Лалю Василев Метев
Iniuria non excusat iniuriam

София 1000, meteff@lex.bg meteff@abv.bg
Начало
Правосъдие
Експроприация
Кланове и кръгове
Деловодна справка
Лев цимент
За контакти
Линкове
 
Друг сайт
English
Accipere quam facere praestat injuriam
По-добре да страдаш, отколкото да причиниш страдание.
(Цицерон, Tusculanae disputationes)

Име: Лалю Василев Метев
Дата на раждане: 20.10.1968 год.
Възраст: 37 години
Зодия: Везни

Ако искате да ми пишете, просто го направете! meteff@abv.bg


На 19 юли 2007 г., почина
професор Васил Лелев Метев

ПАНАХИДАТА СЕ ИЗВЪРШИ НА 27 АВГУСТ 2007 ГОДИНА
ОТ 10.30 ЧАСА В ХРАМ "СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ" - ГР. СОФИЯ

ОБИЧАМЕ ТЕ И ТЕ ПОМНИМ!
----------------------------------

Зодиакалният знак ВЕЗНИ е носител на критичен дух, разсъдливост, равновесие и справедливост. Везните символизират равновесие и правосъдие, те представят вътрешното равновесие на природните сили. В умствената област Везните означават външна възприемчивост, уравновесена от вътрешно прозрение – съединението на тези две способности се изразява във вид на разум и предчувствие. Родените под този знак са мислители, разсъждаващи правилно, но не се мъчат да осъществяват своите замисли. Те проповядват братство, равенство, свобода и права на всички хора, но на практика малцина от тях се стремят да приложат тези принципи. Родените под знака Везни, макар че имат уравновесен ум и магнетични сили, рядко се издигат в живота до високо обществено положение, понеже са предостатъчно уравновесени умствено и нравствено, та не желаят да станат водачи. Те винаги избират щастливата златна среда. Затова хората от всички партии ги уважават. По характер са благородни, любезни, горди и добри. Мъжете, които са родени под знака Везни, са любезни и симпатични, с приятни обноски, те умеят да хвалят и ласкаят с хубави отбрани думи, обаче малцина от тях си удържат обещанията. Обичат много да бъдат похвалени и поласкани. Самолюбието им е твърде много взискателно и придирчиво – не се задоволяват с малко внимание. Те обичат ред, хармония и симетрия. Преди да вземат решение, премерват няколко пъти доводите за и против. Те са благоразумни, колебливи, предпазливи. Критичният им ум е много изострен и обработен. Не са много доверчиви и дори са подозрителни – съмняват се в хората и в чуждите мнения. Уравновесеният им разсъдък вижда правилно нещата и явленията, техните съждения са винаги справедливи, но обичат да се препират, да дразнят събеседника си, да извъртат думите му. Тези хора са последователни в мислите и възгледите си и умеят похвално да водят своите работи. Родените под него имат практичен усет. Затова, според някои, повечето от тях успяват...


АВТОБИОГРАФИЧНИ ДАННИ

1. Фамилия, име, презиме: МЕТЕВ, Лалю Василев
2. Дата на раждане, месторождение: 20 октомври 1968, София
3. Точен адрес: София 1000, ул. Раковски № 122, вх. Б, ап. 17
4. Семейно положение: неженен
5. Образование: висше, магистър по право
6. Професионална квалификация: правоспособен юрист
7. Военен чин: ефрейтор от запаса,
(отбита 2 годишна военна служба в Пункт за управление и разузнаване на I-ва армия)
8. Владеене на езици и равнище: писмено и говоримо английски, руски и др.
9. Трудов стаж: 6 години
10. Членство в политически партии: ДП (1990 – 1995), КЕП (от 1995), СДС (учредител)
11. Заемани длъжности: Секретар на КЕП - Средец;
Съпредседател на младежки клуб в подкрепа на Петър Стоянов;
Зам. председател на местен младежки клуб – Средец;
Председател на Демократически академичен клуб
Представител на акционерите на Първо българско за цимент АД "Лев"
12. Посетени държави: Великобритания, Македония, Испания (2), Турция (2) и Гърция


1975 – 1978 127-мо основно училище
1975 – 1982 изучава английски език в "Алианс" ЕООД (бивш ЦИЧЕ)
1978 – 1983 6-то основно училище “Граф Игнатиев”
1983 – 1986 7-ма гимназия “Св. Седмочисленици” – с разширено изучаване на английски
sites.schools-bg.net/Sofi-7mochislen/default.htm
1986 завършва средно образование с отличен общ успех (5.67)
1986 приет на първо място в специалност геология на СУ “Св. Климент Охридски” (ГГФ)
1986 – 1988 отбива редовна военна служба в ПУР (Благоевград)
1988 – 1994 следва редовно в СУ “Св. Климент Охридски”
www.uni-sofia.bg/
1992 участие в семинар проведен в Лондон, Великобритания
1994 – 1996 работи като отговорен секретар в сп. “Експерт”
www.interintelect.com/
1995 – 1997 сътрудник на списанията "Буба баскетбол" и "Меридиан спринт"
www.mmatch.techno-link.com/
1995 прехвърля се задочна форма на обучение в МГУ “Неофит Рилски” (ГППИ)
www.mgu.bg/
1996 – 1997 продължава да работи като отговорен редактор в сп. “Експерт”
www.interintelect.com/
1997 получава покана за длъжността съветник на Председателя на Комитета по енергетика
www.doe.bg/cgi-bin/i.pl
1999 – 2000 работи като специалист в НИО при МОН /ИАЦ/
www.nie.bg
2001 участие в семинар проведен в Лорет де Мар, Испания
2002 работи във “Фотофилм София” ЕООД
fototfilm.gbg.bg/index.html
2002 участие в семинар проведен в Кушадасъ, Турция
2003 участие в семинар проведен в Торемолинос, Испания
2005 завършва висше юридическо образование с успех (4.88)
www.uni-vt.bg/1/ndefault.asp


"Частен случай" с репортер Владо Береану:

Спор за "Лев" между Областна управа-Плевен и наследниците на Първо българско за цимент АД Лев гр. Плевен - излъчен на 21.04.2003 г. по БНТ
www.bnt.bg/shows/Chasten+Slychai/230403md02.htm

Национализират земя в Банкя по време на демокрация - излъчен на 16.07.2003 г. по БНТ
www.bnt.bg/shows/Chasten+Slychai/160703md02.htm

Държавата не плаща обезщетение за завод "Лев" - излъчен на 26.01.2004 г. по БНТ
www.bnt.bg/shows/Chasten+Slychai/010204md01.htm


Кино участия:

Софийска история; 1990 България
Черешова градина; 1998 Гърция-България
Кървав спорт IV; 1998 САЩ-България
Мост на Дракони (Bridge of Dragons); 1999 САЩ-България
Изток-Запад (Est-Ouest); 1999 Франция-Русия-Украйна-Испания-България
Клиника на третия етаж; 1999 България
Дунав мост; 1999 България
Версенжеторикс (Vercingеtorix); 2001 Франция-Канада
----------------------------------------


ПОТЕКЛО

Прадядо: Метьо Христов Чехлар (Габрово, 1845 – 19хх) - фабрикант
Прадядо: Васил Николов Аврамов (Калофер, 1863 – 1946) - юрист
Дядо: Никола Василев Аврамов (Ямбол, 1897 – 1945) - художник
Дядо: Лалю Метев Чехларов (Габрово, 1885 – 1957) - индустриалец
Баба: Дора Василева Аврамова – Метева (София, 1894 – 1967) - филилог
Баща: проф. Васил Лалев Метев (София, 1931) - физик
Майка: Райна Георгиева Метева (София, 1934) - домакиня
Брат: Владислав Василев Метев (София, 1971) - учител
----------------------------------------

проф. ВАСИЛ ЛАЛЕВ МЕТЕВ – физик

www.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_1_2002/20-Metev.htm

Роден на 8 октомври 1931 г. в гр. София, женен за Райна Георгиева Нисимова (18.11.1934, София), потомка на принудително изселен в Израел еврейски род.
Има двама сина - Лалю (20.10.1968, София) и Владислав (08.01.1971, София) - зам.директор на Трето помощно училище в кв. Надежда.
Проф. Васил Метев е потомък на именит род вплел имената на такива национални идоли като Христо Ботев, Филип Тотю, Панайот Хитов и дякона Левски, на художниците Никола Аврамов и Константин Щъркелов, и фабриканта Лалю Метев Чехларов.
Завършва физика в Софийския университет (1949-1953). Педагог, методолог. Работи 20 години в НИИ по образованието. Основател на ВПИ – Благоевград (ЮЗУ “Неофит Рилски”), където продължава да работи. Има 47-годишен трудов стаж в образованието. Председател на СУБ – клон Благоевград и член на УС (1991-1998).
От 1980 г. е избран за доцент и редовен преподавател в ЮЗУ “Н. Рилски”. Зам.- декан на ТПФ (1982-1989), ръководител на катедри “Педагогика” и “Методика на обучението и история на физиката”. През 1994 г. е избран за професор по методика и история на физиката. От 1996 г. е член-кореспондент на Международната академия по информатизация към ООН. Експерт на ЮНЕСКО от 1963 г. (най-старият “фул-професор” в Източна и Централна Европа).
Има публикувани над 240 труда, преведени на 16 езика.
Носител на орден “Кирил и Методий” – I степен (Указ № 1033/21.05.1974).
Осиновен на основание чл. 43 от ЗИДОИ (ДВ, бр. 267/1940) на 9 години от Лалю Метев Чехларов (56 годишен) и от Дора Лалю Метева Чехларова (46 годишна) на 19 март 1941 г.
Единствен наследник на семейството на индустриалеца Лалю Метев Чехларов и Дора Метева, ограбено и потъпкано през годините на комунистическо управление, но не пожелало да напусне никога пределите на страната (недвижими имоти в гр. София в районите "Средец", "Възраждане", "Лозенец", "Дървеница" и др., гр. Плевен, гр. Габрово и гр. Банкя оценени на приблизително $20.000.000).

(Изт.: сп. “Физика”, кн. 6/91, с. 32-33; в-к “Демокрация”, 28.10.1996, с. 24)
----------------------------------------

ЛАЛЮ МЕТЕВ ЧЕХЛАРОВ – индустриалец

Роден на 28 февруари 1885 г. в гр. Габрово – починал на 21 август 1957, София.
Ръст среден, очи кафяви, нос правилен, коса кестенява.
Родословно дърво: дядо Метю Христов Чехларов – занаятчия, род. в Габрово, на всичките си синове дал образование в Европа (Иван - първият текстилен инженер в България, загинал при гр. Щип в Междусъюзническата война, Димо – майор, завършил във Виена военна академия, загинал при гр. Яребична като дружинен командир на 49-ти полк, Лалю – индустриалец, Христо – собственик на голяма памучно-текстилна фабрика в Габрово и Георги – търговец, завършил висше образование в Мюнхен).
Лалю Метев завършва философия в Загреб (1905), западноевропейска филология в Женева (1906), Историко-филологическия (1909 ) и Юридически факултет (1920) на Софийския университет – вероятно е единственият българин с четири висши образования. О.з. поручик, кавалер на Военния орден за храброст и знака му.
Един от най-заможните българи преди 1944 г. – сред 15-те най-богати (брат му Христо Метев е 18-ти в същата класация).
Член на управителния съвет и един от двамата Главни директори (1941 – 1947) на Първо българско за цимент АД “ЛЕВ” – гр. Плевен (основано през 1908 г., сега “Плевенски цимент”), което е и първото циментово предприятие в България и с най-голям капацитет на Балканите преди принудителното му одържавяване през 1947 г. Притежава почти 1/3 от акционерния капитал на дружеството.
Притежавал е фирма за търговия на едро (обявление № 5496-б от 1919) с предмет на дейност представителство и комисиона. Основал цветопроизводствено търговско дружество заедно с Борис и Христо Мархолеви и Васил Аврамов (дружеството има цветарници върху 18 дка в кв. Дървеница и магазин на ул. “Раковски” № 102).
Известен със своята благотворителност, трябва да бъдат отбелязани щедрите дарения за построяването на Народно основно училище “Метьо Христов Чехлар” в с. Хаджи цоневия мост (Габровска околия), паметник – чешма издигнат в чест на падналите за родината Биволарци през войните 1912 до 1918 г. в с. Биволаре (Плевенска околия), паметника на В. Ев. Априлов в Габрово и др.
Свидетелство за правоуправление на лека кола (до седем седалки), регистрирано под № 34 от 01.08.1930.
(Изт.: “Алманах на българските индустриалци”, 1995, с. 328; “Цветарството в България”, Земиздат, 1989, с. 54, 87, 103, 113; в-к “Мир”, бр. 35, 1991, с. 3; Архив на Габровската културно-просветна дружба “Васил Евстатиев Априлов”)
Лалю Метев Чехларов: сподвижник на Стефан Стамболов, Кемал Ататюрк, Ленин (Женева), архиепископа на Холандия и др.

community.webshots.com/album/46272816GdiwFV
----------------------------------------

ДОРА (ТЕОДОРА) ВАСИЛЕВА МЕТЕВА (род. Аврамова) – филолог

Родена на 24 март 1894 г. в гр. София; починала на 7 март 1967 г., София.
Родословно дърво: дядо Кольо Загорецът, родом от Ново село (в Калофер наричано Загоре, Троянска околия), днешния гр. Априлци, преселник в Калофер.
Роднински връзки с Христо Ботев, Филип Тотю и Панайот Хитов.
Дядото на Д.М., Никола Аврамов, е роден в Калофер, търговец. Един от най-видните калоферски граждани, той дълго време бил търговец в Цариград (Балка-панъ-ханъ) и в съдружие с Иван Дочоолу и Станчо Мечкарев и после през 1876 г. се прибрал в Калофер.
Бащата на Д.М., Васил Николов Аврамов, е роден през 1863 г. в Калофер; починал 7 април 1946 г., София. Завършва Юридическия факултет в София (1894-1898). Учител в Габрово (1892-1894). Окръжен съдия в Ямбол и София (председател на окръжни съдилища), главен прокурор в Ямбол и адвокат в София (1899-1925). Директор на БНБ, началник на ипотечния отдел на БНБ (1920-1935). Нумизмат-колекционер. Колекционира от 1894 г. В 1910 г. колекцията му наброява 7076 монети. През 1912 г. тя е откупена от Народния музей в София. В колукцията преобладават монети, сечени на Балканския полуостров в античността и средновековието. Създава втора колекция, която през 1945 г. наброява около три хиляди монети. В сбирката има 1500 денара и антониана от голямото съкровище, намерено в Девня (античния Марцианопол). Тази колекция е разпръсната от наследниците на Аврамов. Автор е на няколко труда по средновековна българска история. Дописен член на Книжовното д-во. Един от учредителите на Археологическия институт. Има издадени няколко монографии - “Траяновият път от Карпатите през Дунав и Балкана за Пловдив” (1915), “Войната на България с Византия в 1190 г.” (1929), “Войната между Византия и България в 986 и обсадата на София от императора Василий II Българоубиец” (1936). Притежател на 3926 акции от АД “Лев”, 26 акции от Застахователно д-во “България”, 20 акции от Шуменската търг. Банка, 35 акции от Пловдивската индустиална банка и 8 акции от Застраховатено д-во “Балкан”.
Братът на Д.М. - Никола Василев Аврамов (род. 21 май 1897 в Ямбол; починал на 15.06.1945, София; съпруга Мария Щъркелова; Завършва живопис (1921) в Художественото индустриално училище – София при проф. Иван Мърквичка. Художник (1924-1934) в АМ, София. Работи натюрморти, предимно плодове. Създава добре композирани, колоритно уравновесени творби. Умело предава материалността на предметите. В някои от произведенията му се чувстват натуралистични влияния. От 1924 г. участва в ОХИ, урежда две самостоятелни изложби в София. Негови творби се намират в НХГ, СГХГ, ХГ във Варна и Самоков, в чужбина и частни сбирки.
Дора Аврамова, по мъж Лалю Метева, завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет през 1916 г. (славянска филология и литература), придобива учителска правоспособност през 1918 г. Учителка в I Софийска девическа гимназия (уволнена през 1920 г. по чл. 120), поетеса, преводач и редактор на преводи от руски език при ДИ “Народна култура” (превела над 50 тома от руски и др. класици, сред които “Необикновено лято” - К. Федин, “Губернски очерки” - М.Е. Салтиков-Шчедрин, “Дуел” - А. И. Куприн, “Откриването на Индия” - Джавахарлал Неру и др.).
Притежавала е едни от най-първокачествените земи в царския курорт Банкя (всичките принудително одържавени в периода 1949-1969).
Свидетелство за правоуправление на лека кола под № 62-Т от 13.03.1940 (изпитен протокол 41227 от 01.08.1930 на Д.П.) – първата автомобилистка в България (заедно с царица Йоана). Запалена автомобилистка, притежавала е луксозен буик и спортен модел ситроен (кабриолет).
(Изт.: “Калоферъ въ миналото”, Никола Начов, 1927, с. 276, 278, 511, 651; “Калофер в миналото”, Никола Начов, Земиздат, 1990, с. 419, 421; “Български историци”, Петър Чолов, 1981, с. 15; “Енциклопедия на изобразителните изкуства в България”, 1980, с. 13)

community.webshots.com/album/34912369sXjcYm
----------------------------------------

ПРЕСЕЛНИЦИ В КАЛОФЕР И ИЗСЕЛНИЦИ ПОСЛЕ

Такива в Калофер знам от следните села и градове: Карлово: учител Ботьо Петков, Минчо Ганчев Кожухарят, Чоно Кожухарят и др.

с. Ново село (в Калофер наричано Загоре, Троянска околия): Вълко Бояджият, Генко Загорчето, Неделчо Загорецът, дядо Кольо Загорецът, баща на братя Бельо, Аврам и Атанас (за тях после ще кажа още нещо), Рачо Драганов Бояджият и брат му Йонката, Петко Пашкулят (баща на Недялка Пашкуля), прадядо на Витан Бояджият, Никола Бояджият, тъст на дяда Христа В. Бракалов, и др.

Повече нещо за дяда Христа Шопа, за дяда КОЛЯ ЗАГОРЕЦА (и семейство АВРАМОВИ), за дяда Петка Пашкуля (и семейството Петьо Н. Бояджиев).

Видяхме, че дядо КОЛЬО ЗАГОРЕЦЪТ имал трима сина: Бельо, Аврам и Атанас.

На Бельовия син Коля чеда: Вельо, Христо, Стойчо, Петър, Гана, Чона (омъжена за Минка Стоев, баща на Минка Стоев сега главен инспектор в Министерството но земеделието) и Иван.

Атанасови чеда: Гена и Неда. Гена била омъжена за Видул Тинтеров. Техни чеда: Атанас (бивши професор в университета) и Видул.

АВРАМОВИ чеда: Мария, НИКОЛА, Димитър, Х. Петър, Христо, Тота и Стоян. На Аврама жена му се казвала Гена.

НИКОЛА АВРАМОВ беше един от нашите видни граждани, той дълго време стоял търговец в Цариград (Балкапан хан) и в съдружие с Иван Дочоолу и Станчо Мечкарев и после в 1876 се беше прибрал в Калофер. Той бил женен за АНА, дъщеря на дяда Стойка Мирчов Шишев. Негови чеда: Аврам (свършил юнкерското училище в Русия и сега запасен полковник), Гена (умряла малка), Стефан (следва педагогия в Загреб и Прага и после беше директор на педагогич. Училища в Силистра, Казанлък и Кюстендил и почина във Варна като окръжен училищен инспектор), ВАСИЛ (свършил Юридическия факултет в София и сега началник на ипотечния отдел при БНБ тук), Ирина (умряла малка), Елена, Мария, Любина и Владимир (свършил Юридическия факултет в София и сега член на Върховния касационен съд).

Димитър Аврамов (женен за Велика, дъщеря на Недя Начоолу). Имал чеда: Гена, Парашкева, Аврам и Ана. Негов внук по дъщеря е новоизбрания Доростолски и Червенски митрополит Михаил.

Х. Петър (оженен за Христина, дъщеря на Петра Папазооглу от Карлово). Имал чеда: Гена, Аврам, Петър, Димитър, Атанас и Мария.

Христо Аврамов (оженен за Стана на Койча Еленкин). Имал чеда: Гена, Аврам и Константин (сега запасен подполковник).

Димитър, х. Петър, Христо и Стоян били търговци гайтанджии в Калофер.

Никола Начов. ("Калофер в миналото", 1927 г.)

*Проф. Атанас Видулов Тинтеров - единият от четиримата, които съграждат първите две десетилетия на висшето образование по математика в България. Според едни той е роден в Калофер на 11 май 1856 г., а според други - на 10 юли 1857 г. Майка му е от Карлово и моминското и име е Кунчева - леля е на Васил Левски.
----------------------------------------

АВРАМОВ, Владимир Николов
(12.I.1880, Калофер – 1963, София)


Държавен деец. Роден в Калофер. Завършва гимназия в Сливен и право в СУ "Св. Климент Охридски". Член-съдия на Бургаския и Варненския съд. Подпредседател на Софийския апелативен съд. Член на ВКС от 1920 г. Началник на углавното отделение на МП. Главен прокурор при ВКС (1931–1942). Първи председател на ВКС (1942-1944). Министър на железниците, пощите и телеграфите (14 ноем. 1938 – 23 окт. 1939) и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (12 апр. – 23 окт. 1939). Автор на публикации със съдебна тематика, сред които: "За принудителното възпитание на порочната и престъпна младеж" (1925).
----------------------------------------

АПРИЛЦИ

Китният планински курорт Априлци се е разпрострял по северните гънки на Калоферската планина, край реките Острешка (Новоселска), Видима и Зла река. Кварталите му - бивши села, са пръснати на голяма разстояние по поречието на р. Видима. Отстои на 205 км източно от София, 57 км и 293 км западно съответно от Габрово и Варна, 26 км и 49 км югоизточно съответно от Троян и Ловеч и на 41 км югозападно от Севлиево.

Тук още през 1812 г. към църквата е открито килийно училище, а от 1850 г. функционира и светско училище. През 1872 г. В. Левски основава таен революционен комитет.

Свободолюбивите балканджии вземат масово участие в Априлското въстание (1876 г.), известно тук като Новоселско въстание. Обявена е Новоселската комуна, която героично е отбранявана цели 9 дни срещу многократно превъзхождащия я противник.

През 1976 г., в чест на 100-годишнината от Априлското въстание и в памет на всички, вдигнали се да воюват за Свободата, признателните потомци обявяват днешния град Априлци, обединяващ четирите села - Ново село, Видима, Зла река и Острец, като за център на града, като най-голямо, се приема Ново село.

Днес все повече нараства значението на града като привлекателен планински курорт.
----------------------------------------

СТЕФАН НИКОЛОВ СТАМБОЛОВ

Роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Образованието си започва в родния град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872 г.), която не завършва. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на Капитан Дядо Никола Филиповски (1853). Самият Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков-Бунето и участвува в почти всички прояви на борбата за политическа независимост през 70-те години - член е на БРЦК в Букурещ, в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското (1875) и на Априлското въстание (1876).

Стамболов е сред най-заслужилите и популярни "строители на съвременна България". Особено деен е в разприте между либерали и консерватори още от времето на Учредителното събрание (1879). След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното събрание. Сравнително дълго време е министър-председател (1888 - 1894 г.). Има съществен дял в осъществяването на Съединението на Княжество България с т.нар. Източна Румелия и в контрапреврата през 1886 г. Провежда ярко изразена националистична политика, способствува за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на Отечеството. Влязъл в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд, посечен от политически врагове, Стамболов умира в София на 6 юли 1895 г.

slovoto.org/stambolov/
----------------------------------------

КЪЩАТА НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ

На улица „Г. Раковски” № 122 е била къщата, където е живял големият български държавник и политик Стефан Николов Стамболов. В нея той се настанява след женитбата си през 1888 г. с Поликсени Станчева. Тук се раждат и четирите им деца, първото от които умира още съвсем малко. Георги Каназирски-Верин в книгата си "София преди 50 години" разказва:

"От дясно на моя наблюдателен пункт е ул. "Раковска". Поради това, че в дъното на тая улица, там гдето тя се пречупва към казармите, живееше президентът Стефан Стамболов, и че до него на ъгъла, гдето днес е кръчмата "Алтън Калофер", беше градоначалството, а срещу него беше домът на Димитър Петков, тази улица беше по-оживена и по-грижливо поддържана."

Къщата е строена през 80-те години на XIX век. Тя е била двуетажна, с просторен, добре поддържан вътрешен двор. Имала е приемен салон, трапезария, жилищни помещения и работен кабинет. Тук докато е министър-председател (1887-1894 г.), той приема министри от своя кабинет, както и дипломати, чуждестранни кореспонденти, партийни съмишленици, приятели и др. Понякога в неговия дом се провеждат и заседания на Министерския съвет и са се вземали важни политически решения.

Тук е пренесен след извършеното срещу него покушение на 3 (15) юли 1895 г., където четирима лекари се опитват безуспешно да спасят живота му. Стамболов умира в дома си на 6 (18) юли, заобиколен от съпругата си, лекарите и няколко най-близки приятели.

Така са описани дните след покушението: Една музика, съставена от двама или трима кларнетисти (когато не са зурли), една флигорна и един тъпан, безспирно оглушават улицата с тогавашния моден марш: "Я слушайте, патриоти, да ви кажа словото... и на гроба ще напишат, тук почива Стамболов". Тя предшествува сватбарите...

След неговата смърт Поликсени Стамболова с децата си живее в къщата до нейното разрушаване през 30-те години на миналия век. В многоетажната жилищна кооперация носеща неговото име, построена на нейно място през 1931 г., тя живее със синовете си Константин и Асен в два апартамента, успявайки да запази голяма част от богатия архив и личните вещи на един от най-великите държавници на България.

През 1945 г. едното от жилищата на семейството е отнето от държавната кимисия по жилищно настаняване. Западът, разбира се, няма да си направи труда да съхранява и опазва ценностите на българското културно и духовно наследство. Показателен е например фактът, че при посещението на Стефан Стамболов в Италия по повод женитбата на княз Фердинанд собственикът на вилата, в която е отседнал българският министър-председател, е поставил на входа й паметна плоча с надпис: "Тук е пребивавал великият Стамболов", докато на мястото на къщата на Стефан Стамболов в София и до днес няма поставен елементарен паметен знак.

Стамболов е първият държавник в историята на модерна Европа, който застава сам не само срещу една велика сила, Русия, но и срещу споразумение на всички европейски сили тази държава да има приоритетно влияние у нас. Оттогава всяка власт, дори и най-демократичната, се опитва да изтрие спомена за бурното и противоречиво време на Стамболов.

Стефан Николов Стамболов (31.01.1854 г. - 06.07.1895 г.) – един от най-големите държавни мъже, „съзидателя и съсипателя”, хулен и възхваляван като никой друг в българската история. Мир на праха му!

www.sofiastreets.net
----------------------------------------

Константин Георгиев Щъркелов, 1889-1961

www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=510&Level=3

Именит български художник - пейзажист. Роден в София през 1889 г., учил се в Русия и София. Майстор на акварела. Съвършен техник, характерен с рафинирания си реализъм. Той създаде школа у нас, и има последователи в акварелната живопис. Картините му и до днес са оценявани най-скъпо и са много търсени. Родната майка на проф. Васил Метев е неговата племеница Мария Миланова Щъркелова, омъжена за видния художник Никола Аврамов.

През 1915 Щъркелов завършва живопис в ДХИУ при проф. Иван Мърквичка. Рисува пейзажи и цветя предимно с акварел като създава свой маниер в тази област. Между най-добрите му творби са пейзажи от Рила, Пирин, Софийско и Търновско.

"Когато рисувам – било пейзаж или цвете, аз чувам музика или като че ли прочитам стихове на Лермонтов или Надсон. А когато слушам голям оркестър или хор, аз виждам пейзаж… Тия пейзажи, що са дните на моите тъжни песни, тия малки мирове, на които душата се е спирала, споделяла е своето настроение. Там е истинският й живот" – изповядва художникът Константин Щъркелов, наричан "цар на акварела".

След 9 септември К. Щъркелов е изселен, изключен е от СБХ и прекарва пет месеца в Централния затвор. Творчеството му е отречено и забравено. Пишейки за това, трябва да използвам категоричния бутафорен езиков замах на комунистическия профанизъм: чужд на прогресивните и революционни идеи, официален художник на буржоазния режим и царски любимец.

Дневниковите бележки на "ландшафтния Константин Щъркелов" сами по себе си стоят като акварели, чиито рамки явно намерихме 40 години след смъртта на художника. В тях има брилянтни пасажи, дословни повторения, които много лиризират, някъде бележките от Дневника са едновременно и писма /играят на писма/ - неизпратени или неполучени. Тези текстове правят декоративни, стилизирани, премерени отрязъците от живота. Лаконичните епизоди в Дневника, които го съставят. Щъркеловите бележки и описания представляват едно все още неизчислено богато литературоведско поле, чиито паратекстове изглеждат до този момент необозрими. Дневниковите бележки от затвора са най-кратки...

*Константин Щъркелов, "Животоописание", ИК "Парнас", С., 1999.

Къщата на Константин Щъркелов се намира на ул. "Младежка" № 3, сега улицата носи неговото име - "К. Щъркелов". Генерал Димо Гяуров призна, че от 1999 г. фирма "Филто-С" му строи два апартамента, ателие и два гаража на ул. "К. Щъркелов" № 5 в елитния столичен квартал "Изток". Според него фирмата-изпълнител обаче няма никаква връзка с НРС, а парите за имотите - около 191 000 лева, той бил набавил с помощта на цялото си семейство. За периода от 1994 г. до 2000 г. бащата на Димо спечелил 31 510 долара от фирми и граждански договори, а за същия период от наеми майка му заделила 11 757 долара. Голям приток на пари в семейството му - 26232 долара за шест години, идвал от аренда на земи. Гяуров уточни, че изплаща апартамента на вноски, като последната ще бъде платена през 2002 г.

Генерал Димо Гяуров потвърди, че в същата кооперация ще живее и Емил Стоянов - брат на президента, но съжителството на двамата ближни на държавния глава било плод на случайност. Техен единствен съсед e разбира се един от символите на столичната клиентела - шефът на скандалните "Софийски имоти" Тошко Добрев. Оправданията на Димо Гяуров и президентския брат Емил Стоянов след публикациите за общия им дом пораждат още интересни въпроси.

Стоянов каза в „Труд", че е изплащал покупката на няколко вноски, като сградата щяла да е завършена през септември 2002 г. Само че тя е окончателно готова вече от 6 месеца. Съзнателно се бави обаче получаването на акт 16, даващ пълни права и легализация на собствениците. Дали не се чака изходът от изборите?

Стана ясно и че варненската фамилия Гяурови била една от най-богатите в града. Та Гяурови си продали именията и се настанили в София. Далавера нямало. Оставяме настрана смешната цена, на която той е закупен - по 150 долара за квадратен метър, цена за краен квартал, не за елитна част на столицата. Но откъде идват парите? Въпреки множеството имоти на Гяурови по линия на реституцията нито един от тях не е продаван до декември 1999 г., когато е датата на сделката, напротив купувани са още жилища. Като например апартамент на столичната ул. „Оборище" 38 (На същата тази улица жилище има и другият съсед на Гяуров - шефът на „Софийски имоти" Тошко Добрев). Наемите от магазина във Варна също едва ли са достатъчни. А усиленото пазаруване на къщички започва едва три години след назначаването на Димо Гяуров и естествено завърши в прокуратурата, която продължава да мълчи.

Не е ли редно като всеки гражданин Гяуров да заяви действителния си адрес.
По данни на служба ЕГН той живее на бул. „Пенчо Славейков" 18. Всъщност от оглавяването на НРС той обитава апартамент в единия от дипломатическите блокове в кв. „Изток" на ул. „Жолио Кюри", недалеч от новия си дом. Като награда с Указ № 422 на Президента Георги Първанов за освобождаване на Светлозар Панов, Димо Георгиев Гяуров получи назначение за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Унгария.

Така просветва истината и за загадъчната партийно-административна мощ на довчера неизвестния Тошко Добрев. През ноември 1999 тогавашният несменяем шеф на "Софийски имоти" е станал съсед на Емил Стоянов - брата на президента Петър Стоянов и на генерал Димо Гяуров - тогава директор на разузнаването. Това се случва след серия от прехвърляния и замени - строителната фирма "Филто-С" АД получава парцела от "Софийски имоти". За 730 кв.м. "Филто-С" АД плаща на книга 80 392 лв. Преди това пък самата общинска фирма се е погрижила да си осигури безценното парче земя до парк хотел "Москва" на ул. "Константин Щъркелов" 5 - срещу 5000 лв. и 2 гарсониери. Тошко Добрев получава мезонет от 340 кв.м. срещу сума от около 130 000 лв., като вече си е уредил жилище на ул. "Оборище" 123. И за да не се набива много на очи топлата връзка с президентския брат, вписва тъста си като собственик. Какво пък. И братята на президентите са хора със своите нужди и връзки. Проблемът е, че те се развиват и растат като всеобхватна партийно-общинска паяжина. Освен че Тошко Добрев е и си остава дясната ръка на Антоан Николов, Емил Стоянов и "Памперса" нямат нищо против да затвърдят общуването си и със самия притежател на административния крайник...

"...В играта се включи и Петър Стоянов - отначало плахо, като се стремеше да не взема явно страна. Когато обаче бяха огласени данни, че неговият брат живее в една новопостроена кооперация, заедно с шефа на "Софийски имоти" Тошко Добрев, и с бившия шеф на разузнаването Димо Гяуров, играта загрубя. Стоянов можеше да преглътне, че е предател и "аварин", както го нарече Костов. След поредните атаки обаче, че Емил Стоянов е свързан с Тошко Добрев, бившият президент трябваше да вземе страна. И тя е, че Иван Костов бил вреден за СДС. Преди атаките към брат му не беше."
----------------------------------------

РЕЗОЛЮЦИЯ 1096 (1996) на ПАРЛАМЕНТАРНА АСАМБЛЕЯ на СЪВЕТ НА ЕВРОПА за мерките за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи

10. Освен това, Асамблеята съветва собствеността, включително и тази на църквите, която е била незаконно или несправедливо заграбена от държавата, национализирана, конфискувана или по друг начин експроприирана по време на властта на комунистическо-тоталитарните системи да бъде по принцип реституирана на своите първоначални собственици изцяло, ако е възможно, без да се нарушават правата на настоящите собственици, които добросъвестно са придобили собствеността и без да се вреди на напредъка на демократичните реформи. В случаи, когато това не е възможно, следва да се даде само парична компенсация, Искове и спорове свързани с отделни случаи на реституция на собственост следва да се решават от съда.

www.mediapool.bg/site/bulgaria/2002/04/28/0016.shtml
----------------------------------------

ЛАЛЮ

ЛАЛЮ, ЛАЛЬО - форми на ЛАЛО - лале (славянски) или приспивна песен (oт латинскoтo lallo). Лалю празнува на Цветница (за 2003 г. това е 20 април).
---------------------------------------

ЦВЕТНИЦА

"Вход Господен в Йерусалим"
- с това название в Църковния календар е известен празникът Цветница.

На този празник Православната църква припомня тържественото влизане на Христос в Йерусалим. Той е посрещнат от народа като цар с виковете: "Осана, Осана, благословен е идващият в името Господне." Православната църква учи, че Христос не е земен Цар, а небесен. Затова в иконата на празника много ясно се обособяват две групи от хора - посрещачите в Йерусалим, които го смятат за обикновен земен владетел и апостолите, които по това време знаят истината, че Исус е Син на Бога и Бог - Владетел на Вселената.
---------------------------------------

Държавен вестник, бр. 110 от 25 ноември 1997 г. Съдилища

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 36056, т. 401, р. 1, стр. 186, по ф. д. № 155/97 на 4 състав еднолично дружество с ограничена отговорност "Атлас-Л" ООД, със седалище и адрес на управление София, район "Средец", ул. Раковски 122, вх. Б, с предмет на дейност: проиводствена, вътрешно- и външнотърговска, консултантска, транспортна и строителна дейност, разкриване на обекти и верига от магазини, издателска дейност, представителство и посредничество на български и чуждестранни лица и фирми, реклама, маркетинг и всякаква друга дейност, незабранена със закон, и с капитал 50 000 лв. Дружеството се представлява и управлява от собственика Лалю Василев Метев.

34631

kazus2000.com/kazus2/index.html
---------------------------------------

Знаете ли, че: 

Габрово е обявено за кредитор на България през 1942 г.
В историческия музей – Габрово се съхраняват първата българска банкнота със сериен №000001 от 1881 г. , една от трите златни монети на Филип Македонски от ІІІ век пр.Хр. и най-добре запазената в България хълчата ризница от ІХ век
Първият губернатор на София и първи министър-председател на България е габровецът Тодор Бурмов 1880 г.
Най-индустриализираният град в България през 1905-1978 г. е бил Габрово и тогава е получил прозвището "Българския Манчестър"

Знаете ли, че: Първият текстилен инженер в България е
габровецът Иван Метев [Христов] (1889-1913)


www.gb.government.bg/gb/interesting.htm

Авторът поема отговорност за написаното от него и гарантира верността му.
Последна дата на обновяване 8.7.2010 52427 посещения