Българският правен портал

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Като осъществява задачите по предходната алинея, Наказателно-процесуалният кодекс осигурява защитата от престъпни посегателства срещу Република България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу правата и законните интереси на юридическите лица, и съдейства за предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността.

(2) Наказателно-процесуалният кодекс се прилага и при изпълнението на съдебни поръчки на друга държава, направени по силата на договор или при условията на взаимност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава, не подлежи на изпълнение от органите на Република България.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна, който е ратифициран, обнародван и влязъл в сила.

(2) Извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат.

(2) Съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани.

(2) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползуват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач.

(2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

(2) Обвиняемият се счита невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, в която се установява противното.

(3) На обвиняемия и на другите граждани, които участвуват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство разясняват на обвиняемия и на другите граждани, които участвуват в наказателното производство, техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват.

(2) Никой гражданин не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съда или на прокурора.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да освободят всеки гражданин, който незаконно е лишен от свобода.

(2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.

1. деянието не съставлява престъпление;

2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;

3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;

4. деецът е починал;

5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;

6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение за прекратяване на делото;

7. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;

8. (нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) в предвидените в Особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство;

9. (нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) са налице условията на чл. 466б, ал. 4.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) В случаите по точки 2, 3 и 8 на предходната алинея наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) В предвидените в Особената част на Наказателния кодекс случаи наказателно производство от общ характер не се образува, а образуваното се прекратява, ако няма съответна тъжба на пострадалия по чл. 186, ал. 3 до прокурора.

(5) (Попр. - ДВ, бр. 99 от 1974 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 70 от 1999 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Освен в случаите по алинея 1 не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато:

1. липсва тъжба;

2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 57;

3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини;

4. частният тъжител оттегли тъжбата си;

5. (доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебно заседание без уважителни причини. Тази разпоредба не се прилага, ако в съдебно заседание се яви негов повереник.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 70 от 1999 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) В случаите по точка 5 на предходната алинея пострадалият може да подаде нова тъжба, ако не е изтекъл срокът по чл. 57, ал. 4.

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) когато след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;

2. (точка 2 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., предишна т. 3, изм., бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 70 от 1999 г.) в случаите на чл. 268, ал. 3, ако разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина.

(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Наказателното производство може да се спре в случаите на чл. 207, ал. 3.

(1) Съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав от:

1. един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание;

2. съдия и двама съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда повече от пет години лишаване от свобода;

3. двама съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или доживотен затвор.

(2) При разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии.

(3) При разглеждане на делата като касационна инстанция Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии.

(4) Делата за престъпления от общ характер, извършени от лица, ползващи се с имунитет, или от членове на Министерския съвет, се разглеждат от Софийския градски съд.

(5) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава се произнасят еднолично в случаите, предвидени в този кодекс.

1. (изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 31 от 1990 г., изм., бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) който е участвувал в състава на съда, постановил присъда или решение в първата, въззивната или касационната инстанция, при възобновяване на наказателното дело или определение по чл. 152а, 152б, 237 или 414з;

2. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) който е извършвал разследване по делото;

3. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) който е бил прокурор по делото;

4. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.)който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото;

5. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник;

6. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) който е бил свидетел, поемно лице, експерт, преводач, тълковник или специалист - технически помощник по делото;

7. който е съпруг или близък роднина на лицата по точки 1-6;

8. който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда;

9. който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересуван, пряко или косвено, от изхода на делото.

(2) Страните могат да правят отводи до началото на съдебното следствие, освен ако основанията за това са възникнали или са им станали известни по-късно.

(3) Самоотводите и отводите трябва да бъдат мотивирани.

(4) По основателността на отводите и самоотводите съдът се произнася в тайно съвещание с участието на всички членове на състава.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., доп, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2003 г.) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления по чл. 95-110, 115, 116, 118, 119, 123, 124, 131, ал. 2, т. 1 и 2, 149, ал. 5, 152, ал. 4, 196а, 199, 203, 206, ал. 4, 212, ал. 5, 213а, ал. 3 и 4, 214, ал. 2, 219, 224, 225б, 225в, 243-250, 252-260, 278-278в, 282-283б, 287а, 301-307а, 319а-319е, 321, 321а, 330, ал. 2 и 3, 333, 334, 340-342, 343, ал. 1, буква "в" и ал. 2, буква "б", 349, ал. 2 и 3, 350, ал. 2, 354а, ал. 1 и 2, 354б, 354в, ал. 2-4, 356е-356и, 357-360 и 407-419 от Наказателния кодекс.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато наказателната отговорност се смекчава поради последващи обстоятелства, това не се взема предвид при определяне на подсъдността.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.)

(2) Когато по една или повече от присъдите подсъдимият е бил освободен от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66 от Наказателния кодекс, съдът, който определя общото наказание, решава и въпроса за изтърпяването му.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът определя и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.

(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато по делото се съберат данни за няколко престъпления, извършени от едно лице, производството за някое от престъпленията може да се отдели в друго производство. Подсъдността на новото дело се определя според общите правила.

(2) Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство.

1. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) на съда по местоживеене на лицето, ако е български гражданин, а ако няма местоживеене в страната - на съда, в района на който е завършено досъдебното производство;

2. на софийските съдилища, ако лицето е чужденец.

(2) Когато престъплението е извършено на български кораб или самолет извън пределите на страната, делото е подсъдно на съда, в чийто район се намира пристанището или летището, към което се числи корабът или самолетът.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Делата за престъпления, извършени от военнослужещи от въоръжените сили и от служещи в Министерството на вътрешните работи, които участват в международни военни или полицейски мисии в чужбина, са подсъдни на Софийския военен съд.

(2) Когато съдът намери, че делото е подсъдно на друг, равен по степен съд, прекратява съдебното производство и изпраща делото на този съд, а когато намери, че делото е подсъдно на по-горен или на военен съд - прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор.

(3) Когато съдът намери, че делото не следва да се разглежда от съд, а от друг орган, прекратява наказателното производство и изпраща делото на съответния орган.

1. много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд;

2. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно;

3. съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав.

(2) Докато трае спорът за подсъдност, органите, при които делото е висящо, извършват само действията, нетърпящи отлагане.

(2) Наказателните дела се разглеждат по касационен ред от Върховния касационен съд.

1. (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия;

2. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) решение, когато се произнася по основателността на жалба и протест или на предложение за възобновяване на наказателното дело;

3. определение - в останалите случаи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава постановяват разпореждания.

(2) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието.

(3) Съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите. Председателят се изказва и гласува последен.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът се произнася с обикновено мнозинство.

(5) Членовете на състава имат равен глас.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Всеки член от състава има право да заяви особено мнение, което трябва да мотивира. Когато докладчикът е на особено мнение, мотивите се изготвят от друг член на състава.

(7) В съдебното заседание определенията на съда и разпорежданията на председателя се произнасят устно и се вписват в протокола.

(2) В изпълнение на задачите по предходната алинея прокурорът:

1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) ръководи досъдебното производство;

2. участвува в съдебното производство като държавен обвинител;

3. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Прокурорът извършва следствени действия в случаите, предвидени в този кодекс.

(4) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отменява или изменява постановленията на непосредствено подчинените му прокурори, както и да извършва действия, включени в компетентността им. Неговите указания, дадени в писмена форма, са задължителни за тях.

(5) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

(6) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

1. в случаите на чл. 25, точки 1, 4-7 и 9;

2. ако е съпруг или близък роднина на член от състава на съда.

(2) В случаите по предходната алинея прокурорът е длъжен сам да си направи отвод.

(3) Отводът и самоотводът трябва да бъдат мотивирани.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) По основателността на отвода и самоотвода в досъдебното производство се произнася по-горният прокурор, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да встъпи в производството, образувано по тъжба на пострадалия, във всяко положение на делото и да поеме обвинението. В тези случаи наказателното производство не може да се прекрати на основание чл. 21, ал. 5, т. 3-5, но пострадалият може да поддържа обвинението наред с прокурора като частен обвинител.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Образуваното наказателно производство се движи по общия ред и не може да се прекрати на основанията, посочени в чл. 21, ал. 5 и 6.

(3) Пострадалият може да участвува в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец.

(4) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи обвинението като частен тъжител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) За предявения граждански иск се съобщава на заинтересуваните лица по ал. 1, които могат да предявят допълнителни искания.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато заинтересуваните лица по ал. 1 са предявили граждански иск, прокурорът може да направи допълнителни искания.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Прокурорът може да поддържа предявения граждански иск наред и независимо от заинтересуваните лица по ал. 1.

(5) Прокурорът може да предяви граждански иск и в полза на лица, които поради непълнолетие или психически или физически недостатъци не могат да защитят своите права и законни интереси.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Дознатели са служителите на Министерството на вътрешните работи, определени със заповед на министъра, а за престъпления по чл. 242, 242а и чл. 251 от Наказателния кодекс - и митническите служители, определени със заповед на министъра на финансите.

(3) Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурора.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2003 г.) Разследването на престъпления, извършени от лица, ползващи се с имунитет, и членове на Министерския съвет, се осъществява от следовател от Националната следствена служба.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) По основателността на отвода и самоотвода се произнася прокурорът, който упражнява ръководство и надзор върху дейността на разследващия орган.

(3) До решаването на отвода органът, срещу когото е предявен, извършва само онези действия, които не търпят отлагане.

(2) Подсъдимият има право и на последна дума.

(2) Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Молбата се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

(2) Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа.

(2) Тъжбата трябва да бъде подписана от подателя.

(3) Ако пострадалите са няколко, могат да подават обща тъжба.

(4) Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.

(2) Частният тъжител може да се установи в наказателното производство и като граждански ищец в случаите и по реда, установени в този кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(2) Молбата може да бъде устна или писмена.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато вредите от престъплението са предмет на финансов начет, гражданският иск се счита предявен с внасянето на обвинителния акт в съда.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Гражданският иск се предявява най-късно до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

(2) Гражданският ищец упражнява правата по предходната алинея в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.

(2) Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато съдебното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред граждански съд.

(2) Гражданският ответник упражнява правата по предходната алинея в пределите, необходими за защита срещу предявения против него граждански иск.

(2) Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.

(3) Не може да бъде защитник:

1. който е бил или е защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия;

2. който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем;

3. който е представлявал или е давал съвети на противната страна;

4. който е участвувал в производството в друго процесуално качество;

5. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) който е съпруг или близък роднина на лице, което е било или е съдия, съдебен заседател, прокурор или разследващ орган по делото.

(2) Пълномощното се изготвя в писмена форма и се подписва от обвиняемия и защитника.

(3) Защитникът може да заверява преписи от даденото му пълномощно и да преупълномощава със съгласието на обвиняемия друго лице за защитник.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Пълномощното важи за цялото наказателно производство, ако не е уговорено друго.

1. обвиняемият е непълнолетен;

2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защищава сам;

3. (изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от десет години;

4. обвиняемият не владее български език;

5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;

6. (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) когато делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия.

7. (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това.

(2) В случаите на точки 4 и 5 на предходната алинея участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган е длъжен да назначи за защитник лице, което упражнява адвокатска професия.

(4) Назначеният защитник се отстранява от наказателното производство, ако обвиняемият упълномощи друг защитник.

(2) Замяната на един защитник с друг може да стане само по молба или със съгласието на обвиняемия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Органът на досъдебното производство е длъжен да обясни на обвиняемия, че има право на защитник, и му осигурява възможност да се свърже с него. Той не може да извършва никакви действия по разследването, докато не изпълни това си задължение.

(2) Защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. Когато защитникът счита, че основните линии на защитата, предложени от обвиняемия, са несъвместими с неговите задължения, той уведомява своевременно обвиняемия и продължава защитата, ако не бъде отстранен от наказателното производство по предвидения за това ред.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Защитникът не може да отказва правна помощ на обвиняемия по отделни въпроси на обвинението под предлог, че обвиняемият има и друг защитник.

(2) Участието на защитника не е пречка обвиняемият да упражнява правата си по чл. 51.

(2) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговия родител, настойник или попечител са противоречиви, съответният орган му назначава особен представител - адвокат, който от негово име упражнява правата по чл. 52 и 60. Особеният представител участва като повереник в наказателното производство.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Разпоредбите на чл. 67, 68 и 69 се прилагат съответно и за повереника

1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;

2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;

3. (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение;

4. причините и условията, способствували за извършване на престъплението.

(2) Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен.

(3) Не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.

(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Обвиняемият не може да бъде разпитан по делегация или чрез видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина.

(3) (Нова - ДВ, бр. 31 от 1990 г) Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения.

(2) Преди разпита съответният орган установява самоличността на обвиняемия и му предявява обвинението.

(3) Разпитът на обвиняемия започва със запитване, признава ли се за виновен, след което се поканва да изложи, ако желае, във форма на свободен разказ всичко, което знае по делото.

(4) На обвиняемия могат да се поставят въпроси за допълване на неговите обяснения или за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия.

(5) Въпросите трябва да бъдат ясни, конкретни и свързани с обстоятелствата по делото. Те не трябва да подсказват отговори или да подвеждат към определен отговор.

(2) Лицата, между които се прави очна ставка, преди разпита се запитват познават ли се и в какви отношения се намират помежду си.

(3) С разрешение на съответния орган лицата, между които се прави очна ставка, могат да си задават въпроси.

(2) Не могат да бъдат преводачи лицата, посочени в чл. 121, ал. 1, точки 1-3.

(3) За неявяване или отказ да изпълни възложената му задача преводачът отговаря по чл. 122, ал. 3.

(4) Когато обвиняемият е глух или ням, назначава се тълковник.

(5) Разпоредбите на ал. 2 и 3 се прилагат и за тълковниците.

(2) Самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото.

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 31 от 1990 г.) обвиняемият, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда;

2. частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник;

3. поемните лица.

(2) Не могат да бъдат свидетели и лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях.

(2) Свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Свидетел, който се намира извън пределите на страната, може да бъде разпитан чрез видеоконференция или телефонна конференция.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до 100 лева и се довежда принудително на разпит. Ако в седемдневен срок от съобщението за наложената глоба свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят.

(5) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Свидетел, който извън случаите по чл. 94 и 96 откаже да свидетелства, се наказва с глоба двеста лева. Глоба в същия размер се налага и при всеки следващ отказ.

(2) Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник.

(2) Защитата на свидетеля се осъществява чрез:

1. запазване в тайна на неговата самоличност;

2. осигуряване на охрана.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Мярката осигуряване на охрана по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, се взема с тяхното съгласие или със съгласие на законните им представители.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) В акта на съответния орган за защита на свидетел по ал. 2, т. 1 се посочва: органът, който го издава; датата; данните за самоличността и идентификационният номер на лицето; видът на взетите мерки и обстоятелствата, които налагат това; подписите на органа и на лицето. Актът, документите и вещите, предадени или иззети от такъв свидетел, се съхраняват по специален ред, определен от министъра на правосъдието.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Преписи от протоколите за разпит на свидетеля без неговия подпис се предявяват незабавно на обвиняемия и на неговия защитник, а в съдебното производство - на страните, които писмено могат да поставят въпроси на свидетеля.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Органите на досъдебното производство и съдът разпитват тайно свидетеля и вземат мерки за запазване в тайна на неговата самоличност, включително когато се провежда разпит на свидетел извън страната чрез видеоконференция или телефонна конференция.

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдебното производство и съдът, а защитникът и повереникът - ако свидетелят е посочен от тях.

(8) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Мерките за защита на свидетеля се отменят по молба на лицето, по отношение на което са взети, или при отпадане на необходимостта от прилагането им с акт на органа по ал. 1.

(2) Органът, който извършва разпита, поканва свидетеля да даде добросъвестно показания и го предупреждава за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да направи това, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства.

(3) Свидетелят дава обещание, че добросъвестно и точно ще изложи всичко, което знае по делото.

(4) На лицата, посочени в чл. 94, се разяснява правото им да се откажат да свидетелствуват.

(5) Свидетелят излага във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) При съществено противоречие между показанията на свидетелите може да се извърши очна ставка, освен в случаите по чл. 97а, ал. 2, т. 1.

(7) Разпоредбите на чл. 87, ал. 1, 88, ал. 4 и 5 и 90 се прилагат съответно и при разпита на свидетеля.

(8) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Разпит на свидетел извън страната може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция в съответствие с разпоредбите на този кодекс и при условията на международен договор, по който Република България е страна.

(2) Непълнолетният свидетел се разпитва в присъствието на лицата по предходната алинея, ако съответният орган намери това за необходимо.

(3) С разрешение на органа, който извършва разпита, лицата по ал. 1 могат да задават въпроси на свидетеля.

(4) Органът, който извършва разпита, разяснява на малолетния свидетел необходимостта да даде правдиви показания, без да му отправя предупреждения за отговорност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Протоколът се подписва от органа, извършил действията по разследването или съдебните следствени действия.

(2) Веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят.

(3) Когато делото се предава от един орган на друг, веществените доказателства се предават заедно с него.

(4) Веществени доказателства, които поради размерите си или други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Парите и другите ценности се предават за пазене в търговска банка, обслужваща държавния бюджет или в Българска народна банка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на собствениците им, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни изясняването на обстоятелствата по делото.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Предметите, иззети като веществени доказателства, които подлежат на бързо разваляне и не могат да се върнат на собствениците им, с разрешение на прокурора се предават на съответните учреждения и юридически лица за ползуване според предназначението им или се продават и получената сума се внася в търговска банка, обслужваща държавния бюджет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Отказът на прокурора по ал. 2 може да бъде обжалван от собственика пред съответния първоинстанционен съд. Съдът се произнася по жалбата еднолично в закрито заседание.

(5) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Наркотичните вещества, прекурсорите и растенията, съдържащи наркотични вещества, могат да бъдат унищожени преди приключване на наказателното производство по реда и при условията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този случай до приключване на производството се пазят само иззетите представителни проби.

(2) Предметите, иззети като веществени доказателства, притежаването на които е забранено, се предават на съответните учреждения или се унищожават.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Писмата, книжата или други писмени актове, иззети като веществени доказателства, се оставят към делото или се предават на заинтересуваните учреждения, юридически и физически лица.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., попр. ДВ, бр. 65 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) За тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздел I, II, IV, V, VIII и IХ, глава пета, раздели I - VІІ, глава шеста, раздели II - IV, глава осма, раздел I до IV, глава единадесета, раздели от I до IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета, както и за всички престъпления по глава девета "а" и по чл. 219, ал. 4, предложение второ, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ, чл. 321, 321а, 356к и 393 от Особената част на Наказателния кодекс веществени доказателствени средства са и кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, записи върху носител на компютърни информационни данни, фотоснимки и белязани предмети, изготвени по реда на този кодекс.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Доставчиците на компютърно-информационни услуги са длъжни да подпомагат съда и органите на досъдебното производство при събирането и записването на компютърни информационни данни чрез прилагане на специални технически средства само когато това се налага за разкриване на престъпления по ал. 2.

(4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2003 г.) За разследване на престъпленията по ал. 2 съдът и органите на досъдебното производство могат да събират и проверяват и веществените доказателствени средства, получени съобразно Закона за специалните разузнавателни средства.

(5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Материалите по предходните алинеи се прилагат към делото.

(6) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на веществени доказателствени средства, изготвени по ал. 2 и 4, както и само на тях и на свидетелски показания по чл. 97а.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Разрешението за използванена специални разузнавателни средства по отношение на военнослужещите се дава предварително от председателя на съответния военен съд или от изрично упълномощен от него заместник-председател.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2003 г.) Органът по ал. 1 и 2 се произнася с писмено разпореждане незабавно след получаване на мотивирано писмено искане от съответния ръководител по чл. 13, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, а когато има започнато досъдебно производство - от ръководителя по чл. 13, ал. 1, т. 4 и 5 от същия закон. Препис от разрешението се връчва на длъжностното лице използващо специални разузнавателни средства.

(4) За издадените разрешения по предходните алинеи в съда се води специален регистър.

(5) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) При условията и по реда на предходните алинеи разрешение за използване на специални разузнавателни средства може да даде и председателят на съответния апелативен съд или изрично упълномощен от него заместник-председател, когато органът по ал. 1 и 2 откаже да даде исканото разрешение.

(2) Министърът на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства от службите по ал. 1 въз основа на разрешението по чл. 111а

(3) Срокът за използване на разрешение за специални разузнавателни средства не може да бъде по-дълъг от два месеца.

(4) В случай на необходимост срокът по ал. 3 може да бъде продължен по реда на чл. 111а с още четири месеца.

(5) Използването на специални разузнавателни средства се преустановява, когато:

1. е постигната предвидената цел;

2. използването им не дава резултати;

3. срокът на разрешението е изтекъл.

(6) При преустановяване използването на специалните разузнавателни средства незабавно се уведомява писмено и мотивирано органът, дал разрешението. В случаите на точка 2, на ал. 5 той разпорежда унищожаването на събраните данни.

(2) Когато за това са необходими специални знания и подготовка, назначава се специалист - технически помощник.

(3) Не могат да бъдат специалисти - технически помощници лицата, посочени в чл. 121, ал. 1.

(4) Специалистът - технически помощник изпълнява възложената му задача под непосредствен надзор и ръководство на органа, който го е назначил.

(5) За неявяване или отказ да изпълни възложената му задача без уважителни причини специалистът - технически помощник отговаря по чл. 122, ал. 3.

(6) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Веществените доказателствени средства по чл. 111, ал. 2 се изготвят от съответните органи на Министерството на вътрешните работи под непосредствения надзор и ръководство на органа, дал разрешението, и при ограниченията на чл. 112, ал. 3.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Изготвянето на веществени доказателствени средства по чл. 111, ал. 2 се отразява в протокол, подписан от лицата и ръководителя на службата, изготвила вещественото доказателствено средство, в който се посочват: времето и мястото на изготвянето му, самоличността на лицето, за което се отнасят данните, използваните способи, както и текстово възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство. Към протокола се прилагат искането за използване на специалното разузнавателно средство, разрешението за използването му и разпореждането на министъра на вътрешните работи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът събира доказателства по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато е постановена от съд, делегацията се изпълнява от районния съдия, а когато е постановена от орган на досъдебното производство - от съответния орган на разследването.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато намери за необходимо, органът, който разглежда делото, може да извърши отделни действия по ал. 1 и в района на друг орган.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица, освен в случаите, когато се провеждат в съдебно заседание.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Поемните лица се избират от органа, извършващ следственото действие, между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересувани от изхода на делото, като са длъжни да се явят, след като са поканени, и да останат на разположение, докато са необходими.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) За неизпълнение на задълженията си по ал. 3 поемните лица отговарят като свидетели.

(5) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Поемните лица имат следните права: да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им се заплатят разноските, които са направени.

(6) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Органът, който извършва следственото действие, запознава поемните лица с правата им по ал. 5.

(2) Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно:

1. причината на смъртта;

2. характера на телесната повреда;

3. вменяемостта на обвиняемия или заподозрения;

4. способността на обвиняемия или заподозрения с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях;

5. способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях.

(2) Предходната алинея се прилага и спрямо свидетелите, когато е необходимо да се провери дали те са оставили следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни да предоставят изискваните образци за сравнително изследване, а при отказ те се изземват принудително.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Когато образците за сравнително изследване са свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, се иска разрешение от съответния първоинстанционен съд, освен ако лицето е дало писмено съгласие за това.

(5) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Вземането на образци за сравнително изследване по ал. 3 и 4 се извършва по правилата на медицинската практика и без да се застрашава здравето на лицата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Препис от акта за назначаване на експертизата се изпраща на ръководителя на учреждението или организацията, който осигурява условията за нейното извършване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато е невъзможно да се назначи експерт по ал. 1, органът, който назначава експертизата, може да я възложи на специалисти извън съответните учреждения или организации.

1. лицата, спрямо които са налице основанията по чл. 25, точки 1-5 и 7-9;

2. свидетелите по делото;

3. лицата, които се намират в служебна или друга зависимост от обвиняемия или неговия защитник, от пострадалия, частния тъжител, гражданския ищец, гражданския ответник или от техните повереници;

4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) лицата, които са извършили ревизията, чиито материали са послужили като основание за започване на разследването;

5. лицата, които не притежават необходимата професионална правоспособност, ако такава правоспособност се изисква.

(2) В случаите по предходната алинея експертът е длъжен сам да си направи отвод.

(3) Заинтересуваните лица предявяват отвода пред органа, който е назначил експертизата.

(2) Експертът може да откаже да даде заключение само когато поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или материалите с които разполага, не са достатъчни, за да си състави обосновано мнение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) За неявяване или отказ да даде заключение без уважителни причини експертът се наказва с глоба до 200 лева. Ако в седемдневен срок от съобщението за наложената глоба експертът посочи уважителни причини, глобата се отменя.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Разпит на експерт, който се намира извън страната, може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато това се налага от обстоятелствата по делото.

(2) Когато експертите са повече от един, те имат право да се съвещават, преди да дадат заключението. При единодушие експертите могат да възложат на един от тях да изложи пред съответния орган общото заключение, а когато са на различно мнение - всеки от тях дава отделно заключение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Актът за назначаване на експертизата се връчва на експерта, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако откаже да даде заключение или даде невярно заключение.

(2) Заключението се подписва от експерта.

(3) Ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение за делото, но по които не му е била поставена задача, експертът е длъжен да ги посочи в заключението си.

(2) Когато не е съгласен със заключението на експерта съответният орган е длъжен да се мотивира.

(2) До извършване на огледа се вземат мерки да не се заличат следите от престъплението.

(2) При извършване на огледа всичко се изследва, както е заварено, а след това се правят и необходимите размествания.

(3) Огледът се извършва през деня, освен когато случаят не търпи отлагане.

(2) Погребението на трупа - предмет на огледа, се извършва с разрешение на прокурора.

(3) Изравяне на труп се допуска по нареждане на съда или на прокурора в присъствие на съдебно-медицински експерт.

(4) Заравянето на трупа се допуска с разрешение на органа, който е наредил изравянето.

(2) Когато се налага освидетелствуваното лице да бъде съблечено, поемните лица трябва да бъдат от същия пол. Ако длъжностното лице, което следва да извърши освидетелствуването, е от друг пол, освидетелствуването се извършва от лекар.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Оглед на лице в досъдебното производство се извършва с писменото му съгласие, а без такова съгласие - с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд. В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат оглед без предварително разрешение, като протоколът се представя за одобряване на съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.

(2) По искане на съда или на органите на досъдебното производство доставчиците на компютърно-информационни услуги са длъжни да осигурят запазването на достатъчно данни за трафика с цел проследяване на пътя, по който е предадена информацията, имаща значение за делото, която преминава през компютърната информационна система.

(2) Претърсване може да се извърши и с цел да се издири лице или труп.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат претърсване и изземване без разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или съдия от най-близкия, еднакъв по степен съд. Протоколът за извършеното следствено действие се представя за одобряване на съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В съдебното производство претърсване и изземване се извършват по решение на съда, който разглежда делото.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато лицето, което използува помещението, или член на семейството му не може да присъствува, претърсването и изземването се извършват в присъствието на домоуправителя или на представител на общината или кметството.

(3) Претърсването и изземването в помещение, което се ползува от държавни или обществени служби, се извършват в присъствието на представител на службата.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Претърсване и изземване в помещения на чуждестранни представителства и на представителства на международни организации и в жилища на техни служители, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се извършват със съгласието на ръководителя на представителството и в присъствието на прокурор и представител на Министерството на външните работи.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато претърсването и изземването са свързани с компютърни информационни системи и програмни продукти, действията се извършват в присъствието на специалист - технически помощник.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Преди да пристъпи към претърсване и изземване, съответният орган представя разрешението за това и предлага да му се посочат търсените предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни.

(3) Органът, който извършва претърсването, има право да забрани на присъствуващите да влизат във връзка с други лица или помежду си, както и да напускат помещението, докато завърши претърсването.

(4) При претърсването и изземването не могат да се извършват действия, които не се налагат от тяхната цел. Помещения и хранилища се отварят принудително само при отказ да бъдат отворени, като се избягват ненужни повреди.

(5) Когато при претърсването и изземването се разкрият обстоятелствата от интимния живот на гражданите, вземат се необходимите мерки те да не се разгласяват.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Иззетите предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни се предявяват на поемните лица и другите присъствуващи. Когато е необходимо, те се опаковат и запечатват на мястото на изземването им.

(7) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Изземването на компютърни информационни данни се извършва чрез запис върху хартиен носител и друг носител. Когато носителят е хартиен, всяка страница се подписва от лицата по чл. 136. В останалите случаи носителят се запечатва с бележка, в която се посочват: органът, извършил изземването, делото, датата и имената на всички присъстващи съгласно чл. 136, които се подписват. Разпечатването на носителя за нуждите на разследването се допуска само с разрешение на прокурора и се извършва в присъствието на поемни лица и специалист-технически помощник. В съдебното производство разпечатването се извършва по решение на съда от специалист - технически помощник.

1. при задържане;

2. когато има достатъчно основание да се счита, че лицата, които присъствуват при претърсването, са укрили предмети или книжа от значение за делото.

(2) Обискът се извършва от лице от същия пол в присъствието на поемни лица от същия пол.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Протоколът за извършеното следствено действие се представя за одобряване на съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.

(2) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Задържането и изземването на кореспонденция в досъдебното производство се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или съдия от най-близкия, еднакъв по степен съд.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Задържането и изземването на кореспонденция в съдебното производство се извършват по решение на съда, който разглежда делото.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Изземването и изследването на кореспонденция, която се намира в учреждение, се извършват в присъствието на поемни лица, избрани между служителите на учреждението.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Разпоредбите на алинеи 1-4 се прилагат и при задържането и изземването на електронна поща.

(6) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Разпоредбите на алинеи 1-5 не се прилагат по отношение на защитника на обвиняемия.

(2) Когато е необходимо, при извършването на следствения експеримент присъствува експерт или специалист - технически помощник.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица, по възможност сходни с него по външност, като се вземат мерки то да не осъществи пряк контакт с разпознаващия.

(3) Когато не е възможно да се покаже самото лице, показва се негова снимка заедно със снимките на три или повече лица.

(4) Предметите се представят за разпознаване заедно с други еднородни предмети.

(5) На обвиняемия, заподозрения или свидетеля се предлага да посочи лицето или предмета, до който се отнасят дадените от него обяснения или показания, и да обясни по какво ги е разпознал.

1. подписка;

2. гаранция;

3. домашен арест;

4. задържане под стража.

(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато обвинението се повдига при условията на чл. 268, ал. 3, точки 2 и 3, мярка за неотклонение се взема след издирването на обвиняемия.

(2) При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.

(3) (Нова - ДВ, бр. 84 от 1994 г., изм., бр. 50 от 1995 г., отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

(2) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Актът се предявява на обвиняемия, който се задължава да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес.

(2) При определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото положение на обвиняемия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или друго лице. При първоначално вземане на мярка за неотклонение гаранция или при изменение на мярката за неотклонение от подписка в гаранция съответният орган определя срок за представянето й, който не може да бъде по-малък от 3 дни и по-голям от 15 дни.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато гаранцията не бъде представена в определения срок, съдът може да вземе на подсъдимия по-тежка мярка за неотклонение, а в досъдебното производство прокурорът може да направи искане по чл. 151, ал. 2 или чл. 152а. Такова искане може да направи и разследващият орган при условията на чл. 152а, ал. 2.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) При изменение на мярката за неотклонение от по-тежка в гаранция обвиняемият се освобождава след внасянето й.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Оттегляне на гаранцията не се допуска.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Гаранцията се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието.

(2) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Мярката за неотклонение домашен арест в досъдебното производство се взема и контролира от съда по реда на чл. 152а и 152б.

(2) (Изм. - ДВ. бр. 31 от 1990 г., бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража опасността по ал. 1 е налице, когато:

1. обвинението е за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив или повторно;

2. обвинението е за тежко умишлено престъпление и обвиняемият е осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс;

3. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление отпадне, мярката за неотклонение задържане под стража се изменя в по-лека.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1993 г., предишна ал. 3, изм., бр. 50 от 1995 г.) Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от една година, ако обвинението е за тежко умишлено престъпление, и повече от две години, ако обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или доживотен затвор. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца.

(5) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) След изтичането на сроковете по ал. 4 задържаният се освобождава незабавно по разпореждане на прокурора.

(6) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато в досъдебното производство се установи, че са налице основанията по ал. 3, прокурорът по свой почин изменя мярката за неотклонение задържане под стража в по-лека.

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 31 от 1990 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Децата на задържания, ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват чрез съответната община или кметство в детска ясла, детска градина или интернат.

(2) Когато прокурорът не уважи предложение на съответния разследващ орган за внасяне на искане по ал. 1, разследващият орган може сам да направи искането пред съда.

(3) Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от органа на досъдебното производство, който е направил искането. При необходимост съответният орган може да постанови задържане на обвиняемия до довеждането му пред съда. Това задържане не може да продължи повече от 72 часа, ако е постановено от прокурора, и повече от 24 часа, ако е постановено от разследващия орган.

(4) Когато е постановил задържане по ал. 3, разследващият орган незабавно уведомява прокурора.

(5) Съдът разглежда незабавно делото еднолично в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. В случаите по ал. 2 съдът може да изслуша разследващия орган, ако се яви в съдебното заседание.

(6) Съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража, когато от данните по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението и са налице основанията по чл. 152.

(7) Когато не са налице основанията по ал. 6, съдът взема по-лека мярка за неотклонение.

(8) Съдът се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание и се изпълнява незабавно. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок не по-дълъг от седем дни в случай на жалба или протест.

(9) Определението подлежи на жалба и протест пред съответния въззивен съд в тридневен срок.

(10) Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на жалба и протест.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

(3) Искането на обвиняемия или неговия защитник се прави чрез съответния орган на досъдебното производство, който е длъжен незабавно да уведоми прокурора и да изпрати делото на съда.

(4) Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, ако заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.

(5) Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, и се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание. С обявяване на определението съдът насрочва делото в случай на жалба или протест пред въззивния съд в срок не по-дълъг от седем дни.

(6) Определението се изпълнява незабавно след изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден протест, който не е в интерес на обвиняемия.

(7) Когато искането е направено от обвиняемия или неговия защитник и с определението по ал. 5 се потвърждава мярката за неотклонение, съдът може да определи срок, в който ново искане на същите лица е недопустимо. Този срок не може да бъде по-дълъг от два месеца от влизане в сила на определението и не се прилага, когато искането се основава на внезапно влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.

(8) Определението подлежи на жалба и протест пред съответния въззивен съд в тридневен срок.

(9) Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, когато заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на жалба и протест.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато с влязлото в сила определение е взета мерка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Предходните алинеи се прилагат съответно и в случаите, когато обвиняемият е задържан поради невнасяне на определената от съда гаранция.

(2) Ако мярката за неотклонение е гаранция, парите или ценните книжа се отнемат в полза на държавата. В тези случаи може да бъде определена и гаранция в по-голям размер.

(2) Прокурорът се произнася в тридневен срок по искането на обвиняемия за разрешение по ал. 1.

(3) Отказът на прокурора подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд.

(4) Съдът разглежда незабавно жалбата еднолично в закрито заседание и се произнася незабавно с определение, с което потвърждава отказа на прокурора или разрешава на обвиняемия да напусне пределите на Република България. Определението не подлежи на жалба и протест.

(5) В съдебното производство правомощията по ал. 1 се осъществяват от съда, който разглежда делото.

(2) В досъдебното производство съответният първоинстанционен съд се произнася еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник.

(3) Определението подлежи на жалба и протест пред съответния въззивен съд в тридневен срок.

(4) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.

(5) Когато отпадне нуждата от взетата мярка, в досъдебното производство отстраняването от длъжност се отменя от прокурора или по искане на обвиняемия от съда по реда на предходните алинеи.

(2) Съдът се произнася с определение в открито заседание, в което изслушва експерт-психиатър и лицето, чието настаняване се иска. Участието на прокурор и защитник е задължително.

(3) Определението, постановено в досъдебното производство, подлежи на жалба и протест пред съответния въззивен съд в тридневен срок.

(4) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.

(5) Ако срокът за изследване, определен от съда, се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен еднократно с не повече от тридесет дни по реда на ал. 2.

(6) Времето, през което лицето е било настанено в психиатрично заведение, се зачита като задържане под стража.

(2) По искане на пострадалия в досъдебното производство съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на иска по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(3) В случаите по чл. 47 мерките по ал. 2 се вземат по искане на прокурора.

(2) В съдебното производство съдът взема мерките по ал. 1 по искане на прокурора.

(2) Обвиняемият и свидетелят могат да бъдат доведени принудително без предварително призоваване, когато са се укрили или нямат постоянно местоживеене.

(3) Принудителното довеждане на обвиняемия се извършва през деня, освен когато не търпи отлагане.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Принудителното довеждане се извършва от службите на Министерството на правосъдието, а в случаите, когато е постановено от дознател като орган на полицейското производство - от службите на Министерството на вътрешните работи.

(5) За принудително довеждане на затворници се прави искане пред администрацията на съответния затвор или поправителен дом.

(6) (Попр. - ДВ, бр. 99 от 1974 г.) Военнослужещите се довеждат от съответните военни органи.

(7) Решението за принудително довеждане се предявява на лицето, което трябва да бъде доведено.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Разпоредбите на ал. 3-7 се прилагат и при принудително довеждане на свидетел по чл. 95, ал. 4.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато връчването не може да стане съгласно предходната алинея, то се извършва чрез службите на Министерството на вътрешните работи или службите на Министерството на правосъдието.

(3) Връчването на военнослужещи става чрез съответното поделение или учреждение.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) На служители и работници връчването може да стане чрез работодателя.

(5) Връчването на малолетни става чрез техните законни представители.

(6) На лишените от свобода и на задържаните под стража връчването става чрез съответните учреждения.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) На физически и юридически лица, както и на учреждения, които се намират в чужбина, връчването става съгласно договора за правна помощ със съответната държава, а когато няма договор - чрез Министерството на външните работи.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) В бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса, факса или с телеграма. Призоваването по телефона и факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, призоваването с телеграма - с известие за доставянето й, а по телекса - с писменото потвърждаване за получено съобщение.

(9) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Присъствието на свидетелите по чл. 97а се осигурява от прокурора.

(2) В съобщението се посочва процесуалното действие, което е извършено или което лицето следва да извърши.

(3) Призовките и съобщенията се подписват от съответното длъжностно лице.

(2) Когато лицето отсъствува, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя, домоначалника или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато призовките, съобщенията и книжата са предназначени за обвиняем, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец и граждански ответник, който отсъства, и е невъзможно връчването им на лицата по ал. 2, те могат да се връчват и на защитника и повереника, ако те се съгласят да ги приемат.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Ако получателят или лицето по ал. 2 и 3 не може или откаже да подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието поне на едно лице, което се подписва.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) На учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да приема книжа.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Лицето, чрез което става връчването, подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата.

(2) В разписката се отбелязват датата на връчването, името и длъжността на лицето, което е извършило връчването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Същото наказание се налага и на лицето по чл. 160, ал. 2, 3 и 5, което не изпълни задълженията си по връчването.

(2) Срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден.

(3) Срокът, който се изчислява в седмици и месеци, изтича в съответния ден на последната седмица или на съответното число на последния месец. Когато последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния ден на месеца.

(4) Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.

(2) Ако срокът по предходната алинея е пропуснат по уважителни причини, съответният орган може да даде нов срок.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Молбата за възстановяване на срока се подава до съда или до органа на досъдебното производство в седемдневен срок от деня, в който са престанали да действуват причините за пропускане на срока.

(3) Едновременно с подаването на молбата за възстановяване на срока се извършва и действието, срокът за което е пропуснат.

(4) По молба на заинтересуваното лице изпълнението на действието, за което е пропуснат срокът, може да бъде спряно.

(5) Молбата за възстановяване на срока се разглежда в седемдневен срок от постъпването й.

(6) Възстановяването на срока от съда се решава в съдебно заседание с призоваване на страните.

(2) По дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, разноските се внасят предварително от заинтересуваната страна, а ако не са внесени, дава й се седемдневен срок да ги внесе.

(2) Възнаграждението на свидетели - работници или служители, се определя от съда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати.

(3) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен.

(2) За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд.

1. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г., в сила от 14.04.2005 г.) за престъпления от общ характер по чл. 95 - 110, 115 - 120, 122 - 124, 127, 162 - 169в, 219, 224, 227б - 227е, 253 - 260, 282 - 285, 286 - 299, 301 - 307а, 320, 322, 340 - 341б, 342, 343, 356г - 356к, 357 - 360 и чл. 407 - 419 от Наказателния кодекс;

2. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г., в сила от 14.04.2005 г.) за престъпления, извършени от непълнолетни; от лица с физически или психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами; от чужди граждани освен когато са налице условията по чл. 408б, ал. 2; за престъпления, извършени в чужбина.

(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Извън случаите по ал. 1, т. 1 прокурорът може да образува предварително производство, когато това се налага от фактическа и правна сложност на случая.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Извън случаите по ал. 1 се провежда полицейско производство.

1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г., в сила от 14.04.2005 г.) по чл. 95 - 110, 162, ал. 3 и 4, 224, 340 - 341б, 356г - 356к, 357 - 360 и 407 - 419 от Наказателния кодекс;

2. извършени в чужбина.

(2) Извън случаите по ал. 1 предварителното производство се извършва от следователите от съответните окръжни следствени служби.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и когато това се налага от значителен обществен интерес, главният прокурор на Република България или директора на Националната следствена служба може да разпореди разследването на дела по ал. 2 да се извърши от следователите от Националната следствена служба.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Главният прокурор на Република България може да разпореди надзора и ръководството върху следователя по дела, разследвани от Националната следствена служба, да се извърши от определени от него прокурори от Върховната касационна прокуратура.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението.

(2) Предварителното производство може да се извърши в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на лицето, уличено в извършване на престъплението, или където е местоживеенето на повечето уличени лица или повечето свидетели, когато:

1. обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища;

2. това се налага, за да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването.

(3) Въпросите по предходната алинея се решават от прокурора, в района на който е започнало предварителното производство. До произнасянето на прокурора се извършват само онези следствени действия, които не търпят отлагане.

(4) Извън случаите по ал. 2 с разрешение на главния прокурор предварителното производство може да бъде извършено и в друг следствен район с оглед по-пълното разследване на престъплението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., предишен текст на чл. 176 - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) При упражняване на ръководство и надзор за законност върху дейността на следователите прокурорът може:

1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) да проучва и проверява всички материали по следственото дело и да им дава указания по разследването;

2. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

3. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) да участвува при извършване на действията по разследването;

5. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) да отстранява следователя, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването;

6. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) да изземва делото от един следовател и да го предава на друг;

7. да възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;

8. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) да отменя по свой почин или по жалба на заинтересуваните лица постановленията на следователя.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато не е съгласен с постановленията и писмените указания на прокурора, следователят може да направи възражение пред по-горния прокурор.

(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) По-горният прокурор се произнася в тридневен срок от получаване на възражението с постановление, което е задължително за следователя и не подлежи на възразяване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато е необходимо, прокурорът или следователят предупреждава срещу подпис лицата, които присъствуват при извършване на следствените действия, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото и в противен случай ще носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс.

(2) Всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г. отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Жалбата се подава чрез органа, който е издал постановлението, или направо до прокурора, който е компетентен да я разгледа. В първия случай тя се изпраща незабавно на съответния прокурор с писмено становище.

(2) Прокурорът е длъжен да се произнесе по жалбата в тридневен срок от получаването й.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Учреждението или юридическото лице са длъжни да разгледат предложението и в месечен срок от получаването му да уведомят органа, който го е направил, за взетите мерки.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

(2) Предварително производство може да се образува и когато се налага извършване на неотложни следствени действия.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) В предвидените в Особената част на Наказателния кодекс случаи, предварително производство се образува, ако пострадалият подаде до прокурора тъжба съгласно изискванията на чл. 188. Образуваното по този ред предварително производство не може да бъде прекратено на основание на чл. 21, ал. 1, т. 8.

1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) съобщения до прокурора или следователя за извършено престъпление;

2. статии, бележки и писма за извършено престъпление, публикувани в печата;

3. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) лично явяване на дееца пред прокурора или следователя с признание за извършено престъпление.

4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) непосредствено разкриване от прокурора или следователя на признаци за извършено престъпление;

5. (нова - ДВ, бр. 38 от 2004 г.) решение на Сметната палата за търсене на отговорност, с приложени към него материали от одита или одитния доклад по чл. 52, ал. 1 от Закона за Сметната палата.

(2) Съобщенията могат да бъдат устни или писмени. Писмените съобщения могат да бъдат законен повод за образуване на предварително производство само ако са подписани. За устните съобщения се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от органа, който ги приема.

(2) За образуване на предварително производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно приложимия наказателен закон.

(2) В случаите по ал. 1 предварителното производство се счита за образувано от съставянето на акта за съответното действие и не се прилагат правилата по чл. 192-193 и чл. 194.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1993 г., отм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.)

(3) (Ал. 3 зал., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.)

(2) В случаите по предходната алинея, когато съответните органи на Министерството на вътрешните работи преценят, че са събрани достатъчно данни, уличаващи определено лице в извършване на престъпление, предават събраните материали на следователя.

(2) (Предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Когато откаже да образува предварително производство, прокурорът незабавно уведомява пострадалия и лицето, направило съобщението.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) По жалба на заинтересуваното лице или по свой почин по-горният прокурор може да образува предварително производство.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) При промяна на подследствеността, обединяване или разделяне на наказателни дела, както и в случаите по чл. 172а, ал. 3 и чл. 176, ал. 2, т. 6 извършените следствени и други процесуални действия, както и събраните и проверени доказателства запазват процесуалната си стойност.

(2) Когато следователят поиска, органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да му окажат съдействие при извършване на отделни следствени действия.

1. лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след извършването му;

2. очевидец посочи лицето, извършило престъплението;

3. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) върху тялото или дрехите на лицето, или в жилището му са открити явни следи от престъплението;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 31 от 1990 г.) лицето се е опитало да избяга или след съответна проверка не може да се установи самоличността или местоживеенето му и има достатъчно данни, че е извършило престъпление.

(2) Когато в случаите по предходната алинея следователят нареди предварително задържане, в постановлението трябва да се изложи основанието за това.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Прокурорът е длъжен веднага да потвърди или да отмени задържането. В случаите на чл. 202, ал. 1, точки 1 и 3, ако задържането е за тежко престъпление от общ характер, прокурорът може да продължи срока до три дни.

(3) (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп. - ДВ, брр. 64 от 1997 г.) Ако до изтичането на срока по ал. 1 и 2 не се предяви обвинение срещу заподозрения, следователят е длъжен да го освободи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) По отношение на обясненията на лицето по предходната алинея се прилагат съответно разпоредбите на чл. 73, 87, 88, ал. 1, 2, 4 и 5, 89-91.

(2) В постановлението се посочват: датата и мястото на издаването му; органът, който го издава; трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем; престъплението, в което се обвинява; доказателствата, на които се основава обвинението, ако това няма да затрудни следствието, и наказателният закон, по който лицето се привлича като обвиняем.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Не се съставя постановление за привличане като заподозрян или обвиняем, а съставеното се отменя за лице, ползващо се с имунитет. Наказателното преследване срещу същото лице за същото престъпление се възбужда след отпадането на имунитета, ако не са налице други пречки за това.

(2) Когато обвиняемият не се яви без уважителни причини, следователят насрочва ново предявяване на обвинението и взема мерки за принудително довеждане на обвиняемия.

(3) Когато обвиняемият се яви без защитник, следователят насрочва ново предявяване на обвинението, ако участието на защитник е задължително или обвиняемият не е могъл своевременно да упълномощи защитник.

(4) При предявяване на обвинението следователят разяснява на обвиняемия неговите права.

(5) Обвинението се предявява, като следователят предоставя възможност на обвиняемия и неговия защитник да се запознаят с пълния текст на постановлението за привличане като обвиняем и при нужда дава допълнителни разяснения.

(2) Когато са привлечени няколко обвиняеми, следователят ги разпитва поотделно, като взема мерки разпитаните обвиняеми да не влизат във връзка с неразпитаните. Следователят разпитва обвиняемите в присъствие на други обвиняеми само ако намери, че това е необходимо за разкриването на обективната истина.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) По преценка на следователя или прокурора разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от най-близкия, еднакъв по степен съд с участието на защитник, ако има такъв. В този случай следственото дело не се предоставя на съдията.

(4) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) За разпита по ал. 3 съответният орган осигурява явяването на обвиняемия и на неговия защитник.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Доколкото няма особени правила, разпитът по ал. 3 се провежда по правилата на съдебното следствие.

(2) Следователят или прокурорът осигурява явяването на свидетеля и възможност на обвиняемия и на неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Доколкото няма особени правила, разпитът по ал. 1 се провежда по правилата на съдебното следствие;

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Обвиняемият или неговият защитник могат да поискат от прокурора или следователя разпит на свидетел по реда на ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) За предявяване на следствието се призовава обвиняемият.

(3) Когато не се яви защитник, следователят насрочва ново предявяване на следствието, ако участието на защитник е задължително или обвиняемият не е могъл своевременно да упълномощи защитник.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 31 от 1990 г., бр. 50 от 1995 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

(5) Преди да предяви следствието, следователят разяснява на явилите се лица техните права.

(2) Когато някое от явилите се лица не е в състояние да проучи материалите, следователят е длъжен да му ги разясни, а при нужда да му ги прочете.

(3) Когато някой откаже да проучи материалите, отказът и причините за това се отбелязват в протокола за предявяване на следствието.

(2) Писмените искания, бележки и възражения се прилагат към делото, а устните се вписват в протокола за предявяване на следствието.

(2) След извършване на допълнителните действия следователят повторно предявява следствието.

(3) При повторното предявяване на следствието се призовават обвиняемият и лицата, които са направили съответните искания, бележки и възражения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В обстоятелствената част на обвинителното постановление се посочват накратко: извършеното престъпление от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; данни за личността на обвиняемия; доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства, правната квалификация на деянието; причините и условията, способствували за извършване на престъплението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 38 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В заключителната част на обвинителното постановление се посочват: прокуратурата, на която се изпраща делото, датата и мястото на съставянето на постановлението и името и длъжността на съставителя.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Към обвинителното постановление се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража; справка за документите и веществените доказателствени материали; справка за направените разноски и справка за взетите мерки за обезпечение; справка за мерките за отстраняване на причините и условията, спомогнали за извършване на престъплението, както и справка за настаняването на децата в случаите по чл. 152, ал. 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В постановлението по ал. 1 се посочват: същността на обвинението; основанията, поради които предварителното следствие трябва да се прекрати или спре; датата и мястото на съставянето на заключителното постановление и името и длъжността на съставителя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Спряното наказателно производство се възобновява с мотивирано постановление на прокурора, след като отпадне основанието за спиране или е възникнала необходимост от допълнителни следствени действия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Наказателното производство може да се възобнови и от следователя, когато е спряно поради неразкриване на извършителя. За възобновяването следователят уведомява незабавно прокурора.

(2) Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по предходната алинея.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 38 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) По искане на следователя окръжният прокурор може да продължи срока по ал. 1 до шест месеца. В изключителни случаи главният прокурор може да продължи срока до девет месеца.

(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Искането по ал. 3 се изготвя от следователя не по-късно от 15 дни преди изтичането на срока и се подава чрез прокурора, който упражнява ръководство и надзор върху предварителното производство. В искането се посочват извършените следствени действия и причините, поради които разследването не е приключило в срок.

(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) При продължаване на срока над два месеца прокурорът се произнася и по мярката за неотклонение.

(2) На всяко лице следователят разяснява правото му да иска поправки, изменения и допълнения на протокола. Направените искания се вписват в протокола.

(3) Когато някое от лицата, участвували в следствените действия, откаже или няма възможност да подпише протокола, следователят отбелязва това, като посочва и причините.

(4) Препис от протокола за обиск, претърсване, изземване и освидетелствуване се връчва на лицето, спрямо което са извършени тези следствени действия.

(2) Обясненията и показанията се записват в първо лице, по възможност дословно.

(3) Когато е необходимо, въпросите и отговорите се записват отделно.

(4) Разпитаният удостоверява с подписа си, че неговите обяснения или показания са записани правилно. Ако протоколът е написан на няколко страници, разпитаният се подписва на всяка страница.

(5) Разпитаният може, ако поиска, да изложи собственоръчно обясненията или показанията, които е дал устно. В този случай следователят може да задава допълнителни въпроси.

(2) Звукозаписът трябва да съдържа сведенията, посочени в чл. 101, ал. 1, и 224.

(3) Звукозапис на част от разпита или повтаряне специално за звукозаписа на част от разпита не се допуска.

(4) След завършване на разпита звукозаписът се възпроизвежда изцяло на разпитания. Допълнителните обяснения и показания също се отразяват в звукозаписа.

(5) Звукозаписът завършва със заявление на разпитания, че той правилно отразява дадените обяснения и показания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Протоколът съдържа: основните обстоятелства на разпита, решението да се изготви звукозапис; уведомяването на разпитания за звукозаписа; бележките на разпитания във връзка със звукозаписа; възпроизвеждането на звукозаписа пред разпитания и заявлението на следователя и на разпитания за правилността на звукозаписа.

(3) Звукозаписът се прилага към протокола, след като се запечата, с бележка, в която се посочват: органът, извършил разпита, делото, името на разпитания и датата на разпита. Бележката се подписва от следователя и от разпитания.

(4) Разпечатването на звукозаписа за нуждите на следствието се допуска само с разрешение на прокурора и в присъствието на разпитания. При прослушването на звукозаписа присъствува и разпитаният.

(5) След прослушването звукозаписът отново се запечатва по реда на ал. 3.

1. съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията;

2. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство;

3. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) събрани ли са доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина;

4. подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото;

5. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) допуснато ли е на предварителното производство съществено нарушение на процесуални правила;

6. (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налице ли са основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс;

7. (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налице ли са условията за споразумение за прекратяване на наказателното производство;

8. (Предишна т. 6 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) взети ли са мерки за отстраняване на причините и условията, способствували за извършване на престъплението;

9. (нова - ДВ, бр. 31 от 1990 г., предишна т. 7 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налага ли се изменяне на мярката за неотклонение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Прокурорът осъществява правомощията си по чл. 235 - 239 в срок до един месец от получаване на делото. Главният прокурор може да удължи еднократно този срок с още два месеца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; причините и условията, способствували за извършване на престъплението; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.

(3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; наказателният закон, който трябва да се приложи; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя.

(4) (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; справка за мерките за отстраняване на причините и условията, спомогнали за извършване на престъплението, както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 152, ал. 7.

(5) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато прокурорът, който ще изготвя обвинителния акт, е довършил следствието, изготвянето на заключителното постановление не е задължително.

1. следва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или да се включат в обвинението нови престъпления или нови лица;

2. не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина;

3. при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

(2) (Попр. - ДВ, бр. 99 от 1974 г.) В постановлението, с което делото се връща за допълнително разследване, прокурорът посочва допуснатите нарушения, обстоятелствата, които трябва да бъдат изяснени, и следствените действия, които трябва да бъдат извършени.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Допълнителното разследване се извършва в срок, определен от прокурора, но не по-дълъг от два месеца.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато раздели делото и намери, че следва да се извършат допълнителни следствени действия, прокурорът може да върне на следователя всички или само някои от новообразуваните дела.

(5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Прокурорът не може да върне делото за допълнително разследване повторно, освен ако основанията за това са възникнали при допълнителното разследване или не са изпълнени дадените указания.

(6) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Прокурорът може и сам да извърши необходимите допълнителни процесуални действия.

1. в случаите на чл. 21, ал. 1;

2. когато намери, че обвинението не е доказано.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) С постановлението прокурорът се произнася и по въпросите за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката по чл. 156, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Препис от постановлението за прекратяването на наказателното производство се изпраща на обвиняемия и на пострадалия, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от 7 дни от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство с определение. Определението на съда не подлежи на жалба и протест.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) С определението съдът може:

1. да потвърди постановлението;

2. да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства;

3. да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

(6) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство при изменение на обвинението срещу същото лице за същото деяние.

(7) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия, може служебно да бъде отменено от по-горестоящия прокурор.

1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 22 и 22а;

2. когато извършителят на престъплението не е разкрит;

3. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) при продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриването на обективната истина.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Ако в случаите по т. 2 на предходната алинея е било повдигнато обвинение, наказателното производство спрямо обвиняемия се прекратява по реда на чл. 237.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) При спиране на наказателното производство прокурорът изпраща препис от постановлението на обвиняемия и на пострадалия.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя на престъплението, прокурорът изпраща делото на следователя за продължаване на издирването.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Следователят съобщава на прокурора за резултатите от издирването и му предоставя събраните материали.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При възобновяване на спряното производство разследването се извършва в сроковете по чл. 222.

(7) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Постановлението по ал. 1 може да се обжалва от обвиняемия и пострадалия пред съответния първоинстанционен съд след изтичане на три месеца от спирането на производството. Съдът се произнася с определение еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда.

(8) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Определението по предходната алинея може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник и от пострадалия в седемдневен срок от съобщаването му пред съответния въззивен съд.

(9) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.

(10) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Последваща жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от шест месеца от влизането в сила на определението по ал. 7.

(11) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) В случаите по ал. 1, т. 3 наказателното производство се спира за срок не повече от една година.

(2) В случаите на ал. 1 обвиняемият може да подаде молба до съответния първоинстанционен съд, който незабавно изисква следственото дело.

(3) Съдът се произнася по молбата в 7-дневен срок еднолично в закрито заседание и когато установи основанията по ал. 1, връща делото на прокурора, като му дава възможност в двумесечен срок да внесе делото за разглеждане в съда, съобразно чл. 235, 414а или чл. 414з, ал. 1 или да прекрати наказателното производство.

(4) Ако до изтичане на двумесечния срок прокурорът не осъществи правомощията си по ал. 3, съдът изисква делото и прекратява наказателното производство еднолично в закрито заседание с определение. След влизане в сила на определението, наказателното производство продължава по отношение на съучастниците, както и по отношение на обвиненията за други престъпления, извършени от обвиняемия.

(5) Когато прокурорът осъществи правомощията си по ал. 3, но в досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът еднолично в закрито заседание прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в едномесечен срок.

(6) Ако в срока по ал. 5 прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство с определение.

(7) Правилата по предходните алинеи се прилагат и за уличения.

1. по обвинителен акт и

2. по тъжба на пострадалия от престъплението - с разпореждане на председателя на съда.

(2) (Нова. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпореждането на председателя на съда, с което се отказва образуването на производството по точка 2 на предходната алинея, подлежи на обжалване.

(3) (Предишна ал. 2. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Обвинителният акт и тъжбата се представят в съда с толкова преписа, колкото са обвиняемите.

(2) Съдията-докладчик проверява:

1. подсъдно ли е делото на съда;

2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

3. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) допуснато ли е на предварителното производство съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник;

4. (отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато прекратява съдебното производство на основание чл. 241, ал. 2, точка 3 съдията-докладчик връща делото на прокурора за допълнително разследване, като в разпореждането си посочва допуснатите нарушения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато прекратява наказателното производство съдията-докладчик се произнася по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката по чл. 156, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство се връчва на обвиняемия, както и на пострадалия, макар той да не е встъпил в производството като граждански ищец или частен обвинител.

(6) (Нова, - ДВ, бр. 31 от 1990 г., попр. - ДВ, бр. 32 от 1990 г.) За прекратяване на наказателното производство се уведомява прокурорът.

(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Съдията-докладчик се произнася относно мярката за неотклонение.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Съдията-докладчик отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

1. разглеждането на делото при закрити врата, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, експерт, преводач или тълковник;

2. исканията по мерките за обезпечаване на глобата, конфискацията, гражданския иск и отнемането на вещи в полза на държавата;

3. мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.

(2) Съдебното заседание се насрочва в срок до два месеца от внасяне на обвинителния акт или тъжбата в съда. Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случи, председателят на съда може писмено да разреши заседанието да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок.

(3) Когато въз основа на обвинителния акт и данните по делото съдията-докладчик установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, той насрочва, разглежда и решава делото по реда на Раздел IV на Глава 20.

1. прокурорът;

2. подсъдимият и защитникът;

3. (доп. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) частният тъжител и частният обвинител и техните повереници;

4. (доп. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) гражданският ищец и гражданският ответник и техните повереници;

5. (зал. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

(2) Когато съдебното производство е образувано по тъжба на пострадалия, на подсъдимия се връчват преписи от нея и от разпореждането, с което се дава ход на тъжбата.

(3) В седемдневен срок от връчването на преписите по предходните алинеи подсъдимият може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.

(2) При постановяване на определението съдията-докладчик обсъжда налице ли са основания за изменяване или отменяване на мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.

(2) Когато някой член от състава на съда не може да продължи да участвува в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало.

(2) Запасният съдия или съдебен заседател присъствува при разглеждането на делото от началото на съдебното заседание с права на член от състава, освен правото да взема участие в съвещанията и в решаването на въпросите по делото.

(3) Когато някой член от състава на съда не може да продължи участието си в разглеждането на делото, запасният го замества с всички права на член от състава и разглеждането на делото продължава.

(2) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите.

(3) Във всички случаи присъдата се обявява публично.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато има опасност да се разгласи държавна тайна, както и в случаите на чл. 97а, ал. 2, т. 1.

1. лица, които не са навършили осемнадесетгодишна възраст, ако не са страни по делото или свидетели;

2. въоръжени лица, освен охраната.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Председателят на състава поддържа реда в съдебната зала, като за груби нарушения може да налага глоба до 500 лв. на всеки присъстващ.

(3) Разпорежданията на председателя са задължителни за всички, които се намират в съдебната зала.

(4) Разпорежданията на председателя могат да бъдат отменени от състава на съда.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят му съобщава действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Когато прокурорът, защитникът или повереникът и след предупреждението на председателя продължава да нарушава реда в съдебната зала, съдът може да отложи разглеждането на делото, ако не е възможно да бъде заменен по съответния ред с друго лице без вреда за делото. За нарушението председателят съобщава на съответния орган.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато други лица нарушават реда, председателят може да ги отстрани от съдебната зала.

(2) Съдът може да разпореди подсъдимият да се яви и по дела, по които присъствието му не е задължително, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 64 от 1997 г.) Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако:

1. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган;

2. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено;

3. (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) се намира извън пределите на Република България, когато местоживеенето му не е известно или не може да бъде призован по други причини, или е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 64 от 1997 г.)

(2) Съдът се произнася с определение в открито заседание, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.

(2) Съдебното заседание се отлага, когато не се яви:

1. прокурорът;

2. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите по чл. 268, ал. 3;

3. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., обявена за противоконституционна с РКС № 9 - ДВ, бр. 45 от 1998 г. относно думите "когато тя е задължителна") защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на подсъдимия за защита, когато тя е задължителна.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато не се яви без уважителни причини частният тъжител, съдът прилага чл. 21, ал. 5, т. 5.

(4) (Ал. 4 зал., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато частният обвинител или неговият представител, гражданският ищец или неговият представител, гражданският ответник или неговият представител, както и техните повереници, не се яви без уважителни причини, съдът разглежда делото в негово отсъствие, а когато не се яви по уважителни причини, съдебното заседание се отлага.

(5) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Неявяването на свидетел или експерт не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени.

(6) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Във всички случаи на неявяване на призовани лица съдът изслушва страните по въпроса следва ли да се даде ход на делото.

(7) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или експерт, съдът им налага глоба до 500 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) След това председателят проверява самоличността и на другите явили се лица, като в случаите по чл. 97а, ал. 2, точка 1 това става по начин, недопускащ разкриване самоличността на свидетеля.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Председателят проверява и връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 253 и 254.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В случаите по чл. 97а, ал. 2, точка 1 свидетелите не присъстват в съдебната зала.

(2) След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им, предвидени в този кодекс.

(2) Съдът се произнася по направените искания, след като изслуша страните.

(2) Когато е предявен граждански иск, той се прочита от граждански ищец.

(3) Председателят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява.

(2) Подсъдимият може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 50 от 1995 г.) На подсъдимия се поставят въпроси най-напред от прокурора или частния тъжител, частния обвинител и неговия повереник, гражданския ищец и неговия повереник, гражданския ответник и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия.

(4) (Нова - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Председателят и другите членове на съдебния състав могат да поставят въпроси на подсъдимия след изчерпване на въпросите на страните.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) След завръщането в съдебната зала на подсъдимия, председателят го запознава с обясненията, дадени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.

1. подсъдимият е починал и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими;

2. делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия;

3. между обясненията, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие, има съществено противоречие;

4. подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо.

(2) Ползуване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) На свидетелите се задават въпроси по реда, установен в чл. 275, ал. 3 и 4. Страната, която е посочила свидетеля, задава въпросите си преди другите страни.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Разпитаните свидетели не могат да напускат съдебната зала преди приключване на съдебното следствие освен с разрешение на съда, взето след изслушване на страните. В случаите по чл. 97а, ал. 2, точка 1 свидетелят остава на разположение на съда в подходящо помещение извън съдебната зала.

(4) След като дадат показанията си, непълнолетните свидетели се отстраняват от съдебната зала, ако съдът не постанови друго.

(5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) В случаите по чл. 97а, ал. 2, точка 1 разпитът на свидетелите се провежда по начин, недопускащ разкриване на самоличността им.

1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие;

2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо;

3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация;

4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал.

5. (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) свидетелят не се явява и страните са съгласни с това. Когато подсъдимият няма защитник, съдът му разяснява, че прочетените показания ще се ползват при постановяване на присъдата.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По реда на предходната алинея могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 93, ал. 1, точка 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) При условията на ал. 1, т. 1-5 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на страните. За това следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв, и му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) При условията на ал. 1, т. 1-5 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 210а, ал. 4.

(5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 70 от 1999 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Използуването на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат показанията на свидетеля.

(6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 70 от 1999 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато свидетелят е разпитан по делегация, прочита се протоколът за разпит.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Въпросите се задават по реда, установен в чл. 275, ал. 3 и 4.

(3) Когато въпросите се отнасят до положения, които не са били включени в задачата на експерта, съдът, след като изслуша страните, решава дали да се извърши допълнителна експертиза.

(4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Разпит на експерта може да не се проведе, ако той не се яви и страните са съгласни с това.

(2) Ако страните не направят искания или направените са неоснователни, председателят обявява съдебното следствие за приключено.

(2) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато:

1. новото обвинение е за престъпление, за което е задължително провеждането на предварително производство, ако по делото не е било проведено предварително производство;

2. новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или на военен съд.

(3) Извън случаите по ал. 2 съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение.

(4) Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл. 277 не се прилагат за обяснения, дадени преди повдигането на новото обвинение.

(5) Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичането на срока по чл. 57, ал. 4, прокурорът на основание чл. 46 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.

(6) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 57, ал. 4. В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение.

(7) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява наказателното производство и изпраща делото на съответния прокурор.

1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 84 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник;

2. когато на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 31 от 1990 г., нова - бр. 64 от 1997 г.) Извън случаите по ал. 1 съдът разглежда и решава делото.

(2) Когато основанията по чл. 21, ал. 1, точки 2 и 3 се разкрият в съдебно заседание и подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се произнася с присъда.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по веществените доказателства, отменя наложените на подсъдимия мерки за неотклонение, а мярката по чл. 156 - ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Съдът спира наказателното производство в случаите на чл. 22, 22а и 37.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Съдебните прения започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.)

(2) Когато намери, че искането е основателно, съдът прекратява съдебните прения, възобновява съдебното следствие и след извършване на новите следствени действия отново пристъпва към изслушване на съдебните прения.

(2) Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика.

(2) Председателят на състава може да прекъсне страните само когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото.

(2) Съдът е длъжен да осигури на подсъдимия пълна възможност да изрази в последната си дума своето окончателно отношение към обвинението.

(3) При последната дума подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит.

(2) Председателят може да прекъсне подсъдимия само когато той явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото.

1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;

2. съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон;

3. подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23-25 и 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи;

4. (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс;

5. (Предишна т. 4 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс - каква възпитателна мярка да се наложи;

6. (Предишна т. 5 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи;

6а. (нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) какъв вид, размер и съдържание на пробационни мерки да се определят;

7. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., предишна т. 6 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налице ли са условията по чл. 68 и 69 от Наказателния кодекс и какво наказание подсъдимият да изтърпи;

9. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налице ли са условията на чл. 53 от Наказателния кодекс;

10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;

11. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) какво да стане с веществените доказателства;

12. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) на кого да се възложат разноските по делото.

(2) Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвували в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава въпросите по предходната алинея за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването.

(2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

(2) В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на секретаря и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на подсъдимия и наказателния закон, по който е предаден на съд.

(3) В мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

(4) В диспозитива се дават данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл. 299. В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В случаите на чл. 21, ал. 1, точки 2 и 3 във връзка с чл. 288, ал. 2, съдът признава подсъдимия за виновен и прилага закона за амнистията или давността; в случаите на чл. 61, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по чл. 78а от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание;

(6) Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания.

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) определяне на общо наказание на основание чл. 25, 27 и приложението на чл. 53 от Наказателния кодекс;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата;

3. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) налице ли са условията по чл. 68, 69, 69а и 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) веществените доказателства и разноските по делото;

5. (нова - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) жалбата против мярката за неотклонение "задържане под стража".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по т. 1-3 на предходната алинея съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на осъдения.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание по-леко от лишаване от свобода или е оправдан, мярката за неотклонение задържане под стража се заменя с по-лека и задържаният се освобождава още в съдебната зала. В този случай мярката за неотклонение задържане под стража не може да се замени с домашен арест или с гаранция.

(3) Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато изготвянето на мотивите е отложено, председателя обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. Подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение.

(3) Особеното мнение се отбелязва при подписване на присъдата, съответно на диспозитива, и се излага в писмена форма в срока по чл. 306.

(4) (Нова - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с която Република България има договор за трансфер на осъдени лица, съдът уведомява осъдения за възможността да поиска да изтърпи наложеното му наказание в държавата, чийто гражданин е.

1. неявилите се лица и причините за неявяването;

2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която му са връчени преписите от обвинителния акт и от разпореждането или от определението за предаване на съд;

3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на експертите;

4. всички разпореждания на председателя и определения на съда;

5. прочетените документи и протоколи, както и използуваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи;

6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия;

7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.

(2) Протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от секретаря.

(2) Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в разпоредително заседание.

(2) Въззивната инстанция отменява или изменява присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това.

(2) Прокурорът подава протест всякога, когато намери, че постановената присъда е неправилна.

(3) Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките и части. Той може да я обжалва и само относно мотивите и основанията за оправдаването му.

(4) Частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси.

(5) Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси.

(6) Жалби могат да подават и защитниците и поверениците.

(2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата.

(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.

(3) До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста.

(4) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересуваните страни.

(5) Когато по делото са привлечени да отговарят няколко подсъдими като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за това до даване ход на делото.

1. не отговарят на изискванията по чл. 319, ал. 1 и 2, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено;

2. не са подадени в срока по чл. 318;

3. не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.

(2) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

(4) Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители.

(2) Съдът се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия.

(3) Свидетелите и експертите, разпитани в първоинстанционния съд, се допускат във въззивната инстанция, ако съдът приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства.

(4) Нови свидетели и експерти се допускат, когато съдът счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Страните могат да представят нови писмени и веществени доказателства до даване ход на делото.