НАРЕДБА № 1 ЗА СПАСИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В МИНИТЕ, ХИМИЧЕСКИТЕ И МЕТАЛУРГИЧНИТЕ ЗАВОДИ
В сила от 01.09.1978 г.
Издадена от Централния съвет на българските професионални съюзи
Обн. ДВ. бр.56 от 18 Юли 1978г., обн. ДВ. бр.57 от 21 Юли 1978г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Глава първа.
ПРИЛАГАНЕ НА НАРЕДБАТА
Чл. 1. Тази наредба урежда устройството, организацията и дейността на минно- и газоспасителните служби, спасителните пунктове и доброволните спасителни групи и аварийните бази, наричани по-нататък за краткост спасителни служби, към подземните и надземните рудници, геологопроучвателните обекти, тунелното
строителство, кариерите, в които се извършва масово взривяване, химическите и металургичните комбинати, заводите и предприятията в експлоатация независимо от ведомствената им подчиненост.
Чл. 5. (1) При аварии, за ликвидиране на които са необходими голям брой спасители и значителна материална част, се действува съгласно Правилника за организацията и ръководството на спасителните и неотложни аварийно-възстановителни работи при стихийни бедствия и при крупни производствени аварии (ДВ, бр. 51 от 1977 г.).
(2) Координирането на оперативните действия на повиканите в помощ спасителни служби от други предприятия, както и на аварийните бази се извършва от отговорния ръководител по ликвидиране на аварията и началника на минно- и газоспасителната служба, където е станала аварията.
Раздел II.
Предназначение на минноспасителните служби, минноспасителните пунктове и доброволните минноспасителни групи
Чл. 7. За ограничаване и ликвидиране на аварии, пожари, внезапни изхвърляния на въглища и газ, скални удари, водни пробиви, пропадания, нарушения на вентилацията в рудниците, кариерите, геологопроучвателните обекти, тунелното
строителство и други обекти, застрашаващи здравето и живота на работниците, министерствата и ведомствата да организират спасителни служби.
Чл. 8. Спасителните служби имат следните задачи:
1. спасяване на хора и оказване на първа помощ при аварии и злополуки в рудниците;
2. ограничаване и ликвидиране на аварии в рудниците, причини от пожари, експлозии на газ и въглищен прах, внезапни изхвърляния на въглища и газ, скални удари, водни пробиви, обрушвания и пропадания, нарушения на вентилацията и други фактори, застрашаващи здравето и живота на хората;
3. извършване на възстановителни работи за ликвидиране последиците от аварии, изискващи употребата на апарати за дихателна защита;
4. изпълняване на технически операции, представляващи опасност както в рудниците, така и на повърхностния комплекс в среда с отровни и задушливи газове или други вещества;
5. участие в ликвидирането на аварии на повърхността, застрашаващи минните изработки или намиращите се в тях хора или съоръжения;
6. извършване на периодичен контрол на противопожарни заграждания, на противопожарни средства и пожароопасни обекти (гумено-транспортни ленти и др.). Записване на резултатите от проверката в специален журнал и докладване на главния инженер на рудника;
7. участие заедно с органите на противопожарната охрана при разглеждане и утвърждаване на плановете за предотвратяване и ликвидиране на авариите в рудниците и в другите обекти;
8. разучаване на плановете за предотвратяване и ликвидиране на аварии и участие при практическото им изпълнение (проиграване);
9. вземане по утвърден график на проби от отложен взривоопасен прах в рудничните изработки, както и на контролни газови проби от рудничния въздух;
10. обучение на нови спасители и запознаване на рудничното ръководство с нови типове самоспасители и минноспасителна апаратура;
11. системно запознаване с рудниците и обхождане по пътищата за изтегляне на работниците, предвидени в плана за предотвратяване и ликвидиране на авариите;
12. оказване на съдействие при осъществяване на научноизследователски и експериментални работи по минноспасително дело;
13. контрол за състоянието на минноспасителната апаратура, самоспасителите и приборите за измерване на вредни газове в рудничната атмосфера;
14. организиране, обучение и ръководене на доброволни спасителни групи в рудниците.
Чл. 9. Доброволните минноспасителни групи имат следните задачи:
1. спасяване на хора и оказване на първа помощ при аварии и злополуки;
2. ограничаване и ликвидиране на аварии и извършване на възстановителни работи в условия на безкислородна среда или в присъствие на отровни и задушливи газове и пари, както и при други вредни вещества.
Раздел III.
Предназначение и задачи на газоспасителните служби, газоспасителните пунктове и на доброволните газоспасителни групи
Чл. 11. Газоспасителните служби и пунктове имат следните задачи:
1. спасяване на хора и оказване на първа помощ при аварии в комбинатите, заводите, предприятията, цеховете и другите обекти;
2. ограничаване и ликвидиране на аварии в среда с отровни и задушливи газове и пари или други вредни вещества;
3. разработване и провеждане на предпазни мероприятия за предотвратяване на задушавания, отравяния, запалвания на газове и пари;
4. контрол и наблюдение при извършване на технически, ремонтни и други дейности, при които могат да се появят отровни, задушливи и взривоопасни газове и пари и други вредни вещества;
5. проверки и системен контрол за откриване на отровни, задушливи и взривоопасни газове и пари и вредни вещества в химическите, металургичните комбинати, заводи, предприятия, цехове и помещения;
6. участие заедно с органите на противопожарната охрана при разглеждане и утвърждаване на плановете за предотвратяване и ликвидиране на аварии в химическите и металургичните комбинати, заводи, предприятия и цехове;
7. разучаване на плановете за предотвратяване и ликвидиране на аварии и участие при практическото им изпълнение (проиграване);
8. участие при разработване и реализиране на мероприятия за ограничаване възникването на аварии и повишаване безопасността на работата в заводите, предприятията, цеховете и работните помещения;
9. осигуряване обучението на работниците и инженерно-техническите работници по газоспасително дело;
10. оказване съдействие при осъществяване на научноизследователските и експерименталните работи по газоспасително дело;
11. организиране и ръководене на доброволни спасителни групи в цехове и обекти, в които това е необходимо;
12. съхраняване, поддържане и контрол на дихателната, съживителната и друга апаратура на личния състав на спасителната служба, както и на дихателната апаратура, давана за ползуване от работниците.
Чл. 12. Доброволните газоспасителни групи имат следните задачи:
1. спасяване на хора и оказване на първа помощ при аварии и злополуки;
2. ограничаване и ликвидиране на аварии и извършване на възстановителни работи в условията на безкислородна среда или в присъствие на отровни задушливи газове и пари, както и при други вредни вещества.
Глава втора.
ОРГАНИЗАЦИЯ, РЪКОВОДСТВО И СЪСТАВ НА СПАСИТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ
Чл. 13. (1) Всяко минно предприятие или друго подобно предприятие, занимаващо се с подземен добив на полезни изкопаеми или със
строителство на подземни обекти, е длъжно да организира минноспасителна служба, минноспасителен пункт или доброволна спасителна група.
(2) В зависимост от броя и отдалечеността на рудниците и обектите и възможностите за придвижване предприятието може да се обслужва от една минноспасителна служба или заедно с нея и от минноспасителни пунктове, прикрепени към отделни рудници и обекти на предприятието.
(3) Две или повече минни предприятия, намиращи се в близост, могат да ползуват една минноспасителна служба, ако за това има съгласие на съответните висшестоящи органи и сключен договор с предприятието, към което е организирана минноспасителната служба.
Чл. 20. (1) Най-малката организационна единица в спасителната служба е отделението.
(2) В минноспасителната служба едно отделение се състои от старши спасител на отделение, петима спасители (от които един дежурен на телефона), медицински техник - спасител, и водач на моторно превозно средство.
(3) В газоспасителната служба едно отделение се състои от старши спасител на отделение, трима газоспасители (от които един дежурен на телефона) и водач на моторно превозно средство.
(4) В минноспасителния пункт едно отделение се състои от старши спасител на отделение, петима спасители (от които един дежурен на телефона) и водач на моторно превозно средство (за пунктове с числен състав над 15 души).
(5) В газоспасителния пункт едно отделение се състои от старши газоспасител на отделение, трима газоспасители (от които един дежурен на телефона) водач на моторно превозно средство (за пунктове с числен състав над 12 души).
(6) В доброволната минноспасителна група едно отделение се състои от петима спасители, един от които се определя за отговорник на групата.
(7) В доброволната газоспасителна група едно отделение се състои от трима спасители, един от които се определя за отговорник на отделението.
Чл. 21. (1) За началник на минноспасителната служба се назначава минен инженер със специалност разработка на полезни изкопаеми и най-малко 3 години подземен трудов стаж или минен техник със специалност разработка на полезни изкопаеми и най-малко 5 години подземен трудов стаж.
(2) За началник на газоспасителната служба се назначава инженер-химик(металург) с трудов стаж най-малко 2 години или среден техник химик(металург) с трудов стаж най-малко 4 години.
(3) За минноспасителната служба с числен състав над 35 души и за газоспасителната служба с числен състав над 25 души се назначава зам.-началник при условията на предходните ал. 1 и 2.
(4) За отговорник на минноспасителния или газоспасителния пункт се назначава среден техник (минен, химик или металург) с трудов стаж най-малко 2 години или спасител с трудов стаж като такъв най-малко 5 години.
(5) За старши спасител на доброволната спасителна група се назначава работник с най-малко осмокласно образование и трудов стаж най-малко 3 години.
Чл. 22. (1) Началникът (зам.-началникът) на минноспасителната служба или на газоспасителната служба и отговорникът на спасителния пункт се назначават от директора на предприятието и са му пряко подчинени.
(2) Старши спасителят на доброволна група от спасители се назначава от директора на предприятието и е подчинен на прекия си ръководител.
(3) Останалият изпълнителски персонал в минноспасителната служба, в газоспасителната служба, спасителните пунктове и доброволните спасителни групи се назначава от директора на предприятието по предложение на началника на минноспасителната служба, на газоспасителната служба, на отговорника на спасителния пункт и старши спасителя на доброволната спасителна група.
Чл. 23. Личният състав на минноспасителната служба се състои от:
1. началник;
2. зам.-началник (при състав на минноспасителната служба над 36 души);
3. механик - отговорник по дихателно-съживителната апаратура;
4. механик по проверката и поддържането на приборите за контрол на рудничния въздух (метанометри, интерферометри, определители на кислород и др.);
5. старши спасител на смяна (при едновременно дежурство на повече от едно отделение);
6. старши спасител на отделение;
7. спасители;
8. лекар или медицински техник-спасител с подготовка по реанимация и травматология (при състав на минноспасителната служба над 35 души);
9. водачи на моторни превозни средства;
10. домакин и друг спомагателен персонал (при състав на минноспасителната служба над 35 души).
Чл. 24. Личният състав на газоспасителната служба се състои от:
1. началник;
2. зам.-началник (при състав на газоспасителната служба над 25 души)
3. старши газоспасител на смяна (при едновременно дежурство на повече от едно отделение);
4. механик (шлосер по ремонт на апаратурата);
5. старши газоспасител на отделение;
6. газоспасители;
7. лаборанти за газов анализ;
8. медицински техник-спасител с подготовка по реанимация, промишлена токсикология и травматология (за газоспасителни служби със състав над 25 души и в случаите, когато няма организирано денонощно дежурство от здравните органи);
9. водачи на моторни превозни средства;
10. домакин и друг спомагателен персонал (при състав на газоспасителната служба над 25 души).
Чл. 25. Личният състав на спасителния пункт се състои от:
1. отговорник;
2. старши спасител на отделение;
3. спасители.
Чл. 26. Личният състав на доброволната спасителна група се състои от:
1. старши спасител на доброволната спасителна група;
2. спасители (от които по един отговорник на доброволна спасителна група за всяка смяна)
Чл. 27. За спасители в спасителните служби могат да се назначават лица:
1. от 23- до 40-годишна възраст за минноспасителните служби, минноспасителните пунктове и доброволните минноспасителни групи и подземен стаж като майстор-копачи, крепачи, шлосери и електрошлосери най-малко 3 години;
2. от 23- до 45-годишна възраст за газоспасителните служби, газоспасителните пунктове и доброволните газоспасителни групи и трудов стаж в химически, металургични заводи и предприятия най-малко 1 година;
3. със завършено най-малко осмокласно образование;
4. преминали медицински преглед съгласно действуващите разпоредби на МНЗ;
5. издържалите изпит по специална програма за минни спасители и газоспасители;
6. след навършване на 50-годишна възраст - за спасителите от минноспасителните служби и минноспасителните пунктове, и 55-годишна възраст- за спасителите от газоспасителните служби и газоспасителните пунктове, същите да се преназначават на друга подходяща работа.
Чл. 29. Всяка спасителна служба трябва да има:
1. служебно помещение;
2. помещение с оперативно предназначение за съхраняване на апаратите и другата материална част;
3. помещение за зареждане на кислородни бутилки;
4. помещение за ремонт на апаратурата;
5. помещение за лаборатория за газови анализи (в случай че към предприятието няма лаборатория);
6. учебна зала;
7. учебен полигон (само за минноспасителните служби);
8. спални и сервизни помещения (само за минноспасителните служби);
9. складово помещение;
10. гараж за оперативните моторни превозни средства и санитарните линейки;
11. спортна площадка (само за минноспасителните служби).
Чл. 30. Всеки спасителен пункт трябва да има:
1. служебно помещение;
2. помещение с оперативно предназначение за съхраняване на апаратите и другата материална част;
3. помещение за зареждане на кислородни бутилки;
4. спално и сервизно помещение (само за минноспасителните пунктове);
5. складово помещение;
6. спортна площадка (само за минноспасителните пунктове).
Чл. 31. Всяка доброволна спасителна група трябва да има:
1. служебно помещение;
2. помещение за съхраняване на апаратите и другата материална част;
3. складови помещения.
Глава трета.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РЪКОВОДНИЯ И ИЗПЪЛНИТЕЛСКИЯ СЪСТАВ НА СПАСИТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ
Чл. 32. Началникът на минноспасителната служба, на газоспасителната служба и отговорникът на спасителния пункт са длъжни:
1. да отговарят за обучението и боеготовността, да участвуват и да ръководят дейността на спасителните служби при ликвидиране на аварии в съответствие с изискванията на аварийния план, създалото се положение и тази наредба;
2. да изпълняват задачи, произтичащи от действуващите правилници, наредби и инструкции, отнасящи се до спасителната дейност и противопожарната охрана в рудниците, комбинатите, заводите, предприятията и другите обекти;
3. да упражняват контрол върху работата на подчинения им персонал;
4. да отговарят за обзавеждането, снабдяването и поддържането на спасителните служби с необходимите апарати, прибори и снаряжения, автомобили и др.;
5. да участвуват при разглеждането и утвърждаването на аварийните планове на рудниците, комбинатите, заводите, предприятията и другите обекти;
6. да предлагат назначаването на личния състав на спасителните служби, както и да правят предложения за награждаване или за дисциплинарни наказания;
7. съвместно с главния инженер на поделението да упражняват контрол по правилното използуване и съхраняване на дихателно-защитната апаратура в рудниците, комбинатите, заводите, предприятията и другите обекти;
8. да изготвят планове за периодична тренировка и да отговарят за тяхното изпълнение;
9. да провеждат изпити за приемане на спасители и да организират курсове за тяхната квалификация и преквалификация.
Чл. 33. Заместник-началникът на минноспасителната служба или на газоспасителната служба е длъжен:
1. при отсъствие да замества началника на минноспасителната служба или на газоспасителната служба и да изпълнява задълженията и правата по чл. 32, т. 1 до 9;
2. да съдействува и да подпомага началника на минноспасителната служба или на газоспасителната служба по ликвидирането на аварии както и по изпълнението на други задачи, възлагани от началника на минноспасителната служба или на газоспасителната служба.
Чл. 34. Механикът на минноспасителната служба и шлосерът по ремонт на апаратурата на газоспасителната служба са длъжни:
1. да отговарят за изправността, регулировката, поддържането и ремонта на дихателната, съживителната, контролната и спомагателната апаратура в спасителните служби;
2. при отправяне на спасителите към обекта, в който е станала авария, както и по време на аварията на място да контролират комплектността на апаратурата и снаряжението, необходими за извършване на действията по ликвидиране на аварията;
3. да осигуряват достатъчен резерв от пълни кислородни бутилки и алкални патрони по време на спасителните действия и ликвидиране на аварията;
4. да провеждат обучения на спасители и инженерно-техническите работници за работа със спасителна, дихателна, съживителна и контролна апаратура.
Чл. 35. Отговорникът на минно- и газоспасителния пункт е длъжен:
1. да отговаря за обучението и боеготовността на спасителите от спасителния пункт, да участвува и да ръководи техните действия при ликвидиране на аварии в съответствие с изискванията на аварийния план, създалото се положение, тази наредба и указанията на началника на минноспасителната служба и газоспасителната служба или отговорника по ликвидиране на аварията;
2. да отговаря за обзавеждането и снабдяването на спасителния пункт с необходимата апаратура и материална част и за нейното съхраняване и поддържане;
3. да участвува при разглеждане на аварийните планове на обектите, които обслужва спасителният пункт;
4. да упражнява контрол по правилното използуване и съхраняване на дихателно-защитната апаратура в обектите, които обслужва спасителният пункт;
5. да провежда тренировки със спасителите от спасителния пункт по програма, съгласувана с началника на спасителната служба, а за самостоятелните спасителни пунктове - съгласувано с прекия си ръководител;
6. да отговаря за правилното и своевременно водене на документацията;
7. всяко полугодие да съставя отчети за дейността на спасителния пункт, да прави предложения пред началника на спасителните служби или прекия си ръководител за подобряване работата на спасителния пункт.
Чл. 36. Старши спасителят на доброволната спасителна група е длъжен:
1. да организира и ръководи дейността на доброволната спасителна група и да извършва работи, определени в тази наредба, инструкции, предписания и указания на прекия му началник;
2. да се грижи за обзавеждането, снабдяването, състоянието, изправността, зареждането и др. на спасителната техника и съоръжения;
3. да провежда обучението и тренировките на доброволните спасители;
4. да участвува при разглеждането и приемането на плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии;
5. да отговаря за правилното и своевременно водене на документацията;
6. всяко полугодие да съставя отчети за дейността на доброволната спасителна група, да прави предложения пред ръководството на предприятието или пред началника на спасителните служби за подобряване на работата.
Чл.37. Старши спасителят на смяна в минноспасителната служба е длъжен:
1. да ръководи дейността на смяната съгласно даваните му от началника на минноспасителната служба указания и да извършва работи, определени от съответните предписания, инструкции и тази наредба;
2. при постъпване на смяна да се информира за състоянието на дихателната и съживителната апаратура и материалната част, включително и за моторните превозни средства;
3. по време на дежурство да провежда занятия със спасителите съгласно плановете за тяхната подготовка, тренировка и квалификация;
4. непосредствено да участвува и да изпълнява всички спасителни работи по време на спасяване и ликвидиране на аварии.
Чл. 38. Старши спасителят на смяна (началникът на смяна) в газоспасителната служба е длъжен:
1. да ръководи дейността на смяната съгласно даваните му от началника на газоспасителната служба указания и да извършва работи, определени от съответните предписания, инструкции и тази наредба;
2. при постъпване на смяна да се информира за състоянието на дихателната и съживителната апаратура и материалната част, включително и моторните превозни средства;
3. да изпраща спасители с необходимите съоръжения по цеховете и обектите при извършване на ремонти и прегледи;
4. да изисква от завърналите се от работа в газоопасни места спасители наряд-допуските и да ги подрежда за съхраняване;
5. по указания на началника на газоспасителната служба да подменя аварийната газозащитна апаратура, раздадена по цеховете и обектите;
6. непосредствено да ръководи, да участвува и да изпълнява всички спасителни работи по време на ликвидиране на авария.
Чл. 39. Старши спасителят на отделение в спасителната служба е длъжен:
1. да ръководи дейността на отделението. Той е пряко подчинен на старши спасителя на смяна в минноспасителната служба, газоспасителната служба или на отговорника на спасителния пункт;
2. да отговаря за боеготовността на отделението и да изпълнява всички спасителни работи през време на ликвидиране на аварии;
3. да провежда практическото обучение и тренировките на спасителите от отделението.
Чл. 40. Спасителите от спасителната служба са длъжни:
1. да изпълняват всички спасителни работи и задачи в съответствие с указанията на прекия си началник;
2. да участвуват редовно във всички обучения и тренировки за ликвидиране на аварии;
3. да повишават професионалната и физическата си подготовка и да усъвършенствуват сръчността и умението си с оглед справяне при най-трудни и опасни положения;
4. да стопанисват, проверяват, поддържат и презареждат под контрола на механика или началника на спасителната служба личната апаратура, с която работят (без спасителите от доброволните спасителни групи);
5. да знаят да оказват първа помощ на пострадалите при аварии.
Чл. 41. Лекарят или медицинският техник е длъжен:
1. да познава дихателната и съживителната апаратура и да може да работи с тях;
2. по време на дежурство да запознава спасителите с начините на оказване на първа помощ и да следи за санитарното състояние на помещенията на спасителната служба;
3. при ликвидиране на аварии:
а) да оказва медицинска помощ на пострадалите на място и по време на пренасянето им;
б) да се грижи за незабавното им изпращане в здравно заведение;
в) да следи за здравословното състояние на спасителите.
Чл. 42. Лаборантът от газовата лаборатория при спасителната служба или от химическата лаборатория на предприятието е длъжен:
1. да познава устройството и начина на действие с апаратурата за газов анализ и да може да извършва анализи на газовете, които са специфични за рудниците, комбинатите, заводите, цеховете и други обекти, застрашаващи живота и здравето на работниците;
2. да знае свойствата на отровните и задушливите газове, пари и други вредни вещества и пределно допустимите им концентрации;
3. да извършва профилактични измервания по цехове и работни места съгласно утвърдения график (само за газоспасителната служба);
4. да вписва резултатите от анализите съгласно установената за това документация;
5. при концентрация на отровни и задушливи газове и пари и други вредни вещества над пределно допустимите незабавно да уведомява началника на смяната и началника на спасителната служба;
6. да знае да оказва първа помощ при отравяния, задушавания, химически и термични изгаряния и при попадане под напрежение.
Чл. 43. Водачите на моторни превозни средства на спасителната служба са длъжни:
1. при явяване на работа да докладват на началника на спасителната служба състоянието на поверените им моторни превозни средства;
2. да се грижат за тяхната изправност;
3. да познават дихателната и съживителната апаратура и да могат да работят с нея при оказване на помощ.
Глава четвърта.
ОБУЧЕНИЕ НА РЪКОВОДНИЯ И ИЗПЪЛНИТЕЛСКИЯ СЪСТАВ НА СПАСИТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ
Чл. 48. (1) Изпълнителският състав ежегодно да се обучава по специална програма, одобрена от зам.-директора по производствено-техническите въпроси, която да обхваща теоретични и практически занятия.
(2) Програмата за обучение на изпълнителския състав да включва:
1. въпроси по състава на атмосферата, действие, последици и откриване на отровни и задушливи газове, пари и други вредни вещества;
2. дихателна и съживителна техника, начини на действие на филтриращи, изолиращи и съживителни апарати;
3. начини и действия за ликвидиране на аварии, предвидени в плана за предотвратяване и ликвидиране на авариите;
4. специфични дейности в среда с отровни и задушливи газове, пари и други вредни вещества при извършване на ремонти, проверки и др.;
5. оказване на първа помощ на пострадали при аварии.
(3) Годишният обем на обучението за минноспасителната служба и минноспасителния пункт не трябва да е по-малко от 150 часа за теоретичните и 300 часа за практическите занятия, а за газоспасителните служби и газоспасителния пункт - не по-малко от 100 часа за теоретичните и 50 часа за практическите занятия.
(4) Практическите занятия с дихателни и съживителни апарати се извършват в производствени условия в рудниците, комбинатите, заводите, предприятията, цеховете и другите обекти.
Глава пета.
ОБЗАВЕЖДАНЕ НА СПАСИТЕЛНАТА СЛУЖБА
Чл. 49. (1) За изпълнение на задачите, регламентирани с тази наредба, спасителната служба да се обзавежда с дихателна, съживителна и контролно-измерителна апаратура, транспортно-технически средства, спомагателни съоръжения, инструменти и материали.
(2) Обзавеждането на едно отделение към минноспасителната служба или минноспасителния пункт се извършва съгласно приложение № 1.
(3) Обзавеждането на едно отделение към доброволната минноспасителна група се извършва съгласно приложение № 2.
(4) Обзавеждането на едно отделение към газоспасителната служба, газоспасителния пункт и доброволната газоспасителна група се извършва съгласно приложение № 3.
(5) За превозването на спасителите и материалната част спасителната служба се снабдява със следните автомобили:
1. специални аварийни автомобили с висока проходимост и с дежурна материална част;
2. санитарни линейки;
3. лек автомобил с висока проходимост за провеждане на профилактична дейност и за вземане на газови проби.
(6) Броят и видът на автомобилите да се определят от директора съгласувано с началника на спасителната служба.
Глава шеста.
ДЕЖУРСТВО В СПАСИТЕЛНАТА СЛУЖБА
Чл. 51. (1) В спасителната служба да се установява задължително дежурство в зависимост от сменността на работата.
(2) Дежурството в спасителната служба да се носи от спасители по график, одобрен от началника на спасителната служба или от отговорника на спасителния пункт.
(3) Дежурството в доброволните спасителни групи, които не са в състава на спасителната служба, да се носи по график, одобрен от ръководителя на поделението.
Чл. 54. (1) Дежурството в минноспасителната служба се изпълнява най-малко от едно отделение в състав съгласно чл. 20, ал. 2.
(2) Дежурството в газоспасителната служба се изпълнява най-малко от едно отделение в състав съгласно чл. 20, ал. 3.
(3) Дежурството в минноспасителния пункт се изпълнява от едно отделение в състав съгласно чл. 20, ал. 4.
(4) Дежурството в газоспасителния пункт се изпълнява от едно отделение в състав съгласно чл. 20, ал. 5.
(5) Дежурството в доброволната минноспасителна група се изпълнява от едно отделение в състав съгласно чл. 20, ал. 6.
(6) Дежурството в доброволната газоспасителна група се изпълнява от едно отделение в състав съгласно чл. 20, ал. 7.
Чл. 57. (1) Забранено е на спасителя, който е дежурен на телефона, да напуска поста си или да се занимава с други задачи.
(2) Дежурният спасител приема и предава всички служебни разпореждания и донесения. При получаване на съобщения за авария той е длъжен по най-бърз начин да събере колкото е възможно по-точна информация за станалото и веднага след това да включи сигнал "тревога".
(3) След подаване на сигнала "тревога" дежурният на телефона е длъжен да уведоми началника на службата или неговия заместник за аварията и да чака по-нататъшни разпореждания.
Глава седма.
ОБЯВЯВАНЕ НА ТРЕВОГА И ОПЕРАТИВНИ ДЕЙСТВИЯ
Раздел I.
Обявяване на тревога и оперативни действия на спасителната служба
Чл. 59. (1) В спасителната служба да се подават три вида тревога - учебна, пробна и бойна.
(2) Сигналът за тревога в спасителната служба се подава от дежурния спасител чрез алармена звънчева инсталация, сирена или камбана.
(3) Сигналът за тревога в доброволната спасителна група се подава от старши спасителя на групата, а в негово отсъствие - от най-старшия ръководител на поделението или обекта чрез телефон или устно.
(4) Алармената инсталация за подаване на сигнал за тревога се изпробва най-малко един път в месеца и резултатите от изпробването да се записват в специален журнал.
Чл. 71. След извеждане на хората от мястото на аварията и получаване на по-пълни сведения за обстановката да се разработва оперативен план за ликвидиране на аварията. Разработването на оперативен план е задължително, когато мерките, предвидени в аварийния план, се окажат недостатъчни или неприложими при новата обстановка.
Чл.72. (1) Оперативният план се разработва от отговорния ръководител по ликвидиране на аварията и от ръководителя на пристигналата на мястото на аварията спасителна част.
(2) При разногласие между двамата ръководители се изпълнява решението на отговорния ръководител по ликвидиране на аварията, доколкото то не противоречи на тази наредба.
Чл. 74. В командния пункт да се въвежда оперативен журнал, в който се записват:
1. времето на пристигане на спасителната част и численият й състав;
2. нареждания, давани от отговорния ръководител по ликвидиране на аварията;
3. часът на възлагане на задачите на изпълнителите на спасителните работи от ръководителя и краткото им съдържание;
4. имената на изпълнителите, които участвуват в спасителните работи;
5. аварийната обстановка и промените, които стават в нея през време на ликвидиране на аварията;
6. времетраенето, когато спасителите са били в обгазена среда, и кратко описание по изпълнение на задачите;
7. резултатите от анализа на газови проби и измерванията на температурата;
8. продължителността на ликвидиране на аварията и часът на освобождаване на спасителната част.
Раздел II.
Оперативни действия на минноспасителната служба, минноспасителните пунктове и доброволните минноспасителни групи
Чл. 77. (1) След запознаване с обстановката в района на аварията и по-специално със състоянието на вентилацията и на минните изработки да се организира подземна база за минноспасителната част.
(2) Базата по предходната алинея се устройва в изработка с чиста струя въздух в близост до границата, от която започва зоната с непригодна за дишане среда.
(3) В базата по ал. 1 да се разполагат дихателната и съживителната апаратура, съоръжения и материали, необходими за водене на спасителните работи.
(4) Базата по ал. 1 служи и за осъществяване на връзка на командния пункт с отделенията, извършващи спасителни работи. Тя трябва да има телефонна връзка в командния пункт.
Чл. 78. (1) Отделението, което влиза в непригодна за дишане среда, се състои най-малко от 5 човека, един старши спасител на отделение и четирима спасители.
(2) Освен личните си дихателни апарати отделението да носи и един резервен дихателен апарат или два изолиращи самоспасители.
(3) Влизането в непригодна за дишане среда се извършва само с проверени дихателни апарати.
(4) Транспортирането на дихателните апарати се извършва в специални сандъци или калъфи. Ако дихателните апарати са доставени в базата с транспортни средства преди използуването им, трябва да бъдат още веднъж проверени.
Чл. 82. (1) При извършване на спасителни работи и действия по ликвидиране на аварии, както и при отиване и връщане спасителите да работят и да се движат близко един до друг.
(2) За изпълнение на отделни задачи старшият на отделението по преценка може да изпраща трима спасители.
(3) При движение на отделението в задимена среда се опъва въже за ориентиране. Единият край на въжето да се завързва на входа на изработката, а другият (свободният) да се издърпва напред. Ако видимостта е по-малка от 1 м, спасителите да се свързват помежду си с въжета.
(4) В случай че отделението се движи в участък със силно разклонени изработки, на характерни места да се оставят маркировъчни светлини или други подходящи знаци и сигнали.
(5) При движение на отделението да се следи за състоянието на изработките и на съоръженията в тях.
Чл. 86. (1) Веднага след работа с дихателни апарати на спасителите се дава толкова часа почивка, колкото часове е работено с апаратите.
(2) При работа, извършвана при висока температура и влажност, да се дава удължена почивка по преценка на ръководителя на спасителната част.
(3) В изключително спешни случаи по преценка на ръководителя на спасителната част почивка на спасителите може да не се дава.
Чл. 87. (1) При откриване на пострадали в обгазена среда помощ да се оказва най-напред на тези, които дават признаци на живот. Те да се включват незабавно в изолиращи самоспасители или дихателни апарати, след което да се извеждат или изнасят на чиста струя за оказване на медицинска помощ.
(2) Починалите да се изнасят, след като спасителите са се убедили, че всички засегнати от аварията са намерени и живите са изведени или изнесени на чиста струя.
(3) На пострадалите, намиращи се в безсъзнание, да се прави изкуствено дишане до възстановяване на нормалното дишане.
(4) Изкуственото дишане се прекратява само по указания на лекаря или ако в момента няма такъв - след появата на така наречените смъртни петна.
Раздел III.
Разузнаване на обстановката
Чл. 88. (1) Разузнаването на обстановката да се извършва за получаване на по-пълни и по-точни данни за характера, размера и развитието на аварията.
(2) При наличие на достатъчно данни и сведения за обстановката по преценка на ръководителя по ликвидиране на аварията и на началника на спасителната част разузнаване може да не се извършва.
(3) Отговорен за разузнаване на обстановката е ръководителят на спасителната част.
(4) Ръководителят на спасителната част дава конкретно устно нареждане, в което посочва задачите на отделението, определя неговото снаряжение, маршрут, начин на свръзка с базата, както и осигуряването на резервно отделение.
(5) Старши спасителят на отделението, който се изпраща за разузнаване на обстановката, да носи със себе си работния и вентилационния план на участъка, в който е станала аварията.
(6) При провеждане на спасителни работи в непознат обект по възможност в отделението трябва да има спасител-водач, който познава обекта.
Раздел IV.
Гасене и ликвидиране на подземни пожари
Чл. 96. При гасене и ликвидиране на подземни пожари да се имат предвид:
1. наличието на хора зад пожарното огнище;
2. съществуващият до възникване на пожара вентилационен режим и възможността за промени в него вследствие поява на топлинна тяга;
3. газоотделянето (метаноотделянето);
4. скоростта на разпространение на пожара;
5. взаимното разположение на изработките в близост до пожара.
Чл. 97. При пожар да се вземат мерки за:
1. отстраняване възможността за разпространяване отделящите се от пожара газове в други изработки, в които се намират хора;
2. намаляване активността на пожара и загасяването му;
3. предотвратяване на експлозии.
Чл. 99. (1) Гасенето на пожара да се извършва от страната на чистата струя. Заедно с това да се вземат мерки за спиране разпространението на огъня по изходящата струя чрез устройване на водни и мъглови завеси, изграждане на временни огнеустойчиви прегради и образуване на негорими пояси(зони) чрез извеждане по протежение на определено разстояние на дървения крепителен материал.
(2) Гасенето на пожара може да се извършва и от страната на изходящата струя, ако температурата на въздуха позволява това и ако в близост до пожарното огнище минава чиста струя.
(3) В глухи изработки се забранява гасенето на пожар откъм задната част на изработката.
Чл. 101. При гасене на пожар по активен способ, т.е. чрез непосредствено въздействие върху пожарното огнище, да се спазва следното:
1. да се вземат мерки срещу падане на горящи маси от въглища или материал от тавана на изработката;
2. при гасене с вода подаването на водата се извършва от краищата към средата на пожарното огнище;
3. гасенето на запалени кабели, електродвигатели, трансформатори и други електросъоръжения да се извършва само след изключване на захранващото напрежение;
4. при източване и изгребване на горящи въглища от пожарното огнище крепежът да се подсилва в необходимия размер. Горящият материал да се извозва с вагони и да се осигурява непрекъснато оросяване на стените и пода на изработката с вода.
Чл. 102. При гасене на пожари чрез изолиране на пожарното огнище да се спазва следното:
1 да се подбира най-подходящ режим на проветряване, осигуряващ безопасни условия на работа до изолиране на изработката;
2. мястото в изработката, където се правят преградите, да бъде в здрави напукани скали или въглища с най-малък профил (сечение) на изработката;
3. обемът на пространството, който ще се изолира, да бъде минимален;
4. изолиращите прегради да се изграждат при предварително направен подкоп с пода, стените и тавана на изработките. Дълбочината на подкопа във временните прегради да е в здраво място, но не по-малко от 0,3 м, а за постоянните прегради - не по-малко от 0,5 м в скала и 1 м във въглища;
5. постоянните прегради да се изграждат от тухли, бетонни блокове или лят бетон;
6. крепежът да се подсилва на разстояние 10 м от двете страни на изолиращите прегради;
7. през горната част на всяка преграда да преминават два тръбопровода - единият за вземане на газови проби и за измерване на налягането, а вторият - за евентуално подаване на инертен газ. В долната част на преградата да преминава тръбопровод с коленообразно огъната част, предварително напълнена с вода (воден затвор), за изтичане на водата.
Чл. 104. (1) При гасене на пожар в рудниците, опасни поради отделяне на метан, непрекъснато да се контролират промените в количеството на постъпващия към пожарното огнище въздух и да се следи за концентрацията на метан, въглероден окис, въглероден двуокис, кислород и водород в изходящата от пожара струя.
(2) За да се избегне опасността от експлозии на метан и други горими газове по време на гасене на пожара, трябва да се прави изчисление на необходимото количество въздух, което трябва да се подава към пожарния участък, и на времето за натрупване и образуване на взривоопасна смес.
(3) При неблагоприятна промяна във вентилационния режим на пожарния участък спасителите да се изтеглят на безопасно място.
(4) Определянето на безопасното място да се извършва от отговорния ръководител по ликвидиране на аварията и от ръководителя на спасителната част.
Раздел V.
Ликвидиране на последиците от експлозия на метан и въглищен прах
Раздел VI.
Дейност при пластове, опасни по внезапни изхвърляния на въглища и газ
Чл. 116. При внезапни изхвърляния на въглища и газ да се спазва следното:
1. по най-бърз начин да се извършват разкриването и освобождаването на затрупаните от въглища или скална маса работници;
2. през време на извършване на спасителните работи да се наблюдава забоят, в който е станало изхвърлянето, с цел своевременното изтегляне на работниците при забелязване на признаци за повторно изхвърляне;
3. да се подава колкото е възможно по-голямо количество въздух в изработката и да се възстановява нормалното проветряване;
4. при внезапни изхвърляния, съпроводени с голямо газоотделяне, да се проверяват съседните забои за обгазени работници.
Раздел VII.
Ликвидиране на последици от пропадания
Чл. 118. Достигането до пострадалите в пропадналото място да се осъществява посредством:
1. разчистване и направа на проход в пропадналия масив;
2. прокарване на нова обходна изработка в здрав масив;
3. пробиване на спасителен сондаж с минимален диаметър 480 мм, който да се извършва най-напред с диаметър 65 или 105 мм и след това да се разширява до 480 мм.
Чл. 119. (1) При големи пропадания да се започва едновременно прокарване на няколко спомагателни обходни изработки при условие, че те взаимно не си влияят по устойчивост.
(2) Преди прокарване на изработките да се подсилва крепежът около пропадналата зона.
(3) По време на прокарване на изработките внимателно да се следи за състоянието на горнището (тавана) на стените и за проявите на скалния натиск с цел предотвратяване на повторно пропадане.
Ликвидиране на последици от пробиви на вода,
материал от затлачване и др.
Чл. 121. (1) При нахлуване на вода и наводняване на изработки незабавно да се извеждат работниците от най-ниските хоризонти, а след това- и от останалите.
(2) За извеждане на работниците да се използуват изработки, имащи връзка с по-горните хоризонти или с повърхността.
Чл. 122. (1) След извеждане на работниците да се вземат мерки за спиране на по нататъшното нахлуване на вода в изработките.
(2) За преграждане пътя на водата да се устройват временни прегради от торби с пясък, глина, инертен прах и други материали.
(3) При невъзможност да се спре водата тя да се насочва към по-нисколежащите изработки, от които работниците са вече изведени и в които няма ценни електросъоръжения и машини.
Чл. 126. (1) При невъзможност за изтегляне по изходните изработки работниците трябва да потърсят убежище в глухи комини.
(2) При спасяване на работници, потърсили убежище от наводнение в глухи комини, понижаването на водното ниво да се извършва постепенно поради опасност от рязко спадане на свръхналягането.
(3) В началото на сондаж, прокарван до комин, в който са потърсили убежище работници, трябва да има осигурително устройство (пренвентор) за херметизиране на сондажния отвор и регулиране на налягането в него.
Раздел IX.
Оперативни действия на газоспасителната служба, газоспасителните пунктове и на доброволните газоспасителни групи
Чл. 129. (1) Оперативните действия на газоспасителната служба и на газоспасителните пунктове да обхващат:
1. действия, свързани с профилактиката;
2. действия при прегледи и ремонти в среда с отровни и задушливи газове и пари и други вредни вещества;
3. действия при ликвидиране на аварии.
(2) Оперативните действия на доброволните газоспасителни групи да обхващат:
1. действия при ликвидиране на аварии;
2. действия при извършване на ремонти в среда с отровни и задушливи газове и пари - само в изключителни случаи и при разпореждане на ръководителя на предприятието.
Раздел X.
Действия, свързани с профилактиката
Чл. 130. (1) Газоспасителните служби и газоспасителните пунктове организират и осъществяват постоянен контрол за състава на въздуха в работните места, в които се отделя или съществува опасност от отделяне на отровни и задушливи газове и пари и други вредни вещества.
(2) Към всяка газоспасителна станция или газоспасителен пункт да има химическа лаборатория за извършване на анализи на газовъздушни и паровъздушни смеси и за други вредни вещества, които се отделят при технологичните процеси.
(3) При наличие на заводска или цехова химическа лаборатория, в която могат да се извършват анализи по предходната алинея, друга лаборатория не се открива.
Чл. 131. (1) Вземането на проби да се извършва по инструкция, утвърдена от зам.-директора по производствено-техническите въпроси (гл. инженер), в която да се посочват работните места и периодичността, броят и видът на пробите.
(2) Вземането на проби извън инструкцията е задължително при извършване на ремонти, при обгазявания вследствие нарушаване на технологичния режим, при аварии и др.
(3) Резултатите от анализите на пробите да се записват в журналите за контрол на работната среда в цеховете и в журнала на лабораторията.
(4) При концентрация на отровни и задушливи газове и пари и на други вредни вещества над пределно допустимите концентрации извършващият анализа незабавно да уведомява началника на смяната и началника на газоспасителната служба или отговорника на газоспасителния пункт.
Раздел XI.
Действия при прегледи и ремонти в среда с отровни и задушливи газове и пари и други вредни вещества
Чл. 132. При извършване на прегледи и ремонти на апаратура и съоръжения, при поставяне на заглушки по газопроводите, при подмяна на отделни звена от газопроводи, както и при всички технологични операции, които се извършват в среда, в която отровните и задушливите газове и пари и другите вредни вещества са над пределно допустимите концентрации или при които е възможно да се образуват такива концентрации, газоспасителната станция и газоспасителните пунктове са длъжни:
1. да изискват да им бъде представен от началника на цеха наряд-допуск за предстоящите работи;
2. да изпратят дежурен спасител, който да присъствува на работите, които ще се извършват.
Чл. 133. (1) В наряд-допуска да се записват работното място, мерките за безопасност, които ще бъдат взети преди започване, през време и след завършване на работата, и защитните средства, с които ще се работи(кислородни апарати, шлангови апарати, филтърни противогази), и др.
(2) Наряд-допускът се подписва от началника на цеха. В особено опасни случаи наряд-допускът се утвърждава от зам.-директора по производствено-техническите въпроси (гл. инженер).
(3) Допускането до работа се разрешава от началника на смяната след проверка, че мерките за безопасност, записани в наряд-допуска, са изпълнени.
Чл. 135. (1) При извършване на прегледи, ремонти и др. на апарати и съоръжения е забранено влизането на повече от едно лице в един съд.
(2) При прегледи, ремонти и др. на апарати и съоръжения, чиято вътрешност е разделена на етажи и влизането в които се извършва през самостоятелен люк, могат да работят повече от едно лице.
(3) В изключителни случаи, когато в един апарат или съоръжение се налага да работят две или повече лица и влизат през един люк, да се разработват допълнителни мерки за безопасност, съгласувани чрез зам.-директора по производствено-техническите въпроси (гл. инженер).
Чл. 136. Спасител, който присъствува на ремонт, преглед или на други технологични операции, е длъжен:
1. да проверява личния си дихателен апарат, дихателните апарати и специалното защитно облекло на работниците;
2. да проверява и следи за състоянието на работната площадка и нейното обезопасяване;
3. да проверява херметичността на маската към главата на работника и здравината на пояса и сигналното въже, което в случай на нужда трябва да послужи за изтегляне на работника;
4. да държи свободния край на сигналното въже, да наблюдава действията на работещия и да поддържа непрекъсната връзка с него. В случай, че не може да се осъществи видима връзка между газоспасителя и работника, двамата периодично си подават сигнали чрез издърпване на въжето;
5. при подаден сигнал от работещия или при признаци на влошаване на неговото състояние спасителят да му оказва помощ незабавно;
6. да следи при ползуване на шлангови апарати въздуходувката да бъде непрекъснато включена, а при спиране на електрозахранването да предприеме ръчно подаване на въздух до излизане на работника;
7. да наблюдава шланговете да не се прегъват и да не се поставят върху тях предмети, части и др., които могат да прекъснат подаването на въздух към работещия;
8. да следи при ползуване на кислороден апарат от работещия налягането в бутилката да не е под 20 кг/кв.см;
9. да прекратява работата, ако работещият снеме маската (мундщука) или пояса или ако той наруши изискванията за безопасност;
10. след завършване на работата да взема наряд-допуска, да прибира в станцията използуваните апарати, да ги почиства и зарежда;
11. да уведомява отговорните за прегледа и ремонта лица, че те са завършени, да иска закриване на наряд-допуска и да докладва на старши спасителя на смяната за изпълнението на задачите.
Раздел XII.
Действия на газоспасителната служба, газоспасителните пунктове и доброволните газоспасителни групи при аварии
Чл. 138. (1) Спасителните и възстановителните операции в среда с отровни и задушливи газове и пари или други вредни вещества газоспасителната служба, газоспасителните пунктове и доброволните газоспасителни групи да извършват с отделение, състоящо се най-малко от трима души.
(2) При липса на информация за мястото, откъдето започва опасната среда, старши спасителят на отделението е длъжен да осигурява измервания на концентрациите с газоопределител.
(3) Влизането и действията на спасителите в опасната среда се извършва само с изолиращи спасителни апарати.
(4) Влизането и работата с филтриращи противогази да се допуска само в случай че има пълни данни за концентрацията на отровните и задушливите газове и пари и други вредни вещества и че тези данни позволяват влизане и работа с филтриращи противогази.
(5) В помещенията, в които има разлята киселина, да се използува киселиноустойчиво въже.
Чл. 141. (1) В спасителната служба и спасителните пунктове да се води следната документация:
1. поименен списък на спасителите;
2. журнал (дневник) за вдигане в тревога на спасителната служба и спасителните пунктове независимо по какъв начин е предадено съобщението за тревога;
3. дневник за приемане и предаване на смяната;
4. рапортна книга, в която се отбелязват излизанията и изпълнението на задачите;
5. журнал или картотека за периодична проверка за изправността на дихателната и съживителната апаратура;
6. график за дежурството на спасителите;
7. рапортна книга за профилактичната дейност;
8. журнал за резултатите от газовите анализи;
9. журнал за издаване и закриване на наряд-допуска за прегледи и ремонт (за газоспасителната служба и газоспасителните пунктове);
10. журнал за движение на дихателната апаратура по цеховете (газоспасителните служби и газоспасителните пунктове).
(2) В доброволните спасителни групи да се води документацията по т. 1, 2, 4, 5 и 6 на предходната алинея.
§ 1. (1) Забраняват се възлагането и изпълнението на заповеди и нареждания, които противоречат на тази наредба.
(2) Забраняват се възлагането и изпълнението на несвойствени задачи на личния състав на минноспасителната служба, газоспасителната служба, спасителните пунктове и доброволните спасителни групи.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи се издава на основание чл. 4, ал. 4 от Кодекса на труда, т. 4 от Постановление № 15 на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи за по-нататъшно подобряване охраната на труда (ДВ, бр. 58 от 1973 г.), Постановление № 56 на Министерския съвет за утвърждаване на организационна структура и Правилник за функциите и задачите на КТРЗ (ДВ, бр. 87 от 1976 г.) и инструкция № А-1-404 от 27 октомври 1967 г. на Министерския съвет за реда и начина на изработване и утвърждаване на държавни и ведомствени (отраслови) правилници и норми по безопасността на труда.
§ 3. Изпълнението на тази наредба съгласно
Постановление № 15 на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи от 1973 г. (ДВ, бр. 58 от 1973 г.) се възлага на министерствата и другите ведомства, които експлоатират или извършват ново
строителство на предприятия и обекти, посочени в
чл. 1.
§ 4. Указания по прилагането на наредбата се дават от Централния съвет на Българските професионални съюзи след съгласуване с Министерството на народното здраве и другите заинтересувани министерства и ведомства.
§ 5. Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на държавните и профсъюзните органи по охраната на труда.
§ 6. Наредбата е съгласувана с Министерството на народното здраве, Министерството на вътрешните работи, ЦК на Профсъюза на миньорите, металурзите, енергетиците и геолозите, ЦК на Профсъюза на работниците от химическата промишленост, Министерството на химическата промишленост, Министерството на
енергетиката, Министерството на металургията и минералните ресурси и Министерството на
строителството и строителните материали.
§ 7. С тази наредба се отменя Правилникът за устройството и организацията на спасителните команди към минните предприятия от 1966 г.
§ 8. Наредбата влиза в сила от 1 септември 1978 г.
Приложение № 2 към чл. 49, ал. 3
Приложение № 2 към чл. 49, ал. 3
| Минимално обзавеждане на отделение към доброволна минноспасителна група |
| |
| № по |
Наименование |
Мярка |
Коли- |
| ред |
|
|
чество |
| 1 |
2 |
3 |
4 |
| 1. |
Дихателни изолиращи апарати с четиричасово действие |
бр. |
7 |
| 2. |
Резервни бутилки за дихателни изолиращи апарати |
" |
21 |
| 3. |
Резервни регенеративни патрони за дихателни изолиращи |
|
|
| |
апаратури |
" |
35 |
| 4. |
Пулмотор |
" |
1 |
| 5. |
Инхалатори |
" |
3 |
| 6. |
Резервни бутилки за пулмотора |
" |
3 |
| 7. |
Ороспиратори за изкуствено дишане |
" |
2 |
| 8. |
Самоспасители - изолиращи |
" |
3 |
| 9. |
Контролен набор за проверка на дихат. |
|
|
| |
изол. апарати |
" |
1 |
| 10. |
Метанометри (за рудниците, опасни по метан) |
" |
2 |
| 11. |
Газооткриватели (тип мехче с индикаторни тръбички) |
" |
1 |
| 12. |
Термометри (живачни) |
" |
2 |
| 13. |
Анемометри |
" |
1 |
| 14. |
Чанта с комплект от ключове за дихат. |
|
|
| |
изол. апарати |
" |
1 |
| 15. |
Чанта с медицински медикаменти |
" |
1 |
| 16. |
Комплект от инструменти (лост, брадва, лопата, кирка, |
|
|
| |
трион, тесла, чук, ножовка и др.) |
" |
1 |
| 17. |
Сгъваеми носилки с одеяло |
" |
2 |
| 18. |
Брезентови пердета за регулиране на вентилационната |
|
|
| |
струя |
" |
3 |
| 19. |
Ведра брезентови |
" |
2 |
| 20. |
Предпазни колани (пояси) |
" |
2 |
| 21. |
Диелектрични ръкавици |
" |
1 |
| 22. |
Диелектрични ботуши |
" |
1 |
| 23. |
Резервни лампи |
" |
3 |
| 24. |
Сигнални лампи |
" |
2 |
| 25. |
Пожарогасители с пяна |
" |
2 |
| 26. |
Пожарен шланг с щуцер 52 мм и дължина 50 м |
" |
1 |
| 27. |
Помпа за преливане на кислород |
" |
1 |
| 28. |
Барометър |
" |
1 |
| 29. |
Хидравличен крик |
" |
1 |
