НАРЕДБА № 1 ОТ 28 ЮНИ 2005 Г. ЗА РЕДА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕРКИ ЗА ВРЕМЕННО ФИЗИЧЕСКО ОГРАНИЧАВАНЕ ПРИ ПАЦИЕНТИ С УСТАНОВЕНИ ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА
Издадена от министъра на
здравеопазването и министъра на правосъдието
Обн. ДВ. бр.56 от 8 Юли 2005г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Чл. 2. (1) Мерките за временно физическо ограничаване на пациенти с установени психични разстройства са временно изолиране и временно имобилизиране.
(2) Временното изолиране е принудително привеждане на пациента за определено време в самостоятелно, изолирано и обезопасено помещение, без възможност за достъп до други помещения и пациенти.
(3) Временното имобилизиране е принудително ограничаване на движенията на лицето чрез контрол с ръце или механични средства, така че да се осуети придвижване на тялото и действия с крайниците.
Чл. 5. (1) В едно помещение за изолиране в един и същи момент може да бъде приведен само един пациент.
(2) Временното имобилизиране се осъществява в помещение, до което нямат достъп други пациенти.
Раздел II.
Режим за определяне и прилагане на мерките за временно физическо ограничаване на психично болни лица
Чл. 8. Мярка за временно физическо ограничаване се взема при едновременното наличие на следните условия:
1. установено психично заболяване;
2. състояние на липса на самоконтрол над поведението под въздействие на болестните изживявания;
3. пряка и непосредствена опасност от себенараняване и/или нараняване на околните;
4. липса на друго подходящо и възможно средство за предотвратяване на себенараняване и/или нараняване на околните.
Чл. 9. (1) Мярка за временно физическо ограничаване се взема от:
1. лекуващия лекар, а в негово отсъствие от заместващия го лекар;
2. дежурния лекар, ако условията по чл. 8 са налице по време на дежурство.
(2) С разпореждането си лекарят определя:
1. мярката за временно физическо ограничаване и срока за прилагането й;
2. медицинските сестри и санитарите, които ще осъществят мярката;
3. вида и начина на наблюдение по време на прилагане на мярката и медицинските сестри, които ще осъществят наблюдението;
4. лечението във връзка с прилагане на мярката, когато това е необходимо;
5. медицинската сестра, която вписва в книгата по чл. 14 данните, свързани с разпоредената мярка.
(3) Лекарят вписва в историята на заболяването:
1. данните от оценката на моментното състояние на пациента;
2. обстоятелствата, налагащи използването на мярка за временно физическо ограничаване;
3. видът на взетата мярка за физическо ограничаване и срокът за прилагането й;
4. имената на членовете на екипа, осъществили мярката;
5. имената на медицинските сестри, водещи наблюдението;
6. назначеното медикаментозно лечение;
7. промените в състоянието на пациента;
8. промените в медикаментозното лечение;
9. дата, час, име и подпис.
Чл. 11. (1) Пациент, по отношение на който се прилага мярка за временно физическо ограничаване, се наблюдава периодично от лекаря, назначил мярката. Наблюдението се извършва минимум веднъж на час при временното изолиране и минимум веднъж на 30 минути при временно имобилизиране.
(2) Пациент, по отношение на който се прилага мярка за временно физическо ограничаване, се наблюдава непрекъснато от определените от лекаря медицински сестри, които се сменят на всеки час.
(3) Наблюдението от медицинските сестри се осъществява чрез пряк визуален контрол или дистанционни средства при временно изолиране и край леглото на пациента при временно имобилизиране.
(4) Осъществяващите наблюдението медицински сестри осигуряват посрещането на всички възникнали нужди на пациента.
(5) При всяка промяна на състоянието на пациента наблюдаващата медицинска сестра уведомява наблюдаващия лекар, който вписва в историята на заболяването промяната в състоянието и евентуално приложеното лечение.
(6) В случай че срокът на мярката не е изтекъл при приключване на работната смяна, наблюдението се поема от дежурните медицински сестри и дежурния лекар.
Чл. 12. (1) Помещенията за изолиране се определят от ръководителя на лечебното заведение съобразно нуждите и клиничния профил на лечебното заведение.
(2) Дизайнът и оборудването на помещенията за временно изолиране са съобразени с техните основни функции за лечение, безопасност и сигурност.
(3) Конкретните изисквания към дизайна и оборудването на помещенията за временно изолиране се определят с утвърдения медицински стандарт "Психиатрия".
Чл. 13. (1) При прилагане на временно имобилизиране участват най-малко четири лица от терапевтичния екип, от които поне едното е с пол, еднакъв с този на пациента.
(2) При временно имобилизиране контролът с ръце е предпочитан метод.
(3) Механични средства, като каиши, ограничителни ризи и други се прилагат по изключение и при изчерпване на другите средства за овладяване на състоянието.
(4) Не се допуска използването на вериги, белезници и други остри и опасни средства, както и такива, които могат да причинят на пациента чувство за унижение.
Раздел III.
Контрол на дейността по прилагане на мерките за временно физическо ограничаване на психично болни лица
Чл. 16. Ръководителят на лечебното заведение контролира прилагането на мерките за временно физическо ограничаване чрез:
1. методична помощ при вземане на решение и прилагане на мерки за временно физическо ограничаване;
2. обсъждане на сутрешен рапорт на отделението (в лечебните заведения за болнична помощ), а по преценка - и на лекарски колегиум, на всяка приложена мярка за временно физическо ограничаване;
3. периодични проверки относно воденето на документацията, съответствието между вписванията в историята на заболяване и книгата и спазването на изискванията на тази наредба при прилагане на мерки за временно физическо ограничаване най-малко по един път всеки месец.
Чл. 17. (1) Към всяко лечебно заведение по чл. 4 се създава комисия за надзор по прилагането на мерките за временно физическо ограничение.
(2) Комисията по ал. 1 се състои от петима членове, от които задължително един представител на регионалния център по
здравеопазване. Препоръчително е в състава на комисията да се включва и лице с юридическо образование, и представител на хуманитарна неправителствена организация.
(3) Комисията извършва периодични проверки по отношение на дейностите, посочени в чл. 15, т. 3, веднъж на всяко тримесечие.
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Установено психично заболяване" е психично разстройство (например при болестите F00-F09, F1х.3, F1х.4, F1х.5, F1х.7, F20-F29, F30, F31 по МКБ 10), протичащо с нарушение на способността за преценка на реалността, на смисъла на поведението или на думите на другите, с които болният общува или е в социална ситуация, когато е установено с психиатрично изследване.
2. "Състояние на липса на самоконтрол" е болестно разстройство на мотивационно-себеорганизиращата функция на психичния апарат поради кататонни прояви, нарушена яснота на съзнанието, патологичен афект, дисоциация на психични функции, органично увреждане на мозъчните структури или други причини.
3. "Пряка и непосредствена опасност от себенараняване и/или нараняване на околните" е ситуация, когато намерението за себеувреждане или нападение може да намери конкретна реализация или когато вече са били предприети действия за себеувреждане или нападение и няма възможност за клинична оценка или изследване на риска с цел предотвратяването им.
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 150, ал. 8 от Закона за здравето.
§ 3. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на
здравеопазването.
