01.06.2008 / Добри Божилов

Решението на Софийския Административен съд относно местните данъци в столицата е пример за явлението "полу-независим" съд. В ситуация, в която е пределно ясно какво е законно и какво не, съдът взема частично решение. Чрез него той отговаря едновременно на законността - от една страна, и на политическия натиск - от друга. Натиск, от страна на най-популярната политическа звезда на хоризонта.
Отмяната на данъците върху автомобилите в София демонстрира ясното разбиране от съда на проблема и точно прилагане на закона. Това действие отхвърля тезата, че е възможно съдът да е сгрешил или да не е разбрал нещо, и затова да е стигнал до другата част на решението си, с което остави в сила данъците върху недвижимите имоти. Съдът много ясно разбира проблема, но във втората част проявява "правно творчество", в името на това да запази по-високите данъци на столичани. Т.е. поддава се на политическия натиск на кмета, който заплашва, че ще му провалят бюджета.
Аргументът за не-отмяна на данъците върху имотите е абсолютно смехотворен. Той се състои в позоваването на "тълковния речник" на българския език, според който думата "определям" означава само волеизявление. Пренебрегва се правното значение на думата, което следва да се приложи в случая, защото става дума за правен спор. Правното значение на "определям" е да има влязъл в сила нормативен акт, с който нещо се определя. Ако такъв няма, то не е определено.
В този смисъл е юридически смешно решението, че Общинският съвет е гласувал навреме данъците - на 28.02, но само не ги е обнародвал навреме. По смисъла на закона нормативните актове влизат в сила след обнародването им. Това е така, независимо от написаното в Тълковния речник, който сам по себе си, не е правна норма. Т.е. в София до 07.03.2008 г. няма влязла в сила Наредба за данъците, т.е. няма определени данъци. Доколкото крайният срок за определянето им е 29.02, то след като няма такива, остават данъците от миналата година. Това е единственото правилно юридически решение. То се потвърждава и от аргументите на самия съд, отнасящи се до данъците върху автомобилите, които са отменени точно заради просрочието на приемането им.
Изключително странно е въвеждането на двоен стандарт и неотмяната на данъците върху имотите, при положение, че те са въведени със същата наредба и в същата времева процедура като данъците върху автомобилите. Защо в единия случай законът е един, а в другия случай - друг?
По принцип, подобни явления са възможни. Но не и в правото. Двойният стандарт е позната практика в политиката. Въвеждането му в един юридически спор само по себе си доказва, че делото се е превърнало в политическо. В някаква степен, подобна демонстративна политизация е и доказателство за правилността на критиките на ЕС за зле работещата съдебна система, и наличието на политическа зависимост.
Поведението на САС поставя под съмнение и смисъла на обжалването на въпросното решение. Ако САС е полу-независим, не може да се очаква от Върховния Административен съд да е по-независим. Там властта е по-голяма, решенията са по-важни, и близостта с върховете на политиката е по-ясна. Т.е. ако не можем на първа инстанция да докажем правотата си, и да защитим гражданите, нагоре съпротивата на управляващите ще е още по-голяма.
Всичко това не изключва възможността все пак да обжалваме решението, но окончателно този въпрос ще се изясни с течение на времето.
Българската Интернет Партия използва случая и за да отправи поздрав към всички български деца по случай 1 юни. Надяваме се, когато тези деца пораснат, в България правото да се е превърнало в реална сила, а не в пародия…

Добри Божилов
Българска Интернет Партия
01.06.2008