НАРЕДБА № 9 ОТ 9 ЮНИ 2004 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ И МРЕЖИ
В сила от 19.12.2004 г.
Издадена от министъра на
енергетиката и енергийните ресурси
Обн. ДВ. бр.72 от 17 Август 2004г., изм. ДВ. бр.26 от 7 Март 2008г., доп. ДВ. бр.92 от 22 Октомври 2013г., изм. ДВ. бр.42 от 9 Юни 2015г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Част първа.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ
Глава първа.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ И МРЕЖИ
Чл. 3. (1) С наредбата се определят съществените изисквания и правила за провеждане на нормална, икономична и безаварийна експлоатация на обектите, сградите и съоръженията в електрическите централи и мрежи.
(2) В съответствие с изискванията на наредбата работодателите осигуряват разработването и утвърждават вътрешни експлоатационни инструкции с конкретни изисквания и правила, произтичащи от техническата документация на производителите и съответните нормативни актове.
(3) За техническата експлоатация на съоръженията с повишена опасност: парни и водогрейни котли, съдове, работещи под налягане, тръбопроводи за пара и гореща вода, газови съоръжения, тръбопроводи и инсталации за природен газ и втечнени въглеводородни газове, ацетиленови уредби, асансьори, повдигателни съоръжения и въжени линии, освен разпоредбите на тази наредба се прилага и действащата за тях нормативна уредба.
Чл. 5. Персоналът, който ръководи и провежда техническата експлоатация на електрическите централи и мрежи, е длъжен:
1. да осигурява нормална, безаварийна и икономична работа на съоръженията, устройствата и системите;
2. да поддържа качеството на отпуснатата енергия - нормираната честота и напрежение на електрическия ток, договорените налягане и температура на топлоносителя;
3. да поддържа съоръженията, системите и сградите в състояние на експлоатационна готовност;
4. да спазва оперативно-диспечерската дисциплина;
5. да изпълнява тази наредба и да спазва правилата за безопасност при работа, правилата за радиационна защита и ядрена безопасност, вътрешните инструкции и другите нормативи, отнасящи се за извършваната работа/дейност.
Раздел II.
Обхват на организацията
Чл. 6. Организацията на техническата експлоатация на електрически централи и мрежа обхваща:
1. приемане в експлоатация на съоръжения и системи;
2. управление на персонала;
3. оперативно обслужване;
4. технически контрол;
5. техническо обслужване, ремонт и модернизация;
6. управление и контрол на ефективността на работата;
7. комплектуване и съхраняване на техническа и оперативна документация;
8. въвеждане на автоматизирани системи за управление;
9. метрологично осигуряване и метрологичен контрол.
Чл. 8. Работодателят осигурява необходимите:
1. длъжностни характеристики и вътрешни инструкции за персонала;
2. оперативна и техническа документация, включваща комплект от експлоатационни инструкции, инструкции по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, пожарна и аварийна безопасност, радиационна и ядрена безопасност (за АЕЦ), вътрешния ред на обекта, схеми, режимни карти и др., необходими за извършваната дейност/работа;
3. лични предпазни средства и средства за колективна защита.
Глава втора.
ВЪВЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА СЪОРЪЖЕНИЯ И СИСТЕМИ В ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ И МРЕЖИ
Чл. 10. Приемането в експлоатация на съоръженията и системите в електрическите централи и мрежи се осъществява след извършването на:
1. единични (индивидуални) изпитвания на съоръженията и функционални проби на отделните системи;
2. пробно пускане на основни и спомагателни съоръжения за енергиен блок;
3. комплексно изпробване.
Чл. 11. (1) Единичните изпитвания на съоръженията и функционалните проби на отделните системи се изпълняват след окончателното завършване на
строителните и монтажните работи по проектните схеми.
(2) Преди изпитванията задължително се проверяват изпълнението на технологичните норми за проектиране,
строителните норми, съответствието с указанията на производителите/доставчиците, спазването на инструкциите за монтаж на съоръженията и другите нормативни актове, както и изискванията за безопасност при работа и за пожарна и аварийна безопасност.
Чл. 12. (1) Пробно пускане на енергиен блок се осъществява преди комплексното изпробване, при което се проверяват:
1. работоспособността на съоръженията, технологичните схеми и готовността за експлоатация;
2. настройката на всички системи за управление, автоматично регулиране и защити;
3. блокировките;
4. сигнализациите и средствата за измерване.
(2) Пробното пускане се осъществява при наличието на:
1. назначен и обучен експлоатационен и ремонтен персонал с проверени знания;
2. комплект от необходимите експлоатационни инструкции, оперативни схеми и друга оперативно-техническа документация на български език;
3. подготвен запас от гориво, материали, инструменти и резервни части;
4. въведени в действие средства за оперативни връзки, автоматични системи за пожарна сигнализация и пожарогасене, аварийно осветление, както и системите за контролиране замърсяването на
околната среда;
5. въведени и настроени системи за управление, сигнализация и защити;
6. разрешение за експлоатация от надзорните органи.
Чл. 13. (1) С комплексното изпробване се проверява работоспособността на основните и спомагателните съоръжения в условията на съвместна работа при реални експлоатационни режими и товар.
(2) За начало на комплексното изпробване се приема моментът на включване на съоръженията към мрежата или под товар.
(3) Забранява се извършване на комплексно изпробване по схеми, които не са предвидени в проекта.
Чл. 14. (1) Комплексното изпробване на електрическа централа се счита за проведено, ако е осъществено в течение на 72 h по проектната схема в условията на нормална и непрекъсната работа на основните съоръжения и при постоянна или последователна работа на всички спомагателни съоръжения.
(2) Топлоелектрическите централи (ТЕЦ) се изпробват при работа с основното гориво, номинален товар и проектните параметри на парата, а за водноелектрическите централи (ВЕЦ) - с напор и разход на вода, предвидени в пусковата програма.
(3) За ВЕЦ и помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ) комплексното изпробване включва и 3 автоматични пуска, а за газотурбинните уредби - 10 автоматични пуска.
Чл. 15. Комплексното изпробване на електрически мрежи се счита за проведено при условията на нормална и непрекъсната работа под товар:
1. за електрически уредби в подстанции - в продължение на 72 h;
2. за електропроводни линии - в продължение на 24 h.
Раздел II.
Специални изисквания за АЕЦ
Чл. 20. (1) Енергийните блокове в АЕЦ се приемат в експлоатация на два етапа: за опитна експлоатация и за промишлена експлоатация.
(2) Приемането за опитна експлоатация се извършва при устойчива работа на блока в течение на 72 часа, на ниво на топлината мощност не по-малка от 50% от номиналната. Опитната експлоатация продължава до усвояване на проектната мощност и провеждане в пълен обем на изпитванията по програмата за енергиен пуск.
(3) Приемането за промишлена експлоатация се извършва след завършване на опитната експлоатация и провеждане на комплексни изпитвания на номиналната мощност на блока.
Чл. 22. (1) Експлоатиращата организация АЕЦ разработва програма за въвеждане на блока в експлоатация и програма за осигуряване на качеството при въвеждане на блока в експлоатация.
(2) Програмата за въвеждане на блока в експлоатация съдържа изискванията и действията, чието изпълнение осигурява безопасно въвеждане на енергиен блок/пусков комплекс на АЕЦ в експлоатация след цялостно провеждане на предвидените изпитвания на съоръженията и системите.
(3) Програмата за осигуряване на качеството при въвеждане на блока в експлоатация включва комплекс от организационни и технически мероприятия по въвеждането на енергийния блок в съответствие с изискванията на правилата и нормите за безопасност, проектната и конструкторска документация, а също и по осъществяването на контрол върху изпълняваните работи.
(4) С програмата по ал. 3 се определят правата, задълженията и отговорностите на организациите и фирмите, участващи в осигуряване на въвеждането на блока в експлоатация, а така също и редът за тяхното взаимодействие.
Чл. 23. (1) Преди приемането на енергиен блок в промишлена експлоатация в съответствие с програмата за въвеждане на блока в експлоатация се провеждат:
1. предпусково-наладъчни работи, започващи с подаването на напрежение на системата за енергоснабдяване на блока на АЕЦ по проектната схема и завършват с готовността му за физически пуск;
2. физически пуск, който започва със зареждането на реактора с ядрено гориво (ЯГ) и завършва с изпитванията по програмата за пуск;
3. енергиен пуск, включващ опитна експлоатация и комплексно изпробване и приемане на енергийния блок в промишлена експлоатация - поетапно увеличаване на мощността на блока с провеждане на необходимите изпитвания на съоръженията и системите за потвърждаване на проектните параметри.
(2) Изискванията за провеждане на предпусковите и пусковите работи по ал. 1, както и критериите за въвеждане на съоръженията и системите в експлоатация се определят с проекта. За отделните етапи се разработват и утвърждават програми по установения ред.
Глава трета.
УПРАВЛЕНИЕ НА ПЕРСОНАЛА
Чл. 33. (1) Подборът на персонала се извършва по критерии, заложени в длъжностните характеристики, свързани с извършваната дейност на работното място и утвърдени от работодателя.
(2) Длъжностната характеристика включва най-малко:
1. изисквания за образователен ценз, професионална квалификация и стаж за конкретната длъжност; квалификационна група по безопасност;
2. определен обем от знания, практически умения за длъжността/професията и професионални качества;
3. списък на наредби, инструкции и други документи, спазването на които е задължително;
4. правата, задълженията и отговорностите на длъжностното лице;
5. нивата на подчинение в управлението (взаимоотношения с висшестоящия и подчинения персонал).
Чл. 36. Формите за работа с персонала обхващат:
1. подготовка за нова работа/длъжност с обучение на работното място, включваща етапите:
а) стажуване;
б) проверка на знанията;
в) дублиране;
г) допускане до самостоятелна работа;
2. инструктажи;
3. противоаварийни и противопожарни тренировки;
4. специална подготовка;
5. професионално обучение за повишаване на квалификацията.
Раздел II.
Подготовка за нова работа/длъжност
Чл. 38. (1) Подготовката се осъществява по програма, изготвена от ръководителя на структурното звено и утвърдена от работодателя, в която се определя достатъчен срок за обучение на лицето.
(2) В програмата за обучение се предвижда изучаване на:
1. тази наредба и свързаните с нея нормативни актове в необходимия за дадената длъжност/професия обем;
2. длъжностните, експлоатационните инструкции и плановете/инструкциите за ликвидиране на аварии и бедствия;
3. технологичните схеми и процеси;
4. принципите и действията на съоръженията, средствата за измерване, средствата за управление и защита;
5. правилата за безопасност и други специални правила, ако се изискват при изпълнение на работата.
Чл. 43. През времето на стажуване обучаваният е длъжен:
1. да усвои и придобие практически навици и техники, необходими за изпълнение на задълженията по новата длъжност/работа;
2. да изучи схемите, експлоатационните инструкции, противоаварийните инструкции и другите материали, необходими за работата му;
3. да усвои точно ориентиране при съоръженията по технологичната схема.
Раздел IV.
Проверка на знанията
Чл. 47. Поредната проверка се провежда не по-рядко от веднъж на:
1. три години - за ръководния персонал;
2. две години - за изпълнителския персонал.
Чл. 48. (1) Извънредна проверка на знанията се извършва независимо от срока на предходната проверка в случаите на:
1. влизане в сила на нови или преработени нормативни актове и правила;
2. прекъсване на работа по назначената длъжност за повече от шест месеца;
3. въвеждане на нови съоръжения и технологии, изменения на главни схеми, реконструкции и др., които изискват придобиване на допълнителни знания;
4. извършено нарушение на изискванията на правила, водещи до аварии или инциденти с хора;
5. предписания на инспектиращи и надзорни органи при констатирани нарушения;
6. назначаване на нова длъжност или преминаване на друга работа, когато се изискват допълнителни знания и умения.
(2) Обемът от знания за извънредната проверка и датата за провеждане се определят от работодателя при спазване изискванията на тази наредба и на предписанията по ал. 1, т. 5.
Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г., в сила от 09.06.2015 г.) В Министерството на
енергетиката действа централна изпитна комисия, която проверява знанията на председателите на комисиите и ръководителите на отдели по техническа експлоатация и безопасност, определени в
чл. 51, ал. 2.
Чл. 52. (1) В структурните подразделения на енергийното предприятие (цехове, сектори, участъци, клонове, райони и др.) проверката на знанията на персонала се осъществява от изпитни комисии, назначени от работодателя, в състав не по-малко от трима членове, с председатели преките ръководители - началник- цехове/сектори, началник- райони, отдели, лаборатории и др.
(2) За определените в ал. 1 председатели на изпитни комисии и отговорните лица по техническа експлоатация и безопасност (инспектори) в структурните подразделения проверката на знанията се извършва от изпитната комисия в енергийното предприятие в присъствието най-малко на трима от членовете й.
Чл. 55. (1) Знанията на изпитваното лице се оценяват с две степени - "издържал" и "неиздържал".
(2) Когато изпитваното лице не отговори задоволително на 2/3 от поставените въпроси, с решение на членовете на комисията се поставя обща оценка "неиздържал".
(3) Комисията обявява резултатите от проведен изпит в деня на провеждането му.
Чл. 57. (1) Резултатите от изпитите се оформят с протокол, примерна форма на който е дадена в приложение № 1.
(2) Протоколът се съставя в два екземпляра и се регистрира в дневник, примерна форма на който е дадена в приложение № 2.
(3) Дневникът и един екземпляр от протокола за изпит се съхранява от ръководителя на структурното звено, а другият екземпляр от протокола - в личното досие на изпитвания.
Чл. 60. (1) Дублирането е задължително за лицата от оперативния и оперативно-ремонтния персонал след проведено стажуване и успешно издържана първоначална проверка на знанията, както и след продължително прекъсване на работата на работното място.
(2) Продължителността на дублирането е от 3 до 12 работни смени, като за оперативни ръководители, старши оператори, оператори на котли, турбини, енергоблокове, хидроагрегати, дежурни по обслужване на средства за измерване и автоматика е най-малко 12 работни смени.
(3) При прекъсване на работа от два до три месеца включително дублирането на работното място е най-малко две работни смени, а при прекъсване над 3 до 6 месеца - до 6 работни смени.
(4) Продължителността на дублирането за всеки работник се определя от комисията, извършила проверка на знанията, в зависимост от нивото на професионална подготовка, стаж и опит за оперативна работа.
Раздел VI.
Допускане до самостоятелна работа
Чл. 64. Допускането до самостоятелна работа е с писмена заповед на работодателя след преминаване на етапите:
1. инструктаж, стажуване, проверка на знанията и дублиране - за оперативния и оперативно-ремонтния персонал;
2. инструктаж, стажуване и проверка на знанията - за останалите категории персонал.
Чл. 65. (1) При прекъсване на работата от два до шест месеца етапите за допускане до самостоятелна работа се определят от работодателя като се отчитат продължителността на прекъсване, нивото на професионална подготовка, опит в работата, стаж и др.
(2) Независимо от преминатите етапи на подготовка след продължително прекъсване на работата персоналът е длъжен да се запознае с извършените изменения на:
1. съоръжения, схеми и режими на работа;
2. инструкции и нормативно-технически документи;
3. заповеди, технически разпореждания и други материали за дадената длъжност.
(3) При прекъсване на работа за сроковете по ал. 1 провеждането на извънреден инструктаж за безопасност при работа е задължително.
Чл. 67. (1) Целеви инструктажи се провеждат при:
1. изпълнение на еднократни работи, които не са свързани с преките задължения - товарно-разтоварни работи, почистване на територии, работи извън територията на предприятието и др.;
2. ликвидиране на последици от аварии, стихийни бедствия, катастрофи;
3. съпровождане на външни лица на територията на обекта.
(2) Целевите инструктажи се регистрират в дневник за инструктажите.
Раздел VIII.
Противоаварийни и противопожарни тренировки
Раздел IX.
Специална подготовка
Чл. 74. В специалната подготовка се включват:
1. изучаване на внесените изменения в инструкциите, схемите и обслужваните съоръжения;
2. запознаване с текущата документация по въпросите на технологичните нарушения, аварийността и трудовите злополуки;
3. анализи на отклонения от технологичните процеси, пускане и спиране на съоръжения;
4. други теми.
Раздел X.
Повишаване на квалификацията
Глава четвърта.
ОПЕРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ
Раздел I.
Организация на оперативното обслужване
Чл. 82. (1) Дежурството на оперативния персонал се изпълнява по график, изготвен от ръководителя на обекта и утвърден от работодателя или упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Промяна в утвърдения график за дежурство се извършва само от лицето, което го е утвърдило.
(3) Размяна на дежурен персонал по работни места се извършва по ред, определен с вътрешна инструкция.
(4) Забранява се дежурство в продължение на две последователни смени, освен при ликвидиране на аварии с извършване на оперативни превключвания или невъзможност да бъде предадена смяната на следващия дежурен.
Чл. 83. (1) Дежурният оперативен персонал изпълнява всички нареждания и указания на висшестоящия дежурен персонал, освен при:
1. опасност за здравето и/или живота на хора;
2. риск за нанасяне на значителни материални щети на обект от енергийната система и на потребители;
3. опасност от големи екологични замърсявания.
(2) При неизпълнение на нарежданията, свързани със случаите по ал. 1, дежурният докладва незабавно на ръководителя по експлоатацията на обекта за своите решения и действия.
Чл. 84. Старшият дежурен/дежурният при еднолично дежурство по време на дежурството отговаря за:
1. осигуряването на нормална, безопасна и безаварийна работа на поверените му съоръжения;
2. действията си при оперативни превключвания, спиране и пускане на машини и съоръжения;
3. воденето на оперативната и техническа документация съгласно инструкциите.
Чл. 87. (1) Дежурният персонал взема самостоятелно решение за ликвидиране на авария независимо от присъствието на лице от висшестоящия технически персонал, като носи пълна отговорност за действията си.
(2) Ръководител от висшестоящия оперативен или технически персонал има право да отстрани лице от оперативния персонал от ръководството по ликвидиране на авария, да възложи ръководството на друго лице от оперативния персонал или сам да поеме ръководството, ако действията на отстраненото лице са опасни или неправилни.
(3) Отговорността за по-нататъшния ход на ликвидиране на аварията се носи от лицето, наредило отстраняване на дежурния, и от лицето, приело оперативното дежурство по ал. 2.
(4) Замяната на дежурния се оформя в оперативния дневник по реда за предаване и приемане на дежурство в смяна, като се записват фамилията и длъжността на лицето, разпоредило замяната.
Раздел II.
Ред за предаване и приемане на дежурство
Чл. 89. Предаващият дежурството в смяната запознава приемащия със състоянието и режима на работа на основните съоръжения, с направените изменения в схемите за захранване, управление, защити, контрол, сигнализация, както и за:
1. изведените съоръжения за ремонт и съоръженията, оставени в оперативен резерв;
2. съоръженията с отклонение в режима на работа, които трябва да се наблюдават с повишено внимание;
3. възникналите извънредни обстоятелства по време на дежурството.
Чл. 90. Приемащият дежурство в смяна е длъжен:
1. да обходи уредбите и съоръженията преди застъпване на дежурство;
2. да се запознае с измененията в нормалната схема на уредбите, състоянието на основните съоръжения и предстоящите превключвания/извеждания в ремонт;
3. да се запознае със записите в различните дневници, направени от предшестващите дежурни и от ръководния персонал, както и с нарядите (нарежданията), по които се извършват работи;
4. да провери и приеме: ключовете от помещенията, ключовете за деблокиране на електромагнитните блокировки, инструкциите, дневниците и ведомостите;
5. да запише в оперативния дневник състоянието на съоръженията;
6. да съобщи на висшестоящия дежурен за встъпване в дежурство и нередностите, забелязани при приемане на смяната.
Чл. 91. (1) Предаването и приемането на смяната се оформя в оперативния дневник с подписите на приемащия и предаващия дежурството.
(2) Забранява се предаване на дежурство по време на възникнала авария, по време на извършване на превключвания или операции за въвеждане/извеждане на основни съоръжения.
(3) Новопристигналият дежурен персонал е под разпореждането на лицето, което ръководи ликвидирането на аварията или извършването на превключванията.
Раздел III.
Извършване на обходи и огледи
Чл. 93. (1) Оперативният персонал е длъжен по време на дежурство в смяната да извършва периодично обходи и огледи на съоръженията по предварително определен маршрут.
(2) Периодичността на обходите и обемът на огледите се определят с вътрешна инструкция за работното място, като се вземат под внимание видът и състоянието на съоръженията, условията и средата, при които работят, и други фактори.
(3) За обходите се прави запис в оперативния дневник с отбелязване часа на започване и завършване на обхода и констатираните нередности.
Раздел IV.
Оперативни превключвания
Чл. 95. (1) Оперативните превключвания в уредбите с постоянно дежурство се извършват само от дежурния оперативен персонал.
(2) При уредби без дежурен персонал превключванията се извършват от оперативно-ремонтен персонал (бригада), на който са зачислени уредбите.
(3) Лицата от оперативно-ремонтния персонал, които имат право да извършват оперативни превключвания, се определят от работодателя по списък, утвърден от него.
Чл. 98. (1) В електрически централи и подстанции с постоянно дежурство на лицето, което провежда оперативни превключвания, се предава само едно задание за провеждане на операциите по едно превключване.
(2) При провеждане на оперативни превключвания от оперативно-ремонтни бригади, които обслужват няколко обекта, броят на заданията за превключвания от една бригада се определя от висшестоящия оперативен персонал.
(3) При превключвания, изпълнявани по бланка за превключване, за всяко задание се попълва отделна бланка.
Чл. 101. (1) Оперативните превключвания в електрическите уредби с напрежение над 1000 V се изпълняват:
1. без бланка за превключване - при наличие на блокиращи устройства, които изключват неправилни операции с разединители и заземяващи устройства в процеса на тяхното превключване;
2. с бланка за превключване - при отсъствие или неизправност на блокиращите устройства, а също така при сложни превключвания независимо от наличието или състоянието на блокиращите устройства; с бланка за превключване се прехвърлят и повече от едно присъединение от една към друга шинна система.
(2) Разрешава се сложни и често повтарящи се оперативни превключвания да се извършват по предварително изготвена по образец (типова) бланка за превключване.
(3) Списъкът за сложните оперативни превключвания, извършвани по бланки, и редът за тяхното изпълнение се утвърждават от работодателя или упълномощено от него отговорно длъжностно лице.
Чл. 102. Оперативните превключвания в електрическите уредби се изпълняват, както следва:
1. лицето, получило нареждане за превключване, е длъжно: да го повтори на нареждащия; запише в оперативния дневник; отбележи фамилията на нареждащия; уточни по оперативната схема/мнемосхема последователността на операциите, включително и тези по веригите на релейната защита и автоматика; състави, ако е необходимо, бланка за превключване или да използва готова типова бланка, като запише номера й в оперативния дневник;
2. когато превключванията се изпълняват от две лица, лицето, получило нареждането, е длъжно да обясни по оперативната схема предстоящите действия на второто лице, което участва в превключванията;
3. при възникване на съмнения в правилността на извършваните операции превключванията се прекратяват и повторно се проверява изискваната последователност по оперативната схема;
4. когато не е ползвана бланка за превключване, извършените превключвания се описват в оперативния дневник;
5. след изпълнение на превключванията (с бланка/без бланка) се докладва на висшестоящия оперативен персонал за изпълнението им.
Чл. 103. (1) Бланката за оперативно превключване се попълва от лицето, получило нареждането, подписва се от изпълняващото операциите лице и от контролиращото изпълнението лице, след което се занася на мястото на превключване.
(2) Операциите в бланката се записват по реда на тяхното изпълнение.
(3) В бланката освен операциите по първичната схема (в т.ч. със стационарните и преносими заземители) се записват и операциите по веригите на релейната защита и автоматика, включително сваляне и поставяне на предпазители.
Глава пета.
ТЕХНИЧЕСКИ КОНТРОЛ
Чл. 110. (1) Постоянният контрол на техническата експлоатация се осъществява от оперативния и оперативно-ремонтния персонал, а периодичният контрол - от длъжностните лица, отговорни за техническата експлоатация.
(2) Контролът се осъществява в обем и по вид в съответствие с изискванията на тази наредба и вътрешните инструкции.
(3) Резултатите от проведен контрол се отбелязват в дневници (за обходи, дефекти, разпореждания и др.).
Чл. 112. (1) Техническото освидетелстване се разделя на:
1. първоначално (предпусково);
2. периодично (поредно), което се извършва в срокове, определени с нормативни актове, с тази наредба и с инструкциите на производителите;
3. извънредно, което се извършва след извеждане от експлоатация за повече от 12 месеца, модернизация и реконструкция, авария или инцидент или по предписание на органите за технически надзор.
(2) Резултатите от освидетелстването се документират с ревизионен акт и запис в паспорта на съоръженията и/или мрежите със задължително указване срока на следващото освидетелстване.
Чл. 118. За всяко надзорно съоръжение се съставя техническо досие, което съдържа:
1. техническа документация, чертежи и изчисления;
2. паспорт или свидетелство (сертификат);
3. актове за техническо освидетелстване;
4. разрешение за въвеждане в експлоатация;
5. ревизионна(пожизнена) книга;
6. инструкция за експлоатация, обслужване и ремонт;
7. други документи, които имат отношение към гарантирането на сигурността и безопасната експлоатация, определени в действащата нормативна уредба.
Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г., в сила от 09.06.2015 г.) Министърът на
енергетиката чрез упълномощени от него лица осъществява контрол:
1. на техническото състоянието и експлоатация на енергийните обекти, както и на енергийните уредби и съоръжения на потребителите;
2. за разследване на причините за крупни аварии и груби технологични нарушения при експлоатацията;
3. за разработване на аварийни планове за действие при екстремни и аварийни условия и провеждането на мероприятия, осигуряващи готовност на енергийните обекти за ликвидиране на последствията.
Чл. 120. Ръководителите на енергийни обекти са длъжни:
1. да осигуряват безпрепятствен достъп на упълномощените длъжностни лица за осъществяване на контрол върху техническото състояние и експлоатацията на съоръженията и сградите в обекта;
2. да не препятстват извършването на проверка и да предоставят необходимите документи, свързани с нея.
Глава шеста.
ТЕХНИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ, РЕМОНТ И МОДЕРНИЗАЦИЯ
Чл. 123. В зависимост от приетата структура/система за техническо обслужване и ремонти функциите за подготовката и изпълнението им се разпределят между съответните звена и изпълнители, включващи:
1. отделите (групите) за подготовка на ремонтите;
2. ремонтния персонал на цеховете и звената за ремонти;
3. фирмите за специализиран ремонт.
Чл. 125. (1) За ремонт на основните съоръжения и на сградите се разработват графици - годишни и перспективни (до пет години).
(2) За ремонт на спомагателните съоръжения се изготвят месечни и годишни графици.
(3) Графиците за ремонт на основни съоръжения, които оказват влияние на изменението на обема на производството или на условията за пренасяне на електрическа и топлинна енергия, се съгласуват от оператора на преносната/разпределителната мрежа.
Чл. 128. (1) Основните съоръжения се извеждат за ремонт в съответствие с годишните графици за ремонт и се въвеждат отново в работа след получаване на разрешение от оператора на преносната/разпределителната мрежа.
(2) Спомагателните съоръжения, от които зависи производителността или мощността на основно съоръжение, се извеждат в ремонт по реда на ал. 1.
(3) Ремонтите на основно съоръжение (енергоблок) и на спомагателните съоръжения към него се извършват едновременно.
Чл. 130. (1) За начало на ремонта се приема моментът от:
1. изключване на генератора от системата - за енергиен блок;
2. изключване от главен парен колектор - за котлоагрегати, работещи по обща колекторна схема;
3. дадено разрешение от оператора на мрежата - за изведени основни съоръжения в резерв.
Чл. 131. За завършване на ремонта се приема моментът на включването на съоръженията под товар, както следва:
1. включване на генератора (трансформатора) в мрежата - за енергоблокове, парни турбини с напречни връзки, хидроагрегати и трансформатори;
2. включване на котела към главен парен колектор (сборен паропровод) за свежа пара - за парни котли в ТЕЦ с напречни връзки;
3. включване на енергоблока под товар с един от котлите - за енергоблокове с два котела (дубъл блокове);
4. установяване на циркулация на мрежова вода - за топлопреносни мрежи;
5. поставяне на мрежата под напрежение без предизвикване на нарушения на нейната работа - за електрически мрежи;
6. уведомяване на оператора на мрежата за завършване на работите от отговорния ръководител/изпълнителя на работата по наряд - при ремонт без изключване на напрежението.
Чл. 133. Съоръженията, на които е изпълнен основен или среден ремонт, подлежат на изпробване под товар с продължителност, определена в договора за ремонт, но не по-малка от:
1. в електрически централи - 72 h;
2. в електрически мрежи/подстанции с напрежение над 35 kV - 48 h;
3. в електрически мрежи/подстанции с напрежение до 35 kV - 24 h;
4. в топлопреносни мрежи - 24 h.
Чл. 136. (1) При приемане на съоръжения след ремонт се извършва оценка на качеството на ремонта, включваща качеството на изпълнените ремонтни работи и постигнатите качествени показатели.
(2) Качеството на изпълнените ремонти се оценява на два етапа:
1. предварително оценяване - след провеждането на изпробване под товар при предавателно-приемателните изпитвания;
2. окончателно оценяване - след получаване на резултатите от едномесечната гаранционна експлоатация, по време на която е завършила проверката на работата на съоръженията при всички експлоатационни режими и са проведени следремонтни изпитвания и настройки.
Чл. 137. При окончателното оценяване се отчитат:
1. съответствието на техническото състояние на ремонтираните възли, механизми и системи с изискванията на тази наредба и на действащата техническа нормативна уредба;
2. постигнатата стабилност и надеждност в работата при едномесечната гаранционна експлоатация;
3. постигнатите технико-икономически показатели и съответствието им с договорените.
Чл. 139. (1) За изпълнение на техническото обслужване и плановите ремонти се осигуряват необходимите:
1. финансови средства и комплект с необходимата ремонтна документация, специализирани инструменти и приспособления;
2. резервни части и материали за техническо обслужване и ремонти;
3. система за осигуряване на качеството.
(2) Състоянието на резервните части и материали и условията, при които се съхраняват, се проверяват периодично, но не по-рядко от един път годишно.
Раздел II.
Специфични изисквания за техническо обслужване и ремонти в АЕЦ
Глава седма.
УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ ЗА ЕФЕКТИВНОСТТА НА РАБОТАТА
Чл. 146. Във всяко енергийно предприятие, което притежава лиценз за производство, пренос или разпределение на електрическа или топлинна енергия, се разработват и изпълняват организационно-технически мероприятия за повишаване на надеждната и икономична работа на енергийните съоръжения, които включват:
1. изготвяне на режимни карти, инструкции, таблици и графици за управление на технологичните режими в съответствие с изискванията за надеждна, икономична и безопасна работа;
2. упражняване на контрол на ефективността на работата по определени технико-икономически показатели (ТИП);
3. извършване на периодичен анализ на ТИП за оценяване състоянието на съоръженията, режимите на работа, разхода на енергоносители и ефективността на извършените организационно-технически мероприятия;
4. водене на отчетност (сменна, месечна, годишна) на получената и обработена технико-икономическа информация.
Чл. 147. Енергийните предприятия разработват енергийни характеристики на основните съоръжения за установяване зависимостта на технико-икономическите показатели от електрическите и/или топлинните товари, които съдържат най-малко:
1. показатели за икономична и ефективна работа на съоръженията;
2. данни, необходими за оптимално разпределение на товарите между съоръженията;
3. условията, при които са разработени, технологични параметри, вид и характеристика на горивото и др.;
4. поправките за отклоненията от нормалната схема и работните параметри.
Чл. 148. Енергийните характеристики за електрическите централи се разработват за показателите:
1. специфичен разход на условно гориво за производство на електрическа и топлинна енергия в ТЕЦ и АЕЦ;
2. специфичен разход на вода за производство на електрическа енергия от хидрогенераторите във ВЕЦ;
3. технологичен разход на електроенергия и топлоенергия за производството на електрическа и топлинна енергия (собствени нужди).
Чл. 150. За топлопреносните мрежи енергийните характеристики се определят за показателите:
1. технологични разходи на топлина за пренасяне на топлоносителя;
2. специфичен разход на мрежова вода/пара за отпуснатата топлинна енергия;
3. специфичен разход на електроенергия за пренасяне на топлоенергията;
4. температура на връщащата се мрежова вода/кондензат към топлоизточника.
Чл. 152. В електрическите централи технико-икономическите показатели и характеристики на основните съоръжения се определят на базата на следните изпитвания:
1. гаранционни - след монтаж за сравнение с гарантираните от завода-производител;
2. балансови - след монтаж или значителни реконструкции за установяване на пълните характеристики на съоръженията;
3. предремонтни - преди основен ремонт за определяне обема на ремонтните работи;
4. следремонтни - след основен ремонт за оценка на качеството на извършения ремонт и постигнатите технико-икономически показатели;
5. специални изпитвания за извършване на определени целеви проверки, необходими в процеса на експлоатацията на съоръженията - за всеки конкретен случай.
Глава осма.
ТЕХНИЧЕСКА И ОПЕРАТИВНА ДОКУМЕНТАЦИЯ
Чл. 156. (1) При експлоатацията на електрическите централи и мрежи се използва и съхранява следната документация:
1. актове, удостоверяващи вещните права върху земята;
2. устройствен план с нанесени сгради, съоръжения, пътища, включително и на подземното стопанство;
3. геоложки, хидрогеоложки и други данни за терена с резултатите от изпитването на почвата и подпочвените води;
4. актове за полагане на фундаментите;
5. актове за приемане на скритите работи;
6. дневник за наблюдение на основите на сградите, съоръженията и фундаментите под тях;
7. актове за изпитване на системите за безопасност;
8. актове за изпитване на устройствата, осигуряващи взривобезопасност, пожаробезопасност, мълниезащита, противокорозионна защита;
9. актове за изпитване на вътрешните и външните системи за водоснабдяване, пожарните водопроводи, канализация, газоснабдяване, топлоснабдяване, отопление и вентилация;
10. актове за единични изпитвания на съоръженията и технологичните тръбопроводи;
11. акт за приемане от държавна приемателна комисия;
12. утвърдена проектна документация (технически проект, чертежи, обяснителни записки и др.) с всички последвали изменения;
13. технически паспорти на сградите и съоръженията;
14. сертификати на съоръжения и материали, подлежащи на задължителна сертификация;
15. изпълнителни работни чертежи на съоръженията и на подземното стопанство;
16. изпълнителни работни схеми на първичните и вторичните електрически схеми;
17. изпълнителни работни схеми на технологичните съоръжения и мрежи;
18. чертежи на резервни части и приспособления за съоръженията;
19. досие (ревизионна/пожизнена книга) на съоръженията;
20. комплект инструкции за експлоатация на сградите и съоръженията, за безопасност при работа, пожарна и аварийна безопасност;
21. длъжностни инструкции за всяко работно место;
22. проект за експлоатация и поддържане на хидротехническите съоръжения (ХТС);
23. проект за контролно-измервателните системи на ХТС;
25. оперативен план за пожарогасене;
26. документация, която се изисква от държавните контролни и надзорни органи.
(2) Към документацията по ал. 1 в АЕЦ допълнително се съхраняват:
1. план-мероприятия за защита на персонала в случай на радиационна авария;
2. информация за дозите на външно и вътрешно облъчване на персонала на АЕЦ и командирования персонал;
3. технологичен регламент за експлоатация на енергийни блокове;
4. регламент за техническо обслужване и ремонт на оборудването на ЯППИ;
5. разрешения и лицензии за експлоатация на блок на АЕЦ, издадени от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР);
6. инструкции и графици за провеждане на функционални изпитвания и проверки на важните за безопасността системи;
7. авариен план и инструкции за ликвидиране на авариите в АЕЦ;
8. програми и методики за изпитване на системите и оборудването на ЯППИ, системите за безопасност, съгласувани и утвърдени по определен ред;
9. списък на ядреноопасните работи;
10. доклади за анализ на събитията.
(3) Документацията по ал. 1 и 2 се описва и се съхранява в технически архив. При промяна на собственика документацията се предава в пълен обем на новия собственик, който е длъжен да осигури нейното съхраняване.
Чл. 162. (1) В инструкциите за експлоатация на
строителни съоръжения, сгради, енергийни съоръжения, системи и техническите средства за управление, контрол и защита се записват:
1. кратка характеристика за предназначението, устройството и действието;
2. параметрите за нормална експлоатация и допустимите отклонения, технологичните отклонения в работата на съоръженията, граничните стойности на параметрите за безопасна експлоатация;
3. редът за пускане, спиране и обслужване през време на нормална експлоатация;
4. действието на персонала при нарушение на нормалната експлоатация;
5. редът за извършване на прегледи, ремонти и изпитвания;
6. специфичните изисквания за безопасност при работа, ядрена, радиационна, взривна и пожарна безопасност.
(2) В инструкцията на главните напорни деривации за ВЕЦ се записват:
1. допустимата скорост на пълнене и изпразване;
2. пунктовете за наблюдение и контрол;
3. системите за отчитане и измерване;
4. манипулациите със затворните органи;
5. действията при съгласуване на работите.
Чл. 163. (1) За язовирите, прилежащите им съоръжения и сгуроотвалите на ТЕЦ се изготвя съгласуван авариен план за действие при екстремни и аварийни условия на работа в случаи на:
1. преминаване на висока вълна с обезпеченост над проектната;
2. сеизмични въздействия;
3. терористичен акт;
4. необичайни природни явления;
5. тежка авария.
(2) Аварийният план за действия включва:
1. задълженията и действията на персонала;
2. комуникационните връзки и оповестяване;
3. аварийното електрическо захранване на обектите;
4. използването на запасите от аварийния резерв;
5. физическата охрана на обектите и съоръженията.
(3) Аварийният план за действие се съгласува от енергийното предприятие с органите на местното самоуправление, органите на министерството на вътрешните работи, Държавната агенция "Гражданска защита", собствениците на ХТС по поречието на реката.
Чл. 164. (1) За оператора на преносната/разпределителните мрежи се осигурява:
1. оперативна изпълнителна схема на преносната/разпределителната мрежа (схема макет);
2. оперативен дневник;
3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръженията от преносната/разпределителната мрежа;
4. дневник за релейните защити и автоматика;
5. карта за настройките на релейните защити и автоматика;
6. дневник за разпорежданията;
7. дневник за повредите на съоръженията;
8. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.
(2) За диспечера (оператора) на топлопреносната мрежа се осигурява:
1. оперативна изпълнителна схема на топлопреносната мрежа (схема макет);
2. оперативен дневник;
3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръженията от топлопреносната мрежа;
4. дневник за водене на температурния режим на мрежата;
5. режимни карти за поддържане на хидравличния режим на мрежата;
6. дневник за разпорежданията;
7. дневник за повредите на съоръженията;
8. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията;
9. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.
(3) За оперативния дежурен в електрическа подстанция се осигурява:
1. утвърдена оперативна схема на разпределителните уредби;
2. оперативен дневник;
3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръженията;
4. дневник за релейните защити и автоматика;
5. карта за настройките на релейните защити и автоматика;
6. дневник за разпорежданията;
7. дневник за повредите на съоръженията;
8. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията;
9. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.
(4) За дежурния инженер в електрическа централа се осигурява:
1. оперативна изпълнителна схема или схема макет;
2. оперативен дневник;
3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръжения с разрешение на оператора на преносната/разпределителната мрежа;
4. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръжения с разрешение на главния инженер на електрическата централа;
5. дневник за разпореждания;
6. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък;
7. режимни карти за работата на основните съоръжения.
(5) За оперативните дежурни ръководители (началници на смени) в структурните звена на електрическа централа се осигуряват:
1. оперативна изпълнителна/технологична схема на съоръженията;
2. оперативен дневник;
3. дневник за разпорежданията;
4. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията;
5. дневник за повредите в съоръженията;
6. дневник за релейните защити и автоматика/технологичните защити, автоматика и техническите средства на АСУ (ел. цех, цех КИП и А, реакторен цех в АЕЦ);
7. карта за настройките на релейните защити и автоматика/технологичните защити, сигнализации, автоматични регулатори (ел. цех, цех КИП и А, реакторен цех);
8. карта за настройки на дозиметричната сигнализация (дозиметрична служба в АЕЦ);
9. дневник за регистриране движението на горивните касети за свежо и отработено гориво (реакторен цех в АЕЦ);
10. дневник за отчитане и регистриране на демонтирано и предадено радиоактивно оборудване (дозиметрична служба в АЕЦ);
11. дневник за регистриране на дозиметрични допуски (дозиметрична служба в АЕЦ);
12. графици за изпробване на съоръженията и системите;
13. режимни карти за работата на основните съоръжения;
14. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.
Чл. 168. Оперативната документация, диаграмите на регистриращата апаратура и оперативните разговори, записани на магнитен носител, както и документите от оперативно-информационния комплекс на автоматизираните системи за управление подлежат на строг отчет и се съхраняват по определен ред, както следва:
1. записите на регистриращата апаратура - 3 години;
2. записите на оперативните разговори при нормални режими на работа - 10 денонощия, ако няма указание за удължаване на този срок;
3. записите на оперативните разговори при аварии и други нарушения в работата - 3 месеца, ако няма указание за удължаване на този срок.
Глава девета.
АВТОМАТИЗИРАНИ СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
Чл. 169. (1) Електрическите централи и мрежи се съоръжават с автоматизирани системи за управление (АСУ), поддържани в състояние и готовност за осъществяване на непрекъснато и сигурно управление на технологичните процеси, диспечерското управление на електроенергийната система и производствените дейности в енергийните предприятия.
(2) Функциите на АСУ по ал. 1 се изпълняват от:
1. автоматизирани системи за управление на технологичните процеси (АСУТП);
2. автоматизирани системи за диспечерско управление (АСДУ);
3. автоматизирани системи за управление на производството (АСУП).
Чл. 172. Автоматизираните системи за управление на производствените дейности в енергийните предприятия се въвеждат и прилагат за:
1. технико-икономическо планиране;
2. управление на ремонтната дейност;
3. управление на пласмента на електрическа и топлинна енергия;
4. управление на развитието на производството и разпределението;
5. управление на качеството при спазване изискванията на стандартите и техническите норми;
6. управление на снабдяването с материали, консумативи и резервни части;
7. осигуряване доставките на гориво;
8. управление на транспорта;
9. управление на персонала;
10. счетоводство;
11. административно управление.
Чл. 175. Комплексът от технически средства в АСУ, включва:
1. средства за събиране и предаване на информация;
2. средства за обработване, визуализация и архивиране на информация;
3. средства за управление;
4. спомагателни устройства и системи (системи за непрекъсваемо захранване, системи за кондициониране и пречистване на въздуха, пожароизвестителни системи и др.).
Чл. 176. (1) Нови АСУ се въвеждат в експлоатация по установен ред в съответствие с изискванията на действащата нормативна техническа уредба.
(2) Допуска се въвеждането на АСУ в редовна експлоатация да се предхожда от период на опитна експлоатация с продължителност не повече от 180 дни.
(3) Допуска се въвеждането на АСУ в експлоатация да се осъществи и поетапно.
(4) Комплексното въвеждане на АСУ се осъществява само след единични изпитвания и функционални проби на отделните подсистеми.
Чл. 178. (1) Към основните дейности при експлоатацията на АСУ се отнасят:
1. осигуряване на работоспособността и съответствието с проектните характеристики на комплекса средства за автоматизация;
2. техническо обслужване на комплекса средства за автоматизация;
3. провеждане на ремонти на комплекса средства за автоматизация в съответствие с изискванията на проектната и заводската документация и действащите норми и правилници;
4. метрологично осигуряване;
5. събиране и анализ на данни за надеждността на комплекса средства за автоматизация;
6. водене на документация и създаване на информационна база-данни за състоянието и надеждността на комплекса средства за автоматизация;
7. поддържане на програмното и информационното осигуряване;
8. анализ на ефективността на функциониране на комплекса средства за автоматизация и разработка на предложения за усъвършенстването му;
9. замяна на устройствата и техническите средства, влизащи в състава на комплекса средства на АСУ, отработили своя ресурс;
10. изпробване и изпитване на комплекса средства за автоматизация.
Глава десета.
МЕТРОЛОГИЧНО ОСИГУРЯВАНЕ И МЕТРОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ
Чл. 180. За метрологично осигуряване на дейностите, свързани с техническата експлоатация и безопасност, защитата на
околната среда и измерванията, свързани с търговски плащания, както и за провеждането на метрологичен контрол на средствата за измерване по отношение на точност и достоверност на измерванията се изпълняват комплекс от мероприятия, включващи:
1. своевременно представяне на компетентните органи за проверка на средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол по Закона за измерванията;
2. организация и извършване на вътрешна проверка/калибриране на средствата за измерване, неподлежащи на метрологичен контрол;
3. осигуряване на утвърдени методики и еталони за калибриране на средствата за измерване;
4. осигуряване на съответствие между изискванията за точност на измерване на технологичните параметри и точността на средствата за измерване;
5. обслужване, ремонт и калибриране на средствата за измерване.
Чл. 182. (1) Дейността на метрологичната служба/звено се организира в съответствие с изискванията на нормативните актове и стандарти в областта на метрологията.
(2) За метрологичната служба/звено се изготвя правилник, определящ статута, компетенциите, структурата, основните задачи, правата и задълженията й.
(3) Метрологичната служба разполага със:
1. нормативна документация за осигуряване единство на измерванията, методики за проверка (калибриране) на средствата за измерване;
2. паспорти, експлоатационна документация, еталони и помощни средства за измерване;
3. архив за съхранение на информацията и резултатите от проверката и калибрирането (протоколи, работни дневници и др.);
4. методики за извършване на измерванията, в съответствие с действащата нормативна уредба и стандартите.
Чл. 186. (1) Измерителните канали на информационно-измерителните системи, в това число и тези от състава на АСУТП и АСДУ подлежат на одобряване на типа.
(2) След въвеждането им в експлоатация измерителните канали на информационно-измерителните системи подлежат на последваща проверка и/или калиброване, по установения ред.
(3) Непроверени или некалибровани информационно-измерителни системи не се допускат за използване в работа.
Раздел II.
Специфични изисквания за метрологично осигуряване на АЕЦ
Чл. 190. Метрологичното осигуряване на експлоатацията на АЕЦ се предвижда в техническото задание за разработване на проекта на АЕЦ, в което се залагат:
1. номенклатурата на основните параметри, подлежащи на контрол, нормите за точност на измерванията, методиките за извършване на измерванията, типовете средства за измерване;
2. номенклатурата на методиките за проверка и калибровка на средствата за измерване и информационно-измерителните системи;
3. техническите изисквания към помещенията за обслужване, ремонт, проверка и съхранение на средствата за измерване;
4. нормативите за числеността и квалификацията на персонала, изпълняващ дейностите по метрологичното осигуряване;
Чл. 192. Експлоатиращата организация АЕЦ осигурява:
1. техническото задание за разработване на нови средства и системи за измерване и други документи, свързани с получаване и използване на информация от АЕЦ и за АЕЦ;
2. методиките за извършване на измерванията.
Глава единадесета.
ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Чл. 195. При експлоатация на обектите се упражнява постоянен контрол и се предприемат мерки за ограничаване на вредното въздействие върху
околната среда вследствие на:
1. изхвърляне на вредни вещества в атмосферния въздух;
2. изпускане на отпадъчни води във водни обекти;
3. образуване на отпадъци, тяхното третиране и депониране;
4. шум и вибрации;
5. електромагнитни полета и други физически въздействия.
Чл. 196. При работата на енергийните обекти не се допуска превишаване на пределно допустимите норми и нива на:
1. концентрациите на изпусканите в атмосферата емисии на вредни вещества;
2. концентрациите на вредни вещества в изпуснатите отпадъчни води, за съответната категория на водния басейн;
3. вредните вещества, изхвърляни в почвата;
4. шума и вибрациите в санитарните норми за производствен шум и производствени вибрации;
5. напрегнатостта и плътността на енергийните потоци на електромагнитните полета в хигиенно-защитните зони около излъчващи обекти.
Чл. 197. (1) На всеки енергиен обект се разработват и изпълняват:
2. авариен план за действие за предотвратяване на аварийни и залпови изхвърляния на замърсяващи вещества в
околната среда;
3. програма за управление на дейностите по отпадъците и намаляване на вредното въздействие от тях върху околната среда, включително консервация и рекултивация на сгуроотвалите;
4. програма за мониторинг на:
а) емисии на вредни вещества във въздуха;
б) повърхностни води;
в) подземни води;
г) допълнителен мониторинг, изискван от държавните контролни органи.
(2) Проектите, плановете и програмите се съгласуват от компетентните органи по околната среда и водите.
Чл. 199. При експлоатацията на основните и спомагателните съоръжения на енергийните блокове, свързана с опазване на водните басейни от замърсяване, задължително се спазват изискванията на:
1. Закона за опазване на околната среда и Закона за водите в Република България; държавните и отрасловите стандарти и наредби за опазване на водните басейни от замърсяване;
2. типовите инструкции за експлоатация на инсталации за очистване на отпадъчни води;
3. ръководните указания за проектиране и експлоатация на затворени системи за хидравличен сгуропепелоизвоз.
Чл. 201. При експлоатацията на газоочистващи и пепелоулавящи съоръжения в електрическите и отоплителните централи освен тази наредба се спазват изискванията на:
1. Закона за опазване на околната среда и Закона за чистотата на атмосферния въздух;
2. държавните и отрасловите стандарти и наредби за опазване на атмосферния въздух от замърсяване;
3. типовите инструкции за експлоатация на системите за газоочистване и пепелоулавяне.
Чл. 203. На всеки енергиен обект постоянно се контролират и измерват:
1. изпусканите емисии на вредни вещества в околната среда и почвата;
2. параметрите на отпадните води;
3. напрегнатостта и плътността на електромагнитните полета в хигиенно-защитните зони около излъчващи обекти - при приемане и пускане в експлоатация и след реконструкция и промяна на схемата.
Раздел II.
Специфични изисквания за АЕЦ
Част втора.
ТЕРИТОРИЯ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНИТЕ ОБЕКТИ. ПРОИЗВОДСТВЕНИ СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
Глава дванадесета.
ТЕРИТОРИЯ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНИТЕ ОБЕКТИ
Чл. 208. За нормалното експлоатационно и санитарно-техническо състояние на сградите и съоръженията (надземни и подземни), разположени на територията на енергийния обект, задължително се контролират и поддържат в изправност:
1. системите за отвеждане на повърхностните и подземните води (дренажи, каптажи, канали и др.);
2. системите за очистване на замърсените отпадъчни води;
3. системите за очистване на димните газове и системите на вентилираните помещения от прах и аерозоли;
4. системите за техническо водоснабдяване, пожарогасене, канализация, транспорт на газообразно и течно гориво и на технически газове, за хидро-, шлако- и пепелоотделяне;
5. източниците на питейна вода, водоемите и санитарните зони около тях;
6. железопътните линии и прелези, автомобилните и противопожарните пътища, подстъпите към противопожарните хидранти;
7. предпазните диги и подпорните стени на водните хранилища, сгуроотвалите, резервоарите за гориво и химикали;
8. пиезометрите и контролните кладенци за наблюдаване нивото на подземните води;
9. базисните репери за контролиране потъването на фундаменти и сгради;
10. системите за защита от мълнии;
11. шумозаглушителните устройства на тръбопроводите и на другите съоръжения за намаляване на шума до санитарните норми;
12. комплексните инженерно-технически средства за охрана (огради на територията, контролно-пропускателни пунктове).
Чл. 210. (1) Не се допуска строителство на нови сгради и съоръжения, както и преместване на комуникации в територията на енергийния обект без съгласуван и утвърден по установения ред проект.
(2)
Строителството на сгради и съоръжения под газоходи и естакади е забранено.
Чл. 212. В енергийните обекти в съответствие с местните инструкции периодично се контролират и регистрират в дневник:
1. нивото на водата в монтираните пиезометрични указатели и контролни кладенци;
2. температурата на водата в контролните кладенци и химическият анализ на съдържанието й.
Чл. 214. В канализационните мрежи за битови и смесени отпадъчни води не се допуска директно да се вливат:
1. води с температура над 40°С;
2. кисели, алкални и други агресивни води, които оказват разрушително въздействие върху канализационните мрежи и съоръжения;
3. води, съдържащи вещества, чиито изпарения, смесени с въздуха, образуват взривно-запалителни или отровни смеси;
4. радиоактивно замърсени води с концентрации над допустимите;
5. промишлени отпадъчни води, съдържащи вредни вещества над допустимите концентрации, без предварително пречистване в локални пречиствателни съоръжения.
Чл. 216. (1) На мостовите съоръжения на територията на енергийния обект се извършва периодичен надзор за следните показатели:
1. слягане или преместване на опорите;
2. вертикално и хоризонтално положение на фермите, колоните и носещите греди;
3. кота на проходната част на моста.
(2) Масивните мостове се изпитват на товароносимост веднъж на 10 години, а дървените - веднъж на 5 години, но след предварително обследване за състоянието им.
Глава тринадесета.
ПРОИЗВОДСТВЕНИ СГРАДИ, СЪОРЪЖЕНИЯ И САНИТАРНО-ТЕХНИЧЕСКИ УСТРОЙСТВА
Чл. 221. (1) Производствените сгради, съоръженията и санитарно-техническите устройства системно се наблюдават и периодично проверяват в процеса на експлоатация в обем и срокове, определени с вътрешна инструкция.
(2) След всяко стихийно бедствие - ураганен вятър, земетресение над 4 бала (по 12-степенната сеизмична скала на Медведев-Шпонхойер-Карник), обилен снеговалеж, проливен дъжд, пожар и др., се провежда и извънреден контрол.
(3)
Строителните конструкции на основните производствени сгради и съоръжения подлежат на техническо освидетелстване на всеки 5 години. Елементите за освидетелстване се определят по списък, утвърден от ръководителя на енергийния обект.
Чл. 222. На енергийния обект по контролните репери се наблюдава и регистрира слягането на фундаментите на основните сгради и съоръжения, както следва:
1. през първата година от експлоатацията - три пъти;
2. на втората година от експлоатацията - два пъти;
3. през следващите години до стабилизиране на слягането на фундаментите - веднъж годишно;
4. след стабилизиране на сляганията под 1 mm за година - веднъж на 5 години.
Чл. 224. Състоянието на комините и газоходите се проверява чрез:
1. външен оглед - веднъж годишно (през пролетта);
2. вътрешно обследване - 5 години след въвеждането им в експлоатация и след това при необходимост, но най-малко веднъж на 5 години.
Чл. 226. По време на експлоатация на сградите и съоръженията не се разрешава:
1. натрупване на строителни отпадъци, машинни части и съоръжения върху носещи конструкции, чието натоварване превишава нормативното, обозначено за всяка кота с табелка в t/m2;
2. натрупване на прекомерни количества пепел и въглищен прах по покривите на сградите, по металните повърхности на носещите греди и елементи в котелното помещение;
3. нарушаване на бетонното покритие на стоманобетонни елементи;
4. пробиване на отвори, окачване на греди, плочи и допълнителни товари по технологични съоръжения без проверка за товароспособност;
5. премахване на отделни възли на носещи елементи или съединения на конструкциите;
6. прекъсване или промяна на обслужващите площадки около носещите конструкции на котлите, служещи за якостни противоветрови и антисеизмични пояси;
7. окачване на допълнителни товари от увеличени по сечение проводници върху елементи на портални конструкции на открити разпределителни уредби или стълбове;
8. неотстраняване на неорганизирани течове от технологичното оборудване върху бетонни повърхности.
9. ремонти и реконструкции, извършени в противоречие с действащите нормативни документи;
10. нарушение на вертикалната планировка на терена или тротоара около обектите;
11. допускане на развитие на корозия по носещи стоманени елементи;
12. запълване и нарушение на функцията на деформационни фуги и лагери;
13. нарушаване на системата за мълниезащита;
14. заличаване на означенията за максимални натоварвания на подовата конструкция.
Част трета.
ХИДРОТЕХНИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ И ВОДНО СТОПАНСТВО
Глава четиринадесета.
ХИДРОТЕХНИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ И ТЕХНИТЕ МЕХАНИЧНИ ЧАСТИ
Раздел I.
Хидротехнически съоръжения
Чл. 229. (1) Хидротехническите съоръжения при водните, термичните и атомните електроцентрали включват:
1. язовирни стени, изградени от:
а) бетон: масивно-гравитачни, контрафорсни, дъгови;
б) от местни материали: земни, каменни, смесени;
2. сгуроотвали: хидравлични, сухи;
3. водоотливни (облекчителни) съоръжения:
а) основни изпускатели: тръбни, тунелни;
б) преливници: челни, траншейни, шахтови, кулови, сифонни;
4. водовземни съоръжения:
а) водовземни кули;
б) водохващания: дренажи, язове, алпийски;
5. водопровеждащи съоръжения:
а) напорни;
б) безнапорни;
6. водоограждащи съоръжения: диги, брегоукрепителни съоръжения, основни прагове;
7. водохранилища;
8. помпени станции;
9. охладителни кули;
10. затворни органи към облекчителни и водопровеждащи съоръжения.
(2) Хидротехническите съоръжения се изграждат така, че да удовлетворяват проектните изисквания за устойчивост, якост, дълговечност, водонепроницаемост и опазване на околната среда при всички предвидени в проекта въздействия върху тях.
Раздел II.
Експлоатация на хидротехническите съоръжения при нормални условия
Чл. 231. (1) За нормални условия на експлоатацията на ХТС се приемат тези, при които режимът им на работа достига до граничните изчислителни натоварвания, предвидени в техническия проект без данни за нарушаване на конструктивната годност и сигурност.
(2) При нормални условия ХТС се експлоатират съгласно проекта за експлоатация и поддържане.
(3) Експлоатационният персонал осигурява безаварийна работа на хидротехническите съоръжения чрез:
1. изпълнение на програмите за технически контрол, спазване на инструкциите за експлоатация и длъжностните инструкции на работните места;
2. извършване на профилактика и ремонт на ХТС, поддържане в изправност на комуникационните и пътните връзки, транспортната техника и производствено-складовата база;
3. обработване на данните за наблюдаваните явления, получени от контролно-измервателните системи;
4. изготвяне на анализи за техническото състояние на язовирните стени и прилежащите им съоръжения;
5. поддържане в готовност и наличност на авариен резерв от материали и резервни части.
(4) Два пъти годишно (през пролетта и есента) се извършват прегледи за техническото състоянието на язовирните стени, прилежащите им съоръжения, контролно-измервателните системи (КИС), водохранилищата и техните брегове, водовземните и водопровеждащите съоръжения.
(5) Огледите за техническото състояние на главните напорни деривации (ГНД) на ВЕЦ се извършват две години след въвеждането им в експлоатация, на всеки следващи пет години и при настъпили форсмажорни обстоятелства.
Раздел III.
Експлоатация на хидротехническите съоръжения при екстремни условия
Чл. 232. (1) За екстремни условия на експлоатация на ХТС се считат тези, при които режимът на работата за едно или повече ХТС надхвърля предвидените в проекта гранични изчислителни натоварвания, без данни за нарушаване на конструктивната им годност и сигурност.
(2) При екстремни условия ХТС се експлоатират съгласно проекта за експлоатация и поддържане, при постоянно наблюдение на засегнатите елементи.
(3) При екстремни условия на експлоатация на ХТС безаварийната работа на съоръженията се осигурява чрез изпълнение на програмите за технически контрол, аварийния план за действие и вътрешните инструкции на работните места.
(4) След провеждане на висока вълна се извършват огледи на състоянието на язовирната стена, преливните съоръжения и речното корито до 500 m след язовирната стена. При необходимост се предприемат ремонтно- възстановителни работи.
Раздел IV.
Експлоатация на хидротехническите съоръжения при аварийни условия
Чл. 233. (1) За аварийни условия за експлоатация на ХТС се считат тези, при които режимът на работата за едно или повече ХТС надхвърля предвидените в проекта гранични изчислителни натоварвания и има данни за нарушаване на конструктивната им годност и сигурност.
(2) При аварийни условия ХТС се експлоатират съгласно аварийните планове за действие и проекта за експлоатация и поддържане.
(3) При възникване на авария собственикът/ползвателят, който експлоатира ХТС, предприема незабавни мерки за овладяване и ограничаване на последствията от нея, и незабавно уведомява органите на местното самоуправление, съответните служби за аварийно-спасителни действия и Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет.
Раздел V.
Механични части на хидротехническите съоръжения
Чл. 237. (1) Два пъти годишно в рамките на годишните технически прегледи се извършват основен оглед и пробни манипулации със затворните органи, за установяване на:
1. техническото състояние и експлоатационната им готовност;
2. необходимостта от мерки и действия по поддържането и рехабилитацията им.
(2) Преди пролетното пълноводие след провеждането на висока вълна и преди настъпването на зимния сезон задължително се прави преглед и профилактика на съоръженията за установяване на:
1. възникнали видими деформации, пукнатини, нарушаване на целостта;
2. плътността при затворено положение;
3. нормалното функциониране на задвижванията и техните елементи;
4. изправността на управлението, сигнализацията и защитите;
5. степента на корозия на металните елементи и конструкции; при необходимост се извършват контролни измервания посредством методите и средствата за безразрушителен контрол;
6. нивото на маслото в маслонапорните уредби (МНУ) и необходимостта от подмяна;
7. нивото на маслото в редукторите.
(3) На съоръженията, които се намират постоянно под вода, периодично се извършва оглед от водолази най-малко веднъж на 5 години.
(4) Резултатите от прегледите, профилактиката и изпитванията се документират в пожизнената книга на всяко съоръжение.
Чл. 238. (1) Механичните части на ХТС се поддържат в готовност и в техническо състояние за работа при нормални, екстремни и аварийни условия през целия експлоатационен срок на основните хидротехнически съоръжения.
(2) В нормални условия на експлоатация на ХТС:
1. ремонтните затвори на основните изпускатели на язовирните стени са в положение "отворено", а работните - в положение "затворено";
2. преливните клапи на преливниците на язовирните стени са в положение "затворено".
(3) Забранява се:
1. оставянето в междинно положение на преливните клапи при нормални и екстремни условия на експлоатация;
2. задържане на затворите на изпускателите в положения, при които се появяват повишени вибрации.
Чл. 239. (1) Предпазните решетки, монтирани на водопровеждащите съоръжения, се поддържат чисти и са обект на постоянно наблюдение.
(2) Не се допуска затлачване на решетките до степен, при която се създава подприщване на водното течение (очевидна разлика във водните нива пред и след решетката).
(3) За подвижните решетки с електрозадвижване задължително се осигурява възможност за ръчно задвижване.
(4) Ледови явления се преодоляват по начини и със способи, които не застрашават сигурността на съоръженията.
Чл. 240. (1) Изградените ХТС, намиращи се в дългогодишна експлоатация, които не отговарят на изискванията на наредбата, подлежат на оценка за възможността и целесъобразността от привеждането им в съответствие с тези изисквания.
(2) Оценката се извършва на базата на изследвания, контролни измервания и проби за доказване степента на физическата годност и безопасност на съоръженията в условията на различните режими на работа при по-нататъшната им експлоатация.
(3) Оценката се извършва от собственика на ХТС и от привлечени лицензирани компетентни органи.
(4) Резултатите от оценката по ал. 2 дават основание на собственика съгласувано и с разрешението на държавните надзорни органи да вземе решение за продължаване експлоатацията на ХТС.
Раздел VI.
Напорни тръбопроводи
Чл. 244. (1) На дистанционно задвижваните затворни съоръжения се контролира времето за:
1. спускане и вдигане на бързопадащия савак;
2. затваряне и отваряне на оперативните затворни съоръжения (дросел- клапи) на входа на напорния тръбопровод.
(2) Периодичността на контрола по ал. 1 се записва във вътрешните инструкции.
Чл. 245. (1) На тръбопровод под напор за затворните органи се осигурява херметичност в затворено положение.
(2) Пропуските на вода, появили се при пълнене на тръбопровода, организирано се отвеждат в дренаж.
(3) Не се допуска обливане или мокрене от пропуски на вода на съоръжения в помещението под тръбопровода (електродвигатели, електрически табла и др.).
Чл. 246. (1) При експлоатацията на открити напорни тръбопроводи се осигурява:
1. работата на тръбопровода без повишени вибрации и нормалната работа на всички предвидени в проекта опори;
2. нормалното действие на компенсаторните устройства;
3. изправното действие на всички защитни системи, които предпазват тръбопровода от разкъсване;
4. своевременното възстановяване на повредените защитни покрития срещу корозия и абразивно износване;
5. дървените тръбопроводи за малките електроцентрали да не се държат продължително време изпразнени.
(2) Профилактичните прегледи се извършват редовно по вътрешна инструкция при спазване на изискванията за безопасна работа по напорни тръбопроводи. Резултатите от прегледите се регистрират в пожизнената книга.
Чл. 248. (1) Не се допуска повишаване на налягането в напорен тръбопровод над проектното при изключване на хидроагрегати под товар.
(2) Контролни изпитвания с изключване под товар се извършват задължително след ремонт и промени в настройката на регулатора на скоростта на хидроагрегата и се регистрират в пожизнената книга.
(3) При наличие на автоматичен синхронен изпускател за облекчаване на водния удар в тръбопровод се предвиждат мерки срещу загуби на вода при задействането му.
Раздел VII.
Наблюдение и контрол за състоянието на хидротехническите съоръжения
Чл. 250. (1) Наблюдението и контролът за състоянието на ХТС по време на експлоатацията се извършват по програми за технически контрол, изготвени съгласно действащата нормативна уредба.
(2) Програмите за технически контрол на ХТС включват контрол и наблюдение на:
1. хоризонталните и вертикалните премествания на съоръженията и техните основи, на откосите и бреговете в близост до съоръжението;
2. деформациите и пукнатините в съоръженията;
3. филтрационния режим в основата и тялото на ХТС и в обход;
4. въздействията на леда върху съоръженията;
5. сеизмичните въздействия върху съоръженията;
6. физико-механичните качества на материалите, от които са изградени ХТС, температурния режим и напрегнатото и деформираното състояние на конструкцията.
Чл. 251. (1) Контролно-измервателните системи (КИС) за осъществяване на контрол и измерване се поддържат постоянно в изправност и се използват оптимално при изпълнение на програмите за технически контрол по чл. 163.
(2) Данните, получени от КИС, се обработват в реално време.
(3) Оперативният анализ на данните от КИС се извършва в деня на измерването. Данните се сравняват с резултатите от натрупаната база данни от предишните измервания и с граничните стойности, посочени в проекта за експлоатация и поддържане.
(4) Влиянието на външните въздействия върху съоръженията и на протичащите в тях процеси и явления се отчитат, анализират и оценяват.
(5) При съмнение в точността на измерването за оценка на експлоатационната годност на съоръжението измерването се повтаря.
Чл. 253. (1) Юридическото лице, получило лицензия за експлоатация на ХТС, изготвя технически доклад (анализ) за състоянието на язовирните стени и сгуроотвалите при ТЕЦ.
(2) Докладът се разглежда от експертен технически съвет (ЕТС).
(3) В състава на ЕТС се включват представители на държавните органи, които:
1. осъществяват контрол за безопасната и сигурна работа на язовирните стени;
2. отговарят за опазването на околната среда и водите;
3. отговарят за защитата на населението при природни бедствия, крупни производствени аварии и катастрофи.
(4) Срокът за изготвяне на всеки следващ технически доклад (анализ) се определя от ЕТС в зависимост от резултатите от анализа за състоянието на стените и съоръженията.
Глава петнадесета.
ВОДНО СТОПАНСТВО НА ХИДРОЕНЕРГИЕН ВЪЗЕЛ, ХИДРОЛОЖКО И МЕТЕОРОЛОЖКО ОСИГУРЯВАНЕ
Раздел I.
Управление на водните ресурси
Чл. 255. Водните ресурси се използват за производство на електрическа енергия посредством водностопански системи, които включват:
1. язовирите и съоръженията към тях за улавяне, провеждане и задържане на водите;
2. водноелектрическите централи, помпено-акумулиращите централи и хидротехническите съоръжения към тях;
3. езерата, помпените станции и съоръженията към тях за охлаждане и техническо водоснабдяване на ТЕЦ и АЕЦ.
Чл. 257. При експлоатацията на водното стопанство на ТЕЦ и АЕЦ се осигурява:
1. непрекъснато и в необходимите количества подаване на вода за охлаждане и регулиране на температурните режими;
2. нормална работа на химическото водоочистване;
3. нормална работа на хидравличния пепелосгуроизвоз;
4. предпазване от замърсяване на каналите, циркулационните тръбопроводи и топлообменниците.
Чл. 258. (1) При хидровъзли с комплексно предназначение използването на водите от ВЕЦ се съобразява с нуждите на всички водоползватели (водоснабдяване, напояване, рибно стопанство и др.) и с изискванията за опазване на околната среда.
(2) Между водоползвателите по ал. 1 водата се разпределя по годишен график за потребление, утвърден от държавния орган по управление на водите съгласно Закона за водите.
(3) Графикът се актуализира всеки месец, като се отчитат водният приток, хидрометеороложките прогнози и настъпилите промени в работата на водоползвателите.
Чл. 261. (1) Режимът за ползване на водохранилищата в периода преди пълноводие и последващото напълване осигурява:
1. напълване на водохранилището през периода на пълноводие до нормално определеното за стената водно ниво; отклонение от това правило се допуска само в случай на особени нужди или за многогодишно регулиране на обема във водохранилището;
2. благоприятни условия за изпускане на води през дънните изпускатели за пропускане на наноси, ако това е предвидено в проекта;
3. задоволяване потребностите на други водоползватели (водоснабдяване, напояване, рибно стопанство и др.);
4. получаване на максимален енергиен ефект при спазване на ограниченията, съгласувани с другите водоползватели;
5. регулиране на изпусканата вода през преливните съоръжения или през дънните изпускатели, като се отчитат изискванията за безопасна и сигурна работа на хидротехническите съоръжения и ограничаване на евентуални наводнения.
(2) Изискванията на другите (неенергийните) водоползватели, ограничаващи режима на ползване и напълване на водохранилището, се съгласуват между тях и се включват в инструкцията за експлоатация на водохранилището.
Чл. 263. (1) Изпускането на водата се извършва постепенно без образуване на високи вълни в долното водно ниво с опасност за причиняване на бедствие.
(2) Когато експлоатационните и климатичните условия налагат бързо увеличаване на изпусканите води, на застрашените места се изгражда и поддържа в изправност сигнализираща звукова и визуална уредба, която известява органите на местното самоуправление и населението. При необходимост се уведомяват и полицейските служби.
(3) Редът и начините за уведомяване на властите и населението се записват в аварийния план за действие на всеки енергиен обект.
(4) Изменението на количеството на пропусканата вода през турбините на ВЕЦ не се ограничава и не се изисква задействане на сигнализацията.
Чл. 265. (1) За ВЕЦ задължително се разработват:
1. хидравлични характеристики на всички водопропускателни съоръжения;
2. инструкция за режима на пълнене и изпразване на тръбопровода;
3. инструкция за експлоатация на водохранилището и на съоръженията към него;
4. режимни характеристики за безкавитационна работа на хидроагрегатите.
(2) Режимните характеристики се актуализират на всеки 5 години и след основен ремонт/рехабилитация на хидроагрегатите.
Раздел II.
Хидроложко и метеороложко осигуряване
Чл. 268. За хидрометеороложкото осигуряване на режимите на работа на електроцентралите, оптималното използване на водните ресурси и експлоатацията на хидротехническите съоръжения и водохранилищата се събира и обработва информация относно:
1. водния баланс на водохранилищата - ежедневен, 10-дневен, месечен и годишен; в период на високи води водният баланс се изготвя на всеки 2 до 4 часа;
2. водния приток към водохранилищата - ежедневен, месечен и годишен;
3. наблюденията в климатичните, дъждомерните и снегомерните станции във водосборните зони на язовирите;
4. преработените водни маси от ВЕЦ;
5. подадените води на други водопотребители за неенергийни нужди.
Чл. 269. Метеорологичните станции при язовирните стени, дъждомерните и снегомерните станции във водосборните области събират метеороложка информация относно:
1. температурата и влажността на въздуха;
2. валежите;
3. изпарението на водните маси;
4. посоката и скоростта на вятъра;
5. ледовия режим;
6. снежната покривка (дебелина и плътност);
7. особените атмосферни явления (градушки, обледявания, гръмотевични бури).
Чл. 270. (1) При експлоатацията на водохранилищата и водните централи се извършват наблюдения и измервания на:
1. кота водно ниво на язовирното езеро;
2. водните стоежи и водните количества на хидрометричните станции - извършва се от ведомствената хидрометрична мрежа;
3. преработените и подадените водни количества (маси) от подязовирните централи на другите водопотребители;
4. прелелите и изпуснатите водни количества от съоръженията;
5. наносния режим на водохранилищата;
6. температурата на водата.
(2) При необходимост електроцентралите се снабдяват със сведения за физичните, химичните и хидробиологичните показатели на водите, степента на тяхното замърсяване и резките им изменения.
Чл. 273. (1) Водните количества, преработени от електроцентралата, се измерват посредством водомерни устройства (разходомери), монтирани на напорните тръбопроводи на централите.
(2) При липса на водомерни устройства се допуска водните количества да се определят по изчисление на базата на произведената електрическа енергия и специфичния разход на вода за производство на 1 kWh.
(3) За по-точното отчитане на разхода на вода от централите и съставяне на водния баланс на водохранилищата на всеки 5 години се извършва актуализация на работните характеристики на централите.
(4) Отклонените и енергийно непреработени водни количества се измерват задължително чрез водомерни устройства или съоръжения.
Чл. 275. (1) Ежегодно се извършва проверка на котите на рейките на водомерните постове на водохранилищата.
(2) Нивомерните устройства задължително се дублират с рейкови водочети, като показанията им се сравняват, както следва:
1. два пъти месечно;
2. след преминаване на буря, съпроводена с вълнение;
3. по време и след преминаване на висока вълна;
4. при образуване на ледена покривка и ледоход.
(3) При наличие на ледена покривка ледът около рейките задължително се разбива преди отчитане на водните нива.
Глава шестнадесета.
ХИДРОТУРБИННИ УРЕДБИ
Чл. 277. При експлоатацията на хидротурбинната уредба се осигуряват:
1. безаварийна работа на съоръженията;
2. режим без развита кавитация на турбината;
3. максимално възможен коефициент на полезно действие при зададен товар и действащ напор;
4. постоянната готовност за пуск и отдаване на разполагаемата мощност.
Чл. 278. (1) Хидроагрегатите (турбина-генератор) и спомагателните съоръжения задължително работят в автоматизиран режим.
(2) Устройствата за автоматично управление, контрол и защита се поддържат постоянно включени в работа.
(3) Допуска се работа на съоръженията в неавтоматизиран режим само с писмено нареждане на ръководителя на централата и след съгласуване с оператора на преносната/разпределителната мрежа.
Чл. 279. (1) За хидроагрегатите се изисква да работят при напълно отворени затворни органи пред канали, напорни тръбопроводи и на входа и изхода на турбините.
(2) Максималното отваряне на направляващия апарат на турбината се ограничава до това, което съответства на максимално допустимия товар на генератора при дадения напор и смукателна височина.
(3) Максималното отваряне на направляващия апарат на агрегата помпа-турбина в помпен режим, при минимални напор и допустима смукателна височина, се ограничава до това, което съответства на максималната мощност на двигател-генератора в моторен режим.
Чл. 283. (1) Системата за автоматично регулиране на хидроагрегата осигурява:
1. автоматично и ръчно пускане и спиране;
2. устойчива работа във всички режими;
3. участие в регулирането на честотата на електроенергийната система на определените за това хидрогенератори;
4. плавно движение на регулиращите органи при изменение на мощността на хидроагрегата;
5. при изключване под товар да не се превишават граничните стойности на честотата на въртене на хидроагрегата, налягането и скоростта на водния поток;
6. автоматично ограничаване на максималното отваряне на направляващия апарат при изменение на водния напор;
7. автоматично изменение на ъгъла на отваряне на работните лопатки в съответствие с водния напор (за турбини тип "Каплан").
(2) Статизмът и степента на неравномерност на турбинните регулатори се задават от оператора на преносната/разпределителната мрежа и не се разрешава произволното им променяне.
Чл. 286. За всеки хидроагрегат се установява и периодично се контролира времетраенето на процесите:
1. затваряне на направляващия апарат на турбината до положение, съответстващо на празен ход при изключване под товар;
2. отваряне на направляващия апарат на турбината при поемане на товар с максимална скорост;
3. отваряне и затваряне на лопатките на работното колело при турбини тип "Каплан";
4. отваряне и затваряне на иглите на дюзите и струйните отклонители при турбини тип "Пелтон";
5. затваряне на направляващия апарат при задействане на разпределителя за аварийно затваряне;
6. затваряне и отваряне на работните затвори пред турбините;
7. затваряне и отваряне на аварийните и ремонтните затвори на водовземанията;
8. отваряне и затваряне на синхронния изпускател на турбините тип "Францис".
Чл. 288. (1) Не се допуска продължителна работа на хидроагрегата при повишено ниво на вибрациите.
(2) Допустимите стойности на хоризонталните вибрации на носачите на вертикалните хидроагрегати с вградените в тях лагери, на корпуса на турбинния лагер и на лагерите на хоризонталните хидроагрегати при номиналната честота на въртене на ротора са, както следва:
| Честота на |
|
|
|
|
| въртене, n-1 |
До 100 |
100 - 187 |
187 - 375 |
375 - 750 |
| Двойна ам- |
|
|
|
|
| плитуда, mm |
0,1 |
0,15 |
0,10 |
0,07 |
(3) Допустимите стойности на вертикалните вибрации (двойната амплитуда) на капака на турбината, опорния конус или кръстовината на генератора в зависимост от честотата на вибрациите са, както следва:
| Честота на |
|
|
|
|
|
|
| вибрациите, |
до 1 |
3 |
6 |
10 |
16 |
30 |
| Hz |
|
|
|
|
|
и повече |
| Двойна ам- |
|
|
|
|
|
|
| плитуда, mm |
0,18 |
0,15 |
0,12 |
0,08 |
0,06 |
0,04 |
(4) Допустимата стойност на биенето на вала на хидроагрегата се посочва във вътрешната инструкция.
Чл. 289. (1) За всеки хидроагрегат в местната инструкция се определят и се контролират номиналните и максимално допустимите температури на:
1. сегментите на аксиалния (петовия) лагер;
2. радиалните лагери;
3. маслото във ваните.
(2) При повишаване на температурата на лагер или на маслото с 5°С над номиналната се включва предупредителната сигнализация, а при 8°С - защитата за изключване на хидроагрегата.
(3) Експлоатацията на петовите лагери с еластични сегменти от металопластика се извършва по вътрешна инструкция в съответствие с предписанията на производителя.
Глава седемнадесета.
ПОМПЕНИ СТАНЦИИ
Чл. 296. При експлоатацията на помпената станция се осигурява:
1. сигурна и непрекъсната работа на съоръженията при оптимални параметри на дебит, налягане, температурен режим, коефициент на полезно действие;
2. постоянна готовност за пускане в работа на всички съоръжения.
