ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-914 ОТ 1 ДЕКЕМВРИ 2014 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА НЕОТЛОЖНИ АВАРИЙНО-ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ РАБОТИ
В сила от 09.12.2014 г.
Издадена от министъра на вътрешните работи
Обн. ДВ. бр.101 от 9 Декември 2014г., отм. ДВ. бр.29 от 9 Април 2021г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 2. (1) Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) и териториалните й звена поддържат готовност за провеждане на НАВР самостоятелно или съвместно със специализираните сили и средства на органите на изпълнителната власт, организациите, юридическите лица, доброволните формирования и гражданите.
(2) Неотложни аварийно-възстановителни работи в обекти или инфраструктура - публична държавна и общинска собственост, се организират от органите на изпълнителната власт съобразно функциите им, определени в нормативните актове, и се осъществяват в обем, който съответства на ресурсното осигуряване, предвидено с плановете за защита при бедствия, съответно на общинско, областно или национално ниво.
(3) Неотложни аварийно-възстановителни работи в обекти или инфраструктура - частна собственост, се провеждат съгласно аварийния план на обекта или плана за защита при бедствия на пребиваващите в обекта и се извършват в обем, който не превишава предвиденото в тези планове ресурсно осигуряване.
(4) Неотложни възстановителни работи, които изискват повече ресурси от указаните в ал. 2 и 3, се считат за НАВР с непредвидени разходи и участието на ГДПБЗН и териториалните й звена в тяхното осъществяване се ограничава само до обема, при който в мястото на намеса има опасност за живота на населението, пребиваващите или персонала.
Чл. 6. (1) За успешното провеждане на НАВР зоната на бедствието се разделя на сектори, участъци и обекти за работа.
(2) Секторът включва един или повече участъци, в които се извършват НАВР.
(3) Участъкът за работа включва един или няколко обекта и се определя от участващите сили и средства.
(4) Обектът е конкретното място, където се провежда НАВР от един или няколко екипа.
Чл. 7. (1) Дейностите по провеждане на НАВР се координират от ръководител на място, определен съгласно Закона за защита при бедствия (ЗЗБ).
(2) Ръководителят на място организира взаимодействието и координацията между частите на Единната спасителна система (ЕСС) за защита при бедствия в района на бедствието, наричано по-нататък "място на намеса".
(3) Ръководителят на място при необходимост сформира щаб с представители на участващите екипи от ЕСС.
Чл. 9. (1) Непредвидените разходи се заплащат по реда на глава трета, раздел II от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (ДВ, бр. 28 от 2010 г.).
(2) Директорите на СДПБЗН/РДПБЗН изготвят докладна записка до директора на ГДПБЗН за извършените НАВР и направените непредвидени разходи по ал. 1 с приложени: справка по вид и стойност на извършените от тях разходи, вкл. разходи на привлечените по тяхно искане сили и средства и опис на разходооправдателните документи, съдържащи извършител на разхода, номер и дата на съставяне на документа, стойност на разхода, протоколи. Към докладната се прилагат заверени копия на разходооправдателните документи, заповеди, констативни актове, протоколи и отчети, искане за привличане на допълнителни сили и средства и заповед за въвеждане в изпълнение на съответния план за защита при бедствия.
Глава втора.
ДЕЙСТВИЯ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА НЕОТЛОЖНИ АВАРИЙНО-ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ РАБОТИ
Чл. 10. (1) Информация за необходимостта от провеждане на НАВР се получава в оперативните центрове (ОЦ) на Столична дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (СДПБЗН) или от оперативните центрове на регионалните дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението" (РДПБЗН).
(2) След получаване на информацията дежурният в ОЦ:
1. изпраща допълнителни екипи на мястото на събитието;
2. докладва на Националния оперативен център за предприетите действия по провеждане на НАВР;
3. изпълнява разпорежданията на директора на СДПБЗН/РДПБЗН;
4. изпълнява съответните стандартни оперативни процедури по Закона за защита при бедствия.
Чл. 11. Ръководителят на място в района на бедствието, място на намеса, отговаря за провеждането на НАВР съгласно въведения в изпълнение план за защитата при бедствия и/или аварийни планове и в зависимост от характера и размера на бедствието определя продължителността, необходимите сили и средства и реда за провеждане на НАВР, като:
1. извършва разузнаване за изясняване и оценяване на обстановката и организира предприемането на мерки за намаляване на въздействието от бедствието;
2. при необходимост изисква допълнителен ресурс от сили и средства;
3. определя реда за взаимодействие с участващите сили от ЕСС;
4. контролира спазването на безопасните условия на труд;
5. ръководи и координира действията при провеждане на НАВР;
6. при изменение на обстановката пренасочва силите и средствата към местата, където са най-необходими в мястото на намеса;
7. предава своевременно информация в ОЦ за хода на провеждане на НАВР;
8. при продължително провеждане на НАВР осигурява смяна на екипите съобразно условията, спецификата на работа и наличните сили и средства;
9. преди провеждане на НАВР организира извършването на извънреден инструктаж за безопасни условия на труд на участващите сили.
Чл. 13. (1) Смяната на екипите, които извършват НАВР (за почивка, хранене и др.), се извършва по разпореждане на ръководителя на място без прекъсване на работата чрез подмяната им непосредствено на работните места в обектите.
(2) При смяната екипите се запознават от ръководителя на място със:
1. обстановката в обекта на работа;
2. обема, характера и условията на изпълняваната работа;
3. реда за взаимодействие между силите на ЕСС.
(3) Техниката остава в обекта за работа, като се извършва само смяна на обслужващия състав и зареждане с гориво-смазочни материали.
(4) Редът за санитарната обработка на сменения състав, деконтаминацията на техниката и защитното облекло се определя от ръководителя на място.
Чл. 15. След приключване на НАВР и завръщане в съответните служби:
1. началникът на дежурната смяна организира обслужване на техниката и възстановяване на постоянната й готовност (дозареждане с гориво-смазочни материали, възстановяване на консумативи и др.) и своевременно информира ОЦ;
2. се извършва снемане на показанията на личните дозиметри след работа в среда на йонизиращи лъчения и отразяването им в дневник;
3. директорът на СДПБЗН/РДПБЗН или съответният началник на РСПБЗН организира медицински преглед на личния състав при необходимост.
Глава трета.
ОСОБЕНИ СЛУЧАИ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА НЕОТЛОЖНИ АВАРИЙНО-ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ РАБОТИ
Раздел I.
Действие при аварии с радиоактивни източници, в атомна електроцентрала и отделяне на опасни химически вещества
Чл. 19. При обща радиационна авария се изпълняват задачите, предвидени в Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария, приета с ПМС № 313 от 2011 г. (ДВ, бр. 94 от 2011 г.), и Националния план за защита при бедствия, приет с Решение № 973 на Министерския съвет от 2010 г., като дейността обхваща:
1. извършване на радиационно разузнаване със специализирани сили и средства с цел своевременно доставяне на пълна и достоверна информация за:
а) радиационната обстановка в зоната за неотложни защитни мерки;
б) маршрутите за въвеждане на силите за провеждане на НАВР;
в) маршрутите за евакуация на населението от зоната за неотложни защитни мерки;
г) основните и запасните райони на обединените контролно-пропускателни пунктове;
2. развръщане на обединени контролно-пропускателни пунктове за извършване на санитарна обработка на хората и деконтаминация на хора и техника, излизащи от зоната за неотложни защитни мерки;
3. извършване на радиационен контрол;
4. при извършване на НАВР в случаи на инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, се спазва редът за действие при химическа, биологическа и радиационна защита, определен с инструкцията по чл. 17, ал. 7 във връзка с ал. 2, т. 6 ЗМВР.
Чл. 20. Аварии с радиоактивни източници са:
1. открити радиоактивни източници или материали на нерегламентирани места;
2. замърсени площи или предмети;
3. аварии в лаборатории, промишлени и/или изследователски обекти;
4. аварии при транспортиране на радиоактивни източници.
Чл. 21. Общите правила за безопасност включват:
1. спазване на мерките за безопасни условия на труд при работа в среда с йонизиращи лъчения;
2. работа на екипите със съответните защитни облекла и оборудване;
3. разчет на дозите, получени от работещите по НАВР;
4. подмяна на екипите при достигане на пределната доза съгласно таблиците за контрол на дозата на аварийните работници - приложение № 1;
5. недопускане извършване на продължителни аварийни дейности в зони с мощност на дозата, по-висока от 1 mSv/h;
6. недопускане консумиране на храна, вода, напитки и пушене в замърсената зона;
7. докладване на ръководителя на място при усложняване на обстановката.
Чл. 22. Авариите с отделяне на опасни химически вещества (ОХВ) включват:
1. отделяне на ОХВ в резултат на изтичане или разлив;
2. разрушаване целостта на магистралните продуктопроводи за течни или газообразни химически вещества;
3. пожари, взривове и разрушения, свързани с отделяне на опасни химически вещества;
4. нарушаване на технологичния процес с отделяне на опасни химически вещества;
5. аварии при транспорт на опасни химически вещества.
Чл. 23. За отстраняване на последиците от възникнали аварии и инциденти с отделяне на опасни химически вещества се извършват:
1. действия по ликвидиране на последиците чрез отстраняване на причините и деконтаминация;
2. неутрализиране на разливи от киселини или основи с използване на деконтаминиращи вещества и разтвори;
3. ликвидиране на последствията от инциденти с живак, пестициди и неизвестни по произход вещества;
4. локализиране на разливи на петролни продукти чрез поставяне на бонови заграждения и ограничаване на екологичното замърсяване.
Чл. 25. При откриване на неизвестни по състав и произход вещества се извършва следното:
1. разузнаване и установяване на безопасен периметър;
2. маркиране на опасната (заразената) зона;
3. оказване на съдействие на собственика (при неустановен собственик, кмета на общината) за безопасно събиране, отстраняване и предаване за унищожаване на веществата съгласно Закона за управление на отпадъците;
4. при неизвестно вещество, подпомагане вземането на проби;
5. извършване деконтаминация на пострадали, състава и техниката, участвали в ликвидиране на инцидента;
6. оказване на съдействие за деконтаминация на заразеното място.
Раздел II.
Действия при земетресение
Чл. 27. Преди провеждането на НАВР при земетресение се извършва разузнаване за определяне на:
1. маршрутите за придвижване до зоната на поражение, състоянието на пътищата и пътните съоръжения;
2. степента и характера на разрушенията;
3. сградите, застрашени от разрушаване, които не подлежат на укрепване;
4. местата за устройване на странични и магистрални проходи;
5. участъците с активизирани свлачища и срутища;
6. местата и обектите, в които незабавно трябва да започнат НАВР;
7. степента на разрушение на елементите от мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура и вторичните поражения, които са предизвикани от тях;
8. възможността за използване на различните видове средства за комуникация;
9. възможността за използване на механизирани средства;
10. местата, удобни за развръщане на пунктове за управление;
11. огнищата на пожари;
12. наличието на замърсяване с радиоактивни източници, опасни химически вещества и причинители на биологично заразяване;
13. наличието на концентрации на взривоопасни и запалими газове във въздуха над допустимите стойности;
14. състоянието на хидротехнически съоръжения - язовири, диги, хвостохранилища и др.;
15. състоянието на жп мрежа, летища и пристанища;
16. местата, удобни за развръщане на временни пунктове за съсредоточаване и сортиране на пострадали;
17. подходящи места за развръщане на полеви болници;
18. подходящи места за съхранение на загиналите;
19. подходящи места за вертолетни площадки;
20. подходящи места за устройване на палаткови лагери, раздаване на храна, вода, медикаменти и др.;
21. подходящи места за развръщане на пропускателни пунктове от и към зоната на поражение;
22. състоянието на епидемиологичната обстановка;
23. състоянието на обекти, които могат да предизвикат екологично замърсяване на
околната среда;
24. състоянието на социални заведения за пребиваване на хора с психични увреждания, възрастни, деца, лишени от родителски грижи, места за лишаване от свобода;
25. състоянието на обекти от критичната инфраструктура.
Чл. 29. При провеждането на НАВР ръководителят на място предприема следното:
1. уведомява чрез ОЦ електроразпределителното дружество за изключване на ел. захранването в района;
2. уведомява чрез ОЦ операторите за прекъсване на водоподаването и продуктопроводите за течни или газообразни вещества;
3. организира извършването на неотложни укрепителни работи в сгради и съоръжения в местата на намеса;
4. организира осигуряването на достъп на механизирани средства и техника до засегнатите райони;
5. организира извършването на гасителни действия на възникнали пожари;
6. организира извършването на аварийно отводняване на застрашени участъци;
7. организира отдимяването на задимени помещения;
8. организира предприемането на превантивни мерки за намаляване риска от вторични вредни последствия;
9. организира при необходимост разсредоточаването на вещи и ценности;
10. съдейства за организиране на палаткови лагери за пострадалото население;
11. съдейства на други аварийно-възстановителни екипи от ЕСС;
12. координира разчистването на разрушения;
13.организира оказването на съдействие при извършване на НАВР във водностопански обекти съгласно аварийните планове.
Раздел III.
Действия при наводнение
Чл. 30. (1) При провеждане на НАВР вследствие на наводнение се спазва редът за действие при осъществяване на оперативна защита при наводнения, определен с инструкцията по чл. 17, ал. 7 във връзка с ал. 2, т. 6 ЗМВР.
(2) Преди започване на НАВР се създава необходимата организация за провеждането им.
(3) Всички участници при провеждане на НАВР задължително работят със спасителни светлоотразителни жилетки.
Раздел IV.
Действия при пожари, създаващи предпоставка за бедствие
Чл. 31. При извършване на НАВР при пожари, създаващи предпоставка за бедствие, ръководителят на място определя:
1. необходимостта от привличане на допълнителни сили и средства на мястото на пожара освен силите на ГДПБЗН;
2. мерките, които следва да се предприемат съгласно аварийния план на обекта;
3. необходимостта от специални мероприятия за неутрализиране или намаляване на вредното въздействие от пожара;
4. необходимостта от изграждане на заградителни валове (от пясък, пръст) или други мерки за ограничаване разливи на леснозапалими течности или горими течности, ОХВ;
5. необходимостта от охлаждане на инсталации, съоръжения и резервоари след погасяването на пожара.
Раздел V.
Действия при обилни снеговалежи
Чл. 33. При обилни снеговалежи се извършва разузнаване за определяне на:
1. затрудненията и нарушенията в транспортните комуникации;
2. прекъснато електрозахранване;
3. нарушаването на водоснабдяването;
4. нарушаването на комуникационните връзки;
5. блокираните населени места в резултат на натрупаните преспи;
6. нарушено снабдяване на населението с храна и продукти от първа необходимост;
7. затруднение при доставки на твърди и течни горива за отопление;
8. затруднения при придвижване на медицинските екипи до блокирани от снега населени места и необходимостта от транспортирането до лечебни заведения на болни, родилки, нуждаещи се от хемодиализа;
9. образуване на преспи и лавинни участъци и блокиране на хора в планината.
Раздел VI.
Действия при транспортни инциденти
Чл. 36. (1) При пътнотранспортни инциденти се извършва разузнаване за определяне на:
1. затруднения и нарушения в транспортните комуникации;
2. наличие на ОХВ, радиоактивни източници, опасни товари и/или взривоопасни концентрации;
3. необходимост от привличане на допълнителни сили и средства за разчистване на района на катастрофата след приключване на съответните процесуални действия;
4. необходимост от уведомяване на собственика на товара и осигуряване на охрана от органите на МВР.
(2) По данните от проведеното разузнаване ръководителят на място извършва оценка на обстановката, поставя задачи на екипите, определя реда за провеждане на НАВР и следи за спазването на безопасните условия на труд.
(3) При извършване на НАВР ръководителят на място:
1. създава необходимата организация за работа;
2. организира обезопасяване на авариралите превозни средства за осигуряване на безопасна работа;
3. организира чрез ОЦ прекъсването на електрическата мрежа при произшествия с транспортни средства, задвижвани с електрическа енергия (трамваи, тролейбуси, електрически локомотиви и др.);
4. осигурява осветяване в района на инцидента при необходимост;
5. координира действията, свързани с разчистване на пътищата и възстановяване на движението по тях.
(4) При жп инцидент, преди започване на НАВР, се установява съставът и видът на композицията (брой вагони, вид и количество на товарите и наличието на опасни товари), възможностите за достигане с автомобили до мястото на инцидента и се организира взаимодействие с аварийните екипи от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Раздел VII.
Действия при активизирани свлачища
Чл. 37. (1) При активизирани свлачища се извършва разузнаване за установяване на:
1. размера и границите на засегнатия участък;
2. състоянието на изградените отводнителни съоръжения: канавки, канали, водостоци, отводнителни шахти, открити дренажи и др.;
3. техногенните фактори, причинили свлачищния процес - авария по ВиК мрежите, изкопни и
строителни дейности и др.;
4. състоянието на елементите на техническата инфраструктура в района на свлачището;
5. състоянието на сградния фонд в района, опасности за живота на живеещите.
(2) По данните от разузнаването ръководителят на място извършва оценка на обстановката, уточнява възможностите на наличните сили и необходимостта от привличането на допълнителни сили и средства, поставя задачи на екипите и определя реда за провеждане на НАВР.
(3) При провеждането на НАВР ръководителят на място съобразно проявения свлачищен процес - начален стадий или пълна активизация, предприема следните мерки:
1. означаване и сигнализиране на опасния участък;
2. изменение на реда на движение в района на свлачището до пристигане на компетентните органи;
3. организиране на временна охрана на района и недопускане преминаването на хора;
4. недопускане в района на дейности, създаващи вибрации в почвата (от тежка механизация и транспорт);
5. за разчистване на улици и пътища организира изземване на малки количества от свлечените земни маси, за да се избегне внезапно свличане на масива; при използването на специализирана техника се допускат само водачи на машини с необходимата квалификация;
6. недопускане депониране на земни маси,
строителни и други отпадъци над главния свлачищен откос;
7. недопускане извършването на изкопни работи, подкопаващи основата на склона в активирания свлачищен участък;
8. при наличие на скъсан водопровод в района на свлачището уведомява чрез ОЦ съответния оператор за прекъсване на водоподаването в района на свлачището;
9. при наличие на стълбове от въздушни ел. проводи уведомява чрез ОЦ съответния оператор за прекъсване на електроснабдяването в района;
10. при разкрити трасета на подземни проводи уведомява чрез ОЦ съответния оператор за предприемане на укрепване или изместване на проводите по безопасни трасета;
11. временно извеждане на хора от застрашените сгради при необходимост;
12. организира наблюдение на активирания свлачищен масив и изисква от компетентните структури (органите на местното самоуправление и на структурите на "Геозащита" - ЕООД) поставяне на маркери, изграждане на реперни мрежи.
(4) По указания/предписания, дадени от експерти, посочени в плановете за защита при бедствия, координира НАВР по:
1. отвеждане на повърхностни и други скатни води от тялото на свлачищния масив чрез:
а) изграждане на временни обходно-отводнителни канавки над главния свлачищен откос за отвеждане на нерегулирания повърхностен отток и на други скатни води извън района на свлачищното тяло;
б) отбиване на речни течения;
в) понижаване нивото на подпочвените води чрез аварийно водочерпене през съществуващите или новоизградени сондажни кладенци;
г) източване при необходимост на съществуващите водоеми в тялото на свлачищния масив или в близост чрез изкопаване на отводнителни канали и канавки;
2. изпълнение на най-неотложни укрепителни работи на подпорни стени, заскаляване на участъци, подреждане на бетонови блокове и др.;
3. механично отнемане на почвени слоеве за облекчаване товара върху свличащите се земни маси;
4. други мероприятия съобразно конкретната обстановка.
Раздел VIII.
Действия при силни ветрове, бури и смерчове
Чл. 38. (1) При силни ветрове, бури и смерчове се извършва разузнаване за установяване на:
1. размера и границите на засегнатия район;
2. степента и характера на разрушенията;
3. затруднения и нарушения в транспортните комуникации;
4. състоянието на мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура в района;
5. затруднения в снабдяването на населението в засегнатите райони със стоки от първа необходимост, медицинско и друго осигуряване;
6. необходимост от привличане на сили и средства за провеждане на НАВР в засегнатия район;
7. местата за осигуряване на подслон на засегнатото население и за раздаване на храна, вода, медикаменти и др.
(2) По данните от проведеното разузнаване ръководителят на място извършва оценка на обстановката и определя:
1. мерките, които следва да се предприемат в зависимост от конкретната обстановка;
2. екипите, оборудването и техниката, необходими за провеждане на НАВР, и им поставя задачи;
3. реда за провеждане на НАВР и организира спазването на безопасни условия на труд;
4. необходимостта от привличането на специализирани екипи за оказване на медицинска и психологическа помощ.
Глава четвърта.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ И КООРДИНАЦИЯ СЪС СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЕДИННАТА СПАСИТЕЛНА СИСТЕМА
§ 1. По смисъла на тази инструкция:
1. "Неотложни аварийно-възстановителни работи" при бедствия са комплекс от своевременни, ограничени по време и място дейности и работи съгласно плановете за защита при бедствие, провеждани от структурите на ЕСС непосредствено след възникване на бедствие с цел ограничаване на щетите, недопускане на вторични вредни последствия до осигуряване на условия за възстановяване на нормалния ритъм на живот.
2. "
Стандартна оперативна процедура" по
Закона за защита при бедствия е писмен документ, съдържащ подробни указания към един или няколко субекта за постигане унифицирано изпълнение на конкретни дейности, срокове, необходимо оборудване и нива на отговорност.
3. "Свлачище" е район с естествени или изкуствени склонове и откоси, които се движат или могат да се въведат в неустойчиво състояние под влияние на комплекс от природни и техногенни фактори.
4. "Смерч" е атмосферен вихър, който се движи с огромна скорост, възниква в буреносни облаци близо до земната повърхност, като долната му част наподобява обърната фуния.
§ 2. Инструкцията се издава на основание чл. 17, ал. 7 във връзка с ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
§ 3. Отменя се Инструкция № Із-33 от 2012 г. за условията и реда за осъществяване на неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия (ДВ, бр. 7 от 2012 г.).
§ 4. Изпълнението на инструкцията се възлага на органите за пожарна безопасност и защита на населението на ГДПБЗН - МВР и териториалните й звена.
Приложение № 1 към чл. 21, т. 4
Контрол на дозите на аварийните работници
Таблица № 1. Резултати от изчисленията за допустимото време на престой в зони с повишена стойност на мощността на дозата, за което се достигат дозовите лимити (1)
Мощност на дозата, mSv/h |
Общо време на пребиваване, след което се надхвърля дозовият лимит от 50 mSv |
Общо време на пребиваване, след което се надхвърля дозовият лимит от 500 mSv |
0,1 |
500 часа |
5000 часа |
(100 µSv/h) |
|
|
1 |
50 часа |
500 часа |
10 |
5 часа |
50 часа |
100 |
30 минути |
5 часа |
1000 |
3 минути |
30 минути |
Таблица № 2. Граници на дозите за членовете на аварийния екип (2)
Вид дейност |
Препоръчителна обща ефективна доза (mSv) |
Препоръчителна доза при риск от поглъщане на радиоактивен йод при външно облъчване (mGy) |
1. Дейности за спасяване на човешкия живот |
до 500 |
до 250 |
2. Предотвратяване на тежки вредни последствия |
до 100 |
до 50 |
3. Предотвратяване на облъчването на големи групи от населението |
|
|
4. Предотвратяване на утежняването на ядрена и радиационна авария |
|
|
5. Възстановителни действия за кратък период от време |
до 50 |
до 25 |
6. Изпълнение на неотложни защитни мерки |
|
|
7. Дълговременни защитни мерки |
Границите за професионално облъчване |
8. Дейност на членовете на аварийния екип |
|
|
|
(1) TNT Handbook "Triage, Monitoring and Treatment of People exposed to Ionizing Radiation Following a Malevolent Act", ISBN-978-82-90362-27-5. |
(2) IAEA "Manual for First Responders to a Radiological Emergency", Vienna, 2006. |
Приложение № 2 към чл. 26
Процедура за действие при откриване на неизвестни по състав и произход вещества
1. Дейностите, описани в тази
процедура, се ръководят от ръководителя на място.
2. При получаване на сигнал за откриване на неизвестни по състав и произход вещества дежурният в ОЦ информира началника на ОУПБЗН.
3. Служители от СДВР или от ОДМВР изолират района в радиус 70 - 100 метра и ограничават достъпа и движението в него.
4. На мястото на инцидента чрез ОЦ се изпраща екип/и от СУПБЗН/ОУПБЗН.
5. След пристигане на мястото на инцидента ръководителят на екипа дава указания на служителите на МВР, изолирали района, за поведението и необходимостта от използване на индивидуални средства за защита.
6. Ръководителят на място определя местата за извършване на деконтаминация (обеззаразяване), както и териториите, които трябва да бъдат деконтаминирани съгласно приложената схема.
7. От екипа се сформира група за пробовземане и за деконтаминация.
8. По решение на ръководителя на място могат да бъдат привличани екипи от други съставни части на ЕСС.
9. Преди вземането на пробите мястото на инцидента се проверява и за наличие на радиоактивност. При наличие на радиоактивност се действа съгласно раздел І на глава трета от инструкцията.
10. Пробите се вземат в съдове (банки), предоставени от регионалната здравна инспекция.
11. Материалите за микробиологично изследване се вземат задължително преди мероприятията за деконтаминация и при спазване на всички условия за работа с опасни инфекции.
12. Предмети (твърди и прахообразни) и обтривки се вземат по стерилен начин, поставят се в стерилен съд или в стерилен полиетиленов плик и се опаковат в чиста опаковка. Последната се поставя във втора опаковка, която се дезинфекцира. Така приготвената опакована проба се етикетира и изпраща в лабораторията за опасни инфекции за изследване заедно със съпроводителните документи.
13. Пробите се придружават с протокол.
14. При съмнение за биологични агенти екипът на ГДПБЗН обработва с 10 %-ен разтвор на сода каустик (натриева основа, NaOH - 1 килограм на 10 литра вода) външната повърхност на опаковките и на пробите, на индивидуалните средства за защита на пробовземащите, мястото на инцидента, както и участъка за движение от мястото за обличане на средствата за защита до излизането.
15. Прави се разчет за необходимия разтвор при разход 1 литър на квадратен метър за обработка на площи, външни повърхности и индивидуални средства за защита. След обработката външните повърхности на пробите и средствата за защита се измиват с вода. При деконтаминация на предмети и техника, които могат да бъдат повредени, се използва формалин (30 %) след двукратно нанасяне върху замърсените повърхности.