Избрано от....сп. Български законник

ОТПИСВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Райна Стефанова, регистриран одитор, Експертис


Задължението представлява ангажимент на длъжника да даде, извърши или не извършва нещо. Задълженията могат да възникнат по закон или по договор.

Длъжникът (дебиторът) може да бъде както предприятие, така и гражданин. Задълженията представляват пасиви. Задълженията на предприятието дебитор се отразяват в неговия финансов отчет. Те се отразяват в счетоводството на другата страна (кредитор) в актива на баланса като вземания, а в неговото собствено счетоводство - в пасива на баланса. Те се оценяват и записват при тяхното възникване по историческата им цена или друга цена в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
Едно задължение е ликвидно, когато е определено по основание и размер. Когато изтече срокът на неговото погасяване, то става изискуемо. Следва да се отбележи, че съгласно ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Пасивите са краткосрочни - със срок на погасяване до 12 месеца след датата на баланса, и дългосрочни - всички останали. Съгласно СС 1 Представяне на финансовите отчети предприятието следва да определи своите лихвоносни задължения като дългосрочни, дори и когато те следва да бъдат уредени в срок до 12 месеца от датата на баланса, ако:
- първоначалният срок за уреждане е бил по-дълъг от 12 месеца;
- предприятието възнамерява да рефинансира задължението на дългосрочна основа;
- намерението е подкрепено със споразумение за рефинансиране или за промяна в схемата на плащанията, сключено преди одобряването на финансовите отчети.

Когато споразумението за кредит предвижда незабавна изискуемост, то се класифицира като краткосрочно, ако:
- преди одобряването на финансовите отчети заемодателят се е съгласил да не изисква плащане като последица от нарушаване на условията, и
- няма вероятност да възникнат нарушения на изискването в срок до 12 месеца от датата на баланса.
Отписването на задължения може да се определи като процес на анализ и счетоводно третиране, при което определени задължения вече не се признават като такива. Или с други думи, съществуващи към датата на отписването задължения се отстраняват по счетоводен път от баланса на предприятието.
Отписването на кое и да е задължение, особено ако същото е значително по размер, е сериозна стъпка. То може да се основава само на управленско решение, каквото счетоводителят в най-общия случай няма право да вземе сам.
В приложенията към годишния финансов отчет предприятието задължително оповестява отписаните задължения по вид, размер, както и основанието за непризнаването им. На практика това е една декларация пред обществото, че предприятието няма да погаси конкретни свои задължения.

Когато потребителите на финансовите отчети на предприятието анализират баланса, те изключително внимателно се взират в данните за задължения. Още по-взискателни и дори подозрителни са, когато става въпрос за отписване на задължения. Причините са няколко:
- отписването на задължение поражда приход, в резултат на което се подобрява финансовият резултат на предприятието, без да е налице промяна в качеството на управлението, подобряване на показателите от производствената и търговската дейност и т.н.;
- в определени случаи отписването на задължение е и индикация за евентуална некоректност по отношение на кредиторите.
Кога се пристъпва към отписване на задължение?

А. Когато кредиторът е престанал да съществува. Например, когато това е предприятие, което е ликвидирано, но ликвидаторът не е предявил претенции към длъжника. В този случай е наложително отписването на задължението. На практика то престава да съществува.
Б. Ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника, задължението се опрощава. В този случай отписването на задължението е наложително.
В. Когато е изтекла давността на задължението. Съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите всички задължения, за които законът не предвижда друг срок, се погасяват с изтичане на петгодишна давност. С изтичане на тригодишна давност се погасяват:
а. вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
б. вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
в. вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това.

Съгласно чл. 21 от Закона за счетоводството, в редакцията му, действаща до 31.12.2006 г., пасивите се инвентаризират преди съставянето на годишния финансов отчет. Новата редакция на Закона за счетоводството изисква инвентаризация на пасивите да се извършва през всеки отчетен период с цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет (чл. 22).

По отношение на задълженията инвентаризацията цели да установи верността на информацията за задълженията по вид, кредитори, размери и срочност. Във връзка с годишната инвентаризация на разчетите и резултатите от нея инвентаризационната комисия може да направи предложение пред ръководството на предприятието за отписване на конкретни задължения.

Данъчният ефект, който се очаква от отписване на задълженията, в най-общия случай се изразява в увеличаване на облагаемата печалба и оттам в увеличение на сумата на корпоративния данък за съответната финансова година. Когато отписването е на основание отказ на кредитора от вземането си, е налице дарение. В този случай се прилага чл. 44 от Закона за местните данъци и такси. Според неговия текст подлежат на облагане с данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения. Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.

Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето. Данъкът при опрощаване на задължения е 5 на сто. Чл. 48 от ЗМДТ определя случаите на освобождаване от данък.

Няма законово изискване за отписване на задълженията след изтичане на техния давностен срок. Но новият Закон за корпоративното и подоходно облагане косвено ще принуди данъчно задължените лица да "почистват" балансите си от тях. Специално внимание заслужава чл. 46 от ЗКПО. Той изисква при определяне на данъчния финансов резултат същият да се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, произтичащи от суми, които водят до намаляване на данъчния финансов резултат, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
1. задълженията са погасени по давност, но не повече от 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо;
2. производството по несъстоятелност на данъчно задълженото лице е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на кредиторите; увеличението се извършва с размера на намалението на задължението;
3. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че задължението или част от него е недължимо;
4. кредиторът се е отказал от вземането си по съдебен ред или го е опростил; увеличението се извършва с размера на опростената сума;
5. преди изтичане на давностния срок задълженията са погасени по силата на закон;
6. данъчно задълженото лице е подало молба за заличаване.

Счетоводните приходи, отчетени по повод отписване на задълженията, при случаите, описани по-горе, не се признават за данъчни цели.

Пример....


С пълното съдържание на статията може да се запознаете тук.