НАРЕДБА № 11 ОТ 9 ЯНУАРИ 2001 Г. ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ СЪХРАНЯВАНЕ НА ОТРАБОТЕНО ЯДРЕНО ГОРИВО
Издадена от Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели
Обн. ДВ. бр.20 от 6 Март 2001г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С тази наредба се определят изискванията за осигуряване на безопасността при проектиране,
строителство, изграждане, въвеждане в експлоатация и експлоатация на самостоятелни съоръжения за съхраняване, транспортиране и манипулации с отработено ядрено гориво (ОЯГ) от атомни електроцентрали (АЕЦ) с реактори ВВЕР, разположени на площадката на АЕЦ, наричани по нататък "съоръженията".
(2) Тази наредба урежда специфичните аспекти на безопасността, обусловени от свойствата на ОЯГ като специален (делящ се) ядрен материал и източник на йонизиращо лъчение.
Чл. 2. При съхраняване, транспортиране и манипулации с ОЯГ:
1. дозите на облъчване за персонала и населението, получени в резултат на тези дейности и други дейности на площадката на АЕЦ, не превишават действащите норми за радиационна защита;
2. дозите на облъчване за персонала и населението са толкова ниски, колкото е разумно достижимо.
Глава втора.
ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА ПРИ СЪХРАНЯВАНЕ НА ОЯГ
Чл. 3. Съоръженията удовлетворяват изискванията за безопасност, когато радиационното въздействие върху персонала, населението и
околната среда при нормална експлоатация, при нарушаване на нормалната експлоатация, вкл. при проектни аварии, не води до превишаване на установените граници на дозите на облъчване на персонала и населението, на нормативите за изхвърляния и съдържание на радиоактивни вещества в
околната среда и при надпроектни аварии, когато това въздействие е ограничено.
Чл. 4. (1) Основните критерии за безопасност са:
1. при нормална експлоатация годишната ефективна доза за кое да е лице от населението не превишава 0,25 mSv, погълнатата доза за щитовидната жлеза не превишава 0,75 mGy и еквивалентната доза за всеки друг орган не превишава 0,25 mSv, като резултат на облъчване от:
а) планирани изхвърляния на радиоактивни вещества в
околната среда (без радон и неговите дъщерни продукти);
б) пряко йонизиращо лъчение при експлоатацията на съоръженията;
в) всеки друг източник на йонизиращо лъчение при дейностите от ядреногоривния цикъл в района на площадката на АЕЦ;
2. при проектни аварии прогнозираните максимални индивидуални дози за лице от населението на границата на зоната за превантивни защитни мерки са: ефективна доза 50 mSv за първата година след аварията и погълната доза 150 mGy за щитовидната жлеза;
3. при надпроектни аварии прогнозираните максимални индивидуални дози за лице от населението на границата на зоната за неотложни защитни мерки за АЕЦ и извън нея са: ефективна доза 5 mSv за първата година след аварията и погълната доза 50 mGy за щитовидната жлеза;
4. вероятността за преоблъчване на отделно лице от населението над прага за възникване на детерминирани ефекти в резултат на авария не превишава 10-6 за година.
(2) В случай, че не е спазено изискването по ал. 1, се предвиждат допълнителни технически решения за управление на авариите с цел намаляване и ограничаване на последствията от тях.
Чл. 5. (1) Безопасността при съхраняване на ОЯГ се основава на прилагане на принципа за защита в дълбочина чрез създаване на системи от физически бариери по пътя на разпространение на йонизиращите лъчения в
околната среда и на системи от технически и организационни мерки за защита на бариерите и съхраняване на тяхната ефективност.
(2) Прилагането на принципа на защита в дълбочина се осигурява чрез:
1. избор на подходяща площадка; определяне на санитарнозащитна зона и зона за наблюдение;
2. консервативен подход при разработване на бариерите и нивата на защита в проекта;
3. високо качество на проекта,
строителството и оборудването; прилагане на доказани в практиката технологии;
4. експлоатация на съоръженията в съответствие с изискванията на технологичните регламенти, инструкциите за експлоатация и нормите за безопасност;
5. осигуряване на необходимата квалификация на персонала, формиране и поддържане на високо ниво на култура на безопасност;
6. идентифициране на отклоненията от нормалната експлоатация и тяхното своевременно отстраняване;
7. предотвратяване на преминаването на изходни събития в проектни аварии, а проектните аварии в надпроектни;
8. намаляване на последствията от аварии;
9. подготовка на аварийни планове и прилагането им при необходимост на площадката на съоръжението и извън нея.
Чл. 6. (1) Проектите на съоръженията съдържат предварителни отчети за обосноваване на безопасността (ООБ) при съхраняване, транспортиране и манипулации с ОЯГ при нормална експлоатация, проектни и надпроектни аварии. Въз основа на резултатите от въвеждането на съоръженията в експлоатация ООБ се коригират.
(2) Отчетите за обосноваване на безопасността отразяват фактическото състояние на съоръженията през целия им експлоатационен срок.
(3) Отчетите за обосноваване на безопасността съдържат системи от технически и организационни мерки, анализ и оценка на безопасността, доказват изпълнението на основните функции на безопасност, определят риска от изходни събития, разгледани в проектите, демонстрират достигането на целите и критериите за безопасност.
(4) Експлоатиращата организация планира и извършва периодична и систематична оценка на безопасността на съоръженията, оценка на радиационното въздействие върху
околната среда през обосновани периоди от време на проектния срок на експлоатация на съоръженията и осигурява безопасна експлоатация на приемливо ниво на безопасност в съответствие с действащите изисквания. Периодът на оценка не може да надхвърля 10 години. Оценката на безопасността се извършва задължително в следните случаи:
1. при въвеждане в сила на нови норми и правила за ядрена безопасност и радиационна защита;
2. при настъпване на обстоятелства, които могат да се отразят на безопасността;
3. преди завършване на проектния експлоатационен срок, когато се предвижда удължаване на този срок.
Чл. 9. (1) Конструкциите, системите и оборудването на съоръженията, важни за безопасността, се проектират, изработват и монтират с отчитане на характерните за района на площадката природни явления (земетресения, урагани, наводнения и др.), а също на външните събития и фактори с техногенен произход, възникващи на площадката на АЕЦ.
(2) В проектите на съоръженията се приемат количествени стойности на параметрите на процеси, явления и фактори с природен и техногенен характер в съответствие с нормативните актове. При отсъствие на нормативни актове се приемат максималните параметри на процесите, явленията и факторите при зададен интервал от време за разглеждания вид външно въздействие. Периодът на повторяемост за определяне параметрите на процеси и явления с природен произход се приема не по-малък от 10 000 години. Допуска се в проектите на съоръженията да не се отчитат процеси и фактори с техногенен произход, за които вероятността за възникване е по-малка от 10-6 на година.
(3) При определяне на въздействието на процеси, явления и фактори с природен и техногенен произход се вземат под внимание взаимосвързаните процеси, явления или фактори.
Чл. 11. (1) Съоръженията отговарят на изискванията на членове от 19 до 22 от Наредба № 3 от 1988 г. за осигуряване на безопасността на атомни централи при проектиране, изграждане и експлоатация (ДВ, бр. 27 от 1988 г.).
(2) Чрез осигуряване на подходящи характеристики на съоръженията се изключва възможността за достигане на критичност при съхраняване и манипулации с ОЯГ.
(3) Предвиждат се надеждни системи за отвеждане на остатъчното топлоотделяне с цел предотвратяване на повреди на ОЯГ и изхвърляне на радиоактивни вещества в помещенията и околната среда над установените от проекта стойности.
Раздел II.
Изисквания за подкритичност
Чл. 15. (1) Ефективният коефициент на размножение на неутрони (Кеф) не превишава стойността 0.95 в режим на нормална експлоатация и при проектни аварии и се осигурява основно чрез разполагане на касетите с определена стъпка на решетката.
(2) При използване на неизвлекаеми хетерогенни поглъщащи елементи на неутрони в стелажи и контейнери стъпката на решетката на разполагане на касетите с ОЯГ се определя с отчитане на поглъщащата способност на поглъщащите елементи.
(3) Не се допуска използване на извлекаеми хетерогенни поглъщащи елементи в конструкционните елементи на стелажи и контейнери.
Раздел III.
Изисквания за отвеждане на остатъчното топлоотделяне
Раздел IV.
Радиационна защита
Чл. 22. Автоматизираната система за радиационен контрол на АЕЦ обхваща и територията, на която се намират съоръженията, като осигурява:
1. измерване на контролираните параметри, характеризиращи състоянието на съоръженията при нормална експлоатация, проектни и надпроектни аварии;
2. подходяща сигнализация при превишаване на пределно допустимите норми.
Чл. 23. Системата за радиационен контрол осигурява непрекъснат контрол на радиационната обстановка в съответствие с нормите за радиационна защита. Тя включва:
1. преносими дозиметри за контрол на мощността на дозата в съоръженията при необходимост;
2. преносими измервателни уреди за контрол на външното замърсяване на персонала.
Раздел V.
Изисквания към транспортно-технологичното оборудване и конструкционните материали в съоръженията за съхраняване на ОЯГ
Чл. 29. Съоръженията за сухо и мокро съхраняване на ОЯГ отговарят на следните изисквания:
1. конструкционните материали, използвани за изработването на басейни, стелажи, контейнери, опаковки, транспортно-технологично оборудване, са корозионно съвместими с охлаждащата среда на съоръженията за съхраняване на ОЯГ и не са източници на замърсяване на касетите с вещества, които биха могли отрицателно да повлияят на техните функции или да нарушат целостта на касетите, както и не са източници на замърсяване на съоръженията;
2. конструкцията на контейнерите, стелажите, транспортните платформи осигурява тяхната устойчивост при условия на нормална експлоатация, при максимално разчетно земетресение и други природни явления, характерни за площадката;
3. оборудването за манипулации с ОЯГ изключва възможността за неправилно използване, за падане на опаковка, контейнер или касета при условия на нормална експлоатация, както и при повреди на опаковка, контейнер или касета, които могат да доведат до авария при последващи манипулации с тях, при изходните събития, предизвикващи падане на опаковка, контейнер или касета;
4. електродвигателите на механизмите на транспортно-технологичното оборудване, чиито откази могат да доведат до авария, са с надеждно електрозахранване с автоматично резервиране, както и да позволява завършването на операциите на ръчен режим за привеждане на системата в безопасно състояние при прекъсване на електрозахранването;
5. оборудването свежда до минимум възможността от възникване на допълнителни напречни, осеви и огъващи натоварвания на касетите при тяхното съхраняване и манипулации, а също и изменението на размерите на касетите и компонентите на оборудването в процеса на експлоатация; не се допускат механични повреди по повърхността или конструкцията на касетите при тяхното поставяне/извличане в/от стелажи, опаковки и контейнери;
6. извършва се периодична проверка на якост на подвески, вериги и щанги, използвани при манипулации с контейнери и касети;
7. не се допуска възможността за изпадане на касети от контейнери, стелажи и транспортни опаковки с ОЯГ при изходни събития, предизвикващи падането им;
8. осигуряват простота на демонтиране или извличане на оборудването при провеждане на ремонтни дейности и техническото обслужване.
Чл. 30. При конструиране на оборудването се отчита:
1. натоварването, възникващо при манипулации с максимален брой касети;
2. натоварвания при сеизмични въздействия;
3. натоварване от хидростатично налягане на водата;
4. натоварвания, възникващи под въздействието на промени на температурата;
5. едновременно действие на указаните по т. 1-4 натоварвания.
Чл. 31. Оборудването се конструира така, че да се изключват механични повреди на облицовката на басейните от:
1. наличното оборудване на съоръжението;
2. изходни събития, като падане на опаковки, контейнери и касети при манипулации с ОЯГ или на други тежки предмети.
Чл. 32. Устройствата за манипулации с касети (УМК) се снабдяват с блокиращи устройства, изключващи:
1. повдигане на касета по-високо от нивото, осигуряващо слой вода за радиационна защита на персонала;
2. преместване на УМК при манипулиране на касета в/от басейна или от контейнера;
3. допиране на щангата на УМК до конструктивни елементи на басейна за отлежаване;
4. извличане на касета от басейна за отлежаване при превишаване на усилието на щангата на презареждащата машина(ПМ) над допустимите значения.
Чл. 38. (1) Конструкцията на вътрешнотранспортен опаковъчен комплект (ВТОК) е такава, че при разполагане на касетите в него се осигурява подкритичност не по-малка от 5 на сто в резултат на изходни събития, в това число падане на ВТОК от максимално възможна височина. При това се предотвратява изпадане на касети от ВТОК.
(2) В техническата документация на ВТОК се указва максимално допустимата височина (МДВ) на повдигане на ВТОК, при падане от която е осигурена безопасността на ОЯГ.
(3) Повдигането и преместването на ВТОК при наличие на касети с ОЯГ в него се извършват на минимално възможна височина.
(4) Допуска се повдигане на ВТОК на височина повече от МДВ при спазване на едно от следните изисквания:
1. силите на въздействие върху транспортния контейнер и касетите при падане от височина, по-висока от МДВ, са не по-големи от тези, които възникват при падане от МДВ върху твърда основа;
2. осигурени са междинни степени на повдигане, като за всяка от тях височината на падане не превишава МДВ;
3. повдигането се осъществява над амортисьор, който намалява натоварването на ВТОК и касетите при падане до натоварвания, които възникват при падането му от МДВ на твърда основа;
4. осигуряват се поне две независими системи на повдигане, като всяка една от тях осигурява независимо от другата повдигане на напълно зареден с ОЯГ ВТОК.
Раздел VI.
Специфични изисквания при мокро съхраняване
Чл. 47. При мокро съхраняване на касети с ОЯГ съоръженията се оборудват със следните системи, необходими за осигуряване на безопасността:
1. охлаждане на водата или другия топлоносител;
2. пречистване на водата, вкл. и в застойни зони;
3. технологичен контрол и управление;
4. вентилация;
5. запълване и източване на басейните с вода;
6. контрол, събиране и връщане на изтичането на вода от басейните;
7. подхранване на басейните с вода;
8. надеждно електрозахранване;
9. осушаване и разхлаждане на транспортни контейнери;
10. предварителна обработка и съхраняване на радиоактивни отпадъци;
11. дезактивация.
Чл. 48. За предотвратяване на разхерметизиране, разрушаване на топлоотделящи елементи (ТОЕ) и освобождаване на радиоактивни вещества се организира отвеждане на остатъчното топлоотделяне от ОЯГ, като:
1. температурата на водата в съоръженията се поддържа под проектните граници в режим на нормална експлоатация и при проектни аварии;
2. при наличие на няколко басейна се осигурява технологична възможност за независимо охлаждане на водата във всеки басейн.
Чл. 50. Системата за пречистване на водата осигурява:
1. показателите за качество на водата, определени в проекта;
2. отделяне на плаващи частици и разтворени примеси, които влияят на прозрачността на водата;
3. отделяне на радиоактивни, йонни и твърди частици, вкл. от повърхностния слой (до 30 сm) на водата в басейните.
Чл. 52. (1) Всички тръбопроводи се разполагат в горната част на басейните за осигуряване регламентирано ниво на водата над горивото при евентуалното им разкъсване. Басейните се източват с помпи потопяем тип. Схемите на електрозахранване на тези помпи са снети в режим на нормална експлоатация.
(2) Възможността за източване на басейните се предотвратява чрез сифонен ефект. Тръбопроводите за запълване или източване на водата от басейните се монтират по такъв начин, че в случай на образуване на въздушна възглавница или разкъсване се осигурява ниво на водата, необходимо за безопасно съхраняване на горивото.
(3) Басейните се осигуряват с устройства, изключващи препълването им.
Раздел VII.
Специфични изисквания при сухо съхраняване на ОЯГ
Чл. 61. При сухо съхраняване на ОЯГ се осигуряват:
1. подкритичност съгласно чл. 15 - 17, като конструкцията на съоръжението осигурява подкритичност не по-малка от 5 на сто при запълване на съоръжението с вода, а също при такова количество, разпределение и плътност на водата в резултат на изходни събития, които водят до максимално значение на ефективния коефициент на размножение;
2. топлоотвеждане съгласно чл. 18 - 20;
3. контрол на гама- и неутронното лъчение на съоръженията;
4. контрол на технологичните параметри на съоръженията за съхраняване и манипулации с ОЯГ;
5. контрол за отсъствие на забавител на неутрони в съоръженията;
6. контрол на топлоотвеждането и излъчването на топлина в околната среда.
Раздел VIII.
Изисквания към експлоатацията на съоръжения за съхраняване на ОЯГ
Чл. 66. (1) Основни документи, определящи безопасната експлоатация на съоръженията за съхраняване на ОЯГ, са технологичните регламенти.
(2) Технологичните регламенти съдържат границите и условията за безопасна експлоатация, общия ред за изпълнение на операциите, свързани с безопасността на съоръженията.
(3) Организацията по разработването на технологичните регламенти се осъществява от експлоатиращата организация.
Чл. 67. (1) Експлоатиращата организация въз основа на проектната, конструкторската документация на оборудването, документацията на производителите на оборудването и утвърдения технологичен регламент разработва инструкции за експлоатация, като изискванията към системите и оборудването на съоръженията за съхранение на ОЯГ по мокър и сух метод се отчитат при разработването им до въвеждане на съоръженията в експлоатация. Инструкциите се коригират с отчитане на резултатите от проведените изпитания.
(2) Инструкциите за експлоатация на оборудването и системите съдържат конкретни указания към експлоатационния персонал за дейностите при нормалната им експлоатация и определят действията на персонала при нарушения и откази на оборудването и системите.
(3) Експлоатиращата организация въз основа на технологичния регламент и ООБ разработва инструкции и ръководства, определящи действията на персонала при проектни и надпроектни аварии.
Чл. 71. Експлоатиращата организация осигурява:
1. контролиране на експлоатационните параметри на средата;
2. отчет и контрол на ядрения материал съгласно изискванията на Наредба № 4 за отчитане, съхраняване и превозване на ядрен материал (обн., ДВ, бр. 66 от 1988 г.; изм., бр. 83 от 1993 г.);
3. физическа защита съгласно изискванията на Наредба № 8 за физическа защита на ядрените съоръжения и ядрения материал (ДВ, бр. 83 от 1993 г.);
4. контрол на корозионните процеси;
5. аварийно планиране;
6. съхраняване на информация, която е от значение за извеждане на съоръженията от експлоатация.
Чл. 72. Експлоатиращата организация организира дейностите така, че:
1. съхраняването и временното разполагане на ОЯГ се допуска само в специално предназначени за тази цел места, определени в проекта;
2. маршрутите на транспортиране на ОЯГ се подбират по такъв начин, че да бъдат кратки и да изключват възможността за аварии при падане на опаковка с ОЯГ;
3. забранява се използването на маршрути за вътрешен транспорт, несвързан с превоза на ОЯГ, през местата на съхраняване и временно разполагане на ОЯГ;
4. не се допуска преместване на товари над съхраняваното ОЯГ, освен ако не са част от подемни устройства или УМК;
5. се осигурява възможност за своевременна евакуация на персонала от помещенията в случай на авария;
6. се осигуряват технически средства, изключващи неконтролируемо, самопроизволно преместване на оборудването за съхраняване, транспортиране и манипулации с ОЯГ;
7. се осигуряват технически средства за съхраняване, транспортиране и манипулации с нехерметични касети;
8. се осигурява възможност за изваждане на касетите за транспортиране, преработка и/или погребване през всеки един момент от експлоатацията на съоръженията.
Глава трета.
АНАЛИЗ НА БЕЗОПАСНОСТТА ПРИ СЪХРАНЯВАНЕ НА ОЯГ
Чл. 73. (1) При анализа на безопасността на съоръженията се имат предвид и се разглеждат изходните събития за проектни и надпроектни аварии.
(2) Препоръчителен списък на изходните събития за анализ на проектни аварии е определен в приложение № 1.
(3) Препоръчителен списък на изходните събития за анализ на надпроектни аварии е определен в приложение № 2.
(4) Пълните списъци на изходните събития за анализ на безопасността на съоръженията по алинеи 2 и 3 предварително се съгласуват с КИАЕМЦ.
Чл. 74. При анализа на изходните събития по чл. 73, ал. 2 и 3 се оценява възможността за:
1. падане на ВТОК от най-голяма височина при повдигане и преместване;
2. прегрупиране на касетите вътре в контейнери, стелажи, опаковки, водещо до увеличение на коефициента на размножение на неутроните;
3. изменение на геометричната конфигурация на касети и ТОЕ, като деформации, огъване и промяна в стъпката на разположение на ТОЕ в касетата, водещо до увеличение на ефективния коефициент на размножение на неутроните;
4. кипене на вода, образуване на пароводна смес и вследствие на това изменение на ефективния коефициент на размножение на неутроните, намаляване на защитния слой вода;
5. загуба на ефективността на хетерогенни или хомогенни поглъщащи елементи на неутрони;
6. проникване на вода или пароводна смес в опаковка или контейнер за ОЯГ при сухо съхраняване на ОЯГ;
7. влошаване на радиационната обстановка вследствие на изменение на характеристиките на биологичната защита.
Чл. 75. Анализът на подкритичността се провежда при максимален коефициент на размножение на неутрони за всички разглеждани състояния в съответствие с изискванията по чл. 15 - 17 и следните консервативни изисквания:
1. отработеното гориво се разглежда като свежо;
2. при наличие на ОЯГ с различни обогатявания се приема, че съхраняваното гориво е с максимално обогатяване; пресмятанията се правят предвид специфичните характеристики на посоченото гориво;
3. разглежда се максимален проектен капацитет на запълване на съоръженията;
4. отчита се такова количество, разпределение и плътност на забавителя, които водят до максимален коефициент на размножение на неутрони;
5. приема се наличие на отражател с най-добри характеристики;
6. наличието на поглъщащи елементи в касети не се отчита;
7. за касети, съдържащи изгарящи поглъщащи елементи на неутрони, се приема, че поглъщащите елементи отсъстват;
8. за съоръжения с хомогенни поглъщащи елементи (например борен разтвор) се приема, че те отсъстват;
9. при изменение на температурата в условията на нормална експлоатация и при изходни събития се разглежда състоянието, което води до максимален коефициент на размножение на неутрони;
10. отчита се възможността за образуване на пароводна смес в транспортните контейнери и последващо увеличаване на коефициента на размножаване на неутрони при разхлаждане; при сухо съхраняване и транспортиране се отчита възможността за наличие на кондензирана вода в транспортния контейнер;
11. отчита се изменението на геометрията на касетите или тяхното разположение в резултат на изходните събития;
12. отчитат се допустимите грешки на методите за пресмятане на концентрации и изотопен състав на поглъщащите елементи и допуски при производството.
Чл. 76. Анализът на отвеждане на остатъчното топлоотделяне се провежда в съответствие с изискванията по чл. 18 - 20 и следните консервативни изисквания:
1. отчита се максималната мощност на топлоотделяне при пълен капацитет на запълване на съоръженията;
2. при наличие на ОЯГ с различни обогатявания, изотопен състав и дълбочина на изгарянето се разглежда такова гориво, което води до максимални стойности на топлоотделянето;
3. разглежда се минимално възможно време на отлежаване на ОЯГ след изваждане от реактора;
4. предвижда се запас на капацитета на топлоотвеждането, отчитайки намаляването на възможностите на системата за топлоотвеждане, дължащо се на стареене и деградиране на нейни елементи;
5. разглеждат се възможни повреди на съоръженията, дължащи се на прегряване, преохлаждане или бързи промени на температурите, които водят до превишаване на проектните конструктивни граници;
6. отчита се максимално възможният период от време на неготовност на системата за топлоотвеждане;
7. отчитат се всички възможни допълнителни източници на топлина, вкл. слънчева енергия.
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "вътрешнотранспортен опаковъчен комплект (ВТОК)" е комплекс от средства, които се използват за транспортиране на отработено ядрено гориво в границите на площадката на съоръженията за съхраняване, осигуряващ неговата цялост, предотвратяващ попадането на радиоактивни вещества в околната среда и изпълняващ функции на безопасност;
2. "експлоатация" е цялата дейност за постигане по безопасен начин на целта, за която са построени съоръженията за съхраняване на отработено ядрено гориво, включваща приемане, съхраняване, извозване, транспортиране, презареждане на горивото, изпитания, техническо обслужване, ремонт, инспекции, организационни мероприятия и др.;
3. "ефективен коефициент на размножаване за неутрони" (Кеф) е отношението на броя погълнати неутрони, получени при делене или зависещи от делене, за определен интервал от време и пълния брой неутрони, загубени при поглъщане и напускане на средата за същия интервал от време за крайна среда;
4. "защита в дълбочина" е концепция, основаваща се на нива на защита и включваща последователност от защитни бариери по пътя на изпускането на радиоактивни вещества в околната среда за компенсация на грешки или механични откази на оборудването, както и защита от повреждане на самите бариери;
5. "контейнер" е средство, в което се поставят, съхраняват или се зареждат касети отработено ядрено гориво и с което могат да се извършват транспортно-технологични операции;
6. "манипулации с ядрено гориво" са действия или операции за повдигане, поставяне, преместване, презареждане на касети или контейнери с отработено ядрено гориво в съоръженията за съхраняване на ОЯГ;
7. "съхраняване на отработено ядрено гориво" е временно складиране на отработено ядрено гориво за определен период от време в специални съоръжения след изваждането му от басейните за отлежаване край реакторите и преди извозването му за преработка или погребване;
8. "нехерметична касета/нехерметично ядрено гориво" са касети ядрено гориво, на които е нарушена херметичността на обвивката на топлоотделящи елементи с доказано изтичане на радиоактивни продукти на деление в количества, надвишаващи стойностите, определени от критериите в методиките за експлоатация на ядрено гориво;
9. "отработено ядрено гориво" е ядрено гориво, което е било облъчено в активната зона на реактор, окончателно е извадено от нея и няма да бъде използвано по-нататък за получаване на енергия и което подлежи на обработване или директно погребване;
10. "пенал" е херметично устройство за междинно съхраняване и транспортиране на нехерметични или дефектирали касети ядрено гориво, възпрепятстващо разпространението на радиоактивни вещества в средата за съхраняване или околната среда;
11. "ядреногоривен цикъл" е процесът на производство на ядрено гориво,транспорта, зареждането и изгарянето му в ядрени реактори, изваждането му за разпад, охлаждане и съхранение, преработка или директно погребване.
§ 2. Тази наредба се издава на основание § 42 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели.
§ 3. Тълкуване по прилагането на наредбата се дава от КИАЕМЦ.
§ 4. Изпълнението на наредбата се възлага на председателя на КИАЕМЦ.
§ 5. Председателят на КИАЕМЦ издава инструкции с указания за прилагането на наредбата.
Приложение № 1 към чл. 73, ал. 2
Препоръчителен списък на изходните събития за анализ на безопасността при проектни аварии при съхраняване на ОЯГ
1. Външни събития с природен произход, като: наводнение; смерч; вятър; валежи; екстремални снеговалежи; температура на въздуха; мълния; земетресение; слягане на територията или деформации на почвата и др.
2. Външни събития с техногенен произход, като: пробив на естествени или изкуствени водохранилища; падане на летателен апарат или други летящи предмети; взрив на площадката или на преминаващи транспортни средства; пожар на площадката; разливане на масла или инертни продукти в източника на водоснабдяване на съоръжението; терористични действия; пълна загуба на електрозахранване и др.
3. Вътрешни събития, като: въздушна ударна вълна; предизвикана от взрив в съоръженията; образуване на взривоопасни смеси в съоръженията; летящи предмети, образувани в резултат на аварии (например в системи, работещи под налягане); пожар в помещенията на съоръженията; наводнения в помещенията на съоръженията и др.
4. Откази на оборудване, като: падане на отделни касети, пенали, контейнери, опаковки при транспортно-технологични операции; застопоряване или увисване на опаковка, контейнер или касета с ОЯГ вследствие на откази в транспортно-технологичното оборудване; откази на оборудването на съоръженията за съхраняване и манипулации с ОЯГ; изтичане на вода от басейните за отлежаване или разкъсване на тръбопровод, което довежда до намаляване нивото на водата; загуба на охлаждане вследствие отказ в охладителната система; отказ на вентилационната система и др.
5. Други събития, като: падане на предмети, които могат да изменят разположението на касетите или нарушат целостта на касетите и ТОЕ; изменение геометрията или способността на поглъщащите елементи на неутрони да изпълняват своята функция на поглъщане на неутрони; намаляване концентрацията на хомогенни поглъщащи елементи на неутрони във водата на басейните за отлежаване под допустимия предел; нарушаване на укрепването на опаковките при транспортиране на ОЯГ; аварии, които водят до повреждане на оборудването за съхраняване, транспортиране и манипулации с ОЯГ; загуба на циркулацията през една или няколко касети, отказ на дренажната система на басейните за отлежаване и др.
6. Грешки на персонала.
Приложение № 2 към чл. 73, ал. 3
Препоръчителен списък на изходните събития за анализ на безопасността при надпроектни аварии при съхраняване на ОЯГ
1. Възникване на самоподдържаща се верижна реакция в системите на съоръженията за съхраняване, транспортиране и манипулации с отработено ядрено гориво.
2. Пълно обезводняване на всички басейни на съоръженията за мокро съхраняване на ОЯГ.
3. Пълна загуба на охлаждащ газ при сухо съхраняване на ОЯГ.
4. Падане на технологично оборудване и
строителни конструкции върху басейните или съхраняваното ОЯГ.