навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони

ПРАВИЛНИК ПО БЕЗОПАСНОСТТА НА ТРУДА ПРИ ВЗРИВНИТЕ РАБОТИ

В сила от 01.07.1997 г.
Утвърден със Заповед № 294 от 28.12.1996 г. на министъра на труда и социалните грижи (ДВ, бр. 3 от 10 януари 1997 г.)


In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!

Get Adobe Flash player


На основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда:

Дял първи.
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Глава първа.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I.
Област и приложение на правилника


Чл. 1. (1) С този правилник се определят изискванията за безопасност при извършване на промишлени взривни работи (по-нататък в текста "взривни работи"), както и на всякакъв вид дейности с промишлени взривни материали.
(2) По смисъла на този правилник към промишлени взривни материали (по-нататък в текста "взривни материали") се отнасят взривни вещества, барути, пиротехнически състави, смеси и изделия от тях и средства за взривяване, предназначени за употреба в народното стопанство и бита, за взривни работи, пиротехнически и илюминационни ефекти, спортни, ловни и културни нужди, както и технически средства, използващи енергията на взрива.





Чл. 2. (1) Изискванията на този правилник са задължителни за всички юридически и физически лица, които извършват промишлени взривни работи и други дейности с промишлени взривни материали (производство, употреба, транспорт, съхранение, търговия, внос, износ, изпитване, покупко-продажби, унищожаване, товаро-разтоварни работи).
(2) Изискванията на този правилник са задължителни и за системите на Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи, за войските от Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощите и далеко-съобщенията и Строителните войски в случаите, когато извършват дейностите по ал. 1.

Раздел II.


Чл. 3. (1) Взривни работи и дейности с взривни материали се извършват от основен и помощен персонал.
(2) Към основен персонал за работа с взривни материали се отнасят:
1. проектант на взривни работи - първа и втора степен;
2. ръководител на взривни работи;
3. ръководител производство взривни материали;
4. пиротехник — ръководител;
5. взривник;
6. изпитател на взривни материали;
7. пиротехник;
8. браковчик;
9. завеждащ склад за взривни материали;
10. магазинер на взривни материали;
11. лаборант по взривни вещества.
(3) Към помощен персонал за работа с взривни материали се отнасят:
1. технически изпълнител при проектиране на взривни работи;
2. работници, извършващи спомагателни дейности с взривни материали.


Чл. 4. Основният персонал за работа с взривни материали трябва да е придобил правоспособност съгласно Инструкцията за придобиване на правоспособност на основния персонал за работа с взривни материали -приложение № 1.


Чл. 5. (1) Придобилите право да извършват дейности с взривни материали се допускат до самостоятелна работа ако имат най-малко едномесечна практика, под ръководството на опитен правоспособен специалист по конкретния вид дейност.
(2) Завършването на практиката се отразява в протокол с мнение за допускане до самостоятелна работа.


Чл. 6. (1) Проектантите на взривни работи имат право и да ръководят и да извършват взривни работи.
(2) Ръководителите на взривни работи имат право и да извършват взривни работи.


Чл. 7. При преминаване от един вид взривни работи в друг основният персонал полага изпит при условията и по реда на приложение № 1.

Раздел III.


Чл. 8. При извършване на взривни работи се разрешава използването само на взривни материали, уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и технология, които са допуснати до употреба съгласно Инструкцията за допускане до употреба на новоразработени взривни материали, уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и технология - приложение № 2.


Чл. 9. (1) Контролът върху качеството на взривните материали се извършва съгласно Инструкцията за контрол върху качеството на взривните материали - приложение № 3.
(2) Всички взривни материали се изпитват и при:
1. съмнение в тяхното качество (годност);
2. установени откази, дефлаграция, възпламеняване на метановъздушна и праховъздушна смес по причини на взривните материали;
3. изтичане на гаранционния срок на партидата от взривни материали;
4. злополуки при работа с взривни материали.
(3) Изпитванията се извършват съгласно Българските държавни стандарти (БДС) или други стандартизационни и нормативни документи.
(4) Изпитванията по ал. 2, т. 1 и 3 се извършват от акредитирана изпитвателна лаборатория, а по ал. 2, т. 2 и 4 -от упълномощена акредитирана изпитвателна лаборатория (по-нататък в текста "упълномощена лаборатория").
(5) Изпитвателната лабораторията се акредитира по ред, определен от председателя на Комитета по стандартизация и метрология (КСМ).
(6) Акредитирана изпитвателна лаборатория се упълномощава от Главната инспекция по труда при Министерство по труда и социалните грижи (ГИТ при МТСГ) и органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) по определен ред.


Чл. 10. Главната инспекция по труда при Министерство по труда и социалните грижи ежегодно одобрява и публикува списък на допуснатите взривни материали, уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и технология, както и списък на упълномощените лаборатории.

Раздел IV.


Чл. 11. (1) Разрешение за проектиране се изисква само при специални взривни работи.
(2) Разрешението по ал. 1 се дава от ГИТ при МТСГ за срок не по-голям от 3 години.
(3) Минималният състав на проектантската група за специални взривни работи е трима души, от които един проектант на взривни работи - първа степен. Проектантът - първа степен може да бъде проектант на взривни работи - втора степен, завършил висше училище, в което е изучавал дисциплината "взривно дело".
(4) За получаване на разрешение се подават следните документи:
1. заявление;
2. копие от съдебното решение за регистрация на заявителя;
3. копия от свидетелството за правоспособност, дипломата за завършено висше образование и договора за трудовите правоотношения със заявителя на проектанта първа степен;
4. копия от свидетелството за правоспособност на останалите членове от проектантската група.


Чл. 12. (1) Разрешение за извършване на специални взривни работи се издава от районната инспекция по труда (РИТ) след подаване на заявление и представяне на съгласуван с всички заинтересовани проект за извършване на тези работи, изработен от проектантска група, получила разрешение за проектиране по чл. 12.
(2) Титулната страница на проекта за взривни работи и чертежите към него се подписват от проектанта - първа степен.
(3) В заявлението се посочват:
1. наименованието на юридическото или физическото лице;
2. характерът, методите и сроковете за извършване на взривните работи, вкл. и опасността от взривяване на прах и газ;
3. сведения за ръководителя на взривните работи;
4. данни за склада, в който ще се съхраняват взривните материали относно принадлежността му, типа и местонахождението му.
(4) Към заявлението се прилагат:
1. копие от разрешително за проектиране на специални взривни работи;
2. копие от съдебното решение за регистрация на заявителя;
3. копия от свидетелствата за правоспособност на лицата, участвали при изработването на проекта;
4. копие от трудовия договор на ръководителя на взривните работи със заявителя както и копие от свидетелството за правоспособност на ръководителя на взривните работи;
5. копие от свидетелството за правоспособност на взривниците, участващи във взривните работи;
6. инструкция за безопасна работа с взривни материали;
7. копие от разрешително (договор, писмо) за ползване на склада за взривни материали;
8. заповед за отговорното лице;
9. списък на лицата, имащи достъп до взривни материали.


Чл. 13. (1) Разрешението за извършване на технологични (повтарящи се) взривни работи се издава от РИТ след подаване на заявление и представяне на технологичен проект за тези работи, изработен от съответното юридическо или физическо лице.
(2) В заявлението се посочват:
1. наименованието на юридическото или физическото лице;
2. характерът и методите за извършване на взривни работи, вкл. и опасността от взривяване на прах и газ;
3. сведения за ръководителя на взривни работи;
4. данни за склада, в който ще се съхраняват взривните материали, относно принадлежността, типа и местонахождението му.
(3) Към заявлението се прилагат:
1. копие от свидетелството за правоспособност на ръководителя на взривните работи;
2. копие от трудовия договор на ръководителя на взривните работи със заявителя както и копия от свидетелствата за правоспособност на взривниците, имащи достъп до взривните материали.


Чл. 14. (1) Разрешенията за проектиране и извършване на взривни работи се издават по образец на ГИТ при МТСГ.
(2) Разрешението по чл. 12 на този правилник се издава еднократно за срока на извършване на взривните работи, а разрешение по чл. 13 -за срок до края на календарната година.


Чл. 15. (1) При смяна на ръководителя на взривните работи издадените разрешения за извършване на взривните работи са недействителни. За издаване на нови разрешения в РИТ се представят заявление и копия от трудовия договор на ръководителя на взривните работи със заявителя и от свидетелството за правоспособност на ръководителя на взривните работи.
(2) В случай на временно отсъствие на ръководителя на взривните работи, отпуск, командировка, болест, работодателят определя друг правоспособен ръководител на взривни работи, като сключва с него срочен трудов договор. Копия от договора и от свидетелството за правоспособност на временно изпълняващия ръководител на взривни работи се представят в РИТ. Временното заместване на ръководителя на взривни работи от друг ръководител на взривни работи може да бъде за срок не по-дълъг от един месец.


Чл. 16. Разрешенията за съхраняване, транспортиране (пренасяне) и употреба на взривни материали се издава от органите на Министерството на вътрешните работи по ред, определен от министъра на вътрешните работи (по-нататък в текста "органите на МВР") след получаване на съответното разрешение по реда на чл. 12 или 13.

Раздел V.
ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ДЕЙНОСТИ С ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ


Чл. 17. (1) Взривните материали, по степен на опасност при дейности с тях, се разделят на следните групи:
1. първа група - взривни вещества със съдържание на нитроестери над 15 % (динамити), хексоген, тетрил, нитропента, октаген;
2. втора група - амониевоселитрени взривни вещества, тротил, смеси на тротила с други нитросъединения, динитротолуол, динитронафталин, взривни вещества със съдържание на нитроестери до 15 %, флегматизиран хексоген, детониращ шнур, нафтоселитрени, водонапълнени, емулсионни и грубодисперсни взривни вещества;
3. трета група - димен барут, бездимен барут, пиротехнически състави и изделия от тях, огнепроводен шнур и средства за неговото запалване;
4. четвърта група - капсул детонатори, електродетонатори, закъснители за детониращ шнур, неелектрически системи и други средства за взривяване;
5. пета група - окончателно снаражени прострелващи взривни апарати и противоградови изделия.
(2) При международни превози (внос, износ и транзит) се спазват и международните норми за разделяне по степен на опасност (съвместимост).


Чл. 18. (1) Взривните материали с различна група на опасност се съхраняват и транспортират (пренасят) отделно.
(2) Допуска се съвместно транспортиране (пренасяне) на взривни материали при спазване изискванията на чл. 40.


Чл. 19. (1) Взривните материали се опаковат и маркират съгласно изискванията на стандартизационните документи.
(2) Взривните материали се опаковат по начин, който не позволява движението им в опаковката.
(3) Брутната маса на една опаковка взривни материали не може да е по-голяма от 32 кг.
(4) Всяка партида взривни материали се съпровожда с удостоверение за качество (сертификат), издаден от производителя.
(5) За всяка партида от взривни материали трябва да има инструкция за употребата им в не по-малко от 5 екземпляра, която съдържа данни за класа, групата на опасност (съвместимост), основните показатели, условия за употреба, гаранционен срок, правила за безопасна работа и унищожаване за съответната марка (тип) взривни материали.
(6) При употреба, съхраняване и унищожаване на взривните материали се спазват и изискванията за безопасност, определени в съответната инструкция за употреба.


Чл. 20. (1) Производителите и търговците на взривни материали са длъжни да предоставят на своите клиенти удостоверение за качество на партидата и инструкция за употребата им.
(2) Забранява се продажбата и употребата на взривни материали, неотговарящи на съответните стандартизационни документи и без наличието на документите по ал. 1.


Чл. 21. При производството и опаковането на взривни материали се използват полимерни и други материали с антистатични свойства.


Чл. 22. Забранява се при извършване на взривни работи или друга дейност с взривни материали в охраняемата зона да присъстват лица, които не са свързани с тяхното извършване.


Чл. 23. Забранява се допускането до работа с взривни материали на лица, намиращи се под въздействие на алкохол, интоксиканти и наркотици.


Чл. 24. При работа с взривни материали работещите са със специално облекло, допуснато за тази цел.


Чл. 25. Всички лица, извършващи взривни работи или друга дейност с взривни материали, се запознават от ръководителя на взривните работи (ръководителя производство взривни материали или пиротехник—ръководителя) със използваните взривни материали, апаратура и съоръжения.


Чл. 26. При едновременна работа на двама и повече взривника ръководителят на взривните работи определя старши-взривник, което се отразява в книгата за инструктаж.


Чл. 27. Забранява се взривните материали да се хвърлят, влачат, преобръщат, удрят и трият. При работа с тях се осигурява максимална безопасност на труда.


Чл. 28. Забранява се да се пуши, да се пали огън, да се извършват огневи и други работи с открит огън на разстояние по-малко от 100 м от мястото, където са разположени взривните материали.


Чл. 29. (1) Не се допуска извършването на операции по сушене, стриване и пресяване на взривни вещества, освен в условията на производител на взривни вещества.
(2) Некачествените взривни вещества се бракуват и унищожават от потребителя по установения ред.


Чл. 30. (1) Забранява се всякакъв вид дейности със замръзнали нитроестерни взривни вещества, които имат съдържание на нитроестери над 15 %, освен работи по размразяването им.
(2) Замръзналите нитроестерни взривни вещества се оставят да се размразят сами, след което се допуска извършването на операции с тях, вкл. и употребата им.


Чл. 31. Забранява се всякакъв вид дейности с ексудирали нитроестерни взривни вещества и други опасни взривни материали, освен работите по тяхното унищожаване.


Чл. 32. Взривните материали се използват само в условията, определени в този правилник, в съответния стандартизационен документ и в инструкцията за употребата им.


Чл. 33. (1) Допуска се патроните от прахообразни взривни вещества, несъдържащи хексоген или нитроестери, преди употреба да се размачкват с ръка, без да се нарушава целостта на обвивката им.
(2) При необходимост взривното вещество в патроните може да се раздроби с дървен чук върху дървена подложка.


Чл. 34. (1) Не се допуска употребата на сбити (неподдаващи се на размачкване или раздробяване) прахообразни взривни вещества за взривни работи в подземни изработки.
(2) Сбити прахообразни взривни вещества се използват само при взривни работи на земната повърхност. Инициирането им се осъществява с помощта на боевици, изготвени от несбити взривни вещества.


Чл. 35. (1) Завеждащ складовете за взривни материали (зарядни работилници) и магазинерите на взривни материали не могат едновременно да извършват взривни работи или да потвърждават фактическия разход на взривните материали.
(2) Взривниците, които извършват взривни работи, не могат едновременно да са и завеждащ складове или магазинери на взривни материали.

Глава втора.
ТРАНСПОРТИРАНЕ, ТОВАРНО-РАЗТОВАРНИ РАБОТИ И ДОСТАВКА НА ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ

Раздел I.
Транспортиране на взривни материали


Чл. 36. (1) Взривните материали се транспортират с железопътен, воден и въздушен транспорт, моторни превозни средства, каруци и товарни животни и други специално оборудвани и допуснати за тази цел транспортни средства при спазване изискванията на този правилник.
(2) При транспортиране с железопътен, воден и въздушен транспорт се спазват и изискванията на правилниците, инструкциите и наредбите за съответния транспорт.


Чл. 37. Взривните материали се транспортират в изправна стандартна опаковка.


Чл. 38. Не се разрешава транспортирането на взривни материали заедно с други товари.


Чл. 39. (1) При транспортиране на взривни материали с моторни превозни средства се използват само бордови товарни автомобили.
(2) Забранява се транспортирането на взривни материали в автосамосвали и в ремаркета с изключение на случаите по чл. 68.


Чл. 40. (1) При необходимост се допуска съвместно транспортиране на взривни материали от различни групи при спазване на изискванията на Наредбата за устройство на предприятията за производство и складовеme за съхраняване на взривни вещества, оръжия и боеприпаси и контрола на различните дейности с тях (НУППССВВОБ - обн. ДВ бр. 45 от 1968 г.; изм. и доп. бр. 27 о т 1971 г. и бр. 106 от 1993 г.).
(2) В случаите по ал. 1 се спазват следните изисквания:
1. средствата за взривяване се поставят в предната част на транспортното средство в специални плътно затварящи се сандъци;
2. опаковките с взривни вещества се отделят от сандъците със средствата за взривяване по начин, изключващ тяхното съприкосновение;
3. опаковките с взривни материали се закрепват така, че да не се допускат удари и триене по време на транспортирането им.


Чл. 41. Транспортирането на взривни вещества, съдържащи нитроестери, при температура на въздуха по-ниска от температурата на замръзването им, се извършва с отопляеми транспортни средства, ако продължителността му е над 1 час.


Чл. 42. (1) Транспортирането на взривни материали с каруци се извършва само, ако те са с ресори и са снабдени с пожарогасител.
(2) Пределната маса на взривните материали, транспортирани с каруци, не може да превишава 300 кг при каруца с един кон и 500 кг при каруца с два коня.
(3) При транспортиране на взривни материали се разрешава поставянето на опаковките на височина не повече от 2 реда, като товарът се вмества в габаритите на каруцата.


Чл. 43. (1) Взривните материали се транспортират с товарни животни само в приспособени сандъци, обшити отвътре с кече. За взривни вещества от втора група и огнепроводен шнур такава обшивка не се изисква.
(2) При използване на товарни животни пределната маса на взривните материали е 32 кг.


Чл. 44. При няколко транспортни средства с взривни материали между тях се спазват следните дистанции:
1. при движение по равни пътища и при спиране:
а) за товарни животни - 10 м;
б) за каруци - 20 м;
в) за автомобили - 100 м;
2. при стръмен път (спускане и изкачване):
а) за товарни животни - 50 м;
б) за каруци - 100 м;
в) за автомобили - 300 м.


Чл. 45. (1) Спиране за почивка по време на транспортирането на взривни материали се допуска само извън населени места на разстояние не по-малко от 100 м от пътя и 200 м от жилищни, административни и стопански сгради.
(2) При невъзможност да се напусне пътя, се разрешава транспортът с взривни материали да спре на банкета на пътя.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 двигателите на автомобилите се изключват, а животните се разпрягат или разтоварват. През студено време се допуска периодичното включване на двигателите за подгряване.


Чл. 46. (1) По изключение се разрешава транспортните средства с взривни материали да пренощуват в района на склада за взривни материали на определени за целта места.
(2) Забранява се престой на автомобили, каруци и товарни животни с взривни материали в гаражи или конюшни.(


Чл. 47. Не се разрешава преминаването на транспорт с взривни материали на разстояние по-малко от 300 м от пожари и от "факли" на нефтопреработващата промишленост.


Чл. 48. (1) Транспортни средства с взривни материали, застигнати от буря, се спират на открито място при спазване на чл. 44 и 45. Хората, (с изключение на охраната) както и животните през време на бурята, се отстраняват на разстояние не по-малко от 200 м от транспортните средства, като местоположението на охраната се определя от отговорното за транспортирането на взривни материали лице.
(2) При невъзможност да се изпълнят изискванията по ал. 1 отговорното лице определя необходимите мерки за безопасност в зависимост от конкретните условия.


Чл. 49. Мястото за престояване на транспортните средства с взривни материали се обозначава със светлоотразителни триъгълници, сигнални светлини или с други ясно различими знаци, поставени на разстояние не по-малко от 100 м от първото и от последното транспортно средство.


Чл. 50. (1) Транспортните средства (вагони, автомобили, плавателни съдове, каруци и др.), се оборудват с предупредителни знаци за опасността на товара съгласно действащите нормативни актове.
(2) При международни превози се поставят възприетите международни знаци за опасност.

Раздел II.
Товарно-разтоварни работи на взривни материали


Чл. 51. (1) Товаренето и разтоварването на взривни материали се извършва под наблюдението на отговорно лице, представител съответно на изпращача или получателя. Отговорното лице се запознава със свойствата и особеностите на взривните материали и изискванията за безопасна работа с тях.
(2) В района за товаро-разтоварни работи не се допускат лица, които не са ангажирани с тази дейност.


Чл. 52. Товаро-разтоварните работи с взривни материали се извършват през деня или по изключение и през нощта, при наличие на добро и безопасно осветление.


Чл. 53. При товаренето опаковките с взривни материали се разполагат равномерно по целия под на транспортното средство и надеждно се укрепват така, че при транспортирането им да не могат да се разместват и да се удрят една в друга или в стените на транспортното средство.


Чл. 54. При транспортирането на взривни материали, които се разтоварват на части, всяка част се укрепва отделно, така че оставащият товар да не се размества при по-нататъшното транспортиране.


Чл. 55. (1) Товаренето или разтоварването на транспортните средства с взривни материали се извършва поединично. Натовареното транспортно средство се придвижва до мястото, определено за престояване, на разстояние не по-малко от 100 м от мястото на товаренето, след което се подава следващото транспортно средство.
(2) При товаренето или разтоварването на взривни материали се вземат сигурни мерки против самоволното задвижване на транспортното средство.


Чл. 56. Получателят на взривни материали извършва оглед за установяване изправността на каросерията, люковете, вратите, ключалките и пломбите на транспортното средство в присъствието на лицето, отговарящо за охраната на взривните материали при превозването, за което се съставя приемно-предавателен документ.


Чл. 57. (1) При установяване на нарушение на целостта на каросерията, люковете, вратите и пломбите по тях, транспортното средство се отваря от комисия, която проверява наличността на взривните материали.
(2) Ако се констатират повредени опаковки, те се пренасят за допълнителна проверка на безопасно място на разстояние най-малко 50 м от мястото на разтоварването.
(3) В случаите на установяване на липси се съставя протокол и незабавно се уведомяват органите на МВР.
(4) Взривните материали от повредените опаковки се поставят в изправни опаковки, върху които се нанасят необходимите означения -марка (тип) на взривните материали, номер на партидата, дата на производство, маса (количество) и др.

Раздел III.
Доставка на взривни материали до работните места


Чл. 58. Взривните материали се превозват с транспортни средства, отговарящи на изискванията на чл. 36.


Чл. 59. (1) Взривните материали се доставят (превозват или пренасят) до работните места в стандартна опаковка или в раници, предназначени за тази цел.
(2) При пренасянето на взривни материали с раници едно лице може да носи едновременно не повече от 10 кг взривни вещества и съответното количество средства за взривяване или не повече от 20 кг взривни вещества без средства за взривяване. Капсул-детонаторите се поставят в кутии, предназначени за тази цел.


Чл. 60. Взривните материали се пренасят до работните места от взривници или специално инструктирани лица под наблюдението на взривник, като ръководителят на взривни работи определя един от тях за отговорник.


Чл. 61. Взривни вещества, съдържащи нитроестери, при температура по-ниска от температурата на замръзването им се пренасят със специални топлинно изолиращи раници, ако продължителността на пренасянето е над 1 час.


Чл. 62. (1) При спускането или подемът на взривни материали с руднични подемни устройства се забранява присъствието на хора в клетката, освен придружаващите взривници.
(2) При товарене, разтоварване и пренасяне на взривни материали в шахтата, в рудничния двор и над шахтовите сгради се допуска присъствието само на ангажираните с това взривници, магазинер на взривни материали, помощен персонал, сигналисти и охрана.
(3) Доставката на взривни материали от шахтата до подземния склад се възлага на най-малко 2 души.


Чл. 63. (1) Спускането или подемът на взривни материали в шахтите се извършва само след като отговорникът за това уведоми сигналиста.
(2) Опаковките със средствата за взривяване и взривните вещества от първа група се подреждат в клетката само в един ред, а останалите взривни вещества се подреждат в клетката до височината на вратите.
(3) Взривните материали от различни групи се превозват самостоятелно.


Чл. 64. (1) Спускането и подемът на взривни материали no вертикални или наклонени шахти, както и в наклонени изработки се извършват със скорост не по-голяма от 2 м/сек за взривните вещества от първа група и средствата за взривяване, и със скорост не по-голяма от 4 м/сек - за останалите взривни материали.
(2) При наклонени изработки взривните материали се превозват самостоятелно, в отделни вагонетки, при спазване изискванията на чл. 63, ал. 3.
(3) Машинистът е длъжен да пуска в движение и да спира подемната машина, лебедката или електролокомотива плавно и без тласъци.
(4) При спускането и подема на взривните материали в забоя на изработките по ал. 1, могат да присъстват само лицата, заети с извършване на взривните работи, а при необходимост - и помпиерът.
(5) Забранява се движението на хора по пътеходното отделение, когато се превозват взривни материали.


Чл. 65. (1) При доставка с вагонетки не се разрешава опаковките с взривни материали да излизат (стърчат) извън бордовете на вагонетките.
(2) При спускане и подем в шахтите вагонетките с взривни материали се закрепват здраво към клетката.
(3) При превозването на взривни материали с локомотиви се спазват следните изисквания:
1. взривните материали се превозват самостоятелно, като в композицията не може да има вагонетки, натоварени с други товари; допуска се съвместното превозване на взривни вещества и средства за взривяване, когато те са в различни вагонетки и са разделени помежду си с 3 празни вагонетки;
2. взривните материали от първа група и средствата за взривяване се превозват в закрити вагонетки с дървен кош, като опаковките се подреждат в един ред;
3. между вагонетките с взривни материали и локомотива не може да има по-малко от 6 празни вагонетки;
4. взривните материали с е придружават от взривник;
5. лицата, ангажирани с превозването на взривни материали, с изключение на машиниста се намират във вагонетка за хора, която се закачва в края на композицията;
6. скорост на движение не може да бъде по-голяма о т 10 км/ч;
7. забранява се превозването на електродетонатори с контактни електролокомотиви;
8. забранява се всяко друго движение по пътя на композицията с взривни материали.


Чл. 66. При превозване на взривни материали във вагонетки за хора на всяка седалка може да има само един взривник с взривни материали.


Чл. 67. При прокарване на шурфове и кладенци спускането и подемът на взривни материали се извършва при спазване на следните условия:
1. да има само един взривник на забоя;
2. при използване на ръчен подем спускането или подема се осъществява от 2 работника;
3. спускането или подемът се извършва със скорост не по-голяма от 1 м/сек;
4. подемните устройства се оборудват със сигурно действащи спирачки, а прикачващите куки са със заключващи устройства.


Чл. 68. При труднопроходими пътища в границите на открити рудници и кариери се разрешава транспортирането на взривни материали от втора група да се извършва с верижни трактори и ремаркета, като ремаркетата имат дървени подове и капаци и са без устройства за саморазтоварване.

Глава трета.
СЪХРАНЯВАНЕ И ОТЧЕТ НА ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ

Раздел I.
Дългосрочно съхраняване на взривни материали


Чл. 69. Взривните материали се съхраняват в складове за взривни материали, обслужвани от специалисти с придобита правоспособност съгласно приложение № 1.


Чл.70. Складовете за взривни материали отговарят на изискванията на Инструкцията за реда за съхраняване на взривни материали - приложение № 4.


Чл.71. Защитата от атмосферно електричество (мълнии) на надземните складове за взривни материали се изпълнява съгласно изискванията на Инструкцията за мълниезащитата на складовете за взривни материали - приложение № 5.

Раздел II.
Съхраняване на взривни материали, доставени до работните места


Чл. 72. (1) Съхраняването на взривните материали, доставени до работните места, се допуска в количество не по-голямо от денонощната потребност за обекта.
(2) В подземните въгледобивни рудници се разрешава съхраняването на взривните материали в количество, ненадвишаващо сменната потребност.


Чл. 73. (1) Доставените на работните места взривни материали се съхраняват в раници или стандартна опаковка, като взривните вещества и средствата за взривяване се поставят на различни места.
(2) Взривните материали се съхраняват до електрически инсталации и съоръжения на разстояние не по-малко от:
1. за електрически инсталации до 1000 V - 1 м;
2. за електрически инсталации над 1000 V - 10 м.


Чл. 74. За доставените и заредените взривни материали се осигурява постоянно наблюдение или охрана. Това изискване не е задължително, когато взривните материали се съхраняват в подземни изработки и са в оборудвани за тази цел надеждно заключени метални сандъци, каси или контейнери.


Чл. 75. Допуска се необходимото за едно взривяване количество взривни материали да се съхранява в пределите на опасната зона, непосредствено преди зареждането им. Останалото количество се съхранява извън пределите на опасната зона.


Чл. 76. При взривни работи в населени места или промишлени строителни площадки се допуска предвиденото по проект количество взривни материали да се съхранява вътре или в близост до обекта, в който ще се извършват взривните работи, в охранявано помещение, определено от ръководителя на взривните работи за не повече от 24 часа.


Чл. 77. При прокарване на шахти, щолни и тунели взривните материали се съхраняват в укрития, навеси, будки или контейнери, разположени на разстояние не по-малко от 50 м от устието на щолнята, шахтата или тунела и от сградите и съоръженията на повърхността.


Чл. 78. (1) Забранява се съхраняването на взривни вещества в зарядни машини.
(2) Допуска се престояване на взривни вещества в зарядни машини за не повече от 24 часа, ако взривните вещества и зарядните машини позволяват това.


Чл. 79. След завършване на взривяването неизразходваните взривни материали се връщат в склада за взривни материали.

Раздел III.
Ред за приемане, отпускане и отчитане на взривни материали


Чл. 80. Доставяните в склада взривни материали след проверка за наличността им се поставят в хранилища и се заприходяват в специална приходно-разходна книга въз основа на придружаващите ги документи.


Чл. 81. (1) В склада за взривни материали се води отчетност за приходите, разходите и наличността на взривните вещества и средствата за взривяване по видове, марки и типове.
(2) Отчетността на взривните вещества, произведени в близост до или на мястото на употреба, се извършва по ред, определен от органите на МВР.


Чл. 82. В приходно-разходните книги за отчета на взривните материали не се допускат записвания с молив, зачертавания или изтривания. Поправките се извършват чрез изписване на нови цифри. На края на съответния лист всяка поправка се обяснява и заверява с подписа на лицето, извършило поправката.


Чл. 83. (1) В складовете за взривни материали се съхраняват съгласуваните с органите на МВР списък с подписите на лицата, имащи право да разрешават получаването на взривни материали, списък на лицата, имащи право да получават взривни материали, както и списък на лицата, имащи право да посещават склада за взривни материали.
(2) Забранява се раздаването на взривни материали, когато документите са подписани от други лица, нефигуриращи в списъка.
(3) Взривните материали се отпускат само на правоспособни взривници, включени в списъка на лицата, имащи право да получават взривни материали.


Чл. 84. Ръководителят на юридическото или физическото лице със заповед определя комисия за контрол, която извършва ежемесечни проверки за състоянието на отчетността, съхраняването и наличността на взривните материали.


Чл. 85. Броят на средствата за взривяване се проверява в преддверието на хранилището в отделна камера или вън от хранилището, при което средствата за взривяване се поставят на меки антистатични подложки.

Глава четвърта.
НАЧИНИ НА ВЗРИВЯВАНЕ

Раздел I.
Изготвяне на боевици и тяхното пренасяне


Чл. 86. (1) Боевиците се изготвят на мястото на взривните работи, в количество съгласно паспорта за пробивно-взривни работи.
(2) При прокарване на шахти от повърхността боевиците се изготвят на повърхността, в специални будки или навеси, разположени на разстояние не по-малко от 50 м от устието на шахтата и сгради, съоръжения и надземни комуникации. На мястото на изготвянето не се разрешава да има повече от 5 кг взривно вещество.
(3) При удълбаване на шахти се разрешава боевиците да се изготвят в специална камера, която се намира на разстояние не по-малко от 50 м от шахтата.


Чл. 87. (1) Преди поставяне на детонатора или детониращия шнур в патрона от взривно вещество, в него се изготвя гнездо с шило, изработено от материал, който не дава искри при удар и не взаимодейства с взривното вещество, като дърво, полимерни материали и др.
(2) Гилзата на детонатора влиза изцяло във взривното вещество, като детонаторът надеждно се закрепва в патрона, а детониращият шнур, огнепроводният шнур, вълноводът или проводниците на електродетонатора заедно се привързват с краищата на обвивката. При използването на електродетонатор може закрепването да се осъществи и чрез направена примка от проводниците му.


Чл. 88. (1) При изготвянето на боевици от пресовани взривни вещества се използват само такива взривни вещества, които имат необходимите за целта отвори или гнезда.
(2) Забранява се разширяване, удълбаване и пробиване на отвори или гнезда в пресовани взривни вещества.


Чл. 89. (1) За работа в оводнени условия се използват боевици от водоустойчиви или водоизолирани взривни материали.
(2) При водоизолиране на боевици с горещи състави температурата им не може да надвишава 60° С.
(3) Забранява се при изолиране на боевици с помощта на метални обвивки запояването или заваряването им след поставянето на взривен материал в тях.


Чл. 90. (1) При взривяване на заряди с детониращ шнур краят му, който се вкарва в боевика, се завързва на възел или се удвоява.
(2) Разрешава се при патрони с хартиена или друга мека обвивка както и при пресовани взривни вещества, част от детониращия шнур да се намотава около боевика.


Чл. 91. (1) Забранява се съхраняването на боевици.
(2) От неизползваните боевици се отстраняват (изваждат) средствата за взривяване или детониращият шнур, като взривните материали могат да се използват повторно.
(3) При невъзможност да се отстранят средствата за взривяване или детониращият шнур, неизползваните боевици се унищожават.


Чл. 92. При дублиране на взривната мрежа се използват средства за взривяване от един и същи тип и степен на закъснение, поставени в боевика.


Чл. 93. Боевиците се пренасят по реда за пренасяне на средствата за взривяване в раници или специални сандъци, като общата им маса не може да е по-голяма от 10 кг. Боевиците се поставят вертикално в един ред.


Чл. 94. (1) Боевиците се спускат в шахтата с помощта на подемния съд, като скоростта на спускане не може да превишава 1 m/s, а при спускане по направляващи - 2 м/сек.
(2) Забранява се спускането на боевици със самообръщащи се и разтоварващи се откъм дъното подемни съдове.
(3) Боевиците се спускат отделно от взривното вещество в количество, необходимо за едно взривяване. Спускането се извършва при отсъствие на хора в подемния съд.

Раздел II.
Взривяване с капсул детонатор и огнепроводен шнур (огнево взривяване)


Чл. 95. (1) Взривяване с капсул детонатори огнепроводен шнур (огнево взривяване) се разрешава само в случаите, в които не може да бъде използван друг начин на взривяване.
(2) Забранява се огневото взривяване:
1. при взривни работи в подземни условия;
2. при взривяване на повече от един сондажен заряд;
3. при взривяване на заряди, покрити с предпазни приспособления;
4. при прострелване на сондажи и взривни дупки;
5. когато оттеглянето на взривника е затруднено.


Чл. 96. (1) Отрязъците от огнеповоден шнур се изготвят с дължина, която осигурява достатъчно време за запалването на всички отрязъци и за отдалечаване на взривниците на безопасно разстояние или в укритие, без използване на превозни средства.
(2) Дължината на най-късия отрязък от огнеповоден шнур не може да бъде по-малка от 1 м, с изключение на случаите по чл. 343, ал. 2 и чл. 358, ал. 2.
(3) Дължината на контролния отрязък от огнепроводен шнур трябва да е с 0,6 м по-малка от най-късия отрязък огнепроводен шнур, с изключение на случаите по чл. 376, ал. 3.
(4) Огнепроводният шнур трябва да излиза от взривната дупка или сондажа не помалко от 0,25 м.


Чл. 97. Присъединяването на огнепроводния шнур към капсул детонатора се извършва съгласно Инструкцията за присъединяване на огнепроводни шнурове към капсул детонатори - приложение № 6.


Чл. 98. Забранява се едновременната употреба на огнепроводни шнурове от различни марки, от различни производители и от различни партиди.


Чл. 99. Забранява се употребата на огнеповоден шнур с дължина по-голяма от 10 м. При дължина по-голяма от 4 м отрязъците от него се дублират и се запалват едновременно.


Чл. 100. Забранява се прегъването, усукването и навиването на огнепроводния шнур в заряда от взривно вещество и извън него.


Чл. 101. При огнево взривяване един взривник може да запали не повече от 12 отрязъка огнепроводен шнур.


Чл. 102. (1) При едновременно запалване на повече от 4 отрязъка огнепроводен шнур за контрол на времето се употребява контролен отрязък от огнепроводен шнур.
(2) При завършване горенето или при изгасване на контролния отрязък или отрязъка за запалване на огнепроводния шнур взривникът прекратява по-нататъшното запалване на отрязъците от него и се отдалечава на безопасно разстояние или в укритие.


Чл. 103. (1) Огнепроводните шнурове се запалват само с помощта на отрязък от огнепроводен шнур с дължина, равна на контролния отрязък, нарязан косо на оста през определено разстояние (миче) или със специални приспособления, като патрони за единично или групово запалване и др.
(2) Огнепроводният шнур може да се запалва с кибрит само при взривяване на един заряд.


Чл. 104. (1) Когато има отказ и или при неувереност в точността на изброените взривове, приближаването към мястото на взривяване се разрешава не по-рано от 20 мин, считано от момента на взривяване на последния заряд.
(2) При липса на отказ и към мястото на взривяване се отива не по-рано от 5 мин.

Раздел III.
Взривяване с детониращ шнур


Чл. 105. (1) Забранява се употребата на детониращ шнур от различни производители и от различни марки в една и съща взривна мрежа.
(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за отрязъците детониращ шнур към закъснителите за детониращ шнур.


Чл. 106. Детониращият шнур се реже с остър режещ инструмент (нож) в една посока върху дървена подложка или с други допуснати за целта средства.


Чл. 107. (1) Отрязъците от детониращ шнур се съединяват помежду си само по начините, посочени от производителя в инструкцията за употреба.
(2) Съединяването чрез допиране се извършва на дължина не по-малка от 0,10 м, като детониращите шнурове плътно се допират един до друг. Свързването се осъществява с изолационна лента изолирбанд, канап или с помощта на специални приспособления.


Чл. 108. (1) Детониращият шнур се съединява със средствата за взривяване на 0,100,15 м от края на шнура, като дъното на гилзата на детонатора сочи посоката на разпространение на детонацията.
(2) Свързването се извършва по чл. 107, ал. 2, като средствата за взривяване се допират плътно до детониращия шнур.


Чл. 109. Към магистралния детониращ шнур разклоненията се присъединяват така, че началото на разклонението да е срещу посоката на разпространение на детонация и ъгълът между тях, измерен от страната на началото на разклонението, да е по-голям от 90°.


Чл. 110. При полагане на взривната мрежа от детониращ шнур не се допуска прегъване и усукване на детониращия шнур. При пресичането (кръстосването) на детониращите шнурове между тях се поставя слой от почва, пясък или друг подходящ материал с дебелина не по-малка от 0,15 м.


Чл. 111. Началното иницииране на взривната мрежа от детониращ шнур може да се извърши с капсул детонатор, електродетонатор или друго средство за взривяване при спазване изискванията за съответното взривяване.


Чл. 112. При дублиране на взривната мрежа от детониращ шнур основната и дублиращата мрежа се взривяват едновременно с едно или няколко средства за взривяване, от един и същи тип и степен на закъснение, свързани заедно.


Чл. 113. (1) Закъснителите за детониращ шнур се подготвят и присъединяват към взривната мрежа от детониращ шнур съгласно инструкцията за употребата им.
(2) Забранява се присъединяването на закъснители за детониращ шнур директно към взривната мрежа от детониращ шнур с помощта на клещи и други притискащи приспособления.

Раздел IV.
Взривяване с електродетонатор (електрическо взривяване)


Чл. 114. Забранява се употребата на електродетонатори с безопасен ток по-малък от 0,4 А.


Чл. 115. Забранява се в една u съща електровзривна мрежа да се използват електродетонатори с различна електрическа устойчивост и от различни производители.


Чл. 116. (1) Забранява се използването на електрическо взривяване при наличие на блуждаещи токове, токове на утечка и в близост до електросъоръжения, кабели и други източници на електроенергия и опасни електромагнитни излъчвания без провеждане на допълнителни мерки за безопасност като изключване на ел.захранването, измерване нивото на блуждаещите и токовете на утечка, използване на електродетонатори с висока електрическа устойчивост и др.
(2) При електрическо взривяване във високопланински райони, над 1400 м надморска височина, се използват електродетонатори с висока електрическа устойчивост.


Чл. 117. (1) Преди употребата на електродетонатори се проверява омическото им съпротивление и при наличието на електродетонатори със стойност на съпротивлението различно от посоченото в стандарта, те се отделят, бракуват и унищожават по установения ред.
(2) Съпротивлението на електродетонаторите се проверява от взривници или магазинери на склад за взривни материали в специално съоръжени помещения. При тази операция при един взривник (магазинер) не се разрешава да има повече от 100 електродетонатори. Проверяваните електродетонатори се поставят в метална тръба или зад дървена преграда с дебелина не по-малко от 0,10 м.
(3) Разрешава се използването и на стендове или устройства за определяне омическото съпротивление на електродетонатори, допуснати до употреба за тази цел.
(4) Проводниците на електродетонаторите, които са със зачистени краища, след проверката се съединяват "накъсо" и в това положение остават през цялото време до момента на присъединяването им към електровзривната мрежа.
(5) При гарантирано качество на омическото съпротивление, установено чрез проверката на не по-малко от три партиди, се допуска да се проверяват 20% от следващите партиди. При установяване на отклонения от посоченото в стандарта съпротивление се проверяват всички електродетонатори от партидата.


Чл. 118. (1) Проверката на електродетонаторите и на електровзривната мрежа се извършва само с уреди (омметри), даващи на клемите ток със сила не по-голяма от 50 мА и допуснати до употреба за тази цел.
(2) Уредите по ал. 1 се проверяват в срокове, определени в техническия паспорт, но не по-рядко от един път в годината, както и при смяна на батериите и при нарушения в конструкцията и корпуса.
(3) Проверката по ал. 2 се извършва от упълномощена лаборатория.


Чл. 119. При работа с електродетонатори се забранява опъването на проводниците, като гилзата на електродетонатора се държи в дланта.


Чл. 120. (1) За магистрални проводници се използват стандартни проводници с многожични медни жила със сечение не по-малко от 0,75 мм2 с каучукова или пластмасова изолация. Изправността на магистралните проводници се проверява преди всяко взривяване.
(2) За удължителни проводници се използват стандартни проводници с едноличния или многожични жила, с каучукова или пластмасова изолация и със сечение не по-малко от 0,5 мм2.
(3) Токопроводимостта на електровзривната мрежа се осъществява от два изолирани проводника. Забранява се използването на вода, земя, релси, въжета и др. за втори проводник, с изключение на случаите по чл. 332, ал. 1 при използване на каротажен кабел, оплетката на който се използва за втори проводник.


Чл. 121. Електродетонаторите се взривяват с помощта на уреди за взривяване, осигуряващи постоянен ток със сила и енергия на импулса не по-малки от определените за съответния тип електродетонатори в стандарта или инструкцията за употреба.


Чл. 122. Магистралните проводници се присъединяват директно към клемите на уреда за взривяване, без да се използват допълнителни проводници.


Чл. 123. (1) Уредите за взривяване, предназначени за работа в рудници, опасни по метан и въглищен прах, се проверяват не по-рядко от един път на шест месеца и след всеки ремонт, смяна на батериите или нарушения в конструкцията и корпуса.
(2) Останалите уреди за взривяване се проверяват не по-рядко от един път в годината, след всеки ремонт и при нарушения в конструкцията и корпуса.
(3) Проверките по ал. 1 и 2 се извършват от упълномощена лаборатория.


Чл. 124. (1) Преди употреба уредите за взривяване се проверяват с допуснати за тази цел специални устройства, които са в комплектовката на уредите за взривяване. При рудници, опасни по газ и прах, проверката се извършва на повърхността.
(2) Забранява се проверката на уредите за взривяване чрез даване на клемите им "накъсо".


Чл. 125. (1) Всички електросъоръжения, кабели, контакти и други захранващи проводници, намиращи се в пределите на опасната зона, където се монтира електровзривната мрежа, се изключват от момента на изготвянето на боевиците до завършване на взривяването.
(2) Забранява се движението на контактни електролокомотиви в района на взривяването по време на зареждането, монтирането на електровзривната мрежа и взривяването на зарядите.


Чл. 126. До момента на взривяването ключът или ръкохватката (манивелата) от уреда за взривяване трябва да бъде при ръководителя на взривните работи или взривника, който ще извърши взривяването.


Чл. 127. (1) Електровзривната мрежа се монтира след като завърши зареждането и се постави забивката.
(2) Забранява се монтирането на електровзривната мрежа в посока от уреда за взривяване към зарядите.
(3) Краищата на проводниците на монтираната част от електровзривната мрежа се свързват "накъсо" до присъединяването им към проводниците на следващата част на електровзривната мрежа.
(4) Забранява се присъединяването на проводниците от монтираната част на електровзривната мрежа към следващите проводници, докато срещуположните им краища не бъдат свързани "накъсо".
(5) Краищата на магистралните проводници на електровзривната мрежа се свързват "накъсо" до присъединяването им към клемите на уреда за взривяване.


Чл. 128. Не се допуска съприкосновение на електровзривната мрежа (електродетонатора и проводници) с шини, тръби, релси, електросъоръжения и други токопроводими части.


Чл. 129. Съединенията (свръзките на проводниците ), вкл. и на електродетонаторите, се изграждат добре почистени, здраво свързани и обвити с изолирбанд, изолационен шлаух или специални приспособления.


Чл. 130. (1) Общото съпротивление на цялата електровзривна мрежа се изчислява, а след това се измерва непосредствено преди взривяването. Измерването се извършва от мястото за взривяване, след като всички хора се изтеглят на безопасно разстояние или в укритие.
(2) Ако фактически измереното и изчисленото съпротивление на електровзривната мрежа се различават с повече от 10 %, необходимо е да се отстранят неизправностите (непочистени краища на жилата на проводниците, лоши връзки, нарушение на изолацията, утечки на ток, несвързани проводници и др.).
(3) Общото съпротивление на електровзривната мрежа, измерено или изчислено с 10 % завишение не може да надвишава съпротивлението, което уредът за взривяване може да преодолее за съответния клас електродетонатори и схема на взривяване.


Чл. 131. (1) Взривникът може да излезе от укритието не по-рано от 5 мин след взривяването, като откачи от уреда за взривяване и свърже "накъсо" магистралните проводници и вземе със себе си ключа или ръкохватката от уреда за взривяване.
(2) Разрешава се на взривника да отиде до мястото на взривяване само след пълното проветряване, но не по-рано от 15 мин след взривяването.


Чл. 132. Ако след подаването на импулса от уреда за взривяване не се получи взривяване, взривникът е длъжен да откачи магистралния проводник от уреда за взривяване и да свърже краищата му накъсо, да вземе в себе си ключа или ръкохватката от уреда за взривяване, след което да изясни причините за отказа. В този случай до мястото на взривяване може да се отиде не по-рано о т 10 мин, независимо от типа на използваните електродетонатори.

Раздел V.
Взривяване с неелектрически системи (капсул детонатори вълновод)


Чл. 133. При използване на неелектрически системи за взривяване (капсул детонатори вълновод) се спазват изискванията на този правилник и на инструкцията за употребата им.


Чл. 134. (1) Забранява се разхерметизирането чрез рязане, пробождане, и др. на вълноводите и употребата им след разхерметизиране.
(2) Забранява се употребата на елементи от неелектрическа система с видими дефекти.


Чл. 135. (1) Елементите на неелектрическата система се съхраняват в оригинални опаковки на производителя.
(2) Допуска се използването и съхраняването на елементи от разхерметизирани опаковки в срок не по-голям от посочения в инструкцията за употреба.


Чл. 136. Забранява се удължаването на вълноводите, които се поставят в сондажи и взривни дупки.


Чл. 137. Преди инициирането на неелектрическата система ръководителят на взривните работи или негов заместник извършва оглед на елементите и тяхното свързване съгласно паспорта за пробивно-взривни работи и отстранява установените неизправности.


Чл. 138. Забранява се притискането на елементите от неелектрическата система с твърди и остри предмети.


Чл. 139. (1) Началното иницииране на неелектрическата система се извършва съгласно инструкцията за употребата и.
(2) Допуска се началното иницииране на неелектрическата система да се извършва с капсул детонатор или електродетонатор, като съединяването се извършва на 0,10-0,15 м от края на вълновода, при спазване на останалите изисквания по чл. 108.

Раздел VI.
Други начини за взривяване


Чл. 140. При използване на други средства за взривяване се спазват освен изискванията на този правилник и изискванията за безопасна работа, съхраняване и унищожаване, посочени от производителя.

Глава пета.
БЕЗОПАСНИ РАЗСТОЯНИЯ


Чл. 141. Параметрите на взривните работи, осигуряващи безопасност на хора, съоръжения и сгради от вредното въздействие на взрива, се определят съгласно Инструкцията за определяне на безопасните разстояния при взривните работи приложение № 7.


Чл. 142. (1) Разстоянието между хранилищата и откритите площадки за съхраняване на взривни материали се определят така, че да се изключва възможността за предаване на детонация от един към друг заряд (хранилище, фигура).
(2) Разстоянията по ал. 1 се определят по НУППССВВОБ.


Чл. 143. Безопасните разстояния за хора не могат да бъдат по-малки от посочените в таблица 1.

Табл. 1

Вид и методи навзривните работи Минимално допустим радиус на опасната зона, м
1 2
Взривяване на земната повърхност  
1.При открити заряди 300(1)
2. При заряди във взривна дупка 200(2)
3. При заряди в сондажи при диаметър:  
- до 110 mm 300(2)
- от 110 до 250 mm 500(2)
- над 250 mm по проект
4. При камерни заряди по проект
Изкореняване на пънове 200
III. Прокарване на защитни ивици в почвата при борба с горски пожари 100
IV. Удълбаване на дъна по проект
V. Взривни работи по лед  
1. При взривяване на ледена покривка 100
2. При взривяване на ледени натрупвания (задръствания) 200
VI. Взривни работи по метал  
1. На място или на полигони 1500
2. При взривяване в яма 30
3. При взривяване на горещи метали 30
4. При щамповане във воден басейн 25
5. При взривно заваряване (пликиране) 100
VII. Събаряне на сгради и съоръжения 100
VIII. Раздробяване на фундаменти  
1. На открито 100
2. В помещения по проект
X. Взривни работи на строителни площадки по проект
X. Прострелване на взривни дупки за котлови заряди 50
XI. Прострелване на сондажи за котлови заряди 150
XII. Торпедиране и перфориране на нефтени и газови сондажи 50(3)
XIII. При взривни работи за сеизмично проучване:  
1. В шурфове 100
2. В сондажи 30
XIV. Други методи по проект
   
Забележки:
1. Масата на заряда не може да превишава 10 кг. При по-голяма маса на заряда минимално допустимият радиус се определя по проект.
2. При взривяване на склонове по направление надолу, радиусът на опасната зона трябва да бъде увеличен 1,5 пъти. Радиусът на опасната зона е оказан при взривяване със завивка.
3. Радиусът на опасната зона при торпедиране и перфориране на сондажи може да бъде намален на 20 м след спускането на апарата в сондажа на дълбочина повече от 50 м.

Глава шеста.
УНИЩОЖАВАНЕ НА ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ

Раздел I.
Общи положения


Чл.144. (1) Разрешава се взривните материали да се унищожават чрез взривяване или чрез изгаряне.
(2) Допуска се и унищожаването (неутрализирането) на взривни вещества по химически начини, което се извършва по проект.
(3) За унищожаване на всеки конкретен тип взривен материал се избира най-подходящият начин, посочен в инструкцията за употребата му.


Чл. 145. (1) Взривните материали се унищожават след бракуване при спазване изискванията за взривна и пожарна безопасност и опазване на околната среда.
(2) Бракуването на взривните материали се извършва с отделен протокол.


Чл. 146. (1) В протокола за унищожаване на взривните материали се посочват количеството, марката (типът) на взривния материал, причините за бракуване и начинът за унищожаването им. Протоколът се изготвя в 3 екземпляра - по един за завеждащ склада за взривни материали, счетоводството и органите на МВР.
(2) Взривните материали се унищожават от взривници под ръководството на ръководителя на взривните работи.


Чл. 147. (1) Площадката за унищожаване на взривните материали се изгражда на безопасно разстояние, определено съгласно разпоредбите на глава пета, но не по-малко от 1000 м от населени места, промишлени и строителни площадки или складове за взривни материали.
(2) Площадката и 10 м около нея се разчистват от горими материали.


Чл. 148. (1) За хората, които участват в унищожаването на взривни материали, се осигурява укритие по чл. 310, ал. 3.
(2) Когато няма укритие, хората се отдалечават извън границите на опасната зона.


Чл. 149. Забранява се съвместното унищожаване на взривни материали от различните групи по чл. 17.

Раздел II.
Унищожаване чрез взривяване


Чл. 150. (1) Чрез взривяване се унищожават капсул-детонатори, електродетонатори, закъснители за детониращ шнур и други средства за взривяване, прострелващи взривни апарати, взривни вещества и детониращи шнурове, които не са загубили детонационните си качества, както и ексудирали нитроестерни взривни вещества.
(2) Ексудирали нитроестерни взривни вещества се унищожават заедно с опаковката.


Чл. 151. Количеството взривни материали, което може да се унищожи наведнъж чрез взривяване, се определя за всеки конкретен случай съобразно местните условия и според изискванията на глава пета.


Чл. 152. Взривните материали, които ще се унищожават на части (на няколко пъти), се разполагат зад прикритие или на безопасно разстояние от мястото на взривяване съгласно изискванията глава пета.


Чл. 153. (1) Взривните материали се взривяват чрез електродетонатори или с неелектрически системи и с помощта на боевици от годни взривни вещества.
(2) Огневият начин за взривяване при унищожаване на взривни материали се допуска по изключение.


Чл. 154. При понижена детонационна способност на унищожаваните взривни материали те се взривяват в ями, като боевиците се поставят непосредствено върху взривните материали и ямите се засипват с пясък или пръст. По същия начин се унищожават и закъснителите за детониращ шнур, средствата за взривяване и прострелващите взривни апарати.


Чл. 155. След завършване на унищожаването лицата, които са го извършили, проверяват за остатъци от взривни материали. При наличие те се събират и унищожават.

Раздел III.
Унищожаване чрез изгаряне


Чл. 156. (1) Изгарянето на взривни материали се разрешава при подходящи метеорологични условия.
(2) Забранява се изгарянето на взривни материали при валежи, вятър, мъгла и намалена видимост.


Чл. 157. (1) Чрез изгаряне се унищожават огнепроводни шнурове, патрони за групово или единично запалване на огнепроводни шнурове, взривни вещества, загубили детонационните си свойства, вълноводи, барути, пиротехнически състави и изделия от тях.
(2) Забранява се унищожаването чрез изгаряне на капсул детонатори, електродетонатори, закъснители за детониращ шнур и други средства за взривяване.


Чл. 158. (1) Взривните вещества, огнеповодните шнурове, патроните за групово или единично запалване на огнепроводни шнурове и пиротехническите изделия се изгарят поотделно върху клади от горими материали, при което на всяка клада могат да се изгарят не повече от 10 кг. Патроните от взривни вещества се разстилат на кладата в един ред така, че да не се допират.
(2) При изгаряне на димни или бездимни барути и пиротехнически състави те се разстилат на пътеки не по-широки от 0,30 м при дебелина на слоя не повече от 0,10 м и разстояние между тях не по-малко от 5 м. Разрешава се едновременно да се запалят не повече от 3 пътеки.


Чл. 159. Забранява се изгарянето на взривни материали в тяхната опаковка.


Чл. 160. Преди изгарянето им взривните вещества се проверяват за средства за взривяване и при наличие на такива те се отстраняват.


Чл. 161. Безопасните разстояния при изгаряне на взривни материали се определят по същия начин, както при взривяването на такива количества съгласно изискванията на глава пета.


Чл. 162. (1) За подпалване на кладата от подветрената страна се прокарва огнепроводен шнур или пътека от лесно запалими материали (талаш, сухи храсти, хартия) с дължина най-малко 5 м.
(2) Подпалването са извършва само след завършване на подготвителните работи и оттеглянето на хората на безопасно разстояние или в укритие. След запалване на огнеповодния шнур или пътеката взривникът незабавно отива в укритието или на безопасно място.


Чл. 163. (1) Кладата се изгражда с достатъчен обем, за да не се налага добавянето на горивен материал по време на изгарянето на взривните материали.
(2) Приближаването към мястото на унищожаване се разрешава след изгарянето на взривните материали и кладата.


Чл. 164. След изгарянето взривникът проверява за неизгорели взривни материали, като разравя пепелта с дървена лопата или гребло, събира остатъците и ги изгаря допълнително.


Чл. 165. Към изгаряне на следващите взривни материали се пристъпва само след като се установи, че на площадката няма остатъци от взривни материали и огън от предишното изгаряне и че площадката е напълно изстинала.

Раздел IV.
Използване или унищожаване на опаковката на взривни материали


Чл. 166. (1) Опразнената опаковка се преглежда и почиства грижливо от остатъци от взривни вещества.
(2) Дървената опаковка от взривни вещества, съдържащи нитроестери, се проверява и за наличие на следи от ексудат и се измива с алкален разтвор при наличие на такива.
(3) Преди всяко изнасяне от склада опаковката се проверява за останали в нея взривни материали.


Чл. 167. Негодната за повторна употреба опаковка (с остатъци по нея от взривни вещества, с нарушена цялост и др.) се унищожава чрез изгаряне при спазване изискванията на тази глава.

Дял втори.
ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ВЗРИВНИ РАБОТИ

Глава първа.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 168. (1) Всички юридически и физически лица, които извършват взривни работи, задължително имат ръководител на взривни работи.
(2) За производства, при които взривните работи са неразделна част от технологията на работата, ръководител смените, началник участъците (цеховете) задължително имат правоспособност - ръководител взривни работи.


Чл. 169. (1) Взривните работи се извършват по проект или по паспорт.
(2) При технологични (повтарящи се) взривявания всяко от тях се извършва по паспорт, съставен на базата на проекта и отчитащ конкретните условия.
(3) Когато условията се повтарят, паспортът е типов.
(4) При единични взривявания за строителни работи (изкопи за кладенци, септични ями, гаражи, основи и други подобни) се допуска взривни работи да се извършват по паспорт, предвиждащ и необходимите мерки за безопасност.


Чл. 170. (1) Проектите и паспортите за взривни работи се разработват съгласно Инструкцията за разработването на проекти и паспорти за пробивно-взривни работи приложение № 8.
(2) В проектите за взривни работи във високопланински райони при наличие на блуждаещи токове, във водоеми, при масиви с високи температури, при гасене на пожари и специални взривни работи, се определят и специфични мерки за безопасност.


Чл. 171. Преди започване на взривните работи се установява границата на опасната зона, като тя се обозначава на местността със знаци (флагове, табели, ленти, въжета и др.).


Чл. 172. (1) По време на взривни работи границите на зоната се охраняват от помощен персонал за взривни работи или специално инструктирани работници.
(2) При взривни работи на повърхността всеки пост се намира в зрителното поле на съседния пост. При невъзможност за пряка визуална връзка постовете на отцеплението се осигуряват с радиовръзка или друга техническа връзка.
(3) При подземни взривни работи подстъпите към забоя, където се извършват взривни работи, се поемат под охрана преди началото на зареждането.
(4) В изработки, по които се насочват токсичните газове от взрива, не се поставят постове, а те се преграждат с дъски и с надпис се забранява влизането в тях. След завършване на взривяването и пълното проветряване на изработките надписът и преграждението се свалят.


Чл. 173. Хората в близост до охраняемата зона своевременнно се уведомяват за предстоящите взривни работи, мястото и времето на извършването им, границите на опасната и охраняемата зона, използваните сигнали, тяхното значение и поведението на хората при подаването им.


Чл. 174. (1) При извършване на взривни работи задължително се използват разбираеми звукови или светлинни сигнали, с които се запознават всички лица на обектa. Начините за подаване на сигналите и тяхното предназначение се определят в проекта.
(2) Сигналите се подават от взривника, старши взривника или от ръководителя на взривни работи в следния ред:
1. първи сигнал - "предупредителен"; той се подава при подготовката на боевиците като след този сигнал всички лица, които не са заети с взривни работи, се оттеглят зад границата на охраняемата зона или в безопасно укритие; постовете на отцеплението заемат местата си и не допускат влизането в охраняемата зона.
2. вторият сигнал - "боен"; той се подава след пълна готовност за подаване на началния импулс за взривяване на взривната мрежа;
3. трети сигнал - "отбой"; той се подава след окончателното завършване на взривяването, проветряването и проверката на мястото на взривяване.


Чл. 175. Сондажите и взривните дупки се проверяват преди зареждането им за съответствието им с паспорта за пробивно-взривни работи.


Чл. 176. При зареждане се използват шомполи, изготвени от дърво или друг антистатичен материал, недаващ искри при удар или триене.


Чл. 177. (1) Боевикът се поставя така, че дъното на гилзата на детонатора (капсул детонатора, електродетонатора) да сочи посоката на разпространение на детонацията.
(2) Боевикът се поставя пръв или последен (задно или предно иницииране) във взривната дупка. Забранява се междинното му поставяне.


Чл. 178. (1) Забранява се спускането на боевика чрез огнепроводен шнур.
(2) При спускане с други средства за взривяване не се разрешава масата на боевика да е по-голяма от:
1. при взривяване с електродетонатор - 2 кг;
2. при взривяване с неелектрически системи - 5 кг;
3. при взривяване с детониращ шнур - 15 кг.


Чл. 179. (1) Боевиците се поставят внимателно без удари и сътресения.
(2) Забранява се уплътняването на боевиците при зареждането, удрянето им с шомпола, както и свободното им пускане.
(3) Забранява се пробутването и пробиването с шомпола на заседнали боевици. Те се взривяват заедно с останалите заряди.


Чл. 180. Забранява се издърпването и тегленето на огнепроводен шнур, детониращ шнур, вълновод и проводниците на електродетонатор, поставени в заряди във взривни дупки, сондажи и др.


Чл. 181. (1) Забранява се използването на едрозърнести или горими материали за забивка.
(2) Забивката се поставя внимателно, като първите порции от нея са малки и се следи да не се уплътняват силно.
(3) При поставяне на забивката детониращият шнур, огнепроводният шнур, проводниците на електродетонаторът или вълноводът не трябва да бъдат обтегнати.


Чл. 182. Забранява се поставянето в заряда на свободни (извън боевика) капсул детонатори, електродетонатори или други средства за взривяване.


Чл. 183. (1) Забранява се по време на гръмотевична буря извършването на взривни работи на земната повърхност.
(2) Ако взривната мрежа е монтирана преди настъпването на бурята, взривяването се извършва незабавно, а при невъзможност за това работите се прекратяват и всички се отдалечават зад границите на опасната зона, която се охранява.


Чл. 184. (1) Забранява се извършването на взривни работи на земната повърхност при намалена видимост на мястото за взривяване и опасната зона (при виелица, гъста мъгла и др.).
(2) При наличие на мъгла взривни работи се допускат при допълнителни мерки, осигуряващи необходимата безопасност (усилени постове на отцеплението, радиовръзка и други в зависимост от конкретните условия).


Чл. 185. Зареждането на височина по-голяма от 2 м се извършва с помощта на съоръжения и приспособления, изключващи падането на взривника.


Чл. 186. При взривяване на взривни дупки или открити заряди за раздробяване на негабарити по развала на взривената маса взривната мрежа се изгражда само отгоре надолу.


Чл. 187. (1) Забранява се използването на "пикси" от взривни дупки за пробиване на нови взривни дупки и за ново зареждане, независимо от това дали в тях има или няма взривно вещество.
(2) При пробиване в близост до "пикси" в тях се поставя шомпол за определяне направлението на дупката и предотвратяване пропадането на бургията в тях.


Чл. 188. (1) Работата след извършване на взривни работи се възобновява само след разрешение на ръководителя на взривните работи или началника на смяната след като те са установили, че работното място е безопасно.
(2) Получените след взривяването скални навеси, козирки, увиснали дървета, опасни пукнатини и скални късове се отстраняват под ръководството на ръководителя на взривните работи или началника на смяната. При невъзможност за бързото им отстраняване мястото се огражда и сигнализира с предупредителни табели и знаци.
(3) Намерените остатъци от взривни материали се събират и унищожават по установения ред.

Глава втора.
МЕХАНИЗАЦИЯ НА ВЗРИВНИТЕ РАБОТИ

Раздел I.
Стационарно приготвяне на взривни вещества в близост до мястото на


употреба
Чл. 189. (1) Площадките за стационарно приготвяне на взривни вещества в близост до мястото на употребата им се изграждат съгласно Правилника за прилагане на закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите (ППЗКВВОБ - обн., ДВ, бр. 45 от 1968 г.; изм., бр. 95 от 1981 г., бр.68 от 1988 г., бр. 101 от 1993 г. и бр. 79 от 1996 г.) и НУППССВВОБ.
(2) Взривни вещества се приготвят съгласно стандартизационните документи и утвърдената техническа документация.


Чл. 190. Местата за складиране на течните въглеводородни горива се изграждат така, че да не позволяват изтичане на горивата.


Чл. 191. Сградата за смесване на взривни вещества се проветрява така, че съдържанието на токсичните и взривоопасните вещества да е под пределно допустимите концентрации.


Чл. 192. (1) Технологичното оборудване се изгражда с конструкция, която не допуска уплътняване, претоварване, задръстване и попадане на странични материали.
(2) Технологичното оборудване се изгражда с конструкция, която позволява редовно и периодично промиване, почистване, разглобяване и проверка.
(3) Електрическите двигатели се осигуряват с подходяща защита срещу претоварване.
(4) Всички лагери и задвижващи възли се монтират извън смесителя и се защитават от натрупване на прах.


Чл. 193. Съоръженията за смесване, патрониране, опаковане и съхраняване на взривни вещества се изработват от материали, съвместими със състава на взривната смес.


Чл. 194. Производствените и спомагателните съоръжения се заземяват съгласно Правилника за устройство на електрическите уредби.


Чл. 195. (1) Местата и сградите за товарене, смесване, прехвърляне и опаковане на взривни вещества или на техните компонентите задължително се обезопасяват.
(2) Визуална проверка на смесващите, транспортните и електрическите съоръжения се прави ежедневно и се отразява в специален дневник.
(3) Помещенията и външните повърхности на съоръженията ежедневно се почистват от окислители, горива, сенсибилизатори и др. Взривоопасните отпадъци се почистват, събират и унищожават по определен ред.
(4) Празният амбалаж ежедневно се изнася и се съхранява или се унищожава по безопасен начин.


Чл. 196. (1) Забранява се пушенето, използването на открит огън или внасянето на огнестрелно оръжие, кибрит и други запалителни средства в сградите с взривоопасни материали.
(2) Пространството около сградите с взривоопасни материали, резервоарите за горивото и бункерите (местата) за съхраняването им периодично се почистват от храсти, суха трева, листа и други горими материали на разстояние не по-малко от 5 м.


Чл. 197. Люковете на бункерите се затварят плътно и се заключват.


Чл. 198. Използваните при производството метални прахове (алуминий и др.) се поддържат сухи и се съхраняват в стандартна опаковка или в контейнери, бункери и др., устойчиви на атмосферни въздействия.


Чл. 199. Окислителите и горивата се съхраняват отделно при спазване изискванията на нормативните документи.


Чл. 200. Сбитите окислители се раздробяват по механичен начин в съответствие с утвърдената за целта технология.

Раздел II.
Механизирано зареждане


Чл. 201. (1) Механизираното зареждане на взривни вещества се извършва със зарядни машини или устройства, допуснати до употреба за тази цел.
(2) Машините и устройствата по ал. 1 могат да са специализирани за:
1. зареждане на взривни вещества;
2. транспортиране и зареждане на взривни вещества;
3. приготвяне, транспортиране и зареждане на взривни вещества.


Чл. 202. За механизирано зареждане се използват взривни вещества, допуснати до употреба за тази цел.


Чл. 203. (1) Взривните вещества се транспортират и зареждат по тръбопроводи, отговарящи на изискванията за електростатична и фрикционна искробезопасност и при задължително заземяване на цялата система.
(2) Тръбопроводите по ал. 1 са еднослойни, с постоянно електрическо съпротивление по цялата дължина, гъвкави, масло -, топло- и студоустойчиви.
(3) При монтажа на тръбопроводите не се допуска огъване на тръбите с радиус по-малък от 0,6 м.


Чл. 204. Не се допуска тръбопроводите (маркучите), предназначени за механизирано зареждане на взривни вещества, да се използват за други цели. Те се обозначават с отличителни знаци.


Чл. 205. (1) При зареждане със сгъстен въздух на алуминиево или тротилосъдържащи насипни (гранулирани) взривни вещества задължително е добавянето на определено количество вода. Това количество се определя в инструкциите за употреба на взривните вещества или за зарядните устройства.
(2) Транспортирането със сгъстен въздух на гранулирани взривни вещества в приемници (бункери, вагонетки) може да се извършва без овлажняване или намокряне, но при задължителни мерки за борба с праха.


Чл. 206. Когато разстоянието между оператора на зарядната машина или устройството и взривника, който зарежда, е по-голямо от 20 м или, когато между тях няма пряка видимост, задължително е използването на двустранна техническа връзка и предварително уточнени команди.


Чл. 207. (1) Зарядната машина или устройството, тръбопроводът, приемните фунии на бункерите, камерите и дозиращите устройства се осигуряват с метални (недаващи искри при удар или триене) мрежи, закрепвани така, че да не се допуска разместването им.
(2) Размерите на отворите при метална мрежа не могат да бъдат по-големи от 8x8 мм, (а при перфорирани отвори - 10 мм).


Чл. 208. Не се допуска отделянето на прах, аерозоли и пари от взривни вещества в окръжаващото пространство над пределно допустимите концентрации.


Чл. 209. (1) Боевиците се поставят ръчно.
(2) При взривяване с електродетонатори, боевиците се поставят след окончателното зареждане и отдалечаване на зарядните машини или устройствата от мястото на зареждане.
(3) При използване на средства за взривяване, защитени или нечувствителни към заряди от статично електричество (електродетонатори с висока електрическа устойчивост, неелектрически системи), боевикът може да се постави и пръв, като се защити с не по-малко от един патрон от въздействието на взривното вещества, което се зарежда механизирано. При използване на непатронирани взривни вещества първите порции от тях са малки и не се уплътняват силно.


Чл. 210. След завършване на зареждането зарядните машини или устройствата и тръбопроводите се почистват от взривното вещество.


Чл. 211. (1) Не се разрешава ремонтирането на зарядни машини или устройства на мястото на зареждане.
(2) При ремонт на зарядни машини и устройства за подмяна се използват материали и конструкции на възли и детайли, отговарящи на техническите изисквания на производителя.


Чл. 212. След конструктивни изменения на зарядни машини или устройства те се допускат до употреба съгласно приложение № 2.


Чл. 213. За работа със зарядни машини или устройства се допускат лица, придобили правоспособност съгласно приложение № 1.

Глава трета.
ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА МАСОВИ ВЗРИВЯВАНИЯ

Раздел I.
Общи изисквания


Чл. 214. По смисъла на този правилник към масови взривявания се отнасят:
1. при взривни работи под земята - едновременно взривяване в една взривна мрежа на повече от 400 кг взривно вещество и взривни работи, при които необходимото време за проветряване и възобновяване на работата е по-голямо от предвиденото в разчета за всекидневната организация на работа;
2. при взривни работи на земната повърхност - едновременно взривяване в една взривна мрежа на повече от 5 т взривно вещество.


Чл. 215. За масови взривявания се използват взривни вещества, допуснати за тази цел, като за взривни работи в подземни изработки те не може да отделят повече от 100 л/кг условен въглероден окис, а при взривни работи на земната повърхност - повече от 200 л/кг.


Чл. 216. Взривната мрежа при масовото взривяване се монтира от опитни взривници под ръководството на ръководителя на взривните работи.


Чл. 217. Допускането на хората до работните места и мероприятията, извършвани преди и след масовото взривяване, се определят с Инструкцията за мерките за безопасност по отношение на токсичните газове, образуващи се при масовите взривявания -приложение № 9.

Раздел II.
Масови взривявания в подземни изработки


Чл. 218. (1). В проекта за масово взривяване се определят границите на опасната зона, като се отчитат влиянието на токсичните газове, ударно-въздушната вълна от взривни вещества и от обрушвания масив и специфичните условия в рудника както и разстоянието (укритието), от което ще се извършва взривяването.
(2) Необходимостта от извеждането на хората на повърхността се определя в проекта.


Чл. 219. Хората се отдалечават на безопасно място преди поставянето на боевиците, а при взривяване с детониращ шнур -преди присъединяване на електродетонатора към взривната мрежа.


Чл. 220. По време на извършване на масови взривявания, при които хората се извеждат на повърхността се забранява присъствието на хора в надшахтовото здание.


Чл. 221. (1) При обрушване на горнища, надкамерни и надфронтови слоеве, достигащи повърхността, времето на взривяване се утвърждава от ръководството на рудника.
(2) Опасната зона на повърхността се огражда и сигнализира, а в момента на взривяването се охранява, като до пълното и слягане не се разрешава достъпът на хора в нея.

Раздел III.
Масови взривявания на земната повърхност


Чл. 222. При масови взривявания в открити обекти по изключение се допуска употребата на взривни вещества, отделящи повече от 200 л/кг условен въглероден окис, само при липса на подходящи други взривни вещества и при допълнителни мерки, осигуряващи необходимата безопасност.


Чл. 223. (1) Ако месторождението се разработва едновременно по открит и по подземен начин и при непосредствена близост на открития обект до подземните изработки, при масови взривявания ръководителят издава заповед, съдържаща характеристиката на взрива, времето на взривяване и мерките за безопасност.
(2) Със заповедта по ал. 1 се запознава техническото ръководство на открития обект и на подземния рудник или дренажните изработки.
(3) Всички хора, работещи в подземния рудник или в дренажните изработки, в които може да постъпят продуктите от взрива, своевременно се извеждат на повърхността. Работите в тези изработки се подновяват само след проверката на рудничната атмосфера и привеждането на изработките в безопасно състояние.

Глава четвърта.
ЛИКВИДИРАНЕ НА ОТКАЗАЛИ ЗАРЯДИ


Чл. 224. (1) Всички случаи, при които зарядите не могат да се взривят по технически причини (неотстраними нарушения на взривната мрежа, непълна детонация на средствата за взривяване или взривните вещества) се приемат като откази.
(2) Всеки отказ се записва в книгата за записване ликвидирането на отказали заряди при взривните работи, по образец - приложение № 10.


Чл. 225. (1) При откриване на отказ и при взривни работи на земната повърхност или при съмнение за такива взривникът поставя отличителен знак (червен флаг) при невзривилия се заряд, а в подземни условия затваря забоя. И в двата случая взривникът уведомява за това ръководителя на взривните работи, началника на участъка или началника на смяната.
(2) Дейността, свързана с непосредственото ликвидиране на отказите, се извършва по указание на ръководителя на взривните работи или на началника на смяната.
(3) В местата, където има откази, се забранява извършването на други работи, несвързани с ликвидирането на отказите.


Чл. 226. Ако ликвидирането на отказите не се завърши в смяната, в която те са станали, работата по тяхното отстраняване продължава през следващата смяна, като за целта отказите се описват в сменната рапортна книга и се отбелязват в нареждането на взривника. В този случай работниците се допускат в забоя след разрешаване от началника на смяната, при когото се е извършило ликвидирането на отказите.


Чл. 227. (1) Ако в отказалия заряд има електродетонатор и неговите проводници са открити, те се свързват "накъсо".
(2) Разрешава се взривникът да провери от укритието мостчето на електродетонатора и при изправност да извърши повторно взривяване. В рудници, опасни по газ и прах, взривяването се разрешава само при условие, че линията на най-малкото съпротивление не е променена и са спазени изискванията за тези рудници.


Чл. 228. При взривяване с неелектрически системи се разрешава отказите да се ликвидират чрез повторно иницииране на останалата част от системата, когато нейните елементи не са нарушени и няма опасност от разлитане на късове извън границите на опасната зона.


Чл. 229. За ликвидиране на отказал открит заряд се разрешава внимателно да се свали с ръка част от забивката, да се поставят нов боевик и нова забивка и да се извърши взривяването.


Чл. 230. (1) Отказали заряди във взривни дупки се ликвидират чрез взривяване на заряди във взривни дупки, прокарани успоредно на отказалите и на разстояние не помалко от 0,30 м от тях. При откази в котлови взривнидупки това разстояние не може да бъде по-малко от 0,50 м от стените на котела.
(2) Броят и местата на допълнителните взривни дупки се определят от ръководителя на взривните работи или началника на смяната.
(3) За определяне на направлението на взривната дупка се разрешава внимателно да се извади част от забивката на разстояние до 0,20 м от устието.


Чл. 231. Отказали заряди в сондажи се ликвидират по следните начини:
1. чрез повторно взривяване на отказалия заряд в случай, че отказът е произлязъл в резултат на нарушаване цялостта на външната взривна мрежа и няма опасност от разлитане на късове извън границите на опасната зона;
2. чрез изземване на скалната маса в близост до отказалия заряд и ръчно събиране на взривните материали от заряда; при взривяване с детониращ шнур на заряди от взривни вещества от втора група, несъдържащи нитроестери или хексоген, се разрешава да се изземе и изчисти скалната маса с изкопно-товарачна техника;
3. чрез изземване на скалната маса в близост до отказалия заряд и взривяване на заряди в подкопни (наклонени) сондажи на разстояние или дълбочина не по-малка от 3 м от отказалия заряд; броят, направлението и дължината на сондажите се определят от ръководителя на взривните работи;
4. чрез изземване на скалната маса в близост до отказалия заряд и разкриване на отказалия заряд чрез взривяване на заряди във взривни дупки, пробити на разстояние не по-малко от 1 м от оста на сондажа; броят, направлението, дължината на взривните дупки и масата на отделните заряди се определят от ръководителя на взривните работи;
5. чрез изземване на скалната маса в близост до отказалия заряд и взривяване на заряд в сондаж, пробит успоредно на сондажа с отказалия заряд на разстояние не по-малко от 3 м;
6. чрез разтваряне с вода, когато се използват разтворими във вода взривни вещества.


Чл. 232. Отказали заряди в ръкав се ликвидират чрез взривяване на заряд в ръкав, прокаран на разстояние не по-малко от една трета от дълбочината на ръкава с отказалия заряд, а също и по начините по чл. 231.


Чл. 233. (1) Отказали камерни заряди при непроменена линия на най-малкото съпротивление се ликвидират, като се изважда забивката и се поставят нов боевик и нова забивка, и се извърши повторно взривяване.
(2) Ако линията на най-малкото съпротивление се е намалила и има опасност от разлитане на скални късове, ликвидирането се извършва чрез отстраняване на забивката и последващо изваждане на взривното вещество или на част от него и взривяване на останалата част.


Чл. 234. (1) В рудници, опасни по газ и прах, отказали заряди се ликвидират по начините съгласно чл. 227 и 230, като предварително отбитите въглища се извозват и при спазване на изискванията за тези рудници.
(2) При ликвидиране на отказали заряди след разтърсващо взривяване взривяването се извършва в режим на разтърсващо взривяване.


Чл. 235. (1) При сеизмопроучването отказалият заряд в сондаж или взривна дупка се изважда, отстранява се причината за отказа и зарядът се взривява.
(2) При невъзможност да се извади зарядът той се ликвидира с допълнителен заряд, спуснат и взривен до или върху него.


Чл. 236. (1) При отказ на прострелващ взривен апарат проводниците на средството за взривяване се откачват от магистралния проводник, свързват се "накъсо" и средството за взривяване се изважда от апарата. Остатъците от непълната детонация на взривното вещество се събират и унищожават по установения ред.
(2) При захващане на апарата той се унищожава или изважда по проект, съгласуван с производителя.


Чл. 237. При взривяване на метал и метална конструкция отказал заряд във взривна дупка се ликвидира като се отстрани (измие) забивката и се поставя и взривява нов боевик.


Чл. 238. Отказалите заряди при изкореняване на пънове се ликвидират по следните начини:
1. при заряди, поставени в почвата под пъна, внимателно се изважда забивката от дупката, след което върху открития отказал заряд, без да се изважда боевикът се поставя нов боевик и се извършва повторно взривяване или при спазване на изискването на чл. 230;
2. отказали заряди, поместени вътре в пъна, се ликвидират с нови заряди, заложени на разстояние най-малко 0,10 м от отказалия заряд.


Чл. 239. При невъзможност да се ликвидират отказалите заряди по посочените в тази глава начини, се разработва проект за ликвидиране на отказите, който се утвърждава по съответния ред.


Чл. 240. След ликвидирането на отказалите заряди взривникът е задължен да огледа за остатъци от взривни материали и при наличие да ги събере, след което работниците се допускат до работните места.

Дял трети.
ВЗРИВНИ РАБОТИ В ПОДЗЕМНИ ИЗРАБОТКИ

Глава първа.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I.
Общи изисквания


Чл. 241. Преди началото на взривни работи, по сигнал на взривника, работниците се извеждат на безопасно място срещу посоката на чистата струя.


Чл. 242. (1) Забранява се извършването на взривни работи на разстояние по-малко от 30 м от най-близката камера на подземния склад за взривни материали.
(2) Забранява се присъствието на хора в склада за взривни материали, когато взривните работи се извършват на разстояние по-малко от 100 м от най-близката камера с взривни материали и максимално количество на едновременно взривени заряди 20 кг. При по-голямо количество на зарядите разстоянието се определя с проект или по паспорт.


Чл. 243. Забранява се извършването на взривни работи, когато:
1. закрепването е изостанало повече от предвиденото в паспорта или ако е нарушено;
2. до 20 м от мястото на зареждането има неизвозена скална маса, вагонетки или предмети, затварящи повече от една трета о т сечението на изработката.


Чл. 244. Във фронтове в стръмно западащи пластове се разрешава извършването на взривни работи само когато в долната страна на фронта има "магазин", който осигурява свободен достъп на въздух и преминаване на хората и може да поеме отбития масив.


Чл. 245. (1) Допускането на работниците на забоя след взривяването се разрешава след проветряване на изработките и спазване на чл. 188.
(2) Времето за проветряване се определя в паспорта за пробивно-взривни работи.

Раздел II.
Взривни работи в хоризонтални и наклонени изработки


Чл. 246. При извършване на взривни работи в изработка, от която изходящата струя постъпва в други изработки, хората от тези изработки се извеждат съгласно чл. 241.


Чл. 247. При прокарване на изработки с насрещни забои (сбойки) взривните работи се извършват при спазване на следните условия:
1. при разстояние между двата забоя 20 м маркшайдерската служба измерва и уведомява техническото ръководство за изменението на това разстояние след всяко взривяване;
2. при разстояние между насрещните забои по-малко от 15 м взривяването се извършва по различно време в двата забоя;
3. при разстояние между насрещните забои по-малко от 7 м взривяването се извършва в един от двата забоя, като задължително се пробиват проучвателни дупки с дължина по-голяма с 1,0 м от дължината на взривните дупки;
4. при разстояние между насрещните забои по-малко от 3 м всички лица, намиращи се в изработките, в които се извършва сбойката, се отдалечават на безопасно по отношение на токсичните газове място, като се вземат допълнителни мерки за проветряване на тези изработки;
5. всяко взривяване се извършва след писмено разрешение от ръководството на рудника (обекта);
6. взривните работи се извършват в присъствието на началника на смяната;
7. взривяването може да бъде извършено само след като се получи съобщение за това, че хората от насрещния забой са изведени и е поставена охрана на входа;
8. охраната на противоположния забой се освобождава със знанието на взривника, който извършва взривяването.


Чл. 248. При прокарване на изработки, намиращи се на разстояние по-малко от 15 м една от друга, и когато забоите им са на разстояние по-малко от 50 м, взривяването се извършва само след като хората от другия забой са изведени на безопасно място.

Раздел III.
Взривни работи при прокарване и удълбаване на шахти


Чл. 249. (1) При спускане на взривни материали в шахтата се разрешава на работната площадка и на висящата предпазна площадка да се намират само хората, заети със съпровождането на кофата през отворите.
(2) Други работи на площадките по ал. 1 по време на спускането на взривни материали се забраняват.


Чл. 250. (1) При прокарване и удълбаване на шахти и шурфове взривяването се извършва от повърхността или от действащия хоризонт.
(2) При взривяване от действащия хоризонт лицето, което го извършва, се намира в изработка, проветрявана от чиста вентилационна струя.


Чл. 251. При наличие на вода в забоя на шахтите се предприемат мерки за недопускане на контакт между водата и връзките на проводниците на електродетонаторите и на електровзривната мрежа.


Чл. 252. Взривникът свързва взривната мрежа след излизане на всички хора от шахтата.


Чл. 253. След като персоналът, който е извършил зареждането и монтажа на взривната мрежа излезе на повърхността, всички вентилационни врати се отварят и от надшахтовата сграда се отстраняват всички хора освен лицето, което ще извърши взривяването.


Чл. 254. При прокарване на шахти взривните дупки за новия цикъл се отместват по окръжност, за да не се допусне пробиването им в "пикси", като не се нарушава паспорта за пробивно -взривни работи. За целта пробиването на взривните дупки се документира.

Глава втора.
ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ВЗРИВНИ РАБОТИ ВЪВ РУДНИЦИ, ОПАСНИ ПО ГАЗ И ПРАХ И ВНЕЗАПНИ ИЗХВЪРЛЯНИЯ НА ВЪГЛИЩА И ГАЗ

Раздел I.
Взривни работи във рудници, опасни по метан и въглищен прах


Чл. 255. (1) Взривните работи в рудници, опасни по метан и въглищен прах, се извършват при осъществяване на определени за всеки забой мероприятия, които се включват
в паспорта за пробивно-взривни работи.
(2) Използваните взривни материали се избират в зависимост от опасността в забоя, категорията на рудника, условията на взривяване и класа на взривните вещества.


Чл. 256. В рудници, опасни по метан и въглищен прах взривните работи се разрешават при:
1. използване на предпазни (предохранителни) взривни вещества, взривни вещества в предпазни обвивки и средства за безпламъчно взривяване;
2. използване на предпазни (антигризутни) електродетонатори и уреди за взривяване, допуснати до употреба в тези рудници;
3. непрекъснато проветрявани забои съгласно изискванията на Правилника по безопасността на труда в подземни въглищни рудници (В-01-01-01);
4. съдържание на метан в забоя, на мястото за взривяване и 20 м пред забоя не повече от 1 %;
5. спазване на изискванията за предотвратяване и локализация на експлозии от въглищен прах.


Чл. 257. В особено опасни по метан изработки (забои) се използват взривни вещества от V и VI клас съгласно БДС 17361-94. Разрешава се и употребата на взривни вещества от IV клас, като задължително се спазва режим на разтърсващо взривяване и се използват водонапълними патрони или водонапълними чували.


Чл. 258. (1) В рудници, опасни по метан и въглищен прах се забранява употребата на открити заряди от взривни вещества go V клас включително.
(2) В рудници, опасни по метан и въглищен прах за открити заряди може да се използват само взривни вещества от VI клас, които са допуснати за тази цел.


Чл. 259. (1) В рудници, опасни по метан и въглищен прах може да се използват само предпазни електродетонатори, като при употреба на взривни вещества до IV клас включително се спазват изискванията:
1. в особено опасни по метан изработки (забои) максималното време на закъснение, с отчитане на разсейването, не може да е по-голямо от 90 мсек;
2. в забои, опасни по метан или въглищен прах максималното време на закъснение, с отчитане на разсейването, не може да е по-голямо от 150 мсек;
3. в скални забои, опасни по метан, закъснението не може да е по-голямо от 200 мсек;
4. закъснението между отделните серии (степени) не може да бъде по-голямо от 35 мсек.
(2) При употреба на взривни вещества от V и VI клас максималното време на закъснение, с отчитане на разсейването, не може да е по-голямо от 300 мсек.


Чл. 260. (1) Забоят на подготвителните изработки, прокарвани по въглища, се взривява на един път.
(2) В подготвителни изработки, прокарвани по въглища с подкопаване на страничните скали, се допуска забоят да се взривява на не повече от 2 пъти, като първо се зареждат и взривяват зарядите по въглища. Зарядите по скала се зареждат и взривяват само след проветряването на забоя, извозването на отбитите въглища и при спазване на останалите изисквания, осигуряващи безопасната работа в забоя.
(3) Забоят на подготвителни изработки, прокарвани само по скала, може да бъде взривяван на няколко пъти, без ограничения на броя на взривяванията.


Чл. 261. В добивните забои се разрешава те да се разделят по своята дължина на участъци, които се взривяват на един път. 3арядите от следващия участък се зареждат и взривяват само след пълното проветряване на забоя, извозването на отбитите въглища и при спазване на останалите изисквания, осигуряващи безопасната работа в забоя.


Чл. 262. Забранява се в рудници, опасни по метан и въглищен прах взривник да работи едновременно с предпазни и с непредпазни взривни материали както и с взривни вещества от различни класове.


Чл. 263. (1) Преди зареждане на взривните дупки, непосредствено преди взривяването и при оглеждане на забоя след всяко взривяване, съдържанието на метан в забоя и 20 м пред него се измерва от лице от вентилационния надзор в присъствието на взривника или от самия взривник. Измерването в забоя се извършва на 0,10 м от неговото чело и по цялото сечение.
(2) Съдържанието на метан се измерва и на мястото, откъдето ще се извърши проверката на електровзривната мрежа и взривяването.
(3) Ако рудникът е опасен по взривяемост на въглищен прах, взривникът проверява забоя и 20 м пред него за изпълнението на изискванията за предотвратяване на експлозии от въглищен прах.


Чл. 264. Забранява се зареждането и взривяването, ако съдържанието на метан е повече от 1 % и ако изискванията за предотвратяване и локализация на експлозии от въглищен прах не са изпълнени.


Чл. 265. Минималната дължина на взривната дупка по въглища и по скала не може да бъде по-малка от 0,65 м.


Чл. 266.(1) При наличие в забоя на няколко открити повърхности разстоянието от всяка точка на заряда до най-близката открита повърхност не може да бъде по-малко от 0,5 м, когато се взривява по въглища и 0,3 м - когато се взривява по скала.
(2) При взривяване на заряди във взривни дупки за раздробяване на големи късове разстоянието по ал. 1 и дължината на забивката не могат да бъдат по-малки от 0,3 м.


Чл. 267. (1) Минималното разстояние между съседните взривни дупки при употреба на взривни вещества до IV клас включително, не може да бъде по-малко от:
1. при взривяване във въглища - 0,6 м;
2. при взривяване в скали с коефициент на якост по М. Протодяконов по-голям от 7-0,3 м;
3. при взривяване в скали с коефициент на якост по-малък или равен на 7 - 0,45 м.
(2) При употреба на взривни вещества от V клас разстоянията по ал. 1 не могат да бъдат по-малки от 0,5 м при взривяване във въглища и 0,3 м при взривяване в скала, а при употреба на взривни вещества от VI клас 0,4 м - във въглища и 0,25 м - в скала.


Чл. 268. Патроните от взривни вещества се вкарват във взривната дупка, като не се допуска между тях да попада скален ситнеж или въглищен прах.


Чл. 269. Забранява се в рудници, опасни по метан и въглищен прах, в една взривна дупка да се поставят взривни вещества от различни марки и при непрекъснат заряд повече от един боевик.


Чл. 270. (1) Забранява се в рудници, опасни по метан и въглищен прах, взривяването на заряд без забивка.
(2) При взривяване по въглища и скала дължината на забивката при устието на взривната дупка е:
1. при дължина на взривната дупка до 1,0 м - равна на половината от дължината на взривната дупка;
2. при дължина на взривната дупка от 1 до 3 м - не по-малко от 0,6 м;
3. при дължина на взривната дупка над 3 м - не по-малко от 1 м.


Чл. 271. В рудници, опасни по метан и въглищен прах, се допуска разсредоточаването на заряда във взривната дупка, като пространството между отделните части се запълва с водонапълнени патрони или глинена забивка.


Чл. 272. Във въглищни пластове с отделяне на метан над 10 м3/т денонощен добив, като допълнителни мерки за безопасност при взривните работи се използват водонапълнени патрони или водонапълнени чували.


Чл. 273. (1) В рудници, опасни по метан и въглищен прах, се използват магистрални и съединителни проводници с медни жила.
(2) Изолацията на тези проводници е антистатична и трудно горима.


Чл. 274. При прокарване на шахти от повърхността в рудници, опасни по метан и въглищен прах, се допуска използването на непредпазни взривни вещества и непредпазни електродетонатори с милисекундно закъснение при спазване на следните изисквания:
1. в забоя метанът е не повече от 1 %;
2. преди взривяване забоят се потопява с вода на височина най-малко 0,20 м;
3. взривяването се извършва от повърхността при отсъствие на хора в шахтата и на разстояние от устието й не по-малко от 50 м.


Чл. 275. (1) В изработки, прокарвани само по скала, в рудници, опасни по метан и въглищен прах, се допуска използването на непредпазни взривни вещества и непредпазни електродетонатори при спазване на следните изисквания:
1. изработките непрекъснато се проветряват със свежа струя въздух;
2. в забоя няма въглищни пластове и прослойки от въглища;
3. в забоя метанът е не повече от 0,5%.
(2) При приближаване на изработките по ал. 1 до въглищен пласт на разстояние 5 м от него и 20 м след пресичането му се спазват изискванията за взривни работи в условия, опасни по газ метан и въглищен прах.

Раздел II.
Разтърсващо взривяване в пластове, склонни към внезапни изхвърляния на въглища и газ


Чл. 276. Разтърсващото взривяване се прилага при разкриване на пластове, склонни към внезапни изхвърляния на въглища и газ (ВИВГ), при прокарване в тях на изработки и изземване на въглища, както и при разработване на неопасни пластове, в местата на тектонски нарушения, когато има признаци за ВИВГ.


Чл. 277. За всеки забой, където ще се извършва разтърсващо взривяване, се разработва инструкция, утвърдена от съответния работодател, за реда и технологията на извършването му, мерките за безопасност и начините за защита на хората при възможни изхвърляния на въглища и газ.


Чл. 278. (1) За извършване на разтърсващо взривяване се използват само предпазни взривни вещества, допуснати до употреба за тази цел.
(2) Зарядите се инициират с предпазни електродетонатори, като максималното времето на закъснение с отчитане на разсейването е не по-голямо от 90 мсек.
(3) В скални забои или при използването на водонапълнени патрони или чували се допуска максималното време на закъснение да бъде не по-голямо от 150 мсек.


Чл. 279. (1) Взривяването на забоя на изработките се извършва на един път.
(2) Допуска се селективното изземване в смесени забои, като изоставането на скалния забой не може да бъде по-голямо от 5 м. Зарядите по въглища и скала се взривяват в различни смени, при спазване на изискванията на чл. 260, ал. 2. в места с тектонски нарушения разтърсващото взривяване се извършва едновременно по въглища и скала.


Чл. 280. (1) При разкриване на пластове и прослойки, склонни към ВИВГ, взривни работи на разстояние 1,5 м преди и след пласта се извършват съгласно проекта за разкриване, при спазване режима на разтърсващо взривяване.
(2) При пробиване на взривни дупки за последния напредък, преди разкриване на пласта внимателно се наблюдава поведението на забоя на разкриващата изработка. При забелязване на предварителни признаци, предшестващи ВИВГ, хората, намиращи се в изработката, незабавно се отдалечат на безопасно място.


Чл. 281. При пресичане на пластове, склонни към ВИВГ, от вертикални шахти, прокарвани от повърхността се разрешава да се използват непредпазни взривни материали при спазване изискванията на чл. 274.