Върховният административен съд в състав: председател: Георги Чолаков, и членове: Ангел Калинов и Севдалина Червенкова, разгледа административно дело № 10340 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд - второ отделение, докладвано от председателя Георги Чолаков.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по четири жалби: първата - от Асоциация "Българска книга", София, представлявана от председателя на УС на сдружението Веселин Тодоров Тодоров, и от "Просвета - София" - АД, София, представлявано от управителя Йовка Колева Томова; втората - от Лозка Стоянова Симеонова от гр. Перник; третата - от Добринка Стоянова Добрева от гр. Попово, и четвъртата - от Издателска къща "Анубис", София, представлявана от управителя Николай Филипов Табаков, и от "Булвест 2000" - ООД, София, представлявано от управителя Владимир Владимиров Топенчаров, против Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2003 г. за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала, издадена от министъра на образованието и науката, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 51 от 20 юни 2014 г.

С три от жалбите - от Асоциация "Българска книга" и "Просвета - София" - АД, от Лозка Стоянова Симеонова и от Издателска къща "Анубис" и "Булвест 2000" - ООД, е направено искане за спиране изпълнението на обжалвания подзаконов нормативен акт.

Ответната страна - Министерството на образованието и науката, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на искането за спиране действието на оспорения акт по съображения, че не са посочени основания за спиране.

Върховният административен съд, второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, намира, че искането за спиране действието на обжалвания подзаконов нормативен акт е основателно.

Оспорването на подзаконовите нормативни актове няма суспензивен ефект, но действието им може да бъде спряно от съда съобразно изрично предвидената в нормата на чл. 190, ал. 1 АПК възможност. С оглед обстоятелството, че разпоредбата на чл. 190, ал. 1 АПК не посочва предпоставките, при наличието на които съдът може да допусне спиране на действието на оспорени норми или на целия подзаконов нормативен акт, то като такива следва да се възприемат по аналогия предпоставките, посочени в текста на чл. 166, ал. 2 АПК. Това означава, че в тежест на молителите е да докажат наличието на изброените в посочения законов текст предпоставки - възможност да настъпят значителни или трудно поправими вреди за оспорващите, респ. за останалите адресати на акта. Предвид обстоятелството, че в хипотезата на чл. 190, ал. 1 АПК адресатите на акта са неопределяеми по дефиниция, съдът следва да прецени налице ли са основания за спиране в аспект на заявените от оспорващите неблагоприятни имуществени и/или неимуществени последици от изпълнението на нормативните правила и доколко това неблагоприятно въздействие би рефлектирало в правната сфера и на други адресати, до които се разпростира действието на акта, независимо че не са страна в процеса.

В искането за спиране действието на оспорената наредба, формулирано в жалбата на Асоциация "Българска книга" и "Просвета - София" - АД, са посочени съображения за наличието на обстоятелства, които налагат да бъде спряно действието на посочения подзаконов нормативен акт, а именно: класирането на учебници, без да са налице гаранции за законосъобразно провеждане на избора, ще създаде вреда, изразяваща се в използване на учебници и учебни помагала в системата на народната просвета, несъответстващи на избраните от преподаващите учители. Значителността на описаните вреди, засягащи обществения интерес, се определя от продължителния период, в който ще се проявяват неблагоприятните последици (§ 1, ал. 3 от допълнителните разпоредби на ЗНП във връзка с чл. 14 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план), както и от приложното поле на обжалвания нормативен административен акт, който регламентира одобряването и оценката на всички учебници и учебни помагала, използвани в системата на народната просвета в национален мащаб. Правните последици, касаещи обществения интерес от използването на учебници, за законосъобразното класиране на които не са налице гаранции, не са паричнооценими и касаят прилагането на държавните образователни изисквания в процеса на обучение през всяка една учебна година, поради което уреждането им се явява невъзможно с последващи действия от страна на администрацията съгласно чл. 195, ал. 2 АПК.

Изложеното налага извода, че посочените вреди са противопоставими на защитения обществен интерес, който се цели с приетия подзаконов нормативен акт. В конкретния случай описаните вреди могат да бъдат определени като значителни и трудно поправими по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, което е основание за спиране действието на оспорената наредба.

По изложените съображения и на основание чл. 190, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

Спира изпълнението на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2003 г. за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала, издадена от министъра на образованието и науката (ДВ, бр. 51 от 2014 г.).

Определението в частта му, в която е спряно изпълнението на § 15 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2003 г. за оценяване и одобряване на учебници и помагала на министъра на образованието и науката, с който е изменен чл. 27 от Наредба № 5 от 2003 г., е оставено в сила с Определение № 13501 от 12.11.2014 г., постановено от петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 13768 от 2014 г.

В останалата част определението е обезсилено.