начало
Съдът изпрати до живот зад решетките убиецът на Яна Кръстева Съдът изпрати до живот зад решетките убиецът на Яна Кръстева

Моля за практика по Чл. 159(1) ГПК

Поставяне и решаване на правни казуси
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Моля за практика по Чл. 159(1) ГПК

Мнениеот razli4na » 23 Апр 2010, 11:26

Колеги, имам нужда спешно от съдействие.
Блокира ми АПИС- а, а точно за днес трябва да се снабдя с практика по Чл. 159(1) ГПК "Исканията на страните за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за решаване на делото, както и несвоевременните искания за допускане на доказателства се отхвърлят от съда с определение." Практиката, която ми трябва е в частта за несвоевременни искания, допуснати и приети от съда, като именно върху тях е мотивиран и обоснован крайния съдебен акт.
Моля, ако някой има възможност, да ми прати поне нещичко, може и на лични, за да не товарим излишно форума. Междувременно продължавам опитите да вляза в блокираната ми система, дано не се окаже, че се е загубила...
razli4na
Активен потребител
 
Мнения: 1299
Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22

Re: Моля за практика по Чл. 159(1) ГПК

Мнениеот ch3oh » 23 Апр 2010, 12:37

Не знам дали ще свърши работа, но имам само това:

Решение № 7 от 11.03.2009 г. на БАС по гр. д. № 5/2009 г., граж. с-в, докладчик председателят Златина Иванова
чл. 45 ЗЗД

чл. 52 ЗЗД

чл. 9 ГПК

чл. 12 ГПК

чл. 127, т. 4 ГПК

чл. 129 ГПК

чл. 159, ал. 1 и 2 ГПК

чл. 172 ГПК

чл. 235, ал. 2 ГПК

чл. 236, ал. 2 ГПК

чл. 260, т. 6 ГПК

чл. 266, т. 5 ГПК

чл. 258 ГПК





Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на П. П. М. от с. К., обл. Бургаска, подадена чрез процесуалния му представител адв. Ж. от АК - Бургас, против решение № 251/06.10.2008 год., постановено по гр. д. № 167/2008 год. по описа на БОС.

Решението е обжалвано изцяло.

На първо място, във въззивната жалба е направено искане за обезсилване на постановеното от БОС решение, като недопустимо и връщане на делото на БОС за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск. Инвокираните в жалбата доводи за това са следните: Твърди се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по заявените в исковата молба фактически основания на които ищецът основава иска си, а се е произнесъл по един непредявен иск. Твърди се, че съдът служебно е изменил основанието на иска, като е приел за установени факти, които не са твърдени от ищеца, като правопроизводящи. Посочена е и съдебна практика.

На второ място, при неприемане от съда на възражението за недопустимост, е направено възражение за незаконосъобразност на решението. Изтъкнатите в жалбата съображение за това са следните: Твърди се, че при преценката на тези свидетелски показания съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 172 ГПК. Не е отчетена заинтересуваност и не са изложени мотиви от съда в тази насока, а именно - защо дава вяра на показанията само на тези свидетели. В жалбата е посочено, че свид. Кръстева, която е близка на майката на ищеца, няма лични възприятия за периода от 2001 год. и до момента на смъртта на наследодателя на ищеца, а предава това, което е чувала, поради което не следва да се приемат от съда показанията й.

Сочи се също и нарушение на чл. 9 от ГПК, тъй като подробно са изложени мотиви защо не се кредитират показанията на свидетелите на ответника, а не са изложени мотиви защо се кредитират показанията на ищцовите свидетели.

Твърди се също за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при преценка на изслушаните по делото свидетелски показания на св. Т. св. М.

Сочи се за постановяване на съдебния акт при допуснато нарушение на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.

На следващо място, е посочено, че първоинстанционното решение е постановено при нередовна искова молба в нарушение на чл. 127, т. 4 ГПК.

Не е направено уточнение какви са претендираните болки и страдания - физически или душевни. В тази връзка, се сочи, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 129 ГПК, което е съществено процесуално нарушение.

Във въззивната жалба са изложени доводи и за допуснати други процесуални нарушения от първоинстанционния съд, довели до ограничаване правото на защита на ответника. Посочено е, че не е разпитан доведеният и допуснат до разпит свидетел, поради обстоятелството, че същият не е носил документ за самоличност. Не е уважено и направеното от процесуалния представител на въззивника искане за замяна на този свидетел с друг в следващо съдебно заседание.

Във въззивната жалба са направени доказателствени искания по чл. 260, т. 6 ГПК, а именно разпит на свидетели, единият от които е в смисъла на новооткрито доказателство по чл. 260, т. 5, а вторият е свидетел, който не е допуснат от първоинстанционния съд. Посочени са и конкретните обстоятелства, които ще установяват тези свидетели.

Иска се, както бе посочено по-горе, обезсилване на решението и връщане на делото на БОС за произнасяне по предявения иск или отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан или евентуално, намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил по делото писмен отговор от въззиваемия ищец по делото или от процесуалния му представител.

В съдебно заседание пред АС - Бургас, процесуалният представител на въззивника - адв. Ж. И. изцяло поддържа подадената въззивна жалба и отново прави искане за разпит на свидетели, на осн. чл. 260, т. 6 ГПК, като уточнява, че единият от свидетелите ще установи новооткрития факт по смисъла на чл. 266, т. 5 ГПК. Иска обезсилване на решението и връщане на делото на БОС за ново разглеждане, а в случай, че съдът приеме, че решението е допустимо да отмени същото, като незаконосъобразно и отхвърли изцяло иска, или евентуално, намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Процесуалният представител на въззиваемия ищец изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, твърдейки, че нейната пространност не може да бъде основание и за нейната вярност. Поддържа становището, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен иск, поради което решението му не е недопустимо. Възразява по искането за разпит на свидетели, обосновавайки се с разпоредбата на чл. 159, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Моли решението на БОС, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Апелативният съд намира жалбата за допустима, тъй като е подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК.

Бургаският апелативен съд, след като взема предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното: Апелативен съд - Бургас, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 269 ГПК, направи следните изводи: Атакуваният съдебен акт е постановен от Бургаски окръжен съд по предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД и с цена на иска 60 000 лева.

Претендираните неимуществени вреди са за болки и страдания, в резултат на причинена смърт на наследодателя на въззиваемия ищец при ПТП, възникнало на ГП I-9 посока Варна Бургас, в близост до "А" С. бряг. С оглед разпоредбите на чл. 104, т. 4 и чл. 115 ГПК, предявеният иск е подсъден на Бургаски окръжен съд, разгледан е от БОС и е постановен съдебен акт, който е валиден.

По допустимостта на съдебния акт: Видно от представените по делото доказателства, въззиваемият ищец е единствен законен наследник на починалия свой баща С. е в кръга на лицата, имащи право на иск за причинени неимуществени вреди по реда на чл. 45 ЗЗД. Приложено е и НОХД № 304/2007 год. по описа на БОС, по което е одобрено споразумение, с което въззивникът П. М. се признава за виновен в това, че на 25.02.2005 год., около 00.30 часа на главен път ГП I- 9, движейки се по посока В. - Б., при управлението на л. а. "А" с ДК №.., в пияно състояние, с 2,35 промила концентрация на алкохола в кръвта му, нарушил правилата на движение - чл. 20, ал. 2 ЗДП и по непредпазливост в района на "А" в к. к. "С", причинил смъртта на намиращия се на задната седалка на автомобила - С. М. Х. В хода на наказателното производство не е предявен граждански иск. От изложеното следва, че към момента на предявяване на иска пред БОС са съществували всички положителни процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск от въззиваемия ищец В. С. Х., поради което и иска се явява допустим.

По въззивната жалба: Във въззивната жалба е направено оплакване за недопустимост на съдебния акт, поради произнасяне от съда по непредявен иск и непроизнасянето му по предявения от ищеца иск.

Възражението за недопустимост на решението е неоснователно.

Въззиваемият ищец е предявил иск пред БОС за присъждане на неимуществени вреди, на основание чл. 45 ЗЗД. С исковата молба се претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в неизмерими болки и страдания от загубата на баща му, чието единствено дете е и с когото взаимно са имали особено топли отношения на привързаност между баща и син. В исковата молба са изложени фактите, на които се основава претенцията. Въззиваемият ищец е посочил в исковата молба, че родителите му са разведени от 1989 година, но независимо от това той е продължил основното си образование в с. К. и е живял в дома на своята баба и баща до завършването на 8 клас. Факт, който не се оспорва от въззивника. Установено е по безспорен начин, че и след преместването си в С. бряг, при своята майка, ищецът е продължавал да посещава дома на баща си и е оставал и да нощува при него.

Доказателства, от които да се направи противоположен извод, не са събрани пред БОС. Посочено е в исковата молба, че дори и в нощта, в която е възникнало ПТП и е починал баща му, той е бил в с. К. и е останал да нощува там и е разбрал първи за случилото се. В исковата молба също е посочено, че той е бил потресен от загубата на най-близкия си човек, както и че обикновеният ход на живота и течението на времето няма да отнесат със себе си причинените му от загубата мъка и печал, оставяйки неизлечими следи в душевния му мир.

В решението си Бургаският окръжен съд, след обсъждането и преценката на събраните по делото доказателства е приел, че между ищеца и баща му са съществували нормални, топли отношения на обич, взаимно уважение и привързаност, поради което смъртта на бащата е довела до причиняване на неимуществени вреди на сина - шок, стрес, мъка от загубата на близък човек.
Апелативен съд - Бургас намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск, а не по непредявен такъв, поради което постановеният от него съдебен акт не е недопустим. Посочената практика на ВКС е несъотносима към настоящия правен спор.

Второто, наведено във въззивната жалба, оплакване е за незаконосъобразност на решението. Твърди се в жалбата, че за да достигне извода си за съществуването на нормални, топли взаимоотношения на обич взаимно уважение и привързаност между ищеца по делото и починалия му баща, съдът се е позовал единствено на показанията на разпитаните свидетели на ищеца, съответно двете свидетелки баба и леля на ищеца, а третата - близка на майката на ищеца, без да се съобрази с разпоредбата на чл. 172 ГПК.

Пред Бургаския окръжен съд страните не са спорили досежно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл. 300 ГПК, вр. чл. 383, ал. I НПК, одобреното споразумение по НОХД № 304/2007 год. по описа на БОС е задължително за гражданския съд. Спорен между страните е единствено въпросът, за характера на съществуващите между ищеца и неговия починал баща взаимоотношения, от които зависи основателността или неоснователността на претенцията за присъждане на неимуществени вреди. В писмения отговор, депозиран от въззивника пред първоинстанционния съд, изцяло е оспорени исковете и е поискано отхвърлянето им. В изложените възражения в писмения отговор са направени твърдения, че ищецът и неговият баща не живеят заедно от 18 години, че през тези години почти не са имали лични контакти, че отношенията им са били изключително лоши, като починалият непрекъснато тормозил сина си, гонел го е от дома си заедно с майка му, обиждал ги е и е посягал да ги бие.

Безспорно установено е, че родителите на въззиваемия ищец са разведени от 1989 година, когато той е бил на 7 години. Няма спор, че починалият С. Х. е останал да живее в дома на майка си в с. К., а родителските права върху детето са били предоставени на майката, поради което ищецът е заживял с майка си в к. к. С. Б. Установено е също безспорно, че до завършването на основното си образование - 8 клас, ищецът е оставал често и е пренощувал в дома на баба си и баща си в с. К., тъй като там е продължил образованието си. становено е от показанията на разпитаните свидетели К., Х. и Б., че между починалия С. Х. и въззиваемия ищец винаги са съществували нормални отношения, и нито в периода преди развода на родителите на ищеца, нито след този период починалият негов баща е упражнявал физически тормоз над сина си. Свидетелите са заявили пред съда, че майката на В. никога не е пречела на отношенията и контактите между сина й и баща му, като в подкрепа на това е и фактът, че след развода ищецът е останал да учи в с. К. и е оставал да нощува при баба си и баща си. Неоснователно е възражението във въззивната жалба за допуснато нарушение по чл. 172 ГПК, тъй като фактите, изложени в писмения отговор на въззивника, че ищецът и баща му не живеят заедно близо от 18 години, и през тези 18 години, почти не са имали лични контакти, а ищецът не се е обръщал към баща си с обръщението "татко" или друго близко по смисъл, по никакъв начин не се установиха от показанията на разпитаните свидетели, посочени от въззивника. Едната от свидетелките, съседка на бабата на ищеца, не е отрекла пред съда факта, че са в лоши отношения с бабата на ищеца, а и показанията й са противоречиви, от една страна, В. никога не е оставал да живее при баща си, а от друга - единствено бабата и лелята на В. са полагали грижи за него, а е установено и не се спори, че бабата, лелята и бащата на В. са живели в един имот. По отношение на втората свидетелка - майка на въззивника, същата е заявила, че лични впечатления за отношенията между В. баща му няма. От друга страна, разпитаната свидетелка К. е имала лични впечатления от отношенията между В. баща му до 2000 година, т. е. до навършване на 18-годишна възраст на ищеца, тъй като е живяла в с. К. и синът й е бил приятел на ищеца. Що се отнася до показанията и за периода след 2000 год. и до смъртта на бащата на В., дори и да не се вземат предвид нейните показания, твърдените в исковата молба факти се установяват от разпита на останалите две свидетелки на ищеца.

Безспорно скандали между бащата на В. и майка му преди развода им /1989 година/ е имало и този факт не се отрича и от свидетелите на ищеца, но тези скандали не са били между В. баща му. Не се отрича от ищеца и това, че починалият С. Х. е консумирал алкохол повече от нормалното, но това не е било ежедневно, а и няма доказателства след употреба на алкохол от страна на починалия да са избухвали скандали между ищеца и баща му.

Що се отнася до факта рязал ли е дърва ищецът, заедно с починалия си баща, в дома на баба си и баща си, то този факт не е от съществено значение за установяване съществуващите отношения между ищеца и починалия преди настъпването на ПТП. По-важен е въпросът какво е било отношението и поведението на ищеца спрямо починалия. Няма представени по делото доказателства и наведени твърдения за лошо отношение от страна на ищеца спрямо баща му, както в отговора на исковата молба (л. 12 от делото), така и в хода на съдебното производство, а също и във въззивната жалба. Тук е мястото да се посочи, че първоинстанционният съд е приел за установено, че ищецът и починалият са работели заедно с притежаваната от него резачка на дърва, без допълнителни уточнения дали в дома им са рязали дърва или другаде, поради което няма характер на новооткрит факт, по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, наведеното във въззивната жалба твърдение, че ищецът и баща му не са рязали дърва дори в дома им, а още повече, този факт да е от съществено значение за установяване съществуващите взаимоотношения между ищеца и неговия баща, преди настъпването на ПТП, както и исканият пред настоящата инстанция свидетел няма характера на новооткрито доказателство по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК.

От друга страна, видно от показанията на свид. Х., В. много тежко е преживял смъртта на баща си. Често е ходел на гроба на баща си, заедно с баба си, присъствал е и на помените за баща си. Необходимо е да се посочи, че въззивникът не е направил твърдения в отговора си и не е представил доказателства пред БОС, че след смъртта на С. Х., неговият син - въззиваемият ищец е имал поведение или е демонстрирал в обществото по някакъв начин, незаинтересованост от случилото се или е изразявал чувства противоположни на мъка, душевна болка и тъга от загубата на баща си. По делото са изслушани свидетели, посочени и от двете страни.

Неоснователно е възражението, че е допуснато нарушение на чл. 9 ГПК.

Напротив, първоинстанционният съд е изложил мотиви защо не дава вяра на показанията на свидетелите, посочени от ответника по делото. Освен това, естествено е, че за страданията и болките, които ищецът е изживял в резултат на причинената смърт на неговия баща, могат да говорят само хора, които са или близки, или роднини.

По направеното във въззивната жалба алтернативно искане за намаляване на така присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното: При определяне размера на обезщетението, първоинстанционният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и е приел, че един размер на обезщетението от 40 000 лв. е достатъчен за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от въззиваемия ищец, като е взел предвид възрастта на починалия С. Х., а също и тежко преживяната от ищеца загуба на баща си и е отхвърлил иска над този размер и до предявения размер от 60 000 лв. Макар и да не е изрично отразено в мотивите на съдебния акт, АС - Бургас намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост, БОС е взел предвид и факта, че въззиваемият ищец и починалия негов баща не са живели в едно домакинство, и макар да е бил негов единствен син, то той не е разчитал единствено и само на помощта и опората на баща си. Предвид изложеното, АС - Бургас намира предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за доказан и основателен до уважения от БОС размер 40 000 лв.

Стигайки до тези фактически и правни изводи, настоящата инстанция констатира, че те не се различават от изводите на първоинстанционния съд, поради което, като правилно и законосъобразно, решението на БОС, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горните съображения, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

Потвърждава решение № 251/06.10.2008 год., постановено по гр. д. № 167/2008 год. по описа на Бургаски окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ch3oh
Потребител
 
Мнения: 873
Регистриран на: 21 Ное 2007, 12:03

Re: Моля за практика по Чл. 159(1) ГПК

Мнениеот razli4na » 23 Апр 2010, 12:58

Благодаря много, но за съжаление, не ми върши работа. Търся практика относно преклузията за събиране на доказателства и незаконосъобразност относно допускане, приобщаване и вземане предвид на несвоевременно представени такива. Искам да изведа незаконосъобразност на съдебно решение мотивирано единствено върху такова несвоевременно представено и събрано, въпреки преклузията, доказателство.
razli4na
Активен потребител
 
Мнения: 1299
Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22

Re: Моля за практика по Чл. 159(1) ГПК

Мнениеот nikol52100 » 25 Апр 2010, 19:15

Това от мен,ако вече не е късно:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 392 ОТ 28.09.2009 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 394/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Златка Русева
Камелия Маринова

Като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч. гр. д. № 394 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. А. Ф. против определение № 1* от 3.06.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 889 по описа за 2009 г. на Окръжен съд В., гражданско отделение, с което е прието, че частната й жалба вх. № 6* от 1.03.2009 г. е процесуално недопустима и е прекратено частното въззивно производство.
Ответникът в частното касационно производство Н. В. Н. не е изразила становище.
Върховният касационен съд като взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Частното въззивно производство е образувано по частна жалба на Н. А. Ф. против протоколно определение от открито съдебно заседание на 26.03.3009 г. по гр. д. 6213 от 2008 г. на Районен съд В., с което е оставено без уважение искането по служебен път да бъде изискана преписка № 9* от 2007 г. на Варненска районна прокуратура. Окръжният съд е изложил съображения, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като атакуваното с нея определение не е сред посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК подлежащи на обжалване актове.
Изводът на въззивния съд е законосъобразен. Обжалваемостта на съдебните определения е изрично регламентирана в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, като на самостоятелен инстанционен контрол подлежат преграждащите развитието на делото определения и определенията изрично, посочени в закона. Определението по чл. 159, ал. 1 от ГПК, с което се отхвърля искане за събиране на доказателство, не препятства развитието на делото и приключването му със съдебно решение, нито е предвидена самостоятелна обжалваемост на същото. Законосъобразността на това определение подлежи на преценка в производството по обжалване на постановеното по спора съдебно решение, но не и при условията на глава ХХІ от ГПК.
Обстоятелството, че при изписване годината на образуване на частното съдебно производство /2008 г. вместо 2009 г./ е допусната очевидна фактическа грешка, както и останалите наведени в частната касационна жалба доводи са изцяло неотносими при преценка законосъобразността на атакуваното определение.
В обобщение частната жалба е неоснователна а въззивното прекратително определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1* от 3.06.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 889 по описа за 2009 г. на Окръжен съд - В.
Определението е окончателно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1346 ОТ 05.11.2009 Г. ПО ГР. Д. № 1077/2009 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Томов
Владимир Йорданов

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1077/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. Н. от гр. Г., срещу решение № 134 от 13.04.2009 г. по гр. дело № 202/2009 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 918 от 28.11.2009 г. по гр. д. № 975/2008 г. на Районен съд гр. Г. Оряховица, по отхвърлени искове на основание чл. 344, ал. 1 от КТ. В приложеното към жалбата изложение на основание за допускане на касационно обжалване се посочва обстоятелство по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по процесуален въпрос, свързан преклудирането на възможността ответникът да представя писмени доказателства след доклада на съда в първа инстанция, които доказателства не са посочени в отговора на исковата молба. Такива доказателства са били приети и решението неправилно е основано на тях. Друг процесуален въпрос е този за служебното назначаване на експертиза, която не е била поискана и следователно не е допустима по новия ГПК. Въпрос на материалното трудово право е поставен във връзка със съгласието на синдикална организация по чл. 333, ал. 4 от КТ за процесното съкращение, дали решението следва да е еднолично от председателя на организацията или да е взето от колективен орган. Като основание за допускане на касационно обжалване се посочва противоречие на възприетото от съда с практиката на Върховен касационен съд и ВС на РБ и по този въпрос който се оказва решаващ поради това, че след оспорване на еднолично даденото съгласие, извън процесуално допустимите срокове е представен писмен документ без достоверна дата, съставен за целите на процеса.
В отговор ответното С. "С" гр. З. оспорва да са налице предпоставки за допускане до касация.
След преценка, Върховен касационен съд, ІІІ гр. о. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен процесуален въпрос, за приложното поле на чл. 133 във вр. с чл. 147, ал. 1 от ГПК, предвид императива на чл. 159, ал. 1 от ГПК и правото да се сочат доказателства в случай, при който оспорването на документ е по съображения за правното му действие и нарушени предпоставки при съставянето му, допустимо ли е в този случай страната, ползваща се от документа, да представи ново (за процеса) доказателство в подкрепа на основание за съставянето на същия. Налице е критерия на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като няма още последователна практика по прилагането на горните процесуални институти. Останалите съображения за наличие на основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК не са довод за допускане до касационно обжалване, оплакванията на касаторката във връзка с тези въпроси подлежат на обсъждане по същество.
Воден от гореизложеното ВКС, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до касационно обжалване решение № 134 от 13.04.2009 г. по гр. дело № 202/2009 г. на Окръжен съд Велико Търново.
Делото да се докладва за насрочване.


РЕШЕНИЕ № 9936 ОТ 02.10.2008 Г. ПО АДМ. Д. № 4771/2008 Г., ІІ ОТД. НА ВАС

Чл. 159, ал. 1 ГПК


Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ КАЛИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА
ТАНЯ РАДКОВА

при секретар Станка Ташкова и с участието на прокурора Анна Банкова изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 4771/2008

Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Сашо Камбуров срещу решение № 857 от 20.11.2007 г. по адм. д. № 1630/2005 г. на Варненски окръжен съд, Административно отделение, ІV състав, като се прави довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на същото и връщане делото за ново разглеждане от друг състав.
Ответниците по касационната жалба вземат становище да се остави в сила решението.
Заключението на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна.
С решението си Варненският окръжен съд е остави без уважение жалбата на касатора против заповед № РД-14-387 от 05.08.2005 г. на началника на ДНСК - София. За да постанови решението си съдът е приел, че при наличие на фактическите и правни основания за издаване на заповедта същата е законосъобразна, а жалбата неоснователна.
Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В съдебното заседание от 19.10.2007 г., от пълномощника на касатора, е направено искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, които да установят обстоятелствата, че сградата е съществувала и е извършено само покриване на покрива, съобразно издаденото разрешение за строеж. Оспорил е единичната експертиза и е поискал назначаването на тройна експертиза със същата задача. Без да са налице предпоставките на чл. 159, ал. 1 ГПК съдът е оставил без уважение исканията, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 857 от 20.11.2007 г. по адм. д. № 1630/2005 г. на Варненски окръжен съд, Административно отделение, ІV състав.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
nikol52100
Потребител
 
Мнения: 110
Регистриран на: 03 Фев 2009, 22:01
Местоположение: Русе, Казанлък

Re: Моля за практика по Чл. 159(1) ГПК

Мнениеот razli4na » 26 Апр 2010, 10:13

Благодарности, колеги!
Ще се радвам, ако имам възможност и аз да помогна при нужда.
razli4na
Активен потребител
 
Мнения: 1299
Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22

Re: Моля за практика по Чл. 159(1) ГПК

Мнениеот pitasht » 22 Юни 2010, 13:09

във връзка с така цитираното опредление ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1346 ОТ 05.11.2009 Г. ПО ГР. Д. № 1077/2009 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС ot nikol52100
ето края на делото:

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Томов
Владимир Йорданов

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1077/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК.Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети май , две хиляди и десета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВпри участието на секретаря Р.Иванова .изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1077/2009 година. Производството е по реда на ГПК.Образувано е на касационна жалба на касационна В. Х. Н. от гр. Г., срещу решение №134от 13.04.2009г по гр.дело № 202/2009г. на Окръжен съд Велико Търново , с което е потвърдено решение №918 от 28.11.2009г по гр.д. № 975/2008г на Районен съд гр. Г. Оряховица , по отхвърлени искове на основание чл. 344 ал.1 от КТ за отмяна на уволнение поради съкращение на щата Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение напроцесуални правила , поради неправилно приобщаване и обсъждане на доказателства, представени от ответника след процесуалните срокове и несъобразяване с последиците на чл. 133от ГПК във връзка с тяхната недопустимост . Изтъкват се и други съществени процесуални нарушения ,недопустими процесуални действия по назначаване на експертиза и допускане на гласни доказателства ,непроизнасяне по част от твърденията на ищцата . Поддържа се и довод за материална незаконосъобразност по прилагането на чл. 333 ал.4 от КТ и необоснованост .Ответникът по касационната жалба С. „С” гр. З. оспорва оплакванията на касатора и моли съда да отхвърли жалбата . Съображения по същество са развити в отговор на пълномощника адв. Т, претендират се разноски .2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т. за приложното поле на чл. 133 във вр. с чл. 147 ал.1 от ГПК , предвид императива на чл. 159 ал.1 от ГПК и правото да се сочат допълнително доказателства от ответната страната , ползваща се от представен към отговора частен писмен документ , в случай , че същият се оспори по съображения за нарушени предпоставки при съставянето му и достоверност на дата на съставяне, а не само за правното му действие, допустимо ли е в този случай страната , ползваща се от документа ,макар и след срока по чл. 133 от ГПК , да представи ново за процеса писмено доказателство , в подкрепа на основанието за съставянето на същия. По изведения въпрос,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане и предвид обстоятелствата по делото , Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното : По иск на касаторката за отмяна на уволнение поради съкращение на щата и възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност „възпитател” при ответното С. „С” гр. З., който иск е бил основан единствено на твърдения за закононарушения при извършването на подбора по чл. 239 от КТ , несъобразяване с условията на колективния трудов договор за това и доводи за липса на мотиви в самата заповед за уволнение , приложените към отговора на исковата молба от ответния работодател писмени доказателства за изискано и получено от съответната синдикална организация положително предварително становище съгласно колективен трудов договор в процедура по чл. 333 ал.4от КТ (писма изх. №879/03.07.2008на Директора на С. и изх. №08/04.07.2008г от Председателя на СО на СБУ към КНСБ в същото училище) , са били в подкрепа на факти , наведени от самия ответник по твърдението , че е работодателят е предприел законосъобразно оспорваното съкращение . След постановяване на определението по реда на чл. 140 от ГПК от Горнооряховски районен съд , в срока до първото съдебно заседание , ищцовата страна е оспорила така представените към отговора писмени доказателства, не само с оглед правното им значение, но и поради липсата на предпоставки за съставянето им и достоверната им дата, при това не само ги е оспорила , но е навела нови отрицателни твърдения за факти, свързани със закрилата по чл. 333 ал.4 от КТ , процедурата по съставянето на самите документи и компетентността на съставителите им в качеството на представляващи синдикален орган С оглед на това в първото съдебно заседание по делото , на ответника е дадена възможност за становище по това оспорване , а в следващото насрочено съдебно заседание са приети представени от ответната страна писмени доказателства ,включително оспорваният понастоящем от касаторката - поради преклудиране на възможността за приобщаване към доказателствата , протокол № 9 от заседание 04.07.2008г на синдикалния комитет в училището . На протоколираното заседание е било взето решение за даване на съгласие във връзка със съкращението на конкретни служители, синдикални членове ,между които и настоящата ищца. Този документ също е оспорен от ищцовата страна , но както Горнооряховски районен съд , така и въззивният съд са основали на него (включително) изводите си за взето колективно решение на синдикален орган в процедура по чл. 333 ал.4 от КТ и за липса на нарушение , свързан с прилагането на този вид закрила в конкретния случай . </span></p> <p class=MsoBodyText style='text-align:justify;text-indent:13.5pt'><span style='font-size:12.0pt'> По поставения въпрос, правилно е даденото от Великотърновски окръжен съд разрешение,то е съответно на вложеното в процесуалните норми на чл. 131 ал.3 ГПК , чл. 159 ал.1 ГПК ,вр. чл.273 и чл. 235 ал.2 ГПК и чл.144 ал.1 от ГПК съдържание . В случай, че ищцовата страна оспори датата или компетентността за съставяне на приложен към отговора на ответника писмен документ и съдът ,на основание чл.143 ал.2 от ГПК ,като пояснение и допълване на исковата молба, приеме навеждането на нови факти във връзка със съставянето на документа ,като установяването на фактите е с правно значение предвид направеното допълване и съответно в тежест на ползващия се от документа ответник , последният е в процесуална възможност да представи допълнително писмени доказателства по този спорен предмет и след срока по чл. 131 ал.3 от ГПК , независимо дали към момента на отговора е разполагал с допълнително представеното в тази връзка писмено доказателство , или не. Предвид уредените в чл. 143 ал.2 от ГПК хипотези, правилото на чл. 144 ал.1 от ГПК изключва поставянето ответника в неравна възможност по отношение на допълнителните доказателства при оспорване. Писмено доказателство, представено в дадения от съда по този ред допълнителен срок, подлежи на приемане и обсъждане по същество, дори без да е изрично постановено определение по реда на чл. 144 ал.2 от ГПК. Липсата на определение по този ред не е основание представено от страната във връзка с оспорване допълнително доказателство в даден от съда срок , да бъде изключено, по аргумент от чл.131 ал.3 от ГПК или по аргумент за допуснато нарушение на чл. 159 ал.1 от ГПК. Предвид гореизложеното , касационната жалба на В. Х. Н. е неоснователна в основания си довод , дал основание за допускане на разглеждането й по същество , а именно , че в една част решаващият съд е основал изводите си на писмено доказателство , което недопустимо е било прието по делото . Великотърновски окръжен съд не е допуснал нарушение на процесуални правила при постановяване на решението си, като е отхвърлил и довод за процесуално нарушение на първостепенния съд във връзка с превишаване пределите на служебното начало ,с оглед допълване на формулираната от ищцовата страна задача на вещото лице при нейното възлагане . Съгласно чл. 195 ал.1 от ГПК,съдът има служебна роля в преценката по кой въпрос и в какъв обем са необходими специални знания. По същество е лишено от основание и оплакването , че ако част от показанията на изслушани пред първа инстанция свидетели касаят обстоятелства ,за които следва да съобразяват единствено писмените доказателства, то решаващата дейност на съда е опорочена поради това ,че тези свидетели са въобще разпитани. При конкретните обстоятелства фактическите изводи на въззивния съд са обосновани , що се отнася до реалния характер на съкращението. Съдът е проследил спазени ли са изискванията за подбор съгласно 329 ал.1 от КТ и от дадения положителен отговор на този въпрос не следва, че работодателят незаконосъобразно е игнорирал някакви други ,според касаторката уговорени в колективен трудов договор критерии за подбор . Не се касае и за еднолично дадено от некомпетентен синдикален орган съгласие по смисъла на чл. 333 ал.4 от КТ, в която насока ищцата не е провела успешно оспорване, а не е установено и то да е било изискуемо . Подборът в ответното училище е извършен между всички лица,заемащи същата или сходна длъжност ,т.е „учител – І-VІ клас” и „възпитател начален етап”, законът е спазен и постановеното от Великотърновски окръжен съд решение следва да бъде оставено в сила . С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят разноските по делото съгласно приложения списък , установени в размер на 500 лева. Р Е Ш И Оставя в сила по гр.дело № 202/2009г. на Окръжен съд гр. В.Осъжда В. Х. Н. от гр. Г. да заплати на С. „С” гр. З. сумата 500 лева разноски по делото ЧЛЕНОВЕ:


подчертах няколко абзаца които бихме могли да коментираме ако има желаещи
pitasht
Активен потребител
 
Мнения: 1020
Регистриран на: 19 Май 2006, 09:18

Re: Моля за практика по Чл. 159(1) ГПК

Мнениеот portokal » 23 Юни 2010, 12:12

Кое по-точно да коментираме?

BTW, не смятам, че с колективен трудов договор могат да се уговарят допълнителни критерии за подбор. Те може да са по-благоприятни за един работник, но за сметка на това ще са по-неблагоприятни за друг, доколкото от Х работници все трябва да бъдат подбрани У на брой за уволняване.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5286
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36


Назад към Взаимопомощ


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot], Yahoo [Bot] и 1 госта


cron