НАРЕДБА ЗА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА МЕТРОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ ОТ 2003 Г.
Приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г.
Обн. ДВ. бр.98 от 7 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.96 от 30 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.40 от 16 Май 2006г., изм. ДВ. бр.80 от 3 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.56 от 22 Юли 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.22 от 24 Март 2015г., изм. ДВ. бр.86 от 27 Октомври 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2022г., отм. ДВ. бр.103 от 6 Декември 2024г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С наредбата се определят:
1. техническите и метрологичните изисквания към средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, наричан по-нататък "контрола", и тяхното използване по предназначение;
2. редът и методите за извършване на контрол на средства за измерване и редът за водене на регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване;
3. знаците, които удостоверяват резултатите от контрола на средствата за измерване.
Чл. 1а. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) (1) Средствата за измерване (СИ), които попадат в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване, приета с Постановление № 253 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 80 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 37 от 2007 г., бр. 98 от 2009 г., бр. 48 от 2010 г. и бр. 50 от 2014 г.), или на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на везни с неавтоматично действие, приета с Постановление № 114 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 52 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 1 и 85 от 2005 г., бр. 24 и 40 от 2006 г., бр. 37 от 2007 г. и бр. 50 от 2014 г.), се пускат на пазара или в действие след оценяване на съответствието им по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и приложимата наредба по чл. 7 ЗТИП и подлежат на последваща проверка по реда на тази наредба.
(2) Клинични електрически термометри с устройство за максимално показание, апарати за кръвно налягане, клинични дозиметри, електрокардиографи, аудиометри и диоптрометри в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и процедурите за оценяване на съответствието със съществените изисквания на медицинските изделия по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за медицинските изделия (ЗМИ), приета с Постановление № 186 на Министерския съвет от 2007 г. (обн., ДВ, бр. 65 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 106 от 2008 г.), се пускат на пазара или в действие след оценяване на съответствието им по реда на ЗМИ и подлежат на последваща проверка по реда на тази наредба.
(3) Средствата за измерване с ЕИО одобрен тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство, или на Турция, подлежат само на последваща проверка по реда на наредбата.
(4) Средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол съгласно чл. 5 от Закона за измерванията (ЗИ), с одобрен тип по реда на националното законодателство на друга държава - членка на ЕС, или на страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Турция, произведени и законно пуснати на пазара и, се пускат на пазара и/или в действие, при условие че осигуряват достоверност и точност на измерванията, отговарящи на изискванията на наредбата за съответното СИ, след вписване в регистъра и подлежат на последваща проверка по реда на тази наредба.
(5) Средствата за измерване по ал. 4, които не са преминали първоначална проверка, подлежат на такава по реда на тази наредба.
Глава втора.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ. ТЕХНИЧЕСКИ И МЕТРОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ. МЕТОДИ ЗА КОНТРОЛ
Раздел I.
Материални мерки за дължина
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) (1) Материалните мерки за дължина се пускат на пазара и/или в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на
Наредбата за съществените изисквания за оценяване на съответствието на средствата за измерване.
(2) Материалните мерки за дължина от одобрен тип се пускат на пазара и/или в действие след първоначална проверка.
Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) (1) При първоначална проверка на материалните мерки за дължина от одобрен тип се проверява всяка представена мярка за дължина или партиди от мерки за дължина съгласно приложение № 4.
(2) Първоначалната проверка включва:
1. външен оглед на мярката за дължина за съответствие с характеристиките на одобрения тип;
2. определяне на разликата в дължините между два последователни интервала съгласно приложение № 1:
а) по-малки от 1 см;
б) по-големи от 1 см;
3. определяне на грешките съгласно приложение № 2 на:
а) интервали, не по-големи от 1 см;
б) интервали, по-големи от 1 см;
в) номиналната дължина на мярката или всяко друго разстояние между които и да са два непоследователни скални знака.
Чл. 35. (1) По искане на производителя или на вносителя първоначалната проверка на партиди мерки за дължина може да се извърши по статистическия метод, посочен в приложение № 4 чрез проверка на извадка от партидата, когато лицето удостовери, че мерките вече са проверени.
(2) Статистическият метод се прилага, когато:
1. партидата се състои от мерки за дължина от един и същ тип;
2. мерките за дължина са от един и същ клас на точност;
3. мерките за дължина са произведени по един и същ начин.
(3) Ако партидата бъде отхвърлена при проверка по метод "А", лицето, което извършва първоначалната проверка, проверява целия размер на партидата (самостоятелно всяка мярка за дължина) или преустановява проверката и уведомява Главна дирекция "Метрологичен надзор".
(4) Ако партидата бъде отхвърлена при проверка по метод "Б", лицето, което извършва първоначалната проверка, уведомява Главна дирекция "Метрологичен надзор". Производителят или вносителят може да представи същата или друга партида за първоначална проверка. В този случай последната представена партида се поставя непосредствено в края на реда на представяне. Ако тази партида не бъде приета и при втората проверка, лицето, което извършва първоначалната проверка, проверява целия размер на партидата (самостоятелно всяка мярка за дължина).
(5) В случай на често отхвърляне на партиди, за което производителят е уведомен и е предприел коригиращи мерки, които не са довели до съответствие с одобрения тип, лицето, което извършва първоначалната проверка, уведомява Главна дирекция "Метрологичен надзор", че са налице основания, които могат да доведат до отменяне на одобрения тип.
Раздел II.
Везни с неавтоматично действие
Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) (1) Везните с неавтоматично действие се пускат на пазара и/или в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на везни с неавтоматично действие, и подлежат на последващи проверки по реда на наредбата, когато се използват за измерване на маса:
1. за целите на търговски плащания;
2. при пресмятане на такси, тарифи,
данъци, глоби, възнаграждения, надбавки, обезщетения или други подобни плащания;
3. при прилагане на нормативни актове и за експертизи по съдебни дела;
4. в медицината при определяне теглото на пациенти за целите на лекарското наблюдение, диагностиката и лечението;
5. при приготвяне на лекарствени средства в аптеките и при извършване на анализи в медицински и фармацевтични лаборатории;
6. при определяне на цена в зависимост от измерената маса при директна продажба и при производство на предварително опаковани количества продукти.
(2) Везните с неавтоматично действие, пуснати в употреба по реда на глава четвърта от ЗИ до 1 януари 2007 г., подлежат на последващи проверки по реда на наредбата, когато се използват за целите, определени в ал. 1.
(3) Везните с неавтоматично действие, предназначени за измерване на натоварването на ос/колело на превозни средства при извършване на контрол на движението по пътищата и/или на митнически контрол, могат да бъдат използвани за определяне на общата маса на превозните средства само когато при измерването всички оси/колела са разположени едновременно върху съответните части на устройствата за приемане на товара.
Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) (1) Последващата проверка на везни с неавтоматично действие, включително последваща проверка след ремонт, се извършва за установяване на съответствие с одобрения тип, ако има такъв, и:
1. удвоените максимално допустими грешки за съответния клас на точност съгласно БДС ЕN 45501 - при последваща проверка;
2. максимално допустими грешки за съответния клас на точност съгласно БДС ЕN 45501 - при последваща проверка след ремонт.
(2) Последващата проверка на везни с неавтоматично действие се извършва:
1. на мястото на употреба;
2. в лабораторни условия или на проверочни пунктове, когато пренасянето на везната до мястото на проверка не изисква разглобяването и на части или компоненти.
Раздел III.
Везни с автоматично действие
Чл. 84а. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) Везни с автоматично действие, използвани при производство на предварително опаковани количества продукти, при търговски плащания и при определяне на
данъци, такси и тарифи, се пускат на пазара и/или в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на
Наредбата за съществените изисквания за оценяване на съответствието на средствата за измерване, и подлежат на последващи проверки.
Чл. 84б. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) (1) Последващата проверка на везни с автоматично действие, включително проверката след ремонт, се извършва за установяване на съответствие с типа/проекта (ако има такъв) и максимално допустимите грешки, равни на тези при първоначална проверка, за съответния клас на точност съгласно:
1. OIML R 51 за автоматични сортиращи везни;
2. OIML R 61 за автоматични гравиметрични дозатори;
3. OIML R 107 за автоматични сумиращи везни с прекъснато действие (бункерни везни);
4. OIML R 50 за автоматични сумиращи везни с непрекъснато действие (лентови везни);
5. OIML R 106 за автоматични железопътни везни, измерващи в движение.
(2) Последващата проверка на везни с автоматично действие се извършва на мястото на употреба при нормални условия на работа.
Раздел III "а".
Везни с автоматично действие за измерване в движение на масата и на осовото натоварване на пътни превозни средства (Нов - ДВ, бр. 86 от 2022 г., в сила от 28.10.2022 г.)
Чл. 84г. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2022 г., в сила от 28.10.2022 г.) (1) Везните с автоматично действие за измерване в движение на масата и на осовото натоварване на пътни превозни средства (везни, измерващи в движение) са средства за измерване, предназначени да определят масата, натоварването на ос или натоварването върху група оси на пътни превозни средства, докато преминават през везната.
(2) Везните, измерващи в движение, трябва да показват масата в килограми (kg) или в тонове (t).
(3) Везните, измерващи в движение, се монтират в контролирана зона за измерване в съответствие с изискванията за монтаж.
(4) Този раздел се прилага за везни, измерващи в движение, въз основа на чиито показания се събират държавни вземания.
Чл. 84е. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2022 г., в сила от 28.10.2022 г.) (1) За определяне на масата на превозното средство везните, измерващи в движение, могат да са от следните класове на точност: 0,2, 0,5 и 1.
(2) За определяне на едноосовото натоварване и натоварването върху група оси везните, измерващи в движение, могат да са от следните класове на точност: А, В, С и D.
(3) Везните, измерващи в движение, могат да имат различни класове на точност за определяне на едноосово натоварване и за определяне на натоварването върху група оси.
(4) Връзката между класовете на точност за едноосово натоварване и за натоварването върху група оси и класовете на точност за масата на превозните средства е представена в таблица 1 към приложение № 11а.
Чл. 84ж. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2022 г., в сила от 28.10.2022 г.) (1) Максималната допустима грешка за определяне на масата на превозното средство по време на измерването му в движение е по-голямата от следните стойности:
1. стойността, изчислена съгласно таблица 2 към приложение № 11а, закръглена до стойността на най-близкото скално деление;
2. 1d x общия брой оси по време на първоначалната проверка или 2d x общия брой оси по време на последваща проверка.
(2) Максималната разлика между отчетената стойност на едноосовото натоварване и конвенционалната истинска стойност на статичното едноосово натоварване при измерване в движение на двуосово несъставно (бордово) референтно превозно средство не трябва да надвишава по-голямата от следните стойности:
1. стойността от таблица 3 към приложение № 11а, закръглена до стойността на най-близкото деление на скалата;
2. 1d по време на първоначалната проверка или 2d по време на последващата проверка.
(3) За всички референтни превозни средства с изключение на тези по ал. 2 максималната разлика между отчетената стойност на едноосово натоварване или на натоварването върху група оси по време на измерванията в движение и коригираната средна стойност на едноосово натоварване или коригираната средна стойност на натоварването върху група оси не трябва да надвишава по-голямата от следните стойности:
1. стойността от таблица 4 към приложение № 11а, закръглена до стойността на най-близкото скално деление;
2. 1d x n при първоначалната проверка или 2d x n при последващата проверка, където n е броят на осите в група, а n = 1 за една ос.
(4) Границите на грешката за едноосово натоварване и за натоварването върху група оси са посочени във:
1. алинея 2 - за статично референтно едноосово натоварване на двуосово несъставно (бордово) референтно превозно средство;
2. алинея 3 - за едноосово натоварване и за натоварването върху група оси на всички други референтни превозни средства.
Чл. 84и. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2022 г., в сила от 28.10.2022 г.) (1) За даден метод на измерване в движение и комбинация от устройства за приемане на товара всяко показващо устройство на масата и устройство за печат на резултатите трябва да имат едно и също скално деление (d).
(2) Връзката между класа на точност, скалното деление и броя на скалните деления при максимален товар е представена в таблица 6 към приложение № 11а.
(3) Стойностите на скалните деления на показващото устройство и устройството за печат трябва да се избират от редовете 1 x 10k, 2 x 10k или 5 x 10k, където k е положително или отрицателно цяло число или нула.
Чл. 84п. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2022 г., в сила от 28.10.2022 г.) Везните, измерващи в движение, трябва да отговарят на следните технически изисквания:
1. да са проектирани така, че да са подходящи за превозните средства, местоположението и работните процедури, за които са предназначени;
2. не трябва да имат характеристики, които позволяват използване с цел измама;
3. да са проектирани така, че да не може да възникне случайна повреда или да се извърши неправилно конфигуриране на контролните елементи, причиняващи неправилно действие, без това да е очевидно или показано;
4. да имат устройство за блокиране, което предотвратява работата или дава индикация при работа на везната извън определените условия - при захранващо напрежение под минималното работно напрежение, при неразпознаване на превозното средство, при неправилно позициониране на колелата на измерваното превозно средство върху устройството за приемане на товара, при неправилна посока на движение, при движение със скорост, извън обхвата на работните скорости;
5. когато везните могат да работят в режим на неавтоматично действие и в този режим се използват по чл. 5 от Закона за измерванията, те трябва да отговарят на изискванията на раздел II от тази наредба и да бъдат оборудвани със средства, които да позволяват неавтоматично действие, по време на което автоматичният режим на работа и автоматичното измерване в движение трябва да се блокират;
6. трябва да са проектирани така, че да гарантират ниво на надеждност, което да осигури запазване на точността им и съответствието с изискванията към тях при нормални условия на работа; те трябва автоматично и ясно да показват всички дефекти чрез индикация за повреда, чрез автоматично изключване или по друг начин;
7. да разполагат с автоматично или полуавтоматично устройство за настройване на нула, което да работи само когато везната е в стабилно равновесие; полуавтоматичното устройство за нулиране не трябва да работи по време на автоматичен режим на работа на везната; устройството за настройване на нула трябва да може да настройва нула в границите на ± 0,25d и да има обхват на регулиране, който не надвишава 4 на сто от максималния товар; обхватът на регулиране на устройството за първоначално настройване на нула не трябва да надвишава 20 на сто от максималния товар;
8. да разполагат с устройство за следене на нулата, което да работи само когато показанието е нула, везната е в стабилно равновесие, корекциите не са повече от 0,5d в секунда и в границите на 4 на сто от максималния товар около действителната нула;
9. показанието на първичните данни трябва да е надеждно, лесно и недвусмислено при нормални условия на работа;
10. разпечатката трябва да е четлива и трайна за определената цел; отпечатаните цифри трябва да са с височина не по-малка от 2 mm; по време на печатане наименованието или символът на единицата за измерване трябва да е отдясно на стойността или най-отгоре върху колоната от стойности;
11. да могат да съхраняват в паметта си или във външна памет данните от измерване за последваща визуализация, отпечатване, прехвърляне на данни, сумиране и др.; съхраняваните данни трябва да са подходящо защитени срещу умишлени или случайни промени по време на процеса на предаване и/или съхранение и трябва да съдържат цялата информация, която е необходима за възстановяване на предходно измерване;
12. да са оборудвани със сумиращо устройство, което работи:
а) автоматично, при което везната трябва да разполага с устройство за разпознаване на превозното средство, или
б) полуавтоматично, при което везната започва да работи автоматично след ръчно подадена команда;
13. при везни, измерващи в движение, които могат да работят без намесата на оператор, е необходимо същите да са оборудвани с устройство за разпознаване на превозните средства; това устройство разпознава наличието на превозно средство в зоната за измерване и кога е претеглено цялото превозно средство; тези везни не трябва да показват или да отпечатват данните за масата, докато не са измерени всички оси на превозното средство;
14. да притежават устройство за насочване на превозното средство, което да гарантира правилното разположение на превозното средство върху устройството за приемане на товара; везните, измерващи в движение, не трябва да показват или да отпечатват данни от измерването, когато някое от колелата не е преминало изцяло през устройството за приемане на товара; когато везни, измерващи в движение, са предназначени за измерване в само една посока, при пристигането на превозното средство от неправилната посока трябва да се генерира съобщение за грешка или везните не трябва да показват или да отпечатват данни от измерването;
15. не трябва да показват или да отпечатват данни за масата на превозното средство, едноосово натоварване или за натоварването върху група оси, когато превозното средство е преминало през устройството за приемане на товара при скорост извън обхвата на работната скорост, без да се генерира ясно съобщение, че резултатите не са проверени; работната скорост трябва да се показва и отпечатва в km/h, закръглена до най-близката цяла стойност, като част от всеки запис от измерване на масата на превозното средство;
16. софтуерът, използван във везните, измерващи в движение, трябва да е инсталиран така, че той да не може да се променя, без да се наруши неговата защита или без идентификационен код, сигнализиращ промени в софтуера;
17. да са произведени и монтирани така, че да се сведат до минимум всички неблагоприятни ефекти от условията на монтаж върху резултата от измерване; когато някои условия на монтаж могат да се отразят на процеса на измерване, това трябва да се посочи в удостоверението за одобрен тип; монтажът на везните, измерващи в движение, трябва да отговаря на изискванията на съответната инструкция на производителя.
Чл. 84р. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2022 г., в сила от 28.10.2022 г.) (1) Върху везните, измерващи в движение, задължително трябва да са нанесени видимо, четливо и незаличимо следните надписи:
1. име или лого на производителя;
2. тип на везните;
3. сериен номер на везната (върху всяко устройство за приемане на натоварването, когато е приложимо);
4. предупреждението "Да не се претеглят течни продукти", когато е приложимо;
5. максимална скорост на превозното средство по време на измерване в km/h;
6. посока на измерване, когато типът на везните, измерващи в движение, не е одобрен за двупосочно измерване;
7. стойност на скалното деление за стационарно натоварване в kg или t, когато е приложимо;
8. захранващо напрежение, V;
9. честота в Hz;
10. температурен интервал в °C, когато той е различен от минус 10°C до 40°C;
11. идентификация на софтуера (когато е приложимо);
12. клас на точност за масата на превозното средство;
13. клас на точност за едноосово натоварване, когато е приложимо;
14. клас на точност за натоварването върху група оси, когато е приложимо;
15. максимален товар, Max = kg или t;
16. минимален товар, Min = kg или t;
17. стойност на скално деление, d = kg или t;
18. максимална работна скорост, vmax = km/h;
19. минимална работна скорост, vmin = km/h;
20. максимален брой оси на превозното средство, Amax = , където е приложимо.
(2) Маркировките по ал. 1 се поставят в близост до показващото устройство или върху него.
Чл. 84с. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2022 г., в сила от 28.10.2022 г.) (1) Освен посочените в този раздел изисквания, електронните везни, измерващи в движение, трябва да отговарят и на следните изисквания:
1. да са проектирани и произведени така, че да не надвишават максималната допустима грешка при нормални условия на работа;
2. да са проектирани и произведени така, че когато са изложени на смущение:
а) да не възникват значителни допълнителни (груби) грешки, или
б) да разпознават значителните допълнителни (груби) грешки и да реагират на тях;
3. при възникване на значителна допълнителна (груба) грешка везните, измерващи в движение, трябва:
а) автоматично да се изключват, или
б) да имат визуален или звуков сигнал, който трябва да продължи, докато не бъде отстранена грешката или докато не се намеси операторът;
4. във времето на загряване на електронната везна, определено от производителя, везната не трябва да показва или да предава резултати от измерване и да блокира автоматичния си режим на работа;
5. везните трябва да са оборудвани с комуникационен интерфейс, който позволява свързването им към външни устройства, и потребителски интерфейс, който позволява обмен на информация между оператора и везните; интерфейсът не трябва да оказва влияние върху точното функциониране на везните и не трябва да влияе на техните метрологични функции;
6. комуникационният интерфейс и потребителският интерфейс не трябва да позволяват неразрешено въздействие върху софтуера и функциите от законово значение, както и върху данните от измерване, причинено от свързаните устройства, или смущение, въздействащо върху интерфейса.
(2) Допълнителните (груби) грешки по ал. 1, т. 2, които са по-малки или равни на 1d, са допустими независимо от стойността на грешката на показанието.
(3) Изискванията по ал. 1, т. 2 могат да се прилагат по избор на производителя отделно за:
1. всяка отделна причина за значителна допълнителна (груба) грешка, или
2. всяка част на електронните везни, измерващи в движение.
Раздел IV.
Теглилки (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.12.2015 г.)
Раздел IV.
Теглилки (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.)
Раздел V.
Клинични стъклени живачни термометри с устройство за максимум (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.)
Раздел VI.
Клинични електрически термометри с устройство за максимално показание (Загл. изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.)
Раздел VI.
Клинични електрически термометри с максимално показание
Чл. 114. (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) Клиничните електрически термометри с устройство за максимално показание, наричани по-нататък "електрически термометри с максимално показание", са средства за измерване на телесната температура на хора и показват максималната температура, която е била измерена след изтичане на определено време, специфично за типа термометри.
(2) Преди показанието за максималната температура термометърът може да показва моментната стойност на измерената температура.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) Електрическите термометри с устройство за максимално показание са с батерийно захранване и цифрова индикация на температурата.
Чл. 115. (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) Електрическите термометри с устройство за максимално показание се състоят от сонда и отчитащо устройство.
(2) Термометрите могат да бъдат:
1. със заменяема температурна сонда, свързана с устройство за отчитане, чиито характеристики са съобразени с характеристиките на сондата;
2. с постоянносвързани температурна сонда и отчитащо устройство (компактен термометър).
Чл. 120. (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) Електрическите термометри с устройство за максимално показание трябва да носят следните данни, поставени върху термометъра или отчитащото устройство:
1. наименованието или фирмения знак на производителя;
2. типа и идентификационния или партидния номер;
3. показанието на температура или друга индикация от устройството за самопроверка;
4. обхвата на измерване, изразен в "°С";
5. указание за положението (ориентацията) на термометъра при употреба, ако е необходимо;
6. индикация, ако показаната на дисплея стойност е изчислена.
(2) Заменяемите сонди трябва да носят следните данни:
1. наименованието или фирмения знак на производителя;
2. типа на сондата;
3. идентификационния или партидния номер или датата на производство.
(3) Сондите за еднократна употреба трябва да са поставени в опаковка, върху която са нанесени данните по ал. 2, обхватът на измерване и инструкция, че сондите се изваждат от опаковката само преди непосредствената им употреба.
Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) (1) Клиничните електрически термометри с устройство за максимално показание, пуснати на пазара и/или в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на ЗМИ и наредбите по чл. 18 ЗМИ, подлежат на последващи проверки по реда на тази наредба, когато се използват в медицината за целите на лекарското наблюдение, диагностиката и лечението.
(2) Клиничните електрически термометри с устройство за максимално показание, пуснати в употреба по реда на глава четвърта от ЗИ до 12 юни 2007 г., подлежат на последващи проверки по реда на тази наредба, когато се използват за приложенията, определени в ал. 1.
(3) Последващата проверка се извършва за установяване на съответствието с максимално допустимите грешки съгласно чл. 125.
Раздел VII.
Клинични електрически термометри за непрекъснато измерване (Отм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.)
Раздел VII.
Клинични електрически термометри за непрекъснато измерване
Чл. 149. (1) Топломерът е средство, предназначено за измерване на количеството топлина, отдадено или прието от топлоносител в един топлообменен кръг.
(2) Топломерите с топлоносител вода се състоят от преобразувател на разход, двойка преобразуватели на температура и изчислителен блок (калкулатор) и могат да бъдат:
1. неделими (комплектни), когато топломерът не може да се разделя на съставни компоненти и представлява цяло самостоятелно средство за измерване;
2. делими (комбинирани), когато компонентите на топломера могат да се отделят и представляват самостоятелни средства за измерване;
3. хибридни, когато някои от компонентите на топломера са неделими: изчислителният блок и преобразувателите на температура или изчислителният блок и преобразувателят на разход.
(3) Количеството топлина се изразява в джаули или във ватчасове.
Чл. 162. (1) Върху топломера трябва да са нанесени четливо, неизтриваемо и недвусмислено следните данни:
1. (доп. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) знакът за одобрен тип или маркировка за оценено съответствие;
2. наименованието или фирменият знак на производителя и годината на производство;
3. идентификационният номер;
4. класът на околна среда;
5. границите на разхода;
6. границите на температурния обхват;
7. границите на температурната разлика;
8. типът на двойката преобразуватели на температура;
9. изисквания към захранването;
10. означението на единицата за измерване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) В случаите, когато компонентите на делимите и хибридните топломери са от одобрен тип или са с оценено съответствие, върху тях трябва да са нанесени знаци за одобрен тип или маркировка за оценено съответствие.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.)
Чл. 165. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) (1) Топломерите могат да са от клас на точност 1, 2 и 3.
(2) Максималните допустими относителни грешки за съответния клас на точност, приложими за неделимите (комплектните) топломери, изразени в проценти от действителната стойност за всеки клас на точност, са:
Е = Еf + Еt + Еc,
където Еf, Еt, Еc са съгласно ал. 3 - 5.
(3) Максималната допустима относителна грешка на преобразувателя на разход, изразена в проценти, за класовете на точност:
Клас 1: Ef = (1+ 0,01.qp/q), но не повече от 5 %;
Клас 2: Ef = (2 + 0,02.qp/q), но не повече от 5 %;
Клас 3: Ef = (3 + 0,05.qp/q), но не повече от 5 %,
където грешката Ef дава връзката между отчетената стойност и действителната стойност чрез зависимостта между изходния сигнал на преобразувателя на разход и действителния обем или маса.
(4) Максималната допустима относителна грешка на двойката преобразуватели на температура, изразена в проценти:
Et = (0,5 + 3. Dqmin/Dq),
където грешката Et дава връзката между отчетената стойност и действителната стойност чрез зависимостта между изходния сигнал на двойката преобразуватели на температура и температурната разлика.
(5) Максималната допустима относителна грешка на калкулатора, изразена в проценти:
Ec = (0,5 + Dqmin/Dq),
където грешката Ec дава връзката между отчетената и действителната стойност на количеството топлина.
(6) Грешката на делимите (комбинираните) и хибридните топломери за измереното количество топлина се определя чрез грешките на съставящите ги компоненти и е равна на аритметичната сума от техните грешки в проценти.
Чл. 171. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) (1) При първоначална проверка на топломери по чл. 167, ал. 2 се установява съответствието на топломера с изискванията за максималните допустими грешки.
(2) Топломерите и компонентите им се проверяват в работни условия, в екстремните точки и в точки, намиращи се в средите на обхватите на измерване.
(3) Компонентите на делимите или хибридните топломери се монтират в същата комплектност, с която са преминали първоначална или последваща проверка.
(4) При последваща проверка на топломери се установява съответствието на топломера с изискванията за максималните допустими грешки.
(5) При делими или хибридни топломери съответствието по ал. 4 се установява, като се сравнява сумата от грешките на компонентите с максималните допустими грешки.
Чл. 172а. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) Срокът на валидност на последващата проверка на партида топломери, използвани за битова, търговска употреба и за употреба в леката промишленост, може да бъде удължен, ако са налице условията за прилагане на метода за статистически контрол и при проверка на извадка от партидата са постигнати критериите съгласно приложение № 15а.
(2) Методът за статистически контрол може да бъде приложен, ако срокът на валидност на предходната проверка на топломерите не е изтекъл и са налице условията за групиране на топломерите в партида.
(3) Топломерите могат да бъдат групирани в партида, когато:
1. (доп. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) имат едни и същи: производител, тип или модификация или допълнение на типа, означение на типа съгласно удостоверението за одобрен тип или съгласно ЕО-сертификата за изследване на типа/проекта и знак за одобрен тип;
2. годината на производство на средствата за измерване не се различава с повече от една година;
3. имат едни и същи: номинален разход и гранични стойности на разхода;
4. се използват при еднакви работни условия и условия на
околната среда, включително преобразувателите на разход на топломерите да работят с вода с идентично или сравнимо качество;
5. датата на предходната проверка за всички средства за измерване се различава най-много с една година.
(4) При демонтажа и транспортирането на топломерите от извадката трябва да бъдат взети подходящи организационни и технически мерки, които да възпрепятстват всяка намеса, водеща до промяна на техните технически и метрологични характеристики. Независимо от големината на извадката периодът на демонтаж и транспортиране трябва да е възможно най-кратък и общо да не надвишава един месец.
(5) Входът и изходът на преобразувателя за разход на всеки топломер от извадката трябва да се запечатат непосредствено след демонтажа му.
Раздел IX.
Апарати за кръвно налягане (сфигмоманометри) (Загл. изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.)
Раздел IX.
Манометри за кръвно налягане
Чл. 173. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) (1) Апаратите за кръвно налягане (сфигмоманометри), пуснати на пазара и/или в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на ЗМИ и наредбите по чл. 18 ЗМИ, подлежат на последващи проверки по реда на наредбата, когато се използват в медицината за целите на лекарското наблюдение, диагностиката и лечението.
(2) Апаратите за кръвно налягане, пуснати в употреба по реда на глава четвърта от ЗИ до 12 юни 2007 г., подлежат на последващи проверки по реда на тази наредба, когато се използват за приложенията, определени в ал. 1.
(3) Последващата проверка се извършва за установяване на съответствието с максимално допустимите грешки съгласно БДС EN 1060.
Раздел X.
Манометри, използвани в съоръжения под налягане и в железопътния транспорт
Чл. 189. (1) Манометрите са средства за измерване на налягането на флуид, затворен или протичащ в обем, с еластичен измервателен елемент - тръбна пружина (бурдонова тръба), плоска пружина (мембрана), мембранна кутия или силфон.
(2) В зависимост от вида на измерваното налягане манометрите биват:
1. за положително налягане;
2. (отм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.)
3. за положително и отрицателно налягане (мановакуумметри).
(3) Изискванията на този раздел се прилагат към манометри, използвани в съоръжения под налягане и в железопътния транспорт, с обхват на измерваното налягане от минус 100 kРа до 160 MРa, с изключение на такива, които се използват като индикатори.
Чл. 191. (1) Границите на обхватите на измерване на манометрите за положително налягане трябва да се избират от следните редове:
1. от 0 до 60 kРа, 100 kРа, 160 kРа, 250 kРа, 400 kРа или 600 kРа;
2. от 0 до 1 МРа, 1,6 МРа, 2,5 МРа, 4 МРа или 6 МРа;
3. от 0 до 10 МРа, 16 МРа, 25 МРа, 40 МРа или 60 МРа;
4. от 0 до 100 МРа или 160 МРа;
5. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2022 г., в сила от 28.10.2022 г.) от 0 до 200 kРа или 500 kРа;
6. от 0 до 2 МРа или 5 МРа;
7. от 0 до 20 МРа или 50 МРа, като показващата стрелка на манометрите трябва да се върти по посока на часовниковата стрелка при повишаване на налягането.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.)
(3) Границите на обхватите на измерване на манометрите за положително и отрицателно налягане (мановакуумметрите) трябва да се избират от следните редове:
1. от минус 100 kPa до 60 kРа, 150 kРа, 300 kРа или 500 kРа, или
2. от минус 0,1 MPa до 0,9 МРа, 1,5 МРа или 2,4 МРа, като показващата стрелка на мановакуумметрите трябва да се върти по посока на часовниковата стрелка при повишаване на налягането.
Чл. 192. (1) Присъединителните резби на щуцерите на манометрите трябва да се избират от реда: М 10 x 1, М 12 x 1,5 или М 20 x 1,5.
(2) Присъединителните резби на щуцерите на манометрите могат да се избират от реда:
1. G 1/8 B, G 1/4 B, G 3/8 B, G 1/2 B - за цилиндрична тръбна резба, или
2. 1/8-27 NPT EXT, 1/4-18 NPT EXT, 1/2-14 NPT EXT - за конусна тръбна резба.
(3) Номиналните диаметри на кутиите на манометъра трябва да се избират от реда: 40, 50, 63, 80, 100, 150,160 или 250 mm в зависимост от класа на точност съгласно приложение № 16.
Чл. 193. (1) Стойността на скалното деление на манометрите трябва да се избира от реда: 1 x 10n, 2 x 10n или 5 x 10n единици за налягане, където n е цяло положително или отрицателно число или нула.
(2) Дебелината на скалното деление трябва да е поне 1 mm.
(3) Дебелината на скалните знаци трябва да е не по-голяма от 20 % от дължината на скалното деление.
(4) Дължината на максималното скално деление не трябва да се различава с повече от 20 % от дължината на минималното скално деление при линейна скала.
Чл. 194. (1) Показващата стрелка трябва да се движи плавно без скокове и задръжки при плавно изменение на налягането.
(2) Показващата стрелка трябва да покрива от една десета до девет десети най-късите скални знаци.
(3) Върхът на показващата стрелка не трябва да е по-широк от скалния знак.
(4) Показващата стрелка на манометъра може да е:
1. без ограничител при работна граница на измерване, съвпадаща с горната граница на измерване;
2. със или без ограничител при работна граница на измерване, равна на 75 % от горната граница на измерване.
(5) Изместването на показващата стрелка на манометъра, дължащо се на силите на триене, не трябва да превишава половината от максимално допустимата грешка.
(6) Коректорът на нулата трябва да осигурява настройване на показващата стрелка с отклонение, по-малко от максимално допустимата грешка.
Чл. 195. (1) Върху циферблата на манометрите трябва да са нанесени следните данни:
1. означението на единицата за налягане;
2. горната граница на измерване и класът на точност;
3. ограничителен знак за манометри, работещи при максимално статично налягане, равно на горната граница на измерване;
4. знак за работно положение, когато манометърът работи при положение, различно от вертикалното;
5. работната температура, когато манометърът работи при температура, различна от предписаната;
6. означение "G" или надпис "газ" или съответно означение "F" или надпис "течност", когато обявената точност се постига само в газообразна среда или само в течност за манометри с класове на точност 0,1; 0,15; 0,25 и 0,6;
7. наименование или търговска марка на производителя;
8. идентификационният номер за манометри с клас на точност 0,1; 0,15 и 0,25 и годината на производството;
9. материалът на контактуващите с измервания флуид детайли, когато те не са изработени от месинг или от калаен бронз;
10. означения за обезопасени манометри - S1, S2, S3, съгласно БДС EN 837-1;
11. надпис "oxygen" на английски език или "кислород" на български език и международното означение "0248" за "Без масло и мазнина" за кислородните манометри;
12. надпис "acetylene" на английски език или "ацетилен" на български език за ацетиленовите манометри;
13. надпис на английски или на български език на съответния газ, за който са предназначени или е посочен в документите, придружаващи манометъра.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) Върху скалите на мановакуумметрите трябва да има означение "-" (минус) преди или под числената стойност, обозначаваща максималната стойност на отрицателното налягане.
(3) Манометрите с клас на точност 0,1 трябва да са с огледална скала.
(4) Защитените от проникване на прах и вода манометри трябва да са със степен на защита съгласно БДС ЕN 60529:
1. най-малко IP31 - в закрити помещения;
2. най-малко IP44 - на открито.
Чл. 196. (1) Върху корпуса на манометъра трябва да е предвидено място за поставяне на знаците за проверка.
(2) Знаците за проверка могат да се поставят и върху предпазното стъкло на манометъра, ако не възпрепятстват отчитането на показанията.
(3) Конструкцията на манометъра трябва да позволява пломбирането му при необходимост.
Чл. 197. (1) Манометрите могат да са от следните класове на точност: 0,1; 0,15; 0,25; 0,6; 1; 1,6 или 2,5.
(2) Допускат се и класове на точност: 0,16; 0,2; 0,4; 0,5; 1,5 или 2.
Чл. 198. (1) Максимално допустимите грешки на манометрите в съответствие с класа на точност трябва да са в границите съгласно приложение № 17.
(2) Границите на допустимите грешки се изразяват в проценти:
1. (изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) от горната граница на измерване - за манометри;
2. от сумата на абсолютните стойности на двете граници на измерване - за мановакуумметри.
(3) За манометри с ограничител на показващата стрелка изискванията за максимално допустимите грешки на манометрите се отнасят за обхват на измерване от 10 до 100 %.
Чл. 199. При налягане, равно на 0 Ра:
1. показанието на манометъра не трябва да надвишава максимално допустимата грешка;
2. показващата стрелка не трябва да се отклонява от ограничителя със стойност, по-голяма от максимално допустимата грешка.
Чл. 201. Максимално допустимата грешка и грешката от хистерезис не трябва да надвишават при предписана температура 20°С или 23°С с допустими отклонения:
1. ± 2°С - за манометри с класове на точност 0,1; 0,15; 0,25; 0,6 и 1;
2. ± 5°С - за манометри с класове на точност 1,6 и 2,5, в зависимост от указанията на производителя и при относителна влажност на въздуха до 80 %.
Чл. 202. (1) Допустимите изменения на показанията на манометъра от влиянието на температурата, изразено в проценти от измервателния интервал, не трябва да е по-голямо от разликата между температурата на
околната среда и предписаната температура, изразени в градуси по Целзий (°С), умножена по температурен коефициент:
1. ± 0,04/1°С - за манометри с бурдонова тръба;
2. ± 0,06/1°С - за манометри с мембранни кутии;
3. ± 0,08/1°С - за манометри с мембрана.
(2) Допуска се отклонение от нормалното работно положение до 5°, при условие че това няма да доведе до промяна на показанието с повече от половината от максимално допустимата грешка.
Чл. 203. (1) Измененията на показанията на манометъра в работния температурен обхват от минус 20°С до 60°С трябва да са в границите на допустимите изменения по чл. 202.
(2) При манометри с течностно запълване работният температурен обхват на манометъра трябва да е съобразен със свойствата на течността.
(3) Манометрите след температурни въздействия трябва да отговарят на изискванията за максимално допустима грешка и грешката от хистерезис при предписани условия по чл. 201.
Чл. 204. (1) Манометрите с работна граница на измерване 75 % от горната граница на измерване да издържат:
1. в продължение на 15 min претоварване с налягане, определено в приложение № 18.
2. (отм. - ДВ, бр. 86 от 2022 г., в сила от 28.10.2022 г.)
(2) Манометрите с работна граница на измерване, съвпадаща с горната граница на измерване, да издържат:
1. претоварване с налягане, превишаващо 30 % от горната граница на измерване в продължение на 12 часа.
2. (отм. - ДВ, бр. 86 от 2022 г., в сила от 28.10.2022 г.)
Чл. 205. (1) Манометрите трябва да издържат на механични вибрации и на удар.
(2) Изменението на показанията на манометрите при въздействие на вибрации в 3 взаимно перпендикулярни оси с ускорение 5 m/s2 и честота от 10 Hz до 150 Hz при скорост на изменение 1 октава за минута в продължение на 2 часа за всяка ос не трябва да превишава половината от максимално допустимата грешка и грешката от хистерезис.
(3) При механичен удар с ускорение 150 m/s2 не трябва да има промяна в показанията на манометрите.
(4) На изпитвания за въздействие на механични вибрации и удар се подлагат само манометри с класове на точност от 1 до 2,5.
Чл. 208. (1) Манометрите, представяни за проверка, трябва да са изправни, без видими следи от корозия и драскотини по кутията, да имат изправна резба на щуцера и предпазното им стъкло да не е напукано или оцветено.
(2) Първоначалната и последващата проверка включват:
1. проверка за наличие на надписи и означения;
2. изпробване и проверка на херметичност;
3. проверка за съответствие с изискванията за максимално допустимите грешки;
4. проверка на грешката от хистерезис.
(3) Проверката по ал. 2, т. 3 и 4 се извършва при различни стойности на налягането, равномерно разпределени в обхвата на измерване, както следва:
1. за манометри с клас на точност 0,1; 0,15; 0,25; 0,6 и 1 - при 8 стойности;
2. за манометри с клас на точност 1,6 и 2,5 - при 5 стойности.
(4) Проверките се извършват при предписани условия по чл. 201.
(5) По време на проверката изменението на температурата не трябва да води до изменение на показанията на проверявания манометър с повече от една пета от максимално допустимата грешка.
Раздел XI.
Манометри за автомобилни гуми (Отм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.12.2015 г.)
Раздел XI.
Манометри за автомобилни гуми
Раздел XII.
Мерки за обем (Отм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.)
Раздел XII.
Мерки за обем
Чл. 241. (1) Водомерите са средства за измерване, предназначени за непрекъснато определяне на обема на водата, която преминава през тях, и са снабдени с измервателно устройство, свързано към показващо устройство.
(2) Водомерите биват водомери за студена вода и водомери за топла вода.
(3) Студена е водата с температура от 0°С до 30°С, топла е водата от 30°С до 90°С.
Чл. 243. (1) Техническите и метрологичните характеристики на водомерите се определят чрез следните величини:
1. доставян обем, който е обемът вода, преминаващ през водомера за определено време;
2. максимален разход, обозначаван с "Qmax", който е най-големият разход, при който водомерът може да работи в ограничени периоди, без повреда и без превишаване на максимално допустимите грешки и максимално допустимата стойност за загуба на налягане;
3. номинален разход, обозначаван с "Qn", който е равен на половината от максималния разход Qmax, изразява се в кубични метри за час и се използва за означаване на водомера;
4. минимален разход, обозначаван с "Qmin", е разходът, над който водомерът не трябва да превишава максимално допустимите грешки и който се определя като функция на номиналния разход Qn.
5. преходен разход, обозначаван с "Qt"; той разделя горната и долната зона на обхвата на разхода, при който максимално допустимите грешки стават дискретни.
(2) Разход е обемът вода, преминаващ през водомера за единица време, като обемът се изразява в кубични метри или в литри, а времето - в часове, минути или секунди.
(3) При номинален разход Qn водомерът трябва да е в състояние да работи при нормални условия за употреба, т.е. при непрекъснати и прекъснати работни условия, без превишаване на максимално допустимите грешки.
(4) Обхватът на разхода на водомера се ограничава от максималния и минималния разход, Qmax и Qmin. Той се разделя на две зони, наричани "горна" и "долна", с различни максимално допустими грешки.
(5) Загубата на налягане представлява загубата, която се причинява от наличието на водомера на водопровода.
Чл. 249. (1) Показващото устройство чрез просто съпоставяне на неговите различни съставни елементи трябва да позволява надеждно, лесно и недвусмислено отчитане на измервания обем вода, изразен в кубични метри.
(2) Обемът на водата трябва да е представен по един от следните начини:
1. чрез положението на една или повече стрелки върху кръгови скали;
2. чрез показването на ред от последователни цифри в една линия, в един или повече процепи;
3. чрез комбинация от първите два начина.
(3) Кубичният метър и неговите кратни се показват в черно, а неговите дробни - в червено.
(4) Действителната или видимата височина на цифрите не трябва да е по-малка от 4 mm.
Чл. 250. (1) Върху цифровите показващи устройства по чл. 249, ал. 2, т. 2 и 3 видимото преместване на всички цифри трябва да е в посока на нарастване на стойността.
(2) Придвижването напред на всяка дадена цифрова единица трябва да завършва, когато цифрата на непосредствено следващата по-малка стойност описва последната десета от своя ход. В случаите по чл. 249, ал. 2, т. 3 ролката, показваща цифрите на най-малката стойност, може да се движи непрекъснато.
(3) Цялата част кубични метри трябва да е ясно показана.
Чл. 252. Независимо от вида на показващото устройство - скално или цифрово:
1. означението на единицата "m3" трябва да се показва върху кръговата скала или в непосредствена близост до цифровото показание;
2. най-бързо движещият се и визуално четлив градуиран елемент - контролният елемент, чието скално деление се нарича "проверочно скално деление", трябва да се движи непрекъснато; контролният елемент може да е постоянен или временно поставян чрез прибавяне на разглобяеми части, които не трябва да оказват съществено влияние върху метрологичните характеристики на водомера.
Чл. 257. (1) Върху водомерите трябва да е поставена по четлив и незаличим начин следната информация, отделно или групирана заедно, върху корпуса, върху показващата скала или върху показващата плоча:
1. наименованието или търговската марка на производителя;
2. типът на водомера;
3. класът на точност и номиналният разход Qn, изразен в кубични метри за час;
4. годината на производство и индивидуалният сериен номер;
5. една или две стрелки, показващи посоката на движение на потока;
6. знакът за одобрен тип;
7. максималното работно налягане, изразено в барове, в случаите, когато то превишава 10 bar;
8. максималната работна температура: "90°С" за водомерите за топла вода;
9. буквата "V" или "H" в случаите, когато водомерът може да работи правилно съответно само във вертикална или в хоризонтална позиция.
(2) Знаците, които удостоверяват резултатите от проверката, се поставят върху основната част на водомера, обикновено върху корпуса, така че да са видими, без да е необходимо разглобяване.
Чл. 259. (1) Максимално допустимата грешка на водомерите за студена вода трябва да е:
1. ± 5 % в долната зона при Qmin Ј Q < Qt;
2. ± 2 % в горната зона при Qt Ј Q Ј Qmax.
(2) Максимално допустимата грешка на водомерите за топла вода трябва да е:
1. ± 5 % в долната зона при Qmin Ј Q < Qt;
2. ± 3 % в горната зона при Qt Ј Q Ј Qmax.
Чл. 264. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) Лабораторията, която извършва проверката, трябва да осигури:
1. разширената неопределеност на действителния обем да не превишава 1/5 от приложимата максимална допустима грешка при първоначална и последващи проверки;
2. неопределеността при измерване на налягането да бъде в рамките на ± 5 % от измерената стойност;
3. по време на всяко измерване относителното изменение в разходите да не превишава 2,5 % между Qmin и Qt и - 5 % между Qt и Qmax;
4. неопределеността при измерването на температурата да не превишава ± 2 °С.
Чл. 268. (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) При първоначалната проверка на водомерите за студена вода трябва да са изпълнени изискванията на чл. 262 и чл. 264, т. 1 - 3.
(2) При първоначалната проверка на водомерите за топла вода трябва да са изпълнени изискванията на чл. 264, с изключение на изискванията за температурите, при които изпитванията се извършват със студена вода при условия, определени в удостоверението за одобрен тип.
(3) Водомерите могат да се проверяват на серии, като в този случай изходното налягане на всички водомери трябва да е достатъчно, за да се избегне кавитация, и трябва да се вземат специални мерки за избягване на взаимното влияние между водомерите.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) Използваното оборудване може да включва автоматични уреди, обходни вентили, ограничители на потока и т.н., при условие че всеки изпитвателен кръг между водомерите, които трябва да се проверят, и контролните резервоари е ясно определен и е възможно по всяко време да се проверява вътрешният му пад на налягане.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) За подаване на вода може да се използва всякакъв вид система. Ако няколко изпитвателни кръга работят заедно, не трябва да се допускат взаимни влияния, несъвместими с изискванията на чл. 262 и чл. 264, т. 1 - 3 - за водомерите за студена вода, и на чл. 264 - за водомерите за топла вода.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.)
Чл. 270. (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г.) Първоначалната проверка на водомерите за топла вода включва изпитване за плътност (херметичност) при налягане и проверка на точност.
(2) Изпитването за плътност при налягане може да се извърши със студена вода за една минута при налягане, равно на 1,6 пъти максималното работно налягане. По време на изпитването не трябва да има пропускане или просмукване на вода през стените на водомера.
(3) Проверката за точност се провежда с топла вода при температура (50 ± 5)°С най-малко при 3 разхода в границите между 0,9 Qmax и Qmax, Qt и 1,1 Qt и Qmin и 1,1 Qmin.
(4) Проверката за точност на водомера за топла вода може да се извърши със студена вода, ако в удостоверението за одобрен тип е описан такъв метод.
(5) Проверката по ал. 4 е допустима, ако при изпитването за одобряване на типа е използвана студена вода и водомерът, преминал това изпитване, отговаря на максимално допустимите грешки съгласно чл. 259, ал. 2.
(6) В случаите по ал. 5 удостоверението за одобрен тип трябва да съдържа описание на метода на изпитването и на изискванията по отношение на максимално допустимите грешки и разходи при изпитване.
