Коментар

Прилагане на Правилника към Закона за акцизите и данъчните складове

Д-р Милан Петров – данъчен експерт, счетоводно-правна информационна система Експертис 5.0, www.ekspertis.net


В сила от 1 юли 2006 г. е нов правилник за акцизното облагане у нас, който отразява действащия от началото на 2006 г. Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Правилникът за прилагане на ЗАДС (ППЗАДС) е одобрен и обнародван в ДВ, бр. 42 от 23.05.2006 г. От датата на обнародването му са в сила разпоредбите по лицензиране на данъчен склад и по регистрация на специализирани малки обекти за дестилиране и на обекти за винопроизводство на малки винопроизводители. В действителност тези технически разпоредби са в действие още от 1 януари 2006 г. с влизането в сила на новия закон. В чл. 47 на ЗАДС е определено, че лицензиран складодържател може да бъде производител на акцизни стоки, който е и търговец по смисъла на Търговския закон. Освен това производител на акцизни стоки може да бъде капиталово търговско дружество с регистриран и внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв. Лицензите се издават от Агенция "Митници", като отделен лиценз се издава за всеки данъчен склад, отговарящ на нормативните изисквания за такъв. Основната промяна в областта на акцизното облагане се отнася за неговото администриране. Съгласно чл. 104 на ЗАДС митническите органи имат правомощията на органи по приходите, както "и на публични изпълнители". Кореспонденцията на данъчнозадължените лица вече е насочена не към данъчните, а към митническите органи. Утвърдени с правилника са 20 различни приложения, които лицата трябва да попълват в изпълнение на действащия закон. В ППЗАДС са утвърдени конкретни разпоредби по практическото прилагане на закона, без да се повтарят основни разпоредби от закона, което налага добро познаване на самия закон. В чл. 3 на ЗАДС са регламентирани следните данъчнозадължени лица: - лицензирани складодържатели; - регистрирани по закона лица; - лица, за които е възникнало задължение по Закона за митниците по отношение на акцизни стоки; - лица, които в нарушение на този закон са произвели акцизни стоки извън данъчен склад или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз; - освободените от акциз крайни потребители. За всички тях правилникът посочва задълженията им по закона и начините за практическото им съблюдаване. В правилника фигурират и някои лица със специфични задължения, като координатор по международен договор и др., които в закона не са изрично регламентирани. Функциите на координатора по международен договор са свързани с приложението на чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗАДС. Касае се за процедурата по освобождаване от акциз на акцизни стоки, за които в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила по съответния ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци и други, еквивалентни на косвен данък. За освобождаване от акциз в този случай е необходимо именно писмено потвърждение от органа, координиращ изпълнението на съответния международен договор. Това потвърждение се изпраща до директора на регионалната митническа дирекция, в състава на която е митническото учреждение, компетентно за митническо оформяне на този внос, а при изнасяне на стоки от данъчния склад потвърждението се отправя до регионалната митническа дирекция, в състава на която е териториалното митническо управление по местонахождение на данъчния склад. Такова потвърждение се отправя при всяко отделно внасяне на акцизни стоки или извеждането на такива от данъчен склад. Реквизитите, които трябва да съдържа това потвърждение, са посочени в ал. 3 на чл. 21. Към писменото потвърждение се прилагат копия от всички документи за митническо оформяне на тези операции, въз основа на които директорът на регионалната митническа дирекция издава потвърждението и писмено уведомява съответното митническо учреждение и органа, координиращ изпълнението на международния договор, относно основанията за освобождаване от акциз. Възстановяването на акциз е съществен момент от прилагането на закона. Отнася се главно за платен акциз за алкохол и алкохолни напитки. Регламентацията на тази процедура се съдържа в глава втора, раздел втори. В чл. 5 на този раздел се повтаря текстът на чл. 22, ал. 1 от ЗАДС, но с важно допълване на думата "напълно", която липсва в текста на закона и съществено изменя смисъла на неговата разпоредба. В закона е казано: "Не се облага с акциз денатурираният етилов алкохол", а в ППЗАДС е записано, че то се отнася само за "напълно денатурирания етилов алкохол". Касае се за възстановяването на акциз на производители на: оцет, лекарства, ароматични продукти за добавки към хранителни продукти и безалкохолни напитки и на полуготови продукти за производство на хранителни стоки. Възстановяването се извършва въз основа на писмено искане до началника на митницата по образец, приложение № 1. След реализация на посочените стоки платеният акциз подлежи на възстановяване, което се прави при писмено искане, подписано от лицензиран складодържател или вносител и приложени следните документи: - фактура за закупените алкохол и алкохолни напитки по цени с включен акциз или митническа декларация за внесените алкохол и алкохолни напитки; - разходната норма за вложените материали в единица изделие съгласно технологичната инструкция за производство на съответните продукти или отраслова нормала; - разрешение от Министерството на здравеопазването - за производителите на лекарства; - санитарно разрешително от регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве - за производителите на хранителни стоки; - документи, удостоверяващи реализацията на произведените стоки, в които са вложени алкохол и алкохолни напитки. При възстановяване на акциз на лечебни заведения, аптеки и институти за научни изследвания и лаборатории, използвали алкохол и алкохолни напитки с платен акциз, той се възстановява "при условие че крайният продукт не съдържа алкохол" - чл. 9, ал. 2 от ППЗАДС. Възстановяване на платен акциз се разрешава от началника на митницата в 30-дневен срок от постъпване на искането, с мотивирано решение за уважаване или за частичен или пълен отказ. Разрешените за връщане суми се превеждат с платежно нареждане по сметка на лицето в 14-дневен срок от влизане в сила на решението. Аналогична е процедурата при възстановяване на акциз при износ на акцизни стоки. Съгласно чл. 26 от ЗАДС внесеният в републиканския бюджет акциз при износ се възстановява, което съгласно чл. 22 от ППЗАДС се извършва въз основа на писмено искане по образец приложение № 4, към което се прилагат: - фактура за закупени акцизни стоки - с размера на включения акциз, или - митническа декларация при внос на акцизните стоки; - експортната фактура, освен когато лицето изнася стоката в чужбина на свое име; - анализен сертификат по чл. 62 от закона; - писмена митническа декларация за осъществен износ, заверена от изходното митническо учреждение. Важна е функцията на митницата да установи дали акцизът е внесен и износът е осъществен. Сумите се връщат по сметка на лицето с платежно нареждане в 14-дневен срок. Вторият основен момент от процедурата по облагане с акциз е освобождаване от облагане с акциз, което се отнася предимно за енергийни продукти. Процедурата е регламентирана в глава втора, раздел трети на ППЗАДС съгласно регламентите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от закона и се отнася за еднолични търговци и юридически лица, притежаващи удостоверение на освободени от акциз крайни потребители. Това удостоверение е важен документ при новата система на акцизно облагане и се издава отделно за всеки обект въз основа на искане по образец приложение № 3 до началника на съответната митница по местонахождение на обекта, където ще се получават и използват енергийните продукти. Този статут на "освободен от акциз краен потребител" е с основно значение по ЗАДС и ППЗАДС, но не е добре и ясно регламентиран нито в закона, нито в правилника. Удостоверението се издава за енергийни продукти при ползването им за определени цели, а именно: - за въздухоплавателни и плавателни средства, освен за развлекателни цели; - с двойно предназначение, когато не се ползват като моторни горива и горива за отопление; - за впръскване в доменни пещи с цел химическа редукция като добавка към каменните въглища, използвани като основно гориво; - при производство на топлинна или електрическа енергия. В срок от 30 дни след постъпване на искането митницата извършва проверка и издава или отказва исканото удостоверение, което дава право освободеният от акциз краен потребител да получава енергийни продукти под режим отложено плащане на акциз. На практика притежателят на удостоверението не се освобождава от акциз, а ползва преференцията на отложено плащане и се явява данъчнозадължено лице по ЗАДС. При издадено такова удостоверение митницата упражнява постоянен контрол за спазване на определените в него условия и изисквания. Съгласно чл. 125 от закона освободен от акциз краен потребител, който е получил енергийни продукти, но ги е употребил за цели, различни от указаните в удостоверението, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на акциза, дължим за моторни горива от съответния вид, но не по-малко от 5000 лв. При повторно нарушение минималната санкция става 10 000 лв., а удостоверението се отнема, като заплаща и размера на акциза за наличните количества към момента на отнемане на удостоверението. Централното митническо управление на Агенция "Митници" е длъжно да води електронен регистър за издадените удостоверения на освободените от акциз крайни потребители, който съдържа посочени в чл. 16, ал. 2 данни. Режимът на отложено плащане на акциза от данъчнозадължените лица е нов и изключително важен момент в новата система на акцизно облагане. Съгласно чл. 4, т. 4 от ЗАДС този режим представлява "съвкупност от правила, приложими за производството, складирането и движението на стоки при отложено плащане на акциза". Като твърде изгоден за данъчнозадължените лица, приложението му изисква те да спазват определени условия и изисквания, регламентирани в глава трета, раздел първи. За лицензиране на данъчен склад лицето подава писмено заявление до директора на Агенция "Митници" по образец приложение № 5 с прилагане на документите, посочени в чл. 48, ал. 2 от закона. Такива са: свидетелство за съдимост; удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски; скица на недвижимия имот; план на помещенията на данъчния склад; годишна финансова отчетност за три последни години; технологична схема на производствения процес; бизнес план и пр. От съществено значение за функциониране на въведения сега режим на отложено плащане на акциз е осигуряването на необходимото обезпечаване на дължимия акциз, което се регламентира в глава четвърта на правилника, като отчита регламентацията на въпроса в глава пета, раздел първи на закона. С чл. 78 на ЗАДС се определя размерът на обезпечението като процент от размера на акциза във варианти: 30%, 10%, 150% и 20% при различните случаи. По принцип целта на обезпечаването на дължимия акциз е да се осигури сума за плащане на акциза в такъв размер, че "във всеки момент да покрива пълния размер на акциза, който е възникнал или би могъл да възникне при режима отложено плащане на акциз". Отделно в чл. 28 на ППЗАДС са определени изискванията за лицензиране на помещение за производство на акцизни стоки, както и за складиране на такива. Съгласно чл. 60 от закона производството на акцизни стоки се извършва само от лицензиран складодържател с лиценз за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки. В раздел трети на глава трета са изброени изключенията за някои акцизни стоки, които се произвеждат на друго определено място, съобразно изискванията на специалния закон - за виното и спиртните напитки, за тютюна и тютюневите изделия и др. Във всички случаи в производството на акцизни стоки следва да се използват средства за измерване, достъпни за оглед и за отчитане на техните показания. Специално място в закона и в правилника за неговото приложение заемат специализираните малки обекти за дестилиране и малки винопроизводители. Съгласно чл. 4, т. 8 от ЗАДС специализиран обект за дестилиране е "обект за дестилиране, в който се произвежда етилов алкохол (ракия) в размер до 10 хектолитра чист алкохол годишно от грозде и плодове - собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра годишно на семейство". В т. 9 на същия член се дава определение на "обект за винопроизводство на малък винопроизводител". Това е "обект, в който се произвеждат не повече от 1000 хектолитра на година". Тези обекти подлежат на задължителна регистрация и за тях Агенция "Митници" води отделен регистър. В чл. 57 и 58 на закона са определени процедурата и условията за тяхното регистриране, както и за дерегистрирането им. Съгласно ЗАДС производството на акцизни стоки се извършва само в данъчен склад от лицензиран складодържател. Изключенията са регламентирани в раздел трети на глава трета от ППЗАДС. Складиране на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз се извършва от лицензирани складодържатели. Лицензирането е задължително както за складодържателите, така и за всеки от ползваните от тях данъчни складове, които по същество представляват акцизни складове, тъй като в тях се произвеждат, складират и пр. само акцизни стоки. По-големи от досегашните са изискванията по отношение на документацията и отчетността по ЗАДС и ППЗАДС. Лицензираните складодържатели и регистрираните по ЗАДС лица са длъжни да водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за данък върху добавената стойност и ППЗАДС. Същите трябва да водят и материална отчетност, която да позволява идентифицирането и проследяването на акцизните стоки, които се получават, произвеждат, съхраняват, използват и реализират. В материалната отчетност се вписва всяка операция, която се извършва в данъчния склад, и то веднага след нейното извършване. Всички регистрирани лица и лицензирани складодържатели са длъжни да водят регистър "Дневник на складовата наличност" с конкретно изброени в чл. 76, ал. 2 на ППЗАДС информационни данни, като: документ и начин на постъпване на стоките в склада; предназначение на стоките - по съответни кодове и пр. В края на всеки данъчен период, включително в края на календарната година, както и на датата на прекратяване на лиценза или на регистрацията се прави рекапитулация на регистъра "Дневник на складовата наличност", в който се отчитат и загубите от естествени фири за съответния период. Изискват се редица нови общи документи, регламентирани в чл. 80 и цялата глава пета, раздел първи. Сред тях са: акцизен данъчен документ и известие към акцизен данъчен документ, което може да бъде дебитно или кредитно известие. С тях се наподобява практиката по ЗДДС. Акцизният документ придружава превоза на акцизни стоки и се представя при поискване от митническите и другите компетентни органи. Акцизният данъчен документ, издаван по образец приложение № 14, замества данъчната фактура по ЗДДС, а известията се издават по същия образец и биват: акцизно дебитно и акцизно кредитно известие. Акцизният данъчен документ за разлика от справката-декларация по ЗДДС, издавана в края на данъчния период, се издава на датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. Тогава възниква задължението за плащане на акциза. Конкретните случаи на освобождаване на акцизните стоки за потребление са регламентирани в чл. 20, ал. 2 на ЗАДС. Оригиналът на акцизния данъчен документ, както и на известието се предоставят на получателя на акцизните стоки. За всеки данъчен период лицензираните складодържатели и регистрираните по закона лица подават в митницата по местонахождение на данъчния склад, респективно на обекта за дестилиране или на обекта за винопроизводство на малки винопроизводители акцизна декларация по съответния образец. Получените от митницата акцизни декларации се регистрират. Същите може да се подават и на магнитен носител по образец приложение № 18. Информацията от регистър "Дневник на складовата наличност" се подава на магнитен носител по параметрите на приложение № 19. В акцизната декларация за алкохол и алкохолни напитки данъчнозадълженото лице декларира съответната информация за дейността си, както и за размера на акциза за всеки данъчен период, включително и когато няма начислен акциз. Декларация се подава за всеки данъчен склад, както и за всеки специализиран малък обект за дестилиране или обект за винопроизводство на малък винопроизводител. При осъществяване на сделки с акцизни стоки лицензираните складодържатели и носителите издават данъчна фактура, в която размерът на акциза е посочен на отделен ред. Оригиналът на фактурата се дава на получателя по сделката. Твърде важни и конкретни задължения по отчетността, включително материалната, имат освободените от акциз крайни потребители. Те водят отчетност поотделно за всеки обект по цели на използване и по видове получени и използвани енергийни продукти, като осигурят достъп на митническите служители до тяхната отчетност и документация и им оказват необходимото съдействие при проверките. При движение на акцизни стоки под режим на отложено плащане стоките задължително се съпровождат от придружителен административен документ (ПАД), издаван по образеца на приложение № 8 в пет екземпляра. Основните параметри на придружителния административен документ са регламентирани с разпоредбите на чл. 68 - 76 от закона, където са изяснени и случаите, при които се издава такъв документ. Придружителният административен документ се отразява в регистъра "Дневник за складовата наличност" в данъчния период, за който е издаден/получен. Той се съхранява от издателя му и е на разположение на контролните органи за срок от пет години. Основните регламенти по него се съдържат и в чл. 68 - 76 от закона.