lawchoice написа:С две думи - пътят е друг - чуваемост и експертиза при отстраняване на реалните проблеми както на съдебната власт, така и на адвокатурата.
Съгласен съм, но за да има чуваемост, трябва да има диалог, а такъв аз не виждам между съдебната система и адвокатурата. Има говорене през медиите, но това не е диалог, а насрещни монолози.
Аз тук мога да изложа няколко предложения, но веднага ще се намерят хора, които да се заядат с мен. Интересното е, че диалозите в този форум, дори и когато се стига до сериозни кавги, имат някакъв смисъл.
Например:
Преди 10-на години имаше сериозен спор между двама потребители (и двамата бяха съдии) по въпроса дали предявяването на частичен иск спира давността за цялото вземане. Вече има образувано тълкувателно дело 3/2016 г. на ОСГТК по въпроса.
Преди време поставих в една тема въпроса за привилегията на ипотекарен кредитор по ипотека, вписана след възбраната, като се позовах на едно конкретно решение на САС. Впоследствие този въпрос беше включен и разрешен с ТР по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК.
Примерите са много. Тъжното е, че начинът, по който се поставят въпросите, става чрез интернет, а не, както според мен е редно - на общ форум на представителите на различни юридически професии и заинтересовани лица, където въпросите да се обсъждат спокойно и разумно и да се търсят прагматични решения.
Например онзи ден от МП ми препратиха въпросник на E&Y по въпроси за производството по несъстоятелност. Този въпрос е важен и от политическа гледна точка, тъй като приемането на България в ERM II и банковия съюз е свързано с решаване на проблемите в производството по несъстоятелност. Всяка година изпращам мнение и до Световната банка по проекта Doing Business, който се чете и от ЕК. Но реално никога никой от съдебната система не ме е питал с какви проблеми съм се сблъсквал и какви решения предлагам. Изглежда се счита, че проблеми не съществуват или че те ще се разрешат от само себе си.
Затова според мен поставянето на проблемите има смисъл, тъй като това е първата крачка към намирането на решения.
Наблюдавам този форум от 11 години и според мен след множество кавги, скандали и ненамеси на модераторите в този форум останаха много малко юристи, а множеството са неюристи, които задават въпроси и на които рядко някой дава смислени отговори. За съжаление юристите носят същото ниво на морал, култура и възпитание, каквото носят повечето хора в нашето общество. При липса на морал и вътрешни задръжки дори и най-съвършеният закон не може да помогне.
lawchoice написа:Коментарът по отношение на въпросната кулинарна рецепта не може да бъде приравнен на конструктивна критика към дейността на съдебната власт. Дори и от въпросната снимка е видно, че рецептата за приготвяне на ориз с шафран не е част от съдържанието на съдебния акт. Ясно е, че за чуваемост, в подобни хипотези, дори не може да се говори. Те илюстрират единствено и само заяждане, от което никой не ще намери реална полза.
Може и да е заяждане, не знам...нямам отношение към конкретния правен спор и от тази гледна точка не мисля, че е заяждане с конкретния съдия /видях само, че е от ОС Пазарджик/. Не съм правил и коментари във ФБ, от където е линкът, а коментарите са на други колеги. Но такъв тип коментари са ежедневие и се учудвам, че не знаеш. Негодуванието от качеството на правораздаването е масово сред адвокатите и клиентите - къде основателно, къде не. Такова негодувание има и от адвокатските услуги от страна на клиентите. Убеден съм, че такива коментари има и сред съдийската общност по повод на адвокатите. Убеден съм, че съдиите са се начели на какви ли не глупости от страна на адвокатите. И аз съм чел множество такива преди, когато адвокати са жалели моите действия. Виждал съм правната действителност в България от множество гледни точки, затова мога да дам що-годе обективно мнение.
В съдебна зала нееднократно съм бил прекъсван и унижаван от съдиите, независимо че по закон на адвоката се дължи уважение като на съдия. По закон мога да правя всякакви доказателствени искания и съдът е длъжен да ме изслуша първо, преди да се произнесе по основателността. Онзи ден бях грубо прекъснат нееднократно от председателя на състава в СГС и се наложи да помоля да ми бъде дадена възможност да изложа доказателствените си искания - каквото право законът ми позволява, а и правото на защита го повелява. Но не мисля, че трябва да се моля на съда да ми разрешава да упражнявам процесуалните си права, още повече, че изобщо не става въпрос за злоупотреба с право, а си беше най-обикновено искане за експертиза.
Не знам как ще става диалог и ще има чуваемост при такъв тип взаимоотношения.