Страница 1 от 1

чл. 343, ал.1, б."а" и чл. 346, ал.2, т.1 НК

МнениеПубликувано на: 16 Юни 2010, 14:16
от kkaleksandrova
Докато чета съставите по горните текстове ми хрумна следния казус:
ако има противозаконно отнето МПС, с което деецът претърпява ПТП, за което виновен е другия участник в него и от това са причинени значителни материални щети на отнетото МПС, каква трябва да бъде отговнорността на всеки в казуса. Ако приемем, че виновния за ПТП-то водач отговаря по чл. 343, ал.1, б."а" НК, а другия (който е отнел ПМС-то) - по чл. 346, ал.2, т.1 НК, то на кого от двамата ще се присъди размерът на щетата на отнетото МПС? Това засяга ли по някакъв начин квалификазията?

Re: чл. 343, ал.1, б."а" и чл. 346, ал.2, т.1 НК

МнениеПубликувано на: 16 Юни 2010, 22:42
от svettoslav
kkaleksandrova написа:Докато чета съставите по горните текстове ми хрумна следния казус:
ако има противозаконно отнето МПС, с което деецът претърпява ПТП, за което виновен е другия участник в него и от това са причинени значителни материални щети на отнетото МПС, каква трябва да бъде отговнорността на всеки в казуса. Ако приемем, че виновния за ПТП-то водач отговаря по чл. 343, ал.1, б."а" НК, а другия (който е отнел ПМС-то) - по чл. 346, ал.2, т.1 НК, то на кого от двамата ще се присъди размерът на щетата на отнетото МПС? Това засяга ли по някакъв начин квалификазията?

Ще се "присъди" на "третия" :) ,на пострадалия.
Кой ще бъде осъден?
Според мен това трябва да бъде единствено виновният за това водач.
Макар и 346,ал.2,т.1 да говори просто за настъпване на вреда("последвала повреда"),то в случая ще намери приложение чл.11,ал.5 НК
" Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действувал непредпазливо".

Надали в случая 346,ал.2,т.1 изисква умисъл.Няма никаква логика.Тогава би било налице отделно престъпление по 216,ал.1.Тоест трябва да е проявена вина(небрежност или самонадеяност)за да отговаря по този текст.Ако е налице обаче евентуален умисъл за вредата(напр. оставил колата на ЖП-линията на прелеза,без да се интересува,че може да мине влак по това време),тогава имаме две деяния-по 346,ал.1 и умишлено повреждане(респ. унищожаване)по 216 НК.
Ако обаче точно в този пример добавим и непредпазливост на машиниста,става не по-малко интересно.Двама виновни,"по-виновен"-отнелият МПС-то,тъй като е проявил по-тежка форма на вина за последиците,а не защото това е "резултат" и стои в някаква причинна връзка и с другото престъпление(това по 346,ал.1 НК).По тази логика и обезщетението.Евентуален умисъл-по-тежка санкция.
Но ако няма вина(напр. повредила се на прелеза и той се опитал да ликвидира опасността),то макар и друго престъпление да "стои в причинна връзка" с повредата,не е проявена непредпазливост,която е нужна за квалификация по ал.2 на 346.
Няма да е обаче така,ако например отнемащият е знаел за дефект на МПС-то,надявал се е,че "няма да има проблем" и точно осъзнатата от него опасност се реализира,макар да е "мислил да я предотврати"(повредени спирачки,което води до резултата).
Също така ще е проявена вина(небрежност) ако макар и да "блокира" на прелеза,без деецът да знае за дефект при МПС-то,то последното е било гарирано именно заради този си проблем например,а не просто нещо "случайно" да се случи.Така той е виновен.Трябвало е да внимава.Бил е длъжен да знае,да се увери,че като отнема чужда вещ,тя не създава опасност за някого,която пък,от своя страна,в случай че се реализира,вече е резултат,за който е виновен нашият герой.Проявил е небрежност.Тоест ал.2.