НАРЕДБА № 32 ОТ 7 НОЕМВРИ 2005 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛЕН ДОЗИМЕТРИЧЕН КОНТРОЛ НА ЛИЦАТА, РАБОТЕЩИ С ИЗТОЧНИЦИ НА ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ
Издадена от министъра на
здравеопазването
Обн. ДВ. бр.91 от 15 Ноември 2005г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 22 Декември 2020г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Чл. 2. (1) Индивидуален дозиметричен контрол се извършва на:
1. лицата, които извършват дейности с източници на йонизиращи лъчения;
2. лицата, които преминават обучение в среда на йонизиращи лъчения;
3. лицата от външни организации, които извършват дейности в предприятието и са в среда на йонизиращи лъчения;
4. лицата, които участват в ликвидиране на последствията от радиационни инциденти и аварии;
5. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) лицата, участващи в планирано повишено облъчване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Извършването на индивидуален дозиметричен контрол изисква предварителна оценка на дейностите, които се извършват с йонизиращи лъчения, вида на източниците на йонизиращи лъчения и категоризация на професионално облъчените лица по реда на Наредбата за радиационна защита (ДВ, бр. 16 от 2018 г.).
(3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Органите на държавния здравен контрол правят преглед на категоризацията на професионално облъчените лица по ал. 2 и при необходимост дават указания относно необходимостта от извършване на индивидуален дозиметричен контрол.
Чл. 3. Индивидуалното облъчване се определя чрез:
1. системно измерване на дозата външно облъчване с един или повече персонални дозиметри;
2. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) измерване на постъпванията на радионуклиди в организма и определяне на дозата от вътрешно облъчване;
3. (доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) ретроспективна оценка на дозата при инцидентно и аварийно облъчване;
4. регистрираните и архивираните данни за всяко контролирано лице.
Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) В зависимост от характера на работата и условията на труд се провежда индивидуален дозиметричен контрол на външното и/или на вътрешното облъчване на база на анализ на пътищата на облъчване и в съответствие с Наредбата за радиационна защита.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.)
Чл. 5. (1) Индивидуалният дозиметричен контрол на външно и/или вътрешно облъчване се осъществява от дозиметрични лаборатории, акредитирани за тази дейност от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация".
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Лабораториите по ал. 1 участват в междулабораторни сравнения най-малко веднъж на 3 години, като резултатите от тях се предоставят на Националния център по радиобиология и радиационна защита.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Лабораториите, извършващи дейността по ал. 1, регистрират резултатите от индивидуалния дозиметричен контрол на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения, и изпращат протокол с резултатите до предприятията не по-късно от 15 дни след обработване на индивидуалните средства за измерване.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Резултатите от индивидуалния дозиметричен контрол по ал. 3 се изпращат в регистъра по чл. 71, ал. 1 от Закона за здравето по реда на наредбата по чл. 71, ал. 2 от Закона за здравето.
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Предприятието осигурява необходимите условия, включително и финансовите, за провеждането на индивидуалния дозиметричен контрол на професионално облъчените лица.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.)
Чл. 9. (1) Данните от индивидуалния дозиметричен контрол на работещите в среда на йонизиращи лъчения се архивират и съхраняват от:
1. Министерството на
здравеопазването в регистъра по
чл. 71 от Закона за здравето;
2. ръководителите на дозиметричните лаборатории по чл. 5, ал. 1;
3. предприятието.
(2) Информацията за всяко контролирано лице се съхранява в регистъра и предприятието, докато лицето навърши или би навършило 75-годишна възраст, но не по-малко от 30 години от приключване на трудовата дейност, свързана с работа с източници на йонизиращи лъчения.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Дозиметричните лаборатории по чл. 5, ал. 1 съхраняват носителите на първична информация не по-малко от 5 години след оценката на дозите.
Чл. 10. (1) Предприятията са длъжни:
1. да следят да не се превишават границите на годишната ефективна и еквивалентна доза;
2. да поддържат професионалното облъчване на възможно най-ниско ниво;
3. най-малко един път в годината да информират всяко лице от персонала за резултатите от индивидуалния дозиметричен контрол.
(2) Работникът удостоверява с подпис върху личната дозиметрична карта (ЛДК) по чл. 23, че е запознат с дозите на облъчване, получени при изпълнение на трудовите си задължения.
Раздел II.
Индивидуален дозиметричен контрол на външното облъчване
Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Ефективната и еквивалентните дози за персонал с определени в Наредбата за радиационна защита граници се оценяват чрез измерване на операционни величини Нр(d):
1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) персонален дозов еквивалент Hp(10) - за оценка на ефективната доза;
2. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) персонален дозов еквивалент Hp(0,07) - за оценка на еквивалентната доза за крайници и кожа
3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) персонален дозов еквивалент Hp(0,07) - за оценка на еквивалентната доза за очна леща
(2) Персоналните дозиметри се калибрират в операционните величини за индивидуална еквивалентна доза Нр(d).
(3) Ефективната доза от външно облъчване се определя чрез измерване на индивидуалната еквивалентна доза Нр(10) с дозиметър, носен на гърдите.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Еквивалентната доза за кожата се определя чрез измерване на индивидуалната еквивалентна доза Нр(0,07) с дозиметър, носен на гърдите.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) За оценка на еквивалентната доза за очната леща се измерва индивидуалната еквивалентна доза Нр(3) с дозиметър, носен на челото или слепоочието.
(6) Дозиметри за крайниците се поставят, когато годишната еквивалентна доза може да надвиши 150 mSv, като се разполагат на местата с очаквано максимално облъчване.
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) (1) Нивата на персоналните дозови еквиваленти Нp(10) за всяко отделно измерване са:
1. ниво на регистрация - 0,10 mSv за рентгенови и гама-лъчения с енергия, по-малка от 0,2 MeV; 0,20 mSv за гама-, бета-лъчения и неутрони;
2. ниво на обследване - 6 mSv.
(2) Нивото на регистрация на персоналния дозов еквивалент за кожа Hp(0,07) и за очна леща Hp(3) са съответното минимално ниво на откриване на системата за измерване.
(3) Нивото на обследване на персоналния дозов еквивалент за кожа Hp(0,07) и за очна леща Hp(3) са съответно 150 mSv и 6 mSv.
Чл. 16. (1) Като персонални дозиметри се използват:
1. филмови, термолуминесцентни, фотолуминесцентни, електронни и кондензаторни (писалки) дозиметри - за фотони лъчения, бета-лъчения, протони и ускорени електрони;
2. термолуминесцентни албедо дозиметри, трекови детектори, "bubble"-детектори - за неутрони, алфа-частици и тежки ядра.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Дозиметрите за индивидуален дозиметричен контрол на външно облъчване трябва да отговарят на изискванията на чл. 67, ал. 2 от Наредбата за радиационна защита.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Изпитването на дозиметрите се извършва не по-рядко от веднъж на две години.
Чл. 17. (1) Индивидуалният дозиметър се носи върху работното облекло, така че да не се допуска засенчването му от други предмети. Когато се използва защитна оловно-гумена престилка, дозиметърът се носи под нея.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) При измерване на облъчването на очите персоналният дозиметър за Нp(3) се носи близо до очите - на слепоочието или между очите. Допуска се оценка на дозата според данните от дозиметъра за Нp(0,07) или Нp(10). Оценката на дозата в този случай се базира на препоръките на Международната комисия по радиационна защита (МКРЗ) или Международната агенция по атомна енергия. При всички случаи се вземат предвид видът на лъчението, неговата енергия и посока, както и характеристиките на полето.
(3) След приключване на работа персоналният дозиметър се съхранява на място, което е защитено от йонизиращи лъчения.
Чл. 18. (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Оценката на дозата при индивидуалния дозиметричен контрол се извършва с периодичност съобразно категорията на професионално облъченото лице съгласно чл. 63 от Наредбата за радиационна защита, както следва:
1. за персонал от категория А - всеки месец;
2. за персонал от категория Б - веднъж на три месеца.
Чл. 19. (1) Определянето на индивидуалните дози на персонала при едновременно използване на основен дозиметър (за системен контрол) и допълнителен сигнален дозиметър (за оперативен контрол) се извършва в следните области:
1. в промишлената радиография (рентгенова и гама-дефектоскопия);
2. при мощни гама-облъчватели и ускорители;
3. при ремонт и поддръжка на рентгенови уредби и радиоизотопни източници, ако съществува риск за облъчване в първичния сноп;
4. в контролираната зона на ядрените съоръжения;
5. в предприятията за управление на радиоактивни отпадъци;
6. при ликвидиране на последствията от радиационна авария.
(2) Данните от дозиметрите за оперативен контрол се отчитат, регистрират и съхраняват в предприятието.
(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Оценката на дозата се извършва само от показанията на основния дозиметър.
Чл. 22. (1) При използване на персоналните дозиметри се спазват следните изисквания:
1. да се предпазват от натиск, удар, падане, нагряване, намокряне и други въздействия, които могат да доведат до повреждането им и загуба на дозна информация;
2. да се използват само през периода, за който са предназначени.
(2) Използването на персоналните дозиметри за срок, по-голям от определения, може да стане след разрешение от дозиметричната лаборатория.
(3) Използваните дозиметри се връщат на лабораторията по чл. 5, ал. 1 в двуседмичен срок от смяната им, придружени със сведения, съгласно приложение № 2.
(4) Не се допуска:
1. използването на един и същ дозиметър от две лица през контролния период;
2. носенето на персонални дозиметри от лицето, когато се налага да му бъде извършено медицинско облъчване;
3. надписване или заличаване на кодовия номер на дозиметъра;
4. манипулиране на дозиметъра (умишлено облъчване или увреждане).
Чл. 23. (1) (Предишен текст на чл. 23 - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) За всяко лице от персонала се съставя лична дозиметрична карта (ЛДК) съгласно приложение № 3. В картата се нанасят числените стойности на получените дози от външно и вътрешно облъчване при нормални условия и при радиационни инциденти или аварии.
(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Числените стойности на получените дози от външно и вътрешно облъчване при нормални условия и при радиационни инциденти или аварии се попълват от отговорника по радиационна защита, определен със заповед на ръководителя на предприятието в радиационен паспорт съгласно приложение № 8 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 11 за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения (ДВ, бр. 91 от 2018 г.).
(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Радиационният паспорт е личен и не може да бъде прехвърлян на други лица.
Чл. 24. (1) В случай на радиационен инцидент или авария индивидуалният дозиметър незабавно се изпраща в лабораторията по чл. 5, ал. 1. Определянето на дозата се извършва в срок до 24 часа след получаването на дозиметъра.
(2) За получената доза лабораторията по
чл. 5, ал. 1 незабавно уведомява Министерството на
здравеопазването, Агенцията за ядрено регулиране и предприятието.
(3) При съмнения за облъчване в силно нехомогенно поле предприятието осигурява извършване на допълнителни изследвания за установяване на връзката между показанията на дозиметъра и ефективната доза.
(4) Резултатите от допълнителната оценка на индивидуалната доза се изпращат в Министерството на
здравеопазването за вписване в регистъра по
чл. 71 от Закона за здравето.
Раздел III.
Индивидуален дозиметричен контрол на вътрешното облъчване
Чл. 25. (1) За индивидуален дозиметричен контрол на вътрешното облъчване се използват следните методи за определяне на инкорпорираните радионуклиди:
1. преки методи - чрез измерване на разпределението и пълната активност на радионуклидите в човешкия организъм;
2. косвени методи - чрез определяне на концентрацията на активностите, които се отделят от организма (урина, фекалии, издишван въздух).
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Минимално измеряемата активност на използваните методи за оценка на вътрешното облъчване трябва да е на порядък по-ниска от границата на годишно постъпване на съответния радионуклид.
Чл. 27. (1) (Предишен текст на чл. 27, изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Оценката на дозите от постъпване на радионуклиди включва един или няколко метода:
1. последователни измервания на съдържанието на радионуклиди в организма или в отделни органи и тъкани;
2. измерване на радионуклиди в биологични проби или издишвания въздух;
3. измерване на радионуклиди в проби от обекти на работната среда.
(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Оценката на индивидуалната ефективна доза на работниците, получена от облъчване от радон, се извършва по реда на ал. 1, т. 3.
(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) За работни места, където обемната активност на радон продължава да надвишава 300 Bq.m-3 въпреки предприетите мерки и действия за оптимизация на радиационната защита, предприятията извършват оценка на индивидуалната ефективна доза на работниците.
(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) В случаите, когато индивидуалната ефективна доза на работника, дължаща се на облъчване от радон, надвишава 6 mSv за период от една година, работникът се третира като професионално облъчено лице.
Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Индивидуален дозиметричен контрол на вътрешното облъчване се провежда задължително на персонала, работещ в контролираната зона на ядрени съоръжения и в лаборатории с открити източници на йонизиращи лъчения, където се очаква значително постъпване на радионуклиди при:
1. работа с големи обеми газообразни и летливи материали;
2. обработка на плутоний и други трансуранови елементи;
3. добив, обогатяване и преработка на ториеви руди и използване на торий и неговите съединения;
4. добив, обогатяване и пречистване на висококачествени уранови руди;
5. обработка на естествен и слабообогатен уран и производство на ядрено гориво;
6. масово производство на изотопи;
7. работа в рудници и други помещения, където нивата на радона превишават установените нива за действие;
8. производство на големи количества радиофармацевтици;
9. обработка на големи количества радиофармацевтици и радиоизотопи;
10. прилагане на големи количества радиофармацевтици и радиоизотопи;
11. обслужване на ядрени съоръжения и съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.)
Чл. 29. (1) Контролът на вътрешното облъчване се провежда по график, изготвен от предприятието при спазване на следните изисквания:
1. за всяко лице се определя целотелесната активност преди започване на работа с открити радиоактивни източници;
2. за всяко лице не по-рядко от един път годишно се извършва измерване на целотелесната активност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Индивидуалният контрол се провежда с отчитане на възможните стойности на постъпване на радионуклиди и колебанията им.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Периодичността на контрола се установява така, че да не се пропускат постъпвания, обуславящи годишна дози, по-големи от 5% от границите на годишна еквивалентна и ефективна доза.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) В случаите, когато постъпването е било по средата на периода на контрола, периодичността му следва да се промени така, че оценката на постъпването да не се намали повече от три пъти от действителното постъпване на радионуклиди.
Чл. 30. (1) За оценка на очакваната ефективна доза се използват биокинетични модели по чл. 26.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) При хронично постъпване на радионуклиди остатъчната активност в човешкия организъм от постъпвания в предходни години се счита за фоново ниво за текущата година.
(3) При оценка на дозата не се взема под внимание облъчване в резултат на приемане на радиофармацевтици, за което лицето е длъжно да информира предприятието.
Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Нивата на индивидуалните дози на вътрешното облъчване са:
1. ниво на регистрация;
2. ниво на обследване;
3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) контролно ниво.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Нивото за регистрация на индивидуални дози от вътрешно облъчване се определя от дозиметричната лаборатория със съдействието на предприятието при следните изисквания:
1. ниво за регистрация е оценена доза от всеки период на мониторинг с периодичност, определена съгласно чл. 29;
2. сумата от определеното ниво за регистрация за всички периоди на мониторинг през годината и за всички радионуклиди не трябва да надхвърля 1 mSv.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Ниво за обследване е стойност на дозата от един период на мониторинг, която съответства на очаквана ефективна доза 6 mSv.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Контролно ниво на постъпванията или на дозите от вътрешно облъчване се въвежда от предприятието за целите на оптимизиране на радиационната защита.
Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Данните за постъпванията и индивидуалните дози вътрешно облъчване, получени при аварии и всички резултати на контрола по
чл. 32, се изпращат незабавно в Министерството на
здравеопазването за вписване в регистъра по
чл. 71 от Закона за здравето. Данните се съхраняват в лабораторията, извършила измерването, в продължение на 30 години.
§ 1. По смисъла на наредбата:
1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) "Биокинетичен модел" е математичен модел, описващ постъпването, поглъщането и задържането на радионуклид в различни органи или тъкани на тялото и последващото му отделяне от организма по различни пътища.
2. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) "Постъпване" е процес на попадане на радионуклиди в организма чрез вдишване, поглъщане или през кожата.
3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) "Еднократно постъпване" е единично постъпване за кратък период от време.
4. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) "Хронично постъпване" е постъпване за дълъг период от време.
5. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) "Лице, работещо с източник на йонизиращо лъчение" е професионално облъчвано лице по смисъла на т. 33 от допълнителните разпоредби на Наредбата за радиационна защита.
6. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) "Ниво на обследване" е нивото на индивидуалния дозов еквивалент, при достигане на което се предприемат действия за проверка на обстоятелствата на работното място в обекта, довели до достигането му.
§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) С наредбата се въвеждат изисквания на Директива 2013/59/ЕВРАТОМ на Съвета от 5 декември 2013 г. за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение, и за отмяна на директиви 89/618/Евратом, 90/641/Евратом, 96/29/Евратом, 97/43/Евратом и 2003/122/Евратом (ОВ, L 13, 17.01.2014 г.).
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 65, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето и отменя Наредба № 40 за дозиметричния контрол на индивидуалното външно облъчване на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 34 от 1996 г.).
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 32 ОТ 2005 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛЕН ДОЗИМЕТРИЧЕН КОНТРОЛ НА ЛИЦАТА, РАБОТЕЩИ С ИЗТОЧНИЦИ НА ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ
(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2020 Г.)
§ 25. Издадените към момента на влизането в сила на тази наредба радиационни паспорти на работещи в среда на йонизиращи лъчения запазват валидността си.
Приложение № 2 към чл. 22, ал. 3
Сведение за лицата и използваните дозиметри |
|
|
|
|
Изх. № .........../............ Обект № ........................................................................................... |
|
………….........................………………………….. |
Град - |
|
(фирма) |
п.к. ………….........................……………….......… |
|
………….........................………………………….. |
………….........................………………………….. |
|
(лаборатория за ИДК) |
(учреждение, фирма) |
|
|
………….........................………………………….. |
|
………….........................………………………….. |
(име на ръководителя на обекта) |
|
(адрес) |
………….........................………………………….. |
|
………….........................………………………….. |
(тел., факс, е-mail) |
|
(тел., факс, е-mail) |
|
|
Вх. № ............/.................. …..............................…. |
|
|
|
|
Изпращаме Ви дозиметрични филми (плюс термолуминесцентни дозиметри - да/не) и списък на лицата, които са ги носили през периода от ............................ до ..........................: |
|
№ |
Име, презиме, |
Номер |
Източник |
Забе- |
по |
фамилия |
на дози- |
на йони- |
лежка |
ред |
|
метъра |
зиращо |
|
|
|
|
лъчение |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
(Други бележки, текуща информация, данни за новопостъпили служители, промяна на фамилни имена, заявка за активиране на някои от резервните дозиметрични номера и т.н.) |
|
Отговорник по радиационния контрол: .........………….........................…………………………........................................................................................................................................................................................ |
Телефон за контакт: .......………….........................…………………………................... (......................) |
|
Приложение № 3 към чл. 23
Лична дозиметрична карта (ЛДК) |
|
Дозим. |
Обект |
Предприятие, |
Длъж- |
От |
До |
№ |
|
град |
ност |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
............................................................................................................................................................................................................................................... |
(трите имена) (ЕГН) |
|
Образование: ............................................... Специалност: .................................................................................................................................................................... |
Начало на картата: ........................................................................................................................................................................................................................... |
Предишната карта е в обект: ............................................................................................ Дозим. № |
............................................................................... Стаж в сфера: ................................................... г. |
Доза от инциденти: ................................................................................................................... mSv |
Общо по ИДК: ........................................................................................................................... mSv |
|
Да- |
Кратко |
Вид |
Засег- |
Доза, |
Подписи |
та |
описание |
лъче- |
нати: |
mSv |
Ли- |
Отг. |
Ръко- |
Кон- |
|
на радиа- |
ние |
цяло |
|
це |
по |
води- |
тро- |
|
ционния |
|
тяло/ |
|
|
РЗ |
тел |
лен |
|
инцидент |
|
орган |
|
|
|
|
орган |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Го- |
Вид |
Доза, mSv |
Сума |
Подписи |
ди- |
лъ- |
|
|
Ли- |
Отг. |
Ръко- |
Кон- |
на |
че- |
|
|
це |
по |
води- |
тро- |
|
ние |
|
|
|
РЗ |
тел |
лен |
|
|
|
|
|
|
|
орган |
|
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
10 |
11 |
12 |
|
|
Приложение № 4 към чл. 35
(Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.)
Критерии за провеждане на индивидуалния дозиметричен контрол на вътрешно облъчване
1. За оценка на необходимостта от индивидуалния дозиметричен контрол, определена от вероятността за получаване на годишни очаквани ефективни дози, по-големи и равни на 1 mSv, трябва да се отчитат следните фактори:
а) коефициент на безопасност на физическата форма ffs на радионуклида, основаващ се на физичните и химичните му свойства; в повечето случаите ffs се приема за 0,01; в някои случаи, когато това е оправдано, може да се използва стойността 0,001;
б) коефициент на безопасност за различни операции и форми на веществото fhs (табл. 1);
в) коефициент на надеждност на защитата fps при използване на стационарно защитно лабораторно оборудване (табл. 2).
Таблица 1 |
Коефициенти на безопасност при различни дейности |
|
|
Процес |
Коефициенти |
|
|
на безопасност |
|
|
при различни |
|
|
дейности fhs |
1. |
Съхраняване на радиоактивни вещества |
0,01 |
2. |
Прости операции с течни субстанции |
0,1 |
3. |
Химически операции |
1 |
4. |
Сложни операции с влажно вещество с опасност от разпиляване |
10 |
5. |
Прости операции със сухо вещество |
10 |
6. |
Операции с летливи съединения |
100 |
7. |
Операции със сухо прахообразно вещество |
100 |
|
|
|
Таблица 2 |
Коефициенти на надеждност на защитата |
|
|
Мерки за защита |
Коефициент |
|
|
на надеждност |
|
|
на защитата fps |
1. |
Открит работен плот |
1 |
2. |
Камина |
0,1 |
3. |
Ръкавичен бокс |
0,01 |
|
|
|
2. Индивидуалните средства на защита, осигуряващи допълнителен елемент на безопасност, не трябва да се отчитат при вземане на решение за необходимост от индивидуален контрол.
3. Фактор за вземане на решение dj за радионуклида j се определя, както следва:
dj=0,02 x AjALI-1ffsfhsfps x 10-3,
където:
Aj е съвкупната активност на радионуклида j, присъстваща на работното място в течение на една година;
ALI - съответната граница на годишно постъпване съгласно Наредбата за основни норми за радиационна защита;
0,001 - коефициент за преминаване от сиверт в милисиверт.
Ако се приеме ffs = 0,01, уравнението се опростява до
dj = 0,2 x AjALI-1fhsfps.
Факторът на решение D за всички радионуклиди на работното място е:
Индивидуален контрол е необходим, ако D ? 1; за D ? 1 той е препоръчителен.
4. За даден радионуклид, обработван на открит плот (fhs = 1) със стандартни химически операции (fps = 1), приемайки ffs = 0,01, съвкупната активност за една година, необходима за постигане на dj = 1, трябва да превишава 5 пъти границата на годишно постъпване.
5. Когато на работното място присъства повече от един радионуклид, решението относно необходимостта от индивидуален контрол по отделни радионуклиди се основава на следните критерии:
а) контрол се провежда, когато за някой от радионуклидите dj ? 1;
б) при D ? 1 решението за контрол се взема, когато dj ? 0,3, за който и да е от радионуклидите;
в) контрол по радионуклиди, за които dj е много по-малко от 0,1, не е необходим.
6. За операции, отговарящи на горните критерии, индивидуален контрол трябва да се провежда или в рамките на програмите за текущ контрол (при непрекъснат работен процес), или в рамките на програмите за целеви контрол. Последният се използва за получаване на информация по конкретна дейност и за обосновката й, ако тази операция се изпълнява от време на време.
7. Когато работник изпълнява няколко функции на различни работни места, решението за необходимостта от индивидуален контрол се основава на щателен анализ на всички задължения на работника.