Справочник / Нормативни актове

1. разходите за допълнителни мерки: инвестиционни разходи, текущи разходи, разходи за поддръжка, разходи за амортизация, административни разходи;

2. очакваните ползи, придобити от постигането на добро състояние за водното тяло: паричните ползи (т.е. увеличение на оборота или намаляване на разходите за икономическите сектори) и непаричните ползи (нарастващ капацитет за дейностите за отдих, възстановяване на функциите на екосистемата (например капацитет за "третиране" (отстраняване) на замърсяването);

3. ползите, свързани със самите мерки, като например създаването на работни места при изграждането на ПСОВ или канализационна мрежа и положителния ефект за икономиката на страната.

(4) При изпълнение на анализа по ал. 1, т. 2 се събират данни, свързани с анализа на възстановяването на разходите за водни услуги, вкл.:

а) как разходите за мерките ще бъдат разпределени между различните икономически сектори, разделени най-малко на домакинства, промишленост и селско стопанство; в някои случаи разходите за мерки могат да бъдат частично покрити от националния бюджет, фондовете на ЕС или външни донори; за индустрията може да се направи анализ в по-подробен мащаб, когато някои мерки са насочени към някои специфични отрасли на промишлеността (например намаляване на опасните вещества, които са специфични за конкретни промишлени дейности);

б) по какъв начин тези разпределени разходи ще се отразят на финансовия капацитет на засегнатите икономически сектори; необходимо е да се изчислят някои показатели (например разходите за мерки/добавена стойност на промишлените отрасли), които ще бъдат използвани в анализа по ал. 1, т. 3.

(5) При изпълнение на оценката по ал. 1, т. 3 се идентифицират ситуации, в които разходите за мерките са непосилни за съответния икономически сектор (например, ако стойността на мерките доведе до увеличение на цената на водата и като следствие средната сметка за вода надвишава процента от средните приходи на домакинствата, определен в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги). В този случай се разглеждат алтернативи за облекчаване на поносимостта. Оценката се извършва на базата на информация за:

1. финансовото положение на икономическите сектори (средните доходи за домакинствата, добавена стойност за индустрията (или подотрасли на промишлеността), приходи за селскостопански дейности);

2. общата визия на финансовата схема във водния сектор и симулации на някои финансови алтернативи и механизми, които се проучват.

(6) Анализите и оценката по ал. 1 се изпълняват съгласно методиката по приложение 1.

Чл. 14. (1) При обосноваване на изключения по чл. 156г и 156е ЗВ се извършва и оценка на други (алтернативни) средства за постигане на целите, като:

1. при изключение по чл. 156г ЗВ се оценяват алтернативи за посрещане на екологичните и социално-икономическите нужди, задоволявани от определени човешки дейности, които са значително по-добри от екологична гледна точка и не изискват прекомерни разходи;

2. при изключение по чл. 156е ЗВ се доказва, че полезните цели, обслужвани от тези модификации или промени в нивото на водното тяло, не могат по технически причини или поради прекомерни разходи да бъдат постигнати с други средства, които са значително по-добри за околната среда.

(2) Алтернативните средства (решения) могат да включват алтернативно местоположение, различен мащаб или проект за развитие или алтернативни процеси.

(3) Алтернативите се оценяват на ранен етап от проектирането и на подходящо географско ниво (трансгранично, национално, регионално), като се съпоставят с ясна перспектива за полезните цели, които ще бъдат постигнати с модификацията или изменението на водното ниво.

(4) За конкретните проекти различните възможни алтернативи се предлагат от възложителя на инвестиционното предложение (проекта) и се оценяват в рамките на процедурата по ОВОС и/или ОС.

Чл. 15. (1) При обосноваване на изключение по чл. 156в, 156г и 156д ЗВ за зона за защита на водите и съгласно чл. 156ж ЗВ се прилага поне такова ниво на защита, каквото е предвидено в съществуващото национално и европейско законодателство, като изключението:

1. не може да бъде приложено, ако се нарушават цели и задължения, установени от други национални актове и актове на Европейския съюз в областта на околната среда;

2. може да бъде приложено само за зони за защита, за които в ПУРБ са определени конкретни цели за постигане на добро състояние.

(2) При изпълнението на определени проекти, които ще доведат до влошаване на състоянието на водите и неизпълнение на целите за зони по "Натура 2000" (например проект за защита от наводнения, с който се изменят физични характеристики на водното тяло (хидроморфологично изменение), за да се удовлетворят и изискванията на Закона за водите и Закона за биологичното разнообразие (Рамкова директива за водите, Директива за местообитанията), трябва да се изпълнят едновременно условията:

1. по чл. 156е ЗВ, при които е допустимо влошаване на състоянието;

2. по чл. 33 от Закона за биологичното разнообразие, при които се допускат изключения от целите за защитените зони от мрежата Натура 2000.

Чл. 16. (1) Управлението на несигурността, определено съгласно принципите, посочени в т. 3.2.3 от Ръководство № 20 за прилагане на изключенията за постигане на целите за опазване на околната среда от Общата стратегия за прилагане на Рамковата директива за водите, се взема предвид при определяне на подходящите мерки. Несигурността може да се намали в средносрочен и дългосрочен план, но винаги ще е налице.

(2) Мерките по ал. 1 могат да включват допълнително проучване, мониторинг и оценка, за да се намали несигурността и обосноваване на поетапно въвеждане на мерки и изпълнение на целите.

(3) Несигурността се оценява по отношение на:

1. дали и до каква степен е налице неблагоприятно въздействие върху водното тяло и какво и/или кой е причина за това въздействие;

2. въздействието на вече действащи или планирани политики и на различни тенденции и подобрения, включително иновации и технически промени;

3. ефективността на мерките, предприети срещу неблагоприятно въздействие върху водното тяло, като се има предвид, че това може да се отрази и върху сигурността на ползите;

4. оценката на състоянието, като в редица случаи несигурността се решава с прилагане на принципа на РДВ "един не отговаря, всички не отговарят", т.е. ако състоянието е по-ниско от добро по един показател, общото състояние се определя като по-ниско от добро;

5. разходите, свързани с мерките;

6. ползите, постигани чрез подобренията в състоянието на водните тела, по-специално изчисляването на непазарните ползи.

(4) За намаляване на несигурността или за справяне с нея в процеса на вземане на решения се изпълняват редица мерки, като:

1. обратими мерки - след прилагането на мерките, ако не е налице необходимият ефект, лесно може да се възстанови състоянието преди прилагането на мярката в случай, че се налага водните тела да отговарят на нови необходимости или цели;

2. мерки, които могат лесно да се адаптират;

3. мерки, които могат да бъдат изпълнявани итеративно, или

4. мерки с нисък риск и разходи и висока възвръщаемост (тези мерки често се наричат мерки, печеливши при всички обстоятелства).

(5) Когато е налице значителна несигурност, рискът да се допуснат прекомерни разходи може да бъде намален с избор на мерки, които да бъдат лесно и итеративно добавяни или адаптирани в бъдеще въз основа на информацията за тяхното въздействие, както и на свързаните с това ползи. Не е задължително обаче такъв вид мерки да са най-приемливите за заинтересованите страни.

(6) При определяне на нивото на несигурност се взема предвид и несигурността при определянето на целите.

(7) Ползите се оценяват, като се вземе предвид допълнителната несигурност, която те създават по отношение на разходите. Същата логика се следва, когато разходите са по-несигурни от ползите, въпреки че това не се среща толкова често на практика.

(8) Мерки за намаляване на несигурността (например, чрез програми за изследвания или проучвания) се планират, като:

1. те са пропорционални, т.е. не изискват разходи, несъразмерни с очакваните ползи;

2. усилията за намаляване на несигурността са пропорционални на трудността на въпросното решение и на последствията от вземане на погрешно решение;

3. се осигурява баланс между риска от неизпълнение на целите и риска от неизползване на най-разходоефективните средства за постигане на тези цели, като приоритет трябва да бъде минимизиране на риска за неизпълнение на целите, например ефективността на мерките срещу дифузно замърсяване може да бъде по-несигурна в сравнение с ефективността на мерките срещу точкови замърсявания; от друга страна, разходите за мерките срещу дифузно замърсяване могат да бъдат по-малки в сравнение с разходите за мерките срещу точкови източници на замърсяване; в този случай, ако очакваният ефект ще е един и същ, следва да се изберат мерките, които са по-разходоефективни (в случая мерките срещу дифузното замърсяване).

(9) Не се планират мерки за намаляване на несигурността, ако с това не се изяснява какво решение трябва да се вземе. В тези случаи се взема принципно решение, например на основата на превенцията и/или принципът "замърсителят плаща" или когато е възможно, на основата на консенсус.

Чл. 17. (1) Трансграничните въпроси задължително се оценяват в трансграничен мащаб.

(2) Прилагането на изключения в трансграничен мащаб включва:

1. прилагане на изключения за вътрешни водни тела поради причини/натиск извън територията/възможностите на страната;

2. съгласуване на вида на изключението, вкл. причините и съответните обосновки за общи (гранични/трансгранични) водни тела.

(3) Съгласуването по ал. 1, т. 2 със съответната съседна държава се извършва както, когато същата е страна - членка на ЕС, така и в случаите, в които тя не е страна - членка на ЕС, и не е задължена да прилага на практика европейското законодателство.

(4) В международните райони за басейново управление изключенията се координират със страните от споделения речен басейн.

(5) Изключения в трансграничен контекст могат да се прилагат и в случаите, когато българската страна не може да реши проблемите за непостигането на целите, защото решенията за това са извън компетентността и юрисдикцията й и трябва да бъдат взети от съседна(и) държави. В тези случаи се изисква от страната, отговорна за проблема, да предостави достатъчно информация за обосновка на изключение, включително:

1. данни от мониторинг;

2. информация за оценка на междинните цели и очаквани промени във водните тела, по отношение на които се прилага изключението.

(6) Когато причините да не се постигне добро състояние не могат да бъдат отстранени от българската страна, тъй като те са извън компетенциите и юрисдикцията й, в ПУРБ се представят доказателства, че са предприети всички разумни действия за изпълнение на тези задължения.

Чл. 18. (1) За осигуряване на активно участие на заинтересованите страни и обществеността и за съставяне на ясна представа за факторите, влияещи върху прилагането на изключенията и за приемливостта на определени изключения, в проектите на ПУРБ се представят причините за прилагането на изключения за съответните водни тела.

(2) В ПУРБ задължително се представя информация, свързана с вида на приложеното изключение, включително за:

1. причините за удължаване на срока за постигане на добро състояние за съответните водни тела;

2. причините за определянето на по-малко строги цели;

3. мерките за поетапно постигане на добро състояние на водните тела;

4. причините за значимо забавяне при започване на изпълнението на мерките;

5. очаквания график за изпълнение на мерките, които са забавени или отложени;

6. ясни и прозрачни критерии, използвани за прилагане на изключенията съгласно тази методика.

(3) Освен информацията по ал. 2 в ПУРБ се представя:

1. информация за изпълнените мерки в процеса на прилагане на предходния ПУРБ за съответното водно тяло;

2. за причините, използваните данни и оценките - при обосновката за прекомерност на разходите;

3. обяснение относно липсата на алтернативни механизми за финансиране - при оценка на поносимостта;

4. как са взети предвид последствията от неизпълнение на необходимите мерки и какво ще бъде предприето за отстраняване на причините, така че в бъдеще да не е необходимо удължаване на срока за постигане на целите.

Чл. 19. (1) Когато мерките за подобряване на състоянието на водните тела попадат в обхвата на приложение № 1 или приложение № 2 ЗООС, се планира прилагане на процедурата по ОВОС и/или ОС.

(2) Връзката между ОВОС и/или ОС и мерките в ПУРБ е показана в следващата схема:

(3) Информацията от вече извършени екологични оценки на планове и програми и ОВОС и оценки за съвместимостта (ОС) на планирани инвестиционни предложения се използва при обосноваването на изключенията. Проведена в миналото ОВОС обаче не е достатъчна и не гарантира, че ще бъде признато изключение съгласно изискванията на Закона за водите (и Рамковата директива за водите).

(4) Оценката дали са удовлетворени критериите и условията от чл. 156е ЗВ се извършва на етап планиране, като:

1. се включва в оценките по глава шеста от ЗООС и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие за инвестиционни предложения в приложение № 1 и приложение № 2 ЗООС и в обхвата на чл. 156е, ал. 3;

2. се включва в оценката по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие за инвестиционни предложения, планове, програми и проекти извън приложение № 1 и приложение № 2 ЗООС;

3. за планове и програми, засягащи целите по чл. 156а ЗВ, оценката съгласно чл. 156е ЗВ трябва да бъде включена в екологичната оценка на съответния план или програма.

(5) В случаите по ал. 4, т. 1 и 2 трябва да бъде оценено кумулативното въздействие върху околната среда на новите инвестиционни предложения и съществуващите обекти.

(6) Оценките по ал. 4 доказват или не доказват изпълнението на критериите и условията на чл. 156е и 156ж ЗВ и се използват при обосноваване на изключения за съответното водно тяло.

ГЛАВА ТРЕТА. АЛГОРИТЪМ И ПРАКТИЧЕСКИ СТЪПКИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ИЗКЛЮЧЕНИЯ

Раздел І. Изключение за удължаване на срока за постигане на добро състояние на водите

Чл. 20. (1) Изключение за удължаване на срока се обосновава при изискванията и при условията на чл. 156в ЗВ, когато:

1. постигането на добро състояние е цел, която е възможна за постигане;

2. времето, необходимо за това, е след 2015 г. - 2021 г. или по-късно.

(2) Преди вземане на решението за прилагане на изключение за удължаване на срока за постигане на целите се извършват проучвания дали са изпълнени условията по чл. 156ж ЗВ - дали това изключение няма да създаде проблеми в други водни тела и дали планирането на такова изключение се е превърнало в правило.

Чл. 21. Изключение за удължаване на срока се обосновава за повърхностни водни тела, когато:

1. изпълнението на мярката (мерките), чрез която се цели постигане на добро състояние, е свързана със строителство и отделните етапи на подготовка и изграждане на съответното съоръжение биха продължили по-дълго от 6 години (например изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води от населени места, пречиствателни съоръжения за индустриални отпадъчни води за големи обекти);

2. замърсяването на водните тела се дължи на неидентифициран източник (стари замърсявания, нефункциониращи рудници, нерегламентирани сметища и др.) и са необходими предварителни проучвания и картиране на източниците, преди да се предприемат съответните мерки;

3. са необходими детайлни мониторингови изследвания на седименти и биота за установяване на причините за лошото състояние преди предприемане на действия за решаване на проблема;

4. е необходимо възстановяване на естествени хабитати и дейностите (мерките) са свързани със залесяване, възстановяване на влажни зони, меандри и други дейности, за които е необходимо технологично време за възстановяване на водните съобщества/екосистеми.

Чл. 22. Изключение за удължаване на срока се обосновава за подземни водни тела, когато:

1. замърсяването с нитрати, при което дори ако се въведе значима и бърза промяна на земеделските практики, нитратите, които вече присъстват в почвата, ще продължат бавното си проникване във водоносните хоризонти през следващите години и ефектът от прилаганите (земеделски) практики ще се прояви след години;

2. в замърсени места, в които обектът замърсител (източникът) е прекратил дейността си или са изпълнени мерки за прекратяване на замърсяването, но в почвата и/или в зоната на аерация са налице повишени концентрации на съответните замърсяващи вещества (бивши и настоящи промишлени площадки, складове за пестициди, други земи, в които мониторингът на почвите в предходни години е показал повишени концентрации на определени вещества, а през последните години не показва замърсяване, което е знак, че замърсяването вече е в зоната на аерация на водоносния хоризонт и др.);

3. изпълнението на мерки за намаляване на черпенето в ПВТ или в райони със значимо черпене и/или при всяко черпене, засягащо определен рецептор, или във връзка с ограничаване на разпространението на установена интрузия на солени или замърсени води, при което изчисленията показват, че за възстановяване на водното ниво в района на съответния рецептор или на интрузията е необходимо по-дълго време.

Чл. 23. (1) За вземането на решение дали е допустимо удължаването на срока за постигане на целите се изпълняват стъпките, посочени в схемата, като:

1. проверката по критерии "техническа осъществимост" и "екологични аспекти" се изпълнява приоритетно и ако отговорите са отрицателни, тогава се проверява прекомерността на разходите; този приоритет е логичен и помага да се избегне мултиплицирането на анализа за "прекомерност на разходите", което може да бъде дълъг и скъпоструващ процес, когато това на практика е излишно;

2. проверките по тези критерии се отнасят само за допълнителни мерки (без основните мерки по чл. 156н, ал. 1, т. 1 ЗВ, изисквани от законодателството), което означава, че основните мерки не могат да бъдат отлагани или отменяни;

3. удълженият срок за няколко водни тела не означава отказ от мерки за определен период от време, а малко повече време, за да се постигне доброто състояние, и ако техническа осъществимост се използва като аргумент, то трябва да се докаже, че са започнати действия за преодоляване на тези технически причини.

(2) Отговорът на всеки от въпросите в схемата по ал. 1 в ПУРБ се подкрепя с писмена информация, обосноваваща избора на съответния отговор.

(3) Стъпките в схемата по ал. 1 могат да се прилагат итеративно. Например, когато е технически невъзможно да се постигне добро състояние до 2015 г. (2021 г.), тъй като не съществува техника (техническо решение) за това, проверката по другите критерии няма да е от значение. Вместо това може да се провери и обоснове прилагането на по-малко строга цел (чл. 156г ЗВ). От друга страна, ако постигането на добро състояние до 2015 г. (2021 г.) е технически неосъществимо поради технически затруднения, свързани с времето за изпълнение на мярката, ще бъде по-подходящо да се проучи дали мярката може да се изпълни навреме за постигане на добро състояние до 2021 или 2027 г. с оглед да се реши дали може да се приложи удължаване на срока.

(4) Проверката по критериите по ал. 1, т. 1 включва проучване на мерките, които са необходими за намаляване/отстраняване на натиска върху водното тяло и които ще създадат необходимите условия за постигането на добро състояние.

Чл. 24. (1) При обосноваване на изключение за удължаване на срока за постигане на добро състояние:

1. в ПУРБ се представя списък на предвидените мерки за постигането на добро състояние в рамките на удължения срок, както и график за изпълнението им;

2. в актуализациите на ПУРБ се включва преглед на изпълнението на мерките по ал. 1 и списък на всички необходими допълнителни мерки.

(2) За вторите и третите ПУРБ изключенията за удължаване на срока се планират със срок 2021 г. и 2027 г.

(3) Когато естествените условия са такива, че ефектът от прилагане на мерките ще се прояви по-късно и възстановяването на водното тяло ще се забави, срокът се удължава до момента, в който е оценено, че водното тяло ще се възстанови до добро състояние (без ограничението до 2027 г.).

(4) Изключение за удължаване на срока за постигане на целите може да се обоснове и когато е необходимо определено време, свързано с промени в институционалната рамка, прилагане на алтернативни финансови механизми или преодоляване на други административни или правни затруднения или изпълнение на определени процедурни изисквания, необходими за изпълнение на мерките. В тези случаи в ПУРБ се представя описание на затрудненията, както и обяснение как тези затруднения ще бъдат преодолявани в бъдеще.

Раздел ІІ. Изключение за определяне на по-малко строги цели

Чл. 25. (1) Изключение за определяне на по-малко строги цели се обосновава при изискванията и условията на чл. 156г ЗВ, когато удължаването на срока не може да доведе до постигане на добро състояние до 2021 г. или до 2027 г. поради:

1. липса на потенциални допълнителни мерки и/или екологична ситуация;

2. съществуващи човешки дейности, които са източник на натиск и които осигуряват важни социално-икономически ползи.

(2) Условията за определяне на по-малко строги цели изискват повече информация и задълбочена преценка на алтернативите в сравнение с тези, при които само се удължава срокът за постигане на целите и се изпълнява поетапен анализ за определяне на най-подходящото изключение, като се вземе предвид, че:

1. ако се цели постигането на "добро състояние" , то неговото постигане трябва да е доказано от данни от мониторинг;

2. за водни тела, определени като силно модифицирани или изкуствени, "добро състояние" в схемата по чл. 26, ал. 1 трябва да се разбира като "добър екологичен потенциал и добро химическо състояние на повърхностните води".

Чл. 26. (1) Проверката за прилагане на изключение за определяне на по-малко строга цел се извършва съгласно посочената схема:

(2) Отговорът на всеки от въпросите в схемата по ал. 1 в ПУРБ се подкрепя с писмена информация, обосноваваща избора на съответния отговор.

(3) При извършване на проверката по ал. 1 се определя и каква е тази по-малко строга цел, като:

1. по-малко строгата цел представлява очакваното състояние на водното тяло по определен конкретен елемент за качество, след като са предприети всички осъществими мерки, които не са оценени като прекомерно скъпи при анализа по чл. 12 и 13; в тази връзка "по-малко строга цел" не означава, че се позволява влошаване на другите елементи за качество до състоянието на най-тежко засегнатите елементи за качество или потенциалът за подобряване на състоянието на други елементи за качество може да се пренебрегне;

2. когато причината за прилагане на "по-малко строга цел" са естествено повишени фонови концентрации, новата цел се определя за съответния показател съобразно нивото на фоновата концентрация (за подземните води - определена като прагова стойност) и влиянието на антропогенния натиск, който не може да бъде избегнат, т.е. за намаляването на който са приложени всички технически осъществими мерки, които не са прекомерно скъпи.

(4) Проверката по ал. 1 се изпълнява, ако проверките за прилагане на изключение за удължаване на срока за постигане на добро състояние са показали, че постигане на целите в допустимия удължен срок до 2027 г. е:

1. технически неосъществимо и/или

2. невъзможно в този срок по екологични (естествени) причини и/или

3. е възможно, но с прекомерни разходи.

Чл. 27. Определянето на по-малко строга цел се преразглежда при разработването на всеки следващ ПУРБ, като при преразглеждането:

1. се прилагат изискванията по чл. 26;

2. срокът за по-малко строгата цел е съответно 2021 г., 2027 г. и т.н.

Чл. 28. (1) Преди определянето на по-малко строга цел се доказва, че екологичните и социално-икономическите нужди, които се задоволяват чрез използването на водите, което е причина за непостигането на добро състояние, не могат да се задоволят по друг начин, който е значително по-добра възможност от гледна точка на околната среда, без за това да са необходими прекомерни разходи.

(2) Изискванията по ал. 1 не се прилагат, когато непостигането на добро състояние е причинено от вече прекратени човешки дейности (например замърсени в миналото земи в района на закрити предприятия или земеделски стопанства или замърсени седименти).

Чл. 29. (1) Не се разрешава прилагане на изключение за определяне на по-малко строга цел, ако съществува "друг начин" за задоволяване на нуждите. В тези случаи като цел за водното тяло се определя постигане на добро състояние.

(2) Ако могат да се приложат други мерки за постигане на добро състояние, не е задължително да се търси "друг начин" за осигуряване на ползите от съответните дейности. Например за постигане на добро количествено състояние на подземно водно тяло, в което черпенето надвишава разполагаемите ресурси, може да не се търси редуциране на черпенето за всички ползватели в рамките на разполагаемите ресурси, ако е възможно и някой от засегнатите икономически сектори да е в състояние да изгради система за изкуствено подхранване на подземното водно тяло, например с повърхностни води.

Чл. 30. (1) По-малко строги цели по отношение химичното състояние на подземните водни тела се обосновават, когато:

1. са установени значителни интрузии на солени води, за които независимо от предприетите мерки за ограничаване/прекратяване на водовземането е технически много трудно или невъзможно да се възстанови доброто състояние на подземното водно тяло до 2027 г., или

2. изискваното намаляване на водовземането би било прекомерно скъпо или би нарушило други екологични цели, като например:

а) дългосрочно обезводняване на мини, при което може да се обоснове, че е по-добре подземното водно тяло да се поддържа в лошо количествено състояние в дългосрочен план, за да се избегне замърсяването на повърхностните води и/или останалата част от подземното водно тяло и/или пряко зависими сухоземни екосистеми;

б) наводнения, предизвикани от подземни води, за предотвратяването на които може да се обоснове, че е по-добре подземното водно тяло да се поддържа в лошо количествено състояние в дългосрочен план;

в) водовземане за питейно-битово водоснабдяване, което се въздейства върху рецептор - повърхностни води или зависима водна или сухоземна екосистема и/или е прекомерно скъпо да се намали черпенето и да се търси друг източник за водоснабдяване;

г) водовземане за питейно-битово водоснабдяване (в Крайдунавските низини), при което са надвишени разполагаемите ресурси на подземното водно тяло, въздейства върху рецептора повърхностни води - р. Дунав, но привличаните от реката количества, черпени от кладенците в подземното водно тяло, са незначителни в сравнение със средногодишното количество в реката.

Чл. 31. Постигането на по-малко строги цели може да изисква прилагането на мерки, които са също толкова строги или по-строги от мерките, изисквани за водни тела, за които целта е постигане на добро състояние. Например, независимо че за определено подземно водно тяло е определена по-малко строга цел за концентрацията на нитрати (например 60мг/л вместо 50 мг/л), в територията над това водно тяло трябва да се прилага добра земеделска практика и даже да се въведат по-строги ограничения в торенето.

Чл. 32. (1) На базата на нова информация, събрана за целите на следващ ПУРБ, може да е необходимо и подходящо да се приложи ново изключение. Например, ако се установи (докаже), че няма да бъдат постигнати поставените цели за някое водно тяло, защото планираните и изпълнените мерки са се оказали по-малко ефективни от очакваното.

(2) Ако се докаже, че постигането на целта е неосъществимо или прекомерно скъпо, в зависимост от случая, срокът се удължава до 2027 г. или се определя по-малко строга цел.

(3) Възможно е да се определи по-малко строга цел в следващ ПУРБ за водно тяло, за което е приложено удължаване на срока в предходния ПУРБ, или да се вземе решение, че за следващия ПУРБ не е необходимо прилагане на изключение, тъй като ще бъде постигнато добро състояние.

Раздел ІІІ. Изключение поради форсмажорни обстоятелства

Чл. 33. (1) Изключение поради форсмажорни обстоятелства се обосновава при изискванията и условията на чл. 156д ЗВ при временно влошаване на състоянието на водните тела в резултат на екстремни събития, вкл.:

1. екстремни наводнения;

2. продължителни засушавания;

3. аварийни ситуации, възникнали в резултат от обстоятелства от естествен произход, например при земетресение.

(2) Изключение по ал. 1 се прилага при изпълнение на следните условия:

1. влошаването на състоянието на водното тяло да е ограничено в определен период от време, т.е. да е временно; продължителността на този период зависи от продължителността на самото екстремно събитие и от приложимостта на мерките, които могат да бъдат предприети за възстановяване на състоянието;

2. причината за влошаването да е обстоятелство от естествен произход; влошаването може да бъде резултат от самото събитие или от човешките действия, предприети за смекчаване на екстремното събитие (например спешни действия, за да се спаси човешки живот по време на екстремни наводнения или снабдяване на населението с вода по време на продължителна суша); в тази връзка при прилагане на това изключение трябва да се направи разграничаване между самите "естествени събития" (напр. наводнения) и ефекта от управленските практики, прилагани във връзка с настъпване на такива събития;

3. влошаването да е в резултат на извънредни екстремни и/или непредвидими обстоятелства.

Чл. 34. (1) Не се прилага изключение поради форсмажорни обстоятелства, ако събитията, напр. наводнения и засушавания, са могли да бъдат предвидени и последиците от тях биха могли да бъдат предотвратени; както и произшествия, които биха могли да бъдат предвидени/предотвратени.

(2) Не могат да се използват като основание за изключения обстоятелства като наводнения от техногенен характер (например повреда на язовирна стена поради неправилна поддръжка).

Чл. 35. (1) Изключение поради "екстремно наводнение" се обосновава при:

1. наводнения с малка вероятност за настъпване (0,1 %) или сценарии за екстремни събития;

2. наводнения със средна вероятност (вероятен период на повторно настъпване >= 100 години) и наводнения с висока вероятност (5 %), когато въздействието им е изключително или невъзможно да бъде предвидено.

(2) При обосноваване на изключение поради "форсмажорни обстоятелства - екстремни наводнения" в ПУРБ се посочват:

1. обстоятелствата/наводненията и основанията, поради които могат да бъдат определени като непредвидими или изключителни; за целта се взема предвид информацията от разработването на Плановете за управление на риска от наводнения (ПУРН), в т.ч. от картите на заплахата и на риска от наводнения; така например може да се посочи, че като изключителни обстоятелства ще се считат наводнения, предизвикани от водни количества, равни или по-големи от тези, съответстващи на наводнение с вероятност за настъпване 1 % (период на повторно настъпване >= 100 години); в зависимост от конкретния участък и уязвимите обекти (напр. наличие на потенциални замърсители) този критерий може да бъде по-нисък; друг възможен критерий за определяне на екстремно наводнение може да бъде количеството валеж (поройни дъждове) и продължителността на валежа - за дъждовните наводнения;

2. информация за изпълнените мерки за смекчаване на последиците от екстремното наводнение и за създаване на условия за постигане на целите на околната среда по чл. 156а ЗВ;

3. мерките, които ще бъдат предприети в случай на настъпване на такива екстремни наводнения.

(3) Обосноваването на изключения поради екстремни наводнения не е основание за неизпълнение на изискванията на Директива 2007/60/ЕС за управление на риска от наводнения и ПУРН. Например няма да има основание за прилагане на изключение в случай на наводнение, при което е настъпило замърсяване на водите поради заливане и авария на промишлен обект/инсталация по приложение № 4 към чл. 117 от Закона за опазване на околната среда (IPPC-обект), за защитата на който обект в ПУРН са планирани мерки, но тези мерки не са приложени в предвидения срок.

Чл. 36. (1) Изключение поради "продължително засушаване" се обосновава, когато е налице намаляване на водните ресурси в резултат от природни причини, обосновани на базата на определените и публикувани на интернет страницата на НИМХ месечни индекси за засушаване, като:

1. се доказва възникване на продължително засушаване - физическите показатели, основани на валежите, показват, че са налице "естествени причини или форсмажорно събитие" и че поради изключителни обстоятелства те не са могли да бъдат предвидени;

2. се доказва с данни от изпълнявания мониторинг, че продължителното засушаване е довело до временно влошаване състоянието на едно (или няколко) водно тяло (тела);

3. се илюстрират социално-икономическите въздействия на продължителното засушаване (питейно водоснабдяване, селско стопанство, промишленост, биологично разнообразие, др.).

(2) Наличието на продължително засушаване се доказва, като се посочват условията, при които настъпва продължително засушаване (т.е. обстоятелства, които са извънредни или които не могат да бъдат предвидени), и за референтни условия се използват хидроложките характеристики за суха година. Продължителните засушавания трябва да бъдат ясно разграничени от непродължителните засушавания.

(3) Не се обосновава изключение поради "продължително засушаване", когато е налице недостиг на вода, т.е. черпенето на вода превишава наличните природни ресурси/разполагаемите ресурси на подземните водни тела.

Чл. 37. При обосноваване на изключение поради "форсмажорни обстоятелства - продължителни засушавания" в ПУРБ се включват:

1. обобщение на ефекта от продължителните засушавания;

2. информация за изпълнените мерки за смекчаване на последиците от продължителното засушаване и за създаване на условия за постигане на целите на околната среда по чл. 156а ЗВ;

3. мерките, изпълнени по време на продължително засушаване, които не трябва да противоречат на възстановяването на водното тяло след засушаването.

Чл. 38. (1) Продължителността на временното влошаване на състоянието на водното тяло се свързва със:

1. продължителността на обстоятелствата, предизвикани от естествени причини;

2. мерките, които могат да бъдат изпълнени, за да се възстанови състоянието на водното тяло.

(2) Мерките за възстановяване на състоянието на водното тяло се предприемат във възможно най-краткия срок и се включват в следващата актуализация на ПУРБ.

Раздел ІV. Изключение във връзка с нови модификации на физичните характеристики, с проекти от значим обществен интерес/нови дейности за устойчиво човешко развитие със социално-икономически ефект

Чл. 39. (1) Изключение във връзка с нови модификации/изменения, с проекти от значим обществен интерес/нови дейности за устойчиво човешко развитие със социално-икономически ефект се обосновава при изискванията и условията на чл. 156е ЗВ.

(2) Обосноваването на изключението по ал. 1 дава възможност в периода на действие на ПУРБ да бъде разрешавана реализацията на такива проекти и използване на водите от водно тяло, даже и когато се влошава състоянието на водно тяло.

(3) Изключения по ал. 1 се прилагат само когато проектът/мярката биха имали негативно въздействие върху състоянието на водното тяло и не се прилагат при временно влошаване на състоянието, например при изпълнение на строителни дейности за определен кратък период.

(4) Изключение по ал. 1 се обосновава за постигане на баланс между:

1. изискванията на Закона за водите и РДВ за постигане на значимо подобрение на състоянието на водните тела и недопускане на влошаването на състоянието им и

2. общественото развитие, изискващо реализацията на нови проекти (строеж на пътища, съоръжения за защита от наводнения, водовземане и т.н.), които представляват нов натиск върху водните тела и могат да доведат до влошаване на състоянието на водните тела.

(5) При обосноваване на изключение по ал. 1 за проекти, които обслужват важни цели от обществен интерес и предоставят икономически ползи за региона, като например защита на населението от наводнения, питейно-битово водоснабдяване, управление на земеделски земи или градско развитие, производство на енергия:

1. се прави сравнение на резултатите от проект (броят на защитените от наводнение хора; ползи; създадени работни места и т.н.) с последиците от влошаването на състоянието на водното тяло;

2. се идентифицират алтернативи (алтернативни проекти), които биха могли да постигнат същите резултати, и се оценяват разходите и въздействието върху околната среда на идентифицираните алтернативи.

Чл. 40. При обосноваването на изключение по чл. 39 се взема предвид, че:

1. нова модификация на физичните характеристики означава изменение на хидроморфологичните характеристики на повърхностните водни тела и/или водното ниво в подземните водни тела, произтичащи от:

а) преки изменения, като например: изграждане на водноелектрически централи, съоръжения за защита от наводнения и проекти за корабоплаване, водовземане, или

б) изменения в качеството на водите, водещи до промени, като например: завиряване, което оказва въздействие върху кислородните и температурните условия и води до влошаване на екологичното състояние в задбаражното езеро или надолу по течението на реката;

в) въздействия на тези модификации, които могат да засегнат водното тяло, в което са изпълнени, или други свързани с него водни тела; например, водовземането от подземно водно тяло може да причини неблагоприятно въздействие върху свързаното с него повърхностно водно тяло;

2. нови устойчиви човешки дейности са дейности, които не могат да бъдат определени чрез набор от критерии или политики, а се оценяват в рамките на специфичните процедури за екологична оценка и за ОВОС, както и процедури по реда на чл. 31 ЗБР при прилагане на принципа "замърсителят плаща", принципа на вземане на предпазни мерки, превантивен контрол и принципа за отстраняване на замърсяването при източника; определянето на една дейност като устойчива зависи от времето, мащаба, заинтересованите страни и наличната информация; в процеса на определяне на дадена дейност като устойчива се прилагат принципите за устойчиво развитие съгласно Стратегията на ЕС за устойчиво развитие и принципите на "добро управление", включително съгласуване на политиките, включване на обществеността и прозрачност, както и използване по най-добрия начин на наличните алтернативи; при определянето на нови устойчиви човешки дейности може да се приложи и общ подход за развитието на малки предприятия, които засягат едно и също водно тяло;

3. временни ефекти са колебанията в състоянието на водните тела в резултат на краткотрайни човешки дейности (например строителство или ремонтни дейности); не е налице влошаване на състоянието, ако неблагоприятното въздействие върху засегнато водно тяло е само за кратък период от време и състоянието се възстанови в периода между две последователни измервания в характеризиращите водното тяло мониторингови пунктове, без да е необходимо изпълнението на специални мерки; например не е необходимо да се предприемат действия, свързани с въздействието от временни модификации в процеса на строителство, ако след завършване на строителството водното тяло не се изменя и не се очаква влошаване на състоянието или потенциала му или на част от него или когато е обосновано изключение по чл. 156д ЗВ (за форсмажорни обстоятелства);

4. мащабът на проекта не е допустим критерий за обосноваване на изключение; правилният подход е да се оцени дали даден проект, независимо от неговата важност или дали е малък проект, ще предизвика влошаване в състоянието на повърхностно или подземно водно тяло или дали ще възпрепятства постигането на добро екологично състояние, добър екологичен потенциал, добро количествено или химично състояние на подземните води или ще понижи състоянието на повърхностно водно тяло от отлично до добро; в обхвата на изключението по чл. 156е ЗВ могат да попаднат проекти от всякакъв мащаб и във всички случаи следва да се оценява тяхното кумулативно въздействие.

Чл. 41. (1) При обосноваване на изключение по чл. 156е ЗВ в ПУРБ се:

1. посочват и обосновават съответните за нови модификации или проекти от значим обществен интерес/нови дейности за устойчиво човешко развитие;

2. посочват целите за съответното водно тяло.

(2) Целите за водното тяло се преразглеждат при всяка следваща актуализация на ПУРБ.

(3) За да бъде посочен и обоснован в ПУРБ съответен проект в рамките на този тип изключение, в периода на прилагане на предходния ПУРБ се изпълняват всички процедури, вкл. процедура по ОВОС/ОС, при което за всеки конкретен проект се осигуряват всички необходими доказателства, че:

1. са предприети всички практически стъпки, за да се смекчи отрицателното въздействие върху водното тяло (тела);

2. проектът е от значим обществен интерес, като се обоснове, че:

а) новата модификация или изменение на водното ниво са наложителни, т.е. от съществено значение за обществото (например питейно-битово водоснабдяване, защита от наводнение и др.);

б) интересът на обществото, обслужван от новата модификация, или изменение на водното ниво надхвърля вредата от влошаване на състоянието на водното тяло;

в) новата модификация или изменение на водното ниво е от обществена полза, а не единствено от частен интерес;

3. ползите за обществото от реализацията на проекта не могат да бъдат постигнати с други технически възможни средства (алтернативни решения), които не водят до прекомерни разходи и са значително по-добър вариант за околната среда, като при оценка на ползите от постигане на добро състояние на водното тяло се включат:

а) пропуснатите ползи и възможностите, които се губят в резултат на влошаването на състоянието (например загуба на биоразнообразие или невъзможност за ползване на водите за къпане или невъзможност за ползване на водите за питейно водоснабдяване);

б) ползите, които биха били налице, ако постигането на добро състояние или добър екологичен потенциал не е възпрепятствано (например да е възможно осигуряване на необходимите количества вода за питейно водоснабдяване в района);

в) разходите за вода ("негативни ползи"), които трябва да бъдат компенсирани от потенциалните ползи от новите модификации или изменение на водното ниво, свързани с човешкото здраве, човешката безопасност или устойчивото развитие, и други разходи (увеличеното използване на други природни ресурси); в тази връзка се проучват и оценяват и други категории на възможни ползи и разходи и се прави анализ на ползите и разходите от проекта, така че да се прецени дали ползите за околната среда и обществото, свързани с предотвратяване на влошаването на състоянието или възстановяване на доброто състояние на водното тяло, се компенсират от ползите от новите модификации или изменение на водното ниво за човешкото здраве, безопасността на хората или устойчивото развитие; това не означава, че за обосноваване на изключението е необходимо всички ползи и разходи да се оценят в парично или дори количествено изражение - следва да се представи подходяща комбинация от качествена, количествена и в някои случаи парична информация, позволяваща извършването на оценката за изпълнение на изискването;

4. ползите за околната среда и обществото от постигане на добро състояние на водното тяло са по-малки от ползите за човешкото здраве, за осигуряване на безопасността на хората или за устойчивото развитие, които ще бъдат постигнати чрез новите модификации или изменение на водното ниво след изпълнението на проекта (например защита на живота на хората, здравето и безопасността им или на заобикалящата среда при проекти за защита от наводнения);

5. проектът не изключва завинаги постигането на добро състояние или не излага на риск постигането на целите за други водни тела;

6. новата модификация или изменение на водното ниво е с дългосрочен интерес за обществото;

7. проектът е изцяло в съответствие с изискванията на законодателството по околна среда;

8. гарантирано е, че при реализирането на проекта ще се осигури най-малко нивото на защита, предвидено в националното и европейското законодателство, т.е. няма да се препятства достигането на целите за други водни тела;

9. проучени са алтернативните начини и средства за постигане на очакваните ползи от проекта и са оценени разходите и ползите, свързани с идентифицираните алтернативи, като е приложена методиката по приложение № 1.

Чл. 42. (1) Проверка за наличието на предпоставки за прилагане на изключение по чл. 156е ЗВ се извършва задължително, когато е налице някое от следните условия:

1. предвиждат се дейности, свързани с нови изменения на физичните характеристики на повърхностни водни тела;

2. общото разрешено черпене (по разрешителни за водовземане и от кладенци за задоволяване на собствени потребности на гражданите) надвишава 60 % от разполагаемите ресурси на подземното водно тяло за предходната година
и/или мониторингът на нивата показва понижаване на водните нива в пунктовете за мониторинг;

3. сумата от проектното водно количество и вече разрешените за черпене водни количества надвишават 60 на сто от постоянните ресурси от прясна вода, при 95 % обезпеченост за басейна на съответната река;

4. при черпене на проектното водно количество и разрешените вече други черпения има опасност да не се гарантира минимално допустимият отток в реката в периода на маловодие.

(2) В случаите по ал. 1 се прилагат допълнителните изисквания по чл. 156е, ал. 5 - 8 ЗВ при извършване на процедурите по глава шеста от Закона за опазване на околната среда.

(3) Когато за проекта е приложима процедурата по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (чл. 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО за местообитанията) за оценка на риска от влошаване на състоянието на свързаните с водното тяло водни или сухоземни екосистеми, се извършват едновременно оценки за изпълнение на изискванията на:

1. Закона за водите и подзаконовите актове по прилагането му;

2. Закона за биологичното разнообразие и свързаното законодателство.

(4) Ако оценките по ал. 3 покажат, че не са налице основания за обосноваване на изключение, за да бъде разрешено реализирането на проекта, е необходимо да се направят изменения в същия, така че да отговаря на изискванията на нормативните актовете по ал. 3.

(5) Проверка за наличието на предпоставки за прилагане на изключение по чл. 156е ЗВ не се извършва при:

1. преместване на наносни отложения, скални маси и блокови структури;

2. подмяна на отделни елементи от структурата (не на цялата) на съоръжение;

3. премахване на отпадъци в реките;

4. временни съоръжения за защита от наводнения;

5. ремонтни дейности.

Чл. 43. Информацията, на базата на която се извършва проверка за основанията за обосноваване на изключение по чл. 156е ЗВ, е:

1. наличната в басейновата дирекция информация за водното тяло, в което се предвижда да се осъществи проектът:

а) наименование и код на водното тяло;

б) дължина или площ на водното тяло;

в) състояние на водното тяло;

г) цел(и) за водното тяло и срок за постигане на целта (целите);

д) причина за непостигане на добро състояние;

е) информация за морфологичния натиск/черпенето в рамките на водното тяло или участъка, в който се предвиждат дейностите;

ж) защитени зони/зони за защита на водите, в които попада водното тяло;

з) планирани мерки в действащия ПУРБ;

и) приложени вече мерки от действащия ПУРБ, за които е налична информация;

2. информация за инвестиционното предложение, предоставена от възложителя в процедурата по глава шеста от ЗООС:

а) прецизно географско положение, включително координати;

б) технически параметри на съоръженията;

в) видът на инженерните работи или дейности, технологията и материалите, които се предвижда да се използват;

г) видът и очакваната степен на въздействие на проекта върху водното тяло;

д) предвиден срок за изпълнение на дейностите (начален и краен срок);

е) предвидени в проекта смекчаващи мерки;

3. за разглеждане на възможните алтернативи в процедурата по глава шеста от ЗООС възложителят предоставя информация за:

а) алтернативно местоположение;

б) различни варианти на проекта (вкл. варианти за размер/величина, брой, териториален обхват на предвижданите обекти);

в) различна технология (процеси, режими, машини и съоръжения и др.);

г) алтернативни възможности за осъществяване на целта на проекта.

Чл. 44. (1) Проверката за прилагане на изключение във връзка с нови модификации/изменения, с проекти от значим обществен интерес и с нови дейности за устойчиво човешко развитие със социално-икономически ефект се извършва съгласно посочената схема:

(2) Ако отговорът на въпрос 7 от схемата по ал. 1 е положителен, могат да бъдат определени алтернативни цели (изключение по чл. 156е), които да бъдат представени и обосновани в ПУРБ и да бъдат преразглеждани в следващите ПУРБ.

(3) Проверката по т. 2 от схемата по ал. 1 не изисква описание и анализ на смекчаващи мерки, насочени към компенсиране на негативния ефект от съответната модификация в други водни тела.

(4) Преценката по ал. 1 се прави за всеки конкретен случай/инвестиционно предложение.

(5) Изключението се прилага в случай, че е доказано наличието или изпълнението на всички условия, посочени в схемата по ал. 1.

(6) Когато са налице всички останали условия за прилагане на изключението, се планират мерките за смекчаване, с които да се минимизира или дори да се предотврати негативното въздействие върху състоянието, като например изграждане на рибни проходи и осигуряване на екологичен минимум при изграждане на преградни съоръжения (ВЕЦ, водовземни съоръжения и др.).

(7) При проверката за прилагането на изключението по ал. 1 за подземни водни тела се отчита общото въздействие от водовземането на подземни води, определено като сума от разрешените водни количества по издадени разрешителни и от изчислените черпени количества от кладенци за задоволяване на собствени потребности на гражданите, върху нивото на подземните води в участъка от водното тяло и създавания в резултат риск за доброто количествено
и/или химично състояние на подземното водно тяло (вкл. свързаните повърхностни води, водни
и/или сухоземни екосистеми).

Чл. 45. (1) След реализирането на проекта, респ. на новото хидроморфологично изменение в повърхностното водно тяло, се извършва оценка дали е налице изпълнението на критериите за класифицирането му като силно модифицирано водно тяло през следващия цикъл на планиране.

(2) Водното тяло се определя като силно модифицирано водно тяло след реализирането на новата модификация, даваща основание за това.

Чл. 46. (1) Анализът на възможността ползите от планираните модификации да бъдат постигнати с други средства (алтернативи), предприемането на които е по-благоприятно за околната среда, включва и:

1. използване на алтернативни места, тъй като неблагоприятното въздействие се дължи обикновено на местоположението на модификацията, особената чувствителност или значение на мястото;

2. използване на сравними и установени възобновяеми енергийни технологии, за които е известно, че имат значителен капацитет за развитие (например вятърна енергия);

3. увеличаване на ефективността на съществуващите ВЕЦ, т.е. използване на максималните им възможности.

(2) Алтернативни решения при оценката на инвестиционни предложения могат да бъдат например:

1. алтернативни решения за дейности по защита от наводнения около населени места, които могат да включват по-малко екологично вредни начини за извършване на строителните работи или защита на по-малко жилищни сгради или преместване на населението в друго населено място;

2. алтернативно решение за производството на електроенергия чрез ВЕЦ е производство на енергия от други възобновяеми източници (вятърна или слънчева енергия), а не например изграждането на АЕЦ или ТЕЦ;

3. алтернативни решения за развитие на пристанище обикновено биха били ограничени до други начини за предоставяне на пристанищния капацитет, а не други възможности за внос на товари;

4. алтернативните решения за транспортна инфраструктура не трябва да включват оценка на алтернативни видове транспорт;

5. алтернативите могат да включват различен мащаб, размер, метод, средство или време за реализиране на проекта; алтернативите могат да включват и различни начини на работа на съоръжението.

Раздел 5. Определяне на силно модифицирани водни тела

Чл. 47. (1) Силно модифицираните водни тела се определят при изискванията и условията на чл. 156б ЗВ.

(2) Определянето на силно модифицирани водни тела не трябва да се разглежда като изключение, въпреки че за това се прилага подход, подобен на подхода за обосноваване на изключение, свързано с разрешаването на нови модификации/изменения и проекти за нови устойчиви дейности.

(3) При определянето на силно модифицираните водни тела се извършва проучване дали не може да се намери алтернатива, която да замени ползването, което създава хидроморфологичните изменения.

(4) Ако не се намери по-добър вариант, се прилагат смекчаващи мерки за намаляване на хидроморфологичните изменения и постигане на "добър потенциал".

(5) Изискванията за определяне на силно модифицирани водни тела се определят съгласно публикувания на интернет страницата на МОСВ подход.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 4. Методиката е разработена в изпълнение на чл. 156е, ал. 9 от Закона за водите и съобразно Ръководство № 20 за прилагане на изключенията за постигане на целите за опазване на околната среда от Общата стратегия за прилагане на Рамковата директива за водите и Ръководство № 1 "Икономика и околна среда - Предизвикателства при изпълнение на Рамковата директива за водите", т. нар. документ WATECO.

§ 5. Указания по прилагането на методиката се дават от министъра на околната среда и водите.

§ 6. Прилагането на методиката не води до отпадане на задължението за спазване изискванията на Закона за водите и други нормативни актове, регулиращи разглежданите обществени отношения.

МЕТОДИКА

за извършване на оценка на ефективността на разходите, анализ разходи - ползи и оценка на прекомерността на разходите

Примери за прилагане на изключение по чл. 156в и г:

оценка на ефективността на разходите и анализ разходи - ползи