Българският правен портал

(2) Като осъществява задачите по ал. 1, Наказателно-процесуалният кодекс осигурява защитата от престъпни посегателства срещу Република България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу правата и законните интереси на юридическите лица, и съдейства за предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността.

(2) Наказателно-процесуалният кодекс се прилага и при изпълнението на съдебни поръчки на друга държава, направени по силата на договор или при условията на взаимност.

(2) Влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на този кодекс, не подлежи на изпълнение от органите на Република България.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна, който е ратифициран, обнародван и влязъл в сила.

(2) Извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат.

(2) Досъдебното производство има подготвителен характер.

(2) Съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите.

(2) Съдът, прокурорът и разследващите органи прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани.

(2) Страните в съдебното производство имат равни процесуални права, освен в случаите, предвидени в този кодекс.

(2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

(2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.

(2) На обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси.

(3) Съдът, прокурорът и разследващите органи разясняват на лицата по ал. 2 техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват.

(4) На пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси.

(2) Никой не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съда. Прокурорът може да разпореди задържане на обвиняемия за довеждането му пред съда.

(3) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.

(4) Когато задържаният е чужд гражданин, незабавно се уведомява Министерството на външните работи.

(5) Съдът, прокурорът и разследващите органи са длъжни да освободят всеки гражданин, който незаконно е лишен от свобода.

(2) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач.

(2) Прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в този кодекс срокове.

(3) Делата, по които обвиняемият е задържан под стража, се разследват, разглеждат и решават с предимство пред останалите дела.

(2) В предвидените в този кодекс случаи наказателното производство се счита за образувано с първото действие, с което започва разследването.

1. деянието не съставлява престъпление;

2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;

3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;

4. деецът е починал;

5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;

6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото;

7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора;

8. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;

9. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство;

10. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава;

11. деецът е лице, действало като служител под прикритие в рамките на правомощията му по закон.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда.

(3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото.

(4) Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато:

1. липсва тъжба;

2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81;

3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини;

4. частният тъжител оттегли тъжбата си;

5. частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини; тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов повереник.

1. след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;

2. разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина;

3. деецът е лице с имунитет.

(2) В досъдебното производството съдът осъществява правомощията, предвидени в особената част на този кодекс.

1. един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание;

2. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) един съдия и двама съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание повече от пет години лишаване от свобода;

3. двама съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

(2) При разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии.

(3) При разглеждане на делата като касационна инстанция Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии.

(4) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава се произнасят еднолично в случаите, предвидени в този кодекс.

1. който е участвал в състава на съда, постановил:

а) присъда или решение в първата, въззивната или касационната инстанция, или при възобновяване на наказателното дело;

б) определение, с което се одобрява споразумение за решаване на делото;

в) определение, с което се прекратява наказателното производство;

г) определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство;

2. който е извършвал разследване по делото;

3. който е бил прокурор по делото;

4. който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото;

5. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник;

6. който е бил свидетел, поемно лице, вещо лице, преводач, тълковник или специалист - технически помощник по делото;

7. който е съпруг или близък роднина на лицата по т. 1 - 6;

8. който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда.

(2) Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото.

(2) Страните могат да правят отводи до началото на съдебното следствие, освен ако основанията за това са възникнали или са им станали известни по-късно.

(3) Самоотводите и отводите трябва да бъдат мотивирани.

(4) По основателността на самоотводите и отводите съдът се произнася незабавно в тайно съвещание с участието на всички членове на състава.

1. присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия;

2. решение, когато се произнася по основателността на жалба и протест или на искане за възобновяване на наказателното дело;

3. определение - в останалите случаи.

(2) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава постановяват разпореждания.

(2) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието.

(3) Съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите. Председателят на състава се изказва и гласува последен.

(4) Съдът се произнася с обикновено мнозинство, като членовете на състава имат равен глас.

(5) Всеки член от състава има право да заяви особено мнение, което трябва да мотивира. Когато докладчикът е на особено мнение, мотивите се изготвят от друг член на състава.

(6) В съдебното заседание определенията на съда и разпорежданията на председателя се произнасят устно и се вписват в протокола.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления по чл. 95 - 110, 115, 116, 118, 119, 123, 124, чл. 131, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 142, чл. 149, ал. 5, чл. 152, ал. 4, чл. 196а, 199, 203, чл. 206, ал. 4, чл. 212, ал. 5, чл. 213а, ал. 3 и 4, чл. 214, ал. 2, чл. 219, 224, 225б, 225в, 242, 243 - 246, 248 - 250, 252 - 260, 277а - 278в, 282 - 283б, 287а, 301 - 307а, 319а - 319е, 321, 321а, чл. 330, ал. 2 и 3, чл. 333, 334, 340 - 342, чл. 343, ал. 1, буква "в", ал. 3, буква "б" и ал. 4, чл. 349, ал. 2 и 3, чл. 350, ал. 2, чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, чл. 354в, ал. 2 - 4, чл. 356е - 356и, чл. 357 - 360 и чл. 407 - 419 от Наказателния кодекс.

(3) На Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет или от членове на Министерския съвет.

(4) Когато наказателната отговорност се смекчава поради последващи обстоятелства, това не се взема предвид при определяне на подсъдността.

(2) Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено.

(3) Когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство.

1. на съда по местоживеене на лицето, ако е български гражданин, а ако няма местоживеене в страната - на съда, в района на който е завършено досъдебното производство;

2. на софийските съдилища, ако лицето е чужденец.

(2) Когато престъплението е извършено на български кораб или самолет извън пределите на страната, делото е подсъдно на съда, в чийто район се намира пристанището или летището, към което се числи корабът или самолетът.

(3) Делата за престъпления, извършени от военнослужещи от въоръжените сили и от служещи в Министерството на вътрешните работи, които участват в международни военни или полицейски мисии в чужбина, са подсъдни на Софийския военен съд.

(2) Когато по една или повече от присъдите подсъдимият е бил освободен от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66 от Наказателния кодекс, съдът, който определя общото наказание, решава и въпроса за изтърпяването му.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) В случаите на ал. 1 и 2 съдът определя и първоначалния режим, и типа на затворническото заведение за изтърпяване на наказанието.

(2) Когато някое от делата е подсъдно на по-горен съд, обединеното дело се разглежда от него, а когато делата са подсъдни на съдилища от еднаква степен - от съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление.

(3) Съдът може да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същ подсъдим, когато по никое от тях не е започнало съдебното следствие. Когато някое от делата е подсъдно на по-горен съд, делото се разглежда от него.

(2) Когато съдът намери, че делото е подсъдно на друг, равен по степен съд, прекратява съдебното производство и изпраща делото на този съд, а когато намери, че делото е подсъдно на по-горен или на военен съд - прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор.

(3) Когато съдът намери, че делото не следва да се разглежда от съд, а от друг орган, прекратява наказателното производство и изпраща делото на съответния орган.

1. много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд;

2. подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно;

3. съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав.

(2) Докато трае спорът за подсъдност, органите, при които делото е висящо, извършват само действията, нетърпящи отлагане.

(2) Наказателните дела се разглеждат по касационен ред от Върховния касационен съд.

(2) В изпълнение на задачите по ал. 1 прокурорът:

1. ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор;

2. може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия;

3. участва в съдебното производство като държавен обвинител;

4. взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки.

(3) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отмени или измени постановленията на непосредствено подчинените му прокурори. Неговите писмени указания са задължителни за тях. В тези случаи той може и сам да извърши необходимите действия по разследването и други процесуални действия.

(4) Главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

(2) В случаите по ал. 1 прокурорът е длъжен сам да си направи отвод.

(3) Отводът и самоотводът трябва да бъдат мотивирани.

(4) По основателността на отвода и самоотвода в досъдебното производство се произнася прокурор от по-горестоящата прокуратура, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото.

(2) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.

(2) Образуваното наказателно производство се движи по общия ред и не може да се прекрати на основанията, посочени в чл. 24, ал. 4.

(3) Пострадалият може да участва в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец.

(4) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.

1. следователите;

2. служителите от Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност "разследващ полицай".

(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) При извършване на разследването разследващите органи по ал. 1, т. 1 имат правата по чл. 46, ал. 2, т. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор.

(2) По основателността на отвода и самоотвода се произнася прокурорът.

(3) До решаването на отвода органът, срещу който е предявен, извършва само онези действия, които не търпят отлагане.

(2) Подсъдимият има право и на последна дума.

(2) Когато обвинението се повдига при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и 3, мярка за неотклонение се взема след издирването на обвиняемия.

(3) При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.

1. подписка;

2. гаранция;

3. домашен арест;

4. задържане под стража.

(2) Актът се предявява на обвиняемия, който се задължава да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес.

(2) При определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото положение на обвиняемия.

(3) Гаранцията, взета от органи на досъдебното производство, може да се обжалва от обвиняемия или неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд в срока за представянето й. Съдът разглежда незабавно делото в закрито заседание и се произнася с определение, което е окончателно.

(4) Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или от друго лице. При първоначално вземане на мярка за неотклонение гаранция или при изменение на мярката за неотклонение от подписка в гаранция съответният орган определя срок за представянето й, който не може да бъде по-малък от три дни и по-голям от петнадесет дни.

(5) Когато гаранцията не бъде представена в определения срок, съдът може да вземе на подсъдимия по-тежка мярка за неотклонение, а в досъдебното производство прокурорът може да направи искане по чл. 62, ал. 2 или чл. 64, ал. 1.

(6) При изменение на мярката за неотклонение от по-тежка в гаранция обвиняемият се освобождава след внасянето й.

(7) Оттегляне на гаранцията не се допуска.

(8) Гаранцията се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието.

(2) Мярката за неотклонение домашен арест в досъдебното производство се взема и контролира от съда по реда на чл. 64 и 65.

(2) Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице, когато:

1. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив;

2. лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс;

3. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

(3) Когато опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление отпадне, мярката за неотклонение задържане под стража се изменя в по-лека или се отменя.

(4) Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от една година, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от две години, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца.

(5) След изтичането на сроковете по ал. 4 задържаният се освобождава незабавно по разпореждане на прокурора.

(6) Когато в досъдебното производство се установи, че са налице основанията по ал. 3, прокурорът по свой почин изменя мярката за неотклонение задържане под стража в по-лека или я отменя.

(7) За задържането под стража незабавно се уведомява:

1. семейството на обвиняемия;

2. работодателят на обвиняемия, освен ако обвиняемият заяви, че не желае това;

3. Министерството на външните работи, когато задържаният е чужд гражданин.

(8) Децата на задържания, ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват незабавно чрез съответната община или кметство в детска ясла, детска градина или интернат.

(2) Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда.

(3) Съдът незабавно разглежда делото еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник.

(4) Съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража, когато са налице основанията по чл. 63, ал. 1, а ако не са налице тези основания, може да не вземе мярка за неотклонение или да вземе по-лека.

(5) Съдът се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание и се изпълнява незабавно. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест.

(6) Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок.

(7) Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителна причина не е пречка за разглеждане на делото.

(8) Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.

(9) Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й.

(2) Искането на обвиняемия или неговия защитник се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда.

(3) Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито съдебно заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, ако той заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.

(4) Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, и се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест.

(5) Определението се изпълнява незабавно след изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден частен протест, който не е в интерес на обвиняемия.

(6) Когато искането е направено от обвиняемия или неговия защитник и с определението по ал. 4 се потвърждава мярката за неотклонение, съдът може да определи срок, в който ново искане на същите лица е недопустимо. Този срок не може да бъде повече от два месеца от влизане в сила на определението и не се прилага, когато искането се основава на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.

(7) Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок.

(8) Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, когато заяви, че не желае да се яви или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.

(9) Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.

(10) Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й.

(11) Алинеи 1 - 10 се прилагат съответно и в случаите, когато обвиняемият е задържан поради невнасяне на определената от съда гаранция.

(2) Ако мярката за неотклонение е гаранция, парите или ценните книжа се отнемат в полза на държавата. В тези случаи може да бъде определена и гаранция в по-голям размер.

(2) Съдът разглежда незабавно предложението или молбата в открито заседание с изслушване на прокурора, обвиняемия и пострадалия. Определението на съда е окончателно.

(3) Забраната отпада след приключване на делото с влязла в сила присъда или когато производството бъде прекратено на друго основание.

(4) Пострадалият по всяко време може да поиска от съда отмяна на забраната. Съдът се произнася по реда на ал. 2.

(2) Прокурорът се произнася в тридневен срок по искането на обвиняемия или неговия защитник за разрешение по ал. 1.

(3) Отказът на прокурора подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд.

(4) Съдът незабавно разглежда жалбата еднолично в закрито заседание и се произнася с определение, с което потвърждава отказа на прокурора или разрешава на обвиняемия да напусне пределите на Република България за определен срок. Определението е окончателно.

(5) По реда на ал. 4 по искане на обвиняемия или неговия защитник съдът може да отмени забраната по ал. 1, ако не съществува опасност обвиняемият да се укрие извън страната.

(6) В съдебното производство правомощията по ал. 1 и 5 се осъществяват от съда, който разглежда делото. Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.

(2) В досъдебното производство съответният първоинстанционен съд се произнася по искане на прокурора еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник.

(3) Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок.

(4) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.

(5) Когато отпадне нуждата от взетата мярка, в досъдебното производство отстраняването от длъжност се отменя от прокурора или по искане на обвиняемия или неговия защитник от съда по реда на ал. 1 и 2.

(6) В съдебното производство правомощията по ал. 1 се осъществяват от съда, който разглежда делото.

(2) Съдът незабавно се произнася с определение в открито заседание, в което изслушва вещо лице - психиатър, и лицето, чието настаняване се иска. Участието на прокурор и защитник е задължително.

(3) Определението, постановено в досъдебното производство, подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок.

(4) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.

(5) Ако срокът за изследване, определен от съда, се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен еднократно с не повече от тридесет дни по реда на ал. 1 - 4.

(6) Времето, през което лицето е било настанено в психиатрично заведение, се зачита като задържане под стража.

(2) Обвиняемият може да бъде доведен принудително без предварително призоваване, когато се е укрил или няма постоянно местоживеене.

(3) Принудителното довеждане се извършва през деня, освен ако не търпи отлагане.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Принудителното довеждане се извършва от службите на Министерството на правосъдието, а в случаите, когато е постановено от разследващ полицай като разследващ орган - от службите на Министерството на вътрешните работи.

(5) За принудително довеждане на затворници се прави искане пред администрацията на съответния затвор или поправителен дом.

(6) Военнослужещите се довеждат от съответните военни органи.

(7) Актът за принудително довеждане се предявява на лицето, което трябва да бъде доведено.

(2) В съдебното производство съдът взема мерките по ал. 1 по искане на прокурора.

(2) По искане на пострадалия или на неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице в досъдебното производство съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на бъдещ иск по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(3) В случаите по чл. 51 мерките по ал. 2 се вземат по искане на прокурора.

(4) В съдебното производство по исканията по ал. 2 и 3 се произнася съдът, който разглежда делото.

(2) При смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници.

(3) Обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство.

(2) Правата на пострадалия възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес в страната.

(2) Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава.

(3) Молбата се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

(2) Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа.

(2) Тъжбата трябва да бъде подписана от подателя.

(3) Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

(2) Частният тъжител може да се установи в съдебното производство и като граждански ищец в случаите и по реда, установени в този кодекс.

(2) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(2) Молбата може да бъде устна или писмена.

(3) Гражданският иск се предявява най-късно до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

(2) Гражданският ищец упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.

(2) Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело.

(3) Когато съдебното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред граждански съд.

(2) Гражданският ответник упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими за защита срещу предявения против него граждански иск.

(2) Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.

(3) Не може да бъде защитник:

1. който е бил или е защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия;

2. който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем;

3. който е представлявал или е давал съвети на противната страна;

4. който е участвал в производството в друго процесуално качество;

5. който е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор, или разследващ орган по делото.

(2) Пълномощното се изготвя в писмена форма и се подписва от обвиняемия и защитника.

(3) Защитникът може да заверява преписи от даденото му пълномощно и да преупълномощава със съгласието на обвиняемия друго лице за защитник.

(4) Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание, който се подписва и от обвиняемия.

(5) Пълномощното важи за цялото наказателно производство, ако не е уговорено друго.

1. обвиняемият е непълнолетен;

2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам;

3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание;

4. обвиняемият не владее български език;

5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;

6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан;

7. производството е пред Върховния касационен съд;

8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия;

9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това.

(2) В случаите на ал. 1, т. 4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник.

(3) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат.

(4) Назначеният защитник се отстранява от наказателното производство, ако обвиняемият упълномощи друг защитник.

(2) Замяната на един защитник с друг може да стане само по молба или със съгласието на обвиняемия.

(2) Органът на досъдебното производство е длъжен да разясни на обвиняемия, че има право на защитник, и му осигурява възможност незабавно да се свърже с него. Той не може да извършва никакви действия по разследването и други процесуални действия с участието на обвиняемия, докато не изпълни това си задължение.

(2) Защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. Когато защитникът счита, че основните линии на защитата, предложени от обвиняемия, са несъвместими с неговите задължения, той уведомява своевременно обвиняемия и продължава защитата, ако не бъде отстранен от наказателното производство по предвидения за това ред.

(3) Защитникът не може да отказва правна помощ на обвиняемия по отделни въпроси на обвинението под предлог, че обвиняемият има и друг защитник.

(2) Участието на защитника не е пречка обвиняемият да упражнява лично правата си по чл. 55.

(2) Когато частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник представи доказателства, че не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има повереник и интересите на правосъдието изискват това, съдът, който разглежда делото като първа инстанция, му назначава повереник.

(3) Разпоредбите на чл. 91, 92 и 93 се прилагат съответно и за повереника.

(2) Особен представител - адвокат, се назначава и на пострадалия, когато той е недееспособен или ограничено дееспособен и интересите му противоречат на интересите на неговия настойник или попечител.

(3) Особеният представител участва в наказателното производство като повереник.

(4) Разпоредбите на чл. 91, ал. 3 и чл. 92 се прилагат съответно и за особения представител.

1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;

2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;

3. другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение.

(2) Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен.

(3) Не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.

(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

(2) Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина.

(3) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му.

(4) Не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок.

(5) Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.

(2) Когато е постановена от съд, делегацията се изпълнява от съответния районен съдия, а когато е постановена от орган на досъдебното производство - от съответния орган на досъдебното производство.

(3) Когато намери за необходимо, органът, който разглежда делото, може да извърши отделни действия по ал. 1 и в района на друг орган.

(2) Веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят.

(3) Когато делото се предава от един орган на друг, веществените доказателства се предават заедно с него.

(4) Веществени доказателства, които поради размерите си или по други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган.

(5) Парите и другите ценности се предават за пазене в търговска банка, обслужваща държавния бюджет, или в Българската народна банка.

(2) Предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение.

(3) Отказът на прокурора по ал. 2 може да бъде обжалван от правоимащото лице пред съответния първоинстанционен съд. Съдът се произнася по жалбата в тридневен срок от постъпването й еднолично в закрито заседание с определение, което е окончателно.

(4) Предметите, иззети като веществени доказателства, които подлежат на бързо разваляне и не могат да се върнат на правоимащите, от които са отнети, с разрешение на прокурора се предават на съответните учреждения и юридически лица за ползване според предназначението им или се продават и получената сума се внася в търговска банка, обслужваща държавния бюджет.

(5) Наркотичните вещества, прекурсорите и растенията, съдържащи наркотични вещества, могат да бъдат унищожени преди приключване на наказателното производство при условията и по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този случай до приключване на производството се пазят само иззетите представителни проби.

(2) Предметите, иззети като веществени доказателства, притежаването на които е забранено, се предават на съответните учреждения или се унищожават.

(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Извън случаите, предвидени в чл. 53 от Наказателния кодекс, моторните превозни средства, иззети като веществени доказателства, се отнемат в полза на държавата, когато не е установено на кого принадлежат и в петгодишен срок от изземването им не са били потърсени. В досъдебното производство отнемането се извършва с постановление на прокурора, а в съдебното производство - с определение на съда.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Писмата, книжата или други писмени актове, иззети като веществени доказателства, се оставят към делото или се предават на заинтересованите учреждения, юридически и физически лица.

(2) Обвиняемият не може да бъде разпитван по делегация или чрез видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина.

(3) Обвиняемият може да дава обяснения във всеки момент на разследването и на съдебното следствие.

(4) Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения.

(2) Самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото.

1. обвиняемия, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда;

2. пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник;

3. поемните лица, както и служители на Министерството на вътрешните работи или на военната полиция, присъствали при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване.

(2) Лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

(3) Не могат да бъдат свидетели и лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях.

(2) Свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира.

(3) Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до сто лева и се довежда принудително за разпит по реда на чл. 71. Ако свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят.

(4) Свидетел, който извън случаите по чл. 119 и чл. 121 откаже да свидетелства, се наказва с глоба до петстотин лева.

(2) Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник.

(2) Свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121. При направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност.

(2) Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез:

1. осигуряване на лична физическа охрана от органите на Министерството на вътрешните работи;

2. запазване в тайна на неговата самоличност.

(3) Лична физическа охрана може да се осигури и по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, с тяхно съгласие или със съгласие на законните им представители.

(4) В акта на съответния орган за осигуряване защита на свидетеля се посочват:

1. органът, който го издава;

2. датата, часът и мястото на издаване;

3. обстоятелствата, които налагат осигуряването на защита;

4. видът на взетата мярка;

5. данните за самоличността на лицето, чиято защита се осигурява;

6. идентификационният номер, който се дава на лицето, чиято самоличност се запазва в тайна;

7. подписите на органа и на лицето.

(5) Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдебното производство и съдът, а защитникът и повереникът - ако свидетелят е посочен от тях.

(6) Мерките за защита по ал. 2 се отменят по молба на лицето, по отношение на което са взети, или при отпадане на необходимостта от прилагането им с акт на органа по ал. 1.

(7) За опазване на живота, здравето или имуществото на лицата по ал. 1, които са дали писмено съгласие за това, могат да се използват и специални разузнавателни средства.

(8) В срок до тридесет дни от вземането на мярка по ал. 2 прокурорът или съдията-докладчик може да предложи включването на свидетеля или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, в програмата за защита при условията и по реда на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.

(2) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват и веществените доказателствени средства, изготвени при използването на специални разузнавателни средства, в предвидените от този кодекс случаи.

(3) Материалите по ал. 1 и 2 се прилагат към делото.

(2) Когато за това са необходими специални знания и подготовка, назначава се специалист - технически помощник.

(3) Не могат да бъдат специалисти - технически помощници, лицата, посочени в чл. 148, ал. 1.

(4) Специалистът - технически помощник, изпълнява възложената му задача под непосредствен надзор и ръководство на органа, който го е назначил.

(5) За неявяване или отказ да изпълни възложената му задача без уважителни причини специалистът - технически помощник, отговаря по чл. 149, ал. 5 като вещо лице.

(2) Протоколът се подписва от органа, извършил действието, както и от други участници в наказателното производство в случаите, предвидени в този кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Изготвянето на веществени доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, се отразява в протокол, подписан от ръководителя на структурата, изготвила вещественото доказателствено средство, в който се посочват:

1. времето и мястото на прилагане на специалното разузнавателно средство и изготвянето на съответните веществени доказателствени средства;

2. самоличността на контролираното лице;

3. използваните оперативни способи и технически средства;

4. текстово възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Към протокола по ал. 2 се прилагат: искането за използване на специалното разузнавателно средство, писменото съгласие на лицата по чл. 123, ал. 7, разрешението за използването му и разпореждането на министъра на вътрешните работи или на оправомощен от него заместник-министър или на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или на оправомощен от него заместник-председател по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.

(4) Неразделна част от протокола по ал. 2 са веществените доказателствени средства, които се прилагат към делото.

(2) За неизпълнение на задължението по ал. 1 без уважителни причини на съответното длъжностно лице се налага глоба от сто до хиляда лева.

(2) При прилагане на способите по ал. 1 по отношение на адвокати и нотариуси се прилагат разпоредбите на Закона за адвокатурата и Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

(2) Поемните лица се избират от органа, извършващ съответното действие по разследването, между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото.

(3) Поемните лица са длъжни да се явят, след като бъдат поканени, и да останат на разположение, докато са необходими. За неизпълнение на тези задължения поемните лица отговарят като свидетели.

(4) Поемните лица имат следните права: да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им се заплатят разноските, които са направили.

(5) Органът, който извършва съответното действие по разследването, запознава поемните лица с правата им по ал. 4.

(2) Преди разпита съответният орган установява самоличността на обвиняемия.

(3) Разпитът на обвиняемия започва със запитване разбира ли обвинението, след което се поканва да изложи, ако желае, във форма на свободен разказ всичко, което знае по делото.

(4) На обвиняемия могат да се поставят въпроси за допълване на неговите обяснения или за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия.

(5) Въпросите трябва да бъдат ясни, конкретни и свързани с обстоятелствата по делото. Те не трябва да подсказват отговори или да подвеждат към определен отговор.

(6) Когато са привлечени няколко обвиняеми, разследващият орган ги разпитва поотделно.

(7) Обвиняемият не може да бъде разпитан по делегация или чрез видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина.

(2) Органът, който извършва разпита, поканва свидетеля да даде добросъвестно показания и го предупреждава за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да направи това, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства, като му разяснява правото по чл. 121.

(3) Свидетелят дава обещание, че добросъвестно и точно ще изложи всичко, което знае по делото.

(4) На лицата, посочени в чл. 119, се разяснява правото им да се откажат да свидетелстват.

(5) Свидетелят излага във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото.

(6) Разпоредбите на чл. 115, ал. 1 и чл. 138, ал. 4 и 5 се прилагат съответно и при разпита на свидетеля.

(7) Разпит на свидетел извън страната може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция в съответствие с разпоредбите на този кодекс и при условията на международен договор, по който Република България е страна.

(2) Непълнолетният свидетел се разпитва в присъствието на лицата по ал. 1, ако съответният орган намери това за необходимо.

(3) С разрешение на органа, който извършва разпита, лицата по ал. 1 могат да задават въпроси на свидетеля.

(4) Органът, който извършва разпита, разяснява на малолетния свидетел необходимостта да даде правдиви показания, без да му отправя предупреждения за отговорност.

(5) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Разпит на малолетен и непълнолетен свидетел в страната може да се извърши при необходимост и чрез видеоконференция.

(2) Преписи от протоколите за разпит на свидетеля без неговия подпис се предявяват незабавно на обвиняемия и на неговия защитник, а в съдебното производство - на страните, които писмено могат да поставят въпроси на свидетеля.

(3) По реда на ал. 1 и 2 се извършва разпит на служител под прикритие, както и на лицата, по отношение на които е взета мярка за защита по чл. 6, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.

(2) Не могат да бъдат преводачи лицата, посочени в чл. 148, ал. 1, т. 1 - 3.

(3) За неявяване или отказ да изпълни възложената му задача преводачът отговаря по чл. 149, ал. 5.

(4) Когато обвиняемият или свидетелят е глух или ням, назначава се тълковник.

(5) Разпоредбите на ал. 2 и 3 се прилагат и за тълковниците.

(2) Лицата, между които се прави очна ставка, преди разпита се запитват познават ли се и в какви отношения се намират помежду си.

(3) С разрешение на съответния орган лицата, между които се прави очна ставка, могат да си задават въпроси.

(4) Алинеи 1 - 3 се прилагат и при съществено противоречие между показанията на свидетелите, освен в случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2.

(2) Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно:

1. причината на смъртта;

2. характера на телесната повреда;

3. вменяемостта на обвиняемия;

4. способността на обвиняемия с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях;

5. способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях.

(2) Когато експертизата е назначена на досъдебното производство, в акта по ал. 1 се посочва и срокът за представяне на заключението.

(2) Алинея 1 се прилага и спрямо свидетелите, когато е необходимо да се провери дали те са оставили следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни да предоставят изискваните образци за сравнително изследване, а при отказ те се изземват принудително с разрешение на съответния първоинстанционен съд.

(4) Когато образците за сравнително изследване са свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, вземането на образците се извършва от лице с медицинска правоспособност под наблюдението на лекар по правилата на медицинската практика и без да се застрашава здравето на лицето.

1. лицата, спрямо които са налице основанията по чл. 29, ал. 1, т. 1 - 5 и 7 - 8 и ал. 2;

2. свидетелите по делото;

3. лицата, които се намират в служебна или друга зависимост от обвиняемия или неговия защитник, от пострадалия, частния тъжител, гражданския ищец, гражданския ответник или от техните повереници;

4. лицата, извършили ревизията, материалите от която са послужили като основание за започване на разследването;

5. лицата, които не притежават необходимата професионална правоспособност.

(2) В случаите по ал. 1 вещото лице е длъжно само да си направи отвод.

(3) Заинтересованите лица предявяват отвода пред органа, който е назначил експертизата.

(2) Вещото лице може да откаже да даде заключение само когато поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или материалите, с които разполага, не са достатъчни, за да си състави обосновано мнение.

(3) Вещото лице представя заключението си в досъдебното производство в срок, определен от органа на досъдебното производство, а в съдебното производство - не по-късно от пет дни преди датата на съдебното заседание.

(4) Вещото лице представя заключението си в съда с преписи за страните.

(5) За неявяване или отказ да даде заключение без уважителни причини вещото лице се наказва с глоба до двеста лева. Ако вещото лице посочи уважителни причини за неявяването си, глобата се отменя.

(6) Разпит на вещо лице, което се намира извън страната, може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато това се налага от обстоятелствата по делото.

(2) Когато вещите лица са повече от едно, те имат право да се съвещават, преди да дадат заключението. При единодушие вещите лица могат да възложат на едно от тях да изложи пред съответния орган общото заключение, а когато са на различно мнение - всяко от тях дава отделно заключение.

(2) Актът за назначаване на експертизата се връчва на вещото лице, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако даде невярно заключение.

(2) Заключението се подписва от вещото лице.

(3) Ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото, но по които не му е била поставена задача, вещото лице е длъжно да ги посочи в заключението си.

(2) Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съответният орган е длъжен да се мотивира.

(2) До извършване на огледа се вземат мерки да не се заличат следите от престъплението.

(2) Когато е необходимо, огледът се извършва в присъствието на вещо лице или на специалист - технически помощник.

(3) При извършване на огледа всичко се изследва, както е заварено, а след това се правят и необходимите размествания.

(4) Огледът се извършва през деня, освен когато случаят не търпи отлагане.

(2) Погребението на трупа - предмет на огледа, се извършва с разрешение на прокурора.

(3) Изравяне на труп се допуска по нареждане на съда или на прокурора в присъствието на вещо лице - съдебномедицински експерт.

(4) Заравянето на трупа се допуска с разрешение на органа, който е наредил изравянето.

(2) Когато се налага освидетелстваното лице да бъде съблечено, поемните лица трябва да бъдат от същия пол. Ако длъжностното лице, което следва да извърши освидетелстването, е от друг пол, същото се извършва от лекар.

(3) Оглед на лице в досъдебното производство се извършва с писменото му съгласие, а без такова съгласие - с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, по искане на прокурора.

(4) В неотложни случаи, ако това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат оглед без предварително разрешение, като протоколът се представя от прокурора за одобрение от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.

(2) Претърсване може да се извърши и с цел да се издири лице или труп.

(2) В неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат претърсване и изземване и без разрешението по ал. 1, като протоколът за извършеното действие по разследването се представя от наблюдаващия прокурор за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.

(3) В съдебното производство претърсване и изземване се извършват по решение на съда, който разглежда делото.

(2) Когато лицето, което използва помещението, или член на семейството му не може да присъства, претърсването и изземването се извършват в присъствието на домоуправителя или на представител на общината или кметството.

(3) Претърсването и изземването в помещение, което се ползва от държавни или общински служби, се извършват в присъствието на представител на службата.

(4) Претърсването и изземването в помещение, което се ползва от юридическо лице, се извършват в присъствието на негов представител. Когато не може да присъства представител на юридическото лице, претърсването и изземването се извършват в присъствието на представител на общината или кметството.

(5) Претърсване и изземване в помещения на чуждестранни представителства на международни организации и в жилища на техни служители, които се ползват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се извършва със съгласието на ръководителя на представителството и в присъствието на прокурор и представител на Министерството на външните работи.

(6) Когато претърсването и изземването са свързани с компютърни информационни системи и програмни продукти, действията се извършват в присъствието на специалист - технически помощник.

(2) Преди да пристъпи към претърсване и изземване, съответният орган представя разрешението за това и предлага да му се посочат търсените предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни.

(3) Органът, който извършва претърсването, има право да забрани на присъстващите да влизат във връзка с други лица или помежду си, както и да напускат помещението, докато завърши претърсването.

(4) При претърсването и изземването не могат да се извършват действия, които не се налагат от тяхната цел. Помещения и хранилища се отварят принудително само при отказ да бъдат отворени, като се избягват ненужни повреди.

(5) Когато при претърсването и изземването се разкрият обстоятелства от интимния живот на гражданите, вземат се необходимите мерки те да не се разгласяват.

(6) Иззетите предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни, се предявяват на поемните лица и другите присъстващи. Когато е необходимо, те се опаковат и запечатват на мястото на изземването им.

(7) Изземването на компютърни информационни данни се извършва чрез запис върху хартиен носител и друг носител. Когато носителят е хартиен, всяка страница се подписва от лицата по чл. 132, ал. 1. В останалите случаи носителят се запечатва с бележка, в която се посочват: делото, органът, извършил изземването, мястото, датата и имената на всички присъстващи съгласно чл. 132, ал. 1, които се подписват.

(8) Разпечатването на носителя, изготвен по реда на ал. 7, се допуска за нуждите на разследването само с разрешение на прокурора и се извършва в присъствието на поемни лица и специалист - технически помощник. В съдебното производство разпечатването се извършва по решение на съда от специалист - технически помощник.

1. при задържане;

2. когато има достатъчно основание да се счита, че лицата, които присъстват при претърсването, са укрили предмети или книжа от значение за делото.

(2) Обискът се извършва от лице от същия пол в присъствието на поемни лица от същия пол.

(3) Протоколът за извършеното действие по разследването се представя за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.

(2) Задържането и изземването на кореспонденция в досъдебното производство се извършват по искане на прокурора с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието.

(3) Задържането и изземването на кореспонденция в съдебното производство се извършват по решение на съда, който разглежда делото.

(4) Задържането и изземването на кореспонденция се извършва по реда на чл. 162, ал. 1 - 4.

(5) Разпоредбите на ал. 1 - 4 се прилагат и при задържането и изземването на електронна поща.

(2) Когато е необходимо, при извършването на следствения експеримент присъства вещо лице или специалист - технически помощник.

(2) Органите на досъдебното производство, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото, предлагат на обвиняемия или свидетеля да разпознае лица или предмети.

(2) Лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица, сходни с него по външност, като се вземат мерки то да не осъществи предварително пряк контакт с разпознаващия.

(3) По преценка на органа, извършващ разпознаването, то може да се проведе така, че разпознаващото лице да не се срещне непосредствено с разпознаваното лице. Свидетел с тайна самоличност може да участва в разпознаване само като разпознаващо лице.

(4) Когато не е възможно да се покаже самото лице, показва се негова снимка заедно със снимките на три или повече лица, сходни с него по външност.

(5) Предметите се представят за разпознаване заедно с три или повече еднородни предмети.

(6) Когато няколко обвиняеми или свидетели трябва да извършат разпознаване на лица или предмети, те се показват поотделно на всяко от разпознаващите лица, като се вземат мерки разпознаващите лица да не осъществят пряк контакт помежду си. Едновременно разпознаване от няколко лица е недопустимо.

(7) На обвиняемия или свидетеля се предлага да посочи лицето или предмета, до който се отнасят дадените от него обяснения или показания, и да обясни по какво ги е разпознал.

(2) Специалните разузнавателни средства се използват, когато това се налага при разследването на тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I, II, IV, V, VIII и IX, глава пета, раздели I - VII, глава шеста, раздели II - IV, глава осма, глава девета "а", глава единадесета, раздели I - IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета, както и за престъпления по чл. 219, ал. 4, предложение второ, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ, чл. 321, чл. 321а, чл. 356к и 393 от особената част на Наказателния кодекс, ако съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности.

(3) Доставчиците на компютърно-информационни услуги са длъжни да подпомагат съда и органите на досъдебното производство при събирането и записването на компютърни информационни данни чрез прилагане на специални технически средства само когато това се налага за разкриване на престъпления по ал. 2.

(4) Специалните разузнавателни средства - контролирана доставка и доверителна сделка, могат да служат за събиране на веществени доказателства, а служителят под прикритие се разпитва като свидетел.

(5) Материалите по ал. 1 - 4 се прилагат към делото.

(2) Искането трябва да съдържа:

1. информация за престъплението, за разследването на което се налага използването на специални разузнавателни средства;

2. описание на извършените до момента действия и резултатите от тях;

3. данни за лицата или обектите, спрямо които ще се прилагат специалните разузнавателни средства;

4. оперативните способи, които следва да се приложат;

5. срока на използването.

(3) Когато искането е за разследване чрез служител под прикритие, към него се прилага писмена декларация от служителя, че е запознат със задълженията си и задачите по конкретното разследване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за осъществяване на разследването, служител под прикритие може да се използва и по разпореждане на наблюдаващия прокурор. Дейността на служителя под прикритие се прекратява, ако в срок до 24 часа не бъде дадено разрешение от съответния съд, който се произнася и по съхраняването или унищожаването на събраната информация.

(5) В случаите по чл. 123, ал. 7 към искането се прилага и писменото съгласие на лицето, спрямо което ще се използват специалните разузнавателни средства.

(2) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на военнослужещите се дава предварително от председателя на съответния военен съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател.

(3) Органът по ал. 1 и 2 се произнася незабавно след получаване на искането с писмено мотивирано разпореждане.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) По реда на ал. 1 и 2 разрешение за използване на специални разузнавателни средства дава председателят на съответния апелативен съд или изрично оправомощен от него заместник-председател, когато се иска прилагане на специални разузнавателни средства спрямо съдия или административния ръководител или неговите заместници от съответния окръжен съд.

(5) Разпореждането за разследване чрез служител под прикритие трябва да съдържа престъплението, за което се разрешава разследването, данните за самоличността на служителя, данните за самоличността за прикритие и идентификационния номер.

(6) За направените искания и издадените разрешения по ал. 1 и 2 в съответния съд се води специален регистър, който не е публичен.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Министърът на вътрешните работи или писмено оправомощен от него заместник-министър, съответно председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или писмено оправомощен от него заместник-председател" дава писмено разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства от структурите по ал. 1 въз основа на разрешението по чл. 174.

(3) Срокът за прилагане на специални разузнавателни средства не може да бъде по-дълъг от два месеца.

(4) В случай на необходимост срокът по ал. 3 може да бъде продължен по реда на чл. 174, но с не повече от четири месеца.

(5) Прилагането на специални разузнавателни средства се преустановява, когато:

1. е постигната предвидената цел;

2. прилагането им не дава резултати;

3. срокът за разрешението е изтекъл;

4. (нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) има опасност от разкриването на оперативните способи;

5. (нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) стане невъзможно тяхното прилагане;

6. (нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) възникне опасност за живота или здравето на служителя под прикритие или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, когато опасността произтича от възложените задачи.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства незабавно се уведомява писмено и мотивирано органът, дал разрешението. В случаите, когато събраната информация не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, той разпорежда нейното унищожаване.

(2) В наказателното производство не могат да се ползват резултати, получени извън направеното искане по чл. 173, освен ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2.

(2) Когато връчването не може да стане съгласно ал. 1, то се извършва чрез службите на Министерството на вътрешните работи или службите на Министерството на правосъдието.

(3) Връчването на военнослужещи става чрез съответното поделение или учреждение.

(4) На служители и работници връчването може да стане чрез работодателя или негов служител, натоварен да приема книжа.

(5) Връчването на малолетни става чрез техните законни представители.

(6) На лишените от свобода и на задържаните под стража връчването става чрез съответните учреждения.

(7) На физически и юридически лица, както и на учреждения, които се намират в чужбина, връчването става съгласно договора за правна помощ със съответната държава, а когато няма договор - чрез Министерството на външните работи.

(8) В бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса или факса. Призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекса - с писменото потвърждаване за получено съобщение. Този ред за призоваване не се прилага за обвиняемия.

(9) Присъствието на свидетелите по чл. 141 се осигурява от прокурора.

(2) В призовката, която се изпраща на обвиняемия, се вписва правото му да се яви със защитник.

(3) В призовката, която се изпраща на частния тъжител или на лицата, които могат да се установят като частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник, се вписва правото им да се явят с повереник.

(4) В съобщението се посочва процесуалното действие, което е извършено или което лицето следва да извърши.

(5) Призовките и съобщенията се подписват от съответното длъжностно лице.

(2) Когато лицето отсъства, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде.

(3) Когато призовките, съобщенията и книжата са предназначени за обвиняем, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец и граждански ответник, който отсъства, и е невъзможно връчването им на лицата по ал. 2, те могат да се връчат и на защитника и повереника, ако те се съгласят да ги приемат.

(4) Ако получателят или лицето по ал. 2 и 3 не може или откаже да подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се подписва.

(5) На учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата.

(6) Лицето, чрез което става връчването, подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени.

(7) Връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата.

(2) В разписката се отбелязват датата на връчването, името и длъжността на лицето, което е извършило връчването.

(2) Същото наказание се налага и на лицето по чл. 180, ал. 2, 3 и 5, което не изпълни задълженията си по връчването.

(2) Срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден.

(3) Срокът, който се изчислява в седмици и месеци, изтича в съответния ден на последната седмица или на съответното число на последния месец. Когато последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния ден на месеца.

(4) Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.

(2) Ако срокът по ал. 1 е пропуснат по уважителни причини, съответният орган може да даде нов срок.

(2) Молбата за възстановяване на срока се подава до съда или до органа на досъдебното производство в седемдневен срок от деня, в който са престанали да действат причините за пропускане на срока.

(3) Едновременно с подаването на молбата за възстановяване на срока се извършва и действието, срокът за което е пропуснат.

(4) По молба на заинтересованото лице изпълнението на действието, за което е пропуснат срокът, може да бъде спряно.

(5) Молбата за възстановяване на срока се разглежда в седемдневен срок от постъпването й.

(6) Възстановяване на срока от съда се решава в съдебно заседание с призоваване на страните.

(2) По дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия до съда, разноските се внасят предварително от частния тъжител, а ако не са внесени, дава му се седемдневен срок да ги внесе.

(3) По дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия до съда, разноските по направените от подсъдимия доказателствени искания се поемат от бюджета на съда.

(2) Възнаграждението на свидетели - работници или служители, се определя от съда.

(2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда.

(3) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати.

(4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен.

(2) За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд.

1. за престъпления от общ характер по чл. 95 - 110, чл. 357 - 360 и чл. 407 - 419 от Наказателния кодекс;

2. (доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) за престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на Министерския съвет, съдии, прокурори и следователи или от държавни служители в Министерството на вътрешните работи или в Държавна агенция "Национална сигурност";

3. за престъпления, извършени в чужбина.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Извън случаите по ал. 1 разследването се извършва от разследващи полицаи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) В случаите по ал. 1 прокурорът може да възложи разследването или отделни действия по разследването и на следовател.

(2) Досъдебното производство може да се извърши в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на обвиняемия, или където е местоживеенето на повечето обвиняеми или повечето свидетели, когато:

1. привличането като обвиняем е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища;

2. това се налага, за да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването.

(3) Въпросите по ал. 2 се решават от прокурора, в района на който е започнало досъдебното производство. До произнасянето на прокурора се извършват само онези действия по разследването, които не търпят отлагане.

(4) Извън случаите по ал. 2, с разрешение на главния прокурор досъдебното производство може да бъде извършено и в друг район с оглед по-пълно разследване на престъплението.

1. контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото;

2. дава указания по разследването;

3. участва при извършването или извършва действия по разследването;

4. отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването;

5. изземва делото от един разследващ орган и го предава на друг;

6. (доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи или на Държавна агенция "Национална сигурност" извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;

7. отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на разследващия орган.

(2) Освен правомощията по ал. 1, наблюдаващият прокурор непосредствено следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок.

(2) Когато е необходимо, органът на досъдебното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъстват при извършване на действията по разследването, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото и в противен случай носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс.

(2) Всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава.

(2) Жалбата се подава чрез органа, който е издал постановлението, или направо до прокурора, който е компетентен да я разгледа. В първия случая тя се изпраща незабавно на съответния прокурор с писмено становище.

(2) Прокурорът е длъжен да се произнесе по жалбата в тридневен срок от получаването й.

(2) Разследващият орган е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора.

(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Разследващият орган може да приеме всички или част от действията по разследването на друг разследващ орган като свои, но е длъжен да привлече обвиняемия, да му предяви незабавно постановлението за привличане, да го разпита и да му предяви разследването.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Разследващият орган системно докладва на прокурора за хода на разследването, като обсъжда с него възможните версии и всички други въпроси от значение за законосъобразното и успешно приключване на разследването.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Разследващият орган извършва действия по разследването и други процесуални действия и по времето, когато делото е изпратено в съда във връзка с мярка за процесуална принуда.

(2) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението.

(3) В случаите на ал. 1 и 2 органът на досъдебното производство незабавно осъществява правомощията си за образуване на наказателното производство.

(2) В предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи производство от общ характер се образува по тъжба на пострадалия до прокурора и не може да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 9.

(3) Тъжбата трябва да съдържа данни за подателя и да е подписана от него.

(4) При подаването на тъжбата не се дължи държавна такса.

1. съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление;

2. информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване;

3. лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление;

4. непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление.

(2) Съобщенията могат да бъдат устни или писмени. Писмените съобщения могат да бъдат законен повод за започване на разследване само ако са подписани. За устните съобщения се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от органа, който ги приема.

(2) За образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно правната му квалификация.

(2) Досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства.

(3) Разследващият орган, извършил действието по ал. 2, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа.

(2) По свой почин или по жалба на лицата по ал. 1 прокурор от по-горестоящата прокуратура може да отмени постановлението по ал. 1 и да разпореди образуването на досъдебно производство и започване на разследване.

(2) Когато досъдебното производство се образува по реда на чл. 212, ал. 2, освен обстоятелствата по чл. 129 в протокола за първото действие по разследването се посочват законният повод и данните за извършеното престъпление.

(2) В случаите по ал. 1, когато съответните органи на Министерството на вътрешните работи преценят, че са събрани достатъчно данни, уличаващи определено лице в извършване на престъплението, те предават събраните материали на съответния разследващ орган и незабавно уведомяват прокурора.

(2) Когато по делото се съберат доказателства за няколко престъпления, извършени от едно лице, прокурорът може да отдели материалите за някои от престъпленията в отделно дело.

(2) Прокурорът може да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същи обвиняем.

(2) Когато разследващият орган поиска, органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да му окажат съдействие при извършване на отделни действия по разследването.

(2) Разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора.

(3) В постановлението за привличане на обвиняем и в протокола за действието по ал. 2 се посочват:

1. датата и мястото на издаването му;

2. органът, който го издава;

3. трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем, деянието, за което се привлича, и правната му квалификация;

4. доказателствата, на които се основава привличането, ако това няма да затрудни разследването;

5. мярката за неотклонение, ако такава се взема;

6. правата му по чл. 55, включително и правото му да откаже да даде обяснения, както и правото му да има защитник по пълномощие или по назначение.

(4) Разследващият орган предявява постановлението за привличане на обвиняемия и неговия защитник, като им дава възможност да се запознаят с пълното му съдържание, а при нужда дава допълнителни разяснения. Разследващият орган връчва срещу подпис препис от постановлението на обвиняемия.

(5) Когато обвиняемият не е упълномощил защитник и поиска да организира защитата си, разследващият орган отлага предявяването на постановлението за привличане и разпита на обвиняемия за срок до 72 часа с ново призоваване.

(6) Ако обвиняемият отново се яви без защитник, разследващият орган му предявява постановлението за привличане, като в случаите на чл. 94, ал. 1 му назначава защитник.

(7) Разследващият орган не може да извършва действия по разследването с участие на обвиняемия, докато не изпълни задълженията си по ал. 1 - 6.

(2) Когато обвиняемият придобие имунитет, наказателното производство се спира, като се отменят взетите по отношение на него мерки за процесуална принуда. В този случай производството може да продължи по отношение на останалите обвиняеми, ако това няма да попречи за разкриване на обективната истина.

(2) За разпита по ал. 1 съответният орган осигурява явяването на обвиняемия и на неговия защитник.

(3) Доколкото няма особени правила, разпитът по ал. 1 се провежда по правилата на съдебното следствие.

(2) Органът на досъдебното производство осигурява явяването на свидетеля и възможност на обвиняемия и неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита.

(3) Доколкото няма особени правила, разпитът по ал. 1 се провежда по правилата на съдебното следствие.

(4) Обвиняемият или неговият защитник могат да поискат от органа на досъдебното производство разпит на свидетел по ал. 1. Отказът се отразява в протокол, подписан от съответния орган, обвиняемия и защитника.

(2) Прокурорът проверява дали разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно.

(3) Когато прокурорът установи, че при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила или че не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, или че се налага ново привличане, той сам извършва необходимите действия или указва на разследващия орган да ги извърши.

(2) За предявяването на разследването се призовават обвиняемият и неговият защитник.

(3) За предявяването на разследването се призовава пострадалият и неговият повереник, ако е направил искане за това.

(4) Когато не се яви обвиняемият или неговият защитник, ако участие на защитник е задължително, или обвиняемият не е могъл своевременно да упълномощи защитник и поиска да организира защитата си, ново предявяване на разследването се насрочва в срок до 72 часа.

(5) Ако обвиняемият отново се яви без упълномощен от него защитник, разследващият орган му предявява разследването, като в случаите на чл. 94, ал. 1 му назначава защитник.

(6) Неявяването на пострадалия или на неговия повереник, когато е редовно призован, не е основание за насрочване на ново предявяване. Разследването не се предявява на пострадалия, ако не е намерен на посочения от него адрес за призоваване в страната.

(7) Преди предявяването разследващият орган разяснява на явилите се лица техните права.

(8) Разследването се предявява, като разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване.

(9) Прокурорът може да предяви разследването, когато сам е извършил действията по чл. 226, ал. 3. В този случай прокурорът не изготвя заключение.

(10) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Когато обвинението е за престъпление, за което се прилага чл. 78а от Наказателния кодекс и обвиняемият и неговият защитник са редовно призовани, явяването им за предявяване на разследването не е задължително.

(2) Когато някое от явилите се лица не е в състояние да проучи материалите, разследващият орган е длъжен да му ги разясни, а при нужда да му ги прочете.

(3) Когато някой откаже да проучи материалите, отказът и причините за това се отбелязват в протокола за предявяване на разследването.

(2) Писмените искания, бележки и възражения се прилагат към делото, а устните се вписват в протокола за предявяване на разследването.

(3) По исканията, бележките и възраженията по ал. 2 се произнася наблюдаващият прокурор.

(2) След извършване на допълнителните действия разследващият орган повторно предявява разследването.

(2) В обстоятелствената част на обвинителното заключение се посочват накратко: извършеното от обвиняемия престъпление; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; данните за личността на обвиняемия; доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства, и правната квалификация на деянието.

(3) В заключителната част на обвинителното заключение се посочват: прокуратурата, на която се изпраща делото, датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя.

(4) Към обвинителното заключение се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените доказателствени материали; справка за направените разноски и справка за взетите мерки за обезпечение, както и справка за настаняването на децата в случаите по чл. 63, ал. 8.

(2) В заключението по ал. 1 се посочват: престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем; основанията, поради които наказателното производство трябва да се прекрати или спре; датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя.

(2) Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по ал. 1.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) По искане на прокурора, когато делото представлява фактическа и правна сложност, прокурор от по-горестоящата прокуратура може да удължи срока по ал. 1 с не повече от четири месеца. В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от главния прокурор или оправомощени от него прокурори от Върховната касационна прокуратура.

(4) Искането за удължаване на срока се изпраща не по-късно от петнадесет дни преди изтичане на сроковете по ал. 1 и 2. В него се посочват причините, поради които разследването не може да приключи в срок, извършените действия по разследването, както и тези, които трябва да бъдат извършени.

(5) Прокурорът от по-горестоящата прокуратура, съответно главният прокурор, може да определи по-кратък срок от поискания. В този случай продължаването се извършва по реда на ал. 2 и 3.

(6) Прокурорът, който удължава срока за извършване на разследването, се произнася и по мерките за процесуална принуда.

(7) Действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 - 3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.

(8) Взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на повече от две години от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от една година - в останалите случаи.

(9) Ако прокурорът не изпълни задължението си по ал. 8, мерките за процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от съответния първоинстанционен съд.

(10) Съдът се произнася еднолично в закрито заседание с определение, което подлежи на обжалване в тридневен срок пред въззивния съд.

(11) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.

(2) На всяко лице органът на досъдебното производство разяснява правото му да иска поправки, изменения и допълнения на протокола. Направените искания се вписват в протокола.

(3) Когато някое от лицата, участвало в действията по разследване, откаже или няма възможност да подпише протокола, органът на досъдебното производство отбелязва това, като посочва и причините.

(4) Препис от протокола за обиск, претърсване, изземване и освидетелстване се връчва на лицето, спрямо което са извършени тези действия по разследването.

(2) Обясненията и показанията се записват в първо лице, по възможност дословно.

(3) Когато е необходимо, въпросите и отговорите се записват отделно.

(4) Разпитаният удостоверява с подписа си, че неговите обяснения или показания са записани правилно. Ако протоколът е написан на няколко страници, разпитаният се подписва на всяка страница.

(5) Разпитаният може, ако поиска, да изложи собственоръчно обясненията или показанията, които е дал устно. В този случай органът на досъдебното производство може да задава допълнителни въпроси.

(2) Звукозаписът трябва да съдържа сведенията, посочени в чл. 129, ал. 1 и чл. 237.

(3) Звукозапис на част от разпита или повтаряне специално за звукозаписа на част от разпита не се допуска.

(4) След завършване на разпита звукозаписът се възпроизвежда изцяло на разпитания. Допълнителните обяснения и показания също се отразяват в звукозаписа.

(5) Звукозаписът завършва със заявление на разпитания, че той правилно отразява дадените обяснения и показания.

(2) Протоколът съдържа: основните обстоятелства на разпита, решението да се изготви звукозапис; уведомяването на разпитания за звукозаписа; бележки на разпитания във връзка със звукозаписа; възпроизвеждането на звукозаписа пред разпитания и заявлението на органа на досъдебното производство и разпитания за правилността на звукозаписа.

(3) Звукозаписът се прилага към протокола, след като се запечата с бележка, в която се посочват: органът, извършил разпита, делото, името на разпитания и датата на разпита. Бележката се подписва от органа на досъдебното производство и от разпитания.

(4) Разпечатването на звукозаписа за нуждите на разследването се допуска само с разрешение на прокурора и в присъствието на разпитания. При прослушването на звукозаписа присъства и разпитаният.

(5) След прослушването звукозаписът отново се запечатва по реда на ал. 3.

(2) Когато при предявяване на разследването разследващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, прокурорът му указва да ги отстрани или ги отстранява сам.

(3) Прокурорът осъществява правомощията си по ал. 1 и 2 в най-кратък срок, но не по-късно от един месец от получаване на делото.

1. в случаите на чл. 24, ал. 1;

2. когато намери, че не е доказано участие на обвиняемия в престъплението.

(2) С постановлението прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

(3) Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.

(4) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

(5) С определението съдът може да:

1. потвърди постановлението;

2. измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства;

3. отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

(6) Определението по ал. 5 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

(7) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.

(8) Не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние.

(9) Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура.

(10) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) При отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство започва да тече нов срок по чл. 234 за извършване на разследването.

1. в случаите на чл. 25 и 26;

2. когато извършителят на престъплението не е разкрит;

3. при продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец, извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриване на истината, освен ако може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция.

(2) Ако в случаите по ал. 1, т. 2 има привлечен обвиняем, наказателното производство спрямо него се прекратява.

(3) При спиране на наказателното производство прокурорът изпраща препис от постановлението на обвиняемия, както и на пострадалия или неговите наследници.

(4) При възобновяването на спряно наказателно производство разследването се извършва в сроковете по чл. 234.

(5) Постановлението по ал. 1 може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.)

(7) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) При отмяна на постановлението за спиране на наказателното производство по реда на ал. 5 започва да тече нов срок по чл. 234 за извършване на разследването.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) В случаите по ал. 1, т. 3 наказателното производство се спира за срок не повече от една година.

(2) Прокурорът възобновява спряното наказателно производство след като отпадне основанието за спиране или е възникнала необходимост от допълнителни действия по разследването.

(3) При възобновяване на спряното производство разследването се извършва в сроковете по чл. 234. Те не включват времето, през което наказателното производство е спряно.

(2) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.

(3) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; има ли основание за трансфер на наказателното производство и по кой международен договор; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя.

(4) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 63, ал. 8.

1. по обвинителен акт и

2. по тъжба на пострадалия от престъплението - с разпореждане на председателя на съда.

(2) Разпореждането на председателя на съда, с което се отказва образуването на производството по ал. 1, т. 2, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.

(3) Обвинителният акт и тъжбата се представят в съда с толкова преписи, колкото са обвиняемите.

(2) Съдията-докладчик проверява:

1. подсъдно ли е делото на съда;

2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници;

4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и четвърта, двадесет и пета, двадесет и седма, двадесет и осма и глава двадесет и девета.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Когато прекратява съдебното производство на основание чл. 248, ал. 2, т. 3, съдията-докладчик връща делото на прокурора за допълнително разследване, като в разпореждането си посочва допуснатите нарушения. В тези случаи прокурорът отстранява допуснатите процесуални нарушения по реда на чл. 242, ал. 2.

1. в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10;

2. когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление.

(2) Когато прекратява наказателното производство, съдията-докладчик се произнася по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

(3) Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство се връчва на прокурора и на обвиняемия, както и на пострадалия, ако е намерен на посочения от него адрес.

(4) Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа.

(2) Съдията-докладчик се произнася относно мярката за неотклонение, забраната за напускане на пределите на Република България и отстраняването на обвиняемия от длъжност.

(3) Съдията-докладчик отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

(4) Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

(2) Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случаи, председателят на съда може писмено да разреши съдебното заседание да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок, но не повече от три месеца.

1. прокурорът;

2. подсъдимият и защитникът;

3. частният тъжител и частният обвинител;

4. гражданският ищец и гражданският ответник.

(2) Когато съдебното производство е образувано по тъжба на пострадалия, на подсъдимия се връчва препис от нея и от разпореждането, с което се дава ход на тъжбата.

(3) Освен в случаите по глави двадесет и четвърта, двадесет и пета и двадесет и осма, в седемдневен срок от връчването на книжата по ал. 1 и 2 подсъдимият може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.

(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) С връчването на обвинителния акт или тъжбата на подсъдимия се съобщава за насрочването на съдебното заседание, както и че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269.

(2) Освен в случаите по глави двадесет и четвърта, двадесет и пета и двадесет и осма, в седемдневен срок от връчването на съобщението пострадалият или неговите наследници могат да правят искания за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, а ощетеното юридическо лице - като граждански ищец.

1. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на действия по разследването по делегация;

2. мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление;

3. мярката за обезпечаване на гражданския иск, конфискацията, глобата и отнемането на вещи в полза на държавата;

4. реда, по който следва да се разгледа делото;

5. лицата, които следва да се призоват.

(2) Разпореждането на съдията-докладчик по ал. 1, т. 2 и 3 подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.

(3) По искания относно мярка за неотклонение задържане под стража съдията-докладчик внася делото в открито заседание с участие на прокурора, подсъдимия и неговия защитник. При постановяване на определението съдът обсъжда налице ли са основанията за изменение или отмяна на мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.

(4) Определението по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.

(2) Когато някой член от състава на съда не може да продължи да участва в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало.

(2) Запасният съдия или съдебен заседател присъства при разглеждането на делото от началото на съдебното заседание с права на член от състава, освен правото да взема участие в съвещанията и в решаването на въпросите по делото.

(3) Когато някой член от състава на съда не може да продължи участието си в разглеждането на делото, запасният го замества с всички права на член от състава и разглеждането на делото продължава.

(2) Разпоредбата на ал. 1 може да се приложи и когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите.

(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Малолетен или непълнолетен свидетел - пострадал от престъпление, може да бъде разпитан при закрити врати.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Във всички случаи присъдата се обявява публично.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато има опасност да се разгласи държавна или друга защитена от закон тайна, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2.

1. лица, които не са навършили осемнадесетгодишна възраст, ако не са страни по делото или свидетели;

2. въоръжени лица, освен охраната.

(2) Председателят на състава поддържа реда в съдебната зала, като за груби нарушения може да налага глоба до петстотин лева на всеки присъстващ.

(3) Разпорежданията на председателя са задължителни за всички, които се намират в съдебната зала.

(4) Разпорежданията на председателя могат да бъдат отменени от състава на съда.

(2) След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят му съобщава действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.

(3) Когато прокурорът, защитникът или повереникът и след предупреждението на председателя продължава да нарушава реда в съдебната зала, съдът може да отложи разглеждането на делото, ако не е възможно да бъде заменен по съответния ред с друго лице без вреда за делото. За нарушаването председателят съобщава на съответния орган.

(4) Когато други лица нарушават реда, председателят може да ги отстрани от съдебната зала.

(2) Съдът може да разпореди подсъдимият да се яви и по дела, по които присъствието му не е задължително, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина.

(3) Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако:

1. не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган;

2. местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено;

3. се намира извън пределите на Република България и:

а) местоживеенето му не е известно;

б) не може да бъде призован по други причини;

в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.

(2) Съдът се произнася с определение в открито заседание, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.

(3) По реда на ал. 1 и 2 съдът се произнася и по исканията относно забраната на подсъдимия за напускане на пределите на Република България и отстраняването на подсъдимия от длъжност.

(4) Определението по ал. 2 и 3 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

(2) Съдебното заседание се отлага, когато не се яви:

1. прокурорът;

2. подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите по чл. 269, ал. 3;

3. защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия.

(3) Ако защитниците са повече от един, неявяването на някой от тях не е основание за отлагане на делото.

(4) Когато не се яви без уважителни причини частният тъжител, съдът прилага чл. 24, ал. 4, т. 5.

(5) Съдебното заседание не се отлага, ако пострадалият или неговите наследници не са намерени на посочения от тях адрес за призоваване в страната.

(6) Съдът се произнася по направените искания за конституиране на нови страни в производството. Определението, с което се отказва допускането на частен обвинител, може да се обжалва по реда на глава двадесет и втора.

(7) Когато частният обвинител или неговият повереник, гражданският ищец или неговият повереник, гражданският ответник или неговият повереник не се яви без уважителни причини, съдът разглежда делото в негово отсъствие, а когато не се яви по уважителни причини, съдебното заседание се отлага, освен ако изрично е поискано продължаването му.

(8) Неявяването на свидетел или вещо лице не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени.

(9) Във всички случаи на неявяване на призовани лица съдът изслушва страните по въпроса следва ли да се даде ход на делото.

(10) Във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от три месеца.

(11) Когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или вещо лице, съдът им налага глоба до петстотин лева.

(2) При съмнение за самоличността на подсъдимия идентификацията може да се извърши по фотоснимки или по сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето.

(3) След това председателят проверява самоличността и на другите явили се лица, като в случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 това става по начин, недопускащ разкриване на самоличността на свидетеля.

(4) Председателят проверява и връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 254 и 255.

(2) В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 свидетелите не присъстват в съдебната зала.

(2) След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им, предвидени в този кодекс.

(2) Съдът се произнася по направените искания, след като изслуша страните.

(2) Когато е предявен граждански иск, той се прочита от гражданския ищец.

(3) Председателят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява.

(2) Подсъдимият може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие.

(3) На подсъдимия се поставят въпроси най-напред от прокурора или частния тъжител, частния обвинител и неговия повереник, гражданския ищец и неговия повереник, гражданския ответник и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия.

(4) Председателят и другите членове на съдебния състав могат да поставят въпроси на подсъдимия след изчерпване на въпросите на страните.

(2) След завръщането в съдебната зала на подсъдимия председателят го запознава с обясненията, дадени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.

1. лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими;

2. делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия;

3. между обясненията, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие, има съществено противоречие;

4. подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо.

(2) Ползване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия.

(2) На свидетелите се задават въпроси по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4. Страната, която е посочила свидетеля, задава въпросите си преди другите страни.

(3) Разпитаните свидетели не могат да напускат съдебната зала преди приключване на съдебното следствие, освен с разрешение на съда, взето след изслушване на страните. В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 свидетелят остава на разположение на съда в подходящо помещение извън съдебната зала.

(4) След като дадат показанията си, непълнолетните свидетели се отстраняват от съдебната зала, ако съдът не постанови друго.

(5) В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 разпитът на свидетелите се провежда по начин, недопускащ разкриване на самоличността им.

1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие;

2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо;

3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация;

4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал;

5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това.

(2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1.

(3) При условията на ал. 1 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв, и му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.

(4) При условията на ал. 1, т. 1 - 5 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4.

(5) Използването на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат показанията на свидетеля.

(6) Когато свидетелят е разпитан по делегация, прочита се протоколът за разпит.

(2) Въпросите се задават по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4.

(3) Разпит на вещото лице може да не се проведе, ако то не се яви и страните са съгласни с това.

(2) Ако страните не направят искания или направените са неоснователни, председателят обявява съдебното следствие за приключено.

(2) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или военен съд.

(3) Извън случаите по ал. 2, съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение.

(4) Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл. 279 не се прилагат за обяснения, дадени преди повдигане на новото обвинение.

(5) Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.

(6) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3. В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение.

(7) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора.

1. е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник;

2. на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд.

(2) Когато основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 се разкрият в съдебно заседание и подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се произнася с присъда.

(3) Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по веществените доказателства, отменя наложените на подсъдимия мерки за процесуална принуда, а мярката за обезпечаване на гражданския иск - ако основанието за нейното вземане е отпаднало.

(4) Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа.

(2) Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

(2) Съдебните прения започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия.

(2) Когато намери, че искането е основателно, съдът прекратява съдебните прения, възобновява съдебното следствие и след извършване на новите съдебни следствени действия отново пристъпва към изслушване на съдебните прения.

(2) Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика.

(2) Председателят на състава може да прекъсне страните само когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото.

(2) Съдът е длъжен да осигури на подсъдимия пълна възможност да изрази в последната си дума своето окончателно отношение към обвинението.

(3) При последната дума подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит.

(2) Председателят може да прекъсне подсъдимия само когато той явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото.

1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;

2. съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;

3. подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23 - 25 и 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи;

4. налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс;

5. да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс - каква възпитателна мярка да се наложи;

6. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) какъв първоначален режим и тип затворническо заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи;

7. на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане;

8. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) налице ли са условията по чл. 68 - 69а и чл. 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание подсъдимият да изтърпи;

9. налице ли са условията на чл. 53 от Наказателния кодекс;

10. да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;

11. какво да стане с веществените доказателства;

12. на кого да се възложат разноските по делото.

(2) Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава въпросите по ал. 1 за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.

(3) Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването.

(2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

(2) В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на съдебния секретар и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на подсъдимия и престъплението, за което е повдигнато обвинението.

(3) В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

(4) В диспозитива се посочват данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл. 301. В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок.

(5) В случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 289, ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен и прилага съответния закон за амнистията или правилата за давност; в случаите на чл. 61, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по чл. 78а от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание.

(6) Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания.

1. определяне на общо наказание на основание чл. 25, 27 и прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс;

2. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) първоначалния режим и типа затворническо заведение на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата;

3. налице ли са условията по чл. 68, 69, 69а и чл. 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият;

4. веществените доказателства и разноските по делото.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 - 3 съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на осъдения.

(3) Определението по ал. 1, т. 1 - 3 може да се обжалва и протестира по реда на глава двадесет и първа, а по ал. 1, т. 4 - по реда на глава двадесет и втора.

(2) По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от тридесет дни.

(2) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона. В този случай задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала.

(3) Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията.

(4) Определението по ал. 2 и 3 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

(2) Когато изготвянето на мотивите е отложено, председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. Подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение.

(3) Особеното мнение се отбелязва при подписване на присъдата, съответно на диспозитива, и се излага в писмена форма в срока по чл. 308.

(4) Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с която Република България има договор за трансфер на осъдени лица, съдът уведомява осъдения за възможността да поиска да изтърпи наложеното му наказание в държавата, чийто гражданин е.

1. неявилите се лица и причините за неявяването;

2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която му е връчен препис от обвинителния акт или от тъжбата с разпореждането;

3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на вещите лица;

4. всички разпореждания на председателя и определения на съда;

5. прочетените документи и протоколи, както и използваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи;

6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия;

7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.

(2) Протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар.

(3) Съдът може да разпореди изготвянето и на звукозапис и видеозапис на съдебното заседание при спазване разпоредбите на чл. 237 - 239.

(2) Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в закрито заседание.

(2) Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това.

(2) Прокурорът подава протест, когато намери, че постановената присъда е неправилна. Той не може да подава протест срещу присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от него искания.

(3) Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките й части. Той може да я обжалва и само относно мотивите и основанията за оправдаването му.

(4) Частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси. Те не могат да обжалват присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от тях искания.

(5) Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси.

(6) Жалби могат да подават и защитниците и поверениците.

(2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата.

(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.

(3) До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста.

(4) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни.

(5) Когато по делото са привлечени да отговарят няколко подсъдими като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за това до даване ход на делото.

1. не отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и 2, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено;

2. не са подадени в срока по чл. 319, ал. 1;

3. не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.

(2) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.

(2) Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители.

(2) Съдът се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия.

(3) Свидетелите и вещите лица, разпитани в първоинстанционния съд, се допускат във въззивната инстанция, ако съдът приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства.

(4) Нови свидетели и вещи лица се допускат, когато съдът счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото.

(5) Страните могат да представят нови писмени и веществени доказателства до даване ход на делото.

(2) Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.

(2) Разглеждането на делото започва с доклад на съдията-докладчик.

(3) В доклада се излага същността на присъдата и съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства.

(2) След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.

1. да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд;

2. да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда;

3. да измени първоинстанционната присъда;

4. да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 8 и 10 и ал. 4, както и когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощието си по чл. 369, ал. 4;

5. да спре наказателното производство в случаите по чл. 25;

6. да потвърди първоинстанционната присъда.

1. на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник;

2. се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер.

(2) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото.

(3) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1, т. 2 или да отмени оправдателната присъда по ал. 1 и 2, ако няма съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.

1. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;

2. осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция;

3. оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд.

(2) Правомощията по ал. 1, т. 1 и 2 се упражняват, ако има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.

1. намали наказанието;

2. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление;

3. освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс;

4. освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс.

(2) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може да:

1. увеличи наказанието;

2. отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс.

(3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск.

(2) Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста.

(3) Когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на чл. 305.

(2) Решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено.

(2) По реда на тази глава се проверяват определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в този кодекс.

(3) Всички останали определения и разпореждания не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата.

(2) За постъпилия частен протест се съобщава на подсъдимия, който в седемдневен срок от съобщението може да направи възражение.

(2) Когато отмени определението, въззивната инстанция решава въпросите по частната жалба и частния протест.

(3) Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата на производството по глава двадесет и първа.

1. решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, и тези по чл. 334, т. 1;

2. новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс;

3. определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1, постановени в случаите на нова присъда;

4. решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство.

(2) Касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза.

1. когато е нарушен законът;

2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;

3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.

(2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.

(3) Нарушението на процесуални правила е съществено, кога