.
(3) За извършване на действията по ал. 2 се прилага чл. 68, ал. 5.
(4) Когато основанията по чл. 70, ал. 1 отпаднат, полицейските органи служебно или по искане на лицето унищожават събраните материали.


Чл. 72. (1) Полицейските органи могат да задържат лице:
1. за което има данни, че е извършило престъпление;
2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;
3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;
4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70;
5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт;
6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;
7. в други случаи, определени със закон.
(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.
(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.
(4) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.
(5) От момента на задържането си лицето има право на защитник.
(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.
(7) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.
(8) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.
(9) Редът за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи.


Чл. 73. На лицето, задържано при условията на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 4, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа.


Чл. 74. (1) За лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане.
(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:
1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) фактическите и правните основания за задържането;
3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;
4. датата и часът на задържането;
5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73;
6. правото му:
а) да обжалва пред съда законността на задържането;
б) на адвокатска защита от момента на задържането;
в) на медицинска помощ;
г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;
д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин;
е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
(3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" - "е". Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.
(4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.
(5) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър.
(6) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис.


Чл. 75. (1) При извършване на задържане по чл. 72 полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност.
(2) Мерките по ал. 1 се изразяват в извършване на проверка на лицето за наличие на опасни за живота и здравето предмети или вещи и готовност на проверяващия полицейски орган във всеки момент да въздейства върху задържаните лица с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие.


Чл. 76. (1) Полицейските органи могат да конвоират на територията на страната и извън нея следните лица:
1. по отношение, на които е постановен акт за принудително довеждане от разследващ полицай по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;
2. задържани лица по чл. 72, ал. 1, т. 1 - 4, 6 и 7;
3. с наложено от съда наказание "задържане в териториална структура на МВР" при условията и по реда на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия и "задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи" по реда на Указ № 904 за борба с дребното хулиганство.
(2) Извън случаите по ал. 1 полицейските органи могат да конвоират лица, когато това изрично е предвидено в закон.
(3) Ведомствата и органите, възложили конвоирането, осигуряват необходимите документи и финансови средства за осъществяване на конвойната дейност.
(4) Организацията и редът за осъществяване на конвойната дейност се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.


Чл. 77. (1) Полицейските органи могат да съпровождат на територията на страната и извън нея:
1. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) лица, спрямо които е приложена мярка за административна принуда при условията и по реда на Закона за чужденците в Република България и Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните семейства;
2. малолетни и непълнолетни лица.
(2) Организацията и редът за съпровождане на лица по ал. 1, т. 1 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.
(3) Организацията и редът за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.


Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Съпровождането на чужденци, подлежащи на експулсиране или на връщане, се осъществява в съответствие със закон или международен договор, по който Република България е страна.


Чл. 79. При осъществяване на охранителна дейност от полицейските органи, изпълняващи разпореждане или оказващи съдействие за освидетелстване или задължително лечение на болни лица, се предоставят специализиран транспорт и медицинско лице от лечебното или здравното заведение, което осигурява медицинското обслужване.


Чл. 80. (1) Полицейските органи извършват обиск на лице:
1. задържано при условията на чл. 72, ал. 1;
2. за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети;
3. заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението;
4. за което има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол.
(2) Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.


Чл. 81. (1) Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица:
1. в случаите по чл. 70, ал. 1, т. 1, 2 и 4, чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 72, ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7;
2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват вещи, свързани с извършено престъпление или нарушение;
3. преди съпровождане или настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци, когато е приложена мярка за административна принуда по ред, определен в закон;
4. в други случаи, определени със закон.
(2) Полицейските органи могат да извършват проверка на превозно средство, кораб, въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите, превозвани в тях, когато:
1. има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред;
2. има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол.
(3) Редът и условията за извършване на проверката по ал. 1 и 2 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.


Чл. 82. (1) За всеки случай на извършен обиск или проверка по чл. 81 полицейският орган съставя протокол.
(2) Протоколът по ал. 1 се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр от него.
(3) Обискът и проверката по чл. 81 се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите.


Чл. 83. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато:
1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление;
2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление;
3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намира в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост.
(2) След приключване на проверката полицейските органи са длъжни да съставят протокол, в който се посочват:
1. името и длъжността на служителя и неговата месторабота;
2. самоличността на собственика или обитателя;
3. основанието за проверката;
4. времето и мястото на извършването ?;
5. резултатите от нея.
(3) Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от собственика или обитателя на помещението, когато той присъства. Отказът на собственика или обитателя да подпише протокола се удостоверява с подпис на свидетеля.
(4) Копие от протокола се предоставя на собственика или обитателя на помещението.
(5) За извършената проверка незабавно се уведомява съответният прокурор.
(6) Редът и условията за извършване на проверката по ал. 1 се определят с инструкцията по чл. 81, ал. 3.


Чл. 84. (1) Полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол).
(2) Лицето, в което се намира издирваната по ал. 1 вещ, се поканва да я предаде доброволно. За доброволното предаване на вещта се съставя протокол, който се подписва от лицето, което предава откритата вещ. Копие от протокола се предоставя на лицето.
(3) При отказ на лицето да предаде вещта по ал. 1 тя се изземва, за което се съставя протокол. Протоколът се подписва от лицето, в което е открита вещта, и от един свидетел. Копие от протокола се предоставя на лицето.
(4) Отказът или невъзможността на лицето да подпише протокола по ал. 2 или 3 се удостоверява с подпис на един свидетел.
(5) За срока на временното изземване вещта се съхранява в съответната структура на МВР, в която е предадена или иззета.
(6) (Изр. първо е обявено за противоконституционно с РКС № 4 от 2017 г. - ДВ, бр. 26 от 2017 г.) След съставяне на протокола по ал. 2 или 3 той се представя незабавно, но не по-късно от 24 часа, за утвърждаване от прокурор в окръжната прокуратура по местопредаването или изземването на вещта. За предаването или изземването се уведомява държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол.
(7) Уведомяването на държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол, се извършва от компетентна специализирана структура на МВР.
(8) (Обявена за противоконституционна в частта "в 5-дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаването или изземването на вещта" с РКС № 4 от 2017 г. - ДВ, бр. 26 от 2017 г.) Ако в срок до 60 дни не постъпи молба за правна помощ или искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 5-дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаването или изземването на вещта, освен ако:
1. тя е предмет или средство за извършване на престъпление на територията на Република България;
2. тя е доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването ? може да затрудни наказателно производство, образувано в Република България;
3. притежаването ? е забранено от законите на Република България.
(9) В случаите по ал. 8, т. 1 - 3 вещта се предава по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за целите на наказателното производство.
(10) Открита изгубена вещ, обявена за издирване, се предава на държавата членка, въвела сигнала за издирването ? в ШИС и/или в Интерпол, освен в случаите по ал. 8, т. 1 - 3.
(11) Открита изгубена вещ, обявена за издирване, за която не постъпи молба за правна помощ или искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала за издирването ? в ШИС и/или в Интерпол в срока по ал. 8, се смята за изоставена в полза на държавата.
(12) При предаване или изземване на празни бланки за официални документи, издадени лични документи, включително обявените за недействителни документи за самоличност, свидетелства за управление на моторно превозно средство и документи за пребиваване, както и документи за регистрация на моторни превозни средства и регистрационни табели, включително обявените за недействителни, ако не попадат в категориите по ал. 8, т. 1 - 3, се предават по установения ред на съответното дипломатическо или консулско представителство на държавата членка, издала документа, с постановление на окръжната прокуратура по местопредаване или изземване на вещта.


Чл. 85. (1) При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при:
1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;
3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;
4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;
5. нападения срещу граждани и полицейски органи;
6. освобождаване на заложници;
7. групови нарушения на обществения ред;
8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;
9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган;
10. вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни - кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Редът за употреба на физическа сила и помощни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.


Чл. 86. (1) Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници.
(2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.
(3) В случаите по чл. 85 полицейските органи използват само абсолютно необходимата сила.
(4) При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.
(5) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.
(6) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства.
(7) Забранява се използването на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.


Чл. 87. (1) Полицейските органи могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо:
1. при въоръжено нападение или заплаха с оръжие;
2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;
3. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга;
4. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер;
5. при вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2.
(2) При използване на оръжие полицейските органи са длъжни да направят всичко възможно да запазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
(3) Полицейските органи могат да употребяват оръжие без предупреждение при осъществяване на граничното наблюдение:
1. при въоръжено нападение срещу тях;
2. срещу лица, оказали въоръжена съпротива.
(4) При осъществяване на граничното наблюдение в пределите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България полицейските органи имат право да употребяват оръжие и в случаите, предвидени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
(5) Полицейските органи преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната ? цел.
(6) Забранява се употребата на оръжие за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.
(7) След използване на оръжие полицейските органи изготвят доклад.


Чл. 88. Планирането и контролът на използването на физическа сила, помощни средства и оръжие от полицейските органи в случаите по чл. 85 - 87 включва мерки за постигане на законната цел при минимален риск за живота и здравето на гражданите.


Чл. 89. (1) При освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления, когато те оказват или са склонни да окажат въоръжена съпротива, и съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка полицейските органи имат право да:
1. използват специални защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им;
2. отцепват райони, да спират или отклоняват движението на пътни превозни средства и временно да прекъсват телекомуникационни връзки;
3. охраняват органи на МВР, държавни органи и организации при изпълнение на функциите им.
(2) Самоличността на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се запазва в тайна.
(3) Използването на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се разрешава с писмена заповед на главния секретар на МВР за всеки конкретен случай.
(4) В неотложни случаи използването по ал. 3 може да бъде разпоредено устно. В тези случаи писмената заповед се издава не по-късно от 24 часа.
(5) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 1 се определя с правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи.


Чл. 90. При осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 8 полицейските органи могат да блокират с технически средства осъществяването на електронни съобщения.


Чл. 91. (1) Полицейските органи могат да използват средства за явно наблюдение за:
1. превенция и противодействие на престъпления и други нарушения и опазване на обществения ред;
2. контрол по спазване на правилата за движение по пътищата, управление на пътния трафик и подобряване безопасността на движение по пътищата;
3. охрана на държавна и общинска собственост;
4. други случаи, посочени в закон.
(2) Средствата по ал. 1 не могат да бъдат използвани за наблюдение във вътрешността на жилищни сгради.
(3) Използването на средства за явно наблюдение се разгласява по подходящ начин, включително чрез поставяне на указателни табели, публикации в средствата за масово осведомяване и в интернет.
(4) Информацията по ал. 1 може да се използва само за извършване на превантивна дейност и за разкриване на престъпления и други нарушения на обществения ред.
(5) Редът за използване на техническите средства за явно наблюдение по ал. 1 се определя с правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи.


Чл. 92. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За охрана от полицейски органи на стратегически обекти от значение за националната сигурност може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министерството на вътрешните работи осъществява охрана от полицейски органи, включително и със сигнално-охранителна техника, на обекти и дейности, посочени в приложение № 1.
(3) За охрана от полицейските органи на спортни състезания или други масови прояви, съпровождане на официални лица или товари, както и на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер, може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.
(4) Договорите по ал. 1 се сключват от структурите по чл. 37 след разрешение на министъра на вътрешните работи.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
(6) Разрешение от министъра на вътрешните работи не се изисква при сключване на договори по ал. 3.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За осигуряване на дейностите по охрана на обекти от полицейски органи по ал. 1, извън определената обща численост на МВР в основната структура по чл. 37, която е страна по договора, се назначават служители за срока на неговото действие.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Служителите за осигуряване на дейностите по охрана на обекти по ал. 1 се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон за срока на действие на договора, като не се включват в определената обща численост на МВР.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Приходите и разходите от дейностите по ал. 1 и 3 се отчитат по бюджета на МВР.
(10) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Организациите, притежаващи право на собственост, на управление или на ползване върху обектите или възлагащи дейностите, посочени в приложение № 1, т. 7 - 14 и 16 - 20, предоставят необходимите финансови средства за осъществяване на охраната им от полицейски органи, включително със сигнално-охранителна и друга техника, по бюджета на Министерството на вътрешните работи.
(11) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Охраната от полицейски органи, включително със сигнално-охранителна и друга техника, на обектите или дейностите, посочени в приложение № 1, т. 1 - 6, 21 и 22, се осъществява по реда на ал. 1.

Чл. 93. Главните и областните дирекции на МВР могат да сключват договори за извършване на:
1. охранително обследване на обектите;
2. обучение на служителите от звената за самоохрана, осъществяващи дейност по Закона за частната охранителна дейност.


Чл. 94. (1) За опазване на обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението по пътищата и осъществяване на контролната и административнонаказателната дейност на органите на местното самоуправление към общините в Република България могат да се изграждат по реда на чл. 92, ал. 1 звена "Общинска полиция". Контролът и методическото ръководство върху дейността на звената "Общинска полиция" се осъществяват от съответните областни дирекции и районни управления на МВР.
(2) За осигуряване на дейностите по ал. 1 в основната структура по чл. 37, която е страна по договора, се назначават служители за срока на неговото действие.
(3) Служителите в звената "Общинска полиция" се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон, като не се включват в определената обща численост на МВР.
(4) Ръководството, организацията на звената "Общинска полиция", правомощията на техните служители, както и редът за взаимодействие със структурите на МВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.


Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Полицейските органи могат да настаняват в специални домове за временно настаняване чужденци, подлежащи на връщане или на експулсиране.


Чл. 95а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.)

Чл. 96. Полицейските органи наблюдават, установяват и контролират обекти и лица, за които има данни, че подготвят, извършват или са извършили престъпления, включително в случаите на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни групи или организации.


Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) (1) При осъществяване на дейността по чл. 6, ал. 1, т. 1 полицейските органи могат да заемат длъжности на прикритие в държавната администрация и юридически лица или служители на тези структури могат да станат служители на прикритие на МВР след назначаването им на служба в министерството.
(2) Служителите на прикритие са служители на МВР с особен статут, които имат правата и задълженията, предвидени в този закон и в съответния закон, приложим за заеманата длъжност по прикриващото правоотношение, осъществяват дейността си при спазване принципите на законност и конспиративност и по начин, който не застрашава прикриването.
(3) За служителите на прикритие не се прилагат изискванията за несъвместимост по други закони, с изключение на законите, уреждащи устройството и дейността на службите за сигурност и за обществен ред.
(4) Условията и редът за използване на служители на прикритие се уреждат с наредба на Министерския съвет.


Чл. 98. За осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по пътищата полицейските органи могат да използват централизирана електронна система и автоматизирани технически средства.


Чл. 99. Полицейските органи организират или осъществяват пилотиране и съпровождане на официални лица, делегации и товари по ред, определен от министъра на вътрешните работи.


Чл. 100. При осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 4 полицейските органи имат право да:
1. разполагат сили и средства, да изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охрана;
2. отцепват райони, да ограничават временно или да забраняват движението на лица и транспортни средства;
3. ползват или да прекъсват комуникационни връзки след съгласуване с компетентните органи - при осъществяване на охрана на специални товари, опасни товари и ценни пратки на територията на страната.


Чл. 101. (1) Охраната на обектите по чл. 14, ал. 2, т. 4 може да се осъществява със системи за физическа защита, които могат да включват персонал за физическа защита, физически бариери, сигнално-охранителни и известителни системи, системи за контрол на достъпа и системи за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства, транспортни средства, служебни животни, съответно оборудвани служебни помещения и други.
(2) Редът и условията за приемането на обектите по чл. 14, ал. 2, т. 4 за охрана се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.


Чл. 102. (1) За осъществяване на граничен контрол полицейските органи:
1. разполагат сили и средства, изграждат, използват и снемат инженерни съоръжения, електронни, технически и други средства;
2. извършват гранични проверки на лицата, предметите в тяхно владение и превозните средства и не допускат преминаването им през граничните контролно-пропускателни пунктове, когато те не отговарят на условията, предвидени в нормативен акт, или са налице мерки, ограничаващи движението им през държавната граница;
3. спират, извършват проверки и задържат български и чуждестранни кораби и плавателни средства, нарушили правилата за мирно преминаване, спиране и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води, прилежащата зона, континенталния шелф и българската част на река Дунав;
4. спират, извършват проверки и задържат български и чуждестранни въздухоплавателни средства при констатиране на нарушения на режима на движение през границите и при застрашаване сигурността на полета съвместно с компетентните звена по Закона за гражданското въздухоплаване;
5. извършват самостоятелно проверки в граничната зона на лица и превозни средства, както и на вещите и на стоките, които се пренасят или превозват от тях, включително на тези, подлежащи на митнически надзор и контрол, като при констатирано митническо нарушение уведомяват незабавно митническите власти;
6. задържат извършители на контрабанда, незаконно пренесени товари и превозни средства, преминали извън установените за целта места, и извършват проверки съвместно с митническите органи;
7. ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства в зоните и обектите по чл. 39, ал. 3 при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност за живота и здравето на хората;
8. приемат, придружават и предават нарушители на държавната граница от и на съседните гранични органи и други държави в съответствие със закона и с международните договори, по които Република България е страна;
9. поставят и използват технически средства за наблюдение и заснемане, резултатите от които могат да се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или нарушения, включително за предотвратяване и разкриване на незаконно преминаване на държавната граница, на престъпления или нарушения на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове, насочени срещу паспортно-визовия режим, или на заплахи за сигурността на личния състав, сградите и съоръженията на службата;
10. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) настаняват принудително в помещения за настаняване на задържани лица или в специални домове чужденци, нарушили режима на движение през границите и подлежащи на връщане или на експулсиране, по ред, определен със закон, като на лицата не могат да се ограничават други права освен правото на свободно придвижване;
11. контролират и извършват проверка на лица, багажи и превозни средства за наличието на взривни вещества, оръжия, боеприпаси, пиротехнически изделия, ядрени материали и други радиоактивни източници при преминаване на държавната граница;
12. проследяват и регистрират движението на кораби и плавателни средства в транзитно (мирно преминаване) или вътрешно плаване в териториалното море на Република България и в българската част на река Дунав;
13. използват въздухоплавателни средства, като регистрацията и осигуряването на авиационната им безопасност се осъществяват по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и издадените въз основа на него актове;
14. използват интегрирани и автоматизирани системи за наблюдение.
(2) В граничната зона органите на ГДГП самостоятелно и съвместно с други органи могат да организират временни контролни пунктове за осъществяване на гранично наблюдение.
(3) Организацията, редът и условията за използването на въздухоплавателните средства се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.
(4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Въздухоплавателните средства са основно тактическо средство, предназначено за осъществяване на въздушно наблюдение на обширни участъци от граничната зона и териториалното море, извършване на действия по издирване и спасяване, както и за транспортиране на оперативните сили за обезпечаване наблюдението на границата и изпълнение на други специфични задачи.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Граничен контрол може да се извършва и на територията на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, в движещ се влак или на борда на плавателно средство по повод предстоящо или осъществено преминаване на държавната граница.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Полицейските органи, извършващи граничен контрол, могат да извършват предварителна гранична проверка на борда на въздухоплавателно средство.
(7) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) За осъществяване на граничен контрол в граничната ивица могат да се изграждат временни възпрепятстващи съоръжения. Временните възпрепятстващи съоръжения могат да се изграждат и извън граничната ивица, в максимална близост до нея, когато са налице тежки теренни и други специфични условия и/или при доказана технико-икономическа целесъобразност.
(8) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Съоръженията по ал. 7 не са строежи по смисъла на Закона за устройство на територията. Условията и редът за възлагането и изграждането им се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.


Чл. 103. (1) Полицейските органи, извършващи граничен контрол, могат да изискват от транспортните и туроператорските дружества, които осъществяват международна търговска дейност, предоставянето на:
1. разписания, списъци на пътници и друга информация, която се отнася до граничния контрол;
2. достъп до техни помещения, съоръжения и транспортни средства, когато това се налага за осъществяване на граничен контрол.
(2) Командирите на български и чуждестранни въздухоплавателни средства при изпълнение на международни полети са длъжни да излитат и кацат на граждански летища за обществено ползване, обслужващи международни превози.


Чл. 104. Полицейските органи, извършващи граничен контрол, осъществяват сътрудничество и взаимодействие с други държавни органи по ред, определен с инструкция на министъра на вътрешните работи и ръководителя на съответното ведомство.


Чл. 105. При осъществяване на дейността си по регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването в Република България полицейските органи:
1. издават, отказват или отнемат разрешения за пребиваване;
2. продължават срока на пребиваване на чужденците в Република България;
3. осъществяват съгласувателни процедури с Министерството на външните работи за издаване на разрешения за пребиваване в Република България и с Министерството на правосъдието за целите на съвместната процедура по предоставяне на българско гражданство;
4. противодействат на незаконната миграция чрез извършване на проверки по местопребиваване на чужденците и при необходимост провеждат интервюта;
5. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) осъществяват административното обслужване на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и на членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства.


Чл. 106. За целите на международното полицейско сътрудничество полицейските органи:
1. осъществяват, координират и контролират обмена на полицейска информация, както и информация относно приложени мерки за административна принуда;
2. ползват, въвеждат, актуализират и заличават сигнали в ШИС;
3. предават лица и вещи въз основа на международни договори, по които Република България е страна;
4. ползват информационните фондове на Интерпол и на Европейската полицейска служба (Европол).


Чл. 107. При изпълнение на своите правомощия полицейските органи са длъжни да не унижават честта и достойнството на гражданите и да зачитат техните права и законни интереси.

Раздел II.
Обмен на информация или данни с компетентни органи на държави - членки на Европейския съюз, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления


Чл. 108. (1) По реда на този раздел МВР чрез компетентна специализирана структура осъществява опростен обмен на информация или данни с компетентните правоприлагащи органи на държавите - членки на Европейския съюз, и държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления.
(2) Министерството на вътрешните работи чрез компетентна специализирана структура може да предоставя:
1. информация или данни от информационните фондове на министерството;
2. информация или данни, получени от други държавни органи или органи на местното самоуправление, от юридически или физически лица.
(3) Обменът на информация или на данни с компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, и държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, се извършва при спазване на условията и реда за достъп до тях съгласно действащото законодателство и международните договори, по които Република България е страна, както и при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Закона за защита на личните данни.


Чл. 109. Прилагането на този раздел не създава задължение за събиране и съхранение на информация или данни единствено с цел да се предоставят на компетентните органи на други държави членки.


Чл. 110. (1) Предоставяне на исканата информация или данни може да бъде отказано, когато са налице достатъчно основания да се предположи, че съществува опасност да:
1. се създадат условия за заплаха за националната сигурност и обществения ред;
2. се попречи на действия по разследване или на събиране на данни с цел образуване на наказателно производство;
3. се застраши сигурността на физическо лице.
(2) Освен в случаите по ал. 1 може да бъде отказано предоставяне на исканата информация или данни, когато те:
1. не отговарят на целите, за които са поискани;
2. са за престъпление, за което по закон е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година или друго по-леко наказание.
(3) Исканата информация или данни се предоставят само ако е получено разрешение от компетентния съдебен орган за достъп до тях.


Чл. 111. (1) Когато искането е за предоставяне на информация или данни по чл. 108, ал. 2, т. 2, МВР отправя запитване до съответния компетентен държавен орган, орган на местното самоуправление, юридическо или физическо лице. Те са длъжни да предоставят в срок исканите информация или данни.
(2) Информация или данни, получени от друга държава членка или от трета държава, се предоставят от МВР след изрично писмено съгласие на държавата, която ги е предоставила.


Чл. 112. (1) Информация или данни се предоставят въз основа на искане от съответния компетентен орган на държавата членка.
(2) Искането за предоставяне на информация или данни се изготвя на един от официалните езици на Европейския съюз и съдържа:
1. основанията, че съответните информация или данни са налични;
2. целта, с която се искат информацията или данните;
3. връзката между целта и лицето, за което се отнасят информацията или данните.
(3) Информация или данни, необходими за предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, може да се предоставят без отправяне на искане.


Чл. 113. (1) Предоставянето на исканата информация или данни се извършва в срок до:
1. осем часа - при спешно искане за информация или данни, свързани с престъпленията по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, от информационен фонд на МВР;
2. седем дни - за информация или данни, свързани с престъпления по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, от информационен фонд на МВР;
3. четиринадесет дни - за всички останали случаи.
(2) При обективна невъзможност за спазване на срока по ал. 1, т. 1 незабавно се уведомява за отлагането органът, отправил искането, като исканата информация или данни се предоставят в срок до три дни.
(3) При обективна невъзможност за предоставяне в сроковете по ал. 1, т. 2 и 3 незабавно се уведомява органът, отправил искането.
(4) Сроковете по ал. 1 започват да текат от постъпването на искането.


Чл. 114. (1) Обменът на информация или данни се извършва при съблюдаване на установените правила за сигурност и защита на използването на каналите за връзка чрез:
1. Шенгенската информационна система;
2. органите на Интерпол в държавите членки;
3. органите на Европол;
4. задгранични представители на МВР и офицери за връзка на държави членки в Република България;
5. електронна поща или факс;
6. всеки надлежно защитен начин, при който може да се установи автентичността на искането за предоставяне на информация или данни.
(2) Обменът на информация или данни по този раздел се извършва и с Европол и Евроюст, когато информацията или данните са за престъпления от тяхната компетентност.


Чл. 115. При предоставяне на информация или данни по този раздел на компетентен орган на друга държава членка компетентната специализирана структура на МВР може да:
1. определи условия за използването им;
2. изиска съобщаване на резултата от наказателното производство или действията за събиране на данни с цел образуване на наказателно производство.


Чл. 116. Компетентната специализирана структура на МВР може да иска от съответния компетентен орган информация относно използването и последващата обработка на предоставените информация или данни.


Чл. 117. (1) При условията и по реда на този раздел компетентна специализирана структура на МВР може да отправя искания до компетентните органи на държавите членки за предоставяне на информация или данни.
(2) Компетентната специализирана структура на МВР използва получените по ал. 1 информация или данни при спазване на определените от компетентния орган на държавата членка условия.


Чл. 118. Предоставените по реда на този раздел информация или данни на компетентна специализирана структура на МВР могат да:
1. се използват само за целта, за която са поискани, или за предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност и обществения ред;
2. се обработват с друга цел извън случаите по т. 1 само с предварително разрешение от съответния компетентен правоприлагащ орган на държавата членка, предоставил информацията или данните;
3. се използват като доказателство в наказателно производство само с предварително разрешение от съответния компетентен правоприлагащ орган на държавата членка, предоставил информацията или данните.


Чл. 119. Министърът на вътрешните работи утвърждава формулярите-образци за обмен на информация или данни по този раздел.

Раздел III.
Национална Шенгенска информационна система


Чл. 120. (1) В МВР се създава, поддържа и експлоатира Националната Шенгенска информационна система на Република България (НШИС), свързана с Централната ШИС (ЦШИС).
(2) Националната Шенгенска информационна система осигурява обмена на информация по линия на ШИС между държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, за защита на националната сигурност и обществения ред, управление на контрола по външните граници на Шенгенското пространство и за подпомагане на полицейското и съдебното сътрудничество.
(3) Националната Шенгенска информационна система съдържа регистър с данни, включващ пълно копие на базата данни на ЦШИС ("национално копие").


Чл. 121. Компетентните органи на МВР правят справки, въвеждат, актуализират и заличават сигнали в ШИС за издирвани или контролирани лица и вещи и за граждани на трети страни с отказ за влизане или пребиваване на територията на Шенгенското пространство по:
1. собствена инициатива;
2. искане на друг орган в съответствие с неговата компетентност и право на достъп;
3. искане на физическо лице, отнасящо се до негови лични данни.


Чл. 122. Компетентните органи на МВР самостоятелно или съвместно с други органи осъществяват съвкупност от действия в изпълнение на мерките към сигналите, въведени в ШИС.


Чл. 123. (1) Обработването на информация и лични данни в НШИС се осъществява по реда на този закон и на Закона за защита на личните данни.
(2) Организацията и функционирането на НШИС, правото на достъп до ШИС, както и информационното взаимодействие се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Раздел IV.
Правомощия на органите за пожарна безопасност и защита на населението


Чл. 124. (1) При извършване на пожарогасителна и спасителна дейност, неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения, операции по издирване и спасяване, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, органите за пожарна безопасност и защита на населението имат право:
1. да влизат в жилищни, производствени и други сгради и помещения на физически и юридически лица;
2. да разрушават сгради или части от тях, да разглобяват конструкции, да отстраняват, унищожават или повреждат имущество или насаждения, когато няма друг начин за извършването на дейността;
3. да използват спасителни, пожарогасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства - собственост на физически или юридически лица;
4. да привличат длъжностни лица, участници в доброволни формирования и граждани за оказване на съдействие;
5. да изменят реда за движение и да ограничават достъпа на външни лица в района, където се извършват дейностите, до пристигането на съответните компетентни органи;
6. да използват безвъзмездно водоизточници и водопроводни мрежи за осигуряване на необходимите количества вода при бедствия, за гасене на пожари и при извънредни ситуации;
7. да извършват евакуация на хора и движимо имущество в района, където се извършват дейностите.
(2) Дейностите по ал. 1 се организират и осъществяват от органите за пожарна безопасност и защита на населението самостоятелно или съвместно със специализираните сили и средства на органите на изпълнителната власт, организациите, юридическите лица и гражданите.
(3) Пожарогасителна и спасителна дейност могат да извършват и търговците, получили разрешение по чл. 129, както и доброволните формирования.
(4) При извършване на съвместни дейности по ал. 2 координацията и ръководството на действията се осъществяват от органите по пожарна безопасност и защита на населението.
(5) По искане на чуждестранните представителства и на физическите лица, които се ползват с имунитет, органите за пожарна безопасност и защита на населението извършват пожарогасителни и спасителни дейности и неотложни аварийно-възстановителни работи в техните служебни и жилищни помещения и превозните им средства.
(6) Когато непосредствено са застрашени други сгради и съоръжения, със съгласието на ръководителя на чуждестранното представителство или на чуждестранното физическо лице, ползващо се с имунитет, органите за пожарна безопасност и защита на населението извършват пожарогасителни и спасителни дейности и неотложни аварийно-възстановителни работи и в техните служебни и жилищни помещения.
(7) При бедствия, пожари и извънредни ситуации органите на държавната власт, на местното самоуправление, юридическите лица и гражданите са длъжни при поискване да предоставят на органите за пожарна безопасност и защита на населението собствени спасителни, пожарогасителни, превозни, съобщителни и други технически средства. За използването на тези средства на собствениците се заплаща обезщетение по ред, определен с правилника по чл. 54, ал. 6 от Закона за защита при бедствия.


Чл. 125. (1) При упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението:
1. извършват проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти;
2. извършват проверки в жилища при получаване на писмен сигнал за нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност в тях;
3. извършват проверки на земеделската техника за допускане до участие в жътвена кампания;
4. издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани;
5. прилагат мерки за административна принуда при установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, а при наличие на данни за извършено престъпление уведомяват незабавно прокуратурата;
6. изискват от държавни органи, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната безопасност;
7. изискват документи за правоспособност за упражняване на пожароопасни и взривоопасни професии и дейности;
8. участват в експертни съвети за оценка на съответствието на инвестиционните проекти и в държавни приемателни комисии за разрешаване ползването на строежите;
9. дават становища за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност на инвестиционните проекти, както и на строежите във връзка с въвеждането им в експлоатация;
10. издават сертификати и други документи във връзка с пожарната безопасност, когато това е предвидено в нормативен акт;
11. изискват от държавни органи, юридически лица и граждани планове за осигуряване на пожарната безопасност при организиране на мероприятия и извършване на дейности, с които временно се променя нивото на пожарната опасност;
12. участват в разработването на строителни и технически правила и норми за осигуряване на пожарната безопасност при проектиране и изграждане на строежите, при реконструкция, модернизация и експлоатация на обекти, технологични съоръжения и инсталации.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти се определят с наредби на министъра на вътрешните работи съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Проверките по ал. 1, т. 2 може да се извършват през деня в присъствието на обитателите на жилището, а при отсъствието или отказа им - след разрешение на съдия от съответния районен съд.
(4) За определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност при други дейности, които създават опасност за възникване на пожари и застрашават живота и здравето на гражданите, министърът на вътрешните работи съвместно със съответния министър издават наредби.
(5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Положителните становища по ал. 1, т. 9 влизат в сила от деня на издаването им.


Чл. 126. Органите за пожарна безопасност и защита на населението не извършват:
1. пожарогасителна и спасителна дейност и дейности по защита при бедствия в обекти на подземната минна промишленост;
2. държавен противопожарен контрол в обекти на подземната минна промишленост, на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и на транспортните средства с изключение на земеделската техника;
3. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) дейности по защита при бедствия в морските пространства на Република България.


Чл. 127. Министерският съвет по предложение на министъра на вътрешните работи определя критерии, при наличието на които в обекти е задължително създаването на звена за пожарна безопасност.


Чл. 128. (1) За осигуряване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4 в обекти може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.
(2) За осигуряване на пожарната безопасност и защита на населението при мероприятия или дейности с краткосрочен характер може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.
(3) За осигуряване на дейностите по ал. 1 извън определената обща численост на МВР в ГДПБЗН се назначават служители за срока на действие на договора.
(4) Приходите и разходите от дейностите по ал. 1 и 2 се отчитат по бюджета на МВР.
(5) Договорите по ал. 1 се сключват от директора на ГДПБЗН или от оправомощено от него длъжностно лице след разрешение на министъра на вътрешните работи.
(6) Разрешение от министъра на вътрешните работи не се изисква при сключване на договори по ал. 2.
(7) Служителите за осигуряване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4 в обекти се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон за срока на действие на договора, като не се включват в определената обща численост на МВР.


Чл. 129. (1) Директорът на ГДПБЗН или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение на физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност.
(2) Дейностите по ал. 1 включват:
1. противопожарно обезопасяване и провеждане на превантивни и организационни мероприятия за осигуряване на пожарната безопасност в обекти;
2. пожарогасителна дейност;
3. спасителна дейност;
4. сервизно обслужване на противопожарни уреди;
5. поддържане и обслужване на противопожарни системи и съоръжения.
(3) Дейностите по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, се извършват само след издаване на разрешението по ал. 1.
(4) Лицата, които искат да осъществяват дейностите по ал. 2, трябва да разполагат с квалифициран персонал и собствена или наета техника и оборудване в зависимост от дейността.
(5) За получаване на разрешение за извършване на всички или на отделни дейности по ал. 2 лицата по ал. 1 подават писмено заявление, към което прилагат:
1. Единен идентификационен код (ЕИК), когато са регистрирани по реда на Търговския закон, или копие от удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на съответната държава членка в легализиран превод на български език;
2. списък на собствената или наетата техника и оборудване по ал. 4 и документи, доказващи собствеността или правното основание за ползването ?;
3. свидетелство за съдимост или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава за представляващия лицето по ал. 1, удостоверяващо, че не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
4. официален документ, издаден от орган на съдебната власт, или съответен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че срещу представляващия лицето по ал. 1 няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;
5. медицинско свидетелство от лечебно заведение или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че представляващият лицето по ал. 1 не страда от психически разстройства;
6. списък на наетите лица и съответните им длъжности и задължения;
7. списък с адресите на сервизите, в които ще се осъществяват дейностите по ал. 2, т. 4, а за мобилните сервизи - регистрационен номер на моторното превозно средство;
8. документи за професионална квалификация, документите по т. 3 - 5 и копие от договорите - за всяко наето лице;
9. медицинско свидетелство от лечебно заведение или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че наетите лица за осъществяване на дейности по ал. 2, т. 2 и 3 са клинично здрави;
10. документ за платена държавна такса в размер, определен от Министерския съвет.
(6) Лицето по ал. 1 посочва в заявлението съответната дейност по ал. 2, за която иска издаване на разрешение.
(7) Изискванията към квалификацията на персонала се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на образованието и науката.
(8) За удостоверяване на преминат курс за първоначална професионална подготовка в Академията на МВР или прослужено време в структурите на МВР не се представят документи, а в списъка по ал. 5, т. 6 се включва информация за годината на постъпване и напускане на лицето от структурите на МВР, последна месторабота на лицето в МВР, прослужени години по съответното направление на дейност и година на завършване на курса за първоначална професионална подготовка.
(9) Условията и редът за осъществяване на дейностите по ал. 2 и контролът върху тях се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.


Чл. 130. (1) При постъпване на заявлението и документацията по чл. 129 органите на ГДПБЗН оценяват пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение и при необходимост извършват проверка на място на обектите, техниката или оборудването.
(2) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органите на ГДПБЗН уведомяват писмено заявителя и дават указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече.
(3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в срока по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява.
(4) Директорът на ГДПБЗН или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 131. (1) Разрешенията за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, са безсрочни.
(2) Издадените разрешения за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, важат само за посочените в тях дейности и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.


Чл. 132. (1) Лицето, получило разрешение за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, уведомява органа, издал разрешението, при:
1. промяна на лице от персонала по чл. 129, ал. 4;
2. промяна на търговската регистрация;
3. всяка друга промяна на условията, при които е издадено разрешението.
(2) В случаите по ал. 1 лицето, получило разрешение за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с нея, и документ за платена такса в размер, определен от Министерския съвет.
(3) Оценяването на документацията по ал. 2 се извършва по реда на чл. 130, ал. 1 - 3.
(4) Директорът на ГДПБЗН или оправомощено от него длъжностно лице в едномесечен срок отразява промяната по ал. 1, т. 2 в издаденото разрешение за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност.


Чл. 133. (1) Органите за пожарна безопасност и защита на населението извършват проверки за установяване наличието на условия за осъществяване на дейността по чл. 129, спазването на условията, при които е било издадено разрешението, и спазването на реда за осъществяване на дейността.
(2) При проверките органите имат право да посещават обектите, в които лицето осъществява съответната дейност, да се запознават с документите относно спазването на изискванията и условията за издаване на разрешението и реда за осъществяване на дейността.


Чл. 134. (1) При настъпване на обстоятелства, при наличието на които представляващият лицето по чл. 129, ал. 1 не отговаря на изискванията за издаване на разрешение съгласно чл. 129, ал. 5, т. 3 - 5, разрешението се отнема с решение на органа, който го е издал.
(2) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението.


Чл. 135. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.)

Чл. 136. За оценяване на съответствието и контролна дейност на продукти за пожарогасене и определяне на пожарните характеристики на продукти и техническите и експлоатационните показатели на пожаротехническо оборудване и продукти за пожарогасене органите по пожарна безопасност и защита на населението:
1. изследват, изпитват и определят показатели от физическите, химическите и пожарните характеристики на вещества, материали и продукти;
2. участват в процеса на оценяване на съответствието на строителни продукти с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за пожарна безопасност на строежите по удостоверителни документи;
3. изследват, изпитват и определят техническите и експлоатационните характеристики на пожаротехническо оборудване и продукти за пожарогасене;
4. разработват продукти в областта на пожарната безопасност и защитата на населението;
5. издават изпитвателни и класификационни протоколи и други документи за оценка на продукти;
6. оценяват съответствието на продукти за пожарогасене;
7. проверяват съответствието на продуктите, използвани в пожарогасителната и спасителната дейност, с продуктови спецификации и стандарти по удостоверителни документи.


Чл. 137. За осъществяване на дейностите по пожарна безопасност и защита при бедствия в населените места органите на държавната власт и местното самоуправление:
1. осигуряват спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност и защита при бедствия на териториите на общините и кметствата;
2. разработват съгласувано с органите за пожарна безопасност и защита на населението специфични правила за пожарна безопасност в съответните населени места;
3. информират органите за пожарна безопасност и защита на населението за издадените разрешения при и по повод предстоящи организирани масови прояви, посещения на чуждестранни делегации, честване на национални и официални празници, спортни и други мероприятия, свързани с масово събиране на хора.


Чл. 138. За осъществяване на дейностите по пожарна безопасност и защита при бедствия териториалните органи на изпълнителната власт предоставят безвъзмездно сгради, оборудване, пожарна и спасителна техника, комуникационни, технически и гасителни средства.


Чл. 139. За осъществяване на дейности по пожарна безопасност и защита при бедствия в обекти техните ръководители и собственици са длъжни:
1. да осигуряват спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност и защита при бедствия на територията на обектите;
2. да осигуряват на органите за пожарна безопасност и защита на населението достъп до обектите за запознаване с оперативната обстановка и провеждане на пожаротактически учения и учения за защита при бедствия;
3. да осигуряват при поискване от органите за пожарна безопасност и защита на населението временно прекъсване на снабдяването с природен газ, топлинна и електрическа енергия, което се удостоверява писмено.


Чл. 140. За осигуряване на пожарната безопасност и защитата при бедствия държавните органи, юридическите лица и гражданите са длъжни да:
1. спазват установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност и защита на населението;
2. изпълняват издадените писмени разпореждания на органите за пожарна безопасност и защита на населението;
3. провеждат дейности, осигуряващи пожарната безопасност и защитата при бедствия;
4. информират органите за пожарна безопасност и защита на населението в едномесечен срок от получаването на разпореждането или уведомлението по чл. 125, ал. 1, т. 4 за предприетите мерки за отстраняване на нарушенията;
5. предоставят при поискване на органите за пожарна безопасност и защита на населението информация, свързана с пожарната безопасност и защита при бедствия.

Раздел V.
Други правомощия (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.)


Чл. 140а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) (1) Лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, осъществяващи охрана и/или пропускателен режим в района на охраняван обект на МВР или осъществяващи съдействие при наблюдение на държавната граница, могат да задържат лице, което е нарушило:
1. охраната и/или пропускателния режим в района на охраняван обект на МВР;
2. граничния режим.
(2) В случаите по ал. 1 незабавно се уведомяват компетентните полицейски органи.
(3) При предаване на задържаното лице на съответните полицейски органи се съставя протокол, който съдържа:
1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;
2. дата на съставяне на протокола;
3. дата и място на задържането;
4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;
5. собствено, бащино и фамилно име на задържаното лице, ЕГН, постоянен или настоящ адрес;
6. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;
7. собствено, бащино и фамилно име на свидетелите (ако има такива), ЕГН, постоянен или настоящ адрес и техните писмени показания.
(4) Протоколът се подписва от съставителя и се предава на полицейските органи.

Чл. 140б. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) (1) При изпълнение на правомощието си по чл. 140а лицата, работещи по трудово правоотношение, могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо, ако лицето оказва съпротива или се опитва да избяга.
(2) Помощните средства са: белезници; каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори.
(3) Редът за употреба на физическа сила и помощни средства се определя с наредбата по чл. 85, ал. 4.
(4) При използването на физическа сила и помощни средства от лицата по ал. 1 се спазва разпоредбата на чл. 86.

Част трета.
ДЪРЖАВНА СЛУЖБА В МВР

Глава шеста.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНАТА СЛУЖБА В МВР


Чл. 141. Постъпването на държавна служба в МВР и професионалното развитие на служителите се основават на следните принципи:
1. прозрачност - прилагане на ясни и точни критерии за оценка и процедурни правила за назначаване, професионално развитие и прекратяване на служебните правоотношения;
2. публичност - обявяване на процедурите и механизмите за подбор и развитие в кариерата;
3. обективност - чрез отчитане на личните качества, компетентността (квалификацията и опита) и резултатите от служебната дейност;
4. равни възможности на всеки служител за развитие в кариерата;
5. прилагане на мотивационни механизми за професионално развитие;
6. (нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) конкурсно начало чрез осигуряване на обективност при отчитане на професионалните качества, опит и квалификация;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) забрана за дискриминация;
8. (нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) планиране и управление на подбора и развитието в кариерата.

Глава седма.
СЛУЖИТЕЛИ НА МВР

Раздел I.
Статут на служителите на МВР


Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) (1) Служителите на МВР са:
1. държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението;
2. държавни служители;
3. лица, работещи по трудово правоотношение.
(2) Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Със статут по ал. 1, т. 1 са и държавните служители във:
1. Академията на МВР, които осъществяват преподавателска дейност за професионална подготовка на полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението;
2. дирекция "Инспекторат", които пряко осъществяват контрол върху дейността на служителите от МВР;
3. Института по психология на МВР, които изготвят психологичен анализ на оперативно-интересни лица и провеждат криминалнопсихологични изследвания по досъдебни производства и във връзка с оперативно-издирвателната дейност на МВР.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон.


Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват служебните си задължения на следните видове длъжности:
1. висши ръководни;
2. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
3. ръководни;
4. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
5. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
6. изпълнителски;
7. младши изпълнителски.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г.) Министърът на вътрешните работи утвърждава класификатор на длъжностите в МВР за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и издава заповед за неговото прилагане.
(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Длъжностите и специфичните наименования се определят в класификатора по ал. 2, който се обнародва в "Държавен вестник".
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г.) Редът за изготвяне и утвърждаването на длъжностните характеристики на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3, видовете и съдържанието им се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.
(5) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) В класификатора по ал. 2 се определят и длъжностите за държавните служители по чл. 142, ал. 3.


Чл. 144. Общата щатна численост на МВР се определя с правилника по чл. 37, ал. 3.


Чл. 145. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на вътрешните работи утвърждава функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите по чл. 33, т. 7 и чл. 37.
(2) Редът за изготвяне на функционалните задължения, организационните структури и щатове по ал. 1 се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.
(3) Военновременни структури и щатове се разработват по ред, определен със заповед на министъра на вътрешните работи, и се утвърждават от него.


Чл. 146. (1) Служителите на МВР полагат клетва за спазване на Конституцията и на законите на страната и за лоялност към държавните институции в Република България със следния текст: "Кълна се при изпълнение на държавната служба в МВР да спазвам Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно, честно, лоялно, обективно и безпристрастно служебните си задължения, съобразно интересите на държавата."
(2) Полагането на клетвата се удостоверява с подписването на клетвен лист. Отказът да се положи клетва е пречка за постъпване на държавна служба в МВР.
(3) Служителите на МВР не могат да членуват в политически партии, да осъществяват политическа дейност, да изразяват политически възгледи, както и да предприемат други действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет.


Чл. 147. (1) За всеки служител от МВР се съставя и води лично кадрово дело.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Редът за съставяне, водене и съхраняване на личните кадрови дела, както и условията и редът за ползването им се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.


Чл. 148. На държавните служители е забранено, включително в извънработно време, да участват в събрания, митинги и манифестации на политически партии, да извършват политическа дейност, както и да предприемат други действия, с които се нарушава политическият им неутралитет.


Чл. 149. За привличане на държавен служител в МВР като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи.


Чл. 150. (1) Министърът на вътрешните работи утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който се обнародва в "Държавен вестник".
(2) Държавните служители са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.


Чл. 151. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При осъществяване на правомощията си служителите в МВР удостоверяват качеството си със служебна карта или с личен знак.
(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Видът на служебната карта, както и условията и редът за издаването и ползването ? се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.
(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Видът на личния знак, както и условията и редът за ползването му се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.
(4) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на вътрешните работи определя с наредба структурите, чиито служители изпълняват служебните си задължения в униформено облекло, вида на униформеното облекло, реда за предоставянето, носенето и сроковете за ползването му, както и другите принадлежности, върху които са поставени символи и отличителни знаци на структурите на МВР и са свързани с изпълнението на служебните задължения на държавните служители.
(5) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При охрана на масови мероприятия полицейските органи носят индивидуални идентификационни номера по ред, определен с инструкцията по ал. 3.
(6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Забранява се на лица, неоправомощени със закон, да използват униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурите на МВР и показващи принадлежност към тях.
(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи.


Чл. 152. Държавните служители са длъжни да оказват помощ или съдействие на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на правонарушения.


Чл. 152а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) (1) За установяване изпълнението на служебните задължения от държавните служители могат да се провеждат тестове в рамките на осъществявания административен контрол.
(2) Условията и редът за провеждане на тестовете по ал. 1 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.
(3) Служител, провеждащ тест по ал. 1, не носи административнонаказателна отговорност във връзка с тази си дейност.

Чл. 153. (1) Държавните служители в МВР не могат да изпълняват друга държавна служба, освен в случаите, определени в този или в друг закон.
(2) Държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им.
(3) Несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители:
1. биха се оказали в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, лице, с което се намират във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, или роднина по сватовство - до втора степен включително;
2. са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици, членове на органи на управление или контрол на търговски дружества или кооперации;
3. извършват търговска дейност;
4. работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на научна, преподавателска дейност или упражняване на авторски права, по ред, определен от министъра на вътрешните работи;
5. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) са избрани за президент, вицепрезидент, народни представители, членове на Европейския парламент от Република България, кметове или общински съветници.
(4) Не се смята за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 3 притежаването на акции, участието в приватизацията с приватизационни бонове и в кооперации - със земеделски земи или гори с възстановено право на собственост.
(5) Несъвместимост със служба в МВР не е налице:
1. в случаите по чл. 97;
2. при участие в юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност;
3. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) при изпълнение на проекти, свързани с дейността на МВР и финансирани по програми или механизми на Европейския съюз или други международни програми и договори, въз основа на сключен граждански договор;
4. при участие в организациите по чл. 242.
(6) В 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1 и 3 държавните служители са длъжни да подадат декларация.


Чл. 154. (1) Държавните служители са длъжни да декларират по реда на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят.
(2) Държавните служители са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност.
(3) В случаите по ал. 2 държавните служители писмено уведомяват съответния ръководител на структурата в сроковете и по реда, определени в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
(4) Държавният служител е длъжен да подаде декларация при придобиване на друго гражданство до съответния ръководител на структурата в 10-дневен срок от придобиването.
(5) Главният секретар и ръководителите на структурите по чл. 37 подават декларации по ал. 3 и 4 до министъра на вътрешните работи.

Раздел II.
Изисквания за постъпване на служба в МВР


Чл. 155. (1) Държавен служител в МВР може да бъде дееспособно физическо лице, което отговаря на следните изисквания:
1. да има само българско гражданство;
2. да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
3. да не е привлечено като обвиняем или да не е подсъдимо за умишлено престъпление от общ характер;
4. да отговаря на специфичните изисквания за възраст, образование, физическа годност и психологична пригодност, определени с наредба на министъра на вътрешните работи;
5. да отговаря на медицинските изисквания за работа в МВР, определени с наредба на министъра на вътрешните работи.
(2) Други изисквания за постъпване на държавна служба могат да се определят в длъжностната характеристика за съответната длъжност.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) За работа по трудово правоотношение се приемат лица, които са български граждани и отговарят на изискванията на ал. 1, т. 2 и 3.

Раздел III.
Назначаване на държавна служба


Чл. 156. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Назначаването на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се предхожда от конкурс, който се провежда при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи.
(2) Конкурс за назначаване на държавна служба в МВР не се провежда за дипломираните курсанти от АМВР.
(3) Конкурс за назначаване на държавна служба в МВР не се провежда за дипломираните курсанти от висши военни училища, обучавани за нуждите на МВР, ако отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в МВР.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 могат да бъдат назначавани на длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 без провеждане на конкурс, ако отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност.
(5) Конкурсът за постъпване на държавна служба се обявява със заповед на министъра на вътрешните работи или на оправомощено от него длъжностно лице.
(6) Обявлението за конкурса се публикува в един централен или местен ежедневник и на страницата на МВР в интернет.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Срокът за провеждане на конкурса се определя със заповедта по ал. 5 и може да се удължава еднократно.


Чл. 156а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) (1) Конкурс за назначаване на държавна служба в МВР не се провежда за лица, които са държавни служители в службите за сигурност или за обществен ред или в други ведомства и институции, за които се прилагат разпоредбите на този закон относно държавната служба, ако отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в МВР.
(2) Назначаването по ал. 1 се извършва след сключване на писмено споразумение между служителя и органите по назначаване на двете администрации.


Чл. 157. (1) До участие в конкурса се допускат лица, които са представили необходимите документи и отговарят на условията за съответния конкурс.
(2) Списъците на допуснатите и недопуснатите кандидати се обявяват по общодостъпен начин в 14-дневен срок от крайната дата за подаване на документите.
(3) Недопускането до участие в конкурса може да се обжалва пред министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от датата на обявяване на списъка. Жалбата не спира конкурсната процедура.
(4) Министърът на вътрешните работи се произнася в 14-дневен срок с решение. Решението по жалбата е окончателно и не подлежи на съдебен контрол.
(5) Крайното класиране може да бъде обжалвано пред министъра на вътрешните работи в тридневен срок от датата на обявяването му. Решението по жалбата е окончателно и не подлежи на съдебен контрол.
(6) В срок до три месеца след приключване на конкурсната процедура органът по назначаването издава акт за назначаване на класираните кандидати.
(7) Новопостъпилите държавни служители, които подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на обучението.
(8) Държавните служители - стажанти, успешно завършили курса за първоначално професионално обучение, се назначават на длъжност в структурите на МВР.


Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на вътрешните работи:
1. назначава държавните служители на висши ръководни и ръководни длъжности;
2. назначава държавните служители на изпълнителски длъжности при първоначално назначаване;
3. назначава за стажанти спечелилите конкурс за изпълнителски длъжности;
4. преназначава държавните служители на висши ръководни и ръководни длъжности;
5. преназначава държавните служители от висши ръководни и ръководни длъжности на изпълнителски длъжности;
6. преназначава държавните служители, спечелили конкурс, от младши изпълнителски на изпълнителски длъжности.


Чл. 159. (1) Ръководителите на структурите по чл. 37:
1. назначават държавните служители на младши изпълнителските длъжности;
2. назначават за стажанти спечелилите конкурс за младши изпълнителски длъжности;
3. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) преназначават държавните служители на изпълнителски длъжности, извън случаите по чл. 158, т. 5 и 6;
4. (нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) преназначават държавните служители на младши изпълнителски длъжности.
(2) Органите по ал. 1 сключват трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение, при условията и по реда на Кодекса на труда.


Чл. 160. (1) При постъпване на служба в МВР държавните служители подписват декларация за политически неутралитет, декларация за обстоятелствата по чл. 153, ал. 1 и 3 и декларация за имуществото и доходите си.
(2) Отказът да се подпишат декларациите по ал. 1 е пречка за постъпване на държавна служба.
(3) Държавните служители подават ежегодно до 31 март декларация за имуществото и доходите си.


Чл. 160а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) В двумесечен срок след изтичане на срока за подаване на декларациите за имуществото и доходите може да се извършва проверка по документи за достоверността на декларираните факти, които подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване пред държавните и общинските органи, органите на съдебната власт и други институции.
(2) Проверката по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.
(3) За извършване на проверката може да се изисква информация от държавните и общинските органи, органите на съдебната власт и други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване.
(4) Органите и институциите по ал. 3 са длъжни в двуседмичен срок от получаване на искането да представят необходимата информация.
(5) Длъжностните лица, извършващи проверката, имат право на пряк достъп до електронните бази данни на органите и институциите по ал. 3. Предоставянето на достъп не освобождава органите и институциите по ал. 3 от задължението да изпратят в писмена форма поисканата информация.
(6) Проверката се извършва чрез съпоставяне на декларираните факти и получената информация. Проверката приключва със заключение за съответствие, когато не е установена разлика между тях. В останалите случаи проверката приключва със заключение за несъответствие.
(7) В случаите на съставено заключение за несъответствие се уведомяват компетентните органи за предприемане на необходимите действия.

Чл. 161. (1) Изпълнението на служебните задължения на държавните служители започва с встъпването им в длъжност, включително като стажант, което се удостоверява с акт за встъпване в длъжност.
(2) Държавните служители встъпват в длъжност не по-късно от 30 дни от датата на издаване на заповедта им за назначаване, освен ако в нея е посочен друг срок.
(3) Ако държавният служител не подпише акта за встъпване в длъжност в срока по ал. 2 без уважителни причини, органът по чл. 158 или чл. 159 отменя заповедта за назначаване.
(4) При първоначално назначаване на длъжност започва да тече едногодишен срок за изпитване за държавните служители считано от датата на встъпване в длъжност.
(5) Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск.
(6) През периода на изпитване се извършва въвеждане в работата. Редът, срокът и условията за въвеждане се определят с правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

Раздел IV.
Преминаване на държавната служба


Чл. 162. (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

Чл. 163. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Развитието в професионалната кариера се осъществява чрез преминаване в по-висока по вид длъжност въз основа на конкурс, като условията и редът на провеждането му се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) За висшите ръководни длъжности - главен секретар, заместник главен секретар и директор на главна дирекция, не се провежда конкурс.
(3) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) След приключване на конкурс по ал. 1 държавните служители се преназначават на по-висока по вид длъжност след успешно завършване на съответната професионална подготовка. При неуспешно завършване на съответната професионална подготовка държавните служители в МВР не се преназначават на по-високата по вид длъжност.


Чл. 163а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Допускането до участие и класирането в конкурс за преминаване в по-висока по вид длъжност могат да се обжалват в 7-дневен срок пред министъра на вътрешните работи. Министърът на вътрешните работи се произнася в 14-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.

Чл. 164. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Държавният служител може да бъде преназначен по негово искане на друга не по-висока длъжност.
(2) По предложение на съответния ръководител държавният служител може да бъде преназначен с негово съгласие на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност.
(3) Държавният служител може да бъде преназначен по предложение на съответния ръководител на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност в следните случаи:
1. установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността;
2. намалена работоспособност за изпълнение на служебните задължения по здравословни причини, установена въз основа на решение на ЦЕЛК при Медицинския институт на МВР, когато тя не е основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 226, ал. 1, т. 3.
(4) В случаите по ал. 3, т. 1, когато държавният служител заема най-ниската длъжност от съответния вид длъжност, се преназначава на длъжност от следващата по-ниска по вид длъжност.
(5) В случаите по ал. 1 и 3 държавните служители, заемащи изпълнителска или по-висока длъжност, не могат да бъдат преназначавани на младши изпълнителски длъжности.
(6) Условията и редът за преназначаване се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.


Чл. 164а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Преназначаване на държавен служител по реда на чл. 164, ал. 3, т. 1 се извършва, когато оценката за изпълнение на длъжността не е основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 226, ал. 1, т. 7, буква "б" и т. 11.
(2) Условията и редът за изготвяне на оценката за изпълнение на длъжността се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 164б. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Държавните служители се преназначават по чл. 164 и чл. 164а, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността.

Чл. 165. (1) Държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането ? или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи.
(2) Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост.
(3) Временното преназначаване е за срок до една година с възможност за еднократно удължаване срока на временното преназначаване с още една година.
(4) Временно преназначаване за по-дълъг срок може да се прилага по изключение, когато титулярят на длъжността е в законоустановен отпуск за срок над една година. В този случай ал. 3 не се прилага.
(5) За срока на временното преназначаване държавният служител получава заплатата за длъжност и допълнителните възнаграждения, произтичащи от временно заеманата длъжност.
(6) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Обжалването на заповедта за временно преназначаване в случаите на мотивирана служебна необходимост не спира изпълнението.


Чл. 166. Служителите в МВР са длъжни да представят на органа по назначаване препис от съдебния акт, с който са осъдени за извършено умишлено престъпление от общ характер, в 7-дневен срок от влизането в сила на акта.


Чл. 167. (1) Държавните служители могат да кандидатстват за заемане на длъжности по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации в областта на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред въз основа на договори, по които Република България е страна, след разрешение на министъра на вътрешните работи.
(2) Държавните служители могат да кандидатстват отново за заемане на длъжности по ал. 1, ако са изминали не по-малко от три години от прекратяването на предходния договор и през този период са изпълнявали държавна служба на територията на страната.


Чл. 168. (1) Държавните служители могат да участват в мисии извън територията на страната.
(2) Участието по ал. 1 се извършва в съответствие с националното законодателство, международните договори, в сила за Република България, и съобразно целта и другите условия, определени в решението на компетентния орган за изпращането.
(3) Държавните служители в МВР могат да участват в мисии извън територията на страната или да изпълняват длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации въз основа на договори, по които Република България е страна.
(4) Условията и редът за изпращане за изпълнение на длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации въз основа на договори, по които Република България е страна, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.


Чл. 169. (1) (Предишен текст на чл. 169 - ДВ, бр. 24 от 2015 г.) Министърът на вътрешните работи след получено писмено съгласие на държавния служител може да го командирова временно да изпълнява служба в друга администрация за срок до две години, с възможност за еднократно удължаване срока на командироването.
(2) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2015 г.) При условията на ал. 1 държавен служител може да бъде командирован временно да изпълнява служба в международна организация или в друга международна инициатива на територията на страната за срок три години с възможност за еднократно удължаване на срока на командироването до една година, освен ако е предвидено друго в закон, международен договор или в изискванията на приемащата организация за заемане на съответната длъжност.

Раздел V.
Професионална подготовка


Чл. 170. (1) Професионалната подготовка на служителите в МВР се провежда под формата на професионално образование и професионално обучение.
(2) Професионалното обучение при първоначално постъпване на държавна служба в МВР се провежда в Академията на МВР.
(3) Професионалното обучение на държавните служители в МВР се извършва в Академията на МВР, в научноизследователските и научно-приложните институти на МВР, обучаващи звена на МВР и в други обучаващи институции.
(4) Професионална подготовка може да се провежда и в обучаващи институции на други държави.
(5) Редът за планиране, организиране, провеждане, контрол и отчитане на професионалното обучение се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.


Чл. 170а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) (1) Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 са длъжни да поддържат и да повишават професионалната си подготовка, необходима за изпълнение на длъжността, чрез професионално обучение.
(2) Държавните служители веднъж годишно преминават проверка за оценяване на нивото на професионалната подготовка, като редът за провеждане на проверките се регламентира с наредбата по чл. 170, ал. 5.
(3) Установено несъответствие на нивото на професионалната подготовка с изискванията за заемане на длъжността при две последователни годишни проверки е основание за изготвяне на оценка за изпълнението на длъжността при условията и по реда на наредбата по чл. 164а, ал. 2.


Чл. 171. (1) Приетите в Академията на МВР за придобиване на професионално образование в редовна форма на обучение за нуждите на МВР имат статут на курсанти.
(2) Правата и задълженията на курсантите се определят с правилника за устройството и дейността на Академията на МВР.
(3) Курсантите могат да получават стипендия при условия, по ред и в размер, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи.
(4) Курсантите получават униформено облекло при условия и по ред, определени с инструкцията по ал. 3.
(5) По време на подготовката лицата по ал. 1 не могат да бъдат използвани за служба в структурите на МВР освен за целите на обучението.


Чл. 172. Курсантите, завършили редовно обучение в Академията на МВР, и тези по чл. 156, ал. 3 са длъжни да служат в МВР за срок, не по-кратък от 10 години, въз основа на подписан при приемането им за обучение договор с министъра на вътрешните работи или с оправомощено от него длъжностно лице.


Чл. 173. (1) По време на първоначалното професионално обучение стажантите не могат да бъдат използвани за служба в структурите на МВР освен за целите на обучението.
(2) Правата и задълженията на стажантите във връзка с първоначалното професионално обучение се определят с правилника за устройството и дейността на Академията на МВР.
(3) Стажантите се задължават да служат в МВР не по-малко от 5 години след завършване на обучението, от които поне три години в структурата, за която са кандидатствали, въз основа на подписан при започване на обучението договор с министъра на вътрешните работи или с оправомощени от него длъжностни лица.
(4) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Държавните служители, преминали обучение по чл. 170, ал. 3, които не са назначени за стажанти, се задължават да служат в МВР след приключване на обучението за срок от 5 години, от които поне три години в структурата, в която са назначени.


Чл. 174. (1) Курсантите, отстранени от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напуснали по собствено желание по време на обучението, както и отказали след дипломиране да заемат съответната длъжност, възстановяват на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани.
(2) Алинея 1 се прилага и за курсантите по чл. 156, ал. 3.
(3) Разходите по ал. 1 се възстановяват и от стажантите, на които е прекратено служебното правоотношение.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Разходите по ал. 1 се възстановяват и от държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока по чл. 172 и чл. 173, ал. 3 и 4, пропорционално на времето на неизпълнение.
(5) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Разходите по ал. 1 не се възстановяват от държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание и в срок до един месец след прекратяването са назначени като държавни служители в службите за сигурност или за обществен ред или в други ведомства и институции, за които се прилагат разпоредбите на този закон относно държавната служба.
(6) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) В случаите по ал. 5 разходите по ал. 1 се възстановяват от службата за сигурност или за обществен ред, ведомството или институцията по ал. 5, в която е назначен държавният служител, пропорционално на времето на неизпълнение.


Чл. 175. (1) Държавните служители могат да придобиват образователно-квалификационни и образователни и научни степени в области, професионални направления и специалности на висшето образование.
(2) За обучението по ал. 1 държавните служители имат право да ползват отпуските по чл. 169 - 171а от Кодекса на труда само след получено съгласие от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице.

Раздел VI.
Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР


Чл. 176. Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.


Чл. 177. (1) Държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност.
(2) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. за най-ниската изпълнителска длъжност - не по-малко от 2,3;
2. за най-ниската младша изпълнителска длъжност - не по-малко от 1,6.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Стажантите получават месечно възнаграждение в размер, определен с наредбата по ал. 3.


Чл. 178. (1) Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за:
1. прослужено време - в размер 2 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40 на сто; при определяне на размера се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към първа категория труд;
2. изпълнение на специфични служебни дейности;
3. извънреден труд;
4. работа при специфични условия - при условия и в размер, определени от Министерския съвет;
5. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) постигнати резултати в служебната дейност.
(2) Условията и редът за формиране на допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 5 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
(3) Служителите на МВР, работещи в Медицинския институт на МВР, получават и възнаграждение за работа по клинични пътеки съгласно Националния рамков договор.


Чл. 179. (1) На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.
(2) Размерът на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т. 2 и 5, условията и редът за тяхното изплащане се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.
(3) Извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.


Чл. 180. (1) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавката за работа в МВР.
(2) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. за висше образование - не по-малко от 1,8;
2. за средно образование - не по-малко от 1,3.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Най-ниската заплата за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, не може да бъде по-малка от минималната работна заплата, установена за страната. Началните и максималните размери на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, се определят с наредбата по чл. 177, ал. 3.
(4) Размерът на добавката за работа в МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават и допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 4 и 5. Условията и редът за формиране на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 5, което получават лицата, работещи по трудово правоотношение, се определят с наредбата по чл. 178, ал. 2.
(6) На лицата по ал. 1 се изплаща ежегодно сума за облекло при условия, по ред и в размер, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават допълнително възнаграждение при условията на чл. 259 от Кодекса на труда и в случаите, когато изпълняват част от служебните задължения на отсъстващ държавен служител или лице, работещо по трудово правоотношение, по ред и в размери, определени от министъра на вътрешните работи.


Чл. 181. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) На служителите на МВР се осигурява храна или левовата ? равностойност.
(2) На държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, се осигурява безплатна храна. На служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи напитки.
(4) Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
(5) Условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определят с наредби на министъра на вътрешните работи.
(6) Сумите и доволствията по ал. 1 - 3 не се облагат с данъци.


Чл. 181а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) При служебна необходимост служителите на МВР могат да бъдат командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено място.
(2) Командироването се извършва за не повече от 30 календарни дни непрекъснато. Когато командироването е за по-дълъг срок, е необходимо писмено съгласие на служителите за това.
(3) За времето на командировка служителите имат право да получават освен брутното си възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари при условия, по ред и в размери, определени с акт на Министерския съвет.
(4) Размерът на квартирните пари за една нощувка се утвърждава със заповед на министъра на вътрешните работи.

Чл. 182. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Служителите, както и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители, изпаднали в тежко материално положение, се подпомагат с парични средства. Размерът на сумите, условията и редът за предоставянето им се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.
(2) При смърт на служител на МВР разноските за погребението се поемат от МВР в размер, определен от министъра на вътрешните работи.


Чл. 183. (1) Задължителното социално и здравно осигуряване на държавните служители е за сметка на държавния бюджет.
(2) Социалното и здравното осигуряване на летателния състав от Главна дирекция "Гранична полиция" се извършват в съответствие с правилата за летателния състав на въоръжените сили.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Трудът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 при пенсиониране се зачита като първа категория.


Чл. 184. (1) Служителите на МВР задължително се застраховат срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука за сметка на държавния бюджет.
(2) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересованите.


Чл. 185. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При изпълнение на служебните си задължения служителите в МВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт при условия и по ред, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.
(2) Безплатните пътувания на служителите по ал. 1 се извършват с превозен документ (карта) по образец, утвърден със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.


Чл. 186. На държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, МВР изплаща компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Раздел VII.
Работно време и отпуски


Чл. 187. (1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г. (*)) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
(4) За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със:
1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;
2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени.
(6) Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
(8) Държавните служители в МВР имат право на почивки в работния ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 9.
(9) Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.


Чл. 187а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) (1) Разрешава се полагането на извънреден труд до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно, над ограниченията по чл. 187, ал. 7, при бедствия и други извънредни ситуации.
(2) По изключение се разрешава полагане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 само след изрично писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен случай и при спазване на чл. 187, ал. 8.
(3) Недаване на съгласие по ал. 2 не е основание за търсене на дисциплинарна отговорност спрямо държавния служител.
(4) Редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 9.
(5) Положеният извънреден труд по реда на ал. 1 и 2 се компенсира с възнаграждение за извънреден труд и се заплаща по реда на чл. 187, ал. 6.

Чл. 188. (1) Държавните служители на МВР са длъжни да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани със службата им в МВР, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 187, ал. 9.
(2) Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.


Чл. 189. (1) Държавните служители в МВР имат право на следните видове отпуски:
1. редовен платен годишен отпуск - в размер 30 работни дни;
2. допълнителен платен годишен отпуск - по един ден за всяка прослужена година, включително за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни;
3. допълнителен платен годишен отпуск по чл. 187, ал. 5, т. 1 - до 12 работни дни;
4. допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено място - в размер на един работен ден, който не може да се компенсира с парично обезщетение;
5. неплатен отпуск - до 6 месеца за цялата служба;
6. неплатен отпуск - за времето на заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации;
7. неплатен отпуск по реда на чл. 247;
8. неплатен служебен отпуск по реда на чл. 161, ал. 1 - 3 от Изборния кодекс;
9. неплатен отпуск - за времето на провеждане на стаж по чл. 294 от Закона за съдебната власт;
10. неплатен отпуск по реда на чл. 77 от Закона за дипломатическата служба.
(2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон, освен в случаите по ал. 1, т. 9.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За времето на платения годишен отпуск държавните служители в МВР получават основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения по чл. 178, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и за научна степен съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска.
(4) Когато платеният годишен отпуск се ползва в период, който включва повече от един календарен месец, среднодневното брутно възнаграждение за всеки ден от отпуската през съответния месец се определя от брутното възнаграждение по ал. 3 и броя на работните дни на съответния месец.
(5) Когато по силата на нормативен акт от определена дата се увеличават заплатите на държавните служители и това увеличение не е включено в размера на брутното възнаграждение по ал. 3, се извършват съответните преизчисления на среднодневното брутно възнаграждение по ал. 4 и разликата се доплаща.
(6) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 - 3 с парично обезщетение освен при прекратяване на служебното правоотношение.
(7) Редът за ползване на отпуск по ал. 1 от служителите на МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.
(8) Ежегодно на служителите в МВР се изплаща еднократно сума за пътни разходи по време на платен годишен отпуск при условия и в размер, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.


Чл. 190. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Държавните служители в МВР имат право на отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за изпълнение на обществени и граждански задължения, за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за кърмене и хранене на малко дете, за отглеждане на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител, дете, съпруг, брат, сестра, родител на другия съпруг и други роднини по права линия, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, на неплатен отпуск, при условията и в размерите, предвидени в Кодекса на труда.
(2) Държавните служители жени в МВР се ползват от специалната закрила на жените по Кодекса на труда с изключение на правото на надомна работа и закрила при уволнение.
(3) Бременните държавни служители жени и ползващите отпуск поради бременност и раждане се ползват и от специалната закрила на Кодекса на труда при уволнение.
(4) Министърът на вътрешните работи може да определя за държавните служители по-благоприятни размери на отпуска за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки.
(5) Редът за ползване на отпуските по ал. 1 се определя със заповедта по чл. 189, ал. 7.

Раздел VIII.
Отличия и награди


Чл. 191. Служителите на МВР могат да бъдат награждавани с отличия и награди за постигнати високи резултати, за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за продължителна служба в МВР.


Чл. 192. (1) Отличията са:
1. писмена похвала;
2. обявяване на благодарност с парична награда в размер:
а) до 200 лв. - при награждаване от министъра, заместник-министрите и главния секретар на МВР;
б) до 120 лв. - при награждаване от ръководителите на структури по чл. 37;
3. почетен медал на МВР;
4. почетно отличие на МВР "За доблест и заслуга";
5. почетен знак на МВР.
(2) Наградите са парични и предметни.
(3) Отличията и наградите се дават от министъра на вътрешните работи, а в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, с изключение на огнестрелното оръжие - и от служители, определени от него.
(4) Условията и редът за награждаване, както и съдържанието на отличията и наградите се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
(5) Формата, видът и статутът на почетните отличия на МВР се определят с наредбата по ал. 4.


Чл. 193. За оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР български или чужди граждани могат да бъдат награждавани с почетното отличие на МВР и с парични или предметни награди, включително с огнестрелно оръжие.

Глава осма.
ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ


Чл. 194. (1) Държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания.
(2) Дисциплинарните нарушения са:
1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители;
2. неизпълнение на служебните задължения;
3. неспазване на служебните правомощия;
4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
(3) Държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност.
(4) Дисциплинарната отговорност е лична.


Чл. 195. (1) Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
(2) За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.
(3) Сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, едногодишният срок по ал. 1, съответно двегодишният срок по ал. 2, започва да тече от влизането в сила на присъдата или наказателното постановление.


Чл. 196. (1) Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.
(2) Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.


Чл. 197. (1) Дисциплинарните наказания са:
1. мъмрене;
2. писмено предупреждение;
3. порицание;
4. забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години;
5. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) предупреждение за уволнение;
6. уволнение.
(2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
(3) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) На държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи:
1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания;
2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.


Чл. 198. (1) Дисциплинарно наказание "мъмрене" се налага за маловажни дисциплинарни нарушения.
(2) Маловажно е нарушението, при което отклонението от изискванията е незначително.
(3) Наказанието се налага за срок от един до три месеца. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго маловажно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.


Чл. 199. (1) Дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за:
1. извършване на маловажно нарушение в срока на наложено дисциплинарно наказание "мъмрене";
2. системни маловажни нарушения на служебната дисциплина;
3. небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед;
4. неправомерно поведение спрямо граждани или длъжностни лица;
5. пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност;
6. системно неспазване на реда в службата; закъснение; преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното време.
(2) Наказанието се налага за срок от три до шест месеца. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.


Чл. 200. (1) Дисциплинарно наказание "порицание" се налага за:
1. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "писмено предупреждение", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание;
2. неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи;
3. неявяване на работа за един работен ден без уважителни причини;
4. явяване на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от употреба на алкохол, наркотично или друго упойващо вещество;
5. превишаване на правомощия;
6. неупражняване на контрол над подчинени;
7. укриване на произшествия;
8. укриване или омаловажаване на дисциплинарни нарушения;
9. неизпълнение на задълженията по чл. 154, ал. 2;
10. възпрепятстване или ограничаване на професионалните, икономическите, социалните или синдикалните права на служителите, предвидени в този закон;
11. неизпълнение на служебни задължения или на заповеди;
12. нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР;
13. действия, насочени към ограничаване или затрудняване на подчинените при упражняване на дадените им права или при изпълнение на задълженията им.
(2) Дисциплинарното наказание "порицание" се налага за срок от шест месеца до една година. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.


Чл. 201. (1) Дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" се налага за:
1. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание;
2. системни нарушения на служебната дисциплина;
3. нарушения, довели до накърняване на правата и свободите на гражданите или затруднили дейността на други служби, държавни органи или организации;
4. потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларацията по чл. 160, ал. 3, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи;
5. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) нарушаване на служебни задължения, довели до бягство на задържано лице;
6. системно нарушаване на сроковете, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, или неоправдано забавяне на наказателно производство.
(2) Дисциплинарното наказание се налага за срок от една до три години и се изразява в недопускане на наказания служител до израстване в длъжност за срока на наказанието. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".


Чл. 202. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" се налага за нарушения по чл. 200 или 201, в резултат на които са нанесени значителни имуществени вреди на МВР.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" се налага за срок до една година. Наказанието се изразява в отправяне на предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание на държавния служител ще бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".
(3) (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)


Чл. 203. (1) Тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са:
1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност;
2. нарушаване забраната на чл. 146, ал. 3 или на чл. 148;
3. неподаване на декларацията по чл. 153, ал. 6 и чл. 154, ал. 4;
4. нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп;
5. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;
6. демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо ръководител или подчинен;
7. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица;
8. злоупотреба с власт или доверие;
9. умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, МВР, юридически лица или граждани;
10. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години", за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание;
11. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение";
12. издаване на неправомерна заповед, при изпълнението на която е настъпила смърт на служител от МВР или на друг гражданин;
13. деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата;
14. когато в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 и 5 се установи, че преди налагане на наказанието служителят е извършил друго дисциплинарно нарушение, за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание.
(2) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления по дела, приключили с влязла в сила присъда, дисциплинарното наказание "уволнение" се налага от датата на отстраняването.


Чл. 204. Наказанията се налагат със заповеди от:
1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) министъра на вътрешните работи - за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР;
2. главния секретар на МВР - за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 за всички държавни служители;
3. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3;
4. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) служители на висши ръководни и ръководни длъжности - за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3.