Избрано от....

Лишаване на съсобственик от ползите на общата вещ

Александър Георгиев, сп.”Собственост и право”


1. Съсобственост и законови правила за съвместно ползване на общата вещ
1.1. Определение
Общото право на собственост върху движима вещ или недвижим имот е нормативно уредено в глава III от Закона за собствеността (ЗС).
Съсобствеността е дефинирана в разпоредбата на чл. 30 ЗС и се определя от теорията като единно субективно право на собственост, принадлежащо на две или повече лица.1
Съществуват и други виждания в българската правна доктрина относно определението за съсобствеността, като например, че тя за всеки съсобственик е право на собственост върху част от вещта, като частта не е материално обособен дял, а вещта е поделена мислено2, че всеки съсобственик има отделно право на собственост върху цялата вещ, но упражняването му е ограничено от конкуренцията на останалите съсобственици3 и др.
1.2. Основни правила
Общият режим на ЗС урежда реда за упражняване на правата, произтичащи от съсобствеността, използването и разпореждането с общата вещ. Освен него, в редица други нормативни актове, като Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и правилниците за прилагането им, както и Закона устройство на територията се съдържат отделни разпоредби, които определят специални режими за използването и разпореждането с вещи, които са съсобствени с държавата и общината, при осъществяване на действия по устройство на територията, за разрешаване на строежи в такива имоти и др.
ЗС установява следните основни правила за управление и използване на съсобствената вещ:
- частите от вещта на отделните съсобственици се считат за равни до доказване на противното;
- всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си;
- всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им;
- ако общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите;
- общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея.
Както е видно от тях, законът изисква на всеки съсобственик да бъде предоставена възможност да упражнява правото си, като според притежавания дял от вещта взема участие в съвместното й ползване и управление, получава полагащите му се ползи и покрива направените разноски.
1.3. Отграничения
Изброените предоставени от закона права не могат да се осъществяват недобросъвестно с цел ограничаване съвместното ползване на общата вещ и дори лишаване на някой от съсобствениците от него.
Това становище е потвърдено от ВС в решение № 156 от 12.02.1971 г. на II г.о. по гражд. д. № 2620/70 г., съгласно което правото по чл. 32, ал. 2 ЗС на болшинството от съсобствениците да определят как общата вещ да се ползва от тях или чрез трети лица следва да се упражнява така, че да не накърнява възможностите на всеки съсобственик да използва вещта, гарантирани му от чл. 31 ЗС, както и определеният начин на ползване да е възможен.
Мнозинството не е овластено да вземе решение, с което да отнеме на някой от съсобствениците полагащите му се използване или получаване на дял от естествените или гражданските плодове на вещта. Подобно решение се разглежда като действие по лишаване на съсобственик от ползите на общата вещ и като основание за засегнатото лице да потърси защита по реда на чл. 30 и 31 ЗС. В този смисъл е и решение № 659 от 07.04.1998 г. по гражд. д. № 241/1998 г. на V г.о. на ВКС.

2. Лишаване на съсобственик от ползите на общата вещ
2.1. Правна характеристика
Лишаването на съсобственик от ползите на общата вещ е едно от най-често срещаните нарушения на установения от ЗС режим за упражняване на съсобствеността. По него е натрупана значителна съдебна практика, която е създала устойчиви механизми за защита на правата на всеки от съсобствениците.
За случай на лишаване на съсобственик от ползите на общата вещ се счита хипотезата, при която на един или повече от съсобствениците по вина на останалите е отнета възможността да си служат с вещта според обикновеното й предназначение или да получават обикновените или гражданските й плодове.
За обикновено предназначение на вещта се приема онова предназначение, което тя е имала при възникването на съсобствеността4.
Следва да е налице лишаване на съсобственика въпреки волята му от възможността да използва вещта според притежавания от него дял. То възниква поради нарушаване от страна на друг съсобственик на правото по чл. 30 ЗС на всеки от съсобствениците да участва в ползите на общата вещ и на задължението по чл. 31 ЗС да си служи с общата вещ по начин да не пречи и на останалите да си служат с нея.
Член 31, ал. 2 ЗС гласи, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Според определение № 333 от 25.03.2004 г. по ч. гражд. д. № 94/2004 г., IV г. о. на ВКС,
употребеното в чл. 30, ал. 3 ЗС понятие “ползи на общата вещ” е по-широко от понятието “използване на общата вещ” по чл. 31, ал. 2 ЗС и включва не само прякото служене с вещта за задоволяване на лични и семейни нужди, но и съответните квоти от естествените и граждански плодове, които тя дава, както и увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени подобрения.
За разлика от чл. 30, ал. 3 ЗС, разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС има предвид само личното ползване на съсобствената вещ или както е изразено в чл. 31, ал. 1 ЗС, визира “служене” със същата вещ. Касае се за такова служене със съсобствена вещ, при което последната не се използва като средство за производство или стока, нито съсобственикът, който я ползва, събира някакви доходи от нея, а извлича полза само за задоволяване на свои лични нужди, съобразно предназначението на вещта (например съсобствена жилищна сграда се ползва от съсобственик за задоволяване на лични и семейни нужди, но не събира наеми от лица, на които е отдал част от сградата).
Практическите аспекти на това разделение и някои от особеностите на защита на правата на засегнатия съсобственик и редът за обезщетяването му при всяка от двете хипотези ще бъдат предмет на разглеждане в следващото изложение.
2.2. Изключения
В съдебната практика често се срещат няколко хипотези, които имат част от признаците на лишаване на съсобственик от ползите на общата вещ по смисъла на чл. 30 и 31 ЗС, но се различават от тях по правните си последици. При тях са налице обстоятелства, които изключват предвидената от цитираните разпоредби на ЗС отговорност на съсобственика.
2.2.1. С решение № 163 от 20.03.2002 г. по гражд. д. № 622/2001 г., I г.о. на ВКС5, съдът е счел, че
съсобственикът дължи обезщетение на другия съсобственик само тогава, когато с действията си реално го е лишил от ползата от общата вещ.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се ползва лично, само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. В случай че бъде установено, че съсобственикът е могъл да ползва вещта (напр. имал е ключове от общия лек автомобил, който се е намирал пред блока) и другият съсобственик не е създавал пречки за да осуети това ползване, ирелевантно е обстоятелството, дали ползването е било реално осъществено, след като е имало възможност правото да се упражни.
2.2.2. Съгласно решение № 73 от 29.01.1985 г. на I. г. о. на ВС
съсобственикът не дължи на останалите съсобственици обезщетение за ползата, от която са лишени, когато самият той, макар и да държи общата вещ, не е в състояние да я използва.
Дължи се обезщетение на тези съсобственици, които са били лишени от законна възможност да се ползват от общата вещ съобразно своите права, когато един от тях сам я ползва в повече от правата, които той има. Обезщетението се дължи, когато общата вещ се ползва, но не и когато тя не се използва въобще от съсобственика, у когото се намира. Ако например общият автомобил е бил спрян от движение по надлежно нареждане на административен орган, никой от съсобствениците не получава ползи от него и затова никой не дължи на другите обезщетение.
2.2.3. За да възникне задължението за обезщетение за съсобственика, който ползва вещта, е необходимо другият съсобственик, който не ползва вещта, да му отправи писмено искане. Според решение № 721 от 28.10.1992 г. по гражд. д. № 580/92 г., I г. о. на ВС,
ако ползващият съсобственик след получаване на писмено искане за обезщетение от другия съсобственик отговори, че предоставя ползването на общата част в съответствие с правата на съсобственика, който не я ползва, и последният откаже, обезщетение не се дължи.
Това е така, тъй като в разгледаната хипотеза не е налице поведение на ползващия съсобственик, с което той да е възпрепятствал другия съсобственик да упражни правата си. След като по собствена воля лицето се е отказало от упражняването им, то не може да търси от другиго обезщетение за пропуснатото ползване.
С пълното съдържание на статията от сп.”Собственост и право” можете да се запознаете тук.