начало
Общината е осъдена да плати над 30 000 лева на адвокатка – счупила си крака до Съдебната палата Общината е осъдена да плати над 30 000 лева на адвокатка – счупила си крака до Съдебната палата

незабавно изпълнение и предсрочна изискуемост -чл.418/3 ГПК

Поставяне и решаване на правни казуси
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


незабавно изпълнение и предсрочна изискуемост -чл.418/3 ГПК

Мнениеот polikseni » 28 Юни 2010, 13:55

Колеги ,
Имам документ с нотариална заверка на подписите относно периодични задължения за плащане (по погасителен план). Уговорено е , че при просрочие на погасителните вноски , кредиторът може да иска предсрочно връщане на сумата в пълния й размер. След като длъжникът не заплати в срок първата вноска , изпратихме покана с препоръчано писмо с обратна разписка , с която упражнихме правото си да поискаме предсрочно цялата сума. Поканата е получена от длъжника и в срока , който му бе даден , същият заплати само първата вноска ( а не цялата сума). Сега настъпва падежът на втората вноска , но вероятно длъжникът няма да плаща повече, поради което подготвям заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Притеснявам се обаче за предсрочната изискуемост на сумата в пълния й размер- защото тя се обуславя от допълнителни факти, необективирани в докуемнта-просрочие и волеизявление от кредитора. В този смисъл може ли да се приеме според вас , че известието за доставяне (обратната разписка) с подписа на длъжника е "изходящ от длъжника документ" по смисъла на чл. 418/ 3 ГПК?
И не знам дали да рискувам , защото таксите не са малки...от друга страна нали се прилага оригиналът и не мога да подавам заявления при всяка просрочена вноска...
Ще бъда благодарна , ако споделите мнения и опит.
Успешен ден!
polikseni
Нов потребител
 
Мнения: 9
Регистриран на: 14 Юни 2007, 08:30

Re: незабавно изпълнение и предсрочна изискуемост -чл.418/3 ГПК

Мнениеот milletti » 28 Юни 2010, 16:38

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е


№ 22.05.2009 г. гр.Левски


Левченски районен съд ІІІ наказателен състав
на 22.05.2009 г.
в разпоредително заседание в следния състав:

Председател: Евгения Рачева

като разгледа докладваното от съдия Рачева
ч.гр.д. № 20094410100300 по описа за 2009 г.,
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпило е заявление от „А.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С., *, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК срещу длъжниците В.К. от с.А., *, ЕГН *, и Й.К. от с.А., *, ЕГН *, солидарно за сумите, съгласно представеното извлечение от счетоводните книги на „А.” АД по договор за кредит „Ж.”№* г., а именно: 69731.79 евро – предсрочно изискуема главница, 2683.64 евро – лихва за забава от 05.01.2009 г. до 20.05.09 г., 337.87 евро – санкционираща лихва по т.5.3. към договора за кредит за периода от 05.01.2009 г. до 20.05.2009 г., 961.54 евро – неустойка за просрочена лихва по т.5.4. към договора за кредит за периода от 05.01.2009 г. до 20.05.2009 г., както и за законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението (пощенското клеймо) до изплащане на вземането. Заявителят е претендирал и направените по делото разноски в размер на 2883.47 лв. (платена държавна такса), както и 1100.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Към заявлението са приложени вносна бележка за платена държавна такса, адвокатско пълномощно, копие от договор за кредит „Ж.” № * г., извлечение от счетоводните книги на банката, копие от писмо до длъжника К., ведно с приложена към него обратна разписка, и извлечение от търговския регистър относно актуалното състояние на банката.
Заявлението е с правно основание чл.418, във вр. с чл.417, т.2 от ГПК и е подадено при спазване правилата по чл.411, ал.1 от ГПК относно подсъдността.
Съдът намира, че заявлението следва да бъде изцяло отхвърлено по следните съображения:
В конкретния случай банката се е позовала на предсрочна изискуемост на кредита.
Според сключения между страните на * г. договор за кредит, последният е с краен срок за издължаване 05.09.2033 г. В чл.19.1 от договора са визирани случаите, при които банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение. Изрично в чл.20 е договорено между страните, че когато обяви кредита за предсрочно изискуем, банката изпраща до кредитополучателите писмено известие, с което им дава седемдневен срок, в който трябва да бъдат погасени всички задължения по настоящия договор. Липсва разпоредба във въпросния договор, според която кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо изрично изявление на банката.
Видно от изпратеното от банката до длъжника K. писмо с обратна разписка, последният е уведомен за просрочените към 09.02.2009 г. задължения, като е предупреден, че следва в 7-дневен срок от получаването му да погаси всичките си просрочени задължения към банката, в противен случай след изтичане на срока банката ще обяви ползвания кредит за предсрочно изискуем и ще пристъпи към принудително удовлетворяване на вземанията си. По делото обаче не е представено писмо, с което длъжникът да е уведомен, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Съгласно и чл.418, ал.3 от ГПК когато изискуемостта на вземането е в зависимост от настъпването на някакво обстоятелство (в случая – обявяване на кредита за предсрочно изискуем и последващото известяване на длъжника за това обявяване), настъпването на обстоятелството трябва да бъде удостоверено със съответен документ, какъвто в случая липсва.
Ето защо съдът счита, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В настоящия случай, освен неизпълнение на договореност между страните, не е изпълнено и законово изискване – според чл.60, ал.2 от ЗКИ сезирането на съда по реда на чл.418 от ГПК се предхожда от действие на банката по обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради неплащането на една или повече вноски. Не може да се приеме и че обявяването по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ се извършва с депозиране на заявлението по чл.418, във вр. с чл.417, т.2 от ГПК. В горния смисъл е и определение №331 от 28.11.2008 г. по ч.т.д. №603/2008 г., Т.К., І Т.О. на ВКС, произнесено в хода на касационно производство, допуснато поради противоречиво решаван от съдилищата материалноправен и процесуалноправен въпрос, какъвто се явява този относно предпоставките по чл.417, т.2 от ГПК, във вр. с чл.60, ал.2 от ЗКИ. В това определение е направено принципно тълкуване на разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ. То касае въпроса какви са необходимите предпоставки за произнасяне по реда на чл.418, във вр. с чл.417, т.2 от ГПК, във вр. с чл.60, ал.2 от ЗКИ. ВКС съвсем ясно е изразил становището си, че в случаите на позоваване на предсрочна изискуемост на кредита е необходимо депозирането на заявление по чл.418 от ГПК да се предхожда от действие на банката, изразяващо се в обявяване на кредита за предсрочно изискуем: „… и 2./ Когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащането на две или повече вноски. Т.е. обявяването на кредита за предсрочно изискуем е действие, предхождащо сезирането на съда по реда на ГПК. Ще следва да се отбележи и това, че както обективното настъпване на условията за предсрочна изискуемост, така и субективния момент – обявяването й, има значение за определянето на момента, от който цялото вземане е станало изискуемо и оттам – началната дата на наказателни лихви и/или на погасителна давност и пр.”. Настоящият състав счита, че не може кредиторът да се позовава на някаква автоматична предсрочна изискуемост, за която не било необходимо действие от страна на банката по обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Щом кредиторът предпочита да използва реда по чл.417 и чл.418 от ГПК, то той е длъжен да се съобрази с изискването на закона (чл.60, ал.2 от ЗКИ) относно ОБЯВЯВАНЕТО на кредита за предсрочно изискуем, още повече, че в случая дори в самия договор е закрепено изискването за изричното обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на длъжника.
С оглед всичко изложено съдът счита, че заявлението по чл.418, във вр. с чл.417, т.2 от ГПК следва да бъде изцяло отхвърлено, поради което
РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2, пр.1 от ГПК изцяло заявлението от „А.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С., *, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК срещу В.K. от с.А., *, ЕГН *, и Й.K. от с.А., *, ЕГН *, солидарно за сумите, съгласно представеното извлечение от счетоводните книги на „А.” АД по договор за кредит „Ж.”№ * г., а именно: 69731.79 евро – предсрочно изискуема главница, 2683.64 евро – лихва за забава от 05.01.2009 г. до 20.05.09 г., 337.87 евро – санкционираща лихва по т.5.3. към договора за кредит за периода от 05.01.2009 г. до 20.05.2009 г., 961.54 евро – неустойка за просрочена лихва по т.5.4. към договора за кредит за периода от 05.01.2009 г. до 20.05.2009 г., както и за законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението (пощенското клеймо) до изплащане на вземането, направените по делото разноски в размер на 2883.47 лв. (платена държавна такса) и адвокатско възнаграждение в размер на 1100.00 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В тоя смисъл е и останалата съдебна практика. Успех.
От две злини, изберете по-интересната.
milletti
Потребител
 
Мнения: 483
Регистриран на: 27 Окт 2006, 09:16
Местоположение: София

Re: незабавно изпълнение и предсрочна изискуемост -чл.418/3 ГПК

Мнениеот polikseni » 30 Юни 2010, 08:39

Благодаря за отзива:)

В настоящия случай имам уведомление/покана с изрична воля за предсрочна изискуемост , но е получена с препоръчано писмо с обратна разписка, а не с нотариална покана- затова се чудя дали няма да има проблем.

В интерес на истината шефът ми няма нищо против и да си искаме вземанията поотделно на всеки падеж ( а не предсрочно цялата сума) , но не знам как би станало това на практика , след като нотариално завереният документ е един и той следва да се приложи в оригинал към заявлението по чл. 417 ГПК.
polikseni
Нов потребител
 
Мнения: 9
Регистриран на: 14 Юни 2007, 08:30

Re: незабавно изпълнение и предсрочна изискуемост -чл.418/3 ГПК

Мнениеот milletti » 01 Юли 2010, 11:42

polikseni написа:...След като длъжникът не заплати в срок първата вноска , изпратихме покана с препоръчано писмо с обратна разписка , с която упражнихме правото си да поискаме предсрочно цялата сума.
milletti написа:В конкретния случай банката се е позовала на предсрочна изискуемост на кредита.

Видно от изпратеното от банката до длъжника K. писмо с обратна разписка, последният е уведомен за просрочените към 09.02.2009 г. задължения, като е предупреден, че следва в 7-дневен срок от получаването му да погаси всичките си просрочени задължения към банката, в противен случай след изтичане на срока банката ще обяви ползвания кредит за предсрочно изискуем и ще пристъпи към принудително удовлетворяване на вземанията си. По делото обаче не е представено писмо, с което длъжникът да е уведомен, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.


Ако сте прочели това, което ви бях пейстнала /разпореждане/, щяхте да установите, че: 1. Пращате още едно писмо до длъжника, с което го уведомявате, че сте обявили кредита за предсрочно изизскуем. 2. Подавате си заявление за издаване на заповед за изпълнение, към което прилагате първото писмо, с което си искате парите и второто писмо /получено от длъжника/, с което обявявате кредита за предсрочно изискуем. Прилагате естествено и останалите документи - договор за кредит, счетоводни книги и т.н. А по отношение на началната дата за претендираните лихви, както и размерът на главницата - пак разпореждането по-горе. Както казах, практиката в случая е еднопосочна. :)
От две злини, изберете по-интересната.
milletti
Потребител
 
Мнения: 483
Регистриран на: 27 Окт 2006, 09:16
Местоположение: София

Re: незабавно изпълнение и предсрочна изискуемост -чл.418/3 ГПК

Мнениеот apo82 » 01 Юли 2010, 13:44

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331

София, 28.11.2008 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:

Председател: Таня Райковска

Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева

като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 306 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на "Обединена българска банка"АД срещу определението от 02.10.2008 год. по ч.гр.д. № 3053/08 год. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение частната жалба на "ОББ"АД срещу разпореждането от 16.04.2008 год. по гр.д. № 11432/2008 год. на Софийския районен съд 28 с-в. С него първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на банката за издаване на основание чл.417 т.2 ГПК на заповед за изпълнение в нейна полза срещу кредитополучателя М. Х. М. и поръчителя А. К. И. Позовал се е на липсата на обявяване по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ на настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, предоставен на М. , поради неплащането на падежа на повече от две погасителни вноски.
Частният жалбоподател "Обединена българска банка"АД, счита, че определението е неправилно, като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа позоваване на задължителната съдебна практика – ТР № 1/2004 год. на ОСТК на ВКС, както и на противоречивата практика на Софийски градски съд, съдържаща се в необжалваеми съдебни актове - чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното:
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, поради това, че произнасянето на въззивния съд не съдържа противоречие с т.6 на ТР № 1/2004 год. на ОСТК. Тази част на тълкувателното решение на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС съдържа произнасяне по предсрочната изискуемост само при предпоставките по т.1-4 на чл.432 ал.1 ГПК и че наличието на тези изчерпателно изброени предпоставки се установяват по исков ред. Просрочието досежно погасителните вноски, като основание за предсрочна изискуемост на цялото задължение по кредита не се установява по исков ред, а настъпва или се установява извънсъдебно. Последиците при просрочие съставляват клауза в договора за кредит, поради което с общия текст на ал.1 на чл.432 ТЗ, законодателят изрично е отграничил основанията по т.1-4 от другите основанията за предсрочна изискуемост, предвидени в договора.
Произнасяне по същество ще следва да бъде допуснато, обаче, тъй като тълкуването на това, какъв е обсегът на съдебната проверка относно предпоставките по чл.417 т.2 ГПК вр.чл.60 ал.2 ЗКИ съставлява съществен и материалноправен ипроцесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове, поради което е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Необжалвемите съдебни актове са постановени по реда на чл.237 б."в" ГПК (отм.) – извлечения от сметки, удостоверяващи просрочие на периодични задължения на длъжниците по договори за банкови потребителски кредити, обуславящо предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита. Една част от окръжните съдилища приемат, че за да е налице предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита и оттук – издаването на изпълнителен лист за тази сума, би следвало банката да удостоверила и изричното (предхождащо молбата по чл.237 ГПК (отм.) уведомление до длъжника и/или поръчителите, че упражнява правото си да направи цялото си вземане предсрочно изискуемо. Позоваването е на текста на чл.60 ал.2 ЗКИ. При позоваване на същия закон, друга част от съдилищата приемат, че самата молба за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237 б."в" ГПК материализира волята на банката да направи задължението предсрочно изискуемо, поради което исканията за издаване на изпълнителен лист са удовлетворени.
Такова различно тълкуване на чл.60 ал.2 ЗКИ и практиката на окръжните съдилища по предходния процесуален ред е обусловило и произнасянето на съдилищата по искания за издаване на заповед за изпълнение по реда и на основание чл.417 т.2 ГПК, основаващи се на същия материален закон, тъй като процесуалният ред е сходен с този по ГПК-1952.
Процесният договор е сключен през 2003 год. при действието на Закона за банките (ЗБ). Молбата на "ОББ"АД за издаване на заповед за изпълнение е депозирана на 15.04.2008 год. при действието на ГПК-2007 год. и ЗКИ, уреждащ и заварените правоотношения по договори за кредит.

Предвиденият в договора срок за издължаване на кредита е 5-годишен, като сумите за погасяване са разсрочени на 60 равни месечни анюитетни вноски. С чл.15 на договора са регламентирани правата на банката за едностранни действия в случай на неизпълнение на някоя от клаузите от страна на кредитополучателя. С ал.2 на чл.15 е предвидена възможността банката да има право да направи предсрочно изискуем целия ползван кредит при неплащане на 2 погасителни вноски. Именно на ал.2 на чл.15 от договора се е позовал кредиторът "ОББ"АД при искането си за издаване на заповед за изпълнение. Неплащането от страна на длъжника на повече от 2 погасителни вноски е безспорно.
Възможността за предсрочната изискуемост на задължението и упражняването на възможността от страна кредитора за осъществяване на такава трансформация, съставляват две различни хипотези. Първата настъпва обективно с просрочието на две вноски. Втората съдържа два кумулативни елемента: обективен – наличието на две просрочени вноски и субективен - волята на кредитора да направи предсрочно цялото си вземане. Отговорът на въпроса дали волята следва да бъде "обявена" по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ и доведена до знанието на длъжника и поръчителите в предхождащ молбата по чл.410 вр. чл.417 т.2 ГПК (чл.237 б."в" ГПК-1952) момент или като момент на "обявяване" следва да се счита самата молба, обуславя и противоречивата съдебна практика.
Настоящият съдебен състав счита, че правилно е първото становище. Аргументите за това произтичат не само от тълкуването на чл.60 ал.2 ЗКИ, а и от клаузите на самия договор, обвързващ страните. Както бе посочено по-горе, действията, които банката има право да предприеме при неизпълнение на договора от кредитополучателя са изброени в 5 алинеи на чл.15. Няма разграничение относно това кое действие при неизпълнение на коя от клаузите би могло да бъде предприето, а действията са следните: 1. Да прекрати предоставянето на суми по кредита или да промени условията за неговото ползване; 2. Да направи предсрочно изискуем целият ползван кредит при неплащане на две погасителни вноски; 3. Да пристъпи към служебно събиране на дължимите суми по нормативно предвидения ред; 4. Да пристъпи към принудително удовлетворяване на вземането си върху всяко едно от предоставените обезпечения; 5. Да прехвърли вземането си на трети лица.
Преди всичко, формулировката на ал.2 на чл.15 на договора не е императивна, а диспозитивна, доколкото в общия текст на чл.15 е използван терминът "банката има право", като изброяването по ал.1-5 има по-скоро алтернативен характер. Това е така и поради обстоятелството, че при разглежданата в случая хипотеза, освен обявяването на предсрочна изискуемост, банката би могла (евентуално) да прехвърли вземането на трети лица (ал.5) или да пристъпи към служебно събиране на дължимите суми (т.3) от всички сметки на кредитополучателя и поръчителите (разплащателни, влогови, депозитни), съобразно съгласието и обезпеченията по чл.8 ал.4 и 5 и чл.17 ал.5 от договора.

Това тълкуване на договора налага извод, че за банката-кредитор съществува възможност да упражни правата си по различни предвидени в договора способи. Тази възможност кореспондира с предвиденото в ал.2 на чл.60 ЗКИ задължение за обявяване в случай, че избраният от банката способ е да събере целият неиздължен остатък от кредита предсрочно. Не може да бъде споделено тълкуването на "ОББ"АД, че обявяването по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ се извършва с депозирането на молбата по 410 вр.чл.417 т.2 ГПК. Анализът на ал.2 на чл. 60 ЗКИ "Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги" налага извод, че законодателят е предвидил 2 хипотези при които съдът може да бъде сезиран по реда на ГПК: 1./ Когато кредитът или отделни негови вноски не са издължени на падежа (без кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем) и 2./ Когато кредитът е бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащането на две или повече вноски. Т.е. обявяването на кредита за предсрочно изискуем е действие, предхождащо сезирането на съда по реда на ГПК. Ще следва да се отбележи и това, че както обективното настъпване на условията за предсрочна изискуемост, така и субективният момент - обявяването и, има значение за определянето на момента от който цялото вземане е станало изискуемо и оттам – началната дата на наказателни лихви и/или на погасителна давност и пр.
Правилно съдилищата са приели, че непредставянето от страна на "ОББ"АД на доказателства за такова обявяване обуславя отказ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417 т.2 ГПК.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ в сила определението от 02.10.2008 год. по ч.гр.д. № 3053/08 год. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.



ОПРЕДЕЛЕНИЕ


№ 638

София, 16,11,2009 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 12 ноември две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Емил Марков


при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Никола Хитров

ч. т. дело № 655 /2009 год.

Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ю. И Е. Д. България АД-София против определение № 1287/16.06.2009 г. по ч.т.д. № 636/2009 г. на Варненски ОС, с което се: 1. отменя разпореждане от 17.03.2009 г. по гр.д. № 2550/2009 г. на Варненски РС за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК и изп.лист, 2. обезсилва издадената заповед за изпълнение, 3. осъжда банката за разноски.
С последваща частна касационна жалба се обжалва и допълнително определение № 1511/9.07.2009 г., с което се обезсилва изп.лист.
Ответниците по частните жалби О. ООД В. и О. 96 ЕООД- В. са подали писмени отговори, че същите не отговарят на изискванията на чл.280,ал.1 ГПК, а освен това са и неоснователни.
В частните касационни жалби, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице хипотезата на 280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като обжалваното определение било в противоречие с определения № 1252/11.06.2009 г. по т.д. № 645/2009 г. и № 1188/8.06.2009 г. по т.д. № 586/2009 г. на Варненски ОС.

ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Материалноправен или процесуалноправен въпрос, а не определение, е този който обуславя приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване-кой материалноправен или процесуалноправен въпрос-чл.280,ал.1 ГПК, е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки-т.1, 2 и 3. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно определение, изключва това определение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В случая, за представените определения на Варненски ОС няма данни да са влезли в сила.
Отделно от това, следва да се има предвид, че с определение № 543/25.09.2009 г. по ч.т.д. № 464/2009 г. на ІІ т.о., ВКС вече се е произнесъл, че уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с акта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. По този начин вече е отстранено евентуалното противоречиво разрешаване от съдилищата на този въпрос. След като обжалваното въззивно определение съответствува на даденото от ВКС разрешение, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В случая, в договора за предоставяне на инвестиционен кредит изрично е посочено при какви условия банката може да направи кредита предсрочно изискуем. Двете нотариални покани от банката са представени едва в касационното производство, а и в тях само е записано, че при не погасяване на просрочените задължения в посочения срок, банката ще направи кредита предсрочно изискуем на избрана от нея дата.

По изложените съображения, частните касационни жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на определения № 1287/16.06.2009 г. и № 1511/9.07.2009 г. по ч.т.д. № 636/2009 г. на Варненски ОС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:




ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 727

София, 20.11.2009 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА



при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

ч. т. дело № 727 /2009 год.


Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Ю” АД - гр. С. срещу Определение № 1* от 17.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 712/ 2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено Разпореждане № 6* от 16.ІІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 2588/ 2009 г. на Варненски районен съд, с което е издадена на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист в полза на “Ю” АД - гр. С. срещу солидарни длъжници “О” О. - гр. В. и “О” ЕО. - гр. В., на основание чл. 417 т. 2 ГПК и заявлението е отхвърлено, и са обезсилени заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. Жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като съществен правен въпрос се решава противоречиво от съдилищата и обжалваното определение противоречи на постановените от Варненски окръжен съд Определение № 1252/11.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 645/2009 г. и на Определение № 1188/8.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 586/2009 г. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на определението по същество: неправилно съдът е основал определението на ЗБ, който е отменен, неправилно е приел, че не са налице предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита, като длъжниците преди подаване на заявлението, са били поканени доброволно да платят просрочените задължения с предупреждение, че в противен случай Банката ще обяви кредитите предсрочно изискуеми. Жалбоподателят счита, че е неправилен изводът на съда, че представеното извлечение е неоснователно, като законът не изисква да се доказва по общия исков ред предсрочната изискуемост на кредита и въпреки че частната жалба може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК, жалбата е уважена, без доводите на жалбоподателите да се основават на извлечението по чл. 417 т. 2 ГПК. Иска обжалваното определение да се отмени, както и Определение № 1470/3.ІІ.2009 г., с което е спряно до приключване на настоящото дело изп.дело № 2* на ЧСИ Н. Георгиев рег. №716.
Ответниците по частната жалба “О” О. - гр. В. и “О” ЕО. - гр. В., по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като поддържат, че въпросът се решава от съда в една посока, а не противоречиво, за което представят копия от съдебни актове. Излагат и съображения за неоснователност по същество на жалбата, които се свеждат до липса на уведомление от Банката, за да стане кредитът предсрочно изискуем и възражения, че сега представените нотариалните покани не са стигнали до тях и че са неотносими към спора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено разпореждането, с което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени разпореждането, с което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 т. 2 ГПК и да откаже издаването им за посочените суми в представеното от Банката извлечение от сметка, съдът е приел, че задължението е с ненастъпил падеж. Посочил е, че съгласно чл. 432 ал. 1 ТЗ, дори в договора за банков кредит да не е уговорено, банката има право да иска предсрочно връщане на сумата при наличието на посочени в тази разпоредба предпоставки, а в процесния договор за кредит са уговорени осем хипотези на предсрочна изискуемост и въпросът за изискуемостта се предпоставя от настъпване на допълнителен факт, стоящ вън и независимо от документа по чл. 417 т. 2 ГПК, и че в едностранното заповедно производство съдът не може да установява налице ли е предсрочна изискуемост. Съдът е заключил, че от извлечението от счетоводните книги не може да се установи каква част от претендираната сума представлява забавено изпълнение и каква част - предсрочно изискуемо задължение, отхвърлил е заявлението, и е обезсилил издадените заповед и изпълнителен лист. С последващо определение въззивният съд е спрял изпълнителното дело до приключване на настоящото, по съображения, че има опасност да се проведе принудително изпълнение по обезсилен изпълнителен лист.
От изложения от жалбоподателя правен въпрос, с оглед данните по делото, могат да се изведат решените от съда материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са релевантни за делото: при искане на банка за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл. 417 т. 2 ГПК, вр. чл. 60 ал. 2 ЗКИ, необходимо ли е банката освен договора за кредит и извлечение от счетоводните си книги за размера на задължението, да представи и доказателства за волеизявлението й до длъжника, че счита остатъка от кредита предсрочно изискуем, които да предхождат заявлението по чл. 410 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Представените от жалбоподателя копия от Определение № 1252/11.V.2009 г. по т.д. № 645/ 2009 г. на ВОС и Определение № 1188/78.VІ.2009 г. по т.д. № 586/ 2009 г. на ВОС не са влезли в сила. Дори и да се приеме, че изложените правни въпроси са решавани противоречиво от съдилищата, противоречието в практиката е преодоляно, като ВКС, ТК с Определение № 264/7.V.2009 г. по ч.т.д. № 210/2009 г., Опреде - ление № 331/ 28. ХІІ.2008 г. по ч.т.д. № 306/ 2008 г., Определение № 638/ 16. ХІ.2009 г. по ч.т.д. № 655/ 2009 г., Определение № 543/ 25.ІХ. 2009 г. по ч.т.д. №464/ 2009 г. и др. е приел, че когато договорът за кредит не съдържа клауза за настъпване при определени условия на автоматична предсрочна изискуемост на кредита, следва банката със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, да представи доказателства за изявената си воля, че счита кредита за предсрочно изискуем. Представените в тази връзка с частната жалба нотариални покани, са несвоевременно представени и няма как да са били съобразени от съда, когато е разгледал заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
ПКПо тези съображения не следва на соченото основание да се допуска касационно обжалване на въззивнвото определение, с което е отменено разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, заявлението е отхвърлено и са обезсилени издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Тъй като въпреки въззивното определение междувременно е образувано изпълнително производство и предприети действия по осъществяване на публична продан на основание вписана договорна ипотека и възбрана, частната жалба на Банката срещу определението за спиране на изпълнителното дело до приключване на настоящото дело, следва да се остави без уважение.

Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1* от 17.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 712/ 2009 г. на Варненски окръжен съд.

Потвърждава Определение № 1* от 3.VІІ.2009 г. по ч.гр.д. №712/ 2009 г. на Варненски окръжен съд.

Определението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:



О П Р Е Д Е Л Е Н И E

№ 77

София, 20.01.2010 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:

Председател: Таня Райковска

Членове: Дария Проданова

Тотка Калчева

като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 714 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на “О”О“О”ЕО. срещу въззивното О. № 1* от 11.06.2009 год. по ч.гр.д. № 645/2009 год. на Варненския окръжен съд.

С това определение е потвърдено разпореждането от 13.03.2009 год. по ч.гр.д. № 2563/2009 год. на Варненския районен съд с което е уважено искането на “Ю”АД за издаване на основание чл.417 т.2 ГПК в нейна полза на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателите “О”О“О”ЕО. , поради настъпването на предсрочната изискуемост на предоставения им кредит, произтичаща от неплащането на падежа на повече от две погасителни вноски.

Частните жалбоподатели “О”О“О”ЕО. , считат, че определението е неправилно, като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа позоваване на противоречива съдебна практика, както и на противоречие със задължителна съдебна практика - чл.280 ал.1 т.1 т.2 ГПК.
Ответникът по касация “Ю”АД, чрез представен по реда и в срока на чл.76 ал.1 ГПК писмен отговор изразява становище, че липсват основания за касационен контрол, като подробно мотивира и евентуалната си теза за законосъобразност на определението на Варненския апелативен съд.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното:
Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице, поради това, че при действието на ГПК-2007 са преодолени противоречията в практиката, допуснати при действието на ГПК-1952 год. при произнасянето по реда на чл.237 и сл. ГПК (отм.) на окръжните съдилища с необжалваеми съдебни актове.
Чрез тълкуването както на процесуалния, така и на материалния закон – сега действащия чл.60 ал.2 ЗКИ и на чл.42 ал.1 ЗБ (отм.), състави на ВКС-Търговска колегия са стигнали до извода, че когато в договора обявяването на кредита за предсрочно изискуем е предвидено диспозитивно, в този случай обявяването на предсрочната изискуемост съставлява действие, предхождащо сезирането на съда. Доказателства за такова отправено изявление следва да бъдат представени като приложение към заявлението. Не се изисква предхождащо заявлението изявление, в случай, че още при сключването на договора (и това е отразено в съдържанието му), кредитополучателят предварително е изразил съгласие при неплащането на анюитетните вноски кредитът автоматично да стане изискуем, без да е необходимо уведомяването му за това. Т.е. ако в самия договор липсва посочената по-горе диспозитивност.

В конкретния случай, видно от чл.3.9.а.2 на договора са определени условията при настъпването на които банката има право да направи кредита “незабавно и изцяло изискуем”, но липсва предварителното съгласие на кредитополучателите за дерогиране на правото им по чл.60 ал.2 ЗКИ предварително да бъдат уведомени за това.
Варненският районен съд и Варненският окръжен съд са постановили съдебните си актове в противоречие с цитирана по-горе константна практика на ВКС, поради което е налице и основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК.
Ще следва да се отбележи, че с отговора на частната касационна жалба “Ю”АД е представил копие от отправена до О. ”О“О”ЕО. нотариална покана, но за съда липсва процесуалната възможност да я приеме и цени като доказателство с оглед представянето и едва в касационното производство.

Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ О. № 1* от 11.06.2009 год. по ч.гр.д. № 645/2009 год. на Варненския окръжен съд и разпореждането от 13.03.2009 год. по ч.гр.д. № 2563/2009 год. на Варненския районен съд, вместо което постановява:

ОСТАВЯ без уважение искането на “Ю”АД по заявление вх. № 4609/10.03.2009 год. на ВнРС за издаване на основание чл.417 т.2 ГПК в нейна полза на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу “О”О“О”ЕООД.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.
apo82
Младши потребител
 
Мнения: 11
Регистриран на: 03 Юни 2008, 12:56

Re: незабавно изпълнение и предсрочна изискуемост -чл.418/3 ГПК

Мнениеот teri_a » 19 Юли 2010, 16:37

Съгласна съм с написаното и вече е установена трайна практика по въпроса относно предхождащото заявлението обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Но ... винаги има едно но ми изниква следния въпрос, следва ли за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да бъде уведомен и поръчителя, т.е. необходимо ли е, за да бъде определен един кредит като обявен за предсрочно изискуем да бъде направено волеизявление в тази насока и спрямо длъжника (главния) и спрямо поръчителя/лите? Доста практика изчетох и навсякъде намирам "доведен до знанието на задължените лица", но и случаи в които е искано издаване на заповед срещу длъжник и поръчител с приложено уведомително писмо до главния длъжник. Лошото е че при практиката във втория смисъл винаги има отхвърляне на искането на друго основание и липсват мотиви в интересуващата ме насока.
Раздоена съм и имам аргументи както в полза на едното становище така и в обратния смисъл :roll:
Благодаря предварително за всяко исказано мнение
teri_a
Младши потребител
 
Мнения: 28
Регистриран на: 26 Ное 2008, 13:02


Назад към Взаимопомощ


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 22 госта


cron