НАРЕДБА № 1 ОТ 12 ЯНУАРИ 1996 Г. ЗА АВТОТЕХНИЧЕСКИ ЕКСПЕРТИЗИ
Издадена от министъра на транспорта, министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи
Обн. ДВ. бр.8 от 26 Януари 1996г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Чл. 4. В постановлението или определението се посочват:
1. основанието, поради което се налага да се извърши експертизата;
2. обектът и задачата на експертизата;
3. материалите, които се предоставят на експерта;
4. трите имена и домашният адрес на експерта;
5. срокът за извършване на експертизата.
Чл. 5. (1) Автотехническите експертизи се възлагат на специалисти от държавни и частни предприятия, институти, ВУЗ и специалисти на частна практика.
(2) Специалистите, назначавани за експерти, трябва да са включени в списъка, изготвен по реда на чл. 1, ал. 3 от ПМС № 111 от 1975 г.
Чл. 12. (1) След като извърши необходимите изследвания, експертът съставя писмено заключение, в което посочва: името си и на какво основание е извършена експертизата; номер и година на делото или преписката; органа, който е назначил експертизата; къде е извършена; задачата, която е поставена; материалите, които са били използвани; изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства; резултатите, които са получени, и изводите на експерта. Заключението се подписва от експерта.
(2) Когато експертите са повече от един и са на различно мнение, всеки от тях дава отделно мотивирано заключение по спорните въпроси.
(3) Ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение за делото, но по които не му е била поставена задача, експертът е длъжен да ги посочи в заключението си.
Чл. 14. (1) Експертът е длъжен да се яви пред съответния орган, назначил експертизата, когато бъде призован, за да потвърди заключението си.
(2) За неявяване или отказ да даде заключение без уважителни причини на експерта се налагат санкциите, предвидени в Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) За дадено невярно заключение експертът носи наказателна отговорност съгласно Наказателния кодекс.
Чл. 15. (1) Необходимата сума за извършване на експертизата се определя от органа, който я е назначил, и се внася на депозит по неговата сметка от заинтересуваната страна. Не се внасят предварително суми за извършване на експертиза само по дела, по които с нормативни актове страните са освободени от такива задължения.
(2) След изпълнение на експертната задача органът, назначил експертизата, определя направените от експерта лични разходи, размера на полагащото му се възнаграждение и разходите за извършване на експертизата.
(3) Личните разходи и определеното възнаграждение се изплащат непосредствено на експерта от органа, назначил експертизата.
(4) Разходите за извършване на експертизата, направени от държавни или частни предприятия или институти, се превеждат от органа, назначил експертизата, по съответната банкова сметка.
(5) Когато експертизата е била извършена от експерта в рамките на работното време и нейното изпълнение му е възложено като служебна задача, 50% от определеното възнаграждение се изплаща на експерта, а останалата част - на предприятието, в което работи.
Параграф единствен. Тази наредба се издава на основание параграф единствен, ал. 3 от ПМС № 111 от 1975 г. за подобряване организацията на съдебните експертизи (обн., ДВ, бр. 74 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 97 от 1982 г., бр. 5 от 1995 г.) и отменя Наредба № 1 за автотехнически експертизи (обн., ДВ, бр. 51 от 1976 г.; попр., бр. 63 от 1976 г.; изм. и доп., бр. 97 от 1983 г.).
