Източник: mediapool.bg 01.12.2017 0
Мартин Петров е завел искова молба в Софийския градски съд с настояване "Уникредит Булбанк" да бъде осъдена и да му върне 3.864 млн. лв, Той твърди, че тези пари са незаконно източени от сметките му. Отделно претендира и за 48 762 лв. лихви, научи Mediapool.
В молбата си той посочва, че около една година не е бил в България. На 17 август той е отишъл в клон на банката и с "изненада" научил, че личният му банкер Ирина Ч.А. вече не работи там. Бившият футболен национал се оплаква, че през това време никой от кредитната институция не го е търсил. По това време Петров е научил, че от сметките му липсва въпросната сума, а Ирина го е подвеждала за състоянието на сметката му.
Към исковата си молба той е приложил разпечатки от онлайн банкирането си, където са отразени различните транзакции. Той обаче твърди, че "не е нареждал, нито е давал разрешение за изпълнение на неразрешени операции, поради което те са неразрешени операции".
Проблемът е, че Мартин Петров не е посочил какви точно отношения е имал с банката, нито е посочил какъв вид е банковата му сметка. Въпреки че претендира за лихви по сметката си, той не е посочил каква е била договорената лихва по тази сметка.
По-рано сайтът "Дневник" съобщи, че искът на Мартин Петров е подаден в съда в понеделник. Ден след това с разпореждане на съдия Кюркчиев, делото е оставено без движение, а Петров е получил срок от една седмица да коригира исковата си молба. Той трябва да представи доказателства за внесена държавна такса, която е в размер на около 155 000 лв.
Както Mediapool вече писа, в момента БНБ прави цялостна проверка на платежните процеси в "УниКредит Булбанк". Проверката всъщност е планова, но ще се провери и конкретният сигнал на футболиста Мартин Петров.
В БНБ има специално звено - "Платежен надзор", което има правомощия да предприема сериозни мерки срещу банки, които не спазват правилата за плащанията. На трезорите могат да бъдат издадени задължителни указания, да се изиска промяна на процедури, да се възложи извънреден одит, а също дори да се забрани извършването на платежни услуги. Възможни са и по-тежки санкции.
Законът позволява и публичност на предприетите мерки, като в чл. 124, ал. 4 и чл. 125, ал. 3 от нормативния акт е записано, че "по преценка на БНБ прилагането на надзорни мерки може да бъде направено обществено достояние".
Изискванията към банките и другите доставчици на платежни услуги са много сериозни, като защитата на клиента е гарантирана и в еврозаконодателството. Банката е тази, която трябва да докаже, че е изпълнила коректно дадена платежна операция и че има съгласие на титуляра, става ясно още от отговорите на БНБ. Това на практика означава, че освен ако не се докаже, че клиентът е действал чрез измама, банката ще трябва да възстанови парите му.