начало
ВАС окончателно отхвърли жалба на бивша спецсъдийка, поискала преместване в Търговското отделение на СГС ВАС окончателно отхвърли жалба на бивша спецсъдийка, поискала преместване в Търговското отделение на СГС

търся адвокат по застрахователно право за консултация в Софи

Казуси по търговско право. Търговска регистрация
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Re: търся адвокат по застрахователно право за консултация в Софи

Мнениеот portokal » 07 Авг 2009, 12:52

Според мен няма какво да избира. :oops: :oops: Суброгационният иск е регресният + още. Ако каже: "аз пък не ЩЪ да се възползвам от правата на стария кредитор, не искам да встъпвам в тях, искам си само платената сума и толкова"... просто може отделните права да не ги упражни (обезпечения и т.н.), а не да каже: "тоя иск, дето го предявявам, имайте предвид, че не е суброгационен". :roll: Може и глупости да говоря.

Т.е. струва ми се, че - според решението от 2009 г. - застрахователят и да иска, и да не иска, както и да формулира иска си, няма начин да има право на лихви върху платеното, преди да е отправил покана. А не е защото е формулирал иска си само като обратен.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5497
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Re: търся адвокат по застрахователно право за консултация в Софи

Мнениеот vesy13 » 29 Май 2010, 20:46

Здравейте!
Случаят е такъв:
през 2008 год. се срещнах с позната, която ми предложи застраховка живот с инвестиционен характер за срок от 30 год.. Т.е застраховаш се и сумата, която се натрупва КД я инвестират и за срока на договора получаваш някакъв дивидент, от това че те оперират с парите ти. Тъй като не разполагах с цялата сума за застраховката 1200лв, тя ми предложи да внасям по 50лева на месец в продължение на две години и ми обясни, че за оставащите 28 години няма да внасям, защото дивидента който ми дължат ще покрива вноската. НАЙ-ВАЖНОТО Е ЧЕ КАЗА, ЧЕ МОГА ДА СЕ ОТКАЖА ОТ ДОГОВОРА СЛЕД ВТОРАТА ГОДИНА, КАТО СИ ВЗЕМА ПАРИТЕ-1200ЛВ, НО БЕЗ ДИВИДЕНТ.
и СЕГА какво се оказа
Двете години изтичат, аз превеждах 50лв всеки месец, а никой никаква информация през тия 2 години не ми даде къде са парите ми, колко са с натрупването, в какви финансови операции участват и др. Търсеха ме само да ми кажат, че съм закъсняла с плащането. В договорът няма основания за прекратяването му и нищо не пише, че има възможност да се прекрати след втората година. Как и на какво основание го твърдят Незнам. Както и да е - като им казах, че искам да прекратя договора те отговориха Да, но ще получите само 570 лв. сумата с известни загуби, които са за административно обслужване. Е, досега не ми бяха вземали ~ 110 % от внесената сума за обслужване за 2 години.
Няма да се оплаквам повече. Едва ли някой ще може да помогне, но искам ДА ПРЕДПАЗЯ ДРУГИ ХОРА ДА НЕ БЪДАТ ИЗЛЪГАНИ ОТ ТАЗИ ФИРМА, КОЯТО ВСЪЩНОСТ Е ПИРАМИДА.Ако все пак някой може да ми каже какво да направя -БЛАГОДАРЯ. Аз ще опитам да се боря, но неразбирам нищо от застрахователно право, а и се предоверих на техният консултант. За да се ориентирате ще изпратя и договора.
Ако някой е в същото положение и прочете това съобщение, моля да се свърже с мен. Мисля, че ако подадем колективен иск имаме по- голям шанс да си вземем Нашите пари. От тях нищо неискам само да не ме крадат. Моят GSM 0888249584, skype vasileva-demirevi. Поздрави!
vesy13
Нов потребител
 
Мнения: 2
Регистриран на: 05 Окт 2008, 13:09

Не търся адвокат. Пък! :)))

Мнениеот Гост. » 14 Яну 2011, 04:22

Шапка Ви свалям!

Имам някакво дело тук и водя преговори, а времето вече си иска отговор по 131 пък застрахователят не е склонен на отстъпки :) , та се наложи да ровя из безкрайната шир.
Ако е в помощ на колегите
1710 05.01.2010 г. Град Бургас

гр.д. № 4184 по описа за 2009 година,
Производството е образувано по повод предявената от “ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД- гр. София против С.В.К. искова молба, с която се моли да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 199,78 лв., от които главница в размер на 180,54 лв., представляваща изплатено от ответника застрахователно обезщетение на трето лице, и мораторна лихва в размер на 19,24 лв., дължима върху главницата за периода от 15.08.2008 г. (датата на извършеното от страна на ищеца плащане) до завеждането на иска, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото, включително адвокатски хонорар. В исковата молба се твърди, че на 08.07.2008 г., в гр. Б., на ул. Ч., е настъпило ПТП по вина на ответницата К., която като пътник в л.а. “Шевролет Калос” с рег. № ..., отваряйки задната лява врата, е ударила преминаващия от лявата страна л. а. “Щевролет Калос” с рег. № А ..., собственост на ЕТ “К.- Р. К.”, в резултат на което са били нанесени материални щети на втория лекия автомобил. Твърди се, че между ищцовото дружество и собственика на автомобила с рег. № ... е бил сключен застрахователен договор за застраховка “Каско” със срок на валидност от 28.11.2007 г. до 28.11.2008 г., въз основа на който с преводно нареждане от 15.08.2008 г. застрахователят е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 180,54 лв. по щета № 470107080827447, както и че с изплащане на застрахователното обезщетение дружеството е встъпило в правата на увреденото лице против причинителя на вредата- до размер на изплатеното обезщетение и има право на регресен иск против него, когато няма застраховател, който да поеме регресната отговорност. Ищецът твърди, че до настоящия момент ответницата не е възстановила дължимата сума, въпреки отправената й покана, поради което е предявен и настоящия иск. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцовото дружество, който поддържа иска. Ангажирани са писмени доказателства.

Ответницата С.К. не е депозирала писмен отговор и не се явява в съдебно заседание, редовно призована, не изразява становище по съществото на спора, не ангажира доказателства.

Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, а акцесорният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното по делото копие на протокол за ПТП № 1135650/08.07.2008 г., на същата дата, около 11,50 ч., в гр. Б. на ул. Ч., на автобусната спирка срещу фирма “Граф”, е възникнало ПТП между л.а. “Шевролет Калос” с рег. № ..., собственост на ЕТ “В.- И. П.” и л.а. “Шевролет Калос” с рег. № ..., собственост на ЕТ “К.- Р. К.”, при което С.В.К., като пътник в първия автомобил, е отворила задната му лява врата и е ударила втория автомобил, преминаващ от лявата страна, при което са били причинени щети и на двата автомобила, а на втория автомобил щетите са били в областта на предната дясна врата. Видно е от протокола, че на С.К. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 95, ал. 1 от ЗДвП.

С оглед на гореизложеното и предвид формалната доказателствена сила на съставения протокол за ПТП и липсата на ангажирани от ответната страна доказателства, които да опровергаят констатациите на органите на КАТ, изложени в съставения от тях протокол, съдът намира за доказано обстоятелството, че пътно-транспортното произшествие от 08.07.2008 г., при което са били причинени вредите- предмет на регресния иск по чл. 213, ал. 1 от КЗ, е настъпило по вина на ответницата К.. Поради това и тъй като с противоправното си поведение ответницата е причинила на ЕТ “К.- Р. К.” имуществени вреди, при наличие на безспорна причинно-следствена връзка между деянието на ответницата и причинените вреди, съдът намира, че в случая са налице условията на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на С.К. за причинените на увреденото лице щети.

По делото е представено копие на Спецификация към застрахователна полица № 50157742/27.11.2007 г., от която е видно, че между ищцовото дружество и ЕТ “К.- Р. К.”- собственик на увредения при гореописаното ПТП лек автомобил “Шевролет Калос” с рег. № А ..., е бил сключен договор за застраховка “Бонус Каско” със срок на валидност от 28.11.2007 г. до 28.11.2008 г.

Видно от представените доказателства- Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 16.07.2008 г., Опис на претенция № 50-03000-02005/08/16.07.2008 г. от 23.07.2008 г., Опис- заключение по претенция № 50-03000-02005/08/16.07.2008 г. от 23.07.2008 г., Доклад по щета № 470107080827447 от 31.07.2008 г. и преводно нареждане от 15.08.2008 г., по искане на собственика на увредения автомобил в ищцовото дружество е била заведена щета под № 470107080827447, по която на 15.08.2008 г., след извършена от застрахователя калкулация на щетите, на увреденото лице е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 180,54 лв.

Съгласно чл. 213, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В настоящия случай се установи, че в резултат на противоправното виновно деяние на С.К., изразяващо се в отваряне на вратата на спряно ППС без да се е уверила, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението- нарушение по чл. 95, ал. 1 от ЗДвП, на собствения на ЕТ “К.- Р. К.” лек автомобил са били нанесени имуществени вреди, за които следва да бъде ангажирана нейната деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД.

Установи се също така, че ищцовото дружество е изплатило на ЕТ “К.- Р. К.” застрахователно обезщетение в размер на 180,54 лв. за причинените при горецитираното ПТП вреди, като по делото липсват ангажирани доказателства за друг размер на вредите, който да е различен от така определения от застрахователя.

С оглед на горното съдът намира, че в случая са налице предпоставките за встъпване на застрахователя в правата на застрахования по отношение на ответника- причинител на вредата, поради което и на осн. чл. 213, ал. 1 от КЗ ответникът следва да възстанови на ищцовото дружество платеното от него застрахователно обезщетение в размер на 180,54 лв. Тъй като липсват доказателства към настоящия момент ответницата да е платила доброволно на ищеца претендираната по делото сума, съдът намира, че предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът намира, че причинителят на вредата дължи лихва на застрахователя, считано от момента на поканата, а не от датата на изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като съгласно чл. 213 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, но само до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, но не и по отношение на полагащото се на увреденото лице обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането. В тази връзка по делото е приложено копие на писмо, отправено от ищцовото дружество до ответницата, с което последната е била поканена доброволно да възстанови на дружеството платеното застрахователно обезщетение. Приложена е и обратна разписка, от която е видно, че поканата не е била връчена на К., поради обстоятелството, че същата е непозната на посочения в разписката адрес. Липсват други доказателства, от които да е видно, че ответницата е получила отправената й от застрахователя преди завеждането на делото покана за доброволно изпълнение, поради което следва да се приеме, че такава покана представлява самата искова молба, т.е. лихва се дължи от момента на предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението. Ето защо основателен се явява иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 12.06.2009 г. до окончателното й изплащане, а искът за заплащане на мораторна лихва в размер на 19,24 лв., претендирана като дължима за периода от 15.08.2008 г. до завеждането на иска, следва да бъде отхвърлен изцяло.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца и сумата от 253,03 лв., представляваща част от направените от него съдебно- деловодни разноски, съответна на уважената част от исковете.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 213, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският районен съд

Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.В.К., ЕГН **********,***, да заплати на “ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С...., представлявано от Р. И. Я., съдебен адрес: гр. Б., ул. ..., сумата от 180,54 лв. (сто и осемдесет лв. и петдесет и четири ст.), представляваща изплатено от ищцовото дружество на ЕТ “К.- Р. К.” застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Бонус Каско” от 27.11.2007 г. за причинените му имуществени вреди при ПТП от 08.07.2008 г., настъпило по вина на С.К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 253,03 лв. (двеста петдесет и три лв. и три ст.), представляваща част от направените от ищеца съдебно- деловодни разноски, съответна на уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД против С.В.К. иск за заплащане на сумата от 19,24 лв. (деветнадесет лв. и двадесет и четири ст.), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 180,54 лв., дължимо за периода от 15.08.2008 г. до завеждането на иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

дело номер 3271 по описа за 2009 година
Предявени са в обективно съединение регресен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Застрахователна и презастрахователна компания Л.И. АД София твърди в исковата си молба, че по силата и при условията на договор за издаване на кредитна карта „В. Е.” от 23.01.2006 г., „О.” АД София предоставила на ответницата банков кредит под формата на кредитен лимит в размер на 500 лева. Съгласно чл. 12 и чл. 13 от договора кредитната карта се издавала по повод закупуването на потребителски стоки на стойност 475 лева, която стойност била за сметка на разрешения кредитен лимит. Според уговореното в чл. 24 от общите условия на „О.”АД за дебитни и кредитни карти, неразделна част от договора за предоставяне на кредитна карта, които общи условия, съгласно чл. 9.1, картодържателят с полагане на подпис под договора за предоставяне на кредитна карта, бил потвърдил, че са му предадени и ги е приел, банката била превела на търговеца стойността на закупената от картодържателя стока. Съгласно чл. - от договора за издаване на кредитна карта картодържателят следвало да изплаща на банката цената на закупената стока на 12 (дванадесет) месечни вноски по 31.22 лева, като общото оскъпяване на стоката било в размер на 86,96 лева. Ответницата не била изпълнила договорните си задължения относно погасяването на дължимите суми съгласно чл. 17 до 21 включително от общите условия на „О.”АД за дебитни и кредитни карти. Съгласно чл. 42 от общите условия на „О.” АД за дебитни и кредитни карти, при неплащане на две поредни погасителни месечни вноски целият дълг на кредитополучателя ставал автоматично предсрочно изискуем, без да било необходимо банката да уведомява кредитополучателя предварително за това. Задълженията на картодържателя към 15.05.2009 г. към „О.” АД били в общ размер на 89.59 лева. По силата и при условията на сключен на 01.10.2005 г. рамков договор за застраховка №000-8-009/0010557-А между ищеца (с предишно наименование Застрахователна компания Л.И. АД /ЗК Л.И.АД/) и „О.”АД, ищцовата застрахователната компания покривала неплащането на дължимите от страна на картодържателя погасителни вноски към застрахования О. АД. Поради неплащането от страна на картодържателя, съгласно клаузите на сключения договор за застраховка, О. АД предявила пред ищеца претенция за заплащане на дължимите от картодържателя суми. В застрахователното дружество била заведена щета под № 1611610011/2007 г. по общи условия на застраховка „кредити” и специални условия по застраховка „кредит погасяване на части” (потребителски кредит) и съгласно рамков договор за застраховка № 000-8-009/0010557-А, за изплащане на застрахователното обезщетение за картодържатели неизпълнили договорните си задължения към „О.”АД. Изплащането на застрахователното обезщетение било извършено в съответствие с чл. 12.2 от рамковият договор – служебно от О. АД от сметката на ищеца разкрита при банката, за което ищецът бил дал съгласие за плащането. По силата на чл. 213, ал. 1 от КЗ с изплащане на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка „кредити” – „кредит погасяване на части” (потребителски кредит), ищецът встъпил в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение по имуществената застраховка. За настъпилото суброгиране в правата на удовлетворения кредитор, „О.” АД издала на ищеца надлежно писмо, а длъжникът – ответник бил уведомен за встъпване на ищеца в правата на удовлетворения кредитор по реда на чл. 9.7 от общите условия на „О.”АД за дебитни и кредитни карти. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по същото било образувано ч.гр.д. № 2449/2009 г. на СтРС, а срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът възразил писмено в законноустановения срок. Във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение, на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ, за ищецът се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Искането е (след частичното прекратяване на производството по делото с определение от 28.12.2009 г.) да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 67.36 лева представляваща главница и сумата от 22.23 лева представляваща лихва за забава за периода от 27.06.2007 г. до 15.05.2009 г., заедно със законната лихва върху исковата сума от подаване на исковата молба до изплащането й и сторените по делото разноски.



Ответницата Т.С.А., редовно и своевременно призована по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, не се явява, като чрез назначеният й от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, който в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор, заема становище в хода на делото по същество да се отхвърлят, като неоснователни предявените искове, тъй като не било доказано основанието на иска за главница, а липсвала и покана до ответницата да я заплати, поради което неоснователен бил и иска за мораторна лихва.



Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на исковете факти, имащи значение за спорното право, намери за установено следното:



Предявените по делото осъдителни искове са допустими, защото издадената в полза на ищеца против ответницата за предявените с тях процесни вземания заповед № 1649/04.06.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по приложеното ч.гр.дело № 2449/2009 г. на СтРС, е била обезсилена на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК с определение по същото дело от 02.09.2009 г., връчено редовно на ищеца на 23.09.2009 г., което същият не е обжалвал в законоустановеният срок, изтекъл на 30.09.2009 г.



На 01.10.2005 г. между ищеца, като застраховател и „О.Б.Б.” АД, като застрахован е сключен в писмена форма представения по делото рамков договор за застраховка № 000-8-009/0010557 (л. 13-17). По силата му ищецът застраховал неплащането на дължими от клиенти на банката суми, произтичащи от сключени между тях и последната договори за издаване на кредитни карти за закупуване на стоки при търговци, съгласно представените по делото общи условия по застраховка „кредити” и специални условия на застраховка „кредит погасяван на части” (потребителски кредит), доколкото друго не е уговорено в рамковия договор (л. 18-25).



На 23.01.2006 г. ответницата сключила със застрахования „О.” АД представения по делото договор за издаване на кредитна карта (л. 6-7). По силата му „О.” АД издала на ответницата кредитна карта виза електрон с кредитен лимит от 500 лева, за закупуването от последната на потребителски стоки с цена от 475 лева от трето лице Г. – М. ООД за сметка на кредитния лимит, която цена ответникът пък се задължил да изплаща на „О.” АД на 18 месечни вноски по 31.22 лева всяка. Неплащането на задълженията на ответницата по този договор са били покрити от сключеният между „О.” АД и ищеца застрахователен рамков договор, посочен по-горе (чл. 2 и 3 от рамковия договор).



Не е спорно между страните, а се установява и от т. 4 на заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, че ответницата не е платила на „О.” АД вноски в общ размер от 67.36 лева по договора за издаване на кредитна карта, в какъвто размер е и неплатеното й задължение по този договор към посочената банка (л. 86). Не е спорно между страните, че поради настъпването на това застрахователно събитие, „О.” АД е изпратила до ищеца искане за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно чл. 11, ал. 3 от горецитирания рамков договор за застраховка, като съгласно чл. 12.2 от последния „О.” АД поискала още и съгласието на ищеца плащането на щетата от неплащането да се извърши служебно от сметката на последния при банката, видно и от представеното суброгационно писмо (л. 8). От последното се установява още, че по това искане на „О.” АД при ищеца е заведена щета № 1611610011/2007 г.. Не е спорно между страните, че по тази щета ищецът е приел, че е настъпило уговореното в чл. 3, ал. 1 и чл. 11 от рамковия договор застрахователно събитие, тъй като е налице неизпълнение на задължението на ответницата да плати посочените вноски на „О.” АД по издадена й от тази банка кредитна карта, поради което ищецът е уведомил тази банка, че искането й за изплащане на застрахователно обезщетение е основателно, както и че съгласно чл. 12.2 от рамковия договор дава съгласието си, плащането на застрахователното обезщетение да се извърши служебно от „О.” АД, от сметката на ищеца в тази банка. От суброгационното писмо и р. IV, I, т. 4 от ЗСИЕ се установява още, че ответницата не е платила и дължи на „О.” АД сумата от общо 67.36 лева главница по договора за издаване на кредитна карта, като до този размер и ищецът е признал искането на „О.” АД за изплащане на застрахователно обезщетение за неплащане на задълженията на ответницата по този договор, за основателно и до този размер е платил на тази банка на 27.06.2007 г. и застрахователно обезщетение в размер на исковата сума за главница от 67.36 лева. За потвърждение на последното „О.” АД е издала на ищеца и представеното по делото суброгационно писмо, което да му служи за предявяване на регресен иск срещу ответницата (л. 8). Други релевантни доказателства няма представени по делото.



При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че предявеният регресен иск е основателен. Според чл. 213, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски направени за определянето му. В случая от горепосочените и неоспорени от ответницата доказателства се установи, че същата не е изпълнила паричните си задължения към „О.” АД по договора за издаване на кредитна карта в размер на 67.36 лева. По делото ответницата не представи доказателства това й неизпълнение да се дължи на причина, която да не може да й се вмени във вина (чл. 81 от ЗЗД). В пряка причинна връзка от последното за „О.” АД са настъпили имуществени вреди (загуби) в същия размер от 67.36 лева, които несъмнено са могли да бъдат предвидени при сключването на договора за издаване на кредитна карта (чл. 82 от ЗЗД). Настъпването на последните от неплащането от ответницата на погасителните вноски по този договор за издаване на кредитна карта, „О.” АД е застраховало с рамковия договор за застраховка сключен с ищеца. Поради настъпване на уговореното в него застрахователно събитие ищецът е заплатил на 27.06.2007 г. на застрахования „О.” АД застрахователно обезщетение в същия размер от 67.36 лева. С плащането му ищецът е встъпил по силата на чл. 213, ал. 1 от КЗ в правата на застрахования „О.” АД по договора за издаване на кредитна карта срещу причинилата вредите ответница до размера на платеното за обезвредата им застрахователно обезщетение от 67.36 лева. Ето защо предявеният от ищеца регресен иск за плащане на това обезщетение от ответницата, съдът намери за доказан напълно, както по основание (чл. 213, ал. 1 от КЗ), така и до претендирания размер от 67.36 лева главница. Поради това, като основателен, този иск следва да бъде уважен така, както е предявен, заедно със законната лихва върху тази главница от подаване на исковата молба в съда до изплащането й (чл. 86 от ЗЗД).



Неоснователен обаче се явява акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД. Регресното право на застрахователя по чл. 213, ал. 1 от КЗ възниква в случай на причинено застрахователно събитие от трето лице, когато за последното възниква гражданска отговорност и по силата на застрахователния договор застрахователят е изплатил на застрахования дължимото застрахователно обезщетение. Основанието на това регресно право обаче е законът, който го въвежда в полза на застрахователя и пречи третото лице да се освободи от своята гражданска отговорност и да не плати обезщетение за причинените вреди. Това регресно право на застрахователя срещу третото лице възниква в момента, в който е удовлетворил застрахования и тогава става изискуемо, а доколкото няма определен в закона ден за изпълнението му, прилага се чл. 84, ал. 2 ЗЗД (така и Р № 842/02.11.2007 г. на ВКС по т.д. № 409/2007 г.,ТК). Понеже в нормата на чл. 213, ал. 1 от КЗ е предвидено само, че регресното право на застрахователя възниква от плащането и до размера на платеното застрахователното обезщетение на увредения застрахован, но не е определен денят за изпълнение на регресното задължение на причинителя на вредата, да възстанови последното на платилият го застраховател, нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД не може да намери приложение. Изложеното налага извода, че едва след покана застрахователят суброгирал се в хипотезата на чл. 213, ал. 1, изр. 1 от КЗ до размера на платеното обезщетение на увредения застрахован може да иска от причинителят на вредата обезщетение за забава в плащането на регресното притезание за връщане на изплатеното обезщетение, защото за да изпадне последният в забава да плати това регресно вземане на застрахователя, е нужно последният да го покани преди това да му го възстанови (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). По делото обаче ищецът, чиято е тук доказателствената тежест, не представи доказателства да е канил ответницата до подаване на 30.05.2009 г. на заявлението му по приложеното дело, да му заплати процесното регресно вземане. Следователно последната е изпаднала в забава да му го заплати едва от деня на подаване в съда на посоченото му заявление на 30.05.2009 г. А след като това е така до последният, тя не дължи на ищеца претендираното от него обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва, тъй като то се начислява от деня на забавата, а в случая ответницата не е изпадала в забава до 30.05.2009 г. Поради това същата не дължи на ищеца обезщетение за такава за претендирания от него с исковата молба период от 27.06.2007 г. до 15.05.2009 г. Ето защо съдът намери, че предявения от ищеца иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за плащане на такова обезщетение се явява недоказан още в своето основание, поради което като неоснователен следва да бъде отхвърлен, без преди това да се обсъжда и в неговия размер, което се явява безпредметно. Като неоснователно следва да се отхвърли и искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху претендираното от него обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Макар в чл. 86, ал. 1 от ЗЗД мораторната лихва да е квалифицирана като обезщетение при неизпълнение на парично задължение, то олихвяването й е недопустимо, защото представлява олихвяване на изтекли лихви (анатоцизъм), режимът на което се подчинява според чл. 10, ал. 3 от ЗЗД на специални наредби на БНБ, каквито и до сега не са издавани, поради което не са налице определени в закона ред и условия, при които може да извърши исканото от ищеца олихвяване на изтекли лихви. За това и присъждането им се явява недопустимо (Р № 1082-1995 г.-V г.о. на ВКС). Ето защо и това искане следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.



При този изход на делото в тежест на ответницата следва да се възложат сторените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска или сумата от 225.56 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК). Ответницата не е поискала присъждането на разноски, а няма данни и по делото да е сторила такива, поради което и с оглед диспозитивното начало, не следва да й се присъждат разноски (чл. 78, ал. 3 и 6, ал. 2 ГПК).



Воден от горните мотиви, Старозагорския районен съд



Р Е Ш И:



ОСЪЖДА Т.С.А. ***, с ЕГН **********, да заплати на Застрахователна и презастрахователна компания Л.И. АД, със седалище и адрес на управление гр. С., район К.с., бул. Ц.Б. № --, с ЕИК ----, представлявано от С.Х.С., сумата от 67.36 лева (шестдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки) представляваща регресно вземане за изплатено на 27.06.2007 г. на застрахованото трето лице - „О.Б.Б.” АД С. застрахователно обезщетение в същия размер по рамков договор за застраховка № 000-8-009/0010557 от 01.10.2005 г. за обезвреда на причинени на това трето лице имуществени вреди от неизпълнение на договор за издаване на кредитна карта visa electron, visa, mastercard от 23.01.2006 г., заедно със законната лихва върху тази сума считано от 20.07.2009 г. до изплащането й, както и сумата от 225.56 лева (двеста двадесет и пет лева и петдесет и шест стотинки) представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявения от Застрахователна и презастрахователна компания Л.И. АД с п.а. иск за осъждането на Т.С.А. ***, да й заплати сумата от 22.23 лева представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава в плащането на регресното вземане за периода от 27.06.2007 г. до 15.05.2009 г., заедно с искането за присъждане на законна лихва и върху това обезщетение от 22.23 лева считано от 20.07.2009 г. до изплащането му.

05.07.2010г.
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ
в.гр.д.№ 172 по описа за 2010 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Т.срещу решение № 123/08.04.2010г., постановено по гр.д.№ 1598/2009г. по описа на Т.районен съд в частта, в която Община Т.е осъдена да заплати на ЗПАД”А” АД гр.С.сумата от 466лв., представляваща изплатено на „Т.С.И.” ООД застрахователно обезщетение за причинени имуществени щети на лек автомобил „БМВ Х 5” ДК № Т 7801ХТ, вследствие претърпяно ПТП на 15.09.2008г. на осн.чл.213 от КЗ., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2009г., както и сумата от 193.63лв.-разноски по делото. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението , като несъобразено с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, на осн.на която не би могло да бъде ангажирана отговорността на юридическо лице, каквото е въззивника, както и че не е доказана причинно-следствената връзка между противоправно поведение на ответника и настъпилата вреда. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. В с.з. жалбата се поддържа, претендират се разноски.

Въззиваемата страна ЗПАД”Армеец” АД гр.София, чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на жалбата.Претендират се разноски.

Съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно осн.чл.213 ал.1 от Кодекса на застраховането /КЗ/ и с правно осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ЗПАД”А.АД гр.С.твърди в исковата си молба, че с РКО № 1052/25.09.2008г. е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 466лв. по щета № 34008030100104. Обезщетението е изплатено въз основа на застрахователен договор, валиден от 08.05.08г. до 07.05.2009г. за застраховка „Каско” на л.а. „БМВ Х 5” ДК № Т 7801ХТ по повод настъпило застрахователно събитие- ПТП, станало на 15.09.2008г. в гр.Т.на ул.”Опълченска”. ПТП-то е станало при пропадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. В резултат на това е увредена предна дясна гума на л.а.- на стойност 466лв. Сумата е изплатена на застрахования. Твърдейки, че увреждането на застрахования автомобил е в резултат на неподдържане в изправност на пътния участък, по който се е движил същия, а в задължение на ответника Община Т.като собственик на пътната мрежа в града е поддържането й в изправност с грижата на добър стопанин, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати на осн.чл.213 от КЗ исковата сума от 529,46лв., включваща главница в размер на 466.00лв. и лихва за забава за периода 25.09.08г.-30.09.09г. в размер на 63,46лв., както и разноски по делото.

Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил така предявените искове по основание и размер, като е възразил, че по делото не е представен платежен документ от собственика на автомобила, въз основа на който е изплатено обезщетението от дружеството.

Предмет на въззивното обжалване е решението на съда в частта му относно предявения и уважен иск с правно осн.чл.213 от КЗ. В останалата му част- с която е отхвърлен предявения иск с правно осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

(....... много били буквите :) )
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: търся адвокат по застрахователно право за консултация в Софи

Мнениеот nk7702n » 14 Яну 2011, 10:40

Безспорно интересна дискусия! Аз лично съм на мнение, че трябва да има покана и едва след това да се претендират лихви за забава, а не лхви от момента на изплащане на застрахователното обезщетение. Имах и едно подобно дело по чл. 402 / отм./ от ТЗ. Регресен иск от Застрах. друж. срещу причинителя на увреждането за платеното от Друж. обезщетение. Друж. си претендираше лихви от момента на плащането на застрахования, и законна лихва до окончателното плащане, но в крайна сметка му беше присъдена само законната лихва от предявяване на ИМ, поради липса на покана преди това! То е ясно, че виновнията водач е знаел за деликта, но относно извършеното плащане на застрахователното обезщетение !? И встъпването / суброгацията на застрахователя / в правата на застрахования!?
nk7702n
Старши потребител
 
Мнения: 6454
Регистриран на: 01 Юли 2010, 11:02

Re: търся адвокат по застрахователно право за консултация в

Мнениеот cve_t » 31 Окт 2016, 23:04

Здравейте,
търся добър адвокат по застрахователно право.
cve_t
Нов потребител
 
Мнения: 1
Регистриран на: 30 Окт 2016, 11:41

Re: търся адвокат по застрахователно право за консултация в

Мнениеот law_master » 31 Окт 2016, 23:54

Здравейте,

може да потърсите в Google адвокат Светослав Казаков. Той е специалист по застрахователно право, с опит в делата свързани със застраховки "Каско", Гражданска отговорност на автомобилистите и др.

Успех! :)



.
...И те така...
Аватар
law_master
Активен потребител
 
Мнения: 1153
Регистриран на: 20 Дек 2007, 00:03
Местоположение: Chicago

Re: търся адвокат по застрахователно право за консултация в

Мнениеот todor72 » 04 Авг 2017, 10:28

Адвокат Тодор Мангъров - безплатни консултации по всички въпроси, свързани със застраховане и изплащане на застраховки и обезщетения.
http://tml-consult.bg/index.php?lang=bg
todor72
Младши потребител
 
Мнения: 36
Регистриран на: 04 Авг 2017, 10:08

Предишна

Назад към Търговско право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 13 госта


cron