Върховният административен съд в състав: председател: Емилия Миткова, и членове: Мира Райчева и Весела Павлова, с участието на съдебен секретар Антоанета Иванова разгледа административно дело № 6953 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, докладвано от Весела Павлова.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Фондация "Шанс 2003", София, чрез председателя Румяна Радкова срещу чл. 2, ал. 2 и чл. 5, ал. 2, т. 5 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации, издадена от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 80 от 2009 г.; изм., бр. 54 от 2010 г.).

В жалбата се излагат подробни доводи за нищожност на цитираните разпоредби, както и за тяхното противоречие с норми от Семейния кодекс, с общите принципи на Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, с чл. 7 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Твърди се, че посочените оспорени разпоредби въвеждат принципи на неравно третиране между кандидат-осиновителите, постоянно пребиваващи в различни държави, както и че се нарушават правата на постоянно пребиваващите в Република България деца поради ограничаване достъпа на кандидат-осиновителите до тях. Процесуалният представител на оспорващия - адв. Маврова, поддържа жалбата по наведените в нея съображения, като не поддържа жалбата само в частта относно оспорването на чл. 5, ал. 2, т. 5 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г., тъй като тази норма в съответната си част е отменена. Иска се отмяната на оспорената разпоредба на чл. 2, ал. 2 от цитирания нормативен акт поради допуснати нарушения в процедурата по приемане на акта и поради нарушение на материалния закон.

Ответната страна - министърът на правосъдието на Република България, представлявана от юрк. Николова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - Асоциация "Акредитирани организации за международни осиновявания", представлявана от адв. Гълъбова, счита, че жалбата на Фондация "Шанс 2003" е основателна и моли съда да отмени оспорените разпоредби от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации, издадена от министъра на правосъдието.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации, издадена от министъра на правосъдието (наричана по-долу наредбата), съгласно която акредитираната организация може да извършва посредничество при международно осиновяване за не повече от десет държави. С жалбата се оспорва и възпроизвеждащият така посочената разпоредба текст на чл. 5, ал. 2, т. 5 от наредбата (в редакцията си към ДВ, бр. 80 от 2009 г.), според който заявлението съдържа списък на държавите, по отношение на които ще се осъществява посредничество, като заявителят може да посочи до 10 държави.

Видно от данните по делото, с изменението на цитираната наредба (обн., ДВ, бр. 54 от 2010 г.) в чл. 5, ал. 2, т. 5 от наредбата след думата "посредничество" текстът до края на изречението е заличен ("като заявителят може да посочи до 10 държави").

Жалбата срещу посочените разпоредби е подадена от Фондация "Шанс 2003", като съгласно Разрешение № 123 от 15.03.2010 г. на министъра на правосъдието на жалбоподателя е разрешено да извършва като акредитирана организация посредничество при международно осиновяване по отношение на следните държави - Австрия, Великобритания, Дания, Германия, Гърция, Италия, Кипър, Канада, Ирландия, САЩ. Със заявление № 16-04-33 от 20.02.2012 г. Фондация "Шанс 2003" е поискала от МП да й бъде издадено разрешение за посредничество при международно осиновяване за Обединени арабски емирства, като в Разрешение № 123 от 15.03.2010 г. държавата Германия да бъде заменена с държавата Обединени арабски емирства. Със Заповед № ЛС-04-89 от 23.01.2013 г. на министъра на правосъдието е отказано издаването на разрешение на Фондация "Шанс 2003" за посредничество при международно осиновяване по отношение на държавата Обединени арабски емирства. Цитираната заповед е оспорена пред Върховния административен съд, като е образувано адм. дело № 3501 от 2013 г. и същото е спряно до приключване на настоящия спор с влязъл в сила съдебен акт.

Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или когато той поражда задължения. Предметът на дейност на Фондация "Шанс 2003", целите, които си поставя, и средствата за тяхното постигане, видни от приложеното по делото Удостоверение от 06.06.2012 г. по ф.д. № 10165/2003 г. на Софийския градски съд, обосноват наличието на правен интерес от оспорване на горецитираните разпоредби на наредбата.

По отношение на оспорването на текста на нормата на чл. 5, ал. 2, т. 5 от наредбата (в редакцията към ДВ, бр. 80 от 2009 г.) и с оглед изричното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя настоящият съдебен състав намира, че жалбата в тази си част се явява процесуално недопустима, доколкото частта на чл. 5, ал. 2, т. 5 от наредбата "като заявителят може да посочи до 10 държави" е отменена съгласно § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации, издадена от министъра на правосъдието (ДВ, бр. 54 от 2010 г.). Т.е. нормата на чл. 5, ал. 2, т. 5 от наредбата, по отношение на която оспорващият счита, че следва да бъде отменена, не е със съдържанието, предвидено в първоначалния текст, и за него не съществува правен интерес от оспорването й. Поради това жалбата в тази си част следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати.

По отношение на оспорването на нормата на чл. 2, ал. 2 от наредбата жалбата на Фондация "Шанс 2003" се явява процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, срещу разпоредба, която е действаща и не е отменена или оттеглена. Разгледана по същество, жалбата се явява и основателна.

Наредбата е издадена от министъра на правосъдието на основание законовата делегация на чл. 116, ал. 3 от Семейния кодекс и е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА).

Според чл. 168, ал. 1 АПК, съдържащ се в общите разпореди на дял "Трети" от АПК и приложим към настоящото производство, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма; наличието на съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона.

Правилата за издаване на нормативни административни актове са регламентирани в чл. 26 - 28 ЗНА и в чл. 75 - 80 АПК. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Съгласно чл. 77 АПК компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.

От своя страна в чл. 28, ал. 3 ЗНА изрично е предвидено, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган. Съдържанието на мотивите и доклада е определено в чл. 28, ал. 2 ЗНА.

Видно от данните по делото, така разписаната процедура не е спазена. Не са налице доказателства, които да удостоверяват публикуването в интернет страницата на Министерството на правосъдието както на проекта на наредбата, така и на проекта за нейното изменение, обн. в "Държавен вестник", бр. 54 от 2010 г., заедно с мотивите, съответно доклада към него, с предоставяне на възможност на заинтересованите лица да представят свои предложения и възражения. С молба от 28.02.2014 г. ответната страна е представила докладна записка с рег. № 16-04-33 от 26.02.2014 г. от Любомир Димов - началник на отдел "ПП" - дирекция "ПНП" към МП, и докладна записка с рег. № 16-04-33 от 28.02.2014 г. от Николай Минев - директор на дирекция "Електронно правосъдие и регистри" към МП. В цитираните докладни записки, създадени след образуване на настоящото дело, е описано, че поради дефектирал сървър на Министерството на правосъдието не могат да се представят доказателства за публикуването през 2009 г. на интернет страницата на МП на проекта на наредбата заедно с мотивите, съответно доклада към него. Така представените докладни записки не обосновават извода за спазване на процедурата по чл. 26 - 28 ЗНА, респ. на изискването по чл. 77 АПК, което означава, че нормативният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и това води до незаконосъобразност на същия, като оспорената разпоредба на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации, издадена от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 80 от 2009 г.; изм., бр. 54 от 2010 г.), следва да бъде отменена.

С оглед на изложеното жалбата на Фондация "Шанс 2003" срещу разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от наредбата се явява основателна на основание чл. 146, т. 3 АПК и нормата следва да се отмени.

Не са налице искания за присъждане на разноските по делото, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горното, на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

Оставя без разглеждане жалбата на Фондация "Шанс 2003" срещу разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 5 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации, издадена от министъра на правосъдието, като прекратява производството по адм. дело № 6953 от 2013 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, в тази му част.

Отменя чл. 2, ал. 2 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации, издадена от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 80 от 2009 г.; изм., бр. 54 от 2010 г.), по жалбата на Фондация "Шанс 2003".

Решението в частта, в която жалбата на Фондация "Шанс 2003" е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, имаща характер на определение, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението до страните за неговото постановяване пред петчленен състав на Върховния административен съд на Република България, а в останалата част решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Решението е оставено в сила с решение на петчленен състав № 1605 от 13.02.2015 г. по адм. дело № 14423 от 2014 г. по описа на Върховния административен съд.