МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

Параграф единствен. В Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 31, 55 и 59 от 1991 г., бр. 59 и 67 от 1993 г., бр. 38 от 1994 г., бр. 54 от 2001 г.; Решение № 9353 на Върховния административен съд от 2002 г. - бр. 103 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 72 от 2004 г., бр. 24 и 103 от 2005 г., бр. 96 от 2006 г., бр. 1 от 2007 г., бр. 10 и 67 от 2009 г., бр. 21 от 2011 г., бр. 19 от 2012 г., бр. 110 от 2013 г., бр. 63 от 2015 г., бр. 41 от 2017 г., бр. 58 от 2018 г.; Решение № 10233 на Върховния административен съд от 2019 г. - бр. 18 от 2020 г.), в чл. 42 се създава ал. 4:

"(4) Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение."