Източник: mediapool.bg 18.10.2017 0
Идеята в България да се въведе 10-годишна абсолютна давност за частните дългове на гражданите отпада на този етап.
Депутатите в сряда окончателно отхвърлиха това предложение по време на второто четене на промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). След половингодишни усилия парламентът успя окончателно да приеме важни изменения в закона, които облекчават длъжниците, ограничават частните съдебни изпълнители и, според вносителите, подобряват изпълнителното производство.
БСП: Това е от смислените неща, които направи този парламент
Въпреки сложния ремонт на ключовия кодекс и сблъсъка на предложения, и управляващите, и опозицията останаха доволни от поправките и с рядко срещано за парламента джентълменство взаимно се поздравиха и си благодариха за свършената работа.
Крум Зарков от БСП дори заяви, че "това е едно от смислените неща", които е направил този парламент. Според него свършеното показва, че може да се постигне добър резултат, въпреки че бяха внесени четири законопроекта от различни политически сили – БСП, ГЕРБ, "Обединени патриоти" и "Воля".
Бившата депутатка от левицата и настоящ омбудсман Мая Манолова, която беше инициатор на част от промените, пък благодари на ГЕРБ и останалите партии в Народното събрание, като заяви, че от 5 години води тази битка, но "това е първият парламент, който се реши да ограничи правата на частните съдебни изпълнители". Манолова се ангажира в следващите шест месеца да следи "зорко" как се прилагат новоприетите текстове и дали дават ефект. Тя заяви и че ще продължи да работи за търсене на решение по това гражданите да могат да оспорват случаите, когато смятат, че кредит в банка не е предсрочно изискуем или че размерът на дълга не е правилно определен.
Данаил Кирилов от ГЕРБ също благодари за свършената работа въпреки "силните противоречия" и "многото сблъсъци".
Проблемът с "вечния длъжник" остава нерешен
Първоначално председателят на правната комисия Данаил Кирилов предложи в България да се въведе абсолютна 10-годишна давност за всички дългове на гражданите, а не само за тези към бюджета, каквото е сегашното положение.
Идеята беше с изтичането на 10-годишен давностен срок да се погасяват всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността. Целта на радикалната промяна бе да се премахне фигурата на "вечния длъжник".
В момента в Закона за задълженията и договорите е въведена обща 5-годишна давност за всички вземания и 3-годишна - по отношение на заплати, обезщетения и др. Тази давност обаче може да се прекъсва с предявяване на иск или действия по принудително изпълнение от страна на кредитора.
"От прекъсването на давността започва да тече нова давност и това може да продължи неограничен период от време и кредиторите безкрайно могат да преследват длъжниците – физически лица", бяха първоначалните мотиви на народните представители. Първоначално Кирилов твърдеше, че "10 години е един дълъг срок, в който кредиторите реално могат да съберат вземанията си".
В сряда обаче депутатът обясни, че ГЕРБ няма да подкрепи предложението, защото то не е одобрено от проведената преди десетина дни научна конференция в парламента по повод 10-годишнината от новия ГПК. На конференцията станало ясно, че "10 години са кратък срок при настоящата скорост на правосъдието" и това би създало стимули за дълго укриване на длъжниците до изтичането на въпросния срок.
Кирилов възрази и срещу другия вариант за решаване на проблема с вечните длъжници – въвеждане на законодателство за личния фалит, за което се обявиха от БСП.
"С подобен закон ще се създаде робия в държавата. Не заблуждавайте избирателите си, че това е решението", заяви Кирилов.
"Не лъжем хората. Не виждам в Германия да има робия, въпреки че приеха такъв закон. Идеята е при фалит на физическо лице срещу него да не могат да се реализират изпълнителни мерки и запори за 1-2 години, за да си върне кредитите", възрази Филип Попов от БСП.
Крум Зарков допълни, че процедурата по несъстоятелност цели именно да подпомогне длъжника. "С отхвърлянето на 10-годишната абсолютна давност проблемът на хората, които са сринати от дългове, не се решава. Дебатът по темата си заслужава", каза той.
В крайна сметка текстовете бяха отхвърлени, а от дебата стана ясно, че темата за личния фалит засега не стои на дневен ред.
Несеквестируемите доходи ще са с по-силна защита
В същото време депутатите одобриха куп промени, свързани със защитата на длъжниците в изпълнителното производство.
Въвеждат се нови правила за несеквестируемите доходи, след като депутатите подкрепиха предложението на партия "Воля" за промени в чл. 446 от ГПК.
Ако изпълнението е върху заплата, пенсия или друг доход от труд, то кредиторът ще може да си удържа само една четвърт от сумата при месечно възнаграждение до размера на минималната работна заплата (ако няма деца) или една пета (ако има деца).
Ако длъжникът получава между една и две минимални заплати, ще му се удържа една трета част (ако е без деца) или една четвърт (ако е с деца, които издържа). Ако възнаграждението на длъжника е между две и четири работни заплати, ще му се взема една втора част или една трета част в зависимост от това дали има деца или не.
При заплата над четирикратния размер на МРЗ кредиторът има право на горницата над двукратния размер на минималната заплата или над 2.5 пъти от размера на МРЗ, в зависимост от това дали длъжникът има деца или не.
За да се реши проблемът с множеството жалби на граждани, че им се запорират банкови сметки с несеквестируеми доходи, в ГПК се въвежда изискване към банките да не изпълняват запора, ако "от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа". При пенсии до размера на минималната работна заплата, обезщетения и помощи, преведени по банкова сметка, пък запорното съобщение изобщо не бива да се изпълнява.
Одобрено бе и въвеждането на електронни запори върху пари по банкова сметка.
Оценката на имота преди продан ще може да се оспорва
Друга част от приетите в сряда поправки в ГПК целят по-справедливо разпродаване на имуществото на длъжниците.
Сега началната цена за публична продан на движим имот е 75% от определената му стойност. Занапред тя се вдига на 85%.
Началната цена на недвижим имот, при която започва наддаването, пък ще бъде 80%.
Важна новост е, че всяка от страните вече ще може да оспорва определената от вещото лице цена на имота, като поиска нова оценка с назначаване на ново вещо лице за своя сметка.
Повторната продан ще започва при цена, която е 90% от началната цена по първата продан, а не 80%, както е сега.
Увеличава се и сегашният едноседмичен срок, в който купувачът е длъжен да внесе предложената от него цена. Целта на мярката е да се стимулират покупките с банков кредит и да се увеличи броят на участващите в търговете лица, което ще вдигне и цените на имотите.
Приети бяха и текстове за пресичане на практиката наддавачи в търговете да подават по няколко предложения, едно от които е с много висока цена, от което впоследствие се отказват. Предложения с цена, което е с повече от 30% над началната, ще се смятат за невалидни. Премахва се и възможността за подаване на множество наддавателни предложения.
До година и половина ще има електронни търгове
Промените предвиждат и въвеждането на електронни публични търгове с цел да се предотвратят възможностите за злоупотреби.
При електронните търгове участниците няма да знаят колко лица се явяват в състезанието за покупката на имота. Дава се възможност на самите длъжници да поискат електронен търг още преди съдебната фаза и изпълнителното производство по събиране на задължението им. Целта е те да постигнат възможно най-висока цена за своите имоти.
Онлайн платформата на Министерството на правосъдието, чрез която ще се правят електронните търгове, трябва да е готова до година и половина.
За да се насърчат длъжниците доброволно да уредят плащането, първата доброволна вноска се намалява от 30% на 20% от задължението.
С промените се въвежда принудително изпълнение върху марка, патент, промишлен дизайн и други обекти на индустриална собственост, а също и върху обособена част от предприятие.
Прави се опит и да се разрешат проблемите около подсъдността на изпълнителното производство, за да не се концентрират делата само в един район.
Въвежда се съразмерност при принудителното изпълнение
Парламентът прие да има съразмерност между принудителното изпълнение към длъжник и размера на задължението.
В кодекса беше записано, че наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.
Занапред частните съдебни изпълнители ще отговарят за вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение и когато са наложили обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.
Беше приет и текст, според който запор на банкова сметка на длъжник се налага до размера на дълга по изпълнителното дело.