навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони
Информацията е предоставена от Сиела.НЕТ

ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Обн. ДВ. бр.91 от 25 Септември 2002г., попр. ДВ. бр.98 от 18 Октомври 2002г., изм. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.74 от 13 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.77 от 27 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.99 от 8 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.52 от 6 Юни 2008г., изм. ДВ. бр.105 от 9 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.46 от 18 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.61 от 6 Август 2010г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.42 от 3 Юни 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.32 от 24 Април 2012г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.53 от 13 Юли 2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.27 от 15 Март 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.22 от 11 Март 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.62 от 14 Август 2015г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I.
Приложно поле и обхват на закона


Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани със:
1. опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората;
2. съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната;
3. опазването и ползването на компонентите на околната среда;
4. контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда;
5. осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване;
6. предотвратяването и ограничаването на замърсяването;
7. създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на околната среда;
8. стратегиите, програмите и плановете за опазване на околната среда;
9. събирането и достъпа до информацията за околната среда;
10. икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда;
11. правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването на околната среда.

Чл. 2. Целите на закона се постигат чрез:
1. регламентиране на режимите за опазване и ползване на компонентите на околната среда;
2. контрол върху състоянието и ползването на компонентите на околната среда и източниците на нейното замърсяване и увреждане;
3. установяване на допустими норми за емисии и за качество на околната среда;
4. управление на компонентите и факторите на околната среда;
5. извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС);
6. издаване на разрешителни за предотвратяване, ограничаване и контрол на замърсяването;
7. обявяване и управление на територии със специален режим на защита;
8. развитие на системата за мониторинг на компонентите на околната среда;
9. въвеждане на икономически регулатори и финансови механизми за управление на околната среда;
10. регламентиране на правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица.

Чл. 3. Опазването на околната среда се основава на следните принципи:
1. устойчиво развитие;
2. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве;
3. предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него;
4. участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения в областта на околната среда;
5. информираност на гражданите за състоянието на околната среда;
6. замърсителят плаща за причинените вреди;
7. съхраняване, развитие и опазване на екосистемите и присъщото им биологично разнообразие;
8. възстановяване и подобряване на качеството на околната среда в замърсените и увредените райони;
9. предотвратяване замърсяването и увреждането на чистите райони и на други неблагоприятни въздействия върху тях;
10. интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните и регионалните политики за развитие на икономиката и обществените отношения;
11. достъп до правосъдие по въпроси, отнасящи се до околната среда.

Чл. 4. Компонентите на околната среда са: атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи.

Чл. 5. Факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, могат да бъдат: естествени и антропогенни вещества и процеси; различни видове отпадъци и техните местонахождения; рискови енергийни източници - шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми.

Чл. 6. Управлението, опазването и контролът на компонентите на околната среда и факторите, въздействащи върху тях, се извършват по ред, определен от този закон и от специалните закони за компонентите и факторите на околната среда.

Чл. 7. При трансгранично замърсяване се прилагат изискванията, съдържащи се в споразумения и договори, по които Република България е страна.

Раздел II.
Държавна политика и органи за управление на околната среда


Чл. 8. (1) (Предишен текст на чл. 8 - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Държавната политика по опазване на околната среда се осъществява от министъра на околната среда и водите.
(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Министърът на околната среда и водите може да делегира със заповед правомощия на заместник-министрите, като определя техните функции, и да оправомощава длъжностни лица във връзка с волеизявления и действия, които са част от съответното производство по издаване на административни актове и документи.

Чл. 9. Държавната политика по опазване на околната среда се интегрира в секторните политики - транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други, и се осъществява от компетентните органи на изпълнителната власт.

Чл. 10. (1) Компетентни органи по смисъла на закона са:
1. министърът на околната среда и водите;
2. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда;
3. директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ);
4. директорите на басейновите дирекции;
5. директорите на дирекциите на националните паркове;
6. кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на районите;
7. областните управители.
(2) Компетентни да предприемат предвидените в закона действия и дейности са:
1. на територията на една община - директорът на РИОСВ или кметът на общината, а в градовете с районно деление - кметът на района;
2. на територията на една област - областният управител или директорът на РИОСВ;
3. на територията на няколко общини в обхвата на една РИОСВ - директорът на съответната инспекция;
4. на територията на няколко общини в обхвата на различни РИОСВ - министърът на околната среда и водите.

Чл. 11. (1) (Предишен текст на чл. 11 - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Министърът на околната среда и водите:
1. разработва с органите по чл. 9 политиката и стратегията за опазване на околната среда в Република България;
2. ръководи чрез Изпълнителната агенция по околна среда Националната система за мониторинг на околната среда;
3. контролира състоянието на околната среда на територията на страната;
4. координира контролните правомощия на другите органи на изпълнителната власт по отношение на околната среда;
5. издава заповеди, разрешителни, инструкции и утвърждава методики;
6. съвместно със заинтересуваните органи на изпълнителната власт:
а) издава норми за максимално допустими емисии по видове замърсители и норми за максимално допустими концентрации на вредни вещества по компоненти на средата по райони;
б) утвърждава методики за ОВОС;
в) издава норми за рационално използване на възобновими и невъзобновими природни ресурси;
г) осигурява събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда;
д) утвърждава методики за контрол на компонентите на околната среда;
7. осъществява други дейности, свързани с опазването и управлението на околната среда в съответствие със специалните закони;
8. подготвя ежегодния доклад за състоянието на околната среда;
8а. (нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) осъществява дейностите по организация и координация съгласно Регламент (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) (ОВ, L 347/185 от 20 декември 2013 г.);
9. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) подготвя и представя в Европейската комисия доклади за прилагането на нормативните актове от правото на Европейския съюз в областта на околната среда.
(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Редът и изискванията за докладването до Европейската комисия относно прилагането на нормативните актове по ал. 1, т. 9 се определят с наредба, приета от Министерския съвет.


Чл. 12. (1) Към министъра на околната среда и водите се създават:
1. Висш експертен екологичен съвет;
2. консултативни съвети по политиката за управление на компонентите на околната среда.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Към РИОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда се създават експертни екологични съвети.
(3) Функциите, задачите и съставът на съветите по ал. 1 и 2 се определят с правилник на министъра на околната среда и водите.

Чл. 13. (1) Изпълнителната агенция по околна среда към министъра на околната среда и водите осъществява ръководството на Националната система за мониторинг на околната среда.
(2) Изпълнителната агенция по околна среда е юридическо лице.
(3) Изпълнителната агенция по околна среда се ръководи и представлява от изпълнителен директор.
(4) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Изпълнителната агенция по околна среда се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 14. (1) Регионалните инспекции по околната среда и водите, дирекциите на националните паркове и басейновите дирекции осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище.
(2) Органите по ал. 1 са юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка и се представляват от съответните директори или упълномощени от тях длъжностни лица.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления.
(5) Броят, териториалният обхват на дейност, функциите и структурата на РИОСВ, правомощията на техните директори, както и дейността на дирекциите на националните паркове и на басейновите дирекции се определят с правилници, издадени от министъра на околната среда и водите.

Чл. 15. (1) Кметовете на общини:
1. информират населението за състоянието на околната среда съгласно изискванията на закона;
2. разработват и контролират заедно с другите органи планове за ликвидиране на последствията от аварийни и залпови замърсявания на територията на общината;
3. организират управлението на отпадъци на територията на общината;
4. контролират изграждането, поддържането и правилната експлоатация на пречиствателните станции за отпадъчни води в урбанизираните територии;
5. организират и контролират чистотата, поддържането, опазването и разширяването на селищните зелени системи в населените места и крайселищните територии, както и опазването на биологичното разнообразие, на ландшафта и на природното и културното наследство в тях;
6. определят и оповестяват публично лицата, отговорни за поддържането на чистотата на улиците, тротоарите и други места за обществено ползване на територията на населените места, и контролират изпълнението на техните задължения;
7. организират дейността на създадени с решение на общинския съвет екоинспекции, включително на обществени начала, които имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения;
8. определят длъжностните лица, които могат да съставят актове за установяване на административните нарушения по този закон;
9. осъществяват правомощията си по специалните закони в областта на околната среда;
10. определят лицата в общинската администрация, притежаващи необходимата професионална квалификация за осъществяване на дейностите по управление на околната среда.
(2) Кметовете на общини могат да възлагат изпълнението на функциите по ал. 1 на кметовете на кметства и кметовете на райони.

Чл. 16. Областните управители:
1. осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на територията на областта;
2. координират работата на органите на изпълнителната власт и техните администрации на територията на областта по отношение провеждането на държавната политика по опазване на околната среда;
3. координират дейностите по провеждане на политиката по опазване на околната среда между общините на територията на областта;
4. издават наказателни постановления за актове, съставени по реда на чл. 15, ал. 1, т. 8.

Глава втора.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА


Чл. 17. Всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес.

Чл. 18. Информацията за околната среда е:
1. налична първична информация;
2. налична предварително обработена информация;
3. нарочно обработена информация.

Чл. 19. Информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио-, електронна или в друга материална форма относно:
1. състоянието на компонентите по чл. 4 и взаимодействието между тях;
2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) факторите по чл. 5, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство, включително доклади за прилагане на законодателството в областта на околната среда, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда;
3. състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;
4. обекти на културно-историческото наследство, сгради и съоръжения, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;
5. анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, използвани в рамките на мерките и дейностите, посочени в т. 2;
6. емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната среда.

Чл. 20. (1) Достъпът до информация за околната среда може да бъде отказан в случаите, когато се иска:
1. класифицирана информация, която представлява държавна или служебна тайна;
2. информация, която представлява производствена или търговска тайна, определена със закон;
3. информация, която представлява интелектуална собственост;
4. информация, която представлява лични данни, ако физическото лице, с което е свързана тази информация, не е съгласно с разкриването й, и съгласно изискванията, предвидени в Закона за защита на личните данни;
5. информация, която би се отразила неблагоприятно на интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията;
6. информация, която ще се отрази неблагоприятно на компонентите на околната среда.
(2) Информацията за околната среда се предоставя в срок до 14 дни от датата на уведомяване на заявителя за решението на компетентния орган за предоставяне на достъп до исканата информация.
(3) Лицата, които дават информация за околната среда на компетентните органи, са длъжни да обозначат информацията, за която съществува някое от ограниченията за предоставяне по ал. 1.
(4) При вземане на решение за отказ за предоставяне на информация по ал. 1 компетентният орган отчита обществения интерес от разкриването на тази информация.
(5) В случаите на ограничен достъп наличната информация за околната среда се предоставя в частта й, която е възможно да се отдели от информацията по ал. 1.
(6) Ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества в околната среда като стойност по показателите, определени от нормативните актове.

Чл. 21. (1) Компетентни органи по тази глава са централните и териториалните органи на изпълнителната власт, които събират и разполагат с информация за околната среда.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Компетентни органи по смисъла на ал. 1 са и другите органи и организации, които са част от консолидираната фискална програма и събират и разполагат с информация за околната среда, с изключение на органите на законодателната и съдебната власт.
(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Задължено да предоставя информация за околната среда по реда на тази глава е и всяко физическо или юридическо лице, което предоставя обществени услуги, свързани с околната среда, и което осъществява тази дейност под контрола на органите и организациите по ал. 1 и 2.

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Министърът на околната среда и водите ежегодно внася в Министерския съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането му се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по околна среда.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Докладът по ал. 1 се внася в Министерския съвет в тримесечен срок след предоставяне на данните и информацията от Националния статистически институт.
(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Регионалните инспекции по околната среда и водите ежегодно в срок до 30 април изготвят регионален доклад за състоянието на околната среда на съответната им територия за предходната година. Съдържанието и обхватът на регионалния доклад се определят с указания на министъра на околната среда и водите.

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) (1) Операторите, извършващи дейности по приложение I на Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на Директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 166/2006", докладват данни за изпускането и преноса на замърсители в регистъра по чл. 22б, т. 2, публикуван на интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда.
(2) Данните по ал. 1 се докладват в електронен формат съгласно приложение ІІІ на Регламент (ЕО) № 166/2006 в срок до 31 март на съответната година, следваща годината, за която се отнася информацията.
(3) Регионалните инспекции по околната среда и водите проверяват достоверността на докладваните от операторите данни и ги потвърждават в регистъра по чл. 22б, т. 2 до 31 май на съответната година, следваща годината, за която се отнася информацията.
(4) Министърът на околната среда и водите дава указания за извършване на проверката по ал. 3.

Чл. 22б. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда:
1. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) обобщава данните по чл. 22а, ал. 3;
2. поддържа публичен регистър на изпускането и преноса на замърсители на национално ниво и осигурява достъп до него чрез интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда.

Чл. 22в. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите е компетентен орган за докладването на информацията по Регламент (ЕО) № 166/2006.

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) При аварийни или други замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, лицата, извършили нарушението, както и лицата, отговорни за спазване на нормите, са длъжни незабавно да уведомят съответните областни управители, кметовете на съответните общини, РИОСВ, басейновите дирекции и органите на Министерството на вътрешните работи, а при промяна на радиационната обстановка - и Агенцията за ядрено регулиране.
(2) Компетентните органи по ал. 1 са длъжни незабавно да уведомят Министерството на здравеопазването и засегнатото население за настъпилото наднормено замърсяване, като предложат мерки за защита на човешкото здраве и на имуществото.

Чл. 24. Всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт ежегодно публикува данните за информационните масиви и ресурси от обработена информация за околната среда по чл. 18, т. 2.

Чл. 25. (1) Министърът на околната среда и водите определя със заповед описанието на информационните масиви и ресурси по чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп до обществена информация, когато те съдържат информация по чл. 19.
(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник".
(3) Описанието на информационните масиви по ал. 1 и чл. 24 се публикува в Интернет-страницата на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Компетентните органи и лицата по чл. 21 създават Интернет страница и поддържат чрез нея информационна база данни за околната среда, която е безплатна и обществено достъпна.
(2) Базата данни по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:
1. текстове на международни договори, конвенции или споразумения и законодателство, свързано с околната среда;
2. стратегии, планове и програми, свързани с околната среда;
3. доклади за напредъка или прилагането на актовете и документите по т. 1 и 2, ако такива са изготвени или поддържани в електронен вид;
4. националния и регионалните доклади за състоянието на околната среда, както и други доклади за състоянието на околната среда, предвидени в закона или в подзаконов нормативен акт;
5. данни или обобщени данни, постъпващи от мониторинга на дейностите, които оказват или могат да окажат влияние върху околната среда;
6. публични регистри по реда на този закон или на други специални закони в областта на околната среда.
(3) Информацията по ал. 2 периодично се актуализира.

Чл. 26. (1) За предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в глава трета "Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация" от Закона за достъп до обществена информация.
(2) В решението за предоставяне на информация по чл. 34, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация се посочва дали се предоставя нарочно обработена информация или друг вид информация.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказите за предоставяне на информация, необходима на лицата за подготовка на защитата им в някое от производствата, предвидени в този закон или в друг закон, се обжалват по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 28. Информацията по чл. 18, т. 1 и 2 се заплаща при условията и по реда на чл. 20 - 22 от Закона за достъп до обществена информация.

Чл. 29. За предоставяне на нарочно обработена информация заплащането се договаря за всеки конкретен случай.

Чл. 30. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., предишен текст на чл. 30, доп. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Компетентните органи предоставят безплатно налична първична и предварително обработената информация за околната среда помежду си, както и на общините, когато тази информация им е необходима за вземане на решения от тяхната компетентност, и за изготвяне на докладите по чл. 22 и по чл. 11, ал. 1, т. 9.
(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Физическите и юридическите лица предоставят на компетентните органи на изпълнителната власт информацията, необходима за подготовка и представяне на доклади в Европейската комисия, по ред, определен в наредбата по чл. 11, ал. 2, освен ако в друг нормативен акт не е определен различен ред.

Чл. 31. Националните обществени радио- и телевизионни оператори в своите предавания:
1. разпространяват информация за опазването и управлението на околната среда;
2. осигуряват защита на правото на информация за състоянието на околната среда;
3. популяризират знанията и научно-техническите постижения в областта на опазването на околната среда чрез излъчване на български и чуждестранни образователни програми.

Глава трета.
ОПАЗВАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

Раздел I.
Общи условия


Чл. 32. Ползването на компонентите на околната среда за задоволяване на собствени потребности с нестопанска цел е безвъзмездно освен в случаите, определени в този закон и в специалните закони в областта на околната среда.

Чл. 33. Определеното със закон използване на природни ресурси с цел стопанска дейност е възмездно.

Чл. 34. Лицата, осъществяващи дейности по чл. 32 и 33, са длъжни да опазват и възстановяват околната среда.

Раздел II.
Опазване и използване на водите и водните обекти


Чл. 35. (1) Опазването и използването на водите и водните обекти се основават на дългосрочна държавна политика.
(2) Дългосрочната политика по опазването на водите и водните обекти е основана на рационалното управление на водите на национално и басейново равнище с основна цел постигане на добро състояние на всички води - подземни и повърхностни, за осигуряване на необходимата по количество и качество вода за:
1. питейно-битовите нужди на сегашните и бъдещите поколения;
2. благоприятното състояние и развитие на екосистемите и влажните зони;
3. стопанските и социалните дейности.

Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водните обекти.
(2) Използването на водите и водните обекти се осъществява:
1. без разрешително;
2. с разрешително;
3. чрез предоставяне на концесия.
(3) Когато правото на използване на водите и водните обекти се предоставя чрез различни режими на един и същ титуляр, се прилага по-тежкият режим.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Водовземането и ползването на водните обекти задължително е свързано с осигуряването на минимално допустимия отток в реките.

Чл. 37. Опазването на водите и водните обекти осигурява:
1. баланса между експлоатацията на водите и естественото им възстановяване;
2. съхраняването и подобряването на качеството на повърхностните и на подземните води.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването и използването на водите и водните обекти се извършват при условията и по реда на този закон и на специални закони.

Раздел III.
Опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите (Загл. изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.)


Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвата гарантират ефективна защита на човешкото здраве и на функциите на почвата, като се отчита, че почвата е ограничен, незаменим и практически невъзстановим природен ресурс.
(2) Опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвата имат за цел:
1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) предотвратяване на нейното увреждане;
2. трайно запазване на многофункционалната й способност;
3. осигуряване на ефективна защита на здравето на човека;
4. съхраняване на качествата й като среда за нормално развитие на почвените организми, растенията и животните;
5. осъществяване на превантивен контрол за предотвратяване на неблагоприятни изменения на почвата и прилагане на добри практики за земеползване;
6. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) отстраняване и/или намаляване на вредните изменения на качеството й, предизвикани от процеси, увреждащи почвите, според изискванията на типовете земеползване.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Юридическите и физическите лица, собственици и/или ползватели на поземлени имоти, са длъжни да не предизвикват вредни изменения върху почвата в собствените и в съседните поземлени имоти.

Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Нормите относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и храните.

Чл. 41. Собствениците и ползвателите на поземлени имоти са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата.

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Който причини вредни изменения на почвата, е длъжен да възстанови за своя сметка състоянието й, предхождащо увреждането.
(2) Собствениците и ползвателите на подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура са длъжни да ги поддържат в техническа изправност и да не допускат замърсяване или друго вредно изменение на почвата около тях.

Чл. 43. (1) Хумусният пласт на почвата се поставя под специална защита.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Преди започване на строителство или търсене, проучване и добив на подземни богатства хумусният пласт на почвата се изземва, депонира и оползотворява по предназначение при условията и по реда на наредба на министъра на земеделието и храните, министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Дейностите по ал. 2 се извършват, като не се допуска замърсяване или увреждане на почвата в съседните поземлени имоти.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) След приключване на дейностите по ал. 2 възложителят или инициаторът на проекта е длъжен да извърши рекултивация на увредения терен.

Чл. 44. Собствениците и операторите на депа за отпадъци, включително хвостохранилища, сгуроотвали и други, както и на съоръжения за съхраняване на отпадъци и/или опасни химични вещества, препарати и продукти ги организират и експлоатират по начин, който изключва замърсяване и увреждане на почвата и другите компоненти на околната среда.

Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия, се извършват съгласно наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 44б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването, устойчивото ползване и възстановяването на функциите на почвата се извършват при условията и по реда на този закон и на специален закон.

Раздел IV.
Опазване и ползване на земните недра


Чл. 45. Опазването на земните недра е основно задължение на всички, които осъществяват дейности по тяхното проучване и ползване.

Чл. 46. Опазването на земните недра се осигурява чрез:
1. опазването и рационалното ползване на подземните богатства и подземните води;
2. екологосъобразното управление и използване на отпадъците;
3. (отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.)
4. възстановяването и/или рекултивацията на нарушените терени при проучването и ползването им;
5. ефективна защита от природни бедствия, катастрофи и други разрушителни процеси в резултат на човешката дейност.

Чл. 47. Земните недра се ползват за:
1. търсене, проучване и добив на подземни богатства;
2. проучване и добив на подземни води и геотермална енергия;
3. промишлено и гражданско строителство; строителство на обекти, свързани с отбраната на страната; съхраняване на отпадъци; стопански, туристически, научноизследователски дейности и др.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването и ползването на земните недра при търсенето, проучването и добива на подземни богатства, се извършват по ред, определен от този закон и от Закона за подземните богатства.

Чл. 49. Опазването на земните недра при проучването и ползването на подземните води се извършва по ред, определен от Закона за водите.

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването на земните недра при ползването им за други цели се извършва при условията и по реда на този закон и на специални закони.

Раздел V.
Опазване и ползване на биологичното разнообразие


Чл. 51. (1) На опазване и защита подлежат видовете, местообитанията на видовете и природните местообитания с присъщото им биологично разнообразие.
(2) Опазването на разнообразието от природни местообитания и видове от дивата флора и фауна се осъществява при условията и по реда на специален закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването и ползването на естествения ландшафт се осъществяват по начин и със средства, недопускащи вредно въздействие, необратими изменения и/или увреждане на неговите елементи.

Чл. 52. Дивите растителни и животински видове се ползват по начин и със средства, които гарантират благоприятното развитие на техните популации в естествената им среда.

Чл. 53. (1) За опазването и ползването на горите, дивеча, рибите, билките, гъбите и другите възобновими ресурси от дивата природа се изработват дългосрочни и годишни планове и програми.
(2) Плановете и програмите по ал. 1 се изработват при условията и по реда на съответните специални закони.

Чл. 54. За ползването на горите, дивеча, рибите, билките, гъбите и другите възобновими биологични ресурси от земите и водите - собственост на държавата и на общините, се заплащат такси съгласно съответните специални закони.

Раздел VI.
Опазване на атмосферния въздух


Чл. 55. Опазването чистотата на атмосферния въздух осигурява:
1. защита на човешкото здраве, на живата природа, на природните и културните ценности от вредните въздействия и предотвратяване настъпването на опасности и щети за обществото при изменение на качеството на атмосферния въздух, нарушаване на озоновия слой и промените в климата в резултат на различните човешки дейности;
2. запазване качеството на атмосферния въздух в районите, в които то не е нарушено, и подобряването му в останалите райони.

Чл. 56. Опазването на атмосферния въздух се основава на принципите на устойчивото развитие и се извършва при условията и по реда на глава седма и на Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Чл. 56а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) (1) Лицата, притежаващи моторни превозни средства, които чрез своето устройство, действие или използвано гориво причиняват замърсяване на атмосферния въздух, нарушаване на озоновия слой и промяна в климата, заплащат еднократно при първа регистрация екотакса в размер и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
(2) Екотаксата по ал. 1 постъпва в предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Раздел VII.
Управление на отпадъците


Чл. 57. Управлението на отпадъците се осъществява с цел да се предотврати, намали или ограничи вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда и се осигурява чрез:
1. предотвратяването или намаляването на образуването на отпадъци и на степента на тяхната опасност чрез:
а) разработването и прилагането на технологии, осигуряващи рационално използване на природните ресурси;
б) техническото разработване и пускането на пазара на продукти, които са проектирани така, че тяхното производство, употреба и обезвреждане да нямат или да имат възможно най-малък дял за увеличаване на количествата или опасността на отпадъците и рисковете от замърсяване с тях;
в) разработването на подходящи техники за окончателно обезвреждане на опасните вещества, съдържащи се в отпадъците, предназначени за оползотворяване, рециклиране или преработване;
2. оползотворяване на отпадъците чрез рециклиране, повторна употреба или регенериране или чрез друг процес на извличане на вторични суровини или на използване на отпадъците като източник на енергия;
3. безопасно съхраняване на отпадъците, непригодни за оползотворяване на настоящия етап на развитие.

Чл. 58. Лицата, чиято дейност е свързана с образуване и/или третиране на отпадъци, са длъжни да осигурят преработването, рециклирането и обезвреждането им по начин, който не застрашава човешкото здраве, и да използват методи и модерни технологии, които:
1. не водят до увреждане или риск за компонентите на околната среда;
2. не предизвикват допълнително натоварване на околната среда, свързано с шум, вибрации и миризми.

Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2003 г.) Управлението на отпадъците се извършва при условията и по реда на този закон и на Закона за управление на отпадъците.

Раздел VIII.
Опазване на околната среда от замърсяване с азбест и живак (Нов - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., загл. изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.)


Чл. 59а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Министърът на околната среда и водите, съгласувано с министъра на здравеопазването, определя с наредба:
1. изискванията и мерките за предотвратяване и намаляване замърсяването на въздуха и водата с азбест;
2. методите и процедурите за определяне на азбест в прахови емисии;
3. методите и процедурите за определяне на концентрацията на неразтворени вещества в отпадни води, съдържащи азбест;
4. случаите, в които се допускат изключения от изискванията и мерките по т. 1.
(2) Министърът на околната среда и водите може да разреши използването на методи и процедури извън определените в наредбата по ал. 1, ако осигуряват получаването на еквивалентни данни и резултати.

Чл. 59б. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Министърът на околната среда и водите е компетентен орган от страна на Република България, отговорен за прилагането на Регламент (ЕО) № 1102/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно забраната за износ на метален живак и някои живачни съединения и смеси и безопасното съхранение на метален живак (OB, L 304/75 от 14 ноември 2008 г.), наричан по-нататък "Регламент 1102/2008".

Чл. 59в. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Информацията по чл. 5, ал. 3 от Регламент 1102/2008 се подава и до министъра на околната среда и водите в установения срок.

Чл. 59г. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Лицата, извършващи дейности по чл. 2 от Регламент 1102/2008, подават информацията по чл. 6, ал. 1 или 2 от Регламент 1102/2008 и до министъра на околната среда и водите съгласно сроковете, установени в чл. 6, ал. 3 от Регламент 1102/2008.

Глава четвърта.
ИКОНОМИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА


Чл. 60. (1) Създава се предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, наричано по-нататък "предприятието".
(2) Предприятието е юридическо лице със седалище в София.
(3) Предприятието не е търговско дружество и не формира и не разпределя печалба.

Чл. 61. (1) Основен предмет на дейност на предприятието е реализация на екологични проекти и дейности в изпълнение на национални и общински стратегии и програми в областта на околната среда.
(2) Предприятието осъществява и други дейности, които осигуряват или допълват основния предмет на дейност.
(3) За осъществяване на дейността на предприятието Министерският съвет с решение може да предоставя за ползване и управление имущество - публична и частна държавна собственост.
(4) Предприятието няма право да сключва договори за кредит с търговски банки и други финансови институции, освен ако за това има изрично решение на Министерския съвет.
(5) Дейността на предприятието за изпълнение на задачите, свързани с основния предмет на дейност, се финансира от:
1. таксите, определени със специалните закони в областта на околната среда;
2. целево предоставени средства от държавния бюджет за екологични програми, когато за това има решение на компетентните органи;
3. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
4. постъпления от лихви по депозити;
5. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) глоби или имуществени санкции за административни нарушения по този закон, Закона за водите, Закона за почвите, Закона за управление на отпадъците, Закона за лечебните растения, Закона за защитените територии, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за биологичното разнообразие, Закона за защита от шума в околната среда и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, наложени от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него лица;
6. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;
7. приходи от услуги и дейности, свързани с опазване на околната среда;
8. други постъпления, определени с нормативен акт.
(6) Устройството и дейността на предприятието се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 62. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Ежегодно до 28 февруари предприятието внася в Министерството на околната среда и водите план за дейността си през текущата календарна година и годишен отчет за дейността през предходната календарна година.
(2) Планът по ал. 1 включва дейности по чл. 61 и съдържа най-малко следните елементи:
1. цели и очаквани резултати;
2. дейности, които ще бъдат извършвани за постигане на резултатите, включително инвестиционен план на предприятието;
3. план за управление на средствата по чл. 61, ал. 5, разработен на основата на очаквани разходи и приходи от дейността на предприятието.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Министърът на околната среда и водите одобрява плана за дейността на предприятието и годишния отчет по ал. 1, които са публични.
(5) Средствата за административни разходи на предприятието се одобряват от министъра на околната среда и водите едновременно с плана по ал. 1.
(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Предприятието води счетоводна отчетност на касова и начислена основа по реда, предвиден за бюджетните предприятия.
(7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите и разходите на предприятието се консолидират по реда на чл. 33, ал. 6 от Закона за счетоводството.
(8) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Паричните средства на предприятието, включително и сумите за данък върху добавената стойност, се събират, съхраняват, разходват и отчитат по отделна банкова набирателна сметка в Българската народна банка по ред, определен от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.
(9) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Редът за взаимодействие и обмен на информация между предприятието и органите - администратори на приходи, постъпващи в предприятието, по отношение на тяхното събиране, възстановяване и контрол се урежда с инструкция на министъра на околната среда и водите.

Чл. 63. (1) Предприятието се управлява от управителен съвет.
(2) Предприятието се представлява от изпълнителен директор.
(3) Управителният съвет се състои от 7 членове, включително председател.
(4) Членове на управителния съвет са:
1. председател - министърът на околната среда и водите;
2. представител на Министерството на околната среда и водите;
3. директорът на Изпълнителната агенция по околна среда;
4. представител на Министерството на финансите;
5. представител на Националното сдружение на общините в Република България;
6. представител на бизнеса, предложен от юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, които в устава или в учредителния си акт включват дейности, свързани с опазване на околната среда;
7. изпълнителният директор по ал. 2.
(5) Членовете на управителния съвет и изпълнителният директор се назначават от министъра на околната среда и водите.

Чл. 64. (1) (Попр. - ДВ, бр. 98 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)
(2) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)
(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Решенията на управителния съвет за предоставяне на финансови средства по проекти са публични и се публикуват на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите в 14-дневен срок от приемането им.

Чл. 65. (1) Осемдесет на сто от санкциите за увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми по чл. 69 постъпват по бюджета на общината, на чиято територия се намира санкционираният субект.
(2) Приходите от глоби и санкции по закона, налагани от кметовете на общини, постъпват по бюджета на съответната община.
(3) Приходите по ал. 1 и 2, както и приходите от глоби за нарушаване на наредбите, приемани от общинските съвети във връзка с опазването на околната среда, се изразходват за екологични проекти и дейности по приоритети, определени в общинските програми за околна среда.

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Националният доверителен екофонд (НДЕФ) е юридическо лице със седалище София за управление на средствата, постъпващи от суапови сделки "Дълг срещу околна среда" и "Дълг срещу природа", от международна търговия с предписани емисионни единици (ПЕЕ) за парникови газове, от продажба на квоти за емисии на парникови газове за авиационни дейности, както и от правителства и международни финансови институции и други дарители, предназначени за опазване на околната среда в Република България.
(2) Органи на Националния доверителен екофонд са:
1. управителният съвет;
2. консултативният съвет;
3. изпълнителното бюро.
(3) Управителният съвет се състои от седем членове, включително председател и двама заместник-председатели и четирима членове.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Консултативният съвет се състои от представителите на правителствата и на финансовите и другите институции, които са предоставили средства или оказват съдействие на Националния доверителен екофонд, както и от представители на страните - купувачи на ПЕЕ.
(5) Управителният съвет и консултативният съвет приемат правила за работата си.
(6) Изпълнителното бюро организира дейността на Националния доверителен екофонд.

Чл. 67. Министерският съвет определя с наредба начина на управление, устройството и дейността на Националния доверителен екофонд, реда и начина за набирането, разходването и контрола на средствата по него след съгласувателна процедура с дарителите.

Чл. 68. (1) Източници на постъпления в Националния доверителен екофонд са:
1. целево предоставяни средства от държавния бюджет, в това число във връзка с договори по сделки "Дълг срещу околна среда" и "Дълг срещу природа";
2. дарения от международни финансови институции, правителства, международни фондове и външни юридически лица, предоставяни за екологични програми и проекти;
3. дарения от международни фондации и чуждестранни граждани за подпомагане на държавната политика в областта на околната среда;
3а. (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.) постъпления от продажби на ПЕЕ;
4. погашения и лихви по предоставени чрез фонда заеми;
5. лихви от средствата на Националния доверителен екофонд в обслужващата банка;
6. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;
7. други външни постъпления, съответстващи на характера на дейността на Националния доверителен екофонд.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Средствата от НДЕФ се разходват за екологични проекти и дейности в съответствие с условията на дарителите и с приоритетите на националните екологични стратегии и програми, както и с целите и приоритетите на Националната схема за зелени инвестиции. Решенията за предоставяне на финансови средства по проекти са публични и се публикуват на интернет страницата на Националния доверителен екофонд.

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) При увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат санкции.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Санкциите по ал. 1 се налагат с наказателно постановление от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица.
(3) С наказателното постановление по ал. 2 се определят видът и размерът на санкцията.
(4) Наказателното постановление по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Санкциите по ал. 1 са еднократни или текущи. Текущите санкции са с фиксиран размер или нарастващи.
(6) Размерът на санкцията по ал. 1 се определя по реда на наредбата по ал. 8.
(7) Санкцията по ал. 1 се налага от датата на извършване на проверката от контролните органи на Министерството на околната среда и водите.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Видът, размерът и редът за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения се уреждат с наредба на Министерския съвет.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) В случаите по чл. 69, ал. 1 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице налага санкция въз основа на:
1. протокол за проверка от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите;
2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) протоколи от лабораторни изпитвания/анализи за установяване на замърсяването или увреждането на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения, издадени от акредитирани лаборатории, включително акредитирани лаборатории за собствени периодични или непрекъснати измервания на лицата по чл. 69, ал. 1;
3. констативен протокол, съставен въз основа на протоколите по т. 1 и/или т. 2 от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите;
4. предложение от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за налагане на санкция, включващо вида, продължителността и причините за замърсяването или увреждането на околната среда, както и вида и размера на санкцията.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Когато увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения се установява въз основа на извършени собствени периодични или непрекъснати измервания, министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице налага санкция, без да се извършва проверката по ал. 1, т. 1.
(3) Министърът на околната среда и водите със заповед утвърждава образци на протокола за проверка, констативния протокол, предложението за налагане на санкция и наказателното постановление.

Чл. 69б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Санкционирано лице, което преустанови или намали увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения, може да подаде мотивирана молба за отмяна или намаляване на санкцията по чл. 69, ал. 1 до органа, издал наказателното постановление.
(2) В случаите по ал. 1 контролните органи на Министерството на околната среда и водите извършват проверка в срок до 5 работни дни от получаване на молбата по ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Когато прекратяването или намаляването на замърсяването или увреждането на околната среда се установява чрез изпитвания/анализи, същите се извършват от акредитирани лаборатории, включително акредитирани лаборатории за собствени периодични или непрекъснати измервания.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Когато прекратяването или намаляването на увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения се установява въз основа на извършени собствени периодични или непрекъснати измервания, органът, издал наказателното постановление, отменя или намалява наложената санкция, без да се извършва проверката по чл. 69а, ал. 1, т. 1.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Органът, издал наказателното постановление, със заповед отменя санкцията, когато въз основа на протокола за проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния протокол и предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за отмяна на санкцията се установи, че увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения е прекратено.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Органът, издал наказателното постановление, със заповед намалява санкцията, когато въз основа на протокола за проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния протокол и предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за намаляване на санкцията се установи, че увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения е намалено.
(7) Санкцията по чл. 69, ал. 1 се отменя или намалява от датата на получаване от компетентния орган на молбата на санкционираното лице.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Когато въз основа на протокола за проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния протокол и предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за налагане на санкция се установи увеличаване на увреждането или замърсяването на околната среда или неспазване на емисионни норми и ограничения, органът, издал наказателното постановление, със заповед отменя първоначално наложената санкция.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) В случаите по ал. 8 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице налага с наказателно постановление нова санкция по реда на чл. 69а.
(10) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Видът, размерът и редът за отмяна или намаляване на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения се уреждат с наредбата по чл. 69, ал. 8.

Чл. 69в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) При временно или постоянно спиране на дейността, предизвикала увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения, лицето по чл. 69, ал. 1 може да подаде мотивирана молба за спиране на наложената санкция до органа, издал наказателното постановление или заповедта по чл. 69б, ал. 6.
(2) В случаите по ал. 1 контролните органи на Министерството на околната среда и водите извършват проверка в срок до 5 работни дни от получаване на молбата по ал. 1 и съставят констативен протокол, установяващ спирането на дейността.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице със заповед спира санкцията, когато въз основа на констативния протокол по ал. 2 се установи, че дейността, предизвикала увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения е спряна.
(4) Наложената санкция се спира от датата на получаване от компетентния орган на молбата на санкционираното лице.
(5) Санкционираното лице е длъжно в срок не по-късно от три дни преди датата на възобновяване на дейността по ал. 1 писмено да уведоми органа, издал заповедта по ал. 3.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице със заповед възобновява санкцията по чл. 69, ал. 1 или по чл. 69б, ал. 6 от датата на възобновяване на дейността съгласно уведомлението по ал. 5.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Ако санкционираното лице не уведоми органа, издал заповедта по ал. 3, за възобновяването на дейността и след проверка от контролните органи на Министерството на околната среда и водите се установи, че дейността е възобновена, министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на протокол за проверка и съставен констативен протокол налага с наказателно постановление санкция за периода от спирането на санкцията по ал. 3 до датата на проверката от контролните органи на Министерството на околната среда и водите.
(8) Санкцията по ал. 7 се налага в троен размер на спряната по ал. 3 първоначална санкция.
(9) В случаите по ал. 7 органът, издал заповедта по ал. 3, възобновява санкцията от датата на проверката на контролните органи на Министерството на околната среда и водите.
(10) При възобновяване на дейността санкционираното лице може да подаде мотивирана молба за отмяна или намаляване на подлежащата на възобновяване санкция до органа, издал заповедта по ал. 3.
(11) Намаляването или отмяната на подлежащата на възобновяване санкция се извършва по реда на чл. 69б.
(12) Министърът на околната среда и водите със заповед утвърждава образец на констативния протокол по ал. 2.
(13) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Редът за спиране и възобновяване на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения се уреждат с наредбата по чл. 69, ал. 8.

Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.)

Чл. 71. (1) (Предишен текст на чл. 71 - ДВ, бр. 52 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) За издаването на решения по ОВОС, решения за одобряване на доклади за безопасност, разрешителни, становища, лицензии и регистриране Министерството на околната среда и водите събира такси.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Не се издават разрешителни или разрешения на лица, които имат парични задължения към държавата или общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, определени със специалните закони в областта на околната среда.


Чл. 72. Редът за определянето и събирането на таксите по чл. 71 се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 72а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Невнесените в срок глоби и санкции по този закон, по Закона за водите, Закона за почвите, Закона за управление на отпадъците, Закона за лечебните растения, Закона за защитените територии, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати се събират заедно с лихвите за санкциите и разноските от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице издава акт за установяване на публично държавно вземане по ал. 1.

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) По предложение на министъра на околната среда и водите, съгласувано с министъра на финансите, ежегодно със закона за държавния бюджет се определят средства от държавния бюджет за изпълнение на приоритетни екологични проекти и дейности, включени в националните екологични стратегии и програми.

Чл. 74. По предложение на кмета на общината ежегодно с приемането на общинския бюджет се определят средства за изпълнение на приоритетни екологични проекти и дейности, включени в общинските програми за опазване на околната среда.

Глава пета.
СТРАТЕГИИ И ПРОГРАМИ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА


Чл. 75. (1) Националната стратегия за околна среда и общинските програми за околна среда са средство за постигане целите на закона и се разработват в съответствие с принципите за опазване на околната среда по чл. 3.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Министърът на околната среда и водите, съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на земеделието и храните и другите заинтересувани министри и ръководители на държавни агенции, разработва Националната стратегия за околна среда и я внася за одобряване от Министерския съвет.
(3) В процеса на разработване и обществено обсъждане на Националната стратегия за околна среда участват и представители на научните среди и неправителствени екологични и браншови организации.
(4) Министерският съвет внася в Народното събрание за приемане Националната стратегия за околна среда, след което я публикува.

Чл. 76. (1) Националната стратегия за околна среда се разработва за период 10 години и съдържа:
1. анализ на състоянието на околната среда по компоненти, на факторите, които им въздействат, на тенденциите, причините и източниците на замърсяване и увреждане на околната среда по сектори на националното стопанство, както и на институционалната рамка, административните и икономическите средства за осъществяване на политиката;
2. оценка на възможностите и ограниченията в международен и вътрешен план;
3. цели и приоритети;
4. средства за постигане на целите;
5. варианти за реализиране на стратегията с оценка на възможните позитивни и негативни въздействия и последствия в международен и вътрешен план;
6. петгодишен план за действие с конкретни институционални, организационни и инвестиционни мерки, срокове, отговорни институции, необходими ресурси и източници на финансиране;
7. схема за организация, наблюдение и отчитане изпълнението на плана за действие, за оценка на резултатите, за предприемане на коригиращи действия при необходимост;
8. други.
(2) Основни критерии при определяне на приоритетите в Националната стратегия за околна среда са:
1. спазване принципите на устойчиво развитие;
2. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве и околната среда;
3. предотвратяване и намаляване на риска за биологичното разнообразие;
4. намаляване на вредните последствия върху компонентите на околната среда в резултат на природни процеси и явления;
5. оптимално използване на природни ресурси и енергия.
(3) Министърът на околната среда и водите ежегодно внася в Министерския съвет отчет за изпълнението на плана за действие по ал. 1, т. 6.
(4) Измененията, допълненията и актуализирането на Националната стратегия за околна среда и петгодишните планове се приемат от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.

Чл. 77. Национални планове и програми по компоненти на околната среда и фактори, които им въздействат, се разработват на основата на принципите, целите и приоритетите на Националната стратегия за околна среда и в съответствие с изискванията на специалните закони за околната среда.

Чл. 77а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 78. Плановете и програмите за регионално развитие, за развитие на икономиката или на отделни нейни отрасли на национално и на регионално равнище осигуряват интегрирано опазване на околната среда в съответствие с принципите и целите на закона и Националната стратегия за околна среда.

Чл. 79. (1) Кметовете на общините разработват програми за опазване на околната среда за съответната община в съответствие с указания на министъра на околната среда и водите.
(2) Програмите по ал. 1 обхващат период на изпълнение не по-малък от 3 години.
(3) Териториалните административни звена към съответните министерства и държавни агенции, които събират и разполагат с информация за околната среда, подпомагат разработването на програмите чрез участие на свои експерти и предоставяне на информация. При разработването, допълването и актуализирането на програмите се привличат и представители на неправителствени организации, на фирми и на браншови организации.
(4) Програмите се приемат от общинските съвети, които контролират изпълнението им.
(5) Кметът на общината ежегодно внася в общинския съвет отчет за изпълнението на програмата за околна среда, а при необходимост - и предложения за нейното допълване и актуализиране.
(6) Отчетите по ал. 5 се представят за информация в РИОСВ.

Чл. 80. Проекти на общините могат да се финансират от държавния бюджет или от национални фондове само ако те са обосновани като приоритетни в общинските програми за околна среда.

Глава шеста.
ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Раздел I.
Общи разпоредби


Чл. 81. (1) (Доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда се извършват на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда, както следва:
1. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) екологична оценка се извършва на планове и програми, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт, органи на местното самоуправление и Народното събрание;
2. оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2.
(2) С екологичната оценка и ОВОС се цели интегриране на предвижданията по отношение на околната среда в процеса на развитие като цяло и въвеждане принципа на устойчиво развитие в съответствие с чл. 3 и 9.
(3) Екологична оценка на планове и програми се извършва едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват.
(4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Планове и програми, разработени единствено за целите на националната отбрана или на гражданската защита, както и финансови планове и бюджети със самостоятелно значение, не са предмет на екологична оценка.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Оценката на въздействието върху околната среда по ал. 1, т. 2 определя, описва и оценява по подходящ начин и според всеки конкретен случай преките и непреките въздействия от инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии върху човека, биологичното разнообразие и неговите елементи, включително флора и фауна, почвата, водата, въздуха, климата и ландшафта, земните недра, материалното и културно-историческото наследство и взаимодействието между тях.
(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Извършване на ОВОС на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и № 2, когато те са за целите на националната отбрана, се преценява за всеки конкретен случай. Преценката се извършва с решение на Министерския съвет по мотивирано предложение на министъра на отбраната и министъра на околната среда и водите. При преценката се взема предвид очакваното неблагоприятно въздействие, което извършването на ОВОС би оказало върху целите на националната отбрана.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Процедурата за ОВОС за инвестиционни предложения не се провежда, когато по реда на специален закон те се одобряват по процедура, включваща подобна оценка и при осигурен обществен достъп до информация.

Чл. 82. (1) Оценката по чл. 81, ал. 1, т. 1 се съвместява изцяло с действащите процедури за изготвяне и одобряване на планове и програми.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Оценката по чл. 81, ал. 1, т. 2 се съвместява с процедурите по изготвяне и одобряване на инвестиционното предложение по реда на специален закон.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Когато за осъществяване на инвестиционното предложение трябва да се развият и други, свързани с основния предмет на оценка, спомагателни или поддържащи дейности, те също се включват в изискващата се оценка, независимо дали самостоятелно попадат в обхвата на приложения № 1 или 2. Ако спомагателните или поддържащите дейности самостоятелно като инвестиционни предложения са предмет на ОВОС, всички оценки се съвместяват, като се провежда една обединена процедура.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Екологичната оценка на планове и програми завършва със становище или решение на компетентния орган по чл. 84, ал. 1. Влязлото в сила становище или решение е задължително условие за последващото одобряване на плана или програмата. Органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата, се съобразяват със становището или решението и с поставените в тях условия, мерки и ограничения.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Оценката на инвестиционни предложения завършва с решение на компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3 или чл. 94, което може да съдържа условия, мерки и ограничения, задължителни за възложителя. Влязлото в сила решение е задължително условие за одобряването/разрешаването на инвестиционното предложение по реда на специален закон. Органът по одобряването/разрешаването се съобразява с характера на решението, отчита поставените в него условия, мерки и ограничения, като решението е приложение, неразделна част от административния акт по одобряване/разрешаване, необходим за осъществяването на инвестиционното предложение.
(6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Започналите процедури по ОВОС или екологична оценка могат да бъдат прекратени на всеки етап, когато се установи недопустимост на съответното инвестиционно предложение, план или програма и при случаите в наредбите по чл. 90, ал. 1 и чл. 101, ал. 1.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) (1) Оценките по чл. 81, ал. 1 се възлагат от възложителя на плана или програмата или от възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 на колектив от експерти с ръководител.
(2) Ръководителят и членове на колектива по ал. 1 могат да са български и чуждестранни физически лица, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър".
(3) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) В хода на консултациите по процедурата по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) компетентният орган по околна среда или оправомощено от него длъжностно лице може по своя преценка или при поискване да препоръча на възложителя екипът по ал. 1 да включва експерти с определена компетентност, съобразена със спецификата на инвестиционното предложение или с местоположението му.
(4) Членовете на колектива и ръководителят по ал. 1 трябва да декларират писмено, че:
1. не са лично заинтересувани от реализацията на съответното инвестиционно предложение, плана или програмата;
2. познават изискванията на действащата българска и европейска нормативна уредба по околна среда и при работата си по оценките по чл. 81, ал. 1 се позовават и съобразяват с тези изисквания и с приложими методически документи; изискванията към декларациите се определят с наредбите по чл. 90, ал. 1 и чл. 101, ал. 1.
(5) Членовете на колектива и ръководителят, изготвили оценките по чл. 81, ал. 1, дават заключение, ръководейки се от принципите за предотвратяване на риска за човешкото здраве и осигуряване на устойчиво развитие съобразно действащите в страната норми за качество на околната среда.

Раздел II.
Екологична оценка на планове и програми


Чл. 84. (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Министърът на околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ е компетентният орган за издаване на становище или решение по екологична оценка на планове и програми съгласно чл. 82, ал. 4.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Становището или решението по ал. 1 се издава след провеждане на изискващата се процедура и се основава на цялата документация, изготвена или изискана в хода на проведената процедура, включително при отчитане на резултатите от обществените консултации.

Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, включително добив на подземни богатства, електронни съобщения, туризъм, устройствено планиране и земеползване, когато тези планове и програми очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Планове и програми по ал. 1 на местно равнище за малки територии и незначителни изменения на планове и програми по ал. 1 се оценяват само когато при прилагането им се предполагат значителни въздействия върху околната среда.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министърът на околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ преценява с решение необходимостта от екологичната оценка за предложен план и програма или за тяхно изменение съгласно процедурата, определена с наредбата по чл. 90, съобразно следните критерии за определяне значимостта на въздействието им:
1. характеристиките на плановете и програмите по отношение на:
а) степента, до която планът или програмата определя рамката за инвестиционни предложения и други дейности според тяхното местоположение, характер, мащабност и експлоатационни условия или съобразно предвижданията им за разпределението на ресурсите;
б) (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) значението на плана или програмата за интегрирането на екологичните съображения особено с оглед насърчаването на устойчиво развитие;
в) (нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) екологични проблеми от значение за плана или програмата;
г) (нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) значението на плана или програмата за изпълнението на общностното законодателство в областта на околната среда.
2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) характеристиките на последствията и на територията, която е вероятно да бъде засегната по отношение на: вероятност, продължителност, честота, обратимост и кумулативен характер на предполагаемите въздействия; потенциално трансгранично въздействие, потенциален ефект и риск за здравето на хората или за околната среда, включително вследствие на аварии, размер и пространствен обхват на последствията (географски район и брой на населението, които е вероятно да бъдат засегнати), ценност и уязвимост на засегнатата територия (вследствие на особени естествени характеристики или културно-историческото наследство; превишение на стандарти за качество на околната среда или пределни стойности; интензивно земеползване), въздействие върху райони или ландшафти, които имат признат национален, общностен или международен статут на защита;
3. (доп. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) степента, до която планът или програмата влияе върху други планове и програми, включително тези в дадена йерархия.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Мотивирано решение по ал. 4 се издава в срок до 30 дни от внасянето на искане от възложителя на плана или програмата в зависимост от спецификата и сложността им и се обявява публично.
(6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Плановете и програмите, за които извършването на екологична оценка е задължително и за които се преценява необходимостта от екологична оценка, се определят с наредбата по чл. 90.


Чл. 86. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Изготвянето на екологичната оценка се възлага от възложителя на плана или програмата при условията и по реда на чл. 83.
(2) Докладът за екологичната оценка включва информация, съответстваща на степента на подробност на плана и програмата и използваните методи за оценка.
(3) Докладът за екологична оценка задължително съдържа:
1. (доп. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) описанието на съдържанието на основните цели на плана или програмата и връзката с други съотносими планове и програми;
2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) съответни аспекти на текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на плана или програмата;
3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) характеристиките на околната среда за територии, които вероятно ще бъдат значително засегнати;
4. (доп. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) съществуващите екологични проблеми, установени на различно ниво, имащи отношение към плана или програмата, включително отнасящите се до райони с особено екологично значение, като защитените зони по Закона за биологичното разнообразие;
5. целите на опазване на околната среда на национално и международно равнище, имащи отношение към плана и програмата, и начинът, по който тези цели и всички екологични съображения са взети под внимание по време на изготвянето на плана или програмата;
6. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) вероятни значителни въздействия върху околната среда, включително биологично разнообразие, население, човешко здраве, фауна, флора, почви, води, въздух, климатични фактори, материални активи, културно-историческо наследство, включително архитектурно и археологическо наследство, ландшафт и връзките между тях; тези въздействия трябва да включват вторични, кумулативни, едновременни, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, постоянни и временни, положителни и отрицателни последици;
7. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) мерките, които са предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно компенсиране на неблагоприятните последствия от осъществяването на плана или програмата върху околната среда;
8. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) описание на мотивите за избор на разгледаните алтернативи и на методите на извършване на екологична оценка, включително трудностите при събиране на необходимата за това информация, като технически недостатъци и липса на ноу-хау;
9. описание на необходимите мерки във връзка с наблюдението по време на прилагането на плана или програмата;
10. нетехническо резюме на екологичната оценка.
(4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) При спазване на ал. 1, 2 и 3 екологична оценка не се възлага като самостоятелен доклад, когато по реда на специален закон се изисква подобна оценка да бъде част от плана или програмата, както и когато планът или програмата се изготвя и/или одобрява от органите по чл. 84, ал. 1.

Чл. 87. (1) Възложителят на плана или програмата:
1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) осигурява необходимата подкрепа на експертите по чл. 83, ал. 1 за провеждане на консултации със заинтересуваните и засегнатите органи, особено с отговорните за подготовката и прилагането на плана или програмата, които са предмет на екологичната оценка;
2. организира консултации с обществеността и със заинтересувани лица, засегнати от прилагането на плана или програмата;
3. изпраща копие от плана или програмата и от доклада по чл. 86, ал. 2 на всяка държава, която има вероятност да бъде засегната от прилагането на плана или програмата, които са предмет на екологична оценка;
4. организира консултации с държавата, за която има вероятност да бъде засегната.
(2) Резултатите от консултациите се отразяват в доклада за екологична оценка и се вземат предвид в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ.

Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Становището по екологична оценка или решението, с което е преценено да не се извършва екологична оценка, задължително включва обосновка за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда и мерките по чл. 89. В становището по екологична оценка или в решението могат да се съдържат условия, мерки и ограничения, задължителни за изпълнение.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) До становището или решението по ал. 1 се осигурява достъп на обществеността, засегнатите и заинтересуваните страни и всяка държава, за която има вероятност да бъде засегната от прилагането на плана или програмата по ред, определен с наредбата по чл. 90, ал. 1.
(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Заинтересуваните лица може да обжалват становището или решението по ал. 1 по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му.
(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г. (*)) Становището или решението по ал. 1 губи правно действие, ако в срок 5 години от влизането му в сила не е одобрен съответният план или програма, което се установява с проверка от компетентния орган по околна среда.


Чл. 89. (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Мерките за наблюдение и контрол при прилагането на плана или програмата се съгласуват между министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице или директора на съответната РИОСВ и органа, отговорен за прилагането на плана или програмата.

Чл. 90. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Условията и редът за извършване на екологична оценка се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) В наредбата по ал. 1 се определят и съответните изисквания към:
1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) преценяването на необходимостта, и обхвата на екологичната оценка на възможните въздействия от прилагането на плана или програмата, както и към начина за публично обявяване на решението по чл. 85, ал. 4;
2. задълженията на органите, възлагащи или прилагащи плана или програмата, които са предмет на екологична оценка;
3. обхвата, съдържанието и формата на доклада за екологичната оценка;
4. сроковете, условията и реда за извършване на консултации с обществеността и трети лица, за които има вероятност да бъдат засегнати от плана или от програмата;
5. (доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) формата и съдържанието на решението за преценяване и на становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ;
6. условията за включване в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ на резултатите от консултациите по т. 4;
7. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) наблюдението и контрола на изпълнението на условията, мерките и ограниченията, определени в решението за преценяване или в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ, в процеса на прилагане на плана или програмата;
8. наблюдението и контрола на въздействията върху околната среда при прилагане на плана или програмата с цел предприемането на мерки за предотвратяване или намаляване на екологичните щети в резултат на това прилагане;
9. (нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) съдържанието и поддържането на регистъра с данни за процедури по екологична оценка като част от регистъра по чл. 102.

Чл. 91. (1) Екологичната оценка на плана или програмата се извършва независимо от ОВОС по раздел III от тази глава.
(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Когато за инвестиционно предложение, включено в приложение № 1 или № 2, се изисква и изготвянето на самостоятелен план или програма по чл. 85, ал. 1 и 2, компетентният орган по околна среда може по искане на възложителя или по своя преценка да допусне извършването само на една от оценките по глава шеста.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Събраната информация, направените анализи при подготовката на екологичната оценка на планове и програми и становището на министъра или на директора на РИОСВ се ползват при изработване на докладите и постановяване на решенията на ОВОС за инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2.

Раздел III.
Оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения


Чл. 92. Оценка на въздействието върху околната среда задължително се извършва на:
1. инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1;
2. (доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии с трансгранично въздействие върху околната среда съгласно приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, съставена в Еспо (Финландия) на 25 февруари 1991 г., ратифицирана със закон (ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; попр., бр. 89 от 1999 г.).

Чл. 93. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) Необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за:
1. инвестиционни предложения съгласно приложение № 2;
2. всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 2, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда;
3. всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 1 към този закон и приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда;
4. инвестиционни предложения съгласно приложение № 1, разработени изключително или предимно за развитие и изпитване на нови методи или продукти и които няма да действат повече от две години;
5. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.)
(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Министърът на околната среда и водите преценява необходимостта от извършване на ОВОС за всеки конкретен случай съобразно критериите по ал. 4 и се произнася с мотивирано решение за:
1. случаите по ал. 1, т. 4;
2. всички случаи на предположения за значително въздействие върху околната среда на територията на друга държава или държави;
3. инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, които са разположени на или засягат пряко територия на резервати, национални паркове и поддържани резервати - защитени територии по реда на Закона за защитените територии;
4. инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет;
5. (нова - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, засягащи територия, контролирана от две или повече РИОСВ.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 1 - 3 се преценява от директора на съответната РИОСВ за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4, който се произнася с мотивирано решение.
(4) Необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1 се преценява въз основа на:
1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) характеристиките на предлаганото строителство, дейности и технологии: обем, производителност, мащабност, взаимовръзка и кумулиране с други предложения, ползване на природни ресурси, генерирани отпадъци, замърсяване и дискомфорт на околната среда, както и риск от инциденти;
2. местоположението, в това число чувствителност на средата, съществуващото ползване на земята, относителното наличие на подходящи територии, качеството и регенеративната способност на природните ресурси в района;
3. способността за асимилация на екосистемата в естествената околна среда на:
а) защитените със закон територии и местообитанията;
б) планинските и гористите местности;
в) влажните и крайбрежните зони;
г) (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) районите, в които нормите за качество на околната среда са нарушени;
д) силно урбанизираните територии;
е) (изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) защитените територии на единични и групови културни ценности, определени по реда на Закона за културното наследство;
ж) териториите и/или зоните и обектите със специфичен санитарен статут или подлежащи на здравна защита;
4. характеристиките на потенциалните въздействия - териториален обхват, засегнато население, включително трансгранични въздействия, същност, големина, комплексност, вероятност, продължителност, честота и обратимост;
5. обществения интерес към предложението за строителство, дейности и технологии.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Органите по ал. 2 и 3 се произнасят по необходимостта от извършване на ОВОС в срок един месец от внасяне на искането от възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2, като публично обявяват мотивите за своята преценка.
(6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) При промяна на възложителя, на параметрите на инвестиционното предложение или на някое от обстоятелствата, при които е било издадено решение за преценяване на необходимостта от ОВОС, възложителят или новият възложител уведомява своевременно компетентния орган по околна среда.
(7) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) Решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка на контролните органи по околната среда.


Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) (1) Министърът на околната среда и водите е компетентен орган за вземане на решение по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения:
1. засягащи резервати, национални паркове и поддържани резервати - защитени територии по реда на Закона за защитените територии;
2. засягащи територия, контролирана от две или повече РИОСВ;
3. в случаите на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 2;
4. случаите по чл. 98, ал. 1;
5. които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет;
6. за сондажи за проучване и добив на неконвенционални въглеводороди, в т.ч. шистов газ.
(2) Директорът на съответната РИОСВ е компетентен орган за вземане на решение по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения за случаите извън ал. 1.

Чл. 95. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Възложителят на инвестиционното предложение информира в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение компетентните органи и засегнатото население, като го обявява писмено.
(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Възложителят осигурява изработване на задание за обхват и съдържание на ОВОС за инвестиционните предложения по приложение № 1 и за тези, за които с решение е преценено да се извърши ОВОС.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Възложителят провежда консултации с компетентните органи за вземане на решение по ОВОС или оправомощени от тях длъжностни лица с други специализирани ведомства и засегнатата общественост по отношение на:
1. специфичните особености на предлаганото строителство, дейности и технологии, степен на развитие на проектното решение и взаимовръзката му със съществуващи или други планирани строителство, дейности и технологии;
2. характеристиките на съществуващата околна среда и всички нейни компоненти;
3. значимостта на предполагаемите въздействия;
4. заданието за обхват и съдържание на ОВОС;
5. границите на проучването във връзка с ОВОС;
6. алтернативите за инвестиционни предложения;
7. засегнатата общественост - интереси и мнения;
8. източниците на информация;
9. методиките за прогнози и оценка на въздействието върху околната среда;
10. мерки за намаляване на предполагаемите отрицателни въздействия върху околната среда.

Чл. 96. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Възложителят на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 представя на компетентния орган за оценяване на качеството доклад за ОВОС, който съдържа:
1. анотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите;
2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) проучените от възложителя алтернативи за местоположение (със скици и координати на характерните точки в утвърдената координатна система за страната) и/или алтернативи на технологии и мотивите за направения избор за проучването, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително "нулева алтернатива";
3. описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда по чл. 4 и 5 и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях;
4. описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на:
а) реализацията на инвестиционното предложение;
б) ползването на природните ресурси;
в) емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт;
5. информация за използваните методики за прогноза и оценка на въздействието върху околната среда;
6. описание на мерките, предвидени да предотвратят, намалят или, където е възможно, да прекратят значителните вредни въздействия върху околната среда, както и план за изпълнението на тези мерки;
7. (доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) становища и мнения на засегнатата общественост, на компетентните органи за вземане на решение по ОВОС или оправомощени от тях длъжностни лица и други специализирани ведомства и заинтересувани държави в трансграничен контекст, в резултат от проведените консултации;
8. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) заключение в съответствие с изискванията на чл. 83, ал. 5;
9. нетехническо резюме;
10. описание на трудностите (технически причини, недостиг или липса на данни) при събирането на информация за изработване на доклада за ОВОС;
11. (доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) друга информация по преценка на компетентния орган или оправомощено от него длъжностно лице.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Разходите по ОВОС са за сметка на възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Възложителят на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 осигурява необходимата информация за извършване на ОВОС, както и всякаква допълнителна информация, свързана с инвестиционното предложение.
(4) Други органи, разполагащи с информация, която има отношение към извършваната ОВОС, са длъжни да предоставят тази информация в съответствие с глава втора.
(5) При наличие на държавна, служебна или друга защитена със закон тайна информацията се предоставя при спазване на изискванията за поверителност по чл. 20.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице оценява качеството на доклада по ОВОС съобразно проведените консултации по чл. 95, ал. 3 и съответствието с изискванията на нормативната уредба по околна среда в 30-дневен срок от внасянето на доклада.

Чл. 97. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) След положителна оценка по чл. 96, ал. 6 възложителят организира съвместно с определените от компетентния орган или оправомощено от него длъжностно лице засегнати общини, кметства и райони обществено обсъждане на доклада за ОВОС.
(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) За организиране на общественото обсъждане възложителят внася писмено искане до определените от компетентния орган органи по ал. 1, с предложение за място, дата и час на срещата/срещите за обществено обсъждане, мястото за обществен достъп до документацията и за изразяване на становища, като датата на първата среща е до 60 дни от датата на внасяне на искането. Към писменото искане се прилага по един екземпляр на доклада за ОВОС с всички приложения към него на всеки един от определените органи по ал. 1. Определените органи по ал. 1 потвърждават писмено предложението в срок до 7 дни от внасяне на искането или правят друго предложение за същия 60-дневен срок, като при непроизнасяне на органите по ал. 1 в 7-дневния срок се смята, че предложението на възложителя е прието.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) В обсъждането по ал. 1 могат да участват всички заинтересувани физически и юридически лица, в т.ч. представители на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС, териториалната администрация на изпълнителната власт, обществени организации и граждани.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Възложителят на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 уведомява лицата по ал. 3 за мястото и датата на обсъждането чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин най-малко 30 дни преди срещата за общественото обсъждане.
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Възложителят на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 и компетентните органи по чл. 94, ал. 1 осигуряват обществен достъп до документацията по ОВОС за период 30 календарни дни преди началото на обсъждането по ал. 1.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Представителите на обществеността представят писмено своите становища на срещата за обществено обсъждане или ги изпращат на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС не по-късно от 7 календарни дни след обсъждането.

Чл. 98. (1) За инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии на територията на Република България, за които се предполага значително въздействие върху околната среда на територията на друга държава или държави, министърът на околната среда и водите:
1. уведомява засегнатите държави на възможно най-ранния етап на инвестиционното предложение, но не по-късно от датата на уведомяване на собственото население;
2. при съгласие за участие в процедурата по ОВОС предоставя на засегнатата държава описание на инвестиционното предложение и възможната информация за евентуално трансгранично въздействие върху околната среда, както и информация за характера на решението, което се предполага, че ще бъде взето.
(2) В случаите на уведомяване за предполагаемо значително въздействие върху околната среда на територията на Република България - резултат от предлагана дейност на територията на друга държава, министърът на околната среда и водите осигурява:
1. обществен достъп до предоставената информация за ОВОС;
2. своевременното изпращане на всички становища по информацията по т. 1 преди вземането на решения от компетентния орган на другата държава.

Чл. 99. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) За вземане на решение възложителят представя на компетентния орган в срок до 7 дни след обсъждането по чл. 97 резултатите от него, включително становищата и протокола от неговото провеждане.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Компетентният орган взема решение по ОВОС в срок до 45 дни след провеждане на общественото обсъждане, като отчита резултатите от него.
(3) Решението по ОВОС съдържа:
1. наименованието на органа, който го издава;
2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) името на възложителя, местожителството/седалището;
3. правните и фактическите основания за постановяване на решението;
4. мотиви;
5. разпоредителна част;
6. условия за изпълнение, в това число мерки за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия върху околната среда, срокове за изпълнение, където е необходимо;
7. органа и срока, в който може да се обжалва;
8. отговорността при неизпълнение на условията, определени в решението;
9. дата на издаване и подпис.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) В срок 7 дни от постановяване на решението по ОВОС компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) предоставя решението по ОВОС на възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2;
2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) оповестява решението по ОВОС чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата си и/или по друг подходящ начин.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Компетентният орган по ал. 1 или оправомощено от него длъжностно лице осигурява достъп до съдържанието на решението по ОВОС след постановяването му, включително до приложенията към него, чрез интернет страницата си и по реда на Закона за достъп до обществена информация.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по ОВОС по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването по ал. 4.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) При промяна на възложителя по ал. 3, т. 2 новият възложител на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 задължително уведомява компетентния орган, издал решението по ОВОС.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Решението по ОВОС губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка от контролните органи по околната среда.
(9) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.)

Чл. 99а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) В случаите по чл. 118, ал. 2 прилагането на най-добрите налични техники (НДНТ) се определя чрез оценка на:
1. консумацията (количество и вид) на вода, енергия и основни суровини за производството на единица продукция;
2. употребата на опасни вещества за производството на единица продукция;
3. количеството и вида на вредните вещества, изпускани в атмосферния въздух (включително параметрите на изпускащите устройства), в отпадъчните води и водните обекти (включително точките на заустване);
4. количеството и вида на производствените и/или опасните отпадъци, образувани при производствената дейност.
(2) Оценката по ал. 1 се представя от възложителя на инвестиционното предложение като част от изискваната документация, както следва:
1. при процедура по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС - към определената с наредбата по чл. 101 информация;
2. при процедура по ОВОС - към доклада за ОВОС по чл. 96, ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Въз основа на оценката по ал. 1 и получените в хода на процедурата по ОВОС становища, мнения и предложения, в решението по чл. 93, ал. 2 и 3, съответно в решението по чл. 99, ал. 3, се вписват мотиви за потвърждаване или непотвърждаване използването на НДНТ и се поставят условия към инсталациите, съоръженията и технологиите.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) При непотвърждаване прилагането на НДНТ в решението по чл. 93, ал. 2 и 3, съответно в решението по чл. 99, ал. 3, се вписва условие за подаване на заявление за издаване на комплексно разрешително при спазване на чл. 118, ал. 1.

Чл. 99б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Одобряване на инвестиционно предложение по реда на тази глава за изграждане на ново и планирани изменения или разширения в съществуващо предприятие/съоръжение с нисък или висок рисков потенциал се извършва въз основа на допълнителна информация и оценка на:
1. вида и количеството на опасните вещества от приложение № 3, които ще бъдат налични в предприятието/съоръжението, и капацитета на съоръженията за тяхното съхранение и употреба;
2. рисковете от големи аварии и планираните мерки и средства за предотвратяване, контрол и ограничаване на последствията от големи аварии за човешкото здраве и околната среда;
3. безопасните разстояния на предприятието/съоръжението до жилищни райони, обекти с обществено предназначение, зони за отдих и рекреация, съседни предприятия и обекти, райони и строежи, които могат да бъдат източник на или да увеличат риска или последствията от голяма авария и да предизвикат ефект на доминото, големи транспортни пътища и територии с особено природозащитно значение или значение за околната среда, защитени по силата на нормативен или административен акт.
(2) Информацията и оценката по ал. 1 се представят от възложителя на инвестиционното предложение като част от изискваната документация, както следва:
1. при процедура по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС - като приложение към определената с наредбата по чл. 101, ал. 1 информация;
2. при процедура по ОВОС - като приложение към доклада за ОВОС по чл. 96, ал. 1.
(3) Когато операторът и възложителят са различни лица, информацията по ал. 1 се изготвя и представя от възложителя на инвестиционното предложение.
(4) Информацията и оценката по ал. 1 се съгласуват служебно с органите по чл. 114, ал. 2 в рамките на сроковете, предвидени в съответната процедура по ОВОС.
(5) Въз основа на информацията и оценката по ал. 1 и получените в хода на съответната процедура по ОВОС становища, мнения и предложения в решението по чл. 93, ал. 2 или 3, съответно в решението по чл. 99, ал. 3, се вписват мотиви за одобряване на местоположението и потвърждаване на безопасните разстояния и се поставят условия към съоръженията и технологиите, както и към доклада за безопасност. С цел осъществяване на последващ контрол в решението се описват подробно видът и количеството на опасните вещества от приложение № 3, както и дейностите и съоръженията, в които ще са налични тези вещества.
(6) Компетентният орган по чл. 93, ал. 2 или 3 издава решение да се извърши ОВОС, когато въз основа на информацията и оценката по ал. 1 прецени, че поради местоположението на предприятието/съоръжението има вероятност от значително отрицателно въздействие върху околната среда и/или човешкото здраве. В решението компетентният орган включва и изискване възложителят да проучи и разгледа в доклада за ОВОС алтернативни решения, в т.ч. различно местоположение на предприятието/ съоръжението, различен мащаб или модел на осъществяване на дейността, алтернативни технологии и/или алтернативно решение за вида и количествата на използваните опасни вещества.
(7) Решение за неодобряване на инвестиционно предложение се издава, когато въз основа на информацията и оценката по ал. 1 в процедурата по ОВОС се установи, че поради местоположението на предприятието/ съоръжението инвестиционното предложение ще окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и/или човешкото здраве.
(8) С наредбите по чл. 101, ал. 1 и чл. 103, ал. 9 се определят условията и редът за съвместно прилагане на процедурите по тази глава и глава седма, раздел I, както и изискванията за формата и съдържанието на необходимата информация и документация по ал. 2.

Чл. 100. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Компетентните органи по чл. 94 или упълномощени от тях длъжностни лица осъществяват контрол по плана за изпълнение на мерките по чл. 96, ал. 1, т. 6 и по изпълнението на условията от решението по ОВОС и в решенията за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС.

Чл. 101. (1) Условията и редът за извършване на ОВОС се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) С наредбата за ОВОС по ал. 1 се определят изискванията за:
1. преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционните предложения по приложение № 2;
2. условията и реда за извършване на консултации с органите, обществеността и лицата, които има вероятност да бъдат засегнати от реализацията на инвестиционното предложение;
3. обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС;
4. критериите за оценяване на качеството на доклада за ОВОС;
5. реда и начина за организиране на общественото обсъждане на доклада за ОВОС;
6. мотивите за вземане на решение по ОВОС, включително начина, по който общественото мнение е взето предвид;
7. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) реда и начина за осъществяване на наблюдение и контрол по изпълнение на решенията, включително условията и мерките в тях;
8. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) съдържанието и поддържането на регистъра с данни за процедури по ОВОС.

Чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Министерството на околната среда и водите и РИОСВ водят публичен регистър с данни за извършване на процедури по ОВОС и екологична оценка. Достъпът до регистъра е чрез интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и РИОСВ.

Глава седма.
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРОМИШЛЕНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ

Раздел I.
Контрол на опасностите от големи аварии (Отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.)

Раздел I.
Предотвратяване на големи аварии


Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) С цел предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и за околната среда всеки оператор на ново или на съществуващо предприятие и/или съоръжение, в което са налични опасни вещества по приложение № 3, е длъжен да извърши класификация на предприятието и/или съоръжението в съответствие с критериите по приложение № 3 и да документира извършената класификация.
(2) (*) В случаите, когато предприятието и/или съоръжението по ал. 1 се класифицира като предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал или предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал, операторът е длъжен да подаде до министъра на околната среда и водите уведомление за извършената класификация.
(3) Уведомлението за извършената класификация съдържа следната информация:
1. името и/или търговското наименование, идентификационния номер на оператора и пълния адрес на предприятието и/или съоръжението;
2. седалището на оператора и пълния му адрес;
3. името и длъжността на лицето, отговорно за предприятието, ако е различно от това по т. 1;
4. опасните вещества и категориите на опасност на съответните вещества или на веществата, за които има вероятност да са налични в предприятието и/или съоръжението;
5. количеството и физичната форма на опасните вещества и на съответните вещества в предприятието и/или съоръжението;
6. дейността или планираната дейност на съоръженията, включително съоръженията за складиране;
7. описание на околната среда, заобикаляща предприятието и/или съоръжението, и факторите, които могат да причинят голяма авария или да влошат последствията от нея, включително, когато е достъпна, информация за съседни предприятия, както и за обекти, райони и строежи, които не попадат в обхвата на този раздел, но могат да са източник на или да увеличат риска или последствията от голяма авария и ефекта на доминото;
8. допълнителна информация относно предприятието/съоръжението за целите на докладването по чл. 111, ал. 1, т. 4, определена с наредбата по ал. 9.
(4) Операторът на ново предприятие и/или съоръжение с нисък или висок рисков потенциал подава уведомлението за извършената класификация, както и за всяка негова актуализация:
1. преди подаване на заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект по реда на глава осма, раздел II от Закона за устройство на територията или преди изменения в предприятието и/или съоръжението, които водят до промяна в списъка на опасните вещества;
2. за предприятия и/или съоръжения, които попадат в обхвата на приложение № 1 или 2 - до съответния компетентен орган по глава шеста, раздел III едновременно с информирането по чл. 95, ал. 1, когато информацията по ал. 3 е налична на този етап. Уведомлението се разглежда от министъра на околната среда и водите.
(5) Операторът на предприятие и/или съоръжение с нисък или висок рисков потенциал е длъжен да подаде до министъра на околната среда и водите уведомление за извършената класификация, както и за всяка негова актуализация:
1. преди всяко изменение, което води до промяна в списъка на опасните вещества от част 1 и/или 2 на приложение № 3, налични в предприятието и/или съоръжението;
2. преди всяко значително увеличаване или намаляване на количеството или значително изменение в естеството или физичната форма на дадено опасно вещество, което е налично в предприятието и/или съоръжението, както е посочено в уведомлението за извършената класификация или преди всяко значително изменение в процесите на употребата му;
3. преди всяко изменение на предприятие и/или съоръжение, което би могло да има значителни последствия върху опасностите от големи аварии;
4. след окончателно закриване или извеждане от експлоатация на предприятието/съоръжението;
5. след промяна в информацията, представена от оператора с уведомлението за извършената класификация относно името и/или търговското наименование на оператора и пълния адрес на предприятието и/или съоръжението, седалището на оператора или пълния му адрес и/или името и длъжността на лицето, което е отговорно за предприятието и/или съоръжението, ако е различно от това на оператора.
(6) Министърът на околната среда и водите в 10-дневен срок от подаване на уведомлението за извършената класификация потвърждава извършената класификация или уведомява оператора за установените непълноти в съдържанието на информацията по ал. 3 и/или несъответствия в извършената класификация съгласно критериите по приложение № 3, като дава писмени указания и определя срок за тяхното отстраняване. Министърът на околната среда и водите писмено уведомява изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда и органите по чл. 114, ал. 2 относно класификацията на предприятието/съоръжението и изпраща копие от уведомлението.
(7) В случаите по ал. 4, т. 2 операторът/възложителят се уведомява за потвърждаването на класификацията по реда на наредбата по чл. 101, ал. 1 въз основа на писмено потвърждение от министъра на околната среда и водите.
(8) Този раздел не се прилага за:
1. предприятия и/или съоръжения, в т.ч. складови съоръжения, в които:
а) функциите на оператор се изпълняват от Министерството на отбраната или друго юридическо лице от въоръжените сили на Република България съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
б) се извършват дейности с опасни вещества, предоставят се услуги и/или се произвежда военна продукция за целите на отбраната и сигурността на страната, за които са издадени разрешителни съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, и/или представляват специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната по смисъла на § 5, т. 63 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията;
2. опасности, създавани от йонизираща радиация, предизвикана от вещества;
3. превоз на опасни вещества и пряко свързано с него междинно временно складиране по време на превоз по пътища, железопътни линии, вътрешни водни пътища, море или въздух извън територията на предприятията по ал. 2, включително товарене, разтоварване и/или превоз до или от друго превозно средство на докове, кейове или разпределителни станции;
4. превоз на опасни вещества по тръбопроводи, включително съответните помпени/компресорни станции извън предприятията по ал. 2;
5. експлоатация, по-специално проучване, добив или преработка на минерали в мините и кариерите, включително чрез сондажни кладенци, с изключение на:
а) съхранение на газ в подземни депа на сушата в геоложки формации, водоносни хоризонти, солни каверни и изоставени мини;
б) химическа и термична преработка и свързано с тези операции съхранение, които включват опасни вещества;
в) действащи съоръжения за обезвреждане на миннодобивни отпадъци, включително хвостохранилища или шламохранилища, съдържащи опасни вещества;
6. проучване и експлоатация в морски райони на минерали, включително въглеводороди;
7. съхранение на газ в подземни депа в морето, което включва депа изключително за съхранение и депа, където се извършва и проучване и експлоатация на минерали, включително въглеводороди;
8. депа за отпадъци, включително за подземно съхранение на отпадъци, с изключение на:
а) химическа и термична преработка и свързаното с тези операции съхранение, които включват опасни вещества;
б) действащи съоръжения за обезвреждане на миннодобивни отпадъци, включително хвостохранилища или шламохранилища, съдържащи опасни вещества;
в) площадки, използвани за съхранение на метален живак в съответствие с чл. 3, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕО) 1102/2008.
(9) (*) Министерският съвет приема наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях.

Чл. 103а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.)

Чл. 104. (Отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Мерките за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и околната среда се отчитат при:
1. устройственото планиране на територията, и
2. планирането на защитата на населението и околната среда.
(2) При устройственото планиране на територията се осъществява контрол на:
1. разположението на нови предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал;
2. изменения в предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал;
3. планирането на нови строежи, включително изграждането на транспортни пътища, жилищни райони, обекти с обществено предназначение в близост до съществуващи предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал, където разполагането или нови строежи може да бъде източник или да повиши опасностите или последствията от възникване на голяма авария в тези предприятия/съоръжения.
(3) Контролът по ал. 2 се осъществява при:
1. одобряване на инвестиционни предложения по реда на глава шеста от този закон и/или разрешаване на строителството по реда на глава осма, раздел II от Закона за устройство на територията за случаите по ал. 2;
2. одобряване на доклади за безопасност по реда на чл. 109 - 115 за изграждане и/или експлоатация на нови или изменения на съществуващи предприятия и/или съоръжения с висок рисков потенциал или на части от тях;
3. съгласуване на устройствени планове и техни изменения при планиране на строежи в случаите по ал. 2, в т.ч. устройствени планове на общините и подробни устройствени планове за поземлени имоти, на чиято територия се разполагат предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал по чл. 127, ал. 2 от Закона за устройство на територията.
(4) Чрез контрола по ал. 2 се осигурява:
1. поддържане на безопасни разстояния на предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал до жилищни райони, обекти и площи с обществено предназначение, зони за отдих и където е възможно, големи транспортни пътища;
2. поддържане на безопасни разстояния на предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал или други подходящи мерки до райони с особена природозащитна чувствителност или интерес и обекти на културно-историческото наследство в околностите на предприятия, когато е целесъобразно, с цел тяхното опазване;
3. предприемане на допълнителни технически мерки за ограничаване на рисковете за човешкото здраве и околната среда в случай на съществуващи предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал.
(5) За целите на ал. 3 и 4 операторът на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал предоставя на съответния компетентен орган по глава осма, раздел II от Закона за устройство на територията пълна информация относно рисковете за човешкото здраве и околната среда, произтичащи от наличието на опасни вещества по приложение № 3 в това предприятие и/или съоръжение и за мерките за предотвратяване на големи аварии с тези вещества и за ограничаване на последствията от тях. Операторът на предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал предоставя тази информация при поискване от съответния компетентен орган.
(6) В случаите, когато обектите по ал. 2 попадат в обхвата на глава шеста, информацията по ал. 5 се предоставя на най-ранен етап за целите на консултациите със засегнатата общественост.
(7) При издаване на решения за одобряване на доклади за безопасност по реда на този раздел или на решения за одобряване на устройствени планове по реда на Закона за устройство на територията, в които се предвижда изграждане и експлоатация на предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал или на строежи по ал. 2, т. 3, съответният компетентен орган взема предвид становищата относно идентифицираните рискове от големи аварии в предприятията/ съоръженията, получени съответно при обществения достъп по чл. 115, ал. 1 и 2 или при консултациите по чл. 87, ал. 2.

Чл. 105. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., нов - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Операторът на предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал и на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал е длъжен да:
1. предприема по всяко време необходимите мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и околната среда;
2. има готовност по всяко време да удостовери, в т.ч. за целите на контрола от комисиите по чл. 157а, ал. 2, че е предприел всички необходими мерки по т. 1;
3. осигурява необходимото съдействие на комисиите по чл. 157а, ал. 2 за извършване на проверки на предприятието/съоръжението, включително за вземане на проби и събиране на необходимата информация за установяване изпълнението на задълженията по този раздел и наредбата по чл. 103, ал. 9;
4. разработи политика за предотвратяване на големи аварии (ППГА) и да осигури нейното правилно прилагане посредством подходящи средства, структури и система за управление на мерките за безопасност (СУМБ);
5. (*) изготви доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии (ДППГА), в който да изложи съответната ППГА и СУМБ.
(2) Политиката за предотвратяване на големи аварии трябва да:
1. е пропорционална на опасностите от големи аварии и да отчита сложността на организацията на дейностите в предприятието;
2. включва целите на оператора като цяло и принципите на действие, ролята и отговорността на управлението, както и ангажимент за постоянно подобряване на контрола над опасностите от голяма авария от страна на оператора;
3. осигурява високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда чрез планиране, разработване и прилагане на подходящи средства, структури и системи за управление.
(3) За предприятия и/или съоръжения с нисък рисков потенциал задължението за прилагане на ППГА може да бъде изпълнено чрез други подходящи средства, структури и системи за управление, различни от посочените в ал. 1, т. 4, ако те отчитат опасностите от големи аварии и отговарят на изискванията за обхват и съдържание на ППГА, определени с наредбата по чл. 103, ал. 9.

Чл. 106. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Операторът на ново предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал изготвя и подава ДППГА и всяка негова актуализация до директора на РИОСВ, на чиято територия се намира предприятието/съоръжението, в срок до три месеца преди въвеждане в експлоатация на предприятието/съоръжението или преди изменения в него, които водят до промяна в списъка на опасните вещества.
(2) Директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице в 14-дневен срок от получаване на ДППГА потвърждава пълнотата и съответствието на доклада с изискванията на наредбата по чл. 103, ал. 9 или уведомява писмено оператора за допуснатите грешки и непълноти във формата и съдържанието на ДППГА и определя срок до един месец за отстраняването им. При необходимост директорът на РИОСВ може да изиска становище от органите по чл. 157а, ал. 2 относно пълнотата и съответствието на ДППГА.
(3) Предприятието и/или съоръжението по ал. 1 се въвежда в експлоатация след представяне на пълен ДППГА в съответствие с изискванията за обхват и съдържание, определени с наредбата по чл. 103, ал. 9, в който се удостоверява, че операторът е предвидил всички необходими мерки за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях.
(4) В 7-дневен срок от изпращане на потвърждението по ал. 2 директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице изпраща копие от доклада на органите по чл. 157а, ал. 2 за целите на контрола.
(5) Операторът по ал. 1 е длъжен да преразглежда ППГА и СУМБ и при необходимост да актуализира ДППГА, както следва:
1. на подходящи интервали не по-дълги от 5 години;
2. при значително увеличаване или намаляване на количествата на опасните вещества в предприятието и/или съоръжението;
3. при изменение в предприятието и/или съоръжението или промени в даден процес или в естеството, физичната форма или количеството на опасните вещества, които биха могли да имат значителни последствия за опасностите от големи аварии или могат да доведат до класифициране на предприятието и/или съоръжението в предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал;
4. след възникване на голяма авария в предприятието и/или съоръжението;
5. по своя инициатива или при поискване от директора на РИОСВ, при наличие на нови данни или научна информация за безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението и/или в резултат на контрола.
(6) Когато в случаите по ал. 5 се установи, че не се налага актуализация на ДППГА, операторът е длъжен да документира данните и заключенията от извършеното преразглеждане и да предоставя документацията на комисията по чл. 157а, ал. 2 за целите на контрола.

Чл. 107. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., нов - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) (*) Операторът на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал е длъжен да разработи и прилага:
1. доклад за безопасност;
2. доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии;
3. вътрешен авариен план на предприятието.
(2) Формата и съдържанието на документите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 103, ал. 9.
(3) С доклада за безопасност операторът е длъжен да удостовери, че:
1. политиката за предотвратяване на големи аварии и съответната система за управление на мерките за безопасност, необходима за нейното прилагане, са въведени в действие;
2. опасностите от големи аварии и възможните сценарии за големи аварии са идентифицирани и се предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на такива аварии и за ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и за околната среда;
3. осигурява високо ниво на безопасност и сигурност в модела, конструкцията, действието и поддръжката на всяко съоръжение, включително складово съоръжение, оборудване и инфраструктура, свързана с действието му, които имат връзка с опасностите от големи аварии вътре в предприятието;
4. е изготвен вътрешен авариен план на предприятието;
5. на кмета на съответната община, на чиято територия се намира предприятието и/или съоръжението, се предоставя необходимата информация за изготвяне на външен авариен план на предприятието/съоръжението;
6. се предоставя достатъчно информация за вземане на решения от компетентните органи по глава шеста и по Закона за устройство на територията относно разполагането на нови дейности или строежи около предприятието и/или съоръжението.
(4) При изготвяне на вътрешния авариен план операторът на съществуващо предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал е длъжен да проведе консултации с персонала на предприятието, включително с персонала, който работи по дългосрочни договори за подизпълнителски дейности в предприятието.
(5) Оператор, който е изготвил план за извънредни ситуации по силата на задължение, наложено от друг нормативен акт, е длъжен да предприеме необходимите действия, за да гарантира, че този план се изпълнява незабавно при възникване на:
1. голяма авария, или
2. неконтролируемо събитие, за което може да се очаква, че ще предизвика голяма авария.

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Кметът на община, на чиято територия се намира предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал, е длъжен да изготви и да осигури изпълнението на външен авариен план на това предприятие/съоръжение, с описание на мерките, които трябва да бъдат предприети извън територията на предприятието/съоръжението. Външният авариен план се изготвя като част от общинския план за защита при бедствия по чл. 9, ал. 10 от Закона за защита при бедствия.
(2) Външният авариен план по ал. 1 се изготвя, актуализира и приема в съответствие с чл. 9, ал. 10 и 11 от Закона за защита при бедствия и въз основа на информацията, предоставена от оператора по чл. 116з, ал. 3, т. 2, в срок до 6 месеца от датата на предоставянето й.
(3) Проектът на външен авариен план по ал. 1 и всяко негово съществено изменение се съгласуват от кмета на съответната община със:
1. засегнатата общественост;
2. оператора на предприятието/съоръжението;
3. съответната РИОСВ, на чиято територия се намира предприятието/съоръжението;
4. съставните части на единната спасителна система, имащи отношение по изпълнение на мерките във външния авариен план и защита при бедствия.
(4) Формата и съдържанието на външния авариен план се определят с наредбата по чл. 103, ал. 9.
(5) Всеки кмет на община, изготвил външен авариен план, е длъжен:
1. на подходящи интервали не по-дълги от три години, да преразглежда, проверява и когато е необходимо, да актуализира външния авариен план; преразглеждането се извършва след издаване на ново решение по чл. 116, ал. 1, т. 1 за одобряване на доклад за безопасност или получаване на информация по чл. 116е, ал. 4 и отчита промените, които са настъпили в предприятието или съответните спасителни служби по Закона за защита при бедствия, новите технически познания, както и познанията относно реагирането при големи аварии;
2. периодично да организира и провежда тренировки и учения по плана по ал. 1.
(6) До 31 януари ежегодно кметовете на общини, на чиято територия се намират предприятия и/или съоръжение с висок рисков потенциал, представят на директорите на съответните РИОСВ информация относно проведени тренировки и учения на външните аварийни планове в съответствие с наредбата по чл. 103, ал. 9.


Чл. 109. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Изграждането и експлоатацията на ново и експлоатацията на съществуващо предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал или на части от него се извършват след издаване на решение от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда за одобряване на доклада за безопасност при условията и по реда на този раздел.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за планирани изменения/разширения в съществуващи предприятия и/или съоръжения с висок рисков потенциал.
(3) Решението по ал. 1 е задължително за издаване на разрешение за строеж на предприятието и/или съоръжението по реда на Закона за устройство на територията.
(4) Изключение по ал. 3 се допуска за предприятия/съоръжения, както и планирани изменения/разширения в тях, за които е приключила съответната процедура по ОВОС по реда на глава шеста, раздел III с постановяване на решение, с което е одобрено местоположението и потвърдени безопасните разстояния в съответствие с чл. 99б, ал. 5.


Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е компетентен орган за издаване на решения и прекратяване действието на решения по чл. 116 при условията и по реда на този раздел и поддържа архив на издадените актове.
(2) Органът по ал. 1 с мотивирано решение прекратява действието на издадено решение по чл. 116, ал. 1, т. 1 след получаване на информация от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице при представяне на актуализирано уведомление по чл. 103, ал. 2 относно:
1. значително намаляване на количеството или промяна в списъка на опасните вещества, въз основа на което предприятието и/или съоръжението вече не се класифицира с висок рисков потенциал;
2. окончателно извеждане от експлоатация на предприятието и/или съоръжението.

Чл. 110а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.)

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице:
1. валидира извършената от операторите класификация на предприятия и/или съоръжения с нисък и висок рисков потенциал;
2. уведомява потенциално засегнатите държави и предоставя информация в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансграничните въздействия на промишлените аварии, подписана на 17 март 1992 г. в Хелзинки (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.), когато в предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал съществува опасност от възникване на голяма авария с трансгранично въздействие;
3. при възникване на голяма авария, която отговаря на критериите за докладване по приложение № 5, докладва информацията по чл. 116г, ал. 2 и 3, представена от оператора на предприятие/съоръжение с нисък или висок рисков потенциал, на чиято територия е възникнала аварията, към електронната база данни на Европейската комисия (e-MARS);
4. въз основа на получените уведомления за класификация по чл. 103, ал. 2 докладва информация за предприятията/съоръженията с нисък и висок рисков потенциал към електронната база данни на Европейската комисия (e-SPIRS);
5. информира Европейската комисия за името и адреса на всеки орган, който притежава съответната информация за големи аварии и може да консултира компетентните органи на другите държави членки, които предприемат действия в случай на такава авария;
6. води публичен електронен регистър на предприятията и съоръженията с нисък и висок рисков потенциал.
(2) Формата и съдържанието на регистъра по ал. 1, т. 6 се определят с наредбата по чл. 103, ал. 9.
(3) Данните за резултатите от издаването на решенията по чл. 116, ал. 1 се предоставят от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда.

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Операторът на ново предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал подава до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда заявление за одобряване на доклада за безопасност не по-късно от 6 месеца преди подаване на заявление за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията или преди изменения, водещи до промяна в списъка на опасните вещества.
(2) Формата и съдържанието на заявлението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 103, ал. 9.
(3) Към заявлението по ал. 1 операторът прилага:
1. доклад за безопасност;
2. доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии;
3. вътрешен авариен план на предприятието;
4. документи за удостоверяване на случаите по чл. 109, ал. 1 или 4, както следва:
а) копие на становище от съответния компетентен орган по глава шеста, раздел III, че планираното изграждане или изменение/разширение на предприятието/съоръжението или на части от тях не е предмет на процедура по глава шеста, раздел III, или
б) копие на влязло в сила решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, с което е решено да не се извършва ОВОС с мотиви за одобряване на местоположението и потвърждаване на безопасните разстояния за предприятието/съоръжението съгласно чл. 99б, ал. 5 с данни за вида и количеството на опасните вещества по приложение № 3 и дейностите и съоръженията, в които ще са налични тези вещества, или
в) копие на влязло в сила решение по ОВОС за одобряване на инвестиционното предложение с мотиви за одобряване на местоположението и потвърждаване на безопасните разстояния за предприятието/съоръжението съгласно чл. 99б, ал. 5 с данни за вида и количеството на опасните вещества по приложение № 3 и дейностите и съоръженията, в които ще са налични тези вещества;
5. документ за платена такса по чл. 71, ал. 1.
(4) Със заявлението по ал. 1 операторът може да поиска от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда част от информацията в документите по ал. 3 да бъде обявена за поверителна, когато тя представлява производствена или търговска тайна, и представя съответните мотиви за това.
(5) Когато част от информацията, съдържаща се в заявлението по ал. 1 или документите по ал. 3, представлява държавна или служебна тайна или съдържа лични данни, операторът представя съответните мотиви за прилагане на разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация, съответно на Закона за защита на личните данни.
(6) В случаите по ал. 4 и 5 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда в 7-дневен срок от получаване на искането писмено уведомява оператора дали искането е частично или напълно уважено и определя срок до 5 дни за внасяне на преработен вариант на документите на хартиен и електронен носител за целите на обществения достъп, в който не се съдържа информацията, която е приета за поверителна.
(7) В случаите по чл. 109, ал. 4 заявлението по ал. 1 се разглежда от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда при наличие на влязло в сила решение за одобряване на инвестиционното предложение по чл. 99б, ал. 5.
(8) В случаите по чл. 109, ал. 1 заявлението по ал. 1 се разглежда от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда при наличие на становище от съответния компетентен орган по глава шеста, раздел III, че инвестиционното предложение не е предмет на процедура по глава шеста, раздел III.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.)


Чл. 112б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.)

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) В случаите по чл. 109, ал. 4 операторът подава заявлението по чл. 112, ал. 1 не по-късно от 6 месеца преди въвеждане в експлоатация на предприятието и/или съоръжението или на части от тях.
(2) При разглеждане на документите по ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда осигурява използването на всяка получена информация и направено заключение от проведени процедури по реда на глава шеста и процедури по издаване, актуализиране или изменение на разрешително по чл. 117, когато това е приложимо за предприятието и/или съоръжението.
(3) Операторът по ал. 1 е длъжен да изпълнява всички мерки в одобрения доклад за безопасност, свързани с изграждането и безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението, а в случаите по чл. 109, ал. 4 - и относимите мерки и условия в решението по чл. 99б, ал. 5.
(4) Информацията в доклада за безопасност по ал. 3 трябва да съответства на информацията, подадена до компетентния орган по глава шеста, раздел III, както и на условията и мерките в постановените решения, с които са приключили съответните процедури по ОВОС.


Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда в 14-дневен срок от получаване на документите по чл. 112, ал. 3 уведомява оператора за допуснати в тях грешки и непълноти и определя срок до 30 дни за отстраняването им.
(2) В 7-дневен срок след изтичане на срока по ал. 1 или от получаване на коригираните и допълнени документи изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда изпраща документите за становище до министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", кмета на общината и директора на РИОСВ, на чиято територия е разположено предприятието и/или съоръжението.
(3) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда и органите по ал. 2 или оправомощени от тях длъжностни лица могат да извършват проверки на място с цел оценка на съответствието на документите по чл. 112, ал. 3 с предвидените от оператора мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последствията от тях.
(4) Органите по ал. 2 изпращат до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда становищата си в срок до един месец от получаване на документите по чл. 112, ал. 3.
(5) Липсата на становище на някои от органите по ал. 2 в законоустановения срок се смята за мълчаливо съгласие.

Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) В срока по чл. 114, ал. 2 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда публикува обява за открит обществен достъп до документите по чл. 112, ал. 3, т. 1 - 3 на интернет страницата на агенцията и осигурява достъп на засегнатата общественост до тях в едномесечен срок от датата на публикуване на обявата. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда предоставя документите и копие от обявата на кмета на общината, на чиято територия се намира предприятието/съоръжението, а в случаи на предприятия и/или съоръжения с потенциал за голяма авария с трансгранично въздействие уведомява министъра на околната среда и водите за целите на чл. 111, ал. 1, т. 2.
(2) В 5-дневен срок от получаване на документите по чл. 112, ал. 3, т. 1 - 3 кметът на съответната община информира засегнатата общественост чрез обява в местните средства за масово осведомяване и осигурява достъп до тях в едномесечен срок от датата на публикуване на обявата. Обявата съответства по обхват и съдържание на обявата по ал. 1. Министърът на околната среда и водите уведомява потенциално засегнатите държави и предоставя информация в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансграничните въздействия на промишлените аварии.
(3) В едномесечния срок на обществения достъп по ал. 1 и 2 представителите на засегнатата общественост могат да представят писмени становища, коментари и предложения по документацията.
(4) В случаите, в които има уважено искане по чл. 112, ал. 4, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда и кметът на съответната община предоставят на обществеността преработена от оператора документация съгласно чл. 112, ал. 6.
(5) В тридневен срок след изтичане на срока по ал. 2 кметът на съответната община изпраща по служебен път на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда резултатите от проведения обществен достъп, в т.ч. информация за начина на осигуряването му.
(6) Редът и начинът за провеждане на обществен достъп и съдържанието на обявата по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 103, ал. 9.
(7) При изготвяне на решение по чл. 116 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда взема предвид становищата по документацията, получени при обществения достъп.
(8) Когато въз основа на становище по ал. 3 или чл. 114, ал. 4 се установят несъответствия или непълноти в документите по чл. 112, ал. 1 - 3, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда дава указания на оператора и определя срок не по-дълъг от 30 дни за отстраняването им.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда в 30-дневен срок след изтичане на срока по чл. 114, ал. 4 или от получаване на коригираните и допълнени документи по чл. 115, ал. 8 издава:
1. решение за одобряване на доклада за безопасност, когато в резултат на проведената процедура по чл. 109 - 115 установи, че операторът е предвидил достатъчни мерки за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях, които са документирани в доклада за безопасност и когато е приложимо, е изпълнил относимите мерки и/или условия в решението, с което е приключила процедурата по глава шеста, раздел ІІІ, или
2. решение за неодобряване на доклада за безопасност, когато:
a) операторът не е предвидил мерки в доклада за безопасност или предвидените мерки не са достатъчни за предотвратяване на големи аварии или за ограничаване на последствията от тях, или не са изпълнени относимите мерки и/или условия в решенията, с които е приключила процедурата по глава шеста, раздел ІІІ, или
б) операторът не е изпълнил дадените указания и/или не е спазил определения срок съгласно чл. 115, ал. 8; или
в) орган по чл. 114, ал. 2 или представител на засегнатата общественост е внесъл мотивирано възражение по законосъобразност срещу реализацията на проекта.
(2) Въз основа на информацията в доклада за безопасност изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда може с мотивирано решение да освободи кмета на съответната община от задължението да изготвя външен авариен план за предприятието/съоръжението, в случаите, когато това не е необходимо.
(3) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда въз основа на информацията в актуализиран доклад за безопасност на предприятието/съоръжението по чл. 116ж може в писмена форма да оттегли решението за освобождаване по ал. 2, като посочи датата, на която изтича срокът на освобождаването, и датата, до която кметът на съответната община трябва да изготви и представи външен авариен план на предприятието/съоръжението.
(4) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда изпраща решението по ал. 2 до министъра на околната среда и водите, когато въз основа на документите по чл. 112, ал. 3 установи, че дадено предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал, което се намира в близост до територията на държава членка по Конвенцията за трансграничните въздействия на промишлените аварии, не поражда опасност от голяма авария отвъд нейните граници и не е необходимо кметът да изготвя външен авариен план. Министърът на околната среда и водите уведомява другата държава членка.

Чл. 116а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) При приключване на процедурата по разглеждане и одобряване на доклада за безопасност изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда изготвя технически доклад, в който посочва:
1. мотивите, на които се основава решението;
2. описание на консултациите, проведени преди вземане на решението, и обяснение за начина, по който постъпилите становища са взети предвид.


Чл. 116б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) В 7-дневен срок от издаване на решение по чл. 116, ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда писмено уведомява оператора на предприятието и/или съоръжението и органите по чл. 111, ал. 1 и чл. 114, ал. 2 за издаването му. За издадено решение по чл. 116, ал. 2 или 3 се уведомява кметът на съответната община.
(2) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда оповестява всяко решение по чл. 116, ал. 1 в 14-дневен срок от издаването му чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата на агенцията и/или по друг подходящ начин.

Чл. 116в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Решенията по чл. 116, ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от оповестяването им по чл. 116б.

Чл. 116г. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) При възникване на голяма авария операторът на предприятие и/или съоръжение с нисък или висок рисков потенциал незабавно уведомява съответния оперативен център на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" и кмета на непосредствено застрашената община по реда на Закона за защита при бедствия, както и директора на РИОСВ, на чиято територия се намира предприятието/съоръжението, и пристъпва към изпълнение на вътрешния авариен план на предприятието.
(2) При възникване на голяма авария операторът веднага след констатиране на събитието или не по-късно от 30 дни от неговото възникване представя на министъра на околната среда и водите информация относно:
1. обстоятелствата по възникването на аварията;
2. опасните вещества, предизвикали възникването на аварията или утежняващи последствията от нея;
3. наличните данни, позволяващи да се оценят последствията от аварията за здравето на хората и за околната среда;
4. предприетите действия непосредствено след възникване на аварията;
5. предвидените мерки за предотвратяване на повторно възникване на авария;
6. предвидените мерки за ограничаване на средносрочните и дългосрочните последствия от аварията;
7. подробен анализ на мащабите на аварията съгласно критериите по приложение № 5.
(3) Операторът е длъжен да актуализира информацията по ал. 2 и да я предостави на органа по ал. 2 при получаване на нови данни, свързани с причините за възникването на аварията и последствията от нея, ако по-нататъшното разследване разкрие допълнителни факти, които променят получената информация или направените изводи.

Чл. 116д. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Операторите на предприятия и/или съоръжения с нисък и висок рисков потенциал и кметовете на засегнатите общини предоставят редовно на засегнатата общественост ясна и разбираема информация относно аварийното планиране за тези предприятия/съоръжения и необходимите мерки и поведение при възникване на голяма авария.
(2) Докладът за безопасност и списъкът с опасните вещества се предоставят на обществеността при поискване.
(3) Обхватът, съдържанието и начинът на предоставяне на информацията по ал. 1 и 2 се определят с наредбата по чл. 103, ал. 9.
(4) Решенията за предоставяне на информация по ал. 2 може да се обжалват по реда на глава трета, раздел ІV от Закона за достъп до обществена информация.
(5) Предоставената по ал. 1 и 2 информация трябва да е в съответствие с нормативните изисквания за достъп до информация, класифицирана като държавна или служебна тайна, и/или за защита на личните данни.

Чл. 116е. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Операторът на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал преразглежда и при необходимост актуализира доклада за безопасност:
1. на подходящи интервали не по-дълги от 5 години;
2. след възникване на голяма авария на територията на предприятието/съоръжението;
3. по своя инициатива или при поискване от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда или от директора на съответната РИОСВ или оправомощени от тях длъжностни лица при наличие на нови данни, обстоятелства или научна информация, свързани с безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението, включително заключения, произтичащи от анализа на аварии или квазиаварии, както и от развитието на познанията относно оценката на опасностите;
4. при изменения в предприятието/съоръжението или в даден процес, или в естеството, физичната форма или количеството на опасните вещества, които биха могли да имат значителни последствия за опасностите от големи аварии или могат да доведат до класифициране на предприятието/съоръжението в предприятие/съоръжение с нисък рисков потенциал или при несъответствия с вече одобрен доклад за безопасност на предприятието.
(2) Операторът по ал. 1 проверява, преразглежда и при необходимост актуализира вътрешния авариен план:
1. на подходящи интервали не по-дълги от три години;
2. след възникване на голяма авария на територията на предприятието/съоръжението;
3. при настъпили промени в предприятието или съставните части на единната спасителна система по Закона за защита при бедствия, наличие на нови технически познания, както и познания относно реагирането при големи аварии.
(3) Когато въз основа на преразглеждане на документите по ал. 1 и/или 2 операторът установи, че не се налага актуализация, той документира данните и заключенията от извършеното преразглеждане и предоставя документацията на комисията по чл. 157а, ал. 2 при проверка.
(4) В случаите по ал. 2 операторът предоставя актуализирания вътрешен авариен план на комисията по чл. 157а, ал. 2 за целите на контрола и за актуализиране на външния авариен план от кмета на засегнатата община.

Чл. 116ж. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) В 7-дневен срок след актуализиране на доклада за безопасност операторът по чл. 116е, ал. 1 подава до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда заявление за одобряване на актуализирания доклад, в което посочва причините и обстоятелствата за извършената актуализация и описва направените в него промени.
(2) Към заявлението по ал. 1 операторът прилага:
1. актуализирания доклад за безопасност;
2. актуализирани документи по чл. 107, ал. 1, т. 2 и 3, когато промените налагат това;
3. документ за платена такса по чл. 71, ал. 1.
(3) В случаите по чл. 116е, ал. 1, т. 4 операторът подава до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда актуализирания доклад за безопасност в най-ранния момент, но не по-късно от 4 месеца преди планираната дата за осъществяване на измененията, като прилага:
1. копие на становище от съответния компетентен орган по глава шеста, раздел III, че планираното изменение/разширение на предприятието/съоръжението или на части от тях не е предмет на процедура по глава шеста, раздел III, или
2. копие на влязло в сила решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на планираното изменение/разширение на предприятието/съоръжението, с което е решено да не се извършва ОВОС, с мотиви за потвърждаване на безопасните разстояния до предприятието/съоръжението съгласно чл. 99б, ал. 5, или
3. копие на влязло в сила решение по ОВОС за одобряване на инвестиционното предложение за изменение/разширение с мотиви за потвърждаване на безопасните разстояния до предприятието/съоръжението съгласно чл. 99б, ал. 5, в което се посочват видът и количеството на опасните вещества по приложение № 3 и дейностите и съоръженията, в които ще са налични тези вещества.
(4) При получаване на актуализиран доклад за безопасност по ал. 2 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда провежда процедурата по реда на чл. 112 - 116 и издава ново решение за одобряване или неодобряване на актуализирания доклад за безопасност.


Чл. 116з. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм., нов - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) (1) Когато въз основа на информацията в ДППГА, в доклада за безопасност или в резултат на проверките по чл. 157а, ал. 2 изпълнителният директор на ИАОС или директорът на съответната РИОСВ идентифицира предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал или група от такива предприятия, за които съществува опасност от възникване на ефект на доминото поради тяхната близост, географско положение или списъка с опасните вещества, което увеличава опасността или последствията от големи аварии, и уведомява за това операторите на тези предприятия/съоръжения.
(2) В случаите по ал. 1 операторите са длъжни да:
1. обменят информация за характера и степента на опасност от възникване на голяма авария в предприятията/съоръженията;
2. актуализират информацията по т. 1, като вземат предвид естеството и мащаба на опасността от голяма авария в своите политики за предотвратяване на големи аварии, системи за управление на мерките за безопасност, доклади за безопасност и аварийните планове на предприятията.
(3) В случаите по ал. 1 операторите си сътрудничат при:
1. предоставяне на информация по чл. 116д, ал. 1 на обществеността и на съседни обекти, които не попадат в обхвата на този раздел;
2. предоставяне на информация, необходима за изготвянето на външен авариен план от кмета на общината, на чиято територия се намира предприятието/съоръжението.

Чл. 116и. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.)

Раздел II.
Комплексни разрешителни


Чл. 117. (1) Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на тази глава.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Изискването по ал. 1 се прилага и при съществена промяна на действащи инсталации и съоръжения.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.)
(4) При промяна на оператора новият оператор - юридическо или физическо лице, поема правата и задълженията съгласно разрешителното.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.)
(6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.)
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Инсталациите или частите от инсталации, използвани за изследователска работа, разработки и изпитания на нови продукти и процеси, не са предмет на разпоредбите на тази глава.

Чл. 118. (1) (Предишен текст на чл. 118 - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) Комплексното разрешително по чл. 117 е задължително за издаване на разрешение за строеж.
(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) Изключение по ал. 1 се допуска за инсталации и съоръжения, за които е завършила процедура по ОВОС с решение, потвърждаващо прилагането на най-добрите налични техники, в съответствие с чл. 99а.
(3) (*) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) В случаите по ал. 2:
1. комплексното разрешително е задължително за въвеждането на инсталациите и съоръженията в експлоатация;
2. до издаването на комплексно разрешително се прилагат изискванията за издаване и получаване на разрешителни, лицензии, експертизи и оценки съгласно действащото законодателство.
(4) (*) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) В случаите по ал. 1 и за действащи инсталации подаването на заявление за издаване на комплексно разрешително или наличието на комплексно разрешително отменя изискванията за издаване и получаване на следните разрешения, разрешителни, лицензии, експертизи и оценки:
1. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) по чл. 67 във връзка с чл. 35 от Закона за управление на отпадъците;
2. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) по чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.


Чл. 119. (1) Условията и редът за издаване на комплексни разрешителни по чл. 117 се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят и съответни изисквания към:
1. съдържанието и формата на заявленията за издаване на комплексни разрешителни;
2. реда и начина за определяне на най-добрите налични техники;
3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) реда и начина за преразглеждане, изменение, актуализиране и отмяна на издадени комплексни разрешителни;
4. реда и начина на отчитане на емисиите на вредни вещества;
5. (*) (изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) съдържанието на мониторинга по чл. 123, ал. 1, т. 4 и 7, включително към процедурите за мониторинг и задължението за предоставяне на съответната информация за органите, отговорни за налагане на съответствието по чл. 120, ал. 5.

Чл. 120. (1) (*) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е компетентният орган за издаване, отказ, преразглеждане, изменение, актуализиране и отмяна на разрешителните по чл. 117, ал. 1 и 2.
(2) (*) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) При издаване на комплексно разрешително за нова инсталация или при промяна в действаща инсталация, към които се прилагат изискванията на глава шеста, раздел ІІІ, компетентният орган по ал. 1 осигурява използването на всяка получена информация и направено заключение от ОВОС.
(3) (*) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) Министерството на околната среда и водите следи развитието на НДНТ, както и публикуването на нови или актуализирани заключения за НДНТ и предоставя тази информация на заинтересованата общественост и на компетентния орган по ал. 1.
(4) (*) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) Министърът на околната среда и водите предлага мерки за насърчаване разработването и прилагането на най-нови техники, по-специално на тези, описани в референтните документи за НДНТ, когато това е необходимо за целите по околна среда.
(5) (*) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) Контролът по изпълнението на условията в издаденото разрешително по чл. 117 се извършва от съответната РИОСВ.

Чл. 121. (*) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) При експлоатацията на инсталациите и съоръженията операторът контролира:
1. прилагането на всички подходящи мерки за предотвратяване на замърсяване чрез прилагане на НДНТ;
2. прилагането на системно управление по околна среда;
3. недопускането на замърсяване на околната среда съгласно нормите за допустими емисии и нормите/стандартите за качество на околната среда;
4. предотвратяването на образуването на отпадъци; третирането на образуваните отпадъци да се извършва в следния приоритетен ред: подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване или в случаите, когато това е технически или икономически невъзможно, обезвреждане, като същевременно се избягва или намалява тяхното въздействие върху околната среда;
5. ефективното използване на енергията;
6. прилагането на необходимите мерки за предотвратяване на промишлени аварии и ограничаване на последствията от тях;
7. предприемането на необходимите мерки за избягване на възможни рискове от замърсяване;
8. при окончателно прекратяване на дейностите по приложение № 4 операторът:
а) прави оценка на състоянието на замърсяване на почвата и подземните води с опасни вещества, използвани, произведени или изпускани от инсталацията;
б) в случай че инсталацията е причинила значително замърсяване на почвата и подземните води с опасните вещества по буква "а" в сравнение със състоянието, установено в доклада за базовото състояние, предприема необходимите мерки за отстраняване на замърсяването до връщане на почвата и/или подземните води до базовото състояние;
в) при изпълнение на мерките по буква "б" взема предвид техническата им осъществимост;
г) в случай на значителен риск за човешкото здраве и околната среда, предизвикан от дейности по приложение № 4, съгласно доклада за базовото състояние по чл. 122, ал. 2, т. 12 предприема действия за отстраняване, контролиране, ограничаване или намаляване на опасните вещества така, че площадката, предвид характеристиката й съгласно чл. 122, ал. 2, т. 4 и одобреното й бъдещо предназначение, да не представлява повече такъв риск;
д) изпълнява действията по буква "г" и в случаите, когато от него не се изисква изготвянето на доклад за базово състояние.

Чл. 122. (1) За издаване на комплексно разрешително операторът на инсталацията и съоръжението подава заявление до съответния компетентен орган.
(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) Заявлението по ал. 1 включва описание на:
1. инсталацията, дейностите които се осъществяват или ще бъдат осъществявани в нея, различните режими на нейната експлоатация, в т.ч. описание на основните алтернативи на предложените технологии, техники и мерки, ако има такива;
2. използваните суровини, материали и вещества (включително спомагателни);
3. използваната вода и използваната и/или генерираната енергия;
4. характеристиката на площадката, на която е разположена инсталацията;
5. източниците на емисии; вида и количеството на очакваните емисии от инсталацията по отделните компоненти по чл. 4 и фактори по чл. 5, както и определяне на възможните техни значителни въздействия върху околната среда;
6. доказателства за прилагане на НДНТ, включително:
а) обстоятелства по чл. 123а, ал. 3;
б) обстоятелства по чл. 123а, ал. 5;
в) за наличие на обстоятелствата по чл. 123, ал. 4 или 5;
7. предложените технологии и други техники за предотвратяване или в случаите, когато това е невъзможно - за намаляване на емисиите от инсталацията;
8. мерките за предотвратяване, подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и/или обезвреждане на генерираните от инсталацията отпадъци;
9. планираните допълнителни мерки за постигане на съответствие с общите принципи, определящи основните задължения на оператора съгласно чл. 121;
10. мониторинга на емисиите на вредни вещества в околната среда;
11. употребяваните, произвежданите или изпусканите опасни химични вещества, замърсители на почвите и подземните води; резултати от системна оценка на риска от замърсяване на почви и/или подземни води, в случай че се предлага различна честота на мониторинга от определената в чл. 123, ал. 1, т. 7;
12. доклад за базово състояние, в случай че са налични веществата по т. 11, съдържащ информация:
а) отчитаща възможността от замърсяване на почвата и подземните води на площадката на инсталацията;
б) достатъчна за количествено сравнение между текущото замърсяване на почвата и подземните води и замърсяването им при окончателното прекратяване на дейностите;
в) за настоящото предназначение и предишното предназначение на площадката;
г) за извършени, включително нови, измервания на почвата и подземните води, отразяващи състоянието към момента на изготвяне на доклада, отчитащи възможността от замърсяване на почвата и подземните води с опасните вещества, които ще се използват, произвеждат или изпускат от съответната инсталация;
д) всяка друга информация, отговаряща на изискванията на букви "а" - "г".
(3) Заявлението за издаване на комплексно разрешително съдържа и нетехническо резюме на описанието по ал. 2.
(4) (*) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) В случаите на съществена промяна:
1. заявлението за издаване на комплексно разрешително съдържа информация за частите на инсталацията, обхванати от промяната; информацията се предоставя в обхвата на ал. 2;
2. решението на компетентния орган по чл. 120, ал. 1 отразява предложената промяна в работата на инсталацията.
(5) (*) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) При изготвяне на заявлението операторът може да използва информация, предоставена на компетентния орган в изпълнение на разпоредбите на глава шеста и на раздел І от тази глава.
(6) (*) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) Докладът за базово състояние по ал. 2, т. 12 се изготвя само при издаване или при актуализиране на комплексно разрешително за площадка, за която такъв доклад не е изготвян.

Чл. 122а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) В 45-дневен срок от подаването на заявлението компетентният орган по чл. 120, ал. 1 проверява съответствието на съдържанието и формата му с изискванията на наредбата по чл. 119, ал. 1 и при необходимост извършва проверка на място.
(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) При установяване на непълноти и несъответствия в срока по ал. 1 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 уведомява писмено оператора по чл. 122, ал. 1, като дава указания за необходимите поправки и допълнителна информация и посочва основанията за това.
(3) (*) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) В случаите по ал. 2 операторът по чл. 122, ал. 1 внася допълненото заявление в едномесечен срок от уведомяването.
(4) (*) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) В случай че указанията по ал. 2 или срокът по ал. 3 не бъдат спазени, компетентният орган по чл. 120, ал. 1 с решение прекратява разглеждането на искането за издаване на комплексно разрешително.
(5) (*) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) В 14-дневен срок от приключване на проверките по ал. 1 или повторното подаване на заявлението по ал. 3 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 започва процедура по издаване на комплексно разрешително, за което писмено уведомява оператора, и съвместно с общините оповестява и осигурява в продължение на един месец при равнопоставеност достъп на заинтересованите лица до заявлението, в т. ч. и в държавите, засегнати от дейността на инсталацията в условията на трансгранично въздействие.
(6) (*) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) В 45-дневен срок от изтичането на срока по ал. 5 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 подготвя и съгласува със съответната РИОСВ и/или басейнова дирекция проект на комплексно разрешително и уведомява писмено оператора по чл. 122, ал. 1.
(7) (*) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) В едномесечен срок от уведомяването по ал. 6 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 провежда необходимите консултации с оператора и при необходимост актуализира проекта на комплексното разрешително.
(8) (*) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 7 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 издава комплексното разрешително или мотивирано отказва издаването му.

Чл. 123. (*) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) (1) Комплексното разрешително по чл. 117 съдържа:
1. нормите за допустими емисии на веществата по приложение № 8 и на други вещества, които е възможно да бъдат изпуснати от съответната инсталация в значителни количества:
а) при определяне на нормите за допустими емисии се вземат предвид свойствата и способността на веществата да пренасят замърсяване от един компонент на околната среда в друг;
б) нормите за допустими емисии могат да бъдат допълнени или заменени от равностойни показатели или технически мерки, осигуряващи равностойна степен на опазване на околната среда;
2. приложимите условия за опазване на почвата и подземните води;
3. приложимите условия за наблюдение и управление на образуваните от инсталацията отпадъци;
4. съответните условия за мониторинг на емисиите:
а) определящи метода на изпитване, минималната честотата и процедурата за оценка;
б) когато се прилагат изискванията на чл. 123а, ал. 1, т. 2, доказващи, че резултатите от емисионния мониторинг са налични за същите периоди и при същите референтни условия като тези за емисионните нива, посочени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия;
в) основаващи се на заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, освен ако не противоречат на националната нормативна уредба по околна среда;
5. условията за предоставяне на контролния орган най-малко веднъж годишно:
а) на информация за резултатите от мониторинга на емисиите по т. 4 и други данни, необходими на контролния орган за проверка на изпълнението на условията на разрешителното;
б) когато се прилага чл. 123а, ал. 1, т. 2 - на информация за резултатите от мониторинга на емисиите, достатъчна за сравнение с емисионните нива, определени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия;
6. условията, осигуряващи изпълнението на мерките по т. 2 и наблюдение на резултатите от прилагането им;
7. съответните условия за периодичен мониторинг на почвата и подземните води, съобразен със съответните опасни вещества, които е възможно да бъдат открити на площадката, както и с вероятността от замърсяване на почвата и подземните води на площадката, на която е разположена инсталацията; минималната честота на мониторинг за подземни води е веднъж на 5 години, а за почви - на 10 години; друга честота може да бъде обоснована от оператора въз основа на системна оценка на риска от замърсяване;
8. условията за предприемане на действия - при отклонение от нормалните експлоатационни условия, включително пускане и спиране на инсталацията, неразрешено изтичане на течности или газове, повреди или аварии, внезапни спирания и окончателно прекратяване на експлоатацията;
9. условията за свеждане до минимум замърсяването на далечно разстояние или трансграничното замърсяване;
10. условията за оценка на съответствието с нормите за допустими емисии по т. 1 или с други условия за контрол на емисиите;
11. условията за изпълнение на чл. 121, т. 8;
12. условията за изпълнение на чл. 123а, ал. 5 - при необходимост;
13. условията за изпълнение на чл. 125, ал. 2 и 3.
(2) Компетентният орган по чл. 120, ал. 1 определя условията на разрешителното, като взема предвид заключенията за НДНТ.
(3) При необходимост компетентният орган поставя по-строги стойности на показателите, описващи прилаганата техника, от тези, определени в заключенията за НДНТ.
(4) Компетентният орган по чл. 120, ал. 1 поставя условия в разрешителното, като взема предвид НДНТ, определени съгласно критериите, по наредбата по чл. 119 след предварителни консултации с оператора в случаите, когато:
1. дадена дейност или производствен процес, осъществявани в инсталацията, не са включени в нито едно от заключенията за НДНТ, или
2. приложимите заключения не се отнасят до всички възможни въздействия от тази дейност или процес върху околната среда.
(5) Компетентният орган по чл. 120, ал. 1 може да постави условията в комплексното разрешително и въз основа на НДНТ, която не е описана в нито едно приложимо заключение за НДНТ, в случай че:
1. техниката е определена в съответствие с критериите за НДНТ по наредбата по чл. 119;
2. изискванията на ал. 7, 8 и 9 и чл. 123а, ал. 1, 3, 4 и 5 са спазени;
3. с условията на комплексното разрешително е осигурена степен на опазване на околната среда, равностойна на постигнатата посредством НДНТ, описани в заключения за НДНТ - в случаите, когато заключенията за НДНТ не съдържат емисионни нива.
(6) При поставяне на условия в комплексното разрешително за дейност, попадаща в обхвата на т. 6.6 от приложение № 4, компетентният орган прилага и разпоредбите на нормативната уредба за хуманно отношение към животните.
(7) Нормите за допустими емисии се прилагат към емисиите на вредни и опасни вещества в точката на тяхното изпускане от инсталацията и при определянето им всяко разреждане преди тази точка трябва да бъде изключено.
(8) При определяне на емисионни норми при изпускане на отпадъчни води в канализация се взема предвид наличието на пречиствателна станция за отпадъчни води, в случай че действието й осигурява равностойна степен на опазване на околната среда като цяло и не води до по-високи нива на замърсителите в околната среда.
(9) Нормите и мерките по ал. 1, т. 1 за инсталациите и съоръженията по приложение № 4 се основават на прилагането на НДНТ, без да се предписва използването на определена техника или технология.
(10) Нормите по ал. 1, т. 1 не могат да бъдат по-високи от нормативно определените норми за допустими емисии.
(11) Компетентният орган по чл. 120, ал. 1 може да поставя в разрешителното при необходимост допълнителни по-строги мерки за съответствие с нормите/стандартите за качество на околната среда от тези, постижими чрез прилагането на НДНТ. При това не се засяга действието на мерки, определени за постигане на съответствие с други норми/стандарти за качество на околната среда.
(12) В комплексното разрешително не се включват норми за допустими емисии на парникови газове, освен ако не е необходимо да се гарантира, че няма да се наруши качеството на атмосферния въздух.

Чл. 123а. (*) (Нов - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) (1) Емисионните норми по чл. 123, ал. 1, т. 1 при нормални експлоатационни условия:
1. не надхвърлят емисионните нива, определени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия; тези емисионни норми се отнасят за същите или за по-кратки периоди от време и за същите референтни условия като емисионните нива, определени в решенията, или
2. се различават от нивата по т. 1, но осигуряват съответствието на емисиите с емисионните нива, определени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия.
(2) Съответствието по ал. 1, т. 2 се гарантира чрез извършване на мониторинг на емисиите и оценка на резултатите от контролния орган най-малко веднъж годишно.
(3) Алинея 1 не се прилага, в случай че разходите по прилагането й не могат да бъдат обосновани с полза за околната среда поради:
1. географското положение на инсталацията;
2. характеристиките на околната среда в района на площадката;
3. техническите характеристики на инсталацията.
(4) В случаите по ал. 3 емисионните норми не трябва да водят до значително замърсяване на околната среда и трябва да осигуряват постигане на висока степен на опазване на околната среда.
(5) Компетентният орган по чл. 120, ал. 1 може да разреши да не се прилагат разпоредбите на ал. 1 и 2, чл. 121, т. 1 и чл. 123, ал. 9 при изпитване и прилагане на най-нови техники за общ срок до 9 месеца. След изтичане на определения в разрешителното срок прилагането на техниката се прекратява или емисиите от дейността се привеждат в съответствие с емисионните нива съгласно определената НДНТ.

Чл. 123б. (*) (Нов - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) (1) Едновременно с подготовката на проекта на комплексно разрешително компетентният орган по чл. 120, ал. 1 изготвя техническа оценка, в която обосновава приложимите условия в комплексното разрешително. Техническата оценка съдържа:
1. мотивите, на които се основава решението;
2. резултатите от консултациите, проведени преди вземане на решението, и обяснение за начина, по който са взети предвид;
3. заглавието на референтните документи и заключенията за НДНТ и приложими към съответната инсталация или дейност;
4. мотивите за определяне условията на разрешителното, включително нормите за допустими емисии, спрямо НДНТ и емисионните нива, свързани с тях;
5. при прилагане на чл. 123а, ал. 3 - конкретните причини за прилагането въз основа на критериите и условията на същата разпоредба.
(2) В случаите по чл. 123, ал. 4 и 5 в техническата оценка компетентният орган по чл. 120, ал. 1 описва предоставените доказателства за приложимостта им.
(3) В случаите по чл. 123а, ал. 3 в техническата оценка компетентният орган по чл. 120, ал. 1 описва предоставените доказателства за приложимостта й.

Чл. 124. (*) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) (1) Комплексните разрешителни по чл. 117 са безсрочни, освен в случаите, когато нормативната уредба по околна среда предвижда конкретни крайни срокове за прекратяване дейността на инсталациите.
(2) Компетентният орган по чл. 120, ал. 1 преразглежда разрешителното, когато:
1. поради причинено от инсталацията значително замърсяване на околната среда е необходима промяна на поставените в разрешителното емисионни ограничения или включване в условията на разрешителното на нови емисионни ограничения;
2. операторът е планирал промени в работата на инсталацията;
3. не е налично заключение за НДНТ, но развитието на прилаганата НДНТ позволява значително намаляване на емисиите;
4. е настъпила промяна в изискванията за експлоатационна безопасност на инсталацията, налагащи използването на други техники;
5. са настъпили промени в нормативната уредба по околна среда;
6. е публикувано заключение за НДНТ, прието с решение на Европейската комисия, свързано с основната дейност на дадена инсталация.
(3) При преразглеждането на разрешителното по ал. 2 компетентният орган преценява необходимостта от изменение на условията в разрешителното - в случаите по ал. 2, т. 1, или от актуализирането му - в случаите по ал. 2, т. 2 - 5.
(4) В случаите, когато операторът прекрати дейност по приложение № 4 или част от нея, в резултат на което на площадката, за която е издадено комплексното разрешително, не са налични инсталации в обхвата на приложението, за които е необходимо издаването на комплексно разрешително, компетентният орган по чл. 120, ал. 1 отменя решението за издаване на комплексно разрешително.
(5) Преразглеждането по ал. 2, т. 6 и последващото актуализиране:
1. се извършват до 4 години от публикуването на решението на Европейската комисия;
2. осигуряват съответствие с изискванията на тази глава;
3. вземат предвид всички нови или актуализирани заключения, приети с решение на Европейската комисия след издаването на разрешителното или неговото последно актуализиране и които са приложими към инсталацията.
(6) Актуализираните условия на разрешителното във връзка с ал. 2, т. 6 се изпълняват от оператора в срок до 4 години от публикуването на решението на Европейската комисия.
(7) При преразглеждането компетентният орган използва всяка налична информация, включително в резултат от собствен мониторинг или проведен контрол.
(8) При актуализиране, когато се прилага чл. 123а, ал. 3, или при изменение във връзка с ал. 2, т. 1 на комплексно разрешително компетентният орган осигурява достъп на заинтересуваните лица до проекта за актуализиране, съответно изменение по реда на чл. 122а, ал. 5.

Чл. 125. (*) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) (1) Операторът на инсталацията е длъжен да:
1. информира министъра на околната среда и водите и компетентния орган по чл. 120, ал. 1 за всяка планирана промяна в работата на инсталацията;
2. изпълнява условията в комплексното разрешително;
3. изготвя и изпълнява съгласуван план за собствен мониторинг в съответствие с условията в комплексното разрешително;
4. информира редовно контролиращия орган за резултатите от мониторинга и незабавно да го осведомява за всички инциденти или аварии със значително отрицателно въздействие върху околната среда;
5. осигурява условия на представителите на контролиращия орган при всички необходими проверки на инсталацията за вземането на проби и събирането на необходимата информация за изпълнението на задълженията им по закона;
6. изготвя и предоставя на контролиращия орган годишен доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително.
(2) При нарушаване условията на разрешителното операторът:
1. информира незабавно контролния орган;
2. предприема незабавно необходимите мерки, с които осигурява възстановяване на съответствието във възможно най-кратък срок;
3. изпълнява всички допълнителни мерки за възстановяване на съответствието, изискани от контролния орган;
4. спира експлоатацията на инсталацията до възстановяване на съответствието в случаите, когато нарушението създава непосредствена опасност за човешкото здраве или заплаха за непосредствено значително отрицателно въздействие върху околната среда.
(3) При възникване на инциденти или аварии със значително отрицателно въздействие върху околната среда операторът предприема действията по ал. 2 за ограничаване на последиците и предотвратяване на възможни последващи инциденти или аварии.

Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.)

Чл. 126. (*) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., нов - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) (1) В едномесечен срок от постъпване на информацията по чл. 125, ал. 1, т. 1 министърът на околната среда и водите преценява наличието на съществена промяна и уведомява оператора за необходимостта от издаване на ново разрешително в съответствие с чл. 117, ал. 2.
(2) В случаите по чл. 124, ал. 2 министърът на околната среда и водите изисква операторът да представи на компетентния орган по чл. 120, ал. 1 в срока по ал. 1 необходимата информация и определя нейния обхват, включително:
1. описание на промяната;
2. резултати от собствения мониторинг на емисиите;
3. доклад за базовото състояние съгласно чл. 122, ал. 2, т. 12;
4. доказателства за прилагане на НДНТ, в т. ч. сравнение между избраната техника и приложимите заключения за НДНТ, включително емисионните нива, определени с тях;
5. доказателства за наличието на обстоятелства по чл. 123а, ал. 3, в случай че операторът не планира прилагане на чл. 123а, ал. 1.
(3) В едномесечен срок от предоставянето на информация по ал. 2 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 преразглежда комплексното разрешително и се произнася за необходимостта от неговото актуализиране.
(4) В едномесечен срок от приключване на преразглеждането по ал. 3 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 актуализира комплексното разрешително при необходимост.

Чл. 127. (1) (*) (Отм., предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) Решението за издаване, отказ, изменение, актуализиране или отмяна на комплексно разрешително се оповестява от компетентния орган по чл. 120, ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване в 14-дневен срок от датата на издаването му, като същевременно се изпраща на държавите, засегнати от дейността на инсталацията, в случай на трансграничен пренос. В този срок писмено се уведомява и заявителят.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от оповестяването му по ал. 1.

Чл. 128. (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.)

Чл. 129. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., предишен текст на чл. 129, доп. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Министърът на околната среда и водите води публичен регистър с данни за резултатите от издаването, отказа, отмяната, преразглеждането, изменението и актуализирането на комплексните разрешителни.
(2) (*) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) Регистърът по ал. 1 съдържа:
1. копие на решението;
2. копие на разрешителното;
3. актуална техническа оценка;
4. данни относно влизането в сила на решението;
5. информация за мерките, предприети от оператора по чл. 121, т. 8.
(3) (*) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) Данните по ал. 2, т. 1 - 4 се предоставят от компетентния орган по чл. 120, ал. 1.
(4) (*) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) Изпълнителната агенция по околна среда поддържа публичен регистър на интернет страницата си за резултатите от мониторинга на емисиите, предвиден в комплексните разрешителни.
(5) (*) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) Контролните органи по чл. 120, ал. 5 предоставят на Изпълнителната агенция по околна среда информацията по ал. 4 на електронен носител.

Чл. 130. (*) (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.)

Чл. 131. (*) (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.)

Раздел III.
Схеми за подобряване на резултатите в опазване на околната среда (Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.)


Чл. 131а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 131б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 131в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 131г. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 131д. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 131е. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 131ж. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 131з. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 131и. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 131к. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 131л. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Министерският съвет издава наредби за:
1. (отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)
2. (отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)
3. (отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)
4. (отм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.)
5. (изм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.) реда и начина за организирането на националните инвентаризации за вредни вещества в атмосферния въздух съгласно изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, съставена в Женева на 13 ноември 1979 г. (ратифицирана с указ - ДВ, бр. 16 от 1981 г.) (ДВ, бр. 45 от 2003 г.).

Чл. 131м. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 131н. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 131о. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 131п. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 131р. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 131с. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 131т. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 131у. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 131ф. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 132. (1) Организациите могат да поемат доброволни ангажименти по отношение на опазването на околната среда при:
1. осъществяването на своята дейност;
2. разработването, производството, предлагането и ползването на продукти от тяхната дейност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Доброволните ангажименти по ал. 1 се прилагат чрез:
1. схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 761/2001 и на решения 2001/681/ЕО и 2006/193/ЕО на Комисията (ОВ, L 342/1 от 22 декември 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1221/2009";
2. схемата на ЕС за екомаркировка съгласно Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (ОВ, L 27/1 от 30 януари 2010 г.), наричан по-нататък "Регламент (EО) № 66/2010".
(3) (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.)

Чл. 133. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) (1) Всяка организация може да кандидатства за регистрация съгласно глава ІІ на Регламент (ЕО) № 1221/2009.
(2) За регистрация на организациите съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 се заплащат такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 134. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентният орган за регистрация на организации, разположени в Европейския съюз, съгласно чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1221/2009.
(2) Директорите на РИОСВ предоставят на организациите по ал. 1 информация в съответствие с чл. 32, параграф 4 от Регламент (ЕO) № 1221/2009 относно приложимите правни изисквания, свързани с околната среда, и начините за доказване на съответствие с тези изисквания.

Чл. 135. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" е националният орган по акредитация съгласно чл. 28 от Регламент (ЕО) № 1221/2009.

Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Редът за регистриране, подновяването на регистрацията и контролът за съответствие с изискванията съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.

Чл. 136а. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Използването на логото на EMAS се осъществява съгласно чл. 10 от Регламент (ЕО) № 1221/2009.

Чл. 137. (1) (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.)
(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Екомаркировката на ЕС могат да получат продукти, за които има специфични критерии, приети с решение на Европейската комисия, публикувано в "Официален вестник" на Европейския съюз.

Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентният орган съгласно чл. 4 от Регламент (ЕО) № 66/2010.

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Екомаркировката на ЕС се присъжда и използва съгласно чл. 9 от Регламент (ЕО) № 66/2010.

Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.)

Чл. 141. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., предишен текст на чл. 141, изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) За обработка на заявлението и за ползване на екомаркировката на ЕС се заплащат такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Разходите по доказване на съответствието с критериите за присъждане на екомаркировката на ЕС са за сметка на заявителя.

Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.)

Раздел IV.
Международна търговия с ПЕЕ и Национална схема за зелени инвестиции (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.)


Чл. 142а. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 142б. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 142в. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Средствата от продажбата на ПЕЕ постъпват в специална извънбюджетна сметка, която се поддържа и контролира от министъра на финансите. Министърът на финансите контролира изпълнението на договорите за продажба на ПЕЕ и разходването на средствата, отпускани от НДЕФ, по договорите за финансиране на проектите по Националната схема за зелени инвестиции (НСЗИ), включително разходите за административни нужди по прилагането на НСЗИ.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)
(3) В случай на липса на изрично изискване от страна на купувача на ПЕЕ за позеленяване на средствата от продажбата чрез НСЗИ то тези средства постъпват в държавния бюджет и се изразходват за екологични проекти.

Чл. 142г. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 142д. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 142е. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 142ж. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Чл. 142з. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

Глава осма.
НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА МОНИТОРИНГ НА ОКОЛНАТА СРЕДА


Чл. 143. Националната система за мониторинг на околната среда обхваща територията на цялата страна.

Чл. 144. (1) Националната система за мониторинг на околната среда включва:
1. националните мрежи за:
а) мониторинг на атмосферния въздух;
б) мониторинг на валежите и повърхностните води;
в) мониторинг на подземните води;
г) мониторинг на морските води;
д) мониторинг на геоложката среда;
е) (изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) мониторинг на почвите;
ж) мониторинг на горите и защитените територии;
з) (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) мониторинг на биологичното разнообразие;
и) радиологичен мониторинг;
к) мониторинг на шумовото замърсяване в околната среда;
л) (отм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.)
м) мониторинг на депата и старите замърсявания с отпадъци;
2. контролно-информационна система за емисии във въздуха и състоянието на отпадъчните води;
3. експлоатацията, комуникационното и информационното осигуряване и лабораторното обслужване на мрежите по т. 1 и 2.
(2) Националните мрежи за мониторинг на околната среда се проектират и изграждат в съответствие с националните, европейските и международните стандарти.
(3) За информационното осигуряване на Националната система за мониторинг на околната среда се създава национална автоматизирана система за мониторинг на околната среда.
(4) Националната автоматизирана система за мониторинг на околната среда се организира на национално, на басейново и на регионално ниво.
(5) Измерванията и лабораторните изпитвания се извършват от акредитирани лаборатории.
(6) Министърът на околната среда и водите утвърждава със заповед мрежите по ал. 1, т. 1.

Чл. 145. Задачите на Националната система за мониторинг на околната среда са:
1. провеждане на наблюдения на националните мрежи за определяне състоянието на компонентите на околната среда;
2. обработване, анализ, визуализация и съхраняване на информацията от мрежите по т. 1 и от собствения мониторинг;
3. осигуряване на информация за оперативен контрол;
4. прогнозиране на състоянието, оценка на риска за околната среда и разработване на предложения за подобряването й;
5. информационно осигуряване на органите на изпълнителната власт и на обществеността;
6. създаване и поддържане на специализирани карти и регистри на компонентите на околната среда и на факторите, които им въздействат;
7. обмен на информация за състоянието на околната среда с Европейската система за мониторинг.

Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) За провеждането на собствен мониторинг лицата, задължени по Закона за водите, Закона за почвите, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за защита от шума в околната среда и Закона за управление на отпадъците, разработват план, съобразен с поставените условия в разрешителното или в решението по ОВОС.
(2) Планът за собствен мониторинг се одобрява от органа, задължил лицето по ал. 1.
(3) При одобряването на плана за собствен мониторинг органът по ал. 2 определя информацията, която лицата, провеждащи собствен мониторинг, са длъжни да предоставят за включване в националната автоматизирана система за екологичен мониторинг, както и реда и начина за предоставянето й.

Чл. 147. (1) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Националната система за мониторинг на околната среда, с изключение на националната система за мониторинг на шума в урбанизираните територии се организира и ръководи от министъра на околната среда и водите.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Създаването, функционирането, материално-техническото и информационно-програмното осигуряване на националната автоматизирана система за екологичен мониторинг, с изключение на националната система за мониторинг на шума в урбанизираните територии се осъществяват от Изпълнителната агенция по околна среда.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.)
(4) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Методическото ръководство на мониторинговата дейност, с изключение на мониторинговата дейност върху шума в урбанизираните територии се осъществява от Изпълнителната агенция по околна среда.
(5) Оценките за състоянието на околната среда се извършват на регионално и на национално равнище от РИОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда.
(6) Данните и оценките за състоянието на околната среда се публикуват в тримесечен и годишен бюлетин за състоянието на околната среда.
(7) Данните от наблюденията и оценките, получени в резултат на дейността на Националната система за мониторинг на околната среда, както и на собствения мониторинг са основа за осъществяване на контрол и за налагане на санкции при нарушаване на нормативните изисквания.

Глава девета.
КОНТРОЛ

Раздел I.
Общи условия


Чл. 148. (1) Министерството на околната среда и водите осъществява контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат.
(2) Контролът е превантивен, текущ и последващ.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Контролът се осъществява на национално равнище от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, а на регионално равнище - от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица.

Чл. 149. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Физическите и юридическите лица са длъжни да осигуряват незабавен достъп и да оказват съдействие на органите по чл. 148, ал. 3 за всички обекти и територии за извършване на проверка, за измерване или за вземане на проби от настоящи или потенциални източници на замърсяване и/или увреждане на околната среда.
(2) Достъпът до обекти и територии на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната се разрешава от съответния началник на структурно звено на министерството.
(3) Органите на изпълнителната власт и подчинените им администрации, организациите, юридическите и физическите лица са длъжни да оказват съдействие на органите, осъществяващи контрол по изпълнението на техните функции.

Чл. 150. Физическите и юридическите лица, които притежават и използват пречиствателни съоръжения и съоръжения за третиране на отпадъци, са длъжни да осигурят функционирането им, съгласно разпоредбите на нормативните актове и съобразно условията в решенията по ОВОС, в разрешителните и другите индивидуални административни актове, отнасящи се до тях.