НАРЕДБА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСТРАХОВАНЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ЗА РИСКА "ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА"
Приета с ПМС № 24 от 06.02.2006 г.
Обн. ДВ. бр.15 от 17 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.5 от 19 Януари 2010г., доп. ДВ. бр.19 от 2 Март 2018г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 2. (1) На задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г., изм. - ДВ, бр. 5 от 2010 г.) Не подлежат на задължително застраховане по реда на наредбата работниците и служителите, които са застраховани на друго основание за риска "злополука", включително военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и служителите от Министерството на вътрешните работи.
(3) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2018 г.) Не подлежат на задължително застраховане по реда на наредбата за риска "Трудова злополука", вследствие на който са настъпили трайно намалена работоспособност или смърт, членовете на екипажите на морски кораби, попадащи в обхвата на Морската трудова конвенция от 2006 г., приета в Женева на 23 февруари 2006 г., ратифицирана със закон - ДВ, бр. 42 от 2009 г. (ДВ, бр. 76 от 2013 г.).
Глава втора.
ОБХВАТ НА ЗАСТРАХОВАНЕТО ЗА РИСКА "ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА"
Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане за риска "трудова злополука", се определят с писмена заповед от работодателя след консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. Провеждането на консултации се удостоверява с протокол.
(2) С колективен трудов договор могат да се определят допълнително работници и служители, които задължително се застраховат за риска "трудова злополука" при доказана необходимост и реализиран риск.
(3) Икономическата дейност на предприятието се определя съгласно Националната класификация на икономическите дейности.
(4) Трудовият травматизъм се определя чрез коефициент на трудов травматизъм на базата на статистическа информация за трудовите злополуки по икономически дейности за 3-годишен период, предхождащ годината, в която се правят изчисленията. Информацията трябва да съдържа окончателни данни за всяка календарна година от информационната система за трудовите злополуки на Националния осигурителен институт.
(5) Данните за периода се изчисляват като средни аритметични величини.
Чл. 5. Коефициентът на трудов травматизъм за страната (Kттстр) се определя като средноаритметична величина от средната стойност на коефициента на честота (Kчср) и от средната стойност на коефициента на тежест (Ктср) на трудовите злополуки за страната. Коефициентът се определя по следната формула:
| |
Kчср + Ктср |
| Kттстр = |
----------------- , |
| |
2 |
| |
|
където:
Kчср е средноаритметичната величина на коефициентите за честота на трудовите злополуки за страната (Kчстр) за 3-годишния период, а t е съответната година от периода:
| |
Kчстрt1 + Kчстрt2 + Kчстрt3 |
| Kчср = |
------------------------------- . |
| |
3 |
| |
|
Ктср е средноаритметичната величина на коефициентите на тежест на трудовите злополуки за страната (Kтстр) за 3-годишния период, а t е съответната година от периода. При изчисляване коефициента на тежест на трудовите злополуки за страната (Kттстрt) за съответната година от периода към броя на загубените дни от трудови злополуки се прибавят по 7500 дни за всяка смъртна трудова злополука и по 3000 дни за всяка трудова злополука, довела до инвалидност:
| |
Kтстрt1 + Kтстрt2 + Kтстрt3 |
| Kтср = |
------------------------------ . |
| |
3 |
| |
|
Чл. 6. Коефициентът на трудов травматизъм за съответната икономическа дейност (Kттид) се определя като средноаритметична величина на коефициента на честота (Kчид) и коефициента на тежест (Kтид) на трудовите злополуки за икономическата дейност:
| |
Kчид + Ктид |
| Kттид = |
-------------- , |
| |
2 |
| |
|
където:
Kчид е средноаритметичната величина на коефициентите за честота на трудовите злополуки за икономическата дейност за 3-годишния период, а t е съответната година от периода:
| |
Kчидt1 + Kчидt2 + Kчидt3 |
| Kчид = |
---------------------------- . |
| |
3 |
| |
|
Kтид е средноаритметичната величина на коефициентите на тежест на трудовите злополуки за икономическата дейност за 3-годишния период, а t е съответната година от 3-годишния период. При изчисляване коефициента на тежест на трудовите злополуки за икономическата дейност (Kтидt) за съответната година от периода към броя на загубените дни от трудови злополуки се прибавят по 7500 дни за всяка смъртна трудова злополука и по 3000 дни за всяка трудова злополука, довела до инвалидност:
| |
Kтидt1 + Kтидt2 + Kтидt3 |
| Kтид = |
---------------------------- . |
| |
3 |
| |
|
Глава трета.
ПОКРИТИ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ РИСКОВЕ И ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ СУМИ
Чл. 7. (1) Задължителната застраховка "Трудова злополука" покрива следните рискове:
1. смърт на застрахованото лице вследствие на трудова злополука;
2. трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука;
3. временна неработоспособност вследствие на трудова злополука.
(2) Временната неработоспособност и степента на трайно намалената работоспособност се удостоверяват с болнични листове и експертни решения, издадени от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността.
Глава четвърта.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
Чл. 9. (1) При смърт на застраховано лице застрахователите изплащат обезщетение в размер на застрахователната сума за съответния работник или служител, определена съгласно чл. 8, ал. 2 при сключване на застрахователния договор.
(2) При трайно намалена работоспособност обезщетението е процент от застрахователната сума за съответния работник или служител, равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или служителя, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността.
(3) При временна неработоспособност се изплаща процент от месечната брутна работна заплата на работника или служителя, при която е сключена застраховката, за всеки започнат месец временна неработоспособност в зависимост от продължителността на загубената работоспособност:
| 1. |
над 10 до 30 календарни дни |
|
| |
включително |
- 3 на сто; |
| 2. |
над 30 до 60 календарни дни |
|
| |
включително |
- 5 на сто; |
| 3. |
над 60 до 120 календарни дни |
|
| |
включително |
- 7 на сто; |
| 4. |
над 121 календарни дни |
- 10 на сто. |
| |
|
|
(4) Процентът на трайно намалена работоспособност се определя от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността съгласно Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 99 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005; изм., бр. 96 от 2005 г.), в 3-месечен срок от постъпване на необходимите документи при тях.
(5) Когато застрахованото лице е имало определен процент трайно намалена работоспособност преди настъпване на трудовата злополука, този процент не се отчита при определяне процента на трайно намалената работоспособност вследствие на злополуката.
(6) В случай на изплатено обезщетение за временна неработоспособност вследствие на трудова злополука и последваща трайно намалена работоспособност на застрахованото лице до една година от датата на злополуката дължимото застрахователно обезщетение или сума за трайно намалена работоспособност се намалява с размера на изплатеното обезщетение за временно намалена работоспособност.
(7) В случай на изплатено обезщетение за временна неработоспособност и/или трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука и последваща смърт на застрахованото лице до една година от датата на злополуката дължимото застрахователно обезщетение или сума за смърт се намалява с размера на изплатените обезщетения.
Чл. 11. За изплащане на застрахователната сума или застрахователното обезщетение на застрахователя се представят следните документи:
1. писмено искане;
2. копие от застрахователния договор;
3. препис от акта за смърт и удостоверение за наследници;
4. копие от документите за временна неработоспособност или за трайно намалена работоспособност (болничен лист, експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК и др.);
5. разпореждане на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за приемане на злополуката за трудова;
6. други документи, имащи значение за определяне на застрахователната сума или обезщетение.
Глава пета.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПРЕМИЯ
Глава шеста.
СКЛЮЧВАНЕ И СРОК НА ЗАСТРАХОВКАТА
Глава седма.
ОТГОВОРНОСТ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ
§ 1. По смисъла на наредбата:
1. "Трудова злополука" е понятието по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
2. "Коефициент на честота" е коефициентът, определен съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, приета с Постановление № 263 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2000 г. и бр. 19 от 2002 г.).
3. "Коефициент на тежест" е коефициентът, определен съгласно чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, приета с Постановление № 263 на Министерския съвет от 1999 г.
4. "Застрахователна сума" е понятието по § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането.
5. "Застрахователно обезщетение" е сумата, която застрахователят плаща на застрахования при настъпване на риска, покрит със застраховката "Трудова злополука".
§ 2. Контролът по изпълнение на задължението на работодателите по наредбата се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
§ 3. Наредбата се приема на основание чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 123 ОТ 1 ЮНИ 2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
(ОБН. - ДВ, БР. 46 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 12.06.2007 Г.)
§ 16.
Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "
Държавен вестник".
