НАРЕДБА № 6 ОТ 10 АВГУСТ 2011 Г. ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ НА ДЕЦАТА НА ВЪЗРАСТ ОТ 3 ДО 7 ГОДИНИ В ДЕТСКИ ЗАВЕДЕНИЯ
В сила от 15.09.2011 г.
Издадена от министъра на здравеопазването
Обн. ДВ. бр.65 от 23 Август 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.87 от 5 Ноември 2019г.
Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат изискванията за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години, организирано на територията на общински, държавни и частни детски заведения.
(2) Изискванията на тази наредба се прилагат за организираното хранене във:
1. детските градини;
2. специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца, в които се отглеждат деца на възраст от 3 до 7 години (домове за деца, лишени от родителска грижа, домове за деца с физически увреждания и домове за деца с умствена изостаналост);
3. детските лагери за деца на възраст от 3 до 7 години.
(3) Изискванията на тази наредба се прилагат и в училищата по отношение на организираното хранене на децата от подготвителните групи, при целодневна организация на предучилищната подготовка.
(4) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) Изискванията на тази наредба се прилагат и в случаите, когато организираното хранене се извършва чрез доставка на храна от обекти за производство на храни, извършващи дейност кетъринг.
Чл. 2. (1) Здравословното хранене на деца на възраст от 3 до 7 години в детски заведения се постига чрез:
1. прием на пълноценна и разнообразна храна;
2. достатъчен прием на зеленчуци и плодове;
3. ограничаване приема на мазнини, захар и сол;
4. прием на достатъчно течности.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) В детските заведения се използват храни, които отговарят на изискванията за качество и безопасност съгласно Закона за храните и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Храните се придружават с документи, доказващи тяхната безопасност, съгласно действащото законодателство и трябва да са произведени в съответствие с национални стандарти или стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентния орган, когато има такива и доколкото същите не противоречат на изискванията на тази наредба.
Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) Приемът на енергия и хранителни вещества при децата на възраст от 3 до 7 години се определя съгласно Наредба № 1 от 2018 г. за физиологичните норми за хранене на населението (ДВ, бр. 11 от 2018 г.).
(2) За изчисляване на енергийната стойност на хранителния прием се използват следните енергийни еквиваленти:
1. един грам белтък доставя 4 ккал енергия;
2. един грам въглехидрати доставя 4 ккал енергия;
3. един грам мазнини доставя 9 ккал енергия.
Чл. 4. При приготвянето на храна в заведенията по чл. 1 участва най-малко едно лице с образование или квалификация в областта на хранителните технологии.
Раздел II.
Изисквания към предлаганите храни на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения
Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) За осигуряване на здравословно хранене на децата в заведенията по чл. 1 се прилагат стойностите за среднодневен прием на енергия, общ белтък, мазнини и въглехидрати, посочени в приложение № 1.
(2) Разпределението на енергийното съдържание на храната за отделните хранителни приеми при целодневно хранене е посочено в приложение № 2.
(3) В детските заведения, в които престоят на децата е до вечеря, хранителният режим е четирикратен и включва сутрешна закуска, обяд и две подкрепителни закуски - преди и след обяд.
Чл. 6. (1) Храната в заведенията по чл. 1 се предлага по предварително изготвени дневни и седмични менюта, разработени в съответствие с изискванията на тази наредба.
(2) Менютата по ал. 1 се изготвят с участието на медицински специалист и/или технолог по хранене.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) Детските заведения, в които се отглеждат деца със здравословни проблеми, нуждаещи се от диетично хранене, осигуряват възможност за диетично хранене съгласно поставената медицинска диагноза и лекарски указания за хранителния режим.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) При разработване на менюта се използват препоръчителни среднодневни продуктови набори, посочени в приложение № 3. При целодневно хранене се включват 100% от количествата на продуктите, а при петдневно четирикратно хранене (без вечеря) се включват 75% ± 5% от количествата на продуктите от основните групи храни, посочени в чл. 8.
Чл. 7. Не се допуска използването и предлагането на храна, приготвена и останала от предишния ден.
Чл. 8. (Доп. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) Приемът на разнообразна храна се осигурява чрез ежедневно включване в менюто на най-малко по един представител от следните основни групи храни:
1. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) зърнени храни и/или картофи;
2. зеленчуци;
3. плодове;
4. мляко и млечни продукти;
5. богати на белтък храни - месо, птици, риба, яйца, бобови храни;
6. (нова - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) добавени растителни масла и/или млечни мазнини (масло).
Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) Приемът на зърнени храни и/или картофи се осигурява чрез:
1. (доп. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) ежедневно включване в основните хранения - сутрешна закуска, обяд и вечеря (когато се предлага), на поне един представител от групата на зърнените храни (хляб, хлебни, макаронени, тестени изделия, ориз, жито, овесени ядки, елда, просо, царевица, други) и/или картофи;
2. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) включване на пълнозърнести продукти (пълнозърнест хляб, хлебни, макаронени и тестени изделия от пълнозърнесто брашно, овесени ядки, жито, елда, просо и др.) най-малко в пет хранителни приема при петдневно четирикратно хранене (без вечеря) и най-малко седем хранителни приема при целодневно седмично хранене.
(2) Предлаганите хлебни, тестени и картофени изделия трябва да са с ниско съдържание на мазнини, сол и/или захар.
Чл. 10. (1) Приемът на плодове и зеленчуци се осигурява чрез ежедневно включване в менюто на най-малко общо 300 грама зеленчуци и плодове за децата на възраст от 3 до 5 години и 350 грама за децата на възраст от 5 до 7 години, при целодневно хранене.
(2) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) Разнообразие на зеленчуци и плодове се осигурява, като в менюто се включват най-малко три вида пресни зеленчуци и най-малко три вида пресни плодове седмично.
(3) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) Подкрепителната закуска преди обяда е само от пресни плодове или зеленчуци - цели, нарязани, настъргани без добавена захар или сол.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) При предлагането на плодове и зеленчуци се спазват следните изисквания:
1. (доп. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) включване в менюто според сезона предимно на пресни зеленчуци и пресни плодове (цели, нарязани, настъргани, като салата, напитка от пасирани плодове и/или зеленчуци (смути) или прясно изцеден сок);
2. препоръчително е предлагането на замразени зеленчуци и плодове, пред стерилизирани;
3. (нова - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) консервираните зеленчуци и плодове да не съдържат консерванти, подсладители и оцветители;
4. (предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) стерилизираните зеленчуци да са с ниско съдържание на сол и мазнини, а стерилизираните плодове - с ниско съдържание на захар;
5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) изсушени плодове и зеленчуци се предлагат в състава на многокомпонентни храни;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) туршии могат да бъдат включвани в менюто само през зимния сезон и само при целодневно хранене, до един път седмично;
7. (отм., предишна т. 6, изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) предлагане на "мармалад от плодове" и "конфитюр екстра качество" съгласно Наредбата за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, приета с Постановление № 45 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 19 от 2003 г.).
Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) (1) Приемът на мляко и млечни продукти се осигурява чрез:
1. ежедневно включване в менюто на най-малко 350 грама кисело или прясно мляко и на най-малко 30 грама сирене и/или кашкавал при целодневно хранене;
2. включване на прясно и кисело мляко самостоятелно и като компонент на приготвени храни и напитки.
(2) Прясното мляко, киселото мляко и млечните продукти трябва да отговарят на следните изисквания:
1. краве прясно и краве, козе и/или смес между тях кисело мляко със съдържание на мазнини от 3% до 3,6%, като два дни седмично се включва кисело мляко с 2% мазнини и/или прясно мляко с 1,5% мазнини;
2. сирена, кашкавал, извара и други млечни продукти, произведени от краве мляко, козе мляко и/или смес между тях;
3. сиренето да е със съдържание на готварска сол до 3,5% ± 5%, а кашкавалът - до 3%;
4. айрянът да се предлага без добавена сол или захар.
(3) Не се допуска предлагане на подсладени пресни и кисели млека, освен когато млеката са с добавен плодов компонент, какао, овесени ядки, като подслаждането трябва да е с натурални подсладители.
(4) Не се допуска предлагане на прясно, кисело мляко и млечни продукти с изкуствени подсладители, оцветители, консерванти, ароматизанти и имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) (1) Месото и месните продукти да отговарят на следните изисквания:
1. месото да не е претърпяло друга обработка освен охлаждане, по изключение - замразяване;
2. телешкото и свинското месо да са без видими тлъстини, сухожилия и кости;
3. птичето месо да е без кожа;
4. мляното месо да е нетлъсто, със съдържание на мазнини <= 7% и съдържание на колаген към месен протеин <= 12% съгласно Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304, 22.11.2011 г.) (Регламент (ЕС) № 1169/2011) и със съдържание на сол не повече от 1% от общата маса;
5. от месните продукти се допускат шунка и филе без съдържание на механично отделено месо и формовано месо съгласно Регламент (ЕС) № 1169/2011, с ниско съдържание на мазнини и намалено съдържание на сол в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните (обн., специално българско издание: глава 15, том 18).
(2) Не се допуска предлагане на промишлено произведени месни заготовки (кайма, кебапчета, кюфтета, кърначета, наденици, кренвирши и др.).
(3) Не се допуска предлагане на месни продукти като основни ястия.
Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) В менюто се включва риба като основно ястие най-малко един път седмично. Риба се предлага и като рибена чорба и като компонент на сандвичи.
(2) Рибата трябва да отговаря на следните изисквания:
1. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) да е прясна, по изключение замразена;
2. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) да се предлага без кожа и кости, филетирана или нарязана на парчета;
3. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) не се допуска предлагане на солена, пушена, сушена, маринована или консервирана по друг начин риба и хайвер.
(3) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) Не се допуска предлагане на миди, стриди, калмари, октоподи, раци, скариди и други нерибни хидробионти.
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) В менюто се включват за консумация пресни яйца клас А съгласно Регламент (ЕО) № 589/2008 на Комисията от 23.06.2008 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно стандартите за търговия с яйца (ОВ, L 163, 24.06.2008 г.).
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) (1) Бобови храни (боб, леща, нахут) се включват в менюто не по-малко от един път при петдневно четирикратно хранене (без вечеря) и не по-малко от два пъти при целодневно седмично хранене.
(2) Ядки и семена, смлени, се предлагат като компонент на салати, ястия и десерти.
Чл. 16. (1) Приемът на течности се осигурява чрез предлагане на следните води и напитки:
1. питейна вода, бутилирани ниско минерализирани натурални минерални води, със съдържание на флуор до 1,5 мг/л, изворни и трапезни води;
2. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) сокове от плодове и зеленчуци (прясно изцедени и/или стерилизирани);
3. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) нектари без добавена захар и изкуствени подсладители;
4. мляко, млечни и млечно-кисели напитки;
5. плодов и билков чай;
6. боза с натурални подсладители;
7. (нова - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) напитки от пасирани плодове и/или зеленчуци (смути), поотделно и в смес с прясно/кисело мляко и др.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) Водата се предлага с умерена температура, редовно, през целия ден.
Чл. 17. (1) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) Консумацията на мазнини трябва да бъде в границите 25 - 35% от енергийната стойност на храната.
(2) (Предишен текст на чл. 17, изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) Консумацията на мазнини се осигурява чрез:
1. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) спазване на изискванията, посочени в чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 4, т. 4, чл. 11, ал. 2, т. 1, чл. 12, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 и ал. 2;
2. ограничаване влагането на мазнини при приготвяне на ястията;
3. (доп. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) прилагане на кулинарни технологии (варене, варене на пара, задушаване, печене), ограничаващи вноса на мазнини;
4. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) не се допуска предлагането на пържени храни с изключение в обектите по чл. 1, ал. 2, т. 2 до два пъти седмично;
5. (нова - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) не се допуска предлагането на храни, съдържащи хидрогенирани (напълно и/или частично) мазнини.
Чл. 18. (1) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) Приемът на свободни захари (монозахариди и дизахариди, добавени към храни и напитки, и захари, естествено съдържащи се в мед, сиропи, плодови сокове и концентрати от плодови сокове) трябва да се ограничава до 10% от енергийната стойност на храната за деня.
(2) (Предишен текст на чл. 18 - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) Консумацията на добавена захар се намалява чрез:
1. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) спазване на изискванията, посочени в чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 4, т. 4, чл. 11, ал. 2, т. 4, ал. 3 и 4 и чл. 16, ал. 1, т. 3;
2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) влагане на не повече от 5% захар (пчелен мед) за подслаждане на чай, напитки с какао, цитронада и кисело мляко;
3. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) включване в менюто на не повече от два пъти седмично на сладкарски и шоколадови изделия само в обектите по чл. 1, ал. 2, т. 2.
Чл. 19. (1) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) Приемът на готварска сол с всички храни и напитки трябва да се ограничава, като адекватният прием е 3 грама/ден, горната граница за нерисков хранителен прием е 4,5 грама/ден.
(2) (Предишен текст на чл. 19 - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) Консумацията на готварска сол се намалява чрез:
1. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) спазване на изискванията, посочени в чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 4, т. 4 и 6, чл. 11, ал. 2, т. 3 и 4, чл. 12, ал. 1, т. 4 и ал. 2 и чл. 13, ал. 2, т. 3;
2. ограничаване влагането на сол при приготвянето на ястията и подкрепителните закуски;
3. предварително изкисване във вода на солени продукти, като саламурено сирене и маслини;
4. изключване възможността за допълнително солене по време на хранене.
Чл. 20. При приготвянето на храната се прилагат здравословни кулинарни технологии съгласно приложение № 5.
§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) По смисъла на тази наредба:
1. "целодневно седмично хранене" е седемдневен петкратен хранителен режим, който включва три основни хранения - сутрешна закуска, обяд и вечеря, и две задължителни подкрепителни закуски - между сутрешната закуска и обяда и между обяда и вечерята;
2. "петдневно четирикратно хранене (без вечеря)" е хранителен режим, който се отнася за дните от понеделник до петък (без събота и неделя) и включва две основни хранения - сутрешна закуска и обяд, и две задължителни подкрепителни закуски - между сутрешната закуска и обяда и между обяда и вечерята;
3. "свободни захари" са монозахариди и дизахариди, добавени към храни и напитки, и захари, естествено съдържащи се в мед, сиропи, плодови сокове и концентрати от плодови сокове.
Заключителни разпоредби
Заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата влиза в сила от 15 септември 2011 г.
§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) Тази наредба се издава на основание чл. 34, ал. 2 във връзка с § 1, т. 11, буква "л" от допълнителните разпоредби на Закона за здравето.
§ 4. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от органите на държавния здравен контрол.
Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 6 ОТ 2011 Г. ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ НА ДЕЦАТА НА ВЪЗРАСТ ОТ 3 ДО 7 ГОДИНИ В ДЕТСКИ ЗАВЕДЕНИЯ
(ОБН. - ДВ, БР. 87 ОТ 2019 Г.)
§ 25. В срок до три месеца от влизане в сила на наредбата в обектите по чл. 1, ал. 2 се допуска предоставянето на храна, която отговаря на досегашните изисквания.
Приложение № 1 към чл. 5, ал. 1
(Изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.)
Препоръчителни стойности за среднодневен прием на енергия, общ белтък, мазнини и въглехидрати (осреднени стойности за момчета и момичета)
|
Възраст
(години) |
Енергия
ккал/ден |
Общ белтък |
Мазнини |
Въглехидрати |
Е %* |
г/ден |
Е % |
г/ден |
Е % |
г/ден |
3 - 4 |
1350 |
10 - 20 |
34 - 68 |
25 - 35 |
38 - 53 |
45 - 60 |
152 - 203 |
5 - 7 |
1600 |
10 - 20 |
40 - 80 |
25 - 35 |
45 - 63 |
45 - 60 |
180 - 240 |
Забележка.
*Е % - процент от общата енергийна стойност на храната. |
Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2
(Изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.)
Разпределение на енергийното съдържание на храната за отделните хранителни приеми при целодневно хранене |
|
Хранителни приеми |
Петкратен режим (Е %) |
Закуска |
20 |
Сутрешна подкрепителна закуска |
2 - 5 |
Обяд |
30 - 33 |
Следобедна подкрепителна закуска |
20 |
Вечеря |
25 |
Приложение № 3 към чл. 6, ал. 4
(Изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.)
Препоръчителни среднодневни продуктови набори при целодневно хранене (нето тегло, грама/ден)
|
Продукти |
Възраст (години) |
3 - 4 |
5 - 7 |
1. Зърнени храни и картофи |
170 |
190 |
1.1. Хляб и тестени изделия |
108 |
112 |
в т. ч. хляб бял, "Добруджа", пълнозърнест, типов, ръжено-пшеничен, ръжен хляб |
85 |
85 |
в т. ч. брашно (за тестени закуски, ястия, десерти и др.) |
23 |
26 |
1.2. Ориз |
8 |
10 |
1.3. Макаронени изделия |
8 |
10 |
1.4. Други зърнени храни (жито, царевица, овесени ядки и др., закуски на зърнена основа) |
10 |
17 |
1.5. Картофи |
36 |
42 |
2. Зеленчуци и плодове - общо |
380 |
480 |
2.1. Зеленчуци - общо |
200 |
230 |
2.2. Плодове - общо |
180 |
250 |
2.3. Сокове от плодове и зеленчуци |
35 |
50 |
3. Мляко и млечни продукти |
435 |
465 |
3.1. Мляко |
400 |
420 |
3.2. Сирене, кашкавал, извара |
35 |
45 |
4. Храни, богати на белтък |
125 |
146 |
4.1. Месо, месни продукти - общо |
53 |
60 |
в т.ч. месо |
50 |
57 |
в т.ч. месни продукти |
до 3 |
до 3 |
4.2. Риба |
22 |
25 |
4.3. Яйца |
35 |
40 |
4.4. Бобови храни (боб зрял, леща, нахут) |
10 |
13 |
4.5. Ядки, семена |
5 |
7 |
5. Добавени мазнини |
20 |
25 |
6. Захар, мед, конфитюри, мармалади |
15 |
17 |
7. Сол |
3 |
3 |
Приложение № 4 към чл. 17, т. 4
(Отм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.)
Приложение № 5 към чл. 20
(Изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.)
Здравословни кулинарни технологии при приготвянето на храната
1. Почистване и нарязване на хранителните продукти непосредствено преди топлинната обработка.
2. Приготвяне на зеленчуковите и плодовите салати непосредствено преди поднасянето им за консумация.
3. Влагане на замразените зеленчуци в ястията без предварително размразяване.
4. Използване на методи на кулинарна обработка, които съхраняват витамините и предотвратяват образуването на вредни за здравето вещества - предимно варене (включително варене на пара), задушаване или печене при умерена температура.
5. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2019 г.) Размразяването на месото и рибата се извършва в хладилник или в микровълнова печка.