НАРЕДБА № 1 ОТ 17 МАЙ 2004 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИНИМАЛНИ ЦЕНИ В ИНЖЕНЕРНОТО ИНВЕСТИЦИОННО ПРОЕКТИРАНЕ
В сила от 01.09.2004 г.
Издадена от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране
Обн. ДВ. бр.49 от 8 Юни 2004г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 2. (1) Наредбата се отнася за определяне на минималните цени при проектиране на инженерните части на инвестиционните проекти по смисъла на раздел I "Инвестиционно проучване и проектиране" от
Закона за устройство на територията (ЗУТ). В рамките на проектирането се извършват всички или някои от следните дейности:
1. първоначални проучвания за инвестиционни намерения;
2. идейни решения;
3. проекти за издаване на разрешение за строеж;
4. работни чертежи и детайли;
5. съдействие на възложителя за избор на изпълнител на строежа;
6. проект за получаване на разрешение за ползване;
7. авторски надзор при реализацията;
8. съдействие за изготвяне на екзекутивни чертежи;
9. участие в приемателна комисия;
10. ангажименти в рамките на гаранционните срокове.
(2) Минималните цени се прилагат при договаряне с възложителя на видовете проектни работи по ал. 1 от лицата, които притежават съответната проектантска правоспособност, дадена им от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП).
(3) Видовете работи се договарят в съответствие с чл. 160, ал. 2 ЗУТ и се отнасят за обхвата и съдържанието на проектните работи, определени от наредбата за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти по чл. 139, ал. 5 ЗУТ.
Чл. 5. (1) Минималните цени се отнасят за цялостно проектиране на инженерните части, т. е. за изработване на всички фази на инвестиционните проекти, предвидени в чл. 139 ЗУТ.
(2) Минималните цени не зависят от цената за проектиране на архитектурната част и са част от общата цена за проектиране на строежа (обекта).
Глава втора.
МИНИМАЛНИ ЦЕНИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ИНЖЕНЕРНИТЕ ЧАСТИ НА ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ И УСТРОЙСТВЕНИ ПРОЕКТИ
Чл. 7. (1) Минималните цени за проектиране на инвестиционни проекти за отделен обект се получават като сбор от конкретните цени, определени от специалистите по отделните инженерни специалности.
(2) Всяка цена е произведение от два елемента, които отчитат техническите параметри на обекта:
1. размерност на строежа (разгъната застроена площ, застроен обем, капацитет и др.);
2. сложност на проекта за строежа.
(3) С нарастване на обема на задачата (размера на строежа) относителната цена спрямо единица стойност или натурален показател е намаляваща функция. При по-високите категории на сложност цената се коригира с коефициент, представляващ нарастваща прогресия.
Чл. 8. (1) Всяка инженерна специалност определя своето проектантско възнаграждение по методика на ценообразуване, разработена от съответната национална професионална секция по предложение на съответните областни професионални секции.
(2) Методиките за ценообразуване по специалности се съобразяват с характеристиката, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация на строежите съгласно категоризацията в чл. 137, ал. 1 ЗУТ и Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи.
(3) Отделните методики за ценообразуване се оформят в табличен, графичен или аналитичен вид по решение на съответната професионална секция.
(4) Всички методики за ценообразуване по специалности са неразделна част - приложения към наредбата, и се приемат от управителния съвет на КИИП по предложение от съответните национални професионални секции.
Чл. 9. Минималните цени за проектиране на основните видове дейности по отделните инженерни специалности се определят въз основа на:
1. базова
строителна стойност на строежа (обекта) или конкретни видове работи;
2. определени натурални показатели (м1, м2, м3, км1, км2, kV, kW и др.), характерни за проектирания строеж (обект);
3. планирана производителност (бр./час, тона/час, м3/час и др.) или капацитет (бр. обитатели, бр. животни, обем продукция и др.) на строежа (обекта);
4. вложено проектантско време.
Чл. 10. (1) Базовата
строителна стойност на строежа (обекта) до издаването на Сборник на базовите цени в
строителството се определя по методиките, разработени от професионалните секции.
(2) Сборникът на базовите цени в
строителството по видове строежи (обекти) се разработва и актуализира ежегодно със съдействието на камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
(3) При съставянето и актуализацията на базовите цени в
строителството се отчита процентът на инфлация, заложен в Закона за бюджета на Република България за съответната година.
Чл. 14. (1) Към минималните цени за проектиране на инженерните части на инвестиционните проекти за конкретния строеж (обект) може да се договорят добавки за:
1. уникалност;
2. сложност;
3. специално конструктивно-технологично решение;
4. луксозност;
5. съкращаване на срока за проектиране;
6. преустройства и реконструкции и др.
(2) Всяка инженерна специалност обосновава своите добавки за специфичните особености на проекта и ги защитава пред възложителя.
Глава трета.
МИНИМАЛНИ ЦЕНИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ НА СТРОЕЖИ (ОБЕКТИ) НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА
Глава четвърта.
СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА МИНИМАЛНИ ЦЕНИ В ИНЖЕНЕРНОТО ПРОЕКТИРАНЕ
§ 1. "Възложител" по смисъла на тази наредба е физическо или юридическо лице, което подписва договора за проектантската услуга и заплаща договорената цена за проектиране.
§ 2. "Базова строителна стойност" по смисъла на тази наредба е осреднена статистическа стойност на строително-монтажните работи за страната.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 20, ал. 1, т. 5 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ДВ, бр. 20 от 2003 г.).
§ 4. Наредбата влиза в сила от 1 септември 2004 г.
