НАРЕДБА № 22 ОТ 22 ДЕКЕМВРИ 2008 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КОРАБИТЕ, ПЛАВАЩИ ПО ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА
Издадена от министъра на транспорта
Обн. ДВ. бр.9 от 3 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.30 от 21 Април 2009г., изм. ДВ. бр.49 от 30 Юни 2009г., изм. и доп. ДВ. бр.16 от 25 Февруари 2014г., отм. ДВ. бр.89 от 26 Октомври 2018г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (1) С наредбата се определят техническите изисквания към устройството и оборудването на плавателните средства, плаващи по вътрешните водни пътища, с цел подобряване условията за безопасност на корабоплаването.
(2) За потвърждаване съответствието на плавателните средства с изискванията по ал. 1 се издава корабно удостоверение на Общността за корабоплаване по вътрешните водни пътища на Общността, с изключение на плаващите устройства.
(3) За целите на наредбата вътрешните водни пътища се класифицират на навигационни зони 1, 2, 3 и 4, както са посочени в приложение № 1.
(4) За корабите, предназначени за превоз на опасни товари, се прилагат и изискванията на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN), включително и Правилата за превоз на опасни товари, които съставляват негова неотменна част.
(5) Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИА "МА") може след съгласуване с комисията да променя класификацията на водните си пътища в зоните, изброени в приложение № 1. Комисията се уведомява за тези промени от ИА "МА" най-малко 6 месеца преди влизането им в сила и тя информира за това другите държави членки.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.)
Чл. 2. (1) Тази наредба се прилага към следните плавателни средства:
1. кораби с дължина (L) 20 m или повече;
2. кораби, при които произведението на дължината (L), широчината (B) и газенето (Т) е обем от 100 m3 или повече;
3. влекачи и тласкачи, предназначени за влачене или тласкане на плавателните средства, указани в т. 1 и 2 или на плаващо оборудване, или за придвижването им на борд;
4. кораби, предназначени за превоз на повече от 12 пътници, без да се брои екипажът;
5. плаващо оборудване.
6. плаващи устройства;
7. работни плавателни средства.
(2) Наредбата не се прилага за:
1. фериботи;
2. военни кораби;
3. морски кораби, включително морски влекачи и тласкачи:
а) опериращи или базирани в приливно-отливни води;
б) опериращи временно във вътрешните водни пътища, при условие че разполагат със:
ба) удостоверение за доказване съответствие с Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) от 1974 г. или равностойно на него, удостоверение за доказване съответствие с Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. или равностойно на него и международно удостоверение за предотвратяване замърсяването с нефт (IOPP) за доказване съответствие с Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL); или
бб) удостоверение относно правилата и стандартите за безопасност на пътническите кораби, издадено в съответствие с Директива 98/18/ЕО от 17 март 1998 г. за правилата и стандартите за безопасност на пътническите кораби - за пътническите кораби, които не са обхванати от всички конвенции по буква "ба", или
бв) удостоверение от държавата, под чийто флаг плават - за кораби за спорт и развлечение, които не са обхванати от всички конвенции по буква "ба".
Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) На кораб без присвоен уникален европейски идентификационен номер (УЕИН/ENI) при първоначална регистрация за плаване под българско знаме Изпълнителна агенция "Морска администрация" присвоява уникален европейски идентификационен номер. Номерът се присвоява еднократно и остава непроменен през целия срок на експлоатация на кораба.
(2) Присвоеният уникален европейски идентификационен номер на кораба от Изпълнителна агенция "Морска администрация" се вписва в корабното удостоверение на Общността за корабоплаване по вътрешните водни пътища на Общността.
(3) При издаване на корабно удостоверение на Общността за корабоплаване по вътрешните водни пътища на Общността на кораб с присвоен уникален европейски идентификационен номер от администрация на друга държава - членка на Европейския съюз, Изпълнителна агенция "Морска администрация" вписва в удостоверението присвоения от чуждата администрация уникален европейски идентификационен номер.
(4) При вписване на кораб в българския регистър на корабите, отписан от регистър на трета държава, която не е държава - членка на Европейския съюз, Изпълнителна агенция "Морска администрация" присвоява уникален европейски идентификационен номер след обстоен преглед на кораба и на всичките му системи съгласно тази наредба.
(5) Заедно с регистрацията на корабите в българския регистър на корабите Изпълнителна агенция "Морска администрация" въвежда незабавно присвоените уникални европейски идентификационни номера и всички подлежащи на вписване данни за идентифициране на корабите в електронния регистър, поддържан от Европейската комисия (Европейската база данни за корабите/корпусите EHDB).
Глава втора.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖА НА КОРАБИТЕ
Чл. 4. (1) Корабите се строят по проектно-техническа документация и в съответствие с добрата корабо
строителна практика.
(2) Проектно-техническата документация по ал. 1 се одобрява от призната класификационна организация по реда на Наредба № 4 от 2004 г. за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели (ДВ, бр. 7 от 2004 г.).
Чл. 5. За всеки новопостроен кораб корабо
строителят предава на собственика техническите паспорти на механизмите и обзавеждането, каталожните книги за поръчка на пълен комплект резервни части, инструкции за обслужване на отделните механизми, системи и специфично обзавеждане, комплектите отчетни чертежи по установения формат, както и другите отчетни документи, необходими за правилната експлоатация на кораба.
Раздел II.
Изисквания за здравина и устойчивост
Чл. 6. (1) Якостта на корпуса на кораба е достатъчна за всички предвидени случаи на натоварване.
(2) При новопостроени конструкции или съществени изменения на конструкцията, влияещи върху якостта на корпуса, достатъчната якост се потвърждава с изготвената от проектанта документация или класификационно свидетелство или декларация от организацията по чл. 4, ал. 2.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Минималната дебелина (tmin) на обшивката на дъното, скуловите листи и листовете от бордовата обшивка на корабите от стомана се установява при периодичен преглед на кораба съгласно Наредба № 11 от 2011 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите (обн., ДВ, бр. 52 от 2004 г.; изм., бр. 101 от 2004 г.; доп., бр. 9, 30 и 49 от 2009 г. и бр. 65 от 2013 г.) и е равна или по-голяма от по-голямата от стойностите, получени по формулите:
1. за кораби с дължина над 40 m - tmin = f.b.c.(2,3 + 0,04 L) [mm];
за кораби с дължина по-малка от 40 m - tmin = f.b.c.(1,5 + 0,06 L) [mm],
но най-малко 3,0 mm минималната дебелина, и
2. tmin = 0,005a.vТ [mm],
където:
L е дължината на кораба в метри, като се изключи перото на руля и бушприта;
T - вертикалното разстояние в метри между най-ниската точка от корпуса или кила на кораба и линията на максималното газене;
а - разстоянието между ребрата на кораба [mm];
f - коефициент, зависещ от разстоянието между ребрата;
f = 1 за
