Страница 1 от 2

Re: Договор за доброволна делба

МнениеПубликувано на: 24 Мар 2009, 15:23
от marrygeorgieva
Абдалско е грешното удостоверение на общината, а не моята реализация. Не разбирам защо си правите труда да пишете след като нищо не ми казвате. Които иска ще чете темата и ще има предвид какво може да му се случи.

Re: Договор за доброволна делба

МнениеПубликувано на: 24 Мар 2009, 16:18
от sunrise
Удостоверението за наследници обаче, се издава въз основа на данните на лицето, което го е поискало. Никой в общината не прави справка на кой дядо , къде са се оженили и умрели децата му и какво става с техните деца и внуци.
Не ми стана ясно кое е това трето лице без правен интерес , пък съдъ го допуска.

Re: Договор за доброволна делба

МнениеПубликувано на: 25 Мар 2009, 16:43
от rts
Сънрайз, вярно е, че такава е практиката в Общините, но дали е правилно да е такава ?! Ако Общината не прави никакви проверки и само преписва декларацията за наследници, като й слага ново име: удостоверение, какъв е смисълът да се иска удостоверение, а не декларация ? И какво "удостоверява" Общината - декларираните пред нея обстоятелства, или фактическото положение на нещата, съобразно архивите ?
Към питащата: казусът Ви е много интересен. Ако не Ви представлява проблем, бихте ли сканирали и пейстнали тук решенията на 1-ва и 2-ра инстация, а в бъдеще и на ВКС ?

Re: Договор за доброволна делба

МнениеПубликувано на: 25 Мар 2009, 17:13
от Melly
Закон за наследството
Чл. 75. (1) Когато при извършването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя допълнително.

(2) Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.



Тълкувателно решение № 99 от 10.12.1979 г. по гр. д. № 80/79 г., ОСГК
чл. 119, ал. 2 ГПК,

чл. 34, ал. 1 ЗС

------------------------

Председателят на Върховния съд на НРБ е направил предложение на основание чл. 212 ГПК ОСГК на Върховния съд да издаде Тълкувателно решение по въпроса: когато ищецът по иск за делба се откаже от иска и производството се прекрати на основание чл. 119, ал. 2 ГПК, допустимо ли е да предяви наново същия иск.


За да се произнесе, Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд взе пред вид:


Наред с допустимостта от закона правото на собственост да принадлежи на две и повече лица, чл. 34, ал. 1 ЗС дава право на всеки от съсобствениците да иска делба на общата вещ. Противна уговорка не може да отмени това право, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Искът за делба не се погасява с давност.


За разлика от обикновения исков процес правото на иск за делба принадлежи на всеки от съсобствениците, както и участието им в делбата е задължително. От това произтича и една от особеностите на делбеното производство - всеки един от ответниците се счита ищец по искането за прекратяване на съсобствеността чрез делба. Това им положение дава възможност да се допусне делбата и при недопускане участието на ищеца, ако някой от ответниците е направил искане, без да е необходимо предявяването на насрещен иск. Следователно всяка страна в делбеното производство, независимо от положението й - ищец или ответник, притежава всички процесуални права и задължения, които може да упражни в един съдебен процес въобще и конкретно в делбения такъв.


С делбеното производство се цели да се прекрати съществуващата общност.


Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН неучастието на някой от съсобствениците при извършването на делбата води до нейната нищожност изцяло.


Съгласно чл. 119, ал. 2 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. Отказът от иска е процесуално действие, което го лишава от възможността по-нататък да търси правна защита по съдебен ред на своето материално право.


Ако тези положения се пренесат и към делбеното производство, това би означавало съсобственикът, който се е отказал от предявения иск за делба, да няма възможност да предяви отново същия иск и ако другите съсобственици не поискат делба, съсобствената вещ да остане неделена. Подобно разрешение влиза в противоречие с чл. 34, ал. 1 ЗС, забраняващ както отказа от правото на делба, така и обявяващ за невалидна всяка уговорка между съсобствениците за неизвършването й. Докато съсобствеността върху вещта продължава да съществува, вкл. и правото на собственост на отказалия се от иска ищец, съществува и възможността да се иска нейното прекратяване чрез делба. Към понятието противна уговорка по смисъла на закона следва да се приравни и личното изявление на съсобственика, че въобще или за известен срок няма да иска делба на общата вещ. Отказът от предявен иск за делба представлява именно такова изявление, той е равнозначен с уговорка, поради което и такъв отказ не може да има действие. Следователно въпреки направен отказ от иск за делба ищецът може да предяви повторно такъв иск, а ако той е предявен от друг съсобственик - да участвува в производството.

Re: Договор за доброволна делба

МнениеПубликувано на: 27 Мар 2009, 20:28
от todorst
Съжалявам за резултата от първите две инстанции.
Да съдите общината! Преценете! Ако вие сте вадили У-нието за наследници, знаете как става това. Вие ли попълнихте Молбата-декларация. Поради незнание в тази молба-декларация не сте посочили този сънаследник. Та нима общината няма архив , и да не приема на доверие молбата -декларация. Какво всъщност иска тази ваша роднина. Защо не е искано частично допълване
на У-нието и нова,делба съобразена с новото У-ние. .
Питам се : придобиването на имот чрез делба, счита ли се за придобит на правно основание. Защо да не се се прилага кратката прид. давност. Да допуснем,че след делбата бяхте продали имота, аз го купих и сега след 8 години ще обявят сделката за нищожна! Невероятно. Но без да се четат мотивите на съда е гадаене! Практика на съда е ако ищеца няма правен интерес да прекрати производството. Какъв е правния интерес и има ли такъв исцата., Иска Нова делба?

Re: Договор за доброволна делба

МнениеПубликувано на: 28 Мар 2009, 09:31
от todorst
Страшно неприятно. Та какъв ПРАВЕН ИНТЕРЕС може да има тази дъщеря. Тя не е ощетена от делбата. Предполагам ,че за сега решаващи са били мотивите на първоинст.съд. А втора е само потвърдил. Втора за добросъвестното, необезпокоявано и т.н. повече от 8 години. Защо да не се прилага краткия срок за прид.давност. Ами акод делбата бяхте продали имота, аз бях го купил, и дмата сме добросъвестни и сега след 8 години да ми обявят сделката за нищожна.
И пак за правния интерес. Ако се проведе нова делба повече ли ще получи исцата.това би бил правният и интерес, ако е ощетена. А иначе действа по соц-комунист. имаше и има все ощепо реда на неотмен.текстове на ЗСГ -да подаде сигнал за нередности.
Придполага,че исцата е представила ново У-ние за насл. с вписан пропуснатия преди това сънаследник. Ако вие сте вадили У-нието знаете как става това. Кой попълни и подаде молбата-декларация. тЯ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЕЛЕМЕНТ, НО ОБЩИНАТА ВЪЗ ОСНОВА НА НЕЯ ПРАВИ ПРОВЕРКА И ОТРАЗЯВА ДЕЙСТВИТЕЛНОТО ГР.СЪСТОЯНИЕ, СЪОБРАЗНО АРХИВИТЕ СИ. и КАК СЕ ПОЯВИ СЕГА ТОЗИ СЪСНАСЛЕДНИК. сЪДЕ Е БИЛ ПРЕДИ ТОВА. кЪДЕ Е ОТГОВОРНОСДТТА НА ДЪРЖАВАТА ЗА НАНЕСЕНИ ЩЕТИ. И Т.Н.

Но добре е да споделите мотивите на тези неприятни решения.

Re: Договор за доброволна делба

МнениеПубликувано на: 30 Мар 2009, 10:22
от sunrise
Струва ми се , че в случая питащата търси "под вола теле".
Хайде да видим, как общината е в състояние да провери удостоверението:
"Х" живял и починал да речем в Каспичан. Имал двама сина "У" и "А". Първия живее в Каспичан, ама вторият се оженил в София, родили са му се две деца, но е починал преди баща си. И откъде в Каспичан ще знаят тази работа.
Все ме съмнява човек да не си знае роднините, поне до братята и сестрите на дядо си и баба си, ако не да поддържа връзки, поне ,че съществуват.

Re: Договор за доброволна делба

МнениеПубликувано на: 30 Мар 2009, 16:07
от marrygeorgieva
Здравейте и благодаря че сте прочели за моя казус! Малко уточнения във връзка с написаното от Вас до сега. Удостоверението за наследници с липсавщия сънаследник е изискано от съпруга на леля ми след нейната смърт за да послужи пред банка и то е приложено при делбата. В у-ето е вписан брата на леля ми, който живее в същото населено място където и липсващия сънаследник /роден 1905 г. и заварен брат на леля ми от първия брак на дядо ми, т.е. половин брат/. Продължавам с темата за у-енията на общината. Ищцата по настоящото дело също е представила грешно у-ние от общината при завеждане на иска, а именно пише че липсващия починал вече сънаследник има само дъщеря, а той има и син. Дъщерята се яви на първа инстанция, каза че нищо не я интересува, но настоя че има брат и той трябва да бъде редовно призован и уведомен. Дойде и брата и обясни че също нищо не го вълнува. Става въпрос за много малко пари с които е ощетен примерно липсващия сънаследник около 500 лева. Но заради тази минимална част от която никои не се интересува закона приема че трябва да се развали целия договор. По време на І-ва инстанция се разрових и разбрах, че липсващия сънаследник имал и сестра, т.е. ако сега отида отново общината ще "ми удостовери" различни обстоятелства и то не на база на мое заявление - нали проверяват????
Договора за доброволна делба не може да звучи сериозно докато общината издава каквото си иска за официален документ, на базата на които се сключва договора.

Re: Договор за доброволна делба

МнениеПубликувано на: 30 Мар 2009, 16:33
от marrygeorgieva
На sunrise - третото лице е дъщерята на единия от сънаследниците /чичо ми/. При делбата участваме трима аз, като наследник на леля ми, вуйчо ми, като наследник на леля ми и чичо ми като нейн съпруг. Дела на вуйчо ми и чичо ми са уравнени парично от мен. След това и чичо ми и вуйчо ми са починали. Дъщерята на чичо ми иска да обяви договора за нищожен и да получи целия дял на баща си от преди делбата. И понеже той е починал и не може отново да препотвърди волята си ..................
Благодаря за интереса все пак. Очаквам да ми пишете на лични ако имате разрешение срещу съответна благодарност.

Re: Договор за доброволна делба

МнениеПубликувано на: 31 Мар 2009, 10:55
от n3kuv__n1kuv
Издаване на удостоверение за наследници
Процедурата се регламентира от:
ЗАКОН за наследството (ЗН) - глави I и II
ЗАКОН за гражданската регистрация (ЗГР) - чл. 7, чл. 23 - 25,
чл. 35
ЗАКОН за местните данъци и такси (ЗМДТ) - чл. 110

Цел на производството
Да се установят с надлежното удостоверение легитимни ге наследници по закон на даден починал наследодател, съгласно разпоредбите на Закона за наследството (чл. 5-12 от ЗН).
Приложение на процедурата
Предназначението на процедурата е установените наследници по закон да могат да се ползват с правата на такива, съгласно българското наследствено право и от там да черпят права за имуществени, лични, обществени и други отношения, принадлежащи на починалия техен наследодател.
Най-вече удостоверението за наследниците е предназначено да установи правото на даден наследник (наследници) да стане собственик на притежаваното имущество и други права на наследодателя.
Удостоверение за наследници се изисква задължително от съдилищата като документ, с който се легитимират и доказват своите права страните при съдебна делба, спорове при открито наследство и други претенции, свързани с дадено наследство.
Вътрешен ход на процедурата
Всяко физическо лице може да поиска от дадена общинска администрация да му се издаде удостоверение за наследници. Удостоверение за наследници се издава само на лице, което има качеството на наследник на съответния наследодател или след представяне на удостоверение от съответен държавен орган, овластяващо молителя да получи удостоверение за наследници на друго лице. Органът, който осъществява процедурата е общинската администрация, обикновено лицето по гражданското състояние (чл. 7, т. 1, чл. 24. ад. 2. чл. 35. ал. 3 и чл. 106 от ЗГР).
Процедурата започва с подаване на молба-декларация от даден молител до кмета на общината, където е бил последния постоянен адрес на наследодателя. Това е така, защото справката се прави по регистрите за починалите лица в дадена община (чл. 23 ал. 3,т. Зот ЗГР).
В молбата-декларация молителят посочва своя наследодател и какви законни наследници е оставил по негово усмотрение, без да се позовава на някакви документи. Задължително обаче към молбата-декларация се прилага .прение от акта за смърт на починалия наследодател.
Въз основа на подадената молба-декларация общинската администрация проверява по регистъра на населението достоверността на данните, посочени в молбата-декларация от молителя. Ако се установи, че са вписани като наследници по закон лица, неотговарящи на Закона за наследството (глава I и ІІ), те се заличават като такива (чл. 25 от ЗГР).
Ако обаче се установи, че в молбата-декларация не са вписани от молителя лица, които сьгласно глава I и II от ЗН. са законни наследници на наследодателя, те се вписват в издаденого удостоверение за наследниците (чл. 29 и 31 от ЗГР).
Така че в случая молбата -декларация е решаваща относно данните, които се вписват в удостоверението за наследнтици и ако някой има някакви претенции следва да ги насочи към декларатора! Има си законен ред за това! Практиката за решението на случая е обилна :
Решение № 248 от 28.I.1957 г. по гр. д. № 6861/56 г., IV г. о.
Съдебна практика на ВС - гражданска колегия, 57 г.
чл. 76 Закон за наследството ,чл. 388 ГПК
Решение № 8 от 17.II.1977 г. по гр. д. № 82/76 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1977 г., С., Наука и изкуство, 1978 г.чл. 29, чл. 30, чл. 36, ал. 2 ЗНасл.
Решение № 310 от 29.V.1995 г. по гр. д. № 127/95 г., I г. о., докладчик съдията Таня Митова[/size]
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 9/1995 г., стр. 10 чл. 51 , чл. 52 ЗН

Отказът от наследство е формален акт на разпореждане. Той може да се заяви устно само пред съд по съдебно дело.
------------------------
Неоснователно е оплакването досежно валидността на отказа от наследство, направен от М. С. пред съда в хода на делбеното производство, относим към наследството на майка й Д. С. Отказът от наследство по правило е изричен. Освен това той е формален акт на разпореждане за извършване на който наследникът трябва да спази реда, указан в чл. 52 във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН. Вярно е, че той не може да бъде устен, но с едно изключение - в случая по чл. 51 ЗН. След като в хода на делбеното производство М. С. изрично е направила изявления, че се отказва от участие в делбата и не желае да получи нищо от нея. Няма основание тази съделителка да се причислява към наследниците на Д. С. и да се настоява за участието й в делбата с определянето на съответната квота. Тук остава открит въпросът за правния интерес на молителката от този довод, след като отказът на М. С. уголемява собствения й наследствен дял - обстоятелство, отчетено в решението, предмет на разглеждане.


Решение № 641 от 8.07.1998 г. на ВКС по гр. д. № 1493/97 г., I г. о., докладчик съдията Слава Гелеменова
Съдебна практика, бюлетин на ВКС на РБ, бр. 5 - 6/1998 г., стр. 29

Решение № 146 от 18.03.2002 г. на ВКС по гр. д. № 722/2001 г., I г. о.[
Собственост и право, бр. 6/2002 г., стр. 60

Решение № 205 от 21.04.1998 г. на ВКС по гр. д. № 1033/1997 г., I г. о., докладчик съдията Бранислава Павлова[/size]
[size=50]Съдебна практика, Бюлетин на ВКС на РБ, бр. 1-2/1998 г., стр. 22
чл. 75, ал. 2 ЗН

Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС
сп. "Адвокатски преглед", бр. 5-6/2004 г., стр. 40 чл. 88, чл. 90, ал. 1, т. З ЗСВ, чл. 76,
чл. 90а ЗН, чл. 288, ал. 2 ГПК

Делбата е нищожна, когато в съдебното заседание не е конституиран някой от сънаследниците, но не и когато той е бил конституиран, а призоваването му не е било редовно. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН установява, че ако делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е нищожна. Изразът "без участието на някой от сънаследниците" се тълкува в широк смисъл, че при всички хипотези на извършване на делба без участието на лице от кръга на титулярите на правото на собственост делбата е нищожна. За да се извърши делбата между действителните съсобственици, ако е заявен искът по чл. 76 ЗН, като главна надлежна страна в процеса следва да участва сънаследникът прехвърлител.

Re: Договор за доброволна делба

МнениеПубликувано на: 31 Мар 2009, 14:41
от sunrise
На sunrise - третото лице е дъщерята на единия от сънаследниците /чичо ми/. При делбата участваме трима аз, като наследник на леля ми,/как точно наследихте ляля си?/ вуйчо ми, като наследник на леля ми и чичо ми като нейн съпруг. Дела на вуйчо ми и чичо ми са уравнени парично от мен. След това и чичо ми и вуйчо ми са починали. Дъщерята на чичо ми /на този на когото сте уравнили дела в пари ли?И не знаехте ли ,че те имат деца ?/иска да обяви договора за нищожен и да получи целия дял на баща си от преди делбата. И понеже той е починал и не може отново да препотвърди волята си ..................
Благодаря за интереса все пак. Очаквам да ми пишете на лични ако имате разрешение срещу съответна благодарност.

Re: Договор за доброволна делба

МнениеПубликувано на: 31 Мар 2009, 21:14
от marrygeorgieva
разбирам Ви добре и съм съгласна с Вас. За съжаление не сте прочели моето преложение да ми напишете на лични съобщения срещу заплащане, ако Вашият опит може да ми помогне. Естествено, че ходих на консултации, имам си и адвокат, когото уважавам.

Re: Договор за доброволна делба

МнениеПубликувано на: 31 Мар 2009, 22:14
от marrygeorgieva
Искам да уточня, последното написано от мен - отговорих на г-н Иван Иванов, който ме атакуваше че прося безплатни услуги. Незная как но освен че неговото мнение е изтрито, същото е направено и с обръщението ми към него "г-н Иванов".Незная как става.

Re: Договор за доброволна делба

МнениеПубликувано на: 31 Мар 2009, 22:18
от marrygeorgieva
На sunrise - третото лице е дъщерята на единия от сънаследниците /чичо ми/. При делбата участваме трима аз, като наследник на леля ми,/как точно наследихте ляля си?[url]майка ми и е сестра и е почининала[/url]/ вуйчо ми, като наследник на леля ми и чичо ми като нейн съпруг. Дела на вуйчо ми и чичо ми са уравнени парично от мен. След това и чичо ми и вуйчо ми са починали. Дъщерята на чичо ми /на този на когото сте уравнили дела в пари ли?И не знаехте ли ,че те имат деца ?[url]дъшерята на чичо ми е от първия му брак, с леля ми нямат общо дете, знам, лазбира се че чичо ми има дъщеря от първия си брак, но не се виждаха[/url]/иска да обяви договора за нищожен и да получи целия дял на баща си от преди делбата. И понеже той е починал и не може отново да препотвърди волята си ..................
Благодаря за интереса все пак. Очаквам да ми пишете на лични ако имате разрешение срещу съответна благодарност.

Re: Договор за доброволна делба

МнениеПубликувано на: 01 Апр 2009, 09:51
от sunrise
По всяка вероятност, оспорва дела на баща си, тоест ,че му е определен по-малък от този , който законът постановява или пък отрича правото Ви да наследите по заместване.
Ама нещо не се вързва това, което казвате, че е за пропуснат сънаследник , защото , освен , ако ляля Ви не я е осиновила, та не е наследник.

Re: Договор за доброволна делба

МнениеПубликувано на: 01 Апр 2009, 10:40
от marrygeorgieva
На sunrise - това е от едната част от обжалването от адвоката ми
I. По отношение недопустимостта на атакуваното решение:
1. От фактическа страна:
Ищцата претендира нищожност на Договор за доброволна делба. С посочения договор в дял на доверителката ми е предоставен процесния апартамент, като дяловете на другите двама съделители са уравнени в пари и сумите са им заплатени при подписването на договора.
В договора за делба е взел участие наследодателя на ищцата – баща й, като същия е получил парично уравнение на дела си от процесното жилище.
По делото беше доказано, че в доброволната делба не е взел участие един от наследниците на леля ми, а именно брат й /липсващ сънаследник/. Безспорно по делото беше доказано, че делбата е извършена между посочените в договора лица поради незнанието на страните по същия за съществуването на друг наследник на леля ми. В издаденото удостоверение за наследници на починалата леля ми наследника брат не е посочен. Тук искам да обърна внимание на съда, че има значителна разлика във възрастта на липсващия сънаследник /роден 1906 г./ и останалите братя и сестри и предвид факта, че последният е дете на бащата на леля ми от първия му брак считам, че е нормално братята и сестрите му /по бащина линия/ да не знаят за съществуването му.
2. От правна страна:
а/ Считам, че не е налице правен интерес от водене на настоящия процес именно от ищцата – дъщерята на чичо ми. Както посочих по-горе в процесния договор за доброволна делба е взел участие наследодателя на ищцата – баща й. Неговият дял от процесното жилище е изплатен в деня на подписването на договора. Нещо повече, дори и да приемем, че делбата беше извършена с участието на липсващия сънаследник, дела на баща й отново щеше да бъде същия - 5/6 ид.ч. от имота.
Обстоятелството, че в делбата не е участвал липсващия сънаследник по никакъв начин не накърнява правата на ищцата дъщеря на чичо ми.
Правен интерес от водене настоящия процес именно от този ищец би бил налице, ако при изчисляване на наследствените квоти би се променил /увеличил или намалил/ дела на баща й. Дела на баща й и в двата случая е еднакъв – същия притежава 5/6 ид. части от имота, като се променя съотношението на дяловете между останалите наследници. Очевидно правата на ищцата не са накърнени с подписване на процесния договор – ако същия беше сключен в настоящия момент ищцата щеше да получи дела, които е получил нейния наследодател /в паричната му равностойност/.Нещо повече с паричната равностойност на този дял не се е намалило имуществото на баща й, респективно наследствената маса е същата.
С оглед изложеното, считам че не е налице правен интерес за водене настоящия иск от дъщерята на чичо ми, тъй като нейния дал от наследството не е накърнен и същата не е ощетена.
б/ СГС неправилно е приел, че искът е допустим, тъй като уважаването му би довело до връщане в патримониума на ищцата на собствеността върху имота. СГС не е обсъдил обстоятелството, че наследствената маса на ищцата не е намалена с подписването на договора за доброволна делба. Съдът е следвало да вземе предвид, че със заплащането на паричната равностойност на дела на баща й на практика масата на наследството не се е променила, поради което не би следвало да се приеме, че същата е ощетена.
Ако хипотетично приемем, че искът е допустим, то това означава да дадем „зелена светлина” на наследниците по закон на всички починали лица да предявяват искове, с които да атакуват възмездните сделки, сключени приживе от наследодателите им, по които същите са изразили съзнателна воля, което е недопустимо.

Re: Договор за доброволна делба

МнениеПубликувано на: 02 Апр 2009, 10:15
от sunrise
Струва ми се, без да Ви плаша, че делото ви е "кауза пердута". При нищожността не се търси правен интерес за да се заведе такова дело/с малки изключения. Вижте цитираното по-горе решение и ще разберете

Re: Договор за доброволна делба

МнениеПубликувано на: 02 Апр 2009, 12:54
от marrygeorgieva
Благодаря на всички за интереса и отзивчивостта! Но и толкова хора ядоосвам с темата тук, че по-добре да прекратя темата. Желая на всички хубави дни и повече късмет! :)

Re: Договор за доброволна делба

МнениеПубликувано на: 14 Юни 2009, 14:10
от p_dyan
Аз мисля че би трябвало да може да се подаде иск до общината, за вредите нанесени от неточно издадено удост. за наследници.
Там където едно лице е родено(тази община), следва да знае всичките му наследници, където и да ходят , където и да скитат по света.
От друга страна и да се развали делбата, то провеждането на нова делба няма ли да доведе до същото ?
От трета страна - след като този дядо е имал 5/6, а е имало и други сънаследници, вие с какъв малък дял сте били, та и сте придобили имота. Както се казва мравката е вдигнала (в случая купила) слона.