ОБИЧАМ СЛЪНЦЕТО. ОЧАКВАМ ДЪЖДА.


Начало
За мен
Усмивка
Вълшебниците
Живот със съдържание
Танцувай с мен
Моята любов
За контакти
Линкове
 
Друг сайт
English
Сънувах, че разговарям с Бог.
- Какво най-много те учудва в хората? – задавам му въпрос.
Бог отвръща:
- Че толкова бързо им дотяга детството. Бързат да пораснат, а после искат пак да станат деца. За да спечелят пари, погубват здравето си, след това ги харчат, за да го оправят. Взират се със страх в бъдещето, забравят за настоящето и не живеят нито сега, нито после.

Бог взима ръката ми и ние мълчим. Тогава аз питам:
- На какво искаш да научиш твоите деца?
- Искам да разберат, че не е възможно да накараш някого да те обича. Можеш само да му го позволиш. Че богат е не онзи, който има много, а този, който е доволен от малкото. Че трябват няколко секунди, за да нараниш човека, но са необходими много години, за да излекуваш раните. Че прошката трябва да се потвърждава със самия живот. Че има хора, които обичат дълбоко и искрено, но не умеят да го изразят. Че двама души могат да гледат едно и също нещо и да го виждат по различен начин. Че понякога не е достатъчно да ти бъде простено, но трябва и ти самият да простиш на себе си. И че аз съм тук...Винаги.

spiralata.net
Последна дата на обновяване 1.9.2010 12360 посещения