Конституция | Правилници |
Кодекси | Правилници по прилагане |
Наредби | Последен брой на ДВ |
Закони |
НАРЕДБА № 6 ОТ 2006 Г. ЗА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ШУМ В ОКОЛНАТА СРЕДА, ОТЧИТАЩИ СТЕПЕНТА НА ДИСКОМФОРТ ПРЕЗ РАЗЛИЧНИТЕ ЧАСТИ НА ДЕНОНОЩИЕТО, ГРАНИЧНИТЕ СТОЙНОСТИ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ШУМ В ОКОЛНАТА СРЕДА, В ПОМЕЩЕНИЯТА НА ЖИЛИЩНИ И ОБЩЕСТВЕНИ СГРАДИ, В ЗОНИ И ТЕРИТОРИИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО, РЕКРЕАЦИОННИ ЗОНИ И ТЕРИТОРИИ И ЗОНИ СЪС СМЕСЕНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, МЕТОДИТЕ ЗА ОЦЕНКА НА СТОЙНОСТИТЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ШУМ И НА ВРЕДНИТЕ ЕФЕКТИ ОТ ШУМА ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 2021 Г.)
Обн. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2006г., изм. и доп. ДВ. бр.26 от 29 Март 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 30 Ноември 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 25 Март 2022г.
Раздел I.
Общи положения
Раздел II.
Показатели за шум в околната среда, гранични стойности на показателите за шум в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение и методи за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (Загл. доп. - ДВ, бр. 26 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2021 г.)
Раздел II.
Показатели за шум в околната и жизнената среда, гранични стойности на показателите за шум и методи за оценка (Загл. доп. - ДВ, бр. 26 от 2019 г.)
Раздел II.
Показатели за шум в околната среда, гранични стойности на показателите за шум и методи за оценка
Допълнителни разпоредби
Преходни и Заключителни разпоредби
Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 6 ОТ 2006 Г. ЗА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ШУМ В ОКОЛНАТА СРЕДА, ОТЧИТАЩИ СТЕПЕНТА НА ДИСКОМФОРТ ПРЕЗ РАЗЛИЧНИТЕ ЧАСТИ НА ДЕНОНОЩИЕТО, ГРАНИЧНИТЕ СТОЙНОСТИ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ШУМ В ОКОЛНАТА СРЕДА, МЕТОДИТЕ ЗА ОЦЕНКА НА СТОЙНОСТИТЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ШУМ И НА ВРЕДНИТЕ ЕФЕКТИ ОТ ШУМА ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО
Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 6 ОТ 2006 Г. ЗА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ШУМ В ОКОЛНАТА СРЕДА, ОТЧИТАЩИ СТЕПЕНТА НА ДИСКОМФОРТ ПРЕЗ РАЗЛИЧНИТЕ ЧАСТИ НА ДЕНОНОЩИЕТО, ГРАНИЧНИТЕ СТОЙНОСТИ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ШУМ В ОКОЛНАТА СРЕДА, В ПОМЕЩЕНИЯТА НА ЖИЛИЩНИ И ОБЩЕСТВЕНИ СГРАДИ, В ЗОНИ И ТЕРИТОРИИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО, РЕКРЕАЦИОННИ ЗОНИ И ТЕРИТОРИИ И ЗОНИ СЪС СМЕСЕНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, МЕТОДИТЕ ЗА ОЦЕНКА НА СТОЙНОСТИТЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ШУМ И НА ВРЕДНИТЕ ЕФЕКТИ ОТ ШУМА ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО
Показатели за шум
Гранични стойности на показателите за шум | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Гранични стойности на нивата на проникващ шум в помещения на жилищни сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради, включително обекти с обществено предназначение Таблица № 1
Забележки: 1. При въздействие на тонален или импулсен шум поправката е -5 dB(А) и се отнася за помещенията от т. 1 до т. 5 от таблица № 1. 2. Тонален е този шум, който се характеризира със звук с определена честота (тон) и се определя чрез измерване. 3. Импулсен е този шум, който се възприема като отделни удари и се състои от един или няколко импулса на звуковата енергия, като продължителността на всеки импулс е по-малка от 1 s. |
|
Гранични стойности на нивата на шума в различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях |
|
Таблица № 2 |
Територии и устройствени зони в |
Еквивалентно ниво на |
урбанизираните територии и извън тях |
шума в dB(A) |
|
|
ден |
вечер |
нощ |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
1. |
Жилищни зони и територии |
55 |
50 |
45 |
2. |
Смесени централни градски части |
60 |
55 |
50 |
3. |
Територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик |
60 |
55 |
50 |
4. |
Територии, подложени на въздействието на релсов железопътен и трамваен транспорт |
65 |
60 |
55 |
5. |
Територии, подложени на въздействието на авиационен шум |
65 |
65 |
55 |
6. |
Производствено-складови територии и зони |
70 |
70 |
70 |
7. |
Зони за обществен и индивидуален отдих |
45 |
40 |
35 |
8. |
Зони за лечебни заведения |
45 |
35 |
35 |
9. |
Зони за научноизследователска и учебна дейност |
45 |
40 |
35 |
10. |
Тихи зони извън урбанизираните територии |
40 |
35 |
35 |
|
|
|
|
|
Забележка. |
Граничната стойност на максималното ниво на шума при прелитане на летателно средство над определена територия е 85 dB(A). |
|
|
Оценяване на шума от локални и промишлени източници
Методи за оценка на вредните ефекти
I. Въведение: За целите на настоящото приложение: Lden се приема като L24; Под израза "road", използван във формулите в т. III, се разбира "автомобилен трафик". Под израза "rail", използван във формулите в т. III, се разбира "железопътен трафик". Под израза Lnight се разбира Lнощ. Под израза "air", използван във формулите в т. III, се разбира авиационен (въздушен) шум. Под израза "вредно въздействие", използван във формулите, се разбира "вреден ефект". II. Група вредни ефекти 1. При определяне на вредните ефекти от въздействието на шума върху населението се използва съотношението "експозиция - ефект". То включва съотношението между: а) степента на дискомфорт, предизвикан от шума, и стойността на L24 от автомобилен, релсов (трамвай, метро) и железопътен трафик и от авиационния (въздушен) шум, промишления шум и шума от локални източници; б) смущенията върху съня на хората и стойността на Lнощ от автомобилен, релсов (трамвай, метро), железопътен и въздушен трафик, от промишления шум и шума от локални източници. 2. За целите на оценката на вредните ефекти се взема предвид и следното: а) исхемична болест на сърцето (IHD) - със съответни кодове BA40 - BA6Z от Международната класификация на болестите (XI ревизия), установена от Световната здравна организация; б) силен дискомфорт (HA); в) сериозни смущения на съня (HSD). III. Изчисляване на вредните ефекти 1. Вредните ефекти се изчисляват по един от следните начини: а) относителния риск (RR) от вреден ефект, определен като:
б) абсолютния риск (AR) от вреден ефект, определен като:
2. По отношение на: 2.1. Исхемична болест на сърцето (IHD) За изчисляването на относителния риск (RR) за вредния ефект "исхемична болест на сърцето" и заболяемостта (i) се използват следните съотношения "експозиция - ефект": а) за шума от автомобилния трафик:
2.2. Силен дискомфорт (НА) За изчисляването на абсолютния риск (AR) за вредния ефект "силен дискомфорт" се използват следните съотношения "експозиция - ефект": а) за шума от автомобилния трафик:
б) за шума от железопътния трафик:
в) за авиационния (въздушния) шум:
2.3.Сериозни смущения на съня (HSD) За изчисляването на абсолютния риск (AR) за вредния ефект "сериозни смущения на съня" се използват следните съотношения "експозиция - ефект": а) за шума от автомобилния трафик:
б) за шума от железопътния трафик:
в) за авиационния (въздушния) шум:
3. Оценка на вредните ефекти 3.1. Степента на излагане на населението се оценява поотделно за всеки източник на шум и всяко вредно въздействие. Когато едни и същи лица са изложени едновременно на въздействието на различни източници на шум, вредните ефекти като цяло могат да не се кумулират. Тези ефекти обаче могат да бъдат сравнени, за да се оцени относителната тежест на всеки шум. 3.2. Оценка за исхемичната болест на сърцето: 3.2.1. За исхемичната болест на сърцето в случай на шум от железопътен трафик и авиационен (въздушен) шум се смята, че населението, изложено на нива, надвишаващи съответните нива на Lden, е изложено на повишен риск от заболяване, като същевременно точният брой N на случаите на заболяване не може да бъде изчислен. 3.2.2. За исхемичната болест на сърцето в случай на шум от автомобилен трафик делът на случаите на конкретното вредно въздействие върху населението, изложено на относителен риск (RR), дължащ се според изчислението на шум в околната среда, се получава за източника на шум x (автомобилен), вредното въздействие y (IHD) и заболяемостта i посредством:
където: - PAFx,y е относимата част от населението, - наборът от j шумови ленти се състои от отделни ленти, обхващащи най-много 5 dB (напр.: 50 - 51 dB, 51 - 52 dB, 52 - 53 dB и др. или 50 - 54 dB, 55 - 59 dB, 60 - 64 dB и т.н.), - pj - онази част от цялото население P в оценявания район, която е изложена на въздействие в j-тата лента на излагане с даден относителен риск (RR) на конкретно вредно въздействие RRj,x,y. RRj,x,y се изчислява за всяка шумова лента при нейната централна стойност, като се използват формулите, описани в т. III (напр.: в зависимост от наличието на данни, при 50,5 dB за шумовата лента 50 - 51 dB или при 52 dB за шумовата лента 50 - 54 dB). 3.2.3. За исхемичната болест на сърцето в случай на шум от автомобилен трафик общият брой N на случаите на заболяване (лица, засегнати от вредното въздействие y; брой относими случаи), дължащи се на източника x, е: Nx,y = PAFx,y,i * Iy * P (формула 11), където: - PAFx,y,i се изчислява за заболяемост i; - Iy е заболяемостта от исхемична болест на сърцето в района, подлежащ на оценката, която може да бъде получена от здравните статистически данни за региона или страната, където е разположен районът; - Р - общият брой на населението в района, предмет на оценката (сборът от населението, изложено в различните шумови ленти). 3.3. За силния дискомфорт и сериозните смущения на съня в случай на шум от автомобилен трафик общият брой N на лицата, засегнати от вредното въздействие y (брой на относимите случаи), дължащ се на източника x, за всяка комбинация от източника на шум x (автомобилен, железопътен или авиационен източник) и вредно въздействие y (HA, HSD) е:
където: - ARx,y е AR за съответното вредно въздействие (HA, HSD) и се изчислява при централната стойност на всяка шумова лента, като се използват формулите, определени в т. III (напр.: в зависимост от наличието на данни, при 50,5 dB за шумовата лента 50 - 51 dB или при 52 dB за шумовата лента 50 - 54 dB); - nj - броят на лицата, изложени в j-тата лента на излагане. IV. Методите за оценка на съотношението "експозиция - ефект" може да се прилагат и в специфични случаи, като: а) групи от населението, чувствителни към шума; б) сгради със специална изолация срещу шум; в) сгради с тиха фасада (когато за една от страните на сградата стойността на показателя L24 е с повече от 20 dB(A) по-ниска от другите страни, измерен на 4 m от основата и на 2 m пред нея); г) тонален или импулсен шум; д) други специфични случаи, вкл. сгради, подлежащи на усилена защита от шум. V. За оценка на вредните ефекти на шума допълнително се използват и общовалидните методи, намиращи приложение в областта на епидемиологията на незаразните болести. Тяхната цел е да се определят приоритетните области, очертаващи се като проблемни при експозицията на шум, с оглед намаляване на здравния риск от въздействието му. Един от тези методи е анкетният метод: Анкетният метод дава възможност за идентифициране както на рисковия фактор, така и на вредните здравни ефекти за експонираното население. 1. Методът идентифицира: а) границите и степента на дискомфорт при излагане на шум; б) основните източници на шум, оказващи неблагоприятно въздействие; в) времето от денонощието, в което тези източници оказват въздействие; г) продължителността на отрицателното шумово въздействие в отделните части на денонощието (в часове). 2. Организирането и планирането на анкетно проучване се съобразява с изискванията за: а) подбор и обем на изследвания контингент; б) създаване и съхраняване на базата данни; в) последваща обработка на данните от анкетните карти с подходящи статистически методи за оценка на вероятната връзка между шум и здраве. 3. Прилагането на метода позволява формулирането на подходящи мерки и разработването на профилактични програми за намаляване и предотвратяване на неблагоприятното въздействие на шума при източника на възникването му, по пътя на неговото разпространение и в мястото на шумовото въздействие. За оценка на шумовата експозиция и ответната реакция на населението са необходими данни, изясняващи: а) броя, възрастовия състав и здравното състояние на хората, подложени на шум; б) евентуалното шумово натоварване в производствена среда (ако има такова) с оглед оценка на общата шумова експозиция; в) тежестта, съобразена с граничните стойности на нивата на шума, времетраенето и период от денонощието (ден, вечер или нощ) на шумово въздействие; г) характеристиката на основния въздействащ шум (съгласно анкетната карта); д) индивидуалната оценка на шума от хората, подложени на неговото влияние. За получаването на статистически данни е необходима представителна извадка и използването на адекватна статистическа обработка. Информацията относно нивата на шум през времето на денонощието, за което са получени данни за смущаващо въздействие, се осигурява чрез измервания, съпътстващи провеждането на анкетното проучване. Анкетната карта освен посочените въпроси може да се допълва и с други специфични въпроси в зависимост от целта на изследването. Забележка. Посоченият анкетен метод за оценка на вредните ефекти върху здравето, предизвикани от шума, е препоръчителен. За оценка на вредните ефекти от шума могат да се използват и други методи, намиращи приложение в областта на епидемиологията на незаразните болести.
Анкетна карта за оценка на въздействието на шума
|