Моето блиц интервю

Ако трябва да кажа една дума за себе си.

-Готина.

Денят ми започва с...

-Топло и ароматно кафе, поднесено с целувка от любимия човек.



Любовта за мен…

-Любовта е живот. Тя има много лица.
Тя е светица и грешница.
Тя е свобода и окови.


Смела?...

-Да казваш истината според мен е нещо нормално. Това не е проява на смелост, въпреки че истината винаги носи със себе си определени изпитания. За мен смелост е по-скоро да жертваш живота си в името на някаква кауза.


Най-голямата грешка...

-Да повториш една и съща грешка два пъти.


Много ми е досадно...

-Посредствени хора, с еснафски манталитет, с мегданска култура и които са част от пейзажа, да си пъхат носа там където не им е работата.

Най-сладкия жест...

-Усмивката.

Бягам от скуката...

-С приятели.

Най-голямата тръпка...

-Любовта.

Горя калории с...
-Ходене пеша.

Любимите неща в моя гардероб...

-Костюми, панталони, шалове.

Заведенията, които си струват...

-Не заведенията, а хората са важни и разменените с тях думи и мисли.


Въпросът витаещ най-често в мислите ти ?...

-Да бъдеш или да имаш?


В себе си искам да променя...

-Много неща.

Ако хвана златната рибка...

-Ще си поискам от нея : да спрат войните, да няма озонова дупка и гладни хора по света.

Ако имах парите на Бил Гейтс...

-Ще дам огромна част от тях за благотворителност.

В къщи...

-Уютна крепост.



Не мога без...

-Семейството и приятелите си.


Личните ми правила...

-Аз съм си най-строгия началник.

Страх ме е...

-Не ме е страх.

В трудни моменти...

-Разчитам на добри и верни приятели.

Разсмях се от сърце...
Разсмях се от сърце... О, дааа...))
-Когато ми казаха, че човек с когото не разговарям и дори не поздравявам твърди, че ме познава и си позволява да пуска слухове зад гърба ми.
Какво значи – “познава”?! Виждал/ла ме е в профил, в анфас, по коридора, някъде на улицата... Онези, които наистина ме познават, не се държат по този начин. Аз съм контактен човек, но не с всеки и не на всяка цена.

Слуховете...
Слухове пускат и други, предимно с мегданска култура и селски манталитет, носители на еснафщина и нарцисизъм, избиващи комплекси и страдащи от необоснована злоба, сравнявайки се. Смешни са ми.
Всеки човек е различен и хората не трябва да се сравняват.
Подминавам. На тези ниски нива, не завързвам познанства.
А примери за това има и са доста смешни или по-точно трагикомични.
Жалкото е, че се случиха при хора с претенции за образование и служебно положение.
И заради това се смея, смея се на простотията им.
Има една поговорка за такива хора- "Умен, умен, та прост."
В последно време и неоценяването труда на счетоводителите поставя някои от колегите в завистливо и комплексарско положение.
Самите те пропиляли години да сплетничат и да интригантстват, вместо да работят или да погледнат първо себе си. Завиждат. Запълват работното си време с постановки и номера, видими с просто око.
Не обръщам кой знае какво внимание, но като се замисля, май аз се забавлявам на загубата им на време. А времето е пари.
Колко прост и първосигнален трябва да бъде един човек, за да се интересува с години от мен, от живота ми, от работата ми, от контактите ми, при положение, че ясно съм показала, че не го нареждам сред познатите и приятелите си или пък, че имам с него само служебен ангажимент?


Смея се и ги оставям да си живеят своя живот, след като такъв си го харесват.)))

Не си губя времето.

Трябва да изядеш една торба сол с някого, за да разбереш какьв човек е.
И трябва да е истинска сол, а не вируална !
И в живота е така - по-често е солен, отколкото сладьк ,
но в това е чара му. Също като в приказката : Обичам те, колкото солта....

Репутацията...

Счетоводителят е пазител на интересите на бизнеса и на закона.
Покрила съм професионалните критери и изисквания.
Чужди субективни критерии не покривам.
Не се и сравнявам- глупаво е. Всичко е така, както трябва дабъде. Работя в тясно съдрудничество с една от най-престижните редакции, тази на Списание "Български счетоводител".
Всеки един може да провери кой е в редакционния съвет.
С това въпросът се изчерпва.
Има хора, които веднага разбират, има и други, които никога няма да разберат, но това не ме засяга.

Посадих дърво…
-Спомням си този момент, дори дърветата са две в двора на старото начално училище.


Пях?...
-Никого не мразя. Запея ли, ще се случи нещо лошо с планетата.
Въпреки, че пеех в хора на Търговската гимназия в гр. Пловдив в ученическите си години.


Чух клюка за себе си…
-Непрекъснато чувам клюки и небивалици за себе си, но не им обръщам внимание.

Основното е да знам коя съм и какво съм постигнала в този живот, да не завися от това, което другите ще кажат за мен.
Разбира се, има доста абсурдни ситуации - ти си някъде по света или в къщи, четеш или дописваш нещо и изведнъж чуваш, че по същото време си бил на съвсем различно място и си правил нещо различно… Простотията и вселената са безкрайни…Не ме интересува.
Освен това мисля, че дори и черния пиар ми прави реклама.
Благодаря.:-)))



Повярвах в някого…

По принцип предпочитам да вярвам в хората.
Дори им прощавам в определени ситуации, вместо да им отмъщавам.
Случва се да ме предадат и в този момент някой, който чете това, може би ще познае себе си.
Вярно - при мен все пак има поправителен изпит, давам втори шанс. Но когато отново ме излъжат, става прекалено и нетърпимо. Поправителните изпити не могат да продължават до безкрай...


Любими мисли…
-Много са, но ето някои от тях:





"Ако си орел, не се напъвай да бъдеш пръв сред гаргите." Питагор




..Когато преценяваме дали сме обичали, както трябва и дали сме живели пълноценно, можем да видим начините, по които нашите сърдечни връзки и страхове са ни ограничавали и можем да видим много възможности сърцата ни да се отворят. Дали сме си позволили да обичаме хората наоколо, семейството си, земята, на която живеем? И дали сме се научили също да се разделяме? Дали сме се научили да преминаваме през превратностите на живота с благосклонност, мъдрост и съчувствие? Дали сме се научили да прощаваме и да живеем чрез сърцето, а не като произнасяме оценки и присъди? ..
Джек Корнфиилд

"Ако се смяташ за незаменим, натопи пръста си в чаша с вода и виж каква дупка ще остане, след като го извадиш. "

Харви Мак Кей, американски бизнесмен


„Всеки има право да организира бизнеса си така, че да сведе дължимите данъци до възможния минимум. Никой не е длъжен да планира приходите и разходите по максимално удобния за Министерството на финансите начин.
Да увеличиш собствените си данъци въобще не е патриотичен дълг на гражданите...”

Федерален съдия Хенд /Дело Херверинг срещу Гергъри /
Върховен съд на Съединените Американски Щати



"Та що? Как можем ний
клюкарите да спреме?
Животът би станал
едно досадно бреме.

В ковчег се затвори,
за клюки си открит.
ПРЕЗРЕНИЕ
това е най-добрият щит.

Та нека си вървим
почтено в своя път,
а празните лъжци,
да дрънкат както щат."
Молиер


Баща и син се сдобили с кон. На следващия ден тръгнали през селото.
Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, гледай къв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а синът ходел.
Селяните казали:
- Бре къв баща бре, детето му ходи пеша, а той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тези, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня.
А селяните:
- Хахаха, гледайте какви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл:
- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня !

Какво е за вас Съюз на счетоводителите в България клон Пловдив?
-Преди всичко това е мисълта с която се събуждам от 1998 година. Понякога се хващам, че мисля прекалено много за това сдружение. Професията има нужда от
сериозна и стабилна браншова организация. Такава е създадена още през 1990 г. от група известни учени и преподаватели по счетоводство, начело с проф. д-р на ик.науки Иван Душанов.
И до днес тя е съкровищница на знания и кадри, на опит и бъдещ потенциал.
Включвайки се в редиците и имах редкия шанс да бъда избрана от колегите за
Управител на Регионалния клон Пловдив и за член на Националния Контролен съвет.
Работя за тази организация с удоволствие-от сърце и душа.

А какво е за вас АПИИ -/Асоциацията за противодействие на икономическите измами/?
-Предизвикателството на 2008 година.
Страхотни колеги, обучения на високо ниво съвместно с Инспекторатите на много Министерства, юристи и икономисти.
Качествена и високо интелектуална среда.

Сега няколко думи и за Националното Сдружение на Малкия и Среден Бизнес...
Това също е предизвикателство от 2008 година. Европроектите...
Бях включена в редовете на това сдружение от г-жа Ануш Тилкиян-Председател на УС в гр.Пловдив.
Дай боже в България да има повече позитивни и предприемчиви хора,
такива, каквито срещнах сред членовете му. Гордея се с това членство и не го крия.

С няколко думи и за дамските клубове - Зонта и Сороптимист...

С учредяването на Дамски клуб Сороптимист, още в началото, в годините на прехода в България, усетих тръпката и емоцията да членува човек в такъв клуб. За съжаление в онези години градях собствен бизнес и нямах достатъчно свободно време, за да се посветя на това. Поканите бяха многобройни и отправени от съучредителите му, но...
Трябваше да минат няколко години и изпитах ново удоволствие- бях сред съучредителите на Дамски Ротари Клуб ЗОНТА Пловдив.
Чартирането на този клуб се проведе през 2003 год.
Имах удоволствие, да бъда в първия му Управителен Съвет.
Но, успоредно със създаването на този клуб аз се налагах в ССБ клон Пловдив, а лични здравословни проблеми на член от семейството ми доведоха до ситуация на невъзможност за участие и включване в мероприятиятата му за известен период от време.
След това, бях избрана за Управител на Съюз на счетоводителите в България клон Пловдив и свободното ми време приключи окончателно.
Работа, срещи, работа, разговори, работа. Така е и до днес.


Предишен опит...
Скромното ми участие в КНСБ.
Първо като синдикален председател, член на Финансово-контролна комисия към Независимата Федерация на Кредита, Туризма и Общественото Обслужване/НСФКТОО/, а по-късно и като член на Федерален Съвет.

Бъдещето...
Не обичам да говоря в бъдеще време.
Когато нещата се случат- тогава бих могла да ги коментирам, но: ДА!
Имам планове и то сериозни.
А каквото си наумя- просто го постигам.
Най-хубавото предстои.

Усмивки и много поводи за радост на всички!