навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони
Информацията е предоставена от Сиела.НЕТ

КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)

В сила от 01.01.2000 г.

Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2000г., изм. ДВ. бр.64 от 4 Август 2000г., изм. ДВ. бр.1 от 2 Януари 2001г., доп. ДВ. бр.35 от 10 Април 2001г., изм. ДВ. бр.41 от 24 Април 2001г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.10 от 29 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.74 от 30 Юли 2002г., доп. ДВ. бр.112 от 29 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.119 от 27 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.8 от 28 Януари 2003г., доп. ДВ. бр.42 от 9 Май 2003г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2003г., доп. ДВ. бр.95 от 28 Октомври 2003г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.114 от 30 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2004г., изм. ДВ. бр.21 от 16 Март 2004г., доп. ДВ. бр.38 от 11 Май 2004г., изм. ДВ. бр.52 от 18 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.53 от 22 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.69 от 6 Август 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.115 от 30 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.38 от 3 Май 2005г., изм. ДВ. бр.39 от 10 Май 2005г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.102 от 20 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.104 от 27 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.56 от 11 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.57 от 14 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006г., попр. ДВ. бр.76 от 15 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.77 от 25 Септември 2007г., изм. ДВ. бр.97 от 23 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.100 от 30 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.33 от 28 Март 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.89 от 14 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.109 от 23 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.16 от 26 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 9 Март 2010г., изм. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.58 от 30 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.88 от 9 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.45 от 14 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.60 от 5 Август 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.100 от 20 Декември 2011г., изм. ДВ. бр.7 от 24 Януари 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.21 от 13 Март 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.40 от 29 Май 2012г., доп. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.58 от 31 Юли 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 23 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.89 от 13 Ноември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 14 Декември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 28 Февруари 2013г., доп. ДВ. бр.70 от 9 Август 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 12 Ноември 2013г., доп. ДВ. бр.104 от 3 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.106 от 10 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.111 от 27 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г., изм. ДВ. бр.18 от 4 Март 2014г., изм. ДВ. бр.27 от 25 Март 2014г., изм. ДВ. бр.35 от 22 Април 2014г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.


Предмет

Чл. 1. (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Този кодекс урежда обществените отношения, свързани със:
1. държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт;
2. допълнителното социално осигуряване, което включва:
а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт;
б) (изм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост;
в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.

Част първа.
ДЪРЖАВНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ (ПРЕДИШЕН ДЯЛ I - ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Обхват на осигуряването

Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2 - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при:
1. временна неработоспособност;
2. временна намалена работоспособност;
3. инвалидност;
4. майчинство;
5. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) безработица;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) старост;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) смърт.
(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване, се осигуряват във:
1. фонд "Общо заболяване и майчинство" за общо заболяване и майчинство, което включва осигуряването за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство;
2. фонд "Пенсии" за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
3. фонд "Трудова злополука и професионална болест" за трудова злополука и професионална болест, което включва инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временно намалена работоспособност, поради трудова злополука и професионална болест;
4. фонд "Безработица" за безработица.
(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За осигурените лица по чл. 4, ал. 1 се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фондовете "Общо заболяване и майчинство", "Пенсии", "Трудова злополука и професионална болест" и "Безработица".
(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За осигурените лица за трудова злополука и професионална болест се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд "Трудова злополука и професионална болест".
(5) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За осигурените лица за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт се внасят осигурителните вноски в размерите, определени за фонд "Пенсии".

Принципи на осигуряването

Чл. 3. Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:
1. задължителност и всеобщност на осигуряването;
2. солидарност на осигурените лица;
3. равнопоставеност на осигурените лица;
4. социален диалог при управлението на осигурителната система;
5. фондова организация на осигурителните средства.

Осигурени лица

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са:
1. (доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 01.07.2010 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1. Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма;
2. (доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) държавните служители по Закона за държавния служител;
3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
4. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност и по Закона за специалните разузнавателни средства, както и лицата по чл. 69, ал. 6;
5. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества;
8. (*) (нова - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
9. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;
10. (нова - ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г.) кандидатите за младши съдии и младши прокурори по Закона за съдебната власт.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Работниците и служителите, наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели - при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.
(3) (Обявена за противоконституционна по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст - РКС, ДВ, бр. 55 от 2000 г.) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества;
3. (обявена за противоконституционна - РКС, ДВ, бр. 55 от 2000 г.) докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание;
4. (*) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители;
5. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
6. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
(5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(6) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
(7) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат, може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, ако не е осигурен/осигурена на друго основание или по законодателството на приемащата държава съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна.
(8) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(9) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) Съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 и 4, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, ако не са осигурени по ал. 1 и/или ал. 3, т. 1, 2 и 4, и/или чл. 4а. Осигурителните вноски за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 4 - върху минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(10) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 7, доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 9, изм. - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение на лицата по ал. 7, 8 и 9, и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Осигуряване на морски лица

Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Морските лица задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(2) Лицата по ал. 1 по свой избор и желание могат да се осигуряват изцяло за своя сметка и за безработица върху избрания месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(3) Лицата по ал. 1 внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Безработица" и фонд "Трудова злополука и професионална болест", както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) 17,8 на сто за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., а за работещите при условията на І или ІІ категория труд - 20,8 на сто;
2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) 12,8 на сто за фонд "Пенсии" за лицата, родени след 31 декември 1959 г., а за работещите при условията на І или ІІ категория труд - 15,8 на сто;
3. 3,5 на сто за фонд "Общо заболяване и майчинство";
4. 1 на сто за фонд "Безработица";
5. 1,1 на сто за фонд "Трудова злополука и професионална болест".
(4) Лицата по ал. 1 не определят окончателен размер на осигурителния доход от трудово правоотношение като морски лица.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) Редът за осигуряване на лицата по ал. 1 и 2 се урежда с акта на Министерския съвет по чл. 4, ал. 10.
(6) Когато лицата по ал. 1 получават доходи и от дейности по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителния доход като морски лица;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителните вноски на лицата по ал. 1 се внасят от работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Осигурители

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Държавата участва в осигуряването чрез трансфер във фонд "Пенсии" в размерите и по реда, определени в чл. 21, т. 5.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Държавата участва в осигуряването на самоосигуряващите се лица чрез трансфер във фонд "Пенсии" в размерите и по реда, определени в чл. 21, т. 5.
(3) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:
1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;
2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 29.12.2005 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт. Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.
(7) (Предишна ал. 6, доп. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2005 г.) Осигурителят е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход:
1. при прекратяване на трудови или служебни правоотношения-в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението;
2. по искане на осигуряваното лице или негов представител-в 14-дневен срок от искането.
(8) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Националната агенция за приходите предоставя на Националния осигурителен институт данните по ал. 4, т. 1, за приходите от осигурителни вноски, данните от уведомленията по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда и данните за открити и закрити банкови сметки на осигурителите и самоосигуряващите се лица по чл. 25, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите. Редът за предоставяне на информацията се определя с инструкция, издадена съвместно от управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(9) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 67 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
(10) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Към разплащателните ведомости се прилагат и трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения. Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване или заличаването подлежи на вписване в търговския регистър, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, е задължително условие за постановяване на решението, съответно за вписването в търговския регистър.
(11) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Националният осигурителен институт създава и поддържа информационна система за разплащателните ведомости, предадени по реда на ал. 10. Данните от информационната система се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите и паричните обезщетения.
(12) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Управителят на Националния осигурителен институт издава инструкция за условията и реда за приемане и съхраняване на документите по ал. 10.
(13) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2010 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изготвя и представя в Министерството на труда и социалната политика и в надзорния съвет на Националния осигурителен институт информация за размера на събраните социалноосигурителни вноски, тенденциите и предприетите мерки за тяхната събираемост на шестмесечие.

Осигурителни вноски и осигурителен доход (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2007 г., в сила от 01.10.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Размерите на осигурителните вноски се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 01.09.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.:
а) 17,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а - 20,8 на сто;
б) 40,8 на сто за лицата по чл. 69;
2. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 01.09.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) за фонд "Пенсии" за лицата, родени след 31 декември 1959 г.:
а) 12,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а - 15,8 на сто;
б) 35,8 на сто за лицата по чл. 69;
3. (нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) за лицата по чл. 127, ал. 5 осигурителната вноска за фонд "Пенсии" по т. 2 се увеличава с 5 процентни пункта;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) 3,5 на сто за фонд "Общо заболяване и майчинство";
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) едно на сто за фонд "Безработица";
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от 0,4 до 1,1 на сто за фонд "Трудова злополука и професионална болест", определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година по групи основни икономически дейности.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:
1. максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица, определен съобразно облагаемия им доход за дейността като самоосигуряващо се лице;
3. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.
(3) (*) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 01.09.2011 г.) Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 7, 8 и 9 и ал. 3, т. 5 и 6 се разпределят между осигурителите и осигурените, както следва:
1. за 2000 и 2001 г. - 80:20;
2. 2002 - 2004 г. - 75:25;
3. 2005 г. - 70:30;
4. 2006 г. - 65:35;
5. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) 2007 г. - 65:35;
6. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) 2008 г. - 60:40;
7. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) от 1 януари 2009 г. осигурителната вноска за фондовете "Общо заболяване и майчинство" и "Безработица" се разпределя в съотношение 60:40;
8. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., както и за лицата по чл. 127, ал. 5, работещи по трудови правоотношения, се разпределя, както следва:
а) 7,9 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице - 17,8 на сто;
б) (доп. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) 9,9 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд и за лицата по чл. 69а - 12,9 на сто;
9. (нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) от 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" за лицата, родени след 31 декември 1959 г., се разпределя, както следва:
а) 5,7 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице - 12,8 на сто;
б) (доп. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) 7,1 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд и за лицата по чл. 69а - 10,1 на сто.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 10 се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Осигурителните вноски за фонд "Трудова злополука и професионална болест", с изключение на вноските за лицата по чл. 4а, ал. 1 са за сметка на осигурителите.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(8) (Доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
(9) (*) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Осигурителните вноски за тези лица могат да се изплащат от фондове за подпомагане на земеделските производители по ред, определен от Министерският съвет.
(10) За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. (*) (изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
(11) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии", определени съответно по реда на ал. 3 и 5.
(12) Осигурителните вноски за сметка на осигурителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им.
(13) Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
(14) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Справката по ал. 8 в годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица се утвърждава от министъра на финансите и управителя на Националния осигурителен институт.

Осигурителни вноски и осигурителен доход на лица, командировани в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г.) (*) (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.
(2) Осигурителните вноски за лицата по ал. 1 се дължат в размерите по чл. 6, ал. 1 и се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл. 6, ал. 3.

Ред за внасяне на осигурителните вноски (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Върху допълнителни доходи от трудова дейност след срока по ал. 1 осигурителните вноски за месеца, през който е положен трудът, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите.
(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
(5) (*) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., в сила от 1.08.2000 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2014 г., в сила от 04.03.2014 г.) При наличие на няколко публични задължения самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 заявяват по ред, определен с наредбата по чл. 5, ал. 6, кои задължения за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване погасяват. В този случай чл. 169, ал. 5 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилагат.
(6) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.
(7) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Работодателите, осигурителите, самоосигуряващите се лица и осигурителните каси внасят по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите чрез съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им задължителните осигурителни вноски, като ползват единния идентификационен код.
(8) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., предишна ал. 7, доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителите внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно.
(9) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(10) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителите, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките и в пощенските клонове и станции.
(11) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица съгласно чл. 6, ал. 3, не се удържа от авансовите плащания.
(12) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Осигурителните вноски за периодите по чл. 9, ал. 3 се внасят от осигурителите:
1. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът за установяване на незаконното недопускане или отстраняване от работа, а при възстановяване на работа по реда, определен в специални закони, до 25-о число на месеца, следващ месеца на възстановяването;
2. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган;
3. до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се полага обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа;
4. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено обезщетението за оставане без работа.

Осигурителни каси

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) Осигурителите, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Осигурителните каси провеждат осигуряването на своите членове. Осигурители, които са членове на осигурителните каси и имат наети на работа до 50 работници или служители, могат да провеждат тяхното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при тях без трудово правоотношение, чрез осигурителните каси.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) Осигурителните каси извършват осигуряването на лицата по ал. 1, като:
1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) събират и превеждат в законоустановените срокове дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, за здравното осигуряване и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" по съответните сметки на Националната агенция за приходите;
2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения и помощите от държавното обществено осигуряване;
3. оформят и съхраняват документите, свързани с осигуряването на членовете на касата.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 29.12.2005 г.) Начинът и редът за създаването и функционирането на осигурителните каси се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт, съгласувано с Националната агенция за приходите.

Осигурителен стаж (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г.) времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10 и ал. 3, т. 5; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
3. (*) (изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3;
4. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица и от лицата по чл. 4а, ал. 1;
5. (нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата.
(2) За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. през което лицето е получавало обезщетение за безработица;
5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
(3) За осигурителен стаж се зачита и времето:
1. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;
2. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;
3. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на държавния бюджет върху последното брутно възнаграждение;
4. през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезщетение;
5. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование; за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение; за работниците и служителите осигурителните вноски се разпределят по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9.
(4) Осигурителният стаж в случаите по ал. 3, т. 1 - 4 се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното недопускане или отстраняване от работа, уволнението, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и времето, през което трудоустроеният не работи, ако това е по-благоприятно за лицето.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.
(8) Зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и:
1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа;
2. (доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества;
3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност.
(9) Осигурителен стаж по ал. 8 се зачита на държавните служители, когато са упражнявали някои от дейностите по същата алинея, при спазване разпоредбите на Закона за държавния служител.
(10) Осигурителният стаж по ал. 8 и 9 се зачита само за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68.
(11) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Редът и начинът за изчисляване на осигурителния стаж се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) За осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се зачита:
1. времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност;
2. времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен "доктор".
(2) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Внасянето на осигурителните вноски по ал. 1 и 2 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В случаите по ал. 2 недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски.
(5) Когато са внесени осигурителни вноски по ал. 1 за периоди на обучение, по-малки от 5 години, лицето има право да внесе осигурителни вноски по ал. 2 за разликата до 5 години.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) За осигурителен стаж по ал. 1 и 2 се зачитат периодите, за които са внесени осигурителни вноски. Вноските са изцяло за сметка на лицата и се внасят върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване в размера, определен за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., към датата на внасянето им.

Възникване, времетраене, прекратяване и прекъсване на осигуряването (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишен текст на чл. 10 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.

Осигурителни права на осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (Загл. изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица имат право на:
1. парични обезщетения за:
а) временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;
б) трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;
в) трудоустрояване поради бременност и кърмене;
г) бременност и раждане;
д) отглеждане на малко дете;
е) (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;
2. парични помощи за:
а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
б) профилактика и рехабилитация;
в) помощно-технически средства, свързани с увреждането;
3. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) обезщетения за безработица;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) пенсии за:
а) осигурителен стаж и възраст;
б) инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
в) инвалидност поради общо заболяване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия.
(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Паричната помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е в размер на 60-дневното обезщетение за временна неработоспособност, определено съгласно чл. 41.

Осигурителни права на осигурените за трудова злополука и професионална болест (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Осигурените за трудова злополука или професионална болест лица имат право на:
1. парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед, изследване и/или лечение;
2. парични помощи за профилактика и рехабилитация;
3. пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
4. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При смърт на осигуреното лице, която е в причинна връзка със злополуката или професионалната болест, съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия.

Осигурителни права на осигурените за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Осигурените за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт имат право на:
1. пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
2. пенсия за осигурителен стаж и възраст;
3. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия.

Осигурителни права на осигурените за общо заболяване и майчинство

Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на:
1. парични обезщетения за:
а) временна неработоспособност поради общо заболяване, санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;
б) трудоустрояване при временна намалена работоспособност поради общо заболяване;
в) трудоустрояване поради бременност и кърмене;
г) бременност и раждане;
д) отглеждане на малко дете;
е) (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;
2. парични помощи за:
а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
б) профилактика и рехабилитация;
в) помощно-технически средства, свързани с увреждането.

Осигурителни права на осигурените за безработица

Чл. 13б. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурените във фонд "Безработица" имат право на парично обезщетение за безработица.

Парични помощи за профилактика и рехабилитация

Чл. 13в. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 13а - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Лицата, осигурени за общо заболяване, майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, имат право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако за тях са внесени или дължими осигурителни вноски за тези рискове за период от 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. В периода от 6 календарни месеца се включва и времето:
1. на платените и неплатените отпуски за отглеждане на дете;
2. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане, както и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на обезщетение.
(2) Изискването за внесени или дължими осигурителни вноски за период от 6 календарни месеца по ал. 1 не се прилага за лица с увреждания, резултат от претърпяна трудова злополука или професионална болест.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Право на помощите по ал. 1 имат и лицата, получаващи лична пенсия за инвалидност, ако не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и не са осигурени.
(4) Условията за ползване и изплащане на парични помощи за профилактика и рехабилитация на лицата по ал. 1 и 3, както и процедурите за избор на юридически лица - изпълнители на тази дейност, се определят с наредба на надзорния съвет на Националния осигурителен институт.

Размер на еднократната помощ при смърт на осигурено лице

Чл. 13г. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице по чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Помощта се разпределя поравно между съпруга/съпругата, децата и родителите на осигуреното лице.

Експертиза на работоспособността

Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Органи на експертизата на работоспособността

Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Обжалване на решенията на органите на експертизата

Чл. 16. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Влизане в сила на решенията

Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Глава втора.
ФИНАНСОВО УСТРОЙСТВО


Осигурителни фондове

Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18 - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Средствата на държавното обществено осигуряване се обособяват във:
1. фонд "Пенсии";
2. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност";
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) фонд "Трудова злополука и професионална болест";
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) фонд "Общо заболяване и майчинство";
5. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) фонд "Безработица".
(2) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Бюджет на фондовете

Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Народното събрание приема Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, който включва консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване, бюджетите на фондовете по чл. 18 и бюджета на Националния осигурителен институт и действа за срок една календарна година.
(2) Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от Националния осигурителен институт и се представя в Министерския съвет за съгласуване заедно с проекта на Закона за държавния бюджет. Министерството на финансите след приемането на макроикономическата рамка на държавния бюджет предоставя на Националния осигурителен институт необходимите показатели за съставяне на проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване.
(3) Законопроектът по ал. 2 се съставя по пълна бюджетна класификация за държавния бюджет.
(4) (*) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се предвижда общ резерв на фондовете по чл. 18, образуван чрез отчисления по норматив, определен в закона за бюджета, въз основа на осигурително-технически план. В резерва се внасят и приходите от главници по актовете за начет.
(5) Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване се разглежда от Народното събрание едновременно със законопроекта за държавния бюджет.
(6) В случай, че бюджетът на държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на органите на Националния осигурителен институт се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

Бюджет на Националния осигурителен институт

Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Бюджетът на Националния осигурителен институт е част от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване и се разработва по параграфи на бюджетната класификация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Средствата в бюджета на Националния осигурителен институт се формират от:
1. процент от приходите от осигурителните вноски за фондовете "Пенсии", "Общо заболяване и майчинство", "Трудова злополука и професионална болест", "Безработица" и "Пенсии, несвързани с трудова дейност";
2. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) лихви върху внесени или принудително събрани просрочени осигурителни вноски и върху неправилно извършени осигурителни разходи;
3. приходи от глоби, имуществени санкции и наказателни лихви;
4. процент от приходите във фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
5. приходи от продажба на осигурителни книжки, изплащателни картони и формуляри - утвърдени образци от управителя на Националния осигурителен институт;
6. приходи от такси за заверка на преписи на документи, издавани от Националния осигурителен институт;
7. приходи от такси за издаване на удостоверения;
8. приходи и доходи от собственост и неданъчни приходи;
9. (отм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
10. заеми;
11. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) субсидии (трансфери) от държавния бюджет;
12. (нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
(3) (В сила от 1 януари 2001 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разходите и трансферите по бюджета на Националния осигурителен институт се определят за:
1. издръжка на дейността по държавното обществено осигуряване и Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
2. капиталови разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт, свързани с цялостната дейност на Националния осигурителен институт;
3. погасяване на задължения по заеми;
4. (нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Процентите по ал. 2, т. 1 и 4 се определят със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(5) Разходите по ал. 3 се утвърждават от надзорния съвет на Националния осигурителен институт по предложение на управителя.
(6) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Приходите по ал. 2, т. 2 - 8 постъпват като собствени приходи в бюджета на Националния осигурителен институт.
(7) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)

Приходи по фонд "Пенсии"

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Средствата по фонд "Пенсии" се набират от:
1. осигурителни вноски от осигурители, осигурени и самоосигуряващи се лица;
2. осигурителни вноски и приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) суми от държавния бюджет за провеждане на осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 4, чл. 9, ал. 6 и суми от бюджета на съдебната власт за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 3;
4. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) трансфери от държавния бюджет за:
а) осигурителни вноски в случаите, предвидени в този кодекс;
б) (изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) субсидии, предвидени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година;
в) (отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
5. (отм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) трансфери от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година.
6. (*) (доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
7. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
8. лихви и дивиденти;
9. дарения и завещания.
10. (отм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
11. други източници.

Разходи по фонд "Пенсии"

Чл. 22. (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Средствата по фонд "Пенсии" се разходват и трансферират за:
1. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) изплащане на пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване, наследствени пенсии и добавките към тях;
2. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) осъвременяване, индексиране и компенсиране на пенсиите по т. 1;
3. други разходи, свързани с пенсионното осигуряване;
4. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) помощи за профилактика и рехабилитация.

Приходи по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност"

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Средствата по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" се набират от:
1. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) трансфери от държавния бюджет за:
а) изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски, и за индексациите, компенсациите и добавките към тях;
б) добавки към пенсиите на ветераните от войните;
в) добавки по чл. 84, определени от пенсиите по буква "а";
г) (нова - ДВ, бр. 12 от 2004 г.) добавки към пенсиите, определени със Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;
д) (нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
2. (отм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
3. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
4. лихви и дивиденти;
5. дарения и завещания.

Разходи по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност"

Чл. 22б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2004 г.) Средствата по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" се разходват за изплащане на:
1. пенсии за военна инвалидност;
2. пенсии за гражданска инвалидност;
3. социални пенсии за старост;
4. социални пенсии за инвалидност;
5. пенсии за особени заслуги;
6. персонални пенсии;
7. добавки към пенсиите на ветераните от войните;
8. добавки към пенсиите по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;
9. добавки по чл. 84, определени от пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски;
10. индексации и компенсации към пенсиите и добавките по т. 1 - 9;
11. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) помощи за профилактика и рехабилитация;
12. (нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(2) Средствата по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" се разходват и за изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски, по отменените Закон за пенсиите и Закон за общественото осигуряване, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях.

Приходи по фонд "Трудова злополука и професионална болест"

Чл. 23. Приходите по фонд "Трудова злополука и професионална болест" се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) суми от държавния бюджет за осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 4 и суми от бюджета на съдебната власт за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 3;
3. приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за трудови злополуки и професионална болест;
4. (отм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
5. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
6. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
7. лихви и дивиденти;
8. дарения и завещания;
9. други източници.

Разходи по фонд "Трудова злополука и професионална болест"

Чл. 24. Средствата по фонд "Трудова злополука и професионална болест" се разходват за:
1. изплащане на парични обезщетения, пенсии и помощи;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения, пенсии и помощи;
3. мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести;
4. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) диагностика на професионалните болести;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) помощно-технически средства, свързани с увреждането;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) други разходи, свързани с осигуряването за трудова злополука и професионална болест.

Приходи по фонд "Общо заболяване и майчинство"

Чл. 25. Приходите по фонд "Общо заболяване и майчинство" се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) суми от държавния бюджет за осигуряването на лица по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 4 и суми от бюджета на съдебната власт за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 3;
3. приходи, предвидени с други закони, за осигуряване за общо заболяване и майчинство;
4. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
6. (предишна т. 5, доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) лихви и дивиденти;
9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) дарения и завещания;
10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) други източници.

Разходи по фонд "Общо заболяване и майчинство"

Чл. 26. Средствата по фонд "Общо заболяване и майчинство" се разходват за:
1. изплащане на парични обезщетения и помощи;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения и помощи;
3. финансиране на дейности за намаляване на общите заболявания;
4. осигуряване с помощно-технически средства;
5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) средства по програмата "В подкрепа на майчинството";
6. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) други разходи, свързани с осигуряването за общо заболяване и майчинство.
7. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
8. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Приходи за фонд "Безработица"

Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Приходите за фонд "Безработица" се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. (отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
3. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) целеви суми от държавния бюджет за обезщетения по чл. 230 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
4. лихви и дивиденти;
5. дарения и завещания;
6. други източници.

Разходи за фонд "Безработица"

Чл. 26б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) Средствата от фонд "Безработица" се разходват и трансферират за изплащане на обезщетения за безработица, обезщетения по чл. 230 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Краткосрочни безлихвени заеми за фондовете

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) При временен недостиг на средства във фондовете за покриване на неотложни осигурителни плащания могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет с разрешение на министъра на финансите по предложение на управителя на Националния осигурителен институт, както и заеми от фондове със социално предназначение до размера на техните резерви с разрешение на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика по предложение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.

Влагане на свободни средства

Чл. 28. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Временно свободните средства по фондовете на държавното обществено осигуряване могат да се влагат по депозитни сметки в Българската народна банка или за придобиване, на първичния пазар или чрез Министерството на финансите, на държавни ценни книжа, емитирани от българското правителство.

Банково обслужване

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Банките, обслужващи сметките на Националния осигурителен институт, се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка. От определените от Българската народна банка и Министерството на финансите банки Надзорният съвет на Националния осигурителен институт избира банките, които имат право да обслужват сметките на Националния осигурителен институт.
(2) Редът и начинът на обслужване на сметките на Националния осигурителен институт се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка.

Изпълнение на бюджета

Чл. 30. (1) Изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се осъществява от Националния осигурителен институт.
(2) Първостепенен разпоредител с бюджета на държавното обществено осигуряване е управителят на Националния осигурителен институт.
(3) Второстепенни разпоредители с бюджета на държавното обществено осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт са техните ръководители.

Годишен отчет

Чл. 31. (1) Годишният отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от Националния осигурителен институт и се внася от неговия управител в Народното събрание за приемане едновременно с отчета за изпълнението на държавния бюджет.
(2) Решението на Народното събрание за приемане отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се обнародва в "Държавен вестник".

Глава трета.
УПРАВЛЕНИЕ


Функции на министъра на труда и социалната политика (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Министърът на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика по държавното обществено осигуряване.

Национален осигурителен институт

Чл. 33. (1) Държавното обществено осигуряване се управлява от Националния осигурителен институт. Той отчита своята дейност пред Народното събрание.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Националният осигурителен институт е юридическо лице със седалище София. Институтът създава свои териториални поделения. Ръководителите на териториалните поделения се назначават с конкурс за срок 6 години.
(3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Дейността на Националния осигурителен институт се осъществява от администрация, в която работят лица по служебно и по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда.
(4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) За администрацията на Националния осигурителен институт се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този кодекс.
(5) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Националният осигурителен институт:
1. изпълнява бюджета на държавното обществено осигуряване;
2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) установява и събира вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи;
3. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
4. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство във връзка с възложените му дейности;
5. организира дейността по установяване на административни нарушения и административни наказания;
6. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) извършва плащането на пенсиите, обезщетенията и помощите по този кодекс, както и на гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
7. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) поддържа информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица въз основа на данните, предоставени от Националната агенция за приходите, и за трудовите злополуки и професионалните болести;
8. осъществява дейност по подготовка и прилагане на международни договори в областта на държавното обществено осигуряване;
9. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) издава информационен бюлетин;
10. (нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) поддържа информационна система за изплащаните пенсии, обезщетения и помощи по този кодекс и за гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
11. (нова - ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) сключва договори за предоставяне на информация, информационни продукти за обработване на информация и за дейности по социалното осигуряване;
12. (нова - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) създава и поддържа електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалването им.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Информацията, необходима за осъществяване на функциите и правомощията на Националния осигурителен институт, се предоставя безплатно от съответните държавни и общински органи, включително всички данни от ЕСГРАОН, от Националния статистически институт и от лечебните заведения.
(7) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Националният осигурителен институт предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информация за изплатените/начислените на лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз, доходи по чл. 143з, ал. 1, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в срок до 30 април на годината, следваща годината на изплащане/начисляване на дохода, по реда на чл. 143з, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Органи на управление

Чл. 34. Органи на управление на Националния осигурителен институт са:
1. надзорният съвет;
2. управителят и подуправителят.

Надзорен съвет

Чл. 35. (1) (Доп. - ДВ, бр. 112 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Надзорният съвет се състои от по един представител на всяка от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, признати съгласно Кодекса на труда, и равен на тях брой представители, определени от Министерския съвет, един от които задължително е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.
(2) Представителите на организациите на работниците и служителите и на работодателите по ал. 1 се определят от ръководните им органи на национално равнище.
(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато представителните организации на работниците и служителите или на работодателите са различен брой, квотата на организациите с по-малък брой се допълва до квотата на организациите с по-голям брой по споразумение между заинтересованите организации.
(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) При липса на споразумение по ал. 3 допълване на квотата на национално представителните организации с по-малък брой не се осъществява и съставът на Надзорния съвет количествено се определя единствено по реда на ал. 1.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Надзорният съвет има мандат за срок четири години.
(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Поименният състав на надзорния съвет, както и промените в него, се обнародват от председателя му в "Държавен вестник".
(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Членовете на надзорния съвет избират от своя състав председател на ротационен принцип.
(8) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една трета от членовете му.
(9) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Заседанията на надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали най-малко половината от членовете му. Решенията се вземат, ако за тях гласуват повече от половината от общия брой на членовете на надзорния съвет.
(10) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Управителят на Националния осигурителен институт участва в заседанията на надзорния съвет със съвещателен глас.

Функции на надзорния съвет

Чл. 36. (1) (Предишен текст на чл. 36 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Надзорният съвет:
1. утвърждава основните насоки на дейността на Националния осигурителен институт;
2. утвърждава проектите на годишния бюджет на държавното обществено осигуряване и отчета му;
3. осъществява контрол върху дейността на Националния осигурителен институт, съвета на управителя, управителя и подуправителя;
4. утвърждава проектите на нормативните актове по държавното обществено осигуряване преди внасянето им за приемане от съответните държавни органи;
5. (доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) приема правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт и правилник за дейността на надзорния съвет. Правилникът за организацията и дейността на Националния осигурителен институт се обнародва от председателя на надзорния съвет в "Държавен вестник";
6. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) дава съгласие за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване в случаите по чл. 184, 185 и 188 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
7. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) взема решение за заличаване на несъбираеми вземания по вземанията, събирани от Националния осигурителен институт след приключване на производството за несъстоятелност или ликвидация на осигурителите, както и за задължения към държавното обществено осигуряване на осигурители и самоосигуряващи се лица до 1000 лв., които не могат да бъдат събрани по реда на чл. 110, ал. 5;
8. взема решения за придобиване и разпореждане с имуществото на Националния осигурителен институт над размер, определен от правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
9. взема решения за използване средствата от резерва по бюджета на държавното обществено осигуряване;
10. взема решения за придобиване на недвижими имоти от Националния осигурителен институт срещу задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване;
11. (отм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Членовете на Надзорния съвет получават възнаграждение за участието си в заседание на Надзорния съвет в размер на 10 на сто от брутната заплата на управителя на Националния осигурителен институт, освен ако в закон е предвидено друго.

Управител и подуправител

Чл. 37. (1) Управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт се избират от Народното събрание за срок четири години.
(2) Управителят на Националния осигурителен институт действа от името на института, организира и ръководи дейността му и го представлява пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При отсъствие на управителя неговите функции се изпълняват от подуправителя. Подуправителят може да изпълнява функции, които са му възложени от управителя.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) Управителят и подуправителят могат да бъдат освободени и преди изтичане на срока, за който са избрани, ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда, при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, системно нарушават задълженията си, възпрепятствани са да ги изпълняват за срок повече от шест месеца или са подали оставка пред Народното събрание.
(5) Управителят:
1. осъществява оперативното ръководство на Националния осигурителен институт;
2. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) утвърждава задължителни за всички физически и юридически лица в страната инструкции, формуляри и други документи, свързани с провеждане на осигуряването във връзка с възложените на Националния осигурителен институт дейности;
3. внася за утвърждаване в надзорния съвет:
а) проектобюджета на държавното обществено осигуряване;
б) проект за отчет за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване;
в) проекти за нормативни актове по държавното обществено осигуряване;
г) проект за правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
д) проекти на решения за използване на средства от резерва по бюджета на държавното обществено осигуряване;
4. открива и закрива поделения на Националния осигурителен институт и утвърждава структурата и бюджетите им;
5. сключва разпоредителни сделки за имуществото на Националния осигурителен институт до размер, определен с правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
6. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) дава съгласие за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване в случаите по чл. 184, 185 и 188 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
7. утвърждава разпределението на капитални вложения за стопанисване имуществото на Националния осигурителен институт;
8. (нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) утвърждава и обявява осигурителния доход по чл. 70;
9. (нова - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) определя цените на услугите и дейностите по чл. 20, ал. 2, т. 5 - 8;
10. (нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) упражнява функциите на:
а) орган по назначаването по отношение на държавните служители;
б) работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение.
(6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Управителят на Националния осигурителен институт получава основно месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение на председател на постоянна парламентарна комисия. Подуправителят на Националния осигурителен институт получава основно месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение на народен представител.

Съвет на управителя

Чл. 38. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) В своята дейност управителят се подпомага от съвет на управителя на Националния осигурителен институт. Съставът на съвета се определя с правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт. Управителят свиква и ръководи заседанията на съвета на управителя.
(2) Заседанията на съвета на управителя са редовни, ако присъстват две трети от членовете. Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Съветът на управителя предлага на управителя проекти на решения във връзка с правомощията му по чл. 37, ал. 5, т. 1 - 9.

Изисквания към членовете на надзорния съвет, управителя и подуправителя

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Членове на надзорния съвет, управител и подуправител на Националния осигурителен институт не могат да бъдат:
1. лица, които са лишени от правото да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност;
2. лица, които участват в управителни или контролни органи на други осигурителни фондове;
3. лица, осъждани за умишлено престъпление;
4. лица, които са били членове на управителни органи на юридически лица, прекратени поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) лица, които са съпрузи или се намират във фактическо съжителство или се намират в родство по права или по съребрена линия или по сватовство до четвърта степен с членове на надзорния съвет, управителя и подуправителя.

Глава четвърта.
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Раздел I.
Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване


Право на обезщетение

Чл. 40. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурените лица за трудова злополука и професионална болест имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест, както и на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от продължителността на осигурителния стаж.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.
(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Длъжностните лица по ал. 3 издават разпореждане за спиране изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука и професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато са обжалвани актовете на медицинската експертиза или когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за инвалидност за същото заболяване, с изключение на случаите, когато болничният лист е издаден при обективни данни за обостряне на състоянието, както и с интервенции, свързани с лечение на хроничното заболяване.

Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване

Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в следните срокове:
1. от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси - до 15-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя;
2. от самоосигуряващите се лица - до 15-о число на месеца, следващ този, през който е издаден документът за изплащане на обезщетението.

Възнаграждение, от което се определя обезщетението

Чл. 41. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:
1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
2. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
4. е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете;
5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.
(4) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.

Срок на изплащане на обезщетението

Чл. 42. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия, или им е изплатено обезщетение за оставане без работа.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Обезщетения поради карантина или отстраняване от работа

Чл. 43. Парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща съответно за:
1. времето, за което осигуреният е под карантина;
2. времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.

Обезщетения за санаторно-курортно лечение

Чл. 44. На неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санаторно-курортно лечение, парично обезщетение се изплаща за целия им престой, включително до три календарни дни за пътуване, в размерите, определени съответно за общо заболяване или за трудова злополука и професионална болест.

Обезщетение за гледане на болен член от семейството

Чл. 45. (1) Парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за:
1. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст - на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;
2. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст - до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3-5;
3. гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест - до изтичането на срока на карантината;
4. гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения - за времето, през което осигуреният е бил в заведението;
5. гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина - докато трае карантината.
(2) За един и същи осигурителен случай за едно и също време парично обезщетение по ал. 1 може да се изплаща само на един осигурен член на семейството.
(3) За гледане на хронично болен член на семейството парично обезщетение се изплаща само при изостряне на заболяването.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2010 г.) За членове на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи и низходящи по права линия, съпругът и съпругата.
(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Паричното обезщетение по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 се изплаща и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Случаи, при които не се изплаща обезщетение

Чл. 46. (1) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:
1. умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;
2. нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението;
3. са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
4. са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;
5. са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.
(2) В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а в случая по т. 5 - не по-дълъг от 3 календарни дни.
(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

Парично обезщетение при трудоустрояване

Чл. 47. (1) При трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 18-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният е работил по-малко от 18 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Паричното обезщетение по ал. 1 и 2 се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.

Раздел II.
Обезщетения за майчинство


Обезщетение при трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро (Загл. доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.)

Чл. 48. (1) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) При трудоустрояване на друга работа поради бременност или кърмене на дете или напреднал етап на лечение ин-витро на осигурената жена се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото й възнаграждение.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 18-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигурената е работила по-малко от 18 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случай, че на новата работа трудоустроената получава среднодневно брутно трудово възнаграждение, по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, или среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41, е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, дневното обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Право на обезщетение за бременност и раждане

Чл. 48а. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Срок за представяне на документи за изплащане на обезщетение за бременност и раждане

Чл. 48б. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане в срока по чл. 40а, т. 1, а самоосигуряващите се лица - до 15-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.

Обезщетение при бременност и раждане

Чл. 49. (1) (Доп. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5.
(2) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 68 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

Чл. 50. (1) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.
(2) Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.
(3) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, срокът на обезщетението се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичането на срока по ал. 1 това обезщетение се заплаща като обезщетение за бременност и раждане.
(4) Когато детето е дадено за осиновяване, настанено е в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, обезщетението по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилага ал. 3, изречения второ и трето.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурената или осигуреният за общо заболяване и майчинство, които осиновяват дете, имат право на обезщетение по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане.
(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 7 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а.
(7) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/осиновител има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а.
(8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на обезщетение по ал. 6 и 7, ако отговарят на условията по чл. 48а.

Обезщетение при смърт или при заболяване на майката

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) При смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето, на лицето, което ползва отпуска по чл. 167 от Кодекса на труда, се изплаща паричното обезщетение по чл. 49 или чл. 53. Обезщетението се изплаща и на самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство.

Обезщетение при бременност и раждане при прекратяване на осигуряването

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) При прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50.

Право на обезщетение за отглеждане на малко дете

Чл. 52а. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Срок за представяне на документи за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете

Чл. 52б. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете в срока по чл. 40а, т. 1, а самоосигуряващите се лица - до 15-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.

Обезщетение при отглеждане на малко дете

Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това обезщетение се изплаща на настойника, когато той ползва отпуска по чл. 167, ал. 2 от Кодекса на труда.
(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г.) Обезщетението по ал. 1 се изплаща и на лицата, които ползват отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 01.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.
(5) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете в сроковете по ал. 1 - 4.

Обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст

Чл. 53а. (Нов - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице, което има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск и ползва отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст при условията на пълно осиновяване, има право на обезщетение в размера, определен по реда на чл. 49 за срок от 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст.
(2) Паричното обезщетение по ал. 1 не се изплаща при смърт на детето, при прекратяване на осиновяването, както и когато детето посещава детско заведение, включително детска ясла или учебно заведение.
(3) Самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство и имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, имат право на парично обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст в сроковете и при условията по ал. 1 и 2.

Обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете

Чл. 54. (*) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Майката (осиновителката), която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение по чл. 52а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако:
1. не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;
2. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Ако майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а ако той е починал - на настойника. Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено за общо заболяване и майчинство.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 01.07.2010 г.) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

Раздел III.
Парични обезщетения за безработица (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна глава ІV А - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)


Право на парично обезщетение за безработица

Чл. 54а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.
(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За придобиване право на парично обезщетение по ал. 1 се зачита и времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(4) (*) (Отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:
1. заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата;
2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.
(5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Ако заявлението по ал. 3 е подадено по неуважителни причини след изтичането на срока по ал. 4, т. 1, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението.
(6) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Ако заявлението по ал. 3 е подадено в срока по ал. 4, т. 1, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока по ал. 4, т. 2 по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Размер на паричното обезщетение за безработица

Чл. 54б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
(4) Безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по реда на ал. 1 дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането.
(7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:
1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
2. (доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст - доходът, от който е определено паричното обезщетение, по правоотношенията, по които лицето е осигурено за безработица;
3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
4. (нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за времето, през което лицето не е осигурено за безработица - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.

Срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица

Чл. 54в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж, за период, както следва:
Осигурителен стаж Период за изплащане
(години) на обезщетението
  (месеци)
до 3     4
от 3 до 5 6
от 5 до 10 8
от 10 до 15 9
от 15 до 20 10
от 20 до 25 11
над 25     12
         
(2) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) За осигурителен стаж при определяне периода за изплащане на обезщетение по ал. 1 се зачита трудовият стаж до 1 януари 2002 г. по Кодекса на труда или по специални закони и времето след тази дата, през което лицата са осигурени за безработица.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 67 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица

Чл. 54г. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 58, ал. 3 от Закона за висшето образование.
(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на обстоятелствата по ал. 1 в срок до 7 работни дни.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Изплащането се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.
(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 1 спират с разпореждане изплащането на обезщетенията за безработица, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.

Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица

Чл. 54д. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:
1. започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4;
2. прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;
4. (отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
5. смърт на безработния.
(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Агенцията по заетостта е длъжна да уведомява ежемесечно Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 2.
(3) (*) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 в срок до 7 дни.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
(5) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.

Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица

Чл. 54е. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 237, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт.
(2) В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията по ал. 1 осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност за бременност и раждане или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) За възстановяване на сумите по ал. 1 и 3 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицата по ал. 1 нямат право на парично обезщетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми с изключение на случаите, в които тези суми могат да бъдат прихванати от отпуснатото парично обезщетение за безработица.

Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица (Загл. доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Чл. 54ж. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато:
1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица;
2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му.
(3) (*) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична банкова сметка.

Задължения за предоставяне на информация

Чл. 54з. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Агенцията по заетостта предоставя на Националния осигурителен институт ежемесечно информацията, необходима за отпускане, изплащане, спиране, прекратяване или изменяне на обезщетенията за безработица.
(2) Националният осигурителен институт предоставя ежемесечно информация на Агенцията по заетостта за изплащането, спирането и прекратяването на обезщетенията за безработица.

Право на парично обезщетение за дълготрайна безработица

Чл. 54и. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Раздел IV.
Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения и помощи (Нов - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)


Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и на помощите.

Чл. 54к. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения за безработица

Чл. 54л. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Глава пета.
ОСИГУРЯВАНЕ ЗА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА И ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ


Трудова злополука

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.
(3) Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.

Професионална болест

Чл. 56. (1) Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения.
(3) Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици.

Деклариране на трудова злополука

Чл. 57. (1) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа - предприятието ползвател, е длъжен в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Ако осигурителят или предприятието ползвател не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(3) Редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на Министерския съвет.

Разследване на трудова злополука

Чл. 58. (1) Териториалното поделение на Националния осигурителен институт съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.
(2) Териториалното поделение на Националния осигурителен институт може по своя преценка да разследва и други злополуки освен посочените в ал. 1.
(3) Разследването на трудова злополука трябва да установи:
1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука;
2. вида на уврежданията;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката.
(4) При разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват:
1. работник или служител от същата професия, или
2. член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или
3. представител на синдикалната организация, в която членува;
4. представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правата по ал. 4 имат наследниците на починалия при трудова злополука и лицата по т. 2, когато здравословното състояние на пострадалия не му позволява да посочи представител.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя/предприятието ползвател.

Досие

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) За всяка трудова злополука или професионална болест териториалното поделение на Националния осигурителен институт открива досие, което съдържа:
1. декларацията за трудова злополука или известието за професионална болест;
2. протокол от разследването на трудовата злополука, когато такова е извършено, или протокол за проучване на професионалната болест;
3. разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова или експертното решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и регистрационната карта за призната професионална болест;
4. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) копия от първичните болнични листове за злополуката или заболяването;
5. (отм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
6. други документи, свързани със злополуката или заболяването.
(2) Пострадалият и осигурителят имат право да се запознават със съдържанието на досието.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Квалифициране на злополуката за трудова

Чл. 60. (1) Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя/предприятието ползвател в 7-дневен срок от издаването.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117.

Сигнализиране за професионална болест

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Практикуващите лекари и лекари по дентална медицина при съмнение за професионална болест изпращат известие и до териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Изготвяне на документи за професионална болест

Чл. 62. (1) За всяко известие по чл. 61 териториалното поделение на Националния осигурителен институт извършва проучвания, подготвя документи и ги представя на медицинските експертни органи.
(2) Осигурителят изготвя и представя необходимите документи по ал. 1 в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 30-дневен срок от поискването им.
(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Органите на експертизата на работоспособността издават експертно решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и попълват регистрационна карта за професионална болест.

Ред за съобщаване, регистриране и обжалване на професионални болести

Чл. 63. Редът за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести се определя с акт на Министерския съвет.

Размери на осигурителните вноски във фонд "Трудова злополука и професионална болест"

Чл. 64. (1) Размерите на осигурителните вноски, които внасят осигурителите, се определят в процент от месечния осигурителен доход на осигурените на базата на актюерските разчети.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определя размерът на осигурителната вноска за трудова злополука и професионална болест по групи основни икономически дейности.
(3) (В сила от 1 януари 2004 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Размерът на осигурителната вноска се определя от Националния осигурителен институт по методика и ред, определени с акт на Министерския съвет.
(4) (В сила от 1 януари 2004 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Мероприятия за предотвратяване на трудовата злополука и професионалната болест

Чл. 65. Фонд "Трудова злополука и професионална болест" финансира мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести и за подобряване условията на труд чрез:
1. оказване на осигурителите на помощ, консултации и съдействие за създаване и реализиране на ефективна система за управление на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
2. разработване и участие в разработването на национални отраслови програми (стратегии) в областта на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
3. провеждане на обучение и повишаване квалификацията на работещите по въпросите на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
4. осъществяване и възлагане на научни изследвания в областта на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
5. проверка на състоянието на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
6. разследване самостоятелно или с другите компетентни органи на трудови злополуки и професионални болести;
7. провеждане на кампанийна дейност, предоставяне на информация на обществото по проблемите на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
8. разработване и участие в разработването на нормативни актове по безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
9. изучаване и разпространяване на положителния опит в създаването на безопасни условия на труд;
10. извършване на други дейности по предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести.

Задължения на осигурителя

Чл. 66. Осигурителят е длъжен:
1. (отм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
2. да уведомява незабавно териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Инспекцията по труда и други компетентни органи за всяка смъртна трудова злополука, за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) да изпраща в териториалното поделение на Националния осигурителен институт копие от първичния болничен лист за трудова злополука или професионална болест.
4. (отм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
5. (отм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Задължения на предприятието ползвател (Загл. изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Чл. 66а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Задълженията на осигурителя по тази глава се отнасят и за предприятието ползвател, когато в него са изпратени работници или служители за изпълнение на временна работа.

Задължения на осигуреното лице

Чл. 67. Осигуреното лице е длъжно:
1. (отм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
2. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) да уведоми незабавно осигурителя/предприятието ползвател или негов пълномощник за настъпила трудова злополука или за установена професионална болест, с изключение на случаите, когато това е невъзможно.

Глава шеста.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

Раздел I.
Пенсии за осигурителен стаж и възраст


Придобиване право на пенсия

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете.
(2) От 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2011 г. те придобиват право на пенсия при навършване на 65-годишна възраст за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 67 години.

Придобиване право на пенсия от военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители - по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и следователите (Загл. изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.)

Чл. 69. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Военнослужещите придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при освобождаване от служба придобиват право на пенсия независимо от възрастта им и при осигурителен стаж, както следва:
1. (доп. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) до 31 декември 2011 г. - 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или като следователи и младши следователи;
2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) от 1 януари 2012 г. - 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или като следователи и младши следователи.
(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Държавните служители от Държавна агенция "Национална сигурност" придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им и при осигурителен стаж, както следва:
1. до 31 декември 2011 г. - 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", на военна служба или по законите по ал. 2;
2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) от 1 януари 2012 г. - 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", на военна служба или по законите по ал. 2.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г.; предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им.
(5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
(6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2006 г.; предишна ал. 4 - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Служителите в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, при прекратяване на правоотношението придобиват право на пенсия независимо от възрастта при осигурителен стаж, както следва:
1. до 31 декември 2011 г. - 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита;
2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) от 1 януари 2012 г. - 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита.
(7) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Служителите на длъжност "водолаз" в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, ако са прослужили на тази длъжност 15 години, придобиват право на пенсия при прекратяване на правоотношението, независимо от възрастта.
(8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Осигурителният стаж за придобиване право на пенсия по ал. 1, 2, 3 и 6 се зачита при взаимно допълване, а осигурителният стаж по ал. 4 и 7 може да допълва осигурителния стаж по ал. 1, 2, 3 и 6.

Придобиване право на пенсия от балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Балерини, балетисти и танцьори придобиват право на пенсия при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации.

Размер на пенсията

Чл. 70. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.04.2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто, а от 1 януари 2017 г. - 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Ако лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът е 3, а от 1 януари 2012 г. - 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.
(3) Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.
(4) За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят:
1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт;
2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.
(5) Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията по ал. 4 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.
(6) Когато лицата не са работили след 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 4, т. 1, а когато базисният период е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 4, т. 2.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(8) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер по ал. 7.
(9) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) При определяне на пенсия по международен договор, по който Република България е страна, се взема предвид осигурителният доход за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство.
(10) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Съотношението по ал. 4, т. 2 не може да надхвърля съотношението между максималния осигурителен доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.

Доход, от който се изчислява пенсията

Чл. 70а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.
(2) При определяне на средномесечния осигурителен доход не се взема предвид дохода за времето:
1. на наборна или алтернативна служба;
2. на отпуска за отглеждане на дете, през който е получавано обезщетение;
3. на зачетения осигурителен стаж на неработещите майки;
4. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование или на недостигащи периоди за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, за които лицата са внесли осигурителни вноски изцяло за своя сметка;
5. след 1 януари 1996 г., през което родител (осиновител) на дете инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или по служебно правоотношение и не е бил осигурен;
6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) след 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия;
7. през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г.;
8. (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, или на законна стачка;
9. (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) през което лицата са се осигурявали на основание чл. 4, ал. 5, 7 и 9.
(3) Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законоустановен отпуск или законна стачка, се вземат предвид:
1. за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя - полученото възнаграждение за този отпуск, върху което са внесени осигурителни вноски;
2. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) за времето на отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване - доходът, от който е изчислено обезщетението;
3. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При определяне на осигурителния доход за периода до 31 декември 2006 г. за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 не се включват начислени и неизплатени възнаграждения.

Раздел II.
Пенсии за инвалидност


Право на пенсия

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време.

Определяне на пенсията за инвалидност

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

Начална дата и срок на пенсията

Чл. 73. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94.
(2) Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68, се отпускат пожизнено.

Право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване

Чл. 74. (1)(Доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишен текст на чл. 74 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94, както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж;
2. до 25-годишна възраст - една година;
3. до 30-годишна възраст - 3 години;
4. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) над 30-годишна възраст - 5 години;
5. (обявена за несъответстваща с разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от Конвенции № 37 и 38 на Международната организация на труда - РКС, ДВ, бр. 55 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.)
(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година осигурителен стаж.
(3) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.04.2009 г.) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68, разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто - 0,9;
2. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 0,7;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто - 0,5.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.)
(4) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък от:
1. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто - 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7;
2. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 105 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто - 85 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7.
(5) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) На лицата по чл. 74, ал. 1, т. 1, които имат осигурителен стаж до една година, пенсиите се определят в минималните размери по ал. 4. След навършване на една година осигурителен стаж пенсиите се определят по реда на чл. 75 - 77.

Доход за изчисляване на размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Доходът, от който се изчислява размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 2 се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.

Индивидуален коефициент

Чл. 77. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 70, ал. 3-6 до датата на пенсионирането.

Пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест

Чл. 78. Осигурените, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, независимо от продължителността на осигурителния стаж.

Размер на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест

Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 2 се умножи по индивидуалния коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 3-6 до датата на пенсионирането и по следните коефициенти:
1. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто - 0,4;
2. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 0,35;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто - 0,30.
(2) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест не може да бъде по-малък от:
1. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто - 125 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7;
2. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто - минималния размер по чл. 70, ал. 7.
(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест не може да бъде по-малък от размера, изчислен като за пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Раздел III.
Наследствени пенсии


Право на наследствена пенсия

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и персоналните пенсии.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите.
(3) Отказът от наследство не лишава наследниците от право на наследствена пенсия.
(4) Получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство.

Определяне на наследствената пенсия

Чл. 81. (1) Наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице, както следва:
1. при един наследник - 50 на сто;
2. при двама наследници - 75 на сто;
3. при трима и повече наследници - 100 на сто.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Наследствената пенсия се отпуска общо на всички лица, които имат право на тази пенсия, и се разпределя поравно между тях. Минималният размер на наследствената пенсия не може да бъде по-малък от 75 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7.
(3) При смърт на двамата родители (осиновители) децата имат право на наследствена пенсия, която се определя от сбора на пенсиите на починалите.

Условия за отпускане и получаване на наследствена пенсия

Чл. 82. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 или преди тази възраст, ако е неработоспособен.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1.
(4) Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, имат право на наследствена пенсия, независимо от възрастта им.

Видове наследствени пенсии

Чл. 83. (1) При смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната пенсия за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, която починалият би получил като инвалид със загубена работоспособност повече от 90 на сто.
(2) Когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благоприятно за тях.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) При смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или трудова злополука или професионална болест, размерът на наследствената пенсия се определя от следващата му се лична пенсия за инвалидност поради трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 90 на сто.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) При смърт на военнослужещ на наборна военна служба на наследниците му се отпуска пенсия, като за база се взема размерът по чл. 86, ал. 1, равен на следващата се пенсия за военна инвалидност при трайно намалена работоспособност над 90 на сто.
(5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) При смърт на пенсионер, който е получавал пенсия за военна инвалидност, размерът на пенсията на наследниците се определя от следващата се пенсия за военна инвалидност при трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, определена по чл. 86.
(6) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) При смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, наследствената пенсия се отпуска в процентите по чл. 81, съобразно вида на получаваната пенсия.

Добавка от пенсията на починал съпруг

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 01.07.2010 г.) Пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга, в размер, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) до 31 август 2011 г. - 20 на сто;
2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от 1 септември 2011 г. - 26,5 на сто;
3. (отм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
4. (отм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
5. (отм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(2) Когато починалият съпруг (съпруга) не е получавал пенсия, добавката по ал. 1 се определя от пенсията или от сбора от пенсиите, на които починалият е имал право по реда на чл. 83.
(3) Добавката не може да се получава заедно с наследствена пенсия от същия наследодател.

Добавка към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст

Чл. 84а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Раздел IV.
Пенсии, несвързани с трудова дейност


Пенсия за военна инвалидност

Чл. 85. (1) Право на пенсия за военна инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на:
1. наборната военна служба;
2. службата в запаса или в резерва.
(2) Право на пенсия за военна инвалидност имат и лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили.
(3) Пострадали по смисъла на ал. 1 и 2 се считат и загиналите и безследно изчезналите.

Размер на пенсията за военна инвалидност

Чл. 86. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Размерът на пенсията за военна инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост по следната таблица:
  Трайно намалена работоспособност
  над 90 на сто 71-90 на сто 50-70,99 на сто
Редници и      
сержанти 150 на сто 140 на сто 115 на сто
Офицери 160 на сто 150 на сто 120 на сто
(2) Когато лицата по чл. 85 са били осигурени за всички осигурени социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест преди постъпването им на наборна служба или на служба в запаса, размерът на пенсията за военна инвалидност се определя както при пенсията за трудова злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно за тях.

Пенсия за гражданска инвалидност

Чл. 87. Право на пенсия за гражданска инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали:
1. при изпълнение на граждански дълг;
2. случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи.

Размер на пенсията за гражданска инвалидност

Чл. 88. (1) Размерът на пенсиите за гражданска инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто - 150 на сто;
2. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 140 на сто;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто - 115 на сто.
(2) На лицата, които са били осигурени за всички осигурени социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест, пенсията се изчислява по реда, установен за пенсиите за трудова злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно за тях.

Социална пенсия за старост

Чл. 89. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.)

Социална пенсия за старост

Чл. 89а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на 6-месечния срок по чл. 94, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението.
(2) Размерът на социалната пенсия за старост, както и условията за нейното получаване, се определят от Министерския съвет по предложение на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт.

Социална пенсия за инвалидност

Чл. 90. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.)

Социална пенсия за инвалидност

Чл. 90а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто.
(2) Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто е 120 на сто, а за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 110 на сто от социалната пенсия за старост.

Пенсия за особени заслуги

Чл. 91. (Отм. - ДВ, бр. 89 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Персонални пенсии

Чл. 92. Министерският съвет по определени от него условия и ред в изключителни случаи може да отпуска пенсии на лица, по отношение на които не са налице някои от изискванията на този кодекс.

Средства за изплащане на пенсиите, несвързани с трудова дейност

Чл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Средствата за изплащане на пенсиите, несвързани с трудова дейност, са за сметка на държавния бюджет.

Раздел V.
Общи правила за пенсиите


Дата на отпускане на пенсията

Чл. 94. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишен текст на чл. 94 - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.
(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и чл. 4а се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство, съответно прекратяване на трудовата дейност по законодателството на държава, с която се прилага международен договор в областта на социалната сигурност, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно - прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.
(3) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК).

Спиране на пенсията

Чл. 95. (1) (Предишен текст на чл. 95 - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Пенсията се спира:
1. по искане на лицето;
2. когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан;
3. когато пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца;
4. когато не се следва изплащането й на основание чл. 101.
(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от представяне на доказателствата. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възстановява от датата на спирането.

Прекратяване на пенсията

Чл. 96. (1) Пенсията се прекратява, когато:
1. пенсионерът почине;
2. детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена пенсия, или е осиновено;
3. преживелият съпруг, който получава наследствена пенсия, встъпи в брак;
4. отпадне основанието за получаването й.
(2) В случаите по т. 1 на ал. 1 пенсията се прекратява от края на месеца, през който е починал пенсионерът, а по т. 2 - 4 - от датата, на която е възникнало основанието за прекратяването.

Възобновяване и възстановяване на пенсията

Чл. 97. (1) Спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й.
(2) Пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването й - ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му - когато срокът е пропуснат.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Спряната на основание чл. 95, ал. 1, т. 2 пенсия се възобновява от датата на спирането й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за преосвидетелстване поради уважителни причини.

Ред за отпускане и изменение на пенсията

Чл. 98. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от:
1. длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт;
2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) длъжностното лице в Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина, или други длъжностни лица, определени от управителя на Националния осигурителен институт.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират от пенсията на пенсионера. В случай, че пенсията е прекратена, сумите се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Разпорежданията се обжалват по реда на чл. 117. Ако върху пенсията има наложени запори по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Гражданския процесуален кодекс, вземанията се събират в поредност - задължения за издръжка, неправилно изплатени суми за пенсии, други публични вземания и частни вземания.
(3) Явните фактически грешки в разпорежданията по ал. 1 и 2 се поправят от органа, който ги е постановил. Поправката има действие от деня на отпускането, изменянето, осъвременяването, спирането, възобновяването, прекратяването или възстановяването на пенсията.
(4) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Разпорежданията по ал. 1 за пенсиите за инвалидност и за добавката за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Медицинската комисия се състои от председател и двама членове, които се определят от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(5) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) Решенията на медицинската комисия се издават в 14-дневен срок от получаване от регионалните картотеки на медицинските експертизи на експертните решения с определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност след разглеждане на медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицето, решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне размера на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, датата на инвалидизиране и срок на инвалидността.
(6) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) В случай че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени, председателят й подава жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на получаването им в съответното териториално поделение на НОИ. Жалбата срещу решенията на ТЕЛК се подава пред НЕЛК, а срещу решенията на НЕЛК - пред Административния съд - София, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) Ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост.
(8) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) След влизането в сила на решението по ал. 7 пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.
(9) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Към пенсията по ал. 7 не се изплащат добавки по този кодекс и други нормативни актове.
(10) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Пенсията по ал. 7 не може да се получава заедно с друга пенсия.

Изменяне или отменяне на разпореждането

Чл. 99. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.;
2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание;
3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й;
6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер.
(2) В случаите по ал. 1 разпореждането се изменя или се отменя:
1. по т. 1 - от датата на представяне на доказателствата;
2. по т. 2 - 6 - от датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ - от датата по чл. 94.
(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случай че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията.

Осъвременяване на пенсиите

Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.

Получаване на повече от една пенсия

Чл. 101. (1) Не могат да се получават едновременно следните пенсии:
1. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст;
2. лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
3. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
4. (нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., в сила от 1.08.2000 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
4а. (нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) социална пенсия за старост и персонална пенсия с друг вид пенсия;
(2) Когато лицето има право на повече от една лична пенсия за инвалидност за различни страдания, се определя най-голямата по размер.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., в сила от 1.08.2000 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(3а) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер 25 на сто.
(4) Военноинвалидите при навършване на възрастта по чл. 68 получават пълния размер на определените им две пенсии - пенсия за военна инвалидност и пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(5) При отпускане на наследствена пенсия на наследници на военноинвалид, който е получавал или е имал право на двете пенсии по ал. 4 в пълен размер, за основа се взема пълният размер на двете пенсии.
(6) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Родителите не могат да получават едновременно лична и наследствена пенсия, с изключение на случаите по ал. 7.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, получават в пълен размер личната си пенсия и пенсията, отпусната по чл. 82, ал. 4.

Преизчисляване на пенсията

Чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75-77, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането.
(2) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) При преизчисляването по ал. 1 се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първо отпускане на пенсия.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) Лицата по ал. 1 могат да поискат преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж след пенсионирането по реда на чл. 70, ал. 1 и чл. 75, ал. 1.
(4) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) За пенсиите, отпуснати до 1 януари 2000 г., при преизчисляване се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 2007 г.
(5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При преизчисляване на пенсията осигурителният стаж, положен след 31 декември 2010 г., не се превръща по реда на чл. 104.

Добавка за чужда помощ

Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Пенсионерите с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост.

Категории труд

Чл. 104. (1) Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) При пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) За работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.
(4) Осигурителният стаж на лицата по чл. 69 се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория.
(5) За лицата по чл. 69 от летателния състав на реактивната авиация, екипажите на подводните съдове и от водолазния състав една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) За лицата по чл. 69 от летателния състав на витломоторната авиация, парашутистите, служещите в групите за охрана към граничните полицейски участъци и на надводните кораби една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) За лицата по чл. 69, при участие в операции и мисии извън територията на страната с висока степен на риск, както и при участие в бойни действия или във военно време, една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.
(8) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) За лицата по чл. 69 при участие в операции и мисии извън територията на страната с ниска степен на риск една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.
(9) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Осигурителният стаж на лицата по чл. 69а се превръща, като 4 години осигурителен стаж на длъжност "балерина, балетист или танцьор" в културни организации се зачита за 5 години осигурителен стаж от трета категория труд.
(10) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания.

Давност

Чл. 105. (1) Правото на пенсия не се погасява по давност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Вземането за пенсия се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася.

Подзаконова уредба

Чл. 106. Прилагането на тази глава и изплащането на пенсиите се уреждат с акт на Министерския съвет.

Глава седма.
КОНТРОЛ


Контролни органи

Чл. 107. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишен текст на чл. 107 - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт.
(2) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Контролни органи на Националния осигурителен институт са:
1. инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт;
2. лекарите - експерти по експертиза на временната неработоспособност в териториалните поделения на Националния осигурителен институт;
3. длъжностните лица, на които със заповед на управителя на Националния осигурителен институт или на ръководителя на териториалното поделение е възложено да извършват финансови ревизии и проверки по разходите на държавното обществено осигуряване, както и по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт.

Права на контролните органи

Чл. 108. (1) Контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право:
1. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) да проверят всички физически и юридически лица за дейността, възложена на Националния осигурителен институт; за извършване на проверките те имат право на свободен достъп до работните помещения и обекти;
2. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) да предприемат мерки за привличане към отговорност лицата, виновни за нарушаване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване и на разпоредбите за дейността, възложена на Националния осигурителен институт;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт; задължителните предписания се обжалват по реда на глава осма;
4. да изискват от едноличните търговци и юридическите лица и техните поделения при проверки и ревизии да декларират банковите си сметки в страната, както и да предоставят документи, свързани с търговската им дейност;
5. да извършват насрещни проверки и да назначават вещи лица.
(2) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Контролните органи на Националния осигурителен институт могат да извършват контролно-ревизионна дейност съвместно с органите на Националната агенция за приходите по план, предварително съгласуван между управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишен текст на ал. 2 - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения.
(4) (Предишен текст на ал. 3 - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Контролните органи на Националния осигурителен институт задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на държавното обществено осигуряване.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишен текст на ал. 4 - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Управителят на Националния осигурителен институт и ръководителите на неговите поделения могат да издават задължителни предписания за спиране изпълнението на разпореждания и действия на осигурители и длъжностни лица, които са в нарушение на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт.
(6) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г.) Управителят на Националния осигурителен институт възлага ревизия в 14-дневен срок от получаването на одитния доклад на председателя на Сметната палата по чл. 54, ал. 1 от Закона за Сметната палата за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност.
(7) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) Контролните органи на Националния осигурителен институт имат право да изискват и изземват от физическите и юридическите лица оригиналните документи на прекратени осигурители без правоприемник, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход.
(8) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие на контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на правомощията по ал. 7.

Сигнална функция на контролните органи на Националния осигурителен институт

Чл. 108а. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Когато контролните органи на Националния осигурителен институт установят, че са създадени документи с невярно съдържание във връзка с извършени осигурителни плащания, те са длъжни да уведомят органите на прокуратурата.

Забрана за други дейности

Чл. 109. (1) Служителите на контролните органи на Националния осигурителен институт не могат да полагат допълнителен труд, свързан със служебните им задължения, по трудово или по гражданско правоотношение с друг работодател. Те не могат да извършват дейност, свързана със служебните им задължения, и като еднолични търговци, съдружници в търговски и други дружества, кооперации и други организации.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Служителите на Националния осигурителен институт са длъжни да пазят в тайна и да не използват за други цели, освен за прякото изпълнение на задълженията им на съответната длъжност, всички факти и обстоятелства относно осигурените лица и осигурителите, станали им известни във връзка с изпълнение на служебните им задължения, включително и след прекратяване на договора им. Тези факти и обстоятелства могат да бъдат предоставени на орган на съдебната власт или на друг държавен орган при условия и по ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт в съответствие с действащите нормативни актове.

Ревизионни актове за начет

Чл. 110. (1) Контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет:
1. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.
2. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
3. (отм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
4. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
5. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
(2) По съставените актове за начет отговорните лица могат да направят възражения в 7-дневен срок от връчването им. Контролният орган се произнася по възражението с мотивирано заключение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждания. Разпорежданията се издават в 14-дневен срок след изтичането на срока по ал. 2. Разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването им.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Разпорежданията, актовете за начет, задължителните предписания и поканите за доброволно изпълнение се връчват лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса по търговска регистрация, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или кметството. В този случай разпорежданията, актовете за начет, задължителните предписания и поканите за доброволно изпълнение се смятат за връчени след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Сумите по разпореждания, които не са изплатени доброволно, се събират чрез:
1. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) запор в банките по сметките на длъжниците и на свързани с тях лица за вземания на държавното обществено осигуряване;
2. (доп. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжниците и вземанията им към трети лица;
3. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) изпълнение върху суми, възстановени от орган на Националната агенция за приходите по запорирана сметка на длъжника;
4. (нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
(6) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Запор по сметките на длъжниците на държавното обществено осигуряване се извършва чрез изпращане на запорно съобщение от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт до банките, които превеждат незабавно дължимите суми по сметка на държавното обществено осигуряване. Запорът, наложен по сметката на длъжника в банката, има действие по отношение на всичките й клонове. Запорът се счита наложен от часа на съответната дата, когато е получено запорното съобщение в банката. В случай, че по сметката на длъжника няма достатъчно средства, банката уведомява в 7-дневен срок териториалното поделение на Националния осигурителен институт за причините, поради които не е изпълнен запорът.
(7) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Който изплати на длъжника вземания, върху които е наложен запор по този кодекс, отговаря солидарно с него за изплатените суми, до размера на задължението, заедно с лихвата по чл. 113 след плащането. Когато изплащането е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган, или управляващ съдружник, които са допуснали изплащането. Органите по ал. 3 издават разпореждания за събиране на сумите, като могат да наложат и обезпечителни мерки.
(8) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Органът, наложил запора, може с мотивирано решение да разреши определена част от постъпилите или постъпващите суми по сметка на длъжника да се оставят в негово разпореждане. Решението и отказът за издаване на разрешение не подлежат на обжалване.
(9) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи се погасяват в следната последователност: главница, лихви и разноски. Забранява се цесията на вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи.
(10) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна ал. 9, изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Събирането на вземанията чрез изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжника и вземанията към трети лица се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Искането до публичния изпълнител се прави от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(11) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна ал. 10, изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
(12) (Предишна ал. 10 - ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна ал. 11, изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

Имуществени санкции на банки

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Задължения за вписване

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Лихви по вземания на Националния осигурителен институт и допълнителното задължително пенсионно осигуряване (Загл. изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 113. (1) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишен текст на чл. 113 - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на законната лихва.
(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Възстановяване на неоснователно получени суми

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) За възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4.
(4) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице, се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците. За събиране на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което се връчва по реда на чл. 110, ал. 4. Разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването им.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.
(6) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Споровете за добросъвестност се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Удръжки от паричните обезщетения, помощите и пенсиите

Чл. 114а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) При определяне на дохода от пенсии, върху които се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или се извършват удръжки за вземания на държавното обществено осигуряване, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5, се включват и добавките към нея с изключение на добавката за чужда помощ.

Давност

Чл. 115. (1) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Дължимите от държавното обществено осигуряване вземания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината за която се отнасят. Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане по искането за възстановяване на суми. Разпореждането подлежи на обжалване по реда на чл. 117.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Давността се прекъсва:
1. с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането;
2. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
3. с предприемане на действия по принудително изпълнение.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.
(5) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Давността спира да тече:
1. при обжалване - докато продължава спорът относно вземането;
2. когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс.

Разсрочване на задължения

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) По искане на длъжника към държавното обществено осигуряване за вземанията, установявани и събирани от Националния осигурителен институт, може да се разреши разсрочване на плащането на дължимите суми съгласно одобрен погасителен план.
(2) Разсрочването се допуска, когато се установи, че наличните парични средства на длъжника не са достатъчни за погасяване на задълженията му към фондовете на държавното обществено осигуряване, но след преценка на дейността му може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на задълженията длъжникът ще може да се издължи и да заплаща текущите задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване и другите публични задължения.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) За периода на разсрочването длъжникът дължи лихвата по чл. 113.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Разсрочване не се разрешава по отношение на търговец, за когото има решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност, както и след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) Към искането по ал. 1 се прилагат:
1. доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника и перспективна програма за развитие - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
2. декларация и за всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;
3. погасителен план за разсрочване на задълженията;
4. отчет за приходите и разходите на длъжника за предходната отчетна финансова година;
5. баланс за предходната отчетна финансова година и за последния отчетен период;
6. справка за задълженията на осигурителя към датата на искането за разсрочване, която включва:
а) задължения към фондовете по държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване;
б) задължения към персонала;
в) други публични задължения;
г) други задължения;
7. други документи по преценка на разсрочващия орган.
(6) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато искането за разсрочване е направено от физическо лице, към него се прилага декларация за доходите му през последните 12 месеца преди календарния месец, в който е направено искането.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Решението за разсрочване се издава от:
1. (доп. - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт - за задължения до 10 000 лв. за срок до една година, а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до две години;
2. (доп. - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) управителя на Националния осигурителен институт - за задължения от 10 000 до 100 000 лв. за срок до 3 години, а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до 5 години;
3. (доп. - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Надзорния съвет на Националния осигурителен институт - за задължения над 100 000 лв. за срок до 3 години, а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до 5 години.
(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) С разрешението се определят крайният срок, погасителните вноски и други условия, в това число последиците от неспазването им.
(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) За периода на разсрочването спира да тече давността за вземанията на държавното обществено осигуряване.
(10) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Отказът за разсрочване не подлежи на обжалване.
(11) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Отказът за разсрочване или отсрочване на задължения на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2003 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 11 - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Глава осма.
СПОРОВЕ


Жалби

Чл. 117. (1) Пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу:
1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) неправилно определяне или изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи, откази за издаване на удостоверения за осигурителен стаж и доход от органите на Националния осигурителен институт, откази за издаване на удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация и откази за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителни книжки;
2. разпореждания:
а) (доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях;
б) (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица;
в) (предишна буква "б" - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) за събиране на сумите по ревизионните актове за начет;
г) (предишна буква "в" - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) за признаване или непризнаване на злополуката за трудова;
д) (предишна буква "г" - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване.
е) (предишна буква "д" - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи;
ж) (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) по чл. 40, ал. 4, чл. 54г, ал. 4 и чл. 114, ал. 3, 4 и 5.
3. (нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Разпорежданията по т. 2, букви "б" - "ж" и задължителните предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 могат да се обжалват в 14-дневен срок, а разпорежданията за пенсии - в тримесечен срок от получаването им.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. То се съобщава на заинтересованите страни в 7-дневен срок от постановяването му.
(4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Разпорежданията за пенсии, отпуснати по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина, могат да се обжалват пред управителя на Националния осигурителен институт в тримесечен срок от получаването им. Решението се изготвя в срока и по реда на ал. 3.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 64 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

Спиране на изпълнението

Чл. 117а. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Изпълнението на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в" се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите.
(3) Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с жалбата, като се прилагат доказателства за направеното обезпечение.
(4) За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата.

Обжалване на решението (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 118. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Решението на управителя на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 4 може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред Административния съд - град София. Жалбата се подава чрез управителя на Националния осигурителен институт, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Съдът разглежда делата по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Спиране на изпълнението от съда

Чл. 118а. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) (1) Обжалването пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Изпълнението може да бъде спряно от административния съд при условията по чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в". Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаване на жалбата и съдът се произнася в 7-дневен срок.
(3) Отказът на съда да се спре изпълнението не подлежи на обжалване.

Касационно обжалване

Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Освобождаване от държавна такса

Чл. 120. (1) За делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса.
(2) При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част.

Част втора.
ДОПЪЛНИТЕЛНО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ (ПРЕДИШЕН ДЯЛ II - ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)

Дял първи.
ДРУЖЕСТВА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ (НОВ - ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)

Глава девета.
УЧРЕДЯВАНЕ, ЛИЦЕНЗИРАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)

Раздел I.
Общи положения (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.)


Осъществяване на допълнителното социално осигуряване

Чл. 120а. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Допълнителното социално осигуряване се осъществява чрез участие в универсални и/или професионални пенсионни фондове, фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и/или фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и във фондове за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация, които се учредяват и управляват от лицензирани по реда на този кодекс пенсионноосигурителни дружества или от дружества за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.

Регулиране и контрол

Чл. 120б. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Държавата осъществява ефективно регулиране и контрол върху дейността на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване с цел защита на интересите на осигурените лица и пенсионерите.
(2) Надзорът върху дейността на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване се осъществява от Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък "комисията".
(3) Комисията и заместник-председателят на комисията, ръководещ управление "Осигурителен надзор", наричан по-нататък "заместник-председателят на комисията", упражняват надзорните си правомощия в съответствие с този кодекс и Закона за Комисията за финансов надзор.

Раздел II.
Пенсионноосигурителни дружества (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.)


Определение

Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Пенсионноосигурителното дружество е акционерно дружество, лицензирано по реда на този кодекс и регистрирано по Търговския закон или по законодателството на друга държава членка.
(2) Пенсионноосигурителното дружество има предмет на дейност единствено допълнително пенсионно осигуряване.
(3) Пенсионноосигурителното дружество не може да извършва търговски сделки, които не са пряко свързани с дейността му.
(4) Пенсионноосигурителните дружества могат да създават сдружения с нестопанска цел за представяне на свои общи интереси и за реализация на общи проекти.
(5) Пенсионноосигурителното дружество няма право да участва в граждански дружества и в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник, както и да придобива акции в други пенсионноосигурителни дружества.
(6) Пенсионноосигурителното дружество развива своята дейност съгласно разпоредбите на този кодекс и в съответствие с устава си и с правилника за организацията и дейността на управлявания от него фонд за допълнително пенсионно осигуряване.

Фирма

Чл. 121а. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Фирмата на пенсионноосигурителното дружество задължително съдържа в комбинация думите "пенсия" и "осигуряване" или производни на тях.
(2) Дружества, които не притежават лицензия за извършване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване, не могат да използват във фирмата си в комбинация думите по ал. 1 или техни равнозначни на български или на чужд език.

Учредители и акционери

Чл. 121б. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Учредители и акционери на пенсионноосигурително дружество могат да бъдат:
1. български физически или юридически лица;
2. физически лица - граждани на друга държава членка;
3. юридически лица със седалище в друга държава членка;
4. чуждестранни юридически лица, регистрирани като осигурителна, застрахователна или друга финансова институция по националния им закон, ако представят банкови референции от първокласна чуждестранна банка, потвърдени от Българската народна банка.
(2) Лицата по ал. 1 могат да притежават акции само в едно пенсионноосигурително дружество, което осъществява дейност в страната.

Акции и капитал

Чл. 121в. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Пенсионноосигурителното дружество може да издава само поименни безналични акции с право на един глас.
(2) Минималният размер на капитала на пенсионноосигурителното дружество е 5 млн. лв.
(3) Капиталът трябва да е изцяло внесен в пари към момента на подаване на заявлението за получаване на пенсионна лицензия.
(4) Пенсионноосигурителното дружество трябва да разполага по всяко време със собствен капитал (капиталова база) в размер не по-малък от 50 на сто от минималния капитал по ал. 2.
(5) Пенсионноосигурителното дружество не може да разпределя дивиденти в размери и по начин, които биха довели до нарушаване на изискванията на ал. 4.
(6) Когато собственият капитал (капиталовата база) на пенсионноосигурителното дружество спадне под размера, определен в ал. 4, то уведомява в 3-дневен срок заместник-председателя на комисията, като представя оздравителна програма за привеждане в 3-месечен срок на собствения капитал в съответствие с изискванията на кодекса.
(7) Заместник-председателят на комисията одобрява или отказва да одобри оздравителната програма в 7-дневен срок от получаването й.
(8) В периода на изпълнение на оздравителната програма пенсионноосигурителното дружество не може да разпределя дивиденти и следва да отнася пълния размер на печалбата след облагането й с дължимите данъци във фонд "Резервен".
(9) При неодобряване на програмата или при неизпълнение на одобрената програма заместник-председателят на комисията предприема действията по чл. 344, ал. 1, т. 5.
(10) Изискванията към състава и структурата на собствения капитал (капиталовата база) на пенсионноосигурителното дружество и към минималните ликвидни средства на дружеството и управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване се определят с наредба на комисията.
(11) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато осъществява дейност в чужбина, осигурява биометрични рискове или гарантира минимално ниво на доходност или размер на пенсиите, пенсионноосигурителното дружество, което управлява фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, поддържа постоянно, освен техническите резерви по чл. 213а, ал. 1, т. 2, собствени средства, които да служат като допълнителна гаранция за изпълнение на поетите задължения.
(12) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Размерът на собствените средства по ал. 11 се определя на основата на видовете осигурени рискове и притежаваните активи за съответните професионални схеми. Средствата се поддържат свободни от всякакви предвидими задължения и представляват допълнително гарантиращ сигурността на поетите задължения капитал за компенсиране на несъответствията между предвидените и действителните разходи и печалби.
(13) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За изчисляването на минималния размер на собствените средства по ал. 11 се прилагат правила, определени с наредбата по ал. 10.

Заеми

Чл. 121г. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Пенсионноосигурителното дружество не може да предоставя заеми или да бъде гарант на трети лица.
(2) Пенсионноосигурителното дружество може да ползва заем на стойност до 10 на сто от собствения капитал (капиталовата база) на дружеството, ако заемът е за придобиване на дълготрайни материални активи, които са пряко необходими за извършване на дейността на дружеството, и е за срок не по-дълъг от 3 месеца.
(3) Пенсионноосигурителното дружество не може да издава облигации.

Изисквания към членовете на управителните и контролните органи

Чл. 121д. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Членове на управителните или на контролните органи на пенсионноосигурителното дружество могат да бъдат физически или юридически лица.
(2) Членовете - физически лица, и представителите на юридическите лица трябва:
1. да имат висше образование;
2. да не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер;
3. да не са били членове на управителни или контролни органи или неограничено отговорни съдружници в търговско дружество или кооперация, прекратени поради несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор, или които се намират в производство за обявяване в несъстоятелност;
4. да не са били членове на управителни или контролни органи на търговски банки, които са били обявени в несъстоятелност или се намират в производство за обявяване в несъстоятелност;
5. да не са лишени от правото да заемат материалноотговорна длъжност;
6. да не са съпрузи или роднини до четвърта степен включително, по права или по съребрена линия или по сватовство помежду си;
7. да не са членове на управителен или контролен орган на друго дружество със същия предмет на дейност;
8. да не са членове на управителни или контролни органи на юридически лица или да не са физически лица, включени в списъка по Закона за информация относно необслужвани кредити;
9. да не са извършвали и да не извършват охранителна или сходна на нея дейност;
10. да не са били съдружници или акционери, както и членове на управителен или контролен орган на търговско дружество, упражняващо охранителна или сходна на нея дейност.
(3) Членовете - юридически лица, трябва:
1. да не са били членове на управителни или контролни органи или неограничено отговорни съдружници на търговско дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор, или което се намира в производство за обявяване в несъстоятелност;
2. да не са членове на управителни или контролни органи на юридическите лица или да не са юридически лица, включени в списъка по Закона за информация относно необслужвани кредити;
3. да отговарят на условията по ал. 2, т. 4, 7, 9 и 10.
(4) Член на управителен или контролен орган на пенсионноосигурителното дружество не може да бъде съдружник или акционер, член на управителен или контролен орган или лице по чл. 123в, ал. 1, с който пенсионноосигурителното дружество има договорни отношения, или на свързано с него лице, на банката-попечител или на свързано с нея лице.
(5) Членовете на управителен или контролен орган на пенсионноосигурителното дружество и свързани с тях лица не могат да бъдат страна по сделки с пенсионноосигурителното дружество, освен в качеството им на негови акционери или на осигурени в управляваните от него фондове лица.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Председателят на управителния съвет, председателят на съвета на директорите, изпълнителният директор и прокуристът трябва да отговарят на условията на ал. 2, 4 и 5 и да имат постоянен адрес или разрешение за продължително пребиваване в страната.
(7) При промяна на обстоятелствата по ал. 2 - 6, пенсионноосигурителното дружество уведомява заместник-председателя на комисията в 14-дневен срок от промяната.

Отговорност на членовете на управителен или контролен орган

Чл. 121е. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Членовете на управителния или на контролния орган на пенсионноосигурителното дружество носят лична имуществена отговорност за причинените от тях вреди при управлението на фонда за допълнително пенсионно осигуряване, които са пряка и непосредствена последица от техните виновни действия или бездействия.

Изисквания към акционерите

Чл. 121ж. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Акционери, които притежават пряко или чрез свързани лица 10 и над 10 на сто от капитала на дружеството или могат да упражняват контрол над него, трябва:
1. да отговарят на условията по чл. 121д, ал. 2, т. 2 - 5 и т. 7 и 8, когато са физически лица;
2. да отговарят на условията по чл. 121д, ал. 3, когато са юридически лица.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 15.07.2006 г.) Лице, което възнамерява да придобие пряко и/или чрез свързани лица 10 и над 10 на сто от акциите на пенсионноосигурително дружество, както и да увеличи впоследствие акционерното си участие, в резултат на което да постигне или да надхвърли пряко и/или чрез свързани лица праговете от 10, 20, 33, 50, 66 и 75 на сто или достигне 100 на сто от акциите на едно пенсионноосигурително дружество, трябва да поиска предварително разрешение от заместник-председателя на комисията.
(3) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 15.07.2006 г.) За получаване на разрешение по ал. 2 лицето подава заявление по образец, утвърден от заместник-председателя на комисията, към което прилага:
1. документи, включително декларации, удостоверяващи съответните обстоятелства по чл. 121б, ал. 2, чл. 121д, ал. 2, т. 2 - 5, 7 и 8 и ал. 3 и чл. 122а, ал. 3;
2. декларация по образец, утвърден от заместник-председателя на комисията, за наличието или липсата на свързаност с друг акционер на пенсионноосигурителното дружество;
3. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър - за юридическо лице;
4. годишните финансови отчети за последните три години, както и финансов отчет за последното тримесечие, предхождащо подаването на заявлението - за юридическо лице.
(4) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 15.07.2006 г.) Заместник-председателят на комисията може да изисква и други данни, сведения и информация във връзка с документите по ал. 3.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 15.07.2006 г.) Заместник-председателят на комисията дава или отказва да даде разрешение по ал. 2 в едномесечен срок от получаване на заявлението, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи - в едномесечен срок от получаването им.
(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 15.07.2006 г.) Заместник-председателят на комисията не дава разрешение по ал. 2, ако:
1. не са спазени изискванията на този кодекс;
2. представените документи са неистински или с невярно съдържание;
3. лицето, което възнамерява да придобие акции, или акционерът, който възнамерява да увеличи акционерното си участие, може да застраши финансовата стабилност на дружеството и управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване.
(7) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) Заместник-председателят на комисията може да откаже издаване на разрешение, ако не може да идентифицира действителните собственици на лицето.

Пенсионна лицензия

Чл. 122. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) За да извършва дейност по допълнително пенсионно осигуряване, акционерното дружество трябва да получи пенсионна лицензия от комисията.
(2) Пенсионната лицензия дава право за извършване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване след получаване на разрешение за управление на фонд за допълнително пенсионно осигуряване от заместник-председателя на комисията. Разрешението се издава за всеки фонд поотделно.

Необходими документи за получаване на пенсионна лицензия

Чл. 122а. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) За получаване на лицензия за извършване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване дружеството подава до комисията писмено заявление, към което прилага:
1. протокола от учредителното събрание;
2. устава, приет на учредителното събрание;
3. решението на надзорния съвет за избор на управителен съвет и решението на съответния управителен орган за начина, по който ще се представлява дружеството, и за лицата, които ще го представляват;
4. правилници за работата на управителния и надзорния съвет или правилник за работата на съвета на директорите;
5. удостоверение от местна банка за изцяло внесен минимално изискуем капитал;
6. бизнесплан за дейността на пенсионноосигурителното дружество за тригодишен период, съдържащ и информация за видовете фондове за допълнително пенсионно осигуряване, които то предвижда да учреди;
7. документи, включително декларации, удостоверяващи, че са спазени изискванията по чл. 121д и чл. 121ж, ал. 1;
8. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) списък на акционерите с техните ЕГН, единен идентификационен код или други аналогични данни за чуждестранните лица, размера на акционерното им участие, както и информация за наличие между тях на свързани лица;
9. данни за вътрешния контрол и за информационната система на дружеството;
10. проект на договор с банка-попечител;
11. (нова - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) документи, отразяващи политиката за възнагражденията на дружеството.
(2) Заместник-председателят на комисията може да изисква и други данни, сведения и информация във връзка с документите по ал. 1.
(3) Лицата, които пряко или чрез свързани лица притежават 10 и над 10 на сто от акциите или могат да упражняват контрол на дружеството, представят:
1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) декларации по утвърден от заместник-председателя на комисията образец относно действителните им собственици и произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записани акции, и че те не са заемни;
2. декларация, че нямат просрочени задължения към държавата и общините;
3. удостоверения за установените и платените данъчни задължения за последните три години.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) При всяка промяна на документите или обстоятелствата по ал. 1, т. 2 - 4, 6, 9 и 11 дружеството уведомява заместник-председателя на комисията в 14-дневен срок от вписването или от вземането на решението.

Издаване и отказ за издаване на пенсионна лицензия

Чл. 122б. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) В двумесечен срок от получаване на документите по чл. 122а заместник-председателят на комисията внася в комисията предложение за издаване или за отказ за издаване на пенсионна лицензия.
(2) В случаите, когато заместник-председателят на комисията е поискал допълнителни сведения и документи или е дал указания за отстраняване на несъответствия с разпоредбите на този кодекс, срокът по ал. 1 е тримесечен.
(3) Комисията се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от внасяне на предложението по ал. 1, с което издава или отказва да издаде пенсионна лицензия.
(4) Комисията уведомява писмено заявителя за решението в 7-дневен срок от издаването му.
(5) Издадената пенсионна лицензия е безсрочна.
(6) В случай на отказ заявителят може да направи ново искане за получаване на пенсионна лицензия не по-рано от 6 месеца от датата на отказа.
(7) Решението на комисията по ал. 3 се обнародва в "Държавен вестник".

Основания за отказ

Чл. 122в. (1) (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г., предишен текст на чл. 122в - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) Комисията отказва издаването на пенсионна лицензия, когато:
1. не са представени необходимите документи или те не отговарят на изискванията на този кодекс, или не са отстранени несъответствията в случаите по чл. 122б;
2. внесеният капитал е под установения минимум;
3. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) някой от членовете на управителните и контролните органи или акционерите, които притежават пряко или чрез свързани лица 10 и над 10 на сто от капитала на дружеството, не отговаря на изискванията на чл. 121д и чл. 121ж, ал. 1, или ако с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения може да навреди на сигурността на дружеството или на неговите операции;
4. са представени документи, които съдържат неверни сведения или данни;
5. (нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) по нейна преценка дейността, която заявителят възнамерява да извършва, не осигурява необходимата му надеждност и финансова стабилност;
6. (нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) по нейна преценка размерът на притежаваното имущество на лицата, записали 10 и над 10 на сто от капитала, и/или развиваната от тях дейност по своя мащаб и финансови резултати не съответстват на заявеното за придобиване акционерно участие в заявителя и създават съмнение относно надеждността и пригодността на тези лица при необходимост да окажат капиталова подкрепа на заявителя;
7. (нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) произходът на средствата, с които лицата, записали 10 и над 10 на сто от капитала, са направили вноски, не е ясен и законен;
8. (нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) поради свързаност между заявителя и други лица могат да възникнат съществени затруднения за упражняването на ефективен надзор;
9. (нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) по нейна преценка изискванията или трудностите при прилагането на отделни нормативни или административни актове на трета държава, регулиращи едно или повече юридически или физически лица, с които заявителят има тесни връзки, ще възпрепятстват ефективното упражняване на надзора на комисията.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) Комисията може да откаже издаването на пенсионна лицензия, ако не могат да се идентифицират действителните собственици на акционер, който притежава пряко или чрез свързани лица 10 и над 10 на сто от капитала на дружеството.

Вписване в търговския регистър

Чл. 122г. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Агенцията по вписванията вписва в търговския регистър дружеството с предмет на дейност допълнително пенсионно осигуряване, след предоставяне на издадената от комисията пенсионна лицензия.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г.)

Регистър на пенсионните лицензии

Чл. 122д. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Комисията води публичен регистър на лицензираните пенсионноосигурителни дружества, на управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване и на професионалните схеми.

Отнемане на лицензия

Чл. 122е. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Издадената пенсионна лицензия се отнема от комисията по предложение на заместник-председателя на комисията, когато пенсионноосигурителното дружество:
1. не започне да извършва дейността, за която е лицензирано, в 6-месечен срок от получаване на лицензията;
2. осъществява и друга търговска дейност освен пряко свързаната с допълнителното пенсионно осигуряване;
3. се преобразува чрез разделяне, вливане в или сливане с друго пенсионноосигурително дружество;
4. се прекратява по решение на общото събрание на акционерите;
5. е неплатежоспособно;
6. е с отнети разрешения за управление на всички учредени от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване;
7. е представило документи, послужили като основание за издаване на лицензията, които съдържат неверни данни.
(2) Извън случаите по ал. 1 заместник-председателят на комисията може да направи предложение за отнемане на издадената пенсионна лицензия, когато пенсионноосигурителното дружество:
1. нарушава изискванията на чл. 121д и 121ж;
2. възпрепятства упражняването на надзора и/или не изпълнява наложените му принудителни административни мерки;
3. не изпълнява задълженията си към осигурените лица в управляваните от него фондове и извършва системни нарушения на чл. 123з, ал. 1;
4. не спазва доброволността при избор на фонд за допълнително пенсионно осигуряване;
5. сключва сделки, които засягат финансовата стабилност на управляваните фондове за допълнително пенсионно осигуряване, с което застрашава интересите на осигурените лица;
6. системно нарушава разпоредбите на този кодекс и актовете по прилагането му.
(3) Комисията се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от внасянето на предложението за отнемане на лицензията.

Задължения на пенсионноосигурителното дружество след отнемане на пенсионната лицензия

Чл. 122ж. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) След отнемане на пенсионната лицензия пенсионноосигурителното дружество не може да сключва нови договори и да предлага нови условия за допълнително пенсионно осигуряване, както и да изменя условията, включително срока и размера на вноските по сключени осигурителни договори.
(2) Отнемането на лицензията не освобождава пенсионноосигурителното дружество от задълженията му по сключени договори.

Задължение на комисията при отнемане на пенсионната лицензия

Чл. 122з. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Комисията изпраща съобщение за отнемане на пенсионната лицензия до Агенцията по вписванията. Решението за отнемане на пенсионната лицензия се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува най-малко в два централни всекидневника.

Отговорен актюер

Чл. 122и. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) Актюерското обслужване на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване се извършва само от отговорен актюер. Отговорен актюер е физическо лице с призната от комисията правоспособност, което организира, ръководи и отговаря за актюерското обслужване на дружеството и управляваните от него фондове.
(2) Отговорният актюер трябва да:
1. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер;
2. не е бил през последните 3 години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
3. не е обявяван в несъстоятелност и да не се намира в производство по несъстоятелност;
4. не е лишен от право да заема материалноотговорна длъжност;
5. има висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от "магистър" и с покрит хорариум по висша математика съгласно изисквания, определени с наредба на комисията;
6. има поне тригодишен опит като актюер в национални осигурителни институции, актюер на застраховател, презастраховател, здравноосигурително дружество, пенсионноосигурително дружество, в органи, осъществяващи надзор върху дейността на тези лица, или като хабилитиран преподавател по застраховане или актюерство;
7. е с призната правоспособност на отговорен актюер от комисията след успешно полагане на изпит.
(3) Условията и редът за признаването на правоспособността и за провеждане на изпита и за признаване на правоспособността по ал. 2, т. 7, както и за признаване на правоспособност, придобита в държава членка, се определят с наредба на комисията. За целите на този кодекс се признава правоспособността на отговорния актюер, призната по реда на Кодекса за застраховането или по Закона за здравното осигуряване, когато положеният изпит за правоспособност включва преценка на знанията в областта на пенсионното осигуряване.
(4) Комисията отнема правоспособността на отговорен актюер по предложение на заместник-председателя на комисията, ако се установи, че лицето:
1. е престанало да отговаря на изискванията на ал. 2, т. 1 - 4;
2. при извършване на дейност по актюерско обслужване на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване е извършило груби или системни нарушения на този кодекс, на подзаконовите актове по прилагането му или на правилниците за организацията и дейността на управляваните от съответното пенсионноосигурително дружество фондове за допълнително пенсионно осигуряване;
3. е представило неверни данни или документи с невярно съдържание, въз основа на които е била призната правоспособността му;
4. (нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) не е упражнявало дейността за повече от две последователни години от признаването на правоспособността или от освобождаването от длъжност като отговорен актюер, освен ако е извършвал дейност като актюер.
(5) В случаите на отнемане на правоспособност по ал. 4 лицето може да иска признаване на правоспособност на отговорен актюер не по-рано от три години от влизането в сила на решението. С отнемане на правоспособността на някое от основанията по ал. 4 се смята за отнета и правоспособността на лицето като отговорен актюер, призната по реда на Кодекса за застраховането или на Закона за здравното осигуряване.

Допълнителни изисквания към отговорния актюер на пенсионноосигурителното дружество

Чл. 122к. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) Отговорният актюер на пенсионноосигурителното дружество трябва да:
1. не е съпруг или роднина до четвърта степен включително по права или по съребрена линия или по сватовство с член на управителния или контролния орган на пенсионноосигурителното дружество;
2. не е член на управителен или контролен орган на друго дружество със същия предмет на дейност;
3. не е съдружник или акционер, член на управителен или контролен орган на лице по чл. 123в, ал. 1, с който пенсионноосигурителното дружество има договорни отношения, или на свързано с него лице, на банката попечител или на свързано с нея лице;
4. не е страна по сделки с дружеството и управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване, освен в качеството му на акционер на дружеството или на осигурено лице в някой от тези фондове;
5. има постоянен адрес или разрешение за продължително пребиваване в страната.
(2) Отговорният актюер се избира от общото събрание на акционерите на пенсионноосигурителното дружество, пред което предварително удостоверява с декларация, че отговаря на условията на ал. 1. Пенсионноосигурителното дружество уведомява заместник-председателя на комисията за взетото решение за избор на отговорен актюер в срок 7 дни от датата на вземане на решението, като представя и заверено копие на декларация.
(3) Отговорният актюер уведомява пенсионноосигурителното дружество за промяна в обстоятелствата по ал. 1 в 7-дневен срок от узнаване на промяната.
(4) При промяна на обстоятелствата по ал. 1 или при отнемане на правоспособност на отговорен актюер по чл. 122и, ал. 4 общото събрание на акционерите на пенсионноосигурителното дружество е длъжно да освободи отговорния актюер и да избере нов в срок три месеца от узнаване на обстоятелствата.

Актюерско обслужване

Чл. 123. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) Отговорният актюер:
1. разработва биометричните таблици по чл. 169, ал. 1, т. 2 и чл. 246, ал. 1, т. 2 и актюерските разчети за предлаганите пенсионни схеми, които се утвърждават от управителния орган на пенсионноосигурителното дружество;
2. отговаря за коректното прилагане на актюерските методи в дейността на пенсионноосигурителното дружество;
3. отговаря за вярното и точното определяне на размера на пенсионните резерви за изплащане на пожизнени пенсии от съответния фонд и на всички задължения към осигурените лица, пенсионерите или техните наследници;
4. (нова - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) отговаря за правилното изчисляване на техническите резерви по чл. 213а, ал. 1, т. 2;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) до 31 март всяка година изготвя и представя на управителния орган на пенсионноосигурителното дружество и на заместник-председателя на комисията актюерски доклад за предходната година.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Заместник-председателят на комисията определя формата и задължителното съдържание на годишния актюерски доклад по ал. 1, т. 5.
(3) При изпълнение на задълженията си отговорният актюер има достъп до цялата необходима информация, а управителните органи и служителите на пенсионноосигурителното дружество са длъжни да му оказват съдействие.

Банка-попечител

Чл. 123а. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Всички активи на фонд за допълнително пенсионно осигуряване се съхраняват в една банка-попечител на базата на сключен договор за попечителски услуги между пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда, и банката-попечител.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Банка-попечител на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по смисъла на този кодекс може да бъде банка:
1. която е местна банка или чуждестранна банка, получила разрешение да извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон;
2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2005 г.) която е получила разрешение за сделки с ценни книжа, включително сделките по чл. 54, ал. 2 и 3 от Закона за публично предлагане на ценни книжа;
3. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г.) която е получила разрешение за извършване на дейност като депозитарна или попечителска институция;
4. чиято лицензия, дейност, сделки или операции не са ограничени до степен, която ще затрудни или ще направи невъзможно пълноценното изпълнение на предвидените в този кодекс или в договора задължения;
5. (доп. - ДВ, 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) по отношение на която през последните 12 месеца не са налагани мерки по чл. 65, ал. 2, т. 11 и 14 от Закона за банките или по чл. 103, ал. 2, т. 16, 23 или 24 от Закона за кредитните институции;
6. която притежава капиталова, кадрова и информационна обезпеченост за ефективно изпълнение на попечителските си функции и задължения съгласно изискванията на този кодекс и актовете по прилагането му.
7. (отм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.)
(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Банка-попечител на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми може да бъде банка:
1. по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции;
2. притежаваща лицензия, която включва дейност като депозитарна или попечителска институция;
3. чиито лицензия, дейност, сделки или операции не са ограничени до степен, която ще затрудни или ще направи невъзможно пълноценното изпълнение на предвидените в този кодекс или в договора задължения;
4. която притежава капиталова, кадрова и информационна обезпеченост за ефективно изпълнение на попечителските си функции и задължения съгласно изискванията на този кодекс и на актовете по прилагането му.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Банката-попечител:
1. съхранява и отчита по клиентски сметки и регистрите в специализираните депозитарни институции в страната безналичните ценни книжа, които са собственост на фонда за допълнително пенсионно осигуряване;
2. отчита и съхранява по клиентски сметки и регистрите в банки или в специализирани депозитарни институции в чужбина чуждестранните ценни книжа, които са собственост на фонда за допълнително пенсионно осигуряване;
3. съхранява всички документи, удостоверяващи собствеността на безналичните ценни книжа, както и наличните ценни книжа на фонда за допълнително пенсионно осигуряване;
4. води и поддържа счетоводни записи и регистър за всички активи поотделно на всеки фонд за допълнително пенсионно осигуряване отделно от собствените си активи и от активите, привлечени от други клиенти;
5. съхранява всички платежни документи, удостоверяващи постъпването и инвестирането на паричните средства на фонда за допълнително пенсионно осигуряване;
6. съхранява всички документи и указания, постъпили от съответното пенсионноосигурително дружество във връзка с инвестирането на средствата и съхраняването на активите на фонда за допълнително пенсионно осигуряване.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Всички парични средства на фонда за допълнително пенсионно осигуряване постъпват в банката-попечител. В срок 5 работни дни пенсионноосигурителното дружество дава на банката-попечител писмени нареждания за инвестирането на постъпилите парични средства.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Банката-попечител извършва операции с паричните средства, с наличните и безналичните ценни книжа на фонда само при наличието на писмено нареждане на упълномощените от пенсионноосигурителното дружество лица, съгласно договора.
(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Банката-попечител не изпълнява нареждане по ал. 6 за инвестиране в активи, различни от регламентираните в този кодекс.
(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Банката-попечител изпраща на заместник-председателя на комисията в края на всеки работен ден информация за постъпилите парични средства, сключените сделки и активите на фонда за допълнително пенсионно осигуряване.
(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Банката-попечител при изпълнение на правомощията си уведомява незабавно заместник-председателя на комисията за всяко констатирано нарушение на този кодекс от страна на пенсионноосигурителното дружество.

Договор за попечителски услуги

Чл. 123б. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Договорът между банката-попечител и пенсионноосигурителното дружество се представя на заместник-председателя на комисията в 3-дневен срок от датата на сключването му и задължително съдържа:
1. правата и задълженията на банката-попечител и на пенсионноосигурителното дружество;
2. реда и начина за изпълнение на задълженията по т. 1;
3. отговорността на банката-попечител, в т.ч. в случаите на възлагане от страна на банката-попечител на подизпълнители на функции по този договор;
4. възнагражденията, изплащани от пенсионноосигурителното дружество на банката-попечител;
5. реда и начина за обмен на информация между банката-попечител и пенсионноосигурителното дружество;
6. реда и начина за прекратяване на договора.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Банка, включена в списъка по ал. 12, както и банка по чл. 123а, ал. 3, не може да сключи договор за попечителски услуги с пенсионноосигурително дружество, ако:
1. е негов акционер или свързано с него лице;
2. е негов заемодател или кредитор;
3. е едно и също или свързано лице с инвестиционен посредник, с който дружеството има договорни отношения.
(3) Пенсионноосигурителното дружество може да сключи договор за попечителски услуги само с една банка-попечител за всеки от управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване. Банката-попечител може да сключи договор за попечителски услуги с повече от едно пенсионноосигурително дружество.
(4) Възнагражденията, изплащани на банката-попечител по договора за попечителски услуги, са за сметка на пенсионноосигурителното дружество.
(5) Договорът между пенсионноосигурителното дружество и банката-попечител може да бъде прекратен от всяка от страните с едномесечно писмено предизвестие, като пенсионноосигурителното дружество уведомява заместник- председателя на комисията в 3-дневен срок от отправянето или получаването на предизвестието. Този срок не се отнася за случаите на задължително предписание от страна на заместник-председателя на комисията за смяна на банката-попечител.
(6) В случай на прекратяване на договора за попечителски услуги банката-попечител:
1. превежда всички изискуеми и дължими парични средства по сметка на пенсионния фонд в новата банка-попечител съгласно дадените от пенсионноосигурителното дружество инструкции;
2. изпълнява нареждането на пенсионноосигурителното дружество за трансфериране на държаните от нея безналични ценни книжа по регистъра на фонда от сметката му при нея по сметка в новата банка-попечител, при която се регистрират;
3. предава по опис на пенсионноосигурителното дружество всички налични ценни книжа, документи за собственост и другите документи, свързани с изпълнението на договора за попечителски услуги.
(7) Банката-попечител извършва действията по ал. 6 в срок, договорен с пенсионноосигурителното дружество, но не по-дълъг от 30 дни от датата на подписването на договора за попечителски услуги между пенсионноосигурителното дружество и новата банка-попечител. Пенсионноосигурителното дружество предава незабавно за съхранение в новата банка-попечител документите по ал. 6, т. 3.
(8) Процедурите по замяната на една банка-попечител с друга банка-попечител се извършват по начин, гарантиращ изпълнението на задълженията за съхраняването на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване без прекъсване.
(9) Българската народна банка чрез управление "Банков надзор" уведомява своевременно комисията за всяка наложена мярка или санкция, която ограничава лицензията, сделките или операциите на банката-попечител до степен, която ще затрудни или ще направи невъзможно пълноценното изпълнение на предвидените в този кодекс или в договора задължения.
(10) Ако банката-попечител бъде обявена в несъстоятелност, съхраняваните в нея активи на фонда за допълнително пенсионно осигуряване по силата на този кодекс, с изключение на влоговете в банките по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, не се включват в масата на несъстоятелността.
(11) За прилагането на чл. 123а и на този член се издава наредба на Българската народна банка след съгласуване с комисията.
(12) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Българската народна банка съгласувано с комисията утвърждава списъци на банките, които могат да бъдат попечители на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
(13) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Заместник-председателят на комисията уведомява Българската народна банка за всеки сключен или прекратен договор за попечителски услуги в тридневен срок от получаване на уведомлението по ал. 1, съответно по ал. 5.

Договор с инвестиционен посредник и с лица, имащи право да извършват инвестиционни консултации относно ценни книжа (Загл. изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.)

Чл. 123в. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Всички сделки с ценни книжа, свързани с управлението на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, с изключение на сделки извън регулиран пазар с ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 1 и 11, се изпълняват от инвестиционен посредник въз основа на договор, сключен с пенсионноосигурителното дружество.
(2) Пенсионноосигурителното дружество не може да сключва договор с инвестиционен посредник, ако е св