начало
Общината е осъдена да плати над 30 000 лева на адвокатка – счупила си крака до Съдебната палата Общината е осъдена да плати над 30 000 лева на адвокатка – счупила си крака до Съдебната палата

Съдебната реформа продължава

Дискусии на тема съдебната власт в България


Съдебната реформа продължава

Мнениеот kostadin.iordanov » 21 Апр 2007, 10:42

в. Сега написа: Съдебният закон влезе със спорове в парламента
20.04.2007

... Все пак правната комисия в НС прие на първо четене проекта на Министерски съвет с 13 гласа "за" и един "против" - на Елиана Масева от ДСБ. Депутатите юристи и магистратите, които присъстваха на заседанието, обаче не се обединиха по нито един спорен въпрос. ...

"Този законопроект няма да отговори на обществените очаквания, като няма да направи сериозна реформа, така че съдебната система да стане по-ефективна", заяви Елиана Масева от ДСБ. Според нея ВСС остава орган с неясни функции...

Законопроектът задълбочава смесването на задълженията и контролните функции на ВСС, правосъдното министерство и инспектората, смята Елиана Масева. Според нея определянето на бюджета на съдебната власт от министъра на правосъдието е изключително мощно въздействие от изпълнителната власт. В проекта отново не е конкретизирана отговорната институция за изграждането на единна информационна система на съдебната власт...

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2620&sectionid=2&id=0000202


Явно обаче в Парламента все още не се питат къде е Върховният съдебен орган, който носи отговорността за осъществяването на съдебната власт в държавата и съответно може да разгледа, да приеме или да отхвърли предлагания от законодателството нормативен акт. Формално, законодателството продължава да третира съдебната система като власт, въпреки че такъв Върховен съдебен авторитет в България липсва. И в Парламента явно продължават да си представят разделението на властите, като разделение единствено на функции, така че властта всъщност да си бъде концентрирана у политическия орган, който да урежда със задължителна сила работата на Съда, като на всичкото отгоре наричат това съдебна независимост.

Изглежда и извън Парламента интересите са в такава посока:
JoePayne написа:Да не мислиш че в нашта съдиийска общност са наясно какво се търси. Нали ги учат да прилагат законите и да осъществяват правораздаването...

Според анкета, разгласена от националния съюз на юристконсултите, над 90% юристи подкрепят създаването не на един, а на още един Върховен съд - търговски. За да се създаде били нужни няколко законодателни промени...

http://forum.all.bg/showthreaded.php/Cat/0/Number/1376145/page/18/vc/1


Според Вас, съдебна ли е функцията на Съд, който носи отговорност за правораздаване и съответното прилагане на волята на политическите представители, вместо за осъществяване на съдебна справедливост?

Какво очаквате и във връзка с предпазната клауза по 'Правосъдие и вътрешен ред'?
Последна промяна kostadin.iordanov на 08 Апр 2009, 09:48, променена общо 1 път
kostadin.iordanov
Потребител
 
Мнения: 646
Регистриран на: 20 Яну 2007, 14:59

и т.н..

Мнениеот kostadin.iordanov » 27 Апр 2007, 19:56

В Пловдив започна дискусия за проекта на новия Закон за съдебната власт

http://www.focus-news.net/?id=n692880
27 април 2007

Пловдив. В дискусията участват народни представители, членове на правната комисия в парламента, магистрати от Пловдивския апелативен съд и прокурори, предаде репортер на Агенция "Фокус".
Обсъждат се теми, които засягат съдебната реформа, правомощията на Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието, статутът на инспектората към Висшия съдебен съвет, управлението на имущество в съдебната власт и дисциплинарната отговорност на магистратите. В срещата участват депутатите, членове на правната комисия в народното събрание с председател Янаки Стоилов, както и Радка Петрова – председател на Пловдивския апелативен съд.
“Приемането на Закона за съдебната власт е много важна част от съдебната реформа, която продължи много дълго време и много мъчително. Имаше случаи, в които се правеше една крачка, а със следващите изменения се връщаше пак изходното положение, т. е. нямаше стратегия и може би воля да се направи един толкова важен закон и да се вгради в правната реформа. Надявам се най-после да се избистри стратегията за правната реформа, защото за нас е много важно да приемем стандартите на ЕС, да приемем техния начин на регламентиране на обществените отношения и добрите европейски практики”, каза Радка Петрова.
“Такъв род обсъждания потвърждават, че днес едва ли има проблеми във взаимодействията между законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Защото от всички тези държавни органи зависи ефективната защита на гражданите и решителното противодействие срещу организираната престъпност и корупцията”, коментира Янаки Стоилов.
kostadin.iordanov
Потребител
 
Мнения: 646
Регистриран на: 20 Яну 2007, 14:59

...

Мнениеот kostadin.iordanov » 30 Май 2007, 21:51

Можете ли да си представите какво би се случило при задействане на предпазната клауза по правосъдие и вътрешен ред? Например - чуждестранните контрагенти в България отказват да признават българските присъди и започват да търсят правосъдие отвъд България? Това съответно повлича и българските физически и юридически лица? Правосъдието отвъд България не е на български, или нещо се бъркам

Николай Свинаров: Ако България не отговаря на изискванията на ЕС, по-добре да има предпазна клауза

30 май 2007 | 16:58 | Агенция "Фокус"

София. На предпазните клаузи не трябва да гледаме като на опасност. Те са един реален механизъм за помощ. Това каза пред Агенция “Фокус” председателят на Комисията по вътрешен ред и сигурност към парламента Николай Свинаров (НДСВ) във връзка с информацията, че могат да бъдат задействани предпазни клаузи в България и Румъния, ако не бъдат ускорени реформите. “Мисля, че страхът от предпазните клаузи, е останал в народопсихологията. Първо беше, че никога няма да влезем в Европейския съюз, после, че това няма да стане на 1 януари 2007 година, сега се плашим с предпазни клаузи. Това не е предпазна клауза за Европейския съюз, а за България”, посочи Свинаров. Той бе категоричен, че не се плаши от предпазни клаузи и, че ако България не отговаря на изискванията, които ЕС е поставил, е по-добре да има такава предпазна клауза, отколкото да няма. “Още е рано за конкретика, известно е, че преди края на следващия месец няма да има яснота по този въпрос”, подчерта Свинаров.
Според него има много неща, които трябва да се направят за ускоряване на реформите и тези неща са ясни както на професионалистите, така и на политиците, които се занимават със съответните ресори. “Има противопоставяне и противоречие, както в рамките на ЕС, така е между отделните европейски държави, така че не винаги е лесно да се избере правилният подход и най-вярното решение”, категоричен бе още депутатът от НДСВ.


http://www.focus-news.net/?id=n714079


След няколко конституционни поправки в Конституцията на република България все още не пише кой осъществява правосъдието!
kostadin.iordanov
Потребител
 
Мнения: 646
Регистриран на: 20 Яну 2007, 14:59

Мнениеот hebigatsu » 15 Юни 2007, 16:13

8) Резултат от дискусията в Пловдив.
За тези, които нямат търпение да четат протокола по надолу, нека го изтеглят от тук http://www.vss.justice.bg/bg/doklad/diskusia-zsv.zip
а за по-търпеливите следва:
".........
П Р О Т О К О Л


Днес, 27 април 2007 година, в първа зала на Пловдивски апелативен съд, се проведе среща на магистрати от района на Апелативен съд – Пловдив с група представители на Правната комисия на Четиридесетото народно събрание по повод обсъждане на Проекта на Закона за съдебната власт.


Срещата бе открита от Председателя на Апелативен съд – Пловдив – Радка Петрова:

Добър ден на всички!
Аз искам да кажа най-напред добре дошли на колегите от Правната комисия към Парламента. Искам да благодаря на цялата Правна комисия и най-вече на господин Янаки Стоилов, за това, че те дойдоха тук в Пловдив, за да обсъждат Проекта за Закона за съдебната власт с магистратите от района на Пловдивския апелативен съд. Смятам, че това е един комплимент за всички магистрати от района на Пловдивския апелативен съд, който те, разбира се, заслужават със своята висока правна квалификация и се надявам, че ще бъдем полезни на колегите от Парламента.
Бих искала да поканя колегите от Правната комисия тук горе на тази маса. Смятам, че равнопоставеността на диалога няма да се наруши, макар че те ще бъдат на един метър по-високо от магистратите, защото от друга страна пък те дойдоха на крака тук в Пловдив, за да обсъждаме съвместно Проекта за Закона за съдебната власт.
Заповядайте!
Господин Стоилов ще каже каква е целта на днешната среща и ще представи останалите си колеги.
Пропуснах само да кажа, че тук е госпожа Караиванова, която е Зам. министър и представител на Министерство на правосъдието, което пък от своя страна е вносител на Проекта на ЗСВ, така че и нейното присъствие тук е необходимо.

Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Благодаря Ви, госпожо Петрова. Само в началото ще стана. Мисля, че по-нататък можем да водим разговора по-свободно.
Целта на днешното заседание, което провеждаме тук е да чуем Ваши мнения, предложения към Законопроекта на ЗСВ.
Ние вече водихме дискусия в самата комисия. В това заседание имаха възможност да участват представители на ръководствата на Върховния касационен съд, на Главна прокуратура, на Националната следствена служба, на Съюза на юристите и днес имаме възможност да изслушаме становищата на магистрати от апелативно, окръжно и районно ниво от различните клонове на съдебната власт. Смятам, че Пловдивският апелативен район, като един от най-големите и смятан за един от най-авторитетните, може да ни даде добра ориентация за съществуващите мнения по отношение на законопроекта.
Разбира се, в крайна сметка, ние трябва да намерим разрешенията на откритите въпроси, но смятам, че това по-добре може да стане, когато самите адресати на устройствения закон за съдебната власт ни ориентират в проблемите, в това, което очакват и това, което смятат, че трябва да намери определено разрешение. Смятам, че всички ние сме заинтересовани да създадем такива условия за дейност на съдебната власт, които да гарантират нейната независимост, да я направят по-прозрачна и по-отговорна, да има правосъдие, което в почти всички случаи да следва закона, да бъде според убеждението на магистратите и да раздава правосъдие на тези, които са се обърнали към съдебната власт.
Днес тук в заседанието ще участват и г-н Валентин Миленков - Зам. председател на Комисията по правни въпроси, госпожа Елеонора Николова, госпожа Мая Манолова, и мисля, че след малко ще се присъединят още трима колеги – Надка Балева, Надя Антонова и Юлияна Масива.
Сега можем да започнем дискусията. Аз искам само в началото да маркирам тези въпроси, които бяха предмет на по-голямо внимание в комисията и в дискусията при първото четене на законопроекта в пленарна зала. Те се отнасят към:
ВСС, вкл. и неговият статут – дали той да се превърне в постоянен орган или да действа по начина, който сега познавате, дали да се предвиди хората, които участват във ВСС да се занимават само с дейности по управлението на съдебната власт, без да осъществяват функции в областта на правосъдието. Това са едни от най-дискусионните въпроси, които трябва да намерят своето решение.
Също така друг проблем е по нов начин установения Инспекторат, с оглед последните промени в Конституцията и уточняване на неговите правомощия и взаимодействието с ВСС, проблемът за правата и задълженията на магистратите, за обхвата и условията на тълкувателната дейност, която извършват Върховните съдилища, за процедурата на дисциплинарната отговорност, за изграждането на информационна система, която да обхваща всички органи на съдебната власт, за управлението на имуществото на съдебната власт.
Вероятно има и други въпроси, които конкретно ви интересуват и предлагам по тези и други проблеми, които смятате за важни или налагащи корекции в законопроекта, да изразите вашите становища, така че ние сме на ваше разположение, за да чуем вашите мнения, бележки и ако се налага в края на дискусията по някои от тези въпроси да вземем отношение.
Благодаря ви.

Г-жа РАДКА ПЕТРОВА:
Колеги, ще започнем с Вашите становища.

СТЕФАН САРЪНЕДЕЛЧЕВ – Зам. председател на Старозагорски окръжен съд, председател на Търговско отделение:
Разбирам, че вниманието е насочено по тези въпросите, за които говори г-н Стоилов. Аз няма да се спирам на тях, а на два други по-маловажни въпроса.
Първият ми въпрос е във връзка с чл. 115 и следващите от Раздел ІV на Проекта на ЗСВ, свързани с окръжните съдилища. Няма да се спирам на разпоредбите относно апелативните и районните съдилища, тъй като съм съдия в окръжен съд.
Интересно ми е защо се изостави досегашната регламентация, на досегашния закон, а се възприема една много по-окастрена регламентация в проекта на ЗСВ. Въобще не намирам за необходимо да се окастри тази регламентация, която съществуваше до момента. В същото време има недостатък още в първата алинея на чл. 115, която посочва кои дела се разглеждат като първа инстанция – “..........граждански и наказателни дела, определени със закон.” Не знам защо се върви по една традиция от 1947 г. и винаги се мисли, че делата са само тези два вида - граждански и наказателни. Не знам защо, след като делата са само граждански и наказателни, как стана така че се създадоха административни съдилища, които разглеждат административни дела. Има и административни, и търговски дела, и ще продължава да ги има, цял свят не ги отрича, а Министерството страда от този консерватизъм. Така че, ми се струва, този въпрос се избягва и моето предложение е да си остане досегашната регламентация по отношение разглежданите дела от окръжен съд. Ако пък се приеме, че е необходимо да бъде окастрена регламентацията, в първата разпоредба на чл. 115 да се посочи “и търговски дела”.
Другият въпрос, който искам да поставя е по отношение на ранговете. Уредбата от 1994 г., която ги регламентираше, беше много по-добра. Защо се премина към нещо много по-семпло – три ранга – районен, окръжен и апелативен съдия. Да има още един – председател на отделение във ВКС и ВАС. По старата уредба имаше районен съдия, зам. председател на районен съд, председател на районен съд, окръжен съдия, зам. председател на окръжен съд и председател на окръжен съд, т. е. има много повече стимули за колегите, които работят да придобият един или друг ранг. Работи съдията 20 години в районен съд и получава ранг член на ВКС. Губи се стимула. Ставаме член съдии на ВКС, а после какви ще ставаме? Може да не бъде чак толкова подробна уредбата, но е важно да има все пак повече възможности и стимул, за да може ВСС да изисква. Има колеги не навършили 40 г., моите уважения към тях, получават ранг член съдия на ВКС и ВАС и за тях няма стимул след това да работят. Благодаря за вниманието.

Междувременно дойде и депутатът Павел Шопов.

Г-жа РАДКА ПЕТРОВА:
Колеги, трябва да ви предупредя, че изказванията ви следва да се ограничат в рамките от 3 до 5 минути, ако са по конкретни въпроси, а ако някой иска да вземе становище по фундаментални въпроси, може и до десет минути. Смятам, че това е напълно достатъчно време да кажете всичко.

РУМЕН БОЕВ – Зам. апелативен прокурор – Пловдив:
Аз съм представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив днес. Колеги, искам да изкажа общото задоволство от страна на всички колеги от прокуратурата, че с този закон се създават възможности за ускоряване на нашата дейност по отношение движението на кадрите в съдебната система, което, както всички се убедихме с въвеждането на конкурсите доста се забави кадровото запълване на нашите звена.
Това, по което искам конкретно да взема становище, е на първо място във връзка с проблема и отношението на прокуратурата за това ще се създават ли или не административни прокуратури. Считам, че чл. 126 от Конституцията е категоричен и доколкото се създадоха административни съдилища задължително и конституционносъобразно е да има административни прокуратури. В тази насока има един не малък ресурс в самите прокуратури. Дори само да погледнете кадровото обезпечаване на колегите, които се занимават с военно правораздаване, ще видите, че там резервите са много.

Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Моля закъснелите да заемат местата си тук горе.

Г-н РУМЕН БОЕВ:
В момента кръгът на работата, която вършат военните магистрати е стеснен и в този смисъл считам, че резервът е налице. Една скоба – мисля, че законодателят е длъжен да уточни правомощията на военната магистратура и по-специално какво могат да вършат те и дали въобще, като разсъждаваме в тази посока, не се нарушава законът.
Що се отнася до един друг въпрос, който искам да повдигна, е досежно управлението на имуществото – какво то включва и какво представлява би било добре да се запише в закона. Това го обсъдихме и с господин Димов след като излезе и решението на Конституционния съд в тази насока. Ние подкрепяме това решение За имущество трябва да се считам само имотите, защото в противен случай става въпрос за намеса в работата на една независима власт.
Що се отнася до конкурсите – трябва да се определят въобще механизмите, за да се ограничи субективизма. В тази насока искам още нещо да кажа. Добре е да работи Комисията по предложенията към ВСС, но на практика този орган се превръща в постоянно действащ орган. Това не може да се върши в ден сряда. В тази насока трябва да се мисли. Струва ми се, че така доста се ограничават преките правомощия на административните ръководители и техните правомощия по кадровото израстване. Считам, че административният ръководител трябва да е отговорен във всички моменти. Когато той е отговорен за хората от неговия колектив, трябва да е отговорен и за кадровите промени и трябва да му се дадат малко повече правомощия.
Имам и едно конкретно предложение - в чл. 329 да се създаде ал. 3 за неплатените отпуски. Без да претендирам за прецизност, текстът трябва да гласи: “По време на неплатения си отпуск съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията не могат да упражняват дейност или да заемат длъжностите ............., освен изрично разрешените.” Имам предвид, че той или ще бъде магистрат, или ще се занимава с политика, с търтовска, с фирмена дейност и т. н., защото иначе се случва така, че може да е 8 години в неплатен отпуск и в същото време не деполитизиран като работи като депутат, министър и т. н. Какъв е? Той е представител на някоя политическа партия. Или е деполитизиран магистрат или извършва някаква дейност – политическа, икономическа и т. н. Нямам предвид, разбира се, 30-дневния неплатен годишен отпуск, който се зачита и за трудов стаж.
....." продължава :wink:
обективната истина е тази,........ която може да се докаже в съдебната зала :) :) :)
hebigatsu
Активен потребител
 
Мнения: 1008
Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42

Мнениеот hebigatsu » 15 Юни 2007, 16:16

8) Продължение на протокола "...
Г-жа РАДКА ПЕТРОВА:
Господин Боев, извинете, тъй като аз не съм правила справка, а Вие сигурно сте правил, какъв е процентът от делата по новия АПК, които изискват задължително участие на прокурора?

Г-н РУМЕН БОЕВ:
Не съм правил точна справка, но непрекъснато нарастват ангажиментите на прокурора в тази насока. Има вътрешна заповед за ангажиране на прокурори от окръжните прокуратури за участие по определени дела, но в апелативна прокуратура нямаме административни дела.
Да довърша по последния въпрос – всеки, който желае, може да напусне и да си започне политическа дейност, а после може да си кандидатства пак.

Зам. министър АНА КАРАИВАНОВА:
Вие отричате възможността магистрат да стане министър или зам. министър или депутат?

Г-н РУМЕН БОЕВ:
Да стане, но като напусне. Напускаш и започваш политическа или каквато и да е друга дейност.

ЕВДОКИЯ КЕМАЛОВА – съдия в Апелативен съд - Пловдив:
Искам да допълня колегата Боев, с оглед казаното от него. Той имаше предвид, при започване на някаква дейност от магистратите да напускат, както е при конституционните съдии. Всеки след като е избран за конституционен съдия се освобождава от длъжност. После, ако иска да се върне, да кандидатства отново.

СОТИР ЦАЦАРОВ – Председател на Окръжен съд – Пловдив:
Ще се спра на съвсем конкретна разпоредба – ал. 2 на чл. 52 от законопроекта, съгласно която “В своята дейност инспекторатът се подпомага от администрация.” Това е така, инспекторатът не може да работи сам. От чл. 61, ал. 2 и 3 обаче е видно, че “Проверка се възлага от главния инспектор и като се определят: обект на проверката, цели, задачи на проверката, нейния обхват, времетраене на проверката, срокът за изготвяне на акта за резултатите от проверката, проверяващия инспектор и поименния състав на проверяващия екип от администрацията и инспектората.” Инспекторатът се състои от главен инспектор и единадесет инспектори. Администрацията има само помощни функции и считам, че тази разпоредба е в състояние да компрометира и без това спорната идея за инспекторат, т. е. предложението ми е тук да се каже “помощния екип към инспектора”. Такива са разпоредбите на Албанския и Черногорския закон. Ако продължим нататък, в ал. 3 на чл. 61 се казва, че докладът – “констатации и препоръки” се връчва на административния ръководител на съответния орган на съдебната система. Ние не изхождаме от това, че проверяващият инспектор е нендобросъвестен. Напротив, ние изхождаме от това, че инспекторът е дошъл да проверява и да си си върши дейността по закон и си върши добросъвестно работата. Само че според мен, нормална процедура е, както е записано и в законите на цитираните балкански страни, инспекторът да направи проект за доклад с резултатите от проверката и да го изпрати на административния ръководител и на засегнатите съдии и прокурори и те да имат срок за възражение – 7-дневен или 14-дневен и тогава проектът, ведно с възраженията отиват при главния инспектор, който решава или да одобри проекта, или да приеме възраженията, или да ги отхвърли и т. н. Иначе какво – доклада ти идва да го спазваш. Повтарям, не изхождам от това, че инспекторът ще бъде недобросъвестен.
Другият въпрос, на който искам да се спра е чисто технически и се отнася за статута на съдиите по вписвания. Съдията по вписванията нито е съдия, нито е чиновник към Агенцията по вписвания. Целият персонал на службите по вписвания е подчинен на регионалния директор на Агенцията по вписвания. Съдията не е в състояние по закон дори да направи забележка на който и да е служител. От 01.07.2007 г., т. е. тази година, търговският регистър преминава към изпълнителната власт. Тогава се задава въпросът какво още прави съдията по вписванията в районния съд. Не е ли времето или мястото на съдията по вписванията да отиде в структурата на изпълнителната власт, т. е. в Агенцията по вписванията.

АНДРЕЙ АТАНАСОВ – Окръжен прокурор – Пловдив:
Ще бъда съвсем кратък по няколко въпроса.
На първо място, искам да се спра на чл. 173, ал. 2, в който се казва, че административните ръководители на съответните прокуратури ежегодно изготвят писмено становище за работата на дознателите в техния район. Досегашната разпореба гласи, че районните прокурори изготвят такива атестации. Аз съм задължил колегите от Окръжна и Районна прокуратура за всички забележки – положителни и отрицателни, да уведомяват ръководителите при тяхното атестиране. Явно колегите, изготвили проекта са имали предвид, че трябва да има един по-обширен поглед върху работата на дознателите. Трябва да се има предвид, че тази работа е както на окръжно, така и на районно ниво, т. е. ще има подбиране и тези атестации ще се правят от районните и окръжните прокуратури. Как може апелативният прокурор да има задължение да изготвя становища в тази връзка, като апелативна прокуратура не работи с досъдебното производство. На практика няма връзка. За да има евентуално поглед от страна на прокуратурата върху работата на дознателите, тя трябва да се осъществява от наблюдаващите прокурори. Считам, че е най-разумно да си остане текстът както си беше досега – районните прокурори да имат задължение да изготвят писмени становища.
Друг текст, за който много сме говорили е този на чл. 174, ал. 1, т. 6, съгласно който при изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение. Като се казва “предвидените от закона мерки” не е уточнено от кой закон. На времето като беше отменен НПК, на нас, грубо казано, ни се вързаха ръцете. Колегите знаят, че по делата за принудителните лечения сме стъпвали на този текст, вкл. сме спасявали живота на хората чрез отнемане на средства на престъплението. Считам, че когато се дава възможност и се задължава прокурорът да предотврати престъпление, такъв текст не може да има.
На трето място, искам да се спра на ранговете на следователите. Моите уважения кът тях. Техният труд е равен на този на съдията и прокурора, но считам, че на този етап можем да кажем, че работата им, особено в някои райони е много по-малко от тази на прокурора и съдията. Между колегите има настроения във връзка с техните възнаграждения. Това, което е предвидено в закона е, че се става следовател в окръжен следствен отдел след навършване на две години стаж. Ставайки следовател в ОСС той ще получава възнаграждение на съдия в окръжен съд или прокурор в окръжна прокуратура, който трябва да работи пет години, за да стане прокурор или сдъдия на това ниво.
На следващо място – това, което засегна и колегата Боев във връзка със заемането на свободните длъжности съгласно чл. 201 и следващите от законопроекта. В законопроекта се казва, че се назначават на по-горни длъжности, без да има пълна регламентация. Аз също считам, че е занижена ролята на административните ръководители и че те носят отговорнсто, вкл. и за назначаването на колегите си. Моите уважения на комисията, която е изнесена в София, но считам, че тя не може да се самосезира, а трябва да има предложение, да изслуша поне мнение на съответния административния ръководител.
Ще завърша с проблема с административните съдилища. В момента Пловдивският административен съд е ограничен с две зали. От 17 април започнаха заседанията на колегите от съда. В тях участват по двама от нашите прокурори, съответно по цял ден в тези заседания. Действително, съществува Заповед № 60 на Главния прокурор, която определя в кои случаи трябва да се явява прокурор в тези заседания и е казано в нея това да е в случаите, в които законът предвижда участието да е по преценка на прокурора. Тази заповед може да се тълкува от една гледна точка като администриране, но от друга гледна точка стои въпросът как конкретният прокурор да прецени кога и къде може да участва. Ние сме се уговорили с колегата Петров, Председателя на Пловдивския административен съд, да ни изпращат всички призовки по онези дела, по които се изисква преценка на прокурора за това дали да участва или не, от което пък излиза, че административният ръководител преценява къде да участва прокурор. Така е изразил обаче виждането си Главният прокурор. Но аз считам за нас, от практическа гледна точка, независимо от това дали ще има административна прокуратура или няма да има, трябва да бъдем обезпечени.

РУМЕН ПОПОВ – Зам. председател на Районен съд – Пловдив:
Искам да се спра на текста на чл. 105 от законопроекта, касаеща работата на съдиите от наказателно отделение на районните съдилища и по-конкретно участието на съдебните заседатели по делата. В ал. 2 – “Разпределението на съдебните заседатели по делата се извършва чрез жребий.” – предполагам, че става въпрос за системата на случайния избор. Това ще породи обаче много затруднения, тъй като в Пловдивски районен съд има 200 съдебни заседатели. Към момента обаче едва не повече от 80 – 100 от тях вземат участие в заседанията. Нашите решени дела от общ характер през 2006 г. бяха към 2500. От тях 2/3 бяха с участието на съдебни заседатели. По голяма част от тези 2/3 дела не се явяваха съдебните заседатели. Изключително неприятно е, когато са се явили всички участници в процеса да се чака съдебен заседател и той да не дойде. Проблеми като тези разкарвания са в основата на негативните мнения за съдебната власт. За този жребий, независимо дали е по системата на случайния избор, трябва да има специално назначен човек - отделна административна бройка, който да се занимава само с това. Проблем възниква и когато се образува дело срещу непълнолетен и по него участие трябва да вземат съдебни заседатели педагози. След определянето трябва да се призоват заседателите, дни преди насроченото съдебно заседание да им се напомни, защото когато се насрочват дела за следващия месец съдебният заседател може да забрави и да не дойде и това прави 15 разговора по телефона. В последния случай трябва съдията да определи резервен съдебен заседател, обаче няма такива.
Големият проблем се появява, когато делото се отлага вече в съдебната зала. На ден в нашия съд има по 10 заседания по наказателни дела. Средно в едно заседание се разглеждат по 3 дела, т. е. 30 дела на ден. При отлагане на делото в залата съдията трябва да се съобрази с колегата от другата зала и конкретно той с кои заседатели ще бъде в следващо свое заседание, за да не се дублират. Графикът обаче за всеки съдия е определен два месеца напред, което означава да се съобрази и с това обстоятелство съдията-докладчик.
Още по-голям е проблемът с бързите производства. Внасянето на дела по съкратената процедура изисква от нас оперативност и бързина, в което няма нищо лошо. В такива случаи ползваме пенсионерите, живеещи наблизо. Разпределянето на съдебните заседатели на принципа на случайния избор означава да се блокира работата ни.
Да не забравяме, че и прокуратурата внася дела за вземане на мерки за неотклонение. Тогава ще възникне същият проблем, когато бъдем изправени пред невъзможност да сформираме състав.
Моето мнение е, че би трябвало, ако не падне тази алинея, да се допълни текстът с разпоредба, даваща ни възможност в изключителни или други случаи да избягваме разпределението на съдебните заседатели по делата чрез жребий.

Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Ако не се разпределят чрез жребий, ще се въртят на практика едни и същи съдебни заседатели по делата.

Г-жа РАДКА ПЕТРОВА:
Въпросът е, че ще се отлагат делата, защото определените по жребия съдебни заседатели няма да се явяват и на практика няма да участват.

Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Може би трябва да се предвидят повече съдебни заседатели.

ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ: Председател на РС – Пловдив:
Трябва да се има предвид и принципа на несменяемост на съдебния състав в наказателния процес и при положение, че е даден ход на делото, то трябва да продължи с първоначално определените чрез жребия съдебни заседатели.

Г-жа ЕВДОКИЯ КЕМАЛОВА:
Предвиденият начин на разпределение на съдебните заседатели по делата чрез жребий за малките съдилища е напълно възможен, но в голям съд, като Пловдивския районен, напълно възможно е да се блокира работата на някой от съставите.

Г-жа РАДКА ПЕТРОВА:
Може би ще се избегне проблема, ако съдебните заседатели се определят в началото, преди започване на съдебното производство.

Г-н СТЕФАН САРЪНЕДЕЛЧЕВ:
Поставеният проблем от колегата за съдебните заседатели важи и за вещите лица, за чието разпределение със законопроекта също се въвежда случайния избор. В списъците ни има вещи лица само фигуранти. Аз считам, че за даденото дело трябва да се определи най-добрия специалист, а това може да го определи ръководителя на състава по съответното дело.

Г-н ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ:
Да допълня колегата Попов - след като се определят съдебните заседатели чрез жребий, трябва да проверяваме целия график на насрочените дела за един много дълъг период от време, за да се види дали точно определените заседатели не се дублират по някое дело, което е с даден ход в друг състав. Ще е наложително по този начин в информационен масив да е въведен целия график на заседанията.
Друго, което искам да кажа е, че чл. 12, ал. 2 на законопро-екта сочи, че съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат призовавани на военен сбор или учения, а после в чл. 330, ал. 1, т. 5 е предвиден отпуск при повикване на военноучебен сбор, което е противоречие.
Искам да се спра и на парадокса в службите по вписвания. Съдиите по вписвания са на подчинение на председателя на районните съдилища, но не и служителите. Когато служител не си свърши работата, не може съдията да търси отговорност от него, а съответно аз търся някаква отговорност от съдията. В този случай аз не мога да направя нищо, а служителят е този, който не си е свършил работата. Явно мястото на съдиите по вписвания не е в районен съд, още повече търговският регистър преминава към Агенцията по вписвания и няма да поставяме тези проблеми, които са доста.

......." продължава :wink:
обективната истина е тази,........ която може да се докаже в съдебната зала :) :) :)
hebigatsu
Активен потребител
 
Мнения: 1008
Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42

Мнениеот hebigatsu » 15 Юни 2007, 16:19

8) Продължение на протокола "...
ДОЧКА ВЪРБЕВА – съдия в Пловдивски апелативен съд:
Искам да привлека вниманието на един принципен въпрос. Чл. 19 сочи статута на Висшия съдебен съвет. Съгласно ал. 1 ВСС е орган на съдебната власт, който осигурява нейната независимост, определя състава и организацията на работата на съдебната власт и осъществява ръководство и контрол върху нейната дейност. Ал. 2 казва, че ВСС е юридическо лице със седалище София, а ал. 3, че има кръгъл печат с изображение на герба на РБ и с изписани думите “Република България. Висш съдебен съвет”. Аз лично не видях кой представлява ВСС, а въпросът е много сериозен. Известно ми е, че ще се каже, че Министърът на правосъдието председателства заседанията на ВСС. Считам, че въпросът за представителството на ВСС трябва да получи отговор в ЗСВ, тъй като той олицетворява съдебната власт. Не е достатъчно да имаме декларативни норми, както в Конституцията, така и в законите, а трябва да има такива, с които се работи и да има ясни и конкретни механизми.
Ще помоля отново да се обсъдят спорните въпроси за правомощията на инспектората към ВСС. Споделям мнението на колегата Цацаров, че правомощията на инспектората трябва да бъдат много стриктно и ясно формулирани и не подлежащи на тълкуване, тъй като е налице възможността инспекторатът да опорочи идеята за създаването си. Разбира се, от съществено значение е кои актове могат да бъдат проверявани. Дори най-добрият закон трябва да има механизъм за действие, за да бъде прилаган. В чл. 58, ал. 1, т. 3 се казва, че Инспекторатът към ВСС анализира и обобщава свършените дела и актовете на съдиите, прокурорите и следователите. Кои актове може да инспектира? Къде отиде вътрешното ни убеждение? Не е допустима толкова широка формулировка. Така се разбира, че става въпрос за всички актове. Малко са надценени функциите на този инспекторат. Искам да посоча, че според тази редакция и актовете на ВКС и ВАС подлежат на проверка. Ако идеята е да се имат предвид, че влезлите в сила актове подлежат на анализ, оценка и пр. е чудесно, но нека бъде конкретизирано.



Г-жа РАДКА ПЕТРОВА:
От редакцията на текста може да се направи извода, че подлежат на проверка всички актове – присъди, решения, определения и в зависимост от случая – понякога влезлите, понякога предстоящите.

Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ: Кой текст точно беше това?

Г-жа РАДКА ПЕТРОВА:
Чл. 58, ал. 1, т. 3 от законопроекта.
Аз ще си позволя само да кажа нещо във връзка с изказването на госпожа Върбева, че това, което казва за представителството, то наистина е абсурдно - юридическо лице да няма представител. ВСС се явява един фантом. Това е абсурдно, забелязано е много отдавна от Европейската комисия. Много отдавна са давани препоръки. Тези препоръки не са били изпълнявани, след което от ЕК започнаха конкретно да ни обясняват как можем да си изберем председател, като напр. го направим с избор от членовете на ВСС с мнозинство 2/3, най-различни варианти.
Действително сега реалният председател е Министърът на правосъдието, защото той прави дневния ред на заседанията на ВСС и казва кое да влезе и кое да не влезе. Няма право на глас, но взема становище по въпросите, по които ВСС взема решения и така влияе върху вота.

Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Само, ако може, по този въпрос на госпожа Върбева да кажа, че аз не виждам никакъв проблем в редакцията на т. 3 на чл. 58, ал. 1 от законопроекта, където се казва, че инспекторатът анализира и обобщава свършените дела и актовете на съдиите, т. е. след като всичко това е приключило. Има ли нещо неясно? Глаголът се отнася и към съществителните.

Г-жа РАДКА ПЕТРОВА: Един момент - свършените може да не са влезли в сила. Те са приключени.

Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ: А, в този смисъл.

Г-жа АНА КАРАИВАНОВА:
Ако се правят такива безобразия като на магистратите в Горно оряховския, Девинския и току-що открития Гълъбовски съд, аз мисля, че в интерес на цялото общество е да се провери как един съдия пише за няколко часа определение от 60 страници. Изключенията не могат да бъдат правило.

ЮЛИЯНА МАСЕВА – член на Правната комисия на НС:
Диалогът е добра форма на общуване.
Специално по този текст - аз и вчера в изказването си в Парламента го отбелязах, защото той е нещо, което ни притеснява много. Значи, какво излиза? Инспекторатът беше създаден като орган, който трябва да упражнява съответни функции, но да не анализира същината на решенията на актовете. А дали е израз „анализира”? Да анализира актовете значи може да направи извод за качеството на акта. Това може да се отнесе по-нататък при формирането на извод за качеството на съдията, на прокурора. Считам, че това е недопустимо. При нас действа друг механизъм, в съдебната власт имам предвид, друг механизъм за контрол, а не анализа на същината на актовете - дали е законосъобразно, дали е правилно, дали е обосновано, дали е справедливо. Според мен това е забранена територия за инспектора. Това е работа на магистратурата. И понеже в един от текстовете за промяна на Конституцията имаше като идея инспекторатът да проверява и решенията, но това отпадна, считам за категорично, че в закона трябва да се изчисти възможността за подобна ревизия на актовете на магистратите.

Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може би тази част от дискусията е важна. Аз не смятам, че възможността на един човек отстрани да може да анализира съдебната практика, с нещо може пряко да засегне хода на делото, защото вижте т. 3 е свързана с т. 4. При този анализ, ако се констатира неправилна или противоречива съдебна практика. Значи, ако в рамките на един съд, горе-долу при еднакви фактически обстоятелства, две дела се решават по противоположен начин, нима това нещо не трябва да бъде предмет на някакво внимание и този въпрос да се постави от инспектората по-нататък пред ВСС, защото тя т. 4 е продължение на т. 3. Да се оспорва анализа на това нещо, според мен не в интерес на тези магистрати, които действат с подбуди, които водят до прилагане на закона от други, които често решават според страните едно дело.

Г-жа ДОЧКА ВЪРБЕВА:
Българинът се съди до безкрай. Това, което е загубено във Върховен съд, отива в Страсбург. В съзнанието на обществото този инспекторат ще е една следваща инстанция. Аз считам, че правомощията на инспектората не трябва да подлежат на тълкуване, а да бъдат стриктно и лимитативно изброени. При граматическо тълкуване на разпоредбата се разбира всички актове и ние не можем да кажем на инспекторите в кои случаи могат да извършват проверки. Вие правите едно систематично тълкуване. Двете точки, свързани една с друга, напълно обосновават добра аналогия. Но в тази връзка виждате нещата Вие.

Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Чл. 58, ал. 1, има т. 4.

Г-жа ДОЧКА ВЪРБЕВА:
Разбира се, но коя е гаранцията, че ще се тълкува така?

Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Съгласен съм, че понякога инспекторът може да злоупотреби, защото няма човек, който по някой път да не го направи, т. е. законът не може да предотврати напълно злоупотребата било от магистрат, било от инспектор. Но има една съществена разлика - че становището на инспектора, в крайна сметка, никога не е решаващо. Той може да даде становище-предложение, но не може да реши това, което може да реши съдията.

Г-жа ДОЧКА ВЪРБЕВА:
Кому да даде предложение? На съдията ли?

Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Не на съдията, той си има на кого да дава предложения.

Г-жа ДОЧКА ВЪРБЕВА:
Кой преценява, че е неправилна една позиция? Има горна инстанция, която казва кога един акт е неправилен. Инспекторът ли да каже кои актове са неправилни? Само може да констатира противоречие, може да костатира неправилна организация или администриране на делата, за което няма спор, но не и да казва кои актове са неправилни и какви актове трябва да се постановяват. Това се преценява от горната инстанция.

Г-н ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ:
Чл. 41, ал. 1 от законопроекта сочи в кои случаи се провежда атестиране и съгласно т. 1 е при придобиване статут на несменяемост, съгласно т. 2 – при повишаване в ранг или в длъжност, съгласно т. 3 – на всеки 5 години от последното атестиране до навършване на 60-годишна възраст /периодично атестиране/ и т. 4 – при назначаване на административен ръководител. Ал. 2 на текста е интересна – “При преместване на съдия, прокурор и следовател на същата длъжност в района на един и същ окръжен съд атестиране не се провежда.”, значи при изчерпателно изброени случаи, в които се извършва атестиране, в последствие се прави едно изключение, което уточнява, че като се мести от района на един окръжен съд в района на друг окръжен съд, напр. от района на Окръжен съд – Пловдив в района на Окръжен съд – Габрово, трябва да се извърши атестиране. Създава се неяснота в текста за това да правят ли или не административните ръководители атестиране. Може би трябва или допълнителна точка да бъде заложена, или ал. 2 просто да отпадне. Няма логика в единия случай да се атестира, а в друг да не се атестира.

Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Фактически има разлика, защото има районни съдилища с много по-голям интерес, където съдията, примерно, е получил чрез конкурс едно място и после иска да отиде в друг район. Може би ще трябва да се запише, че трябва да се яви на конкурс и в този случай.

Г-н ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ:
По новия закон навсякъде има конкурси, така че при преназначаване не виждам каква е разликата.
По въпроса за инспектората – Ако едно дело е минало през три инстанции ми се струва нелогично инспектор да проверява правилността на решението по него. Ако не е минало през трите инстанции, значи не е обжалвано и страните са били доволни от него. Какво ще се проверява в този случай? 50 % от страните по гражданските дела са винаги недоволни. В тази връзка, ние, административните ръководители, сме се превърнали като част от инспектората. При нас непрекъснато идват жалби на граждани. Така е устроен българинът. Този инспекторат ще бъде затрупан от жалби.
....." продължава :wink:
обективната истина е тази,........ която може да се докаже в съдебната зала :) :) :)
hebigatsu
Активен потребител
 
Мнения: 1008
Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42

Мнениеот hebigatsu » 15 Юни 2007, 16:23

8) Продължение на протокола "...
Г-н СОТИР ЦАЦАРОВ:
Законопроектът съдържа разпоредби уреждащи дейността на инспекторат към ВСС /чл. 58/ и на инспекторат към Министъра на правосъдието /чл. 69/. В първите точки и на двете първи алинеи на двата текста се предвижда проверка на организацията на администрацията и административната дейност, както от инспектората към ВСС, така и от този към Министерство на правосъдието. От текстовете на законопроекта следва, че не работата на магистрата се проверява, а на административния ръководител, начина по който той организира работата си. Законът обаче, не предвижда никакви разпоредби за координация на дейността на тези два инспектората. Следователно, по една жалба, съвсем теоритично, Инспекторатът към ВСС може да ме предложи за наказание, а Инспекторатът към Министерство на правосъдието да ми каже, че съм си организирал отлично работата. Така че, според мен, тази теоретична ситуация е напълно възможна.

Г-жа РАДКА ПЕТРОВА:
Все пак е утеха за магистрата да му се каже, че работи добре.

Г-н СОТИР ЦАЦАРОВ:
Утехата за магистрата, според мен, е по-добра, когато Инспекторатът към ВСС му каже, че работи добре.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА – член на Правната комисия:
Колега, аз съм взела предвид това припокриване на правомощия и го третирахме в правната комисия още при обсъждането на законопроекта между първо и второ четене. Предлагам то да отпадне в правомощията на Инспектората към МП, тъй като логиката е той да проверява държавните съдебни изпълнители и нотариусите.

Г-н СОТИР ЦАЦАРОВ:
И като прибавите и ревизионните комисии към апелативните съдилища.

Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Трябва да ви утешим, защото имаме един малък успех. Вие може би трябва да ме насочите към решението. В случая Инспекторатът към Министъра на правосъдието трябва да проверява само дейността на съдебната администрация по организирането й, а не магистратите, а инспекторатът проверява доколкото магистратът участва в организирането и това трябва да ни кажете дали практически трябва да бъде разграничавано.

Г-н СОТИР ЦАЦАРОВ:
Тя съдебната администрация се проверява реално от Председателя.

Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Говорим за административното ръководство на съда.


Г-н СОТИР ЦАЦАРОВ:
То може да бъде проверено как организира работата си и от двата инспектората. Поне трябва да има някаква разпоредба, която предвижда някакви координации между двата инспектората.

Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Въпросът ми беше има ли нужда да се разграничи проверката в/у съдебната администрация, т. е. в/у служителите, които се занимават с организацията и проверка от страна на вече този конституционен инспекторат в/у магистратите, доколкото те имат отношение към организацията на работата.

Г-н СОТИР ЦАЦАРОВ:
Моето мнение е, че трябва да останат само функциите на Инспектората към ВСС.

Г-жа РАДКА ПЕТРОВА:
Припокриват се функциите, категорично.

ЮЛИЯН РУСEНОВ - Зам. председател на Пловдивски апелативен съд:
Уважаеми колеги, искам да се обърна към нашите уважаеми гости депутати. Наистина е чудесно, че те ни уважиха с присъствието си, за да заимстват нашето мнение, но всичко, което казваме до тук като че ли е нещо дребно.
Аз искам малко да вдъхна кураж на уважаемите членове на Правната комисия, които са сега срещу нас и да им препоръчам, когато те обсъждат проблемите на ЗСВ м/у І и ІІ четене, по смело, да обсъждат глобално закона, защото знаете ли какво става. –
Няколко промени на Конституцията се правят, между променините ще променяме ЗСВ и тогава вече Конституцията ни пречи. Когато дойде време да променяме Конституцията, правим някакви промени, които после ни създават усложнения. И когато сега стои въпросът за ЗСВ, по-смело, с риск да влезете в историята. Какво може да се направи така, че Законът и Конституцията да се променят глобално. Сега например се създава новият инспекторат. ВСС, според нашата конституционноправна уредба, е част от съдебната власт. В Конституцията са изброени най-различни органи, които са част от съдебната власт, макар че за прокуратурата и следствието е много спорно, че са част от тази власт. Нашата конституционна традиция, съгласно старата ни Конституция съдебната власт принадлежи на съдилищата по места. Никой не оспорва този факт, а като правим конституция набутваме към съдебната власт разни други органи. Цялото конституционна рамка трябва да се преосмисли.
Сега този инспекторат, който се създава, какво представлява? Значи, това е орган на законодателната власт за контрол на съдебната власт, но е в вкаран в рамката на съдебната власт, значи и той е съдебна власт.

МАЯ МАНОЛОВА – член на Правната комисия на НС:
Той е към Висшия съдебен съвет.

Г- н ЮЛИЯН РУСЕНОВ:
Не е към ВСС. По-скоро той ще проверява ВСС. В мониторинговите доклади се искаше да се създаде орган за контрол на съдебната власт. Създаде се орган lege artis за контрол на съдебната власт, нищо лошо, но защо в съдебната власт?
По въпроса за представителното, за което говори колежката. Налице е една система от органи, която няма свой председател или представител. Ако иска някой от чужбина да се обади на шефа на съдебната власт, няма на кого да се обади. Шефът на Парламента, ако иска да установи контакт със съдебната власт, няма към кого да се обърне. И вие си мълчите! Нашият конституционен модел се пука по шевовете, а съдебната система трябва да е ясно какво представлява, как е организирана и структурирана.
Иначе аз приветствам тази тенденция за засилена отговорност, разбира се, съчетана с много здрав статут, а при нас се злоупотребява. Имам предвид, че властта по управление не е съдебна, а съдебната власт е съдията, който решава делото.
Желая ви успех и повече кураж, да влезете в историята с нови конституционни идеи.

ОКРЪЖНИЯТ ПРОКУРОР НА ХАСКОВО:
Искам само с няколко думи да защитя становището на прокуратурата от нуждата от административна прокуратура.
На първо място, аз считам, че този въпрос донякъде е уреден в два нови законопроекта. В чл. 4 от ЗСВ е отразено, че структурата на прокуратурата съответства на тази на съдилищата. Тогава питам аз, на административния съд каква прокуратура съответства. На ІІ място - в проекта за Административно-наказателен кодекс се предвижда до края на годината да бъдат създадени такива административни прокуратури. Аз недоумявам, че се поставя този въпрос. В чл. 124, ал. 2 от ЗСВ е предвидено в производството пред административния съд да участва прокурор от съответната окръжна прокуратура в случаите, предвидени със закон.
А на въпроса на госпожа Караиванова ще отговоря съвсем категорично и определено, след като съм направила справка, че работата на прокуратурата по тези дела в никакъв случай няма да намалее. Какво имам предвид? АПК предвижда участие на прокурор по всички касационни административни дела, т. е. административно-наказателните производства и касационни производства, които до сега се гледаха от наказателните състави на окръжния съд минават в административния съд. По тях е задължително участието на проктурора. В проекта за Административно-наказателен кодекс, с който непосредствено се запознах, се възлагат нови задачи на прокуратурата. На първо място, там е предвидено по всички наказателни постановления делата, които досега се гледаха от районните съдилища, да се разглеждат от административния съд, като по по-голямата част от тях е предвидено учасието на прокурор.
На второ място – предвидено е в този кодекс всички административно-наказателни производства, които не са завършили с издаване на наказателни постановления и по които има съставен акт, и след това административно-наказващият орган не е издал постанолвение, защото е решил, че трябва да ги прекрати и поради това, че е предвидено споразумение, тези производства, тези преписки, се изпращат на прокурора, който да прецени правилно или неправилно не е наложена санкцията и ако приеме, че е неправилно да състави протест за налагане на административна санкция с наказателно постановление. Считам, че тази работа, която е възложена в двата законопроекта, изисква едно по-сериозно отношение. И ако Вие искате прокуратурата действително да работи активно по тези дела и да помага на съда, тя трябва да бъде специализирана и да се занимава само с това, защото в противен случай колегите от окръжна прокуратура ще си гледат наказателните производства и по тези дела ще се явяват само за протокола.

ЗАМ. МИНИСТЪР КАРАИВАНОВА:
Колко колеги прокурори има в Районна прокуратура – Димитровград?

ОКРЪЖНИЯТ ПРОКУРОР НА ХАСКОВО:
В Димитровград има четирима прокурори.

Г-ЖА КАРАИВАНОВА:
Много от колегите на следствието бяха назначени в проку-ратурата и затова ви питам. Трябва да се следи натовареността.
Според мен не трябваше да се създават административни съдилища във всички градове, защото в Силистра, примерно, има 10 административни дела, а им направихме съд, хайде да им направим и прокуратура сега.

Г-жа РАДКА ПЕТРОВА:
Никой от магистратите няма противното становище.

Г-н СТЕФАН САРЪНЕДЕЛЧЕВ:
Кметовете ходеха и се молеха. Общинският съвет в нашия град прави замени. Там, където имаше сгради, там трябваше да се направят административни съдилища.

Г-жа РАДКА ПЕТРОВА:
Колега Сарънеделчев, много Ви моля, предложението Ви е много революционно, но не е предмет на обсъждане.

Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Ние не отговаряме поне за сградите, но сигурно може би тази екстравагантна идея има място и да дадем предложение там, където нямат сгради, административните съдилища да ги закриват.

Г-жа РАДКА ПЕТРОВА:
Не може да става дискусия по отношение на административните съдилища, защото няма две мнения, че бяха излишни. Няма противоречиви становища. Да се съсредоточим върху Закона за съдебната власт.

РОСЕН РУСЕВ – Председател на Окръжен съд – Хасково:
Имам две кратки бележки. Първата е във връзка с чл. 105, ал. 2 от законопроекта, касаещ, разпределението на съдебните заседатели по делата – че то се извършва чрез жребий. Смятам, че тази норма не може да работи още повече в малките съдилища. Списъкът на съдебните заседатели е различен от този, по който приоритетно на практика се работи. Работи се с почти едни и същи съдебни заседатели, които имат възможност да присъстват редовно. Определено съм на мнение, че с императивни начини не могат да се вкарват съдебните заседатели в залата – с глоби и т. н. Затова, според мен, ал. 2 на чл. 105 трябва да отпадне. Какво ще стане, ако съдебен заседател, определен чрез жребий, не можем да го вкараме в съдебната зала?
Втората ми бележка е по § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, съгласно който “Насрочените конкурси за държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията до влизането в сила на този закон се провеждат по досегашния ред.” Смятам, че сте забравили да включите конкурса за съдии. Трябва да се проведат насрочените конкурси за съдии през месец юни.

Г-н РУМЕН БОЕВ:
След като има категорично становище да няма административни прокуратури да се премахне и Върховната административна прокуратура и тя да е само отделение на Върховната касационна прокуратура. Без административни прокуратури ще се увеличи натовареността на окръжните прокуратури, защото те ще поемат дейността. Считам, че моделът е даден и трябва да се спазва, а в противен случай трябва да се увеличи щатът.

Г-жа ТЯНКОВА - Председателят на Районен съд – Хасково:
Искам да се спра конкретно на чл. 336 от законопроекта, уреждащ ползването на отпуските, което сме коментирали между нас. Дали е наложително председателите на окръжните съдилища да разрешават отпуските на съдиите в районните съдилища от района на съответния окръжен съд, съответно председателите на апелативните съдилища да разрешават тези на съдиите от окръжен съд? Ние занимаваме председателите на окръжните съдилища с молби на колегите от районния съд, а доколко и каква е натовареността на съответния съдия трябва да се преценява на място. Бави се и във времето разрешаването на отпуските, освен че се губи времето на председателя на съответния окръжен съд. Категорично, отпуските на председателите на районните съдилища трябва да ги разрешават председателите на окръжния съд, но считам, че това не е нужно за съдиите.
......." продължава :arrow:
обективната истина е тази,........ която може да се докаже в съдебната зала :) :) :)
hebigatsu
Активен потребител
 
Мнения: 1008
Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42

Мнениеот hebigatsu » 15 Юни 2007, 16:26

8) Продължение на протокола "...
Г-жа РАДКА ПЕТРОВА:
Аз искам да обобщя съвсем накратко становището си по три момента от проекта на ЗСВ.
І - Статут и правомощия на ВСС
ІІ - Създадения инспекторат и
ІІІ – Подбор на кадрите в съдебната система.
Малко встъпителни думи – приемането на новия ЗСВ, като част от реформата, посочено е в мотивите, че е съобразен с препоръките и бележките на мониторинговите доклади. Аз следя мониторинговите доклади, следя всичките препоръки и бележки, които се дават в тази доклади, в партньорските проверки и всички бележки и критики на европейските експерти. Действително една от бележките беше, че Висшият съдебен съвет не е определен, нито от Конституцията, нито от закон, като институция, която ръководи съдебната система и гарантира независимостта и единството на съдебната власт. По повод на тези критики е създадена точно такава норма – чл. 29 от Проектта на ЗСВ. Въпросът е обаче доколко тази норма не е само декларативна, защото не това искат европейските институции – ние да излезем с една декларация, че съдебната власт е независима, че ВСС е органът, който ръководи съдебната система. В същото време обаче, правомощията на ВСС са съкратени дотолкова, че той не управлява имуществото, няма средства в бюджета си за капиталови разходи, освен това не упражнява и правомощия по контрол в/у съдебната власт. Действително, работата на ВСС е много намаляла. Аз като член на ВСС го констатирам, защото работя тази работа и точно в този момент, когато правомощията на ВСС са силно орязани и работата е много намаляла, се поставя въпросът за постоянен състав на ВСС. Какво ще правим тогава всичките тези 25 души, с цялата тази администрация. Просто, излишен разход на държавата. Излишен разход на държавата са не само административните съдилища, за които се спомена, но излишен разход на държавата са и струпването на все повече и повече административни структури, защото вие виждате, създава се сега и инспекторат, който е отделно ЮЛ, с отделна администрация, отделна сграда и т. н. Заедно с това се запазва и Инспектората към Министерство на правосъдието. Значи увеличават се административните структури. Те извършват едни и същи дейности и не смятам, че това би помогнало – точно обратното. Струпването на толкова много структури, които са с еднакви функции само би затруднило работата на проверяваните институции.
Казахме вече за представителството на ВСС – смятам, че най-после трябва да има представител тази институция, защото наистина тя не може нормално да комуникира нито с останалите институции в страната и последствие от това е и проблема с бюджета на съдебната система. Искам да кажа, че не е въпросът за парите, които се дават, а за начина, по който се разпределят тези пари в самия Закон за държавния бюджет и ако действително имаше един представител на ВСС като институция, комуникирайки с Правителството, с Министерството на финансите, биха могли да се постигнат много добри резултати, без да се увеличават средствата за бюджета на съдебната система, парите да стигат за всичко.
Инспекторатът е също предвиден в резултат на препоръките, а те бяха, че не е гарантирана независимостта на съдебната система и не са разграничени ясно функциите м/у съдебна и изпълнителна власт, тъй като ВСС като орган, който би трябвало да ръководи съдебната система би трябвало да упражнява и контрол, защото как да говорим за ръководство, без да има контрол. В резултат на това беше създадена и тази конституционна норма, в която пише, че към ВСС, забележете „към” е създаден инспекторат, но думичката “към” е забравена вече в Проекта на закона, защото така, както той е законово уреден не е към ВСС в никакъв случай, а си отделна институция, самостоятелно юридическо лице, със самостоятелна администрация. Има си и представител за разлика от ВСС, изрично посочен и в Конституцията даже. Това е Главният инспектор. Конституционното уреждане на Инспектората и начина, по който той се избира му придава много по-голяма тежест, отколкото на ВСС. Неговите членове се избират с квалифицирано мнозинство от Парламента - 2/3, докато членовете на ВСС - с обикновено мнозинство, което означава, че те са много по-значими фигури. Друго не би могло да означава. В един от вариантите за проекта на инспектората, следвайки тази линия, че той е много по-значим орган, в предпоследния вариант беше посочено, че бюджетът на инспектората се изработва от самия инспекторат, забележете, докато бюджетът на съдебната власт се изработва от Министерството на правосъдието. При наличието на такава отделна самостоятелна институция, която е натоварена с контролни функции, и то контролни функции, както по отношение на организацията на работата – такива функции, каквито имаше Инспектората към Министерство на правосъдието и още ги има, така и по отношение на самите съдебни актове. Няма демократична държава, в която някой друг - даже медии, общество и който и да е друг орган, който да си позволява да казва, че един съдебен акт е неправилен, освен по-висшестоящата инстанция. Всички останали трябва да се подчиняват на влезлия в сила съдебен акт.
И в този дух на мисли смятам, че наистина има припокриване на функциите на Инспектората към ВСС и Инспектората към МП. Просто няма смисъл. Само биха си пречили, отколкото да има някакъв добър ефект.
И последният въпрос, който искам съвсем накратко да засегна е подбора на кадрите в съдебната система. Това е много съществен въпрос. Тъй като никакви структури на контрол /както сега стават два пъти повече/, не биха могли да помогнат, ако в съдебната система се назначават хора, които не са с високи професионални качества и също такъв висок морал. За разлика примерно от начина, по който се формира Парламента и други структури, за изграждането на един добър магистрат – съдия или прокурор, е необходимо много време. Той не може да се роди, не може и да се изгради със спечелването на един конкурс, в никакъв случай. Необходима е практическа дейност, за да се изгради като професионалист и много време, за да бъдат проверени неговите морални устои. Това трябва да е в основа на кариерното израстване на магистратите, а не нещо друго. И в това отношение важно би било да се знае становището на хората, които имат непосредствени и пълни впечатления от работата на магистратите и това са институциите, които проверяват актовете. При конкурсните, особено тези по документи и по събеседване, за които не е ясно какви документи се представят и какви въпроси включва събеседването, би трябвало да се вземе становището не на административния ръководител, защото препоръките на европейските експерти и Европейската комисия са в друга посока, която води до намаляване на правомощията на административния ръководител. Няма да оспорвам това. Съгласни сте, че в някои случаи административният ръководител наистина може да прояви субективизъм, но редно би било да се вземе становището на общото събрание – примерно на по-горестоящия съд, тогава, когато се касае за кариерно израстване напр. на съдия от окръжен съд за съдия в апелативен съд да се вземе становището на общото събрание на съдиите от апелативния съд, които имат непосредствени и пълни впечатления от работата на този магистрат, защото те проверяват неговите актове.
По отношение на тълкувателните решения, тук не се засегна този въпрос, защото това е дейност на върховните съдии и те са най-много заинтересовани. Наистина, на тълкуване приложението на определени законови норми следва да се поставят такива правоотношения, които са обществено значими. Те не могат да се преценяват от страната по едно дело, примерно. Действително тук трябва да се помисли дали страните по делата следва да имат такова право. Може да се постави този въпрос и не знам дали правният интерес е необходим, за да се произнесе едно тълкувателно решение, защото председателите на апелативните съдилища, на които е също е дадено това право какъв правен интерес трябва да обосноват. Председателите на апелативните съдилища могат да поставят проблема, но той да не бъде тяхно лично становище, а такова на общото събрание на съдиите. Аз смятам, че когато се установи противоречива практика в съответния апелативен район, тогава вече председателят на апелативния съд трябва да има такива правомощия. Считам, че тази норма беше създадена, защото напоследък ВКС занемари своята роля да издава тълкувателни решения.
Сега колеги, нека да дадем думата на народните представители от Правната комисия, които ще правят този закон.

Г-жа МАЯ МАНОЛОВА:
Провокирана бях от изказването на колегата Русенов.
Винаги при такива обсъждания, особено напоследък, ми се иска да кажа, че напоследък има два мита, които съпътстват реформата на съдебната система. Единият е, че тя се диктува и се управлява отвън - от Брюксел, от Еврокомисията и евродепутатите, а другият, че при реформата на съдебната система се опитваме да посегнем върху независимостта на съдебната власт и най-вече че законодателната власт се опитва да контролира и да посяга на нейната независимост.
Според мен истината е малко по-различна и тя е, че в съдебната власт има проблеми и това са проблеми, които се виждат от всички български граждани и че тези проблеми се свеждат главно до две неща. Първият проблем е свързан с бавното правораздаване, а вторият с противоречивата съдебна практика, тогава, когато един и същ казус се решава по два различни начина, и то дори от един и същ съдебен състав.
Истината е, че се направи много през последните години именно за преодоляване на тези проблеми, за това наистина имиджът на съдебната система да се изчисти, защото съгласете се, не е нормално, когато в една страна се случват неща, на които сме свидетели всеки ден. Аз се надявам, че именно усилията, които полагаме, ще донесат резултати най-вече в тази посока. Какво става на практика? Приеха се процесуални закони, които преследват именно това - бързина на процеса. В крайна сметка ГПК, с всичките забележки, в крайна сметка ще допринесе до едно изключително важно нещо, а то е свързано с уеднаквяване на противоречивата съдебна практика и връщане на Върховния съд към неговата основна функция по уеднаквяване прилагането на закона. В този контекст аз мисля, че промените в Конституцията и сега тяхното привеждане на законодателен език с този закон са насочени именно в тази посока и новият орган – Инспектората, който казаха, че е орган към ВСС има една такава задача да даде възможност на хората да видят какво се случва в съдебната система и да помогне в някаква степен за решаването на тези два важни проблема, които посочих. Първото е като следи как се движат делата, защо те се бавят, кога това бавене не е по обективни причини и второто е кога практиката е противоречива.
Този инспекторатът няма властнически правомощия. Той дори да констатира, че има противоречива практика в едно районно съдилище, това няма да доведе пряко до никакви санкции, последици, както до конкретните казуси, така и до конкретните съдии, постановили тези актове, но все пак съгласете се, че особено с оглед последните случаи, които бяха широко разгласени за обезпеченията, които се дават по най-фриволен начин, за това, че един колега си беше позволил да спре изпълнението на влязло в сила съдебно решение. Такива случаи на нарушения на закона трябва да бъдат отбелязани. И това е нещо, от което полза имаме всички ние. Тук съвсем съзнателно няма да се разделя на „ние” и „вие”, защото повечето от хората от правната комисия сме бивши магистрати или адвокати. Така или иначе ние сме едни от вас. По някакво стечение на обстоятелствата, за някакъв определен период от време, ние сме в друга функция, в която се опитваме /може би отстрани понякога по-добре се вижда/ да помогнем тези проблеми на съдебната система да се решат, но в никакъв случай това не е, защото някой от нас иска да упражнява контрол или намеса или да посяга на независимостта на съдебната власт. Но в общ интерес е наистина в тези фрапантни случаи, в които магистрати си позволяват да нарушават закона да решават случаи, казуси и съдебни дела, с оглед не на закона, а на страните, според мен трябва да направим някакъв опит да им се сложи край, за да бъде в наш общ интерес. Това, което също така бих искала да кажа, че съм напълно съгласна с предложените всички тези проблеми, които бяха поставени от Вас. С 95 % от тях съм напълно съгласна. Тези решения бяха обсъдени и в Правната комисия, и в Парламента. Всички ние, които сме част от съдебната система, си даваме сметка колко по принцип е високо квалифициран и натоварен трудът на магистратите. Може би това са единствените професии, при които се полага непрекъснат труд и в събота, и в неделя. Мисля, че тук решенията, които се предлагат за кариерното развитие могат действително да станат много по-добри от последните, които ние взехме. За наше оправдание за поголовното въвеждане на конкурсите, мога да кажа, че ние взехме това решение по настояване, със съгласие и с широките адмирации на представителите на съдебната власт, които бяха на съответното заседание на Правната комисия. Те настояваха за тези поголовни конкурси. Ние си даваме сметка, че по този начин обезсмисляме всички старания, които полага един магистрат в своето развитие, че конкурсите до голяма степен демотивираха много от колегите и това са неща, които ще бъдат променени между първо и второ четене, така че да бъде ясно, просто, ако един магистрат се е старал и си е писал актовете качествено и в срок, в крайна сметка неговите усилия ще доведат до неговото израстване или в ранг или в по-горен съд.
По отношение управлението на имуществото на съдебната система – отбелязахме го и на заседанието на Правната комисия и може би няма да се стигне до събирането на Конституционния съд. Не е била идеята да се поставят административните ръководители в унизително положение да молят за пари и примерно да се държат прилично, за да може съответният съд да получи от Министъра на правосъдието средства, необходими за оперативната дейност и аз ви обещавам, че това ще бъде поправено и ще бъде записано в конкретни текстове, които да дадат възможност на административните ръководители да управляват достатъчно средства, за да може оперативната дейност на съда да се движи по един нормален начин, но от друга страна не е нормално и в никоя друга европейска страна магистратите, когато са административни ръководители, не са натоварени с несвойствени функции като напр. с провеждането на обществени поръчки и с изграждането и ремонт на сгради. Трябва да се освободят просто от несвойствени функции, а от друга страна да имат достатъчен финансов ресурс, за да могат спокойно да се справят с оперативната дейност на съответния съд.
И в заключение, това, което искам да кажа е, че ние си записваме много внимателно. Бяха взети предвид и всички предложения, които направиха магистратите преди влизането на този закон в Парламента. Всъщност, нашата роля започва от момента, в който Министерският съвет внесе законопроекта в Народното събрание. От този момент и до неговото влизане в пленарна зала за второ четене ще направим необходимото да отразим всичко това, което се каза на този и на други подобни форуми. Мисля, че в крайна сметка, с общи усилия, ще направим един добър закон.
....." и още малко до края :arrow:
обективната истина е тази,........ която може да се докаже в съдебната зала :) :) :)
hebigatsu
Активен потребител
 
Мнения: 1008
Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42

Мнениеот hebigatsu » 15 Юни 2007, 16:30

8) Финална доза: "...
Г-жа ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Уважаеми колеги, аз ще започна от там, където госпожа Манолова свърши. Действително парламентаризмът е нещо временно, а професията е нещо постоянно. Ето защо аз лично винаги съм изхождала от мисълта, че законът трябва да бъде такъв, какъвто подобава на съдебната власт. Поклонник съм на това да има постоянно действащ ВСС и бях предложила това при четвъртата поправка на Конституцията, като там всичките поправки имаха своята логична свързаност. Предложението беше за намаляване на състава на ВСС със запазване на пропорциите за изборност от магистратурата и от Народното събрание и съответно излизане на инспектората от състава на ВСС. Още няколко много важни неща, които държа да отбележа. За мен ВСС е изпълнителната власт на магистратурата, това е неговият министерски съвет. Ето защо, когато е записано, че ВСС ръководи и упражнява контрол върху дейността, считам, че той би могъл да упражнява този контрол само чрез инспекторат, който работи под негово подчинение. Винаги много ми се е искало да бъде записано и че ВСС носи и отговорност. и тогава и необходимостта да бъде постоянно действащ орган ВСС си идва на мястото. Между другото, в мониторинговия доклад от този месец, препоръката на Европейската комисия е ВСС да е постоянно действащ орган. За мен отговорността трябва да се носи от някого. Обстоятелството, че досега тази отговорност момента се поделя между законодателната и изпълнителната власт не е от полза. Между първо и второ четене този въпрос отново ще бъде обсъждан. Мисля, че вече много колеги от Народното събрание, най-вече юристите от Правната комисия, започват да споделят идеята за постоянно действащ ВСС, а когато това стане, аз съм сигурна, че след това ще се върви към новата конституционна поправка – петата поред, която ще направи възможно всичко останало.

Г-жа ЮЛИЯНА МАСЕВА:
Искам да Ви кажа, че нашата парламентарна група беше против приемането на този закон, първо, защото не се касае за нов закон, а за стария, който е „подобрен” /в кавички според нас/ в няколко насоки. Действително, споделям това, което чух тук. Някои от нещата са забелязани от нас. Ще направим всичко възможно да внесем поправките между първо и второ четене и да подобрим този закон. Искам само като политик да споделя с вас, че най-важното в нашата дейност е да осъществяваме и да правим принципи – принципите на независимост, принципите на взаимодействие, и когато практиката налага да се предприемат каквито и да било действия или мерки, трябва да се изхожда от тези принципи, особено когато става дума за съдебна власт. Това не е измислено нито днес, нито вчера. Това е нещо, което осигурява демократичността и правовата държава и когато се получи дисбаланс, не само съдебната система страда, страдат всички институции, всички формации, които образуват в своята съвкупност правова държава. Затова ние сме тревожни и по отношение на ВСС, за това, че той е изключително неясен орган, с неясни функции. Много сме притеснени от формулировките на инспектората, които дават индиция за намерение именно законодателната власт да се вмесва в съдебната власт. Не е току така - когато се каже, че този магистрат пише калпави решения не може ВСС да не бъде повлиян, и то от хора, които са избрани с 2/3 от Народното събрание. Голям пропуск беше, че с поправката на Конституцията не се определи и реда за освобождаването на членовете на инспектората. Няма текст, което е едно изключително препятствие. Това означава, че те ще бъдат вечни дори и когато нарушават закона, дори и когато извършват неправомерна дейност, защото ако запишем в закона, че се освобождават с мнозинство 2/3 е противоконституционно, ако кажем, че се освобождават с обикновено мнозинство, пак ще е противоконституционно.
Контролът на изпълнителната власт – твърдим, че е абсолютно и контрапродуктивно се смесват три вида контрол на съдебната власт.
Освен това, с бюджета не са добре решени нещата и това е факт. Надявам се много от изявленията тук, че те могат да бъдат поправени, но общо взето според нас философията трябва да се развие по друг начин. Явно е, че тя изисква конституционна поправка, вярно е, че за част от идеите трябва да има и Велико народно събрание, но сме неясно в парламентарната група, че този закон няма да изиграе желаният ефект, особено ако остане в такъв вид.

Г-жа АНА КАРАИВАНОВА:
В работната група, която работи по този закон имаше петима представители на съдебната власт, изпратени със специално писмо от ВСС. Това бяха всичките заместници на тримата големи – на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища, зам. директора на НСС и един представител на науката, така че представители имаше отвсякъде. Началниците си бяха пратили заместниците си, за да казват какви са проблемите и становищата.
Бих искала да ви кажа, че аз съм за инспектората, за един инспекторат, който действително върши работа на инспекторат и ще настоявам за такъв. Тук има и съдии от моето поколение, макар и много малко, които са били обект на проверка от стария инспекторат към Министерство на правосъдието. Не зная дали някой от тях ще ви каже, че инспектор от МП им се е вмесвал в дейността или им е казвал как да решат дадено дело. Тези инспектори тогава помагаха със своята опитност, със съветите, виждаха кой как работи. Затова и тогава имаше толкова предложения за тълкувателни решения, докато сега няма нито едно. Ще назначат такива хора за инспектори, които да знаят, които да помагат, които да проверяват. Аз си мисля, че на инспектората функцията ще бъде само да види как се работи.
Вторият въпрос, по който искам да взема отношение е за административните прокуратури. Колеги, независимостта не означава безконтролност. Това е моето обяснение и аз ще го отстоявам. Всички знаят, че има безобразия в съдебната система, на всичките й места и интересно е, че мълчим, когато ги знаем и упреците се хвърлят върху всичките – и върху почтените, знаещите, можещите. Вместо вие самите да кажете – “За този се знае, че взема подкуп.” Знаете кои са, разбира се.
Второто, което исках да ви кажа, е за административните прокуратури. Знам, че натискът е голям, дори от върховете на касационната прокуратура. Смятам, че е излишно да се правят административни прокуратури. Такова е и моето становище, и становището на Министерство на правосъдието. Първо - засега по данни от ВСС, в България има най-много прокурори на глава от населението. Второ – докато течаха партньорските проверки, имаше доклади, че ако прокуратурата се освободи от несвойствените си задължения, ще се съсредоточи върху наказателната си работа и тогава несвойствените й задължения бяха участието по административни и граждански дела. По ЗАП участието на прокурор по административни дела беше задължително, а по АПК тяхното участие не е задължително. И сега кажете ми колеги, практически. Аз знам, че нарочно е издадена тази заповед и тя е от февруари тази година - по кои административни дела да участват прокурори и по кои не. Тя е, за да се създаде работа. Законът ги премахна, а със заповед им се създава работа. Значи, съдията ще каже на прокурора по кои дела да участва и какво да каже в заседанието – коя жалба да се уважи и коя да се остави без уважение, или да предостави на съда. Адвокатът има право два предоставя на съда. Колеги, и аз бих желала много да работя в такава прокуратура, където нито се пише обвинителен акт, нито се наблюдава следствие. Мисля, че е излишен разход на средства и на човешки ресурс създаването на такива прокуратури към административните съдилища. Аз до края ще казвам своето мнение и ще се противопоставям на такива идеи.

Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Мисля, че можем вече да завършваме нашата среща.
Аз няма да вземам отношение по съществото на поставените въпроси, тъй като смятам, че днес няма смисъл да предрешаваме извода от една дискусия, в която се поставиха редица проблеми, които изискват нашето допълнително внимание.
Искам само да благодаря на всички Вас за участието ви, разбира се на госпожа Петрова, която се зае с организацията на тази среща, с възможността да изслушаме вашите мнения и смятам, че много от тях бяха като за второ четене ориентирани към конкретни текстове и предложения.
Може би очаквахме в малко по-голяма степен по някои от принципните въпроси допълнително да се споделят мнения, но това ще остане като наша задача по-нататък в дискусията. Мисля, че и конкретните въпроси, които засягаха отделни разпоредби – някои от тях имат твърде важно значение, за да им обърнем внимание и да потърсим решения, за каквито вие апелирате. Работата ще продължи, от тук нататък тя навлиза в по-трудната си фаза, когато вече трябва да се оформят окончателните предложения и мога да ви кажа, че ние със сигурност ще направим усилия по-нататък и след приемането на закона да има публична дискусия, публично изслушване на кандидатите за членове на инспектората, за да могат и те да се чувстват в по-голяма степен отговорни и пред обществото, и пред магистратите, чиято дейност ще наблюдават. Смятам, че този дух на по-голяма откритост и отчетност на съдебната власт е необходим, за да повишим бързината и ефективността на правосъдието, защото устройственият закон е една рамка, но ние ако не постигнем още по-голяма ефективност и по-голяма бързина, мисля, че няма да оставим достатъчно удовлетворение на гражданите, които очакват правосъдие.
Много ви благодаря за сериозното отношение и компетентното участие и надявам се, че в бъдеще отново ще имаме повод за срещи.

Г-жа РАДКА ПЕТРОВА:
И аз благодаря, колеги.
Благодаря на колегите от Правната комисия на Парламента за това, че уважиха пловдивските магистрати и дойдоха тук в Пловдив, за да изслушат Вашите становища - както на прокурорите, така и на съдиите от целия Апелативен район – Пловдив.
Да им благодарим.


ИЗГОТВИЛ:

/Ст. Тошева/
......"
Е , те това е. Може да се коментира вече :lol: :lol: :lol:
обективната истина е тази,........ която може да се докаже в съдебната зала :) :) :)
hebigatsu
Активен потребител
 
Мнения: 1008
Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42

Мнениеот kostadin.iordanov » 25 Юни 2007, 19:32

Според мен, в пловдивската дискусия добре са се откроили ролите на участниците в предвид кой всъщност осъществява властта при съдебното производство. А по-конкретно ми направи впечатление едно от изразените становища:

ЮЛИЯН РУСEНОВ - Зам. председател на Пловдивски апелативен съд:
Уважаеми колеги, искам да се обърна към нашите уважаеми гости депутати. Наистина е чудесно, че те ни уважиха с присъствието си, за да заимстват нашето мнение, но всичко, което казваме до тук като че ли е нещо дребно.
Аз искам малко да вдъхна кураж на уважаемите членове на Правната комисия, които са сега срещу нас и да им препоръчам, когато те обсъждат проблемите на ЗСВ м/у І и ІІ четене, по смело, да обсъждат глобално закона, защото знаете ли какво става. –
Няколко промени на Конституцията се правят, между променините ще променяме ЗСВ и тогава вече Конституцията ни пречи. Когато дойде време да променяме Конституцията, правим някакви промени, които после ни създават усложнения. И когато сега стои въпросът за ЗСВ, по-смело, с риск да влезете в историята. Какво може да се направи така, че Законът и Конституцията да се променят глобално. Сега например се създава новият инспекторат. ВСС, според нашата конституционноправна уредба, е част от съдебната власт. В Конституцията са изброени най-различни органи, които са част от съдебната власт, макар че за прокуратурата и следствието е много спорно, че са част от тази власт. Нашата конституционна традиция, съгласно старата ни Конституция съдебната власт принадлежи на съдилищата по места. Никой не оспорва този факт, а като правим конституция набутваме към съдебната власт разни други органи. Цялото конституционна рамка трябва да се преосмисли.
Сега този инспекторат, който се създава, какво представлява? Значи, това е орган на законодателната власт за контрол на съдебната власт, но е в вкаран в рамката на съдебната власт, значи и той е съдебна власт.

МАЯ МАНОЛОВА – член на Правната комисия на НС:
Той е към Висшия съдебен съвет.

Г- н ЮЛИЯН РУСЕНОВ:
Не е към ВСС. По-скоро той ще проверява ВСС. В мониторинговите доклади се искаше да се създаде орган за контрол на съдебната власт. Създаде се орган lege artis за контрол на съдебната власт, нищо лошо, но защо в съдебната власт?
По въпроса за представителното, за което говори колежката. Налице е една система от органи, която няма свой председател или представител. Ако иска някой от чужбина да се обади на шефа на съдебната власт, няма на кого да се обади. Шефът на Парламента, ако иска да установи контакт със съдебната власт, няма към кого да се обърне. И вие си мълчите! Нашият конституционен модел се пука по шевовете, а съдебната система трябва да е ясно какво представлява, как е организирана и структурирана.
Иначе аз приветствам тази тенденция за засилена отговорност, разбира се, съчетана с много здрав статут, а при нас се злоупотребява. Имам предвид, че властта по управление не е съдебна, а съдебната власт е съдията, който решава делото.
Желая ви успех и повече кураж, да влезете в историята с нови конституционни идеи.
kostadin.iordanov
Потребител
 
Мнения: 646
Регистриран на: 20 Яну 2007, 14:59

Мнениеот hebigatsu » 18 Юли 2007, 17:12

8) Това го пуснах и по друга тема, но после се сетих, че всъщност мястото му е именно тук.
И така днес последва това:
ДО
40-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

http://www.vss.justice.bg) *** ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ***

Д Е К Л А Р А Ц И Я

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Висшият съдебен съвет е част от устройството на държавата. Заедно с Народното събрание и Правителството, то е в основата на демократичното ни държавно устройство и гаранция за независимостта на една от трите власти – съдебната.
Именно поради това с Конституцията на Република България се урежда съставът, конституирането му, неговият мандат и правомощия.
Записано е ясно в чл. 130, ал. 4 от КРБ, че мандатът на изборните му членове е пет години.
Изрично са изброени хипотезите, при които може да се прекратява мандатът на отделни негови членове, след отстраняването на които се избират нови, от съответната квота.
През всичките изминали години от 1991 година до сега, тази конституционна разпоредба /която е и конституционен принцип/ е била нарушавана.
От избора на първия Висш съдебен съвет – 27.09.1991 г. до този момент би следвало да са осъществени мандатите на три Висши съдебни съвета, а в действителност сега тече мандатът на петия Висш съдебен съвет.
Причината за смяна на състава на Висшия съдебен съвет е само една – смяна на управляващата политическа сила, която иска да има “свой” Висш съдебен съвет.
Сега отново се появява преходна и заключителна разпоредба за предсрочно прекратяване на мандата на Висшия съдебен съвет – параграф 5, ал. 2: “Мандатът на изборните членове и дейността на досегашния Висш съдебен съвет се прекратява с конституирането на новоизбрания Висш съдебен съвет по реда на този закон”.
Тази разпоредба е включена при второ четене в Комисията по правни въпроси, като досега проекта за ЗСВ бе предлаган за обсъждане с преходна и заключителна разпоредба, изрично запазваща мандата на действуващия Висш съдебен съвет.
Преходната и заключителна разпоредба за прекратяване мандата на ВСС е съпроводена с разпоредби за провеждане на събрания до 05.09.2007 г. /тоест в съдебната ваканция на магистратите/ и задължения за Министъра на правосъдието за свикването им. Тези разпоредби като редакция правят впечатление за временни извънредни мерки в критична ситуация.
Апелираме към вас да не допускате нарушаване на конституционните принципи и европейски стандарти.
Конституцията изрично установява мандат от пет години за изборните членове на Висшия съдебен съвет. Принципът на мандатност, като принцип, който гарантира стабилност и независимост на публичноправния орган, е въведена в Конституцията спрямо основните органи на законодателната, изпълнителната и съдебна власт.
Предсрочното прекратяване на мандат, съдържащо се в Конституцията, касае само индивидуални мандати на членове на съответния орган.
За Висшия съдебен съвет предсрочното прекратяване на мандат също е уредено в Конституцията чл. 130, ал. 8.
Такава възможност за прекратяване на законно избран Висш съдебен съвет не е предвидена нито в Конституцията, нито в Закона за съдебната власт. В този смисъл е и решение № 8 от 15 септември 1994 г. по конституционно дело № 9/94 г., с което е прието, че Висшият съдебен съвет като орган може да бъде прекратен само с конституционна разпоредба. Със закон е недопустимо прекратяване на неговата дейност, включително и поради изменение на изискванията за изборните му членове.
Време е да се сложи край на отношението към Висшия съдебен съвет като към агенция на изпълнителната власт, която може да бъде създавана и закривана по всяко време.
Време е за нормален диалог и взаимно зачитане между органите на трите власти.
Време е за стабилност на институциите и независимост на съдебната власт.
Време е политическата целесъобразност да бъде заменена с конституционосъобразност в Република България – вече член на Европейския съюз.
Оставаме в очакване за европейско отношение към законодателните Ви ангажименти.

18 юли 2007 г. Висш съдебен съвет на Република България

Декларацията е приета с решение
по протокол № 26 в заседание на
Висшия съдебен съвет на 18 юли 2007 г. :wink: 8)
обективната истина е тази,........ която може да се докаже в съдебната зала :) :) :)
hebigatsu
Активен потребител
 
Мнения: 1008
Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42

Мнениеот kostadin.iordanov » 19 Юли 2007, 13:24

Миглена Тачева: Има взето решение да се прекрати предсрочно мандатът на действащия Висш съдебен съвет

19 юли 2007 | 08:36 | Агенция "Фокус"

София. Научих се за тези четири години в политиката да се опитвам да правя неща, които биха могли да бъдат направени, а не това, което на всяка цена ни се иска. Това каза в интервю за предаването “Преди всички” на БНР новият правосъден министър Миглена Тачева. С промените в Закона за съдебната власт, касаещи до голяма част създаването на инспектората, има вече взето решение да се прекрати предсрочно мандатът на действащия Висш съдебен съвет и до 21 септември да бъде сформиран новият състав на ВСС, а до 15 октомври - съставът на инспектората”, коментира Тачева. “Трябва да направим възможното в новия ВСС, и в инспектората да влязат хора, които са професионалисти, които са от системата, за да могат нещата да се случват заедно. Когато правим законодателните промени, трябва да стъпим на конституционната рамка и в тази рамка трябва да работим”, каза още Миглена Тачева.

http://www.focus-news.net/?id=n746402
kostadin.iordanov
Потребител
 
Мнения: 646
Регистриран на: 20 Яну 2007, 14:59

Мнениеот genius75 » 20 Юли 2007, 11:38

Мноооооооооого интересно.
Мисля че наистина трябва да съществува един такъв инспекторат. Когато има тояга, а не както сега са се разпасали съдиите, тогава ще има бързина на правоприлагането. Съдиите сега просто от нищо нямат страх и правят каквото си искат.
Например когато беше последна инстанция окръжен съд (касация по реда на ЗАНН) за определена фирма отменяше реш. на районен съд с някакви смешни мотиви и копче не можеш да кажеш, нито пък да обжалваш.
genius75
Потребител
 
Мнения: 525
Регистриран на: 20 Ное 2006, 18:35

Мнениеот Star_doznatel » 20 Юли 2007, 18:20

Че съдът не прави това което си иска го разбраха даже и някои журналисти. Ето статия от днешния бр. на в. СЕГА
Необявената амнистия

Законодателят се престара в опита си да разреди затворите и накара съдилищата да се оправдават за скандално ниски присъди за тежки престъпления
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
Покрай приемането на закона за съдебната власт българският законодател сякаш пропусна да запише разпоредба, с която да укаже на правосъдието да се регистрира като благотворителна организация. Това е черен хумор, но тезата има опора в няколко скандално ниски присъди, произнесени през последните дни.
Онзи ден съдът наложи административна глоба по делото за фонтана-убиец, в който на 3 май 2005 г. от ток загина Веселин Петров. Това означава, че осъденият - бивш изпълнителен директор на ЕАД "Пазари Теменуга", остава с чисто съдебно минало - в общи линии, все едно че нищо не се е случило.
В случая е дори без значение кой точно е той. Както и фактът, че самият съд оправда двама от тримата обвинени от прокуратурата по случая и записа в мотивите си, че очевидно в материалите по делото има данни и за други виновни. Нещо, което си беше директен упрек към прокуратурата, че не е привлякла към отговорност всички, които е трябвало. Тук въпросът е за принципа. За този принцип, според който заради законови разпоредби

самият съд не може да издаде по-тежка присъда

Защото именно в закона е записано, че когато е предвидено наказание до 3 години за умишлено престъпление или до 5 г. за непредумишлено, задължително се прилага прословутият чл.78 а от НК, който позволява човек с чисто съдебно минало да се размине само с глоба. И как съдът да обясни на майката на загиналия млад мъж, че животът му струва 1000 лв.? Няма как. Значи всеки може да си е абсолютно безотговорен, да не му пука изобщо дали в някой друг фонтан, където си играят деца, има ток или не.
Заради друго законово недомислие пък само преди седмица убиецът на таксиметровия шофьор Емил Емилов бе осъден едва на 7 години затвор. Само защото съдебното следствие протекло при съкратената процедура - лицето се е признало за виновно по всички обвинения, имало чисто съдебно минало и било на млада възраст. И съдът е длъжен да слезе под минимума, който в случая е 10 години. Въпросното зверско умъртвяване в началото на февруари т.г. предизвика масов протест на таксиметрови шофьори. Разбира се, няма гадно, по-гадно и най-гадно убийство. Всички са еднакво отвратителни. Но пък има нагли убийства, които ясно показват отношението на извършителя към обществото. И да се наказват те със 7 години затвор, които с възможностите за предсрочно освобождаване могат да бъдат намалени наполовина, е подигравка. Затова е съвсем естествено роднините на убития таксиметров шофьор да са недоволни.
Още по-страшни стават нещата, когато подобна

"благотворителност" се прилага по делата от висок обществен интерес

Достатъчно е да припомним административната глоба за полицая, убил нищо неподозиращия старец, излязъл да набере гъби край Велинград, или пък най-високата присъда от 3 месеца условно по делото за смъртта на децата в дискотека "Индиго". Можем само да си представяме какво става по стотиците и хилядите други дела, които остават извън обществения фокус.
Само един пример - от отчетите на прокуратурите може ясно да се види, че почти всяка втора присъда в България в момента е или след споразумение на престъпниците с прокурорите, утвърждавано от съда, или след признание на извършителите. И двете водят до мека присъда или направо до освобождаване от наказателна отговорност. Което вече е отказ от правосъдие.
Разбира се, законодателят се е водил от други мотиви - да бъдат разредени затворите, които в момента са препълнени, и да бъдат социализирани престъпниците. Но може ли заради нещо такова правосъдието да изглежда не само несправедливо и безотговорно, но и направо смешно. Как е възможно за убийства, въоръжени грабежи и изнасилвания да се четат присъди от по 3-4 години, а някъде дори условни? Как е възможно за доказана корупция да се налага пробация? А за катастрофи с тежко ранени, извършени от пияни шофьори, се налага административна глоба до 5000 лв.? Това си е необявена амнистия, при това постоянна и безсрочна.
Очевидно

има нещо сбъркано в тази наказателна филантропия

и всяко изследване би доказало, че тя определено има връзка с всичко случващо се по улиците - тежки престъпления, безскрупулност, хулиганство, побоища, немарливост, корупция. Защото последните 2-3 години доведоха до такива абсурди в наказателното право, които променят ценностни системи и разбирания за справедливост.
Може би е крайно време законодателят да разбере, че с това наказателно милосърдие може и да се спестяват пари от затворите, но пък се губи от по-голямата престъпност и от основателния обществен гняв. Очевидно е, че скандалният чл.78 а от НК трябва час по-скоро да бъде премахнат. Че трябва да се преоценят и абсурдите с прокурорско-бандитските споразумения, одобрявани от съд. И с онези норми, които задължават съдът да налага наказания под предвидения минимум само защото убиецът си е признал престъплението.
В противен случай съвсем скоро хората ще започнат сами да раздават правосъдие, без да чакат МВР, прокуратурата или съдът да се произнесат.
http://www.segabg.com/online/article.as ... id=0001101
Star_doznatel
Потребител
 
Мнения: 195
Регистриран на: 06 Яну 2007, 15:09
Местоположение: Видин

Мнениеот kostadin.iordanov » 21 Юли 2007, 12:38

Star_doznatel написа:... статия от днешния бр. на в. СЕГА ...

Законодателят се престара в опита си да разреди затворите и накара съдилищата да се оправдават за скандално ниски присъди за тежки престъпления

АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ

Покрай приемането на закона за съдебната власт българският законодател сякаш пропусна да запише разпоредба, с която да укаже на правосъдието да се регистрира като благотворителна организация.
...
Което вече е отказ от правосъдие.
Разбира се, законодателят се е водил от други мотиви - да бъдат разредени затворите, които в момента са препълнени, и да бъдат социализирани престъпниците. Но може ли заради нещо такова правосъдието да изглежда не само несправедливо и безотговорно, но и направо смешно.
...
Защото последните 2-3 години доведоха до такива абсурди в наказателното право, които променят ценностни системи и разбирания за справедливост.
Може би е крайно време законодателят да разбере, че с това наказателно милосърдие може и да се спестяват пари от затворите, но пък се губи от по-голямата престъпност и от основателния обществен гняв. Очевидно е, че скандалният чл.78 а от НК трябва час по-скоро да бъде премахнат. Че трябва да се преоценят и абсурдите с прокурорско-бандитските споразумения, одобрявани от съд. И с онези норми, които задължават съдът да налага наказания под предвидения минимум само защото убиецът си е признал престъплението.
В противен случай съвсем скоро хората ще започнат сами да раздават правосъдие, без да чакат МВР, прокуратурата или съдът да се произнесат.
http://www.segabg.com/online/article.as ... id=0001101


Нали знаете, че съгласно Конституцията в България съдилищата осъществяват не правосъдие, а правораздаване (?) и при такова положение е логично отговорността за правосъдието в държавата да се търси у законодателя (и по-конкретно в управляващото мнозинство), въпреки че това е абсурдно от гледна точка на теорията за разделение на властите и устройството на правова държава. Ние нямаме и никога не сме имали независима Съдебна власт (авторитет), защото по Конституция съдебната система е длъжна да се подчинява на волята на политическия орган, а преди това е било на волята на монархът ("...oтъ имeтo нa Князa. ...чpeзъ особни наредби"). Сега и с инициативата пред Конституционния съд на председателите на ВКС и ВАС съдебната система се явява страна, а не принципал в процеса по производството на съдебна справедливост. От друга страна, самият Конституционен съд осъществява сенатски правомощия, като се произнася по въпроси за държавното устройство, без да го е избирал суверенът.

За съжаление, твърде често при дебат по тази материя не се излагат аргументи по същество (в предвид целесъобразността при държавното устройство), а се дават примери от устройството на богати държави, като се пренебрегват редица важни обстоятелства от развитието на тези държави и чрез внушение - да бъдем като тях - аудиторията бива манипулирана за да се оправдаят неоснователни правомощия. При това се правят конституционни експерименти без никакви теоретични основания, като се прокарва безпрецедентен за световната практика и по същество безсмислен съдебен Инспекторат.
kostadin.iordanov
Потребител
 
Мнения: 646
Регистриран на: 20 Яну 2007, 14:59

Мнениеот kostadin.iordanov » 24 Юли 2007, 16:11

Неделчо БЕРОНОВ:

... Приех да съм кандидат на десницата защото исках промяна. Знам, че много хора считаха възрастта ми за недостатък, но искам да кажа, че нямах никакви амбиции за кариера - като съдя стигнах върха - бях председател на Конституционния съд. Исках да сложа поне началото на някаква промяна в обществото. ...


... По време на предизборната кампания един човек ме репликира, че и в Америка има престъпност. Разбира се, че е така, но въпросът не е в това, дали има, а дали се е срастнала с държавата. У нас има проблеми, които съществуват от десетки години, и никой не ги решава. ...

в. 'Труд', 23 Юли 2007 г.
kostadin.iordanov
Потребител
 
Мнения: 646
Регистриран на: 20 Яну 2007, 14:59

Мнениеот kostadin.iordanov » 09 Апр 2008, 13:39

На България могат да бъдат наложени предпазни клаузи в юлския доклад на ЕК, твърди проф. Георги Карасимеонов

... от "Института за политически и правни изследвания" ... Според него не е изключено в юлския доклад на Европейската комисия (ЕК) за България да бъдат наложени определени предпазни клаузи. ...

09 април 2008 | 12:46 | Агенция "Фокус"
http://www.focus-news.net/?id=n928771

Бинев обяви абдикацията на съдебната система пред престъпността

Българският евродепутат Слави Бинев призова в изказване в Брюксел европейската общност да окаже помощ на държавата ни в борбата с организираната престъпност. ...

"Поредното поръчково убийство показва безпощадно ясно, че прокуратурата, съдебната система и Министерството на вътрешните работи в нашата държава или нямат сили да се справят с престъпността, или, което е още по-страшно, нямат желание за това.

С бездействието си те се превръщат в съучастник на престъпленията и се ползват единствено за политически рекет срещу инакомислещите", каза Бинев.

"Неслучайно и самият председател на Европейската комисия Жозе Мануел Дуару Барозу заяви това в прав текст при последното си посещение у нас.

Горчивата истина е, че в България вече никой не е сигурен за живота си и трябва да признаем, че без помощ от Европа, самата държавност в нашата страна е поставена на карта", завърши изказването си Слави Бинев пред евродепутатите.

9 април 2008 г., 12:46 ч
http://all.actualno.com/news_157828.html

Жозеф Дол: Няма да бъдем мълчаливи свидетели на поредица убийства в центъра на европейска столица

Брюксел. "Няма да се примирим да станем мълчаливи свидетели на поредицата от убийства в центъра на една европейска столица" - така председателят на групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент Жозеф Дол коментира убийствата Георги Стоев и Борислав Георгиев в София, съобщиха от пресслужбата на ЕНП-ЕД в Брюксел. ...

"... Ние заедно с колегите евродепутати на ГЕРБ призоваваме настоятелно Министерство на вътрешните работи и Министерство на правосъдието да гарантират на българските граждани обществен ред и сигурност. Европейският парламент критикува през последните години българското правителство заради безрезултатната борба с организираната престъпност и корупцията. Ние ще наблюдаваме отблизо действията на управляващите български партии и настоятелно ще призоваваме за мерки, а ако е необходимо и да се наложат санкции на правителството", каза още Жозеф Дол. ...

09 април 2008 | 12:53 | Агенция "Фокус"
http://www.focus-news.net/?id=n928780


Как оценявате съдебната реформа в България? Според Вас, продължава ли тази реформа или вече е приключила и какво всъщност се постигна с нея? Удовлетворени ли сте от всичките поправки през тези близо пет години и онова, до което те водят? Какво реално променя тази реформа за българското общество? Постигнати ли са и целите във връзка с предпазната клауза по 'Правосъдие и вътрешен ред'?

...
Шокиращи за България данни изнесе Световният икономически форум в доклада си "Глобалните информационни технологии"...
...

Независимостта на съдебната ни система според Световния икономически форум е в плачевно състояние - ние сме на 101-во място в компанията на Мозамбик, Казахстан и Русия. Много по-напред в класирането са Република Южна Африка, Тунис, Намибия.
...

9 Април 2008, 17:38, Доклад на Световния икономически форум разкри истината за България
http://www.express.bg/story/24108
kostadin.iordanov
Потребител
 
Мнения: 646
Регистриран на: 20 Яну 2007, 14:59

Мнениеот gudio » 11 Апр 2008, 00:33

mi_lena написа: Кого питате, г-н Йорданов?

:roll: Да взема пък да му отговаря, на човека, ако не възразявате :oops:
kostadin.iordanov написа:
Как оценявате съдебната реформа в България? - Намирам я много динамична и продължителна Според Вас, продължава ли тази реформа или вече е приключила и какво всъщност се постигна с нея? Реформата е перманентна ! Такава реформа протичаше, впрочем и преди 10.11.1989 г. и никога всъщност няма да приключи Удовлетворени ли сте от всичките поправки през тези близо пет години и онова, до което те водят? Не ! Именно затова реформата продължава ! Какво реално променя тази реформа за българското общество? Много промени, предимно щети и несигурност се внасят в обществото... За да бъдат отстранени тези странични ефекти на реформата, тя трябва да продължи ! Постигнати ли са и целите във връзка с предпазната клауза по 'Правосъдие и вътрешен ред'? Да !!! Най-вече основна цел по предпазната клауза беше да се извърши спешна РЕФОРМА - ето, извършва се !
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот kostadin.iordanov » 11 Апр 2008, 12:14

kalahan2008 написа:Барак Обама: ...
http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1185183
... "институциите и правосъдната система на страната ще се нуждаят от подкрепа и помощ, за да запази България курса към пълна евроатлантическа интеграция". ...

По-точно, казаното от Сенатор Обама по време на изслушването в сенатската Комисия по външна политика на 08 Април 2008 се отнася за съдебната, а не за правосъдна система:
Barack Obama:

... The country's institutions and judicial system will need your support and assistance in order to help Bulgaria remain on course toward full Euro-Atlantic integration. ...

http://www.allamericanpatriots.com/48745622_statement-senator-barack-obama-ambassadorial-nomin


Както знаете, съдебната система в България все още е правораздавателна.
kostadin.iordanov
Потребител
 
Мнения: 646
Регистриран на: 20 Яну 2007, 14:59

Мнениеот Clavdivs. » 11 Апр 2008, 14:04

Офффффф...!!!!

ах тази черна думичка "правораздаване" Ако знаете г-н Йорданов колко важна е всъщност тя.....

Ако в Конституцията пишеше "Правосъдието се осъществява от съдилищата", както Ви се иска, то тогава това щеше да е поредната безмислена тафтологична норма.....


"правораздаване" - видно от самата дума е "раздаване на право" - т.е. даваш фактите и този, който "правораздава" ти "дава" правото.

Правораздаването е дейността по решаването на правни спорове със сила на пресъдено нещо /т.е. един път завинаги, непререшаемо, окончателно/ и продукта от тази дейност - решението на спора да е защитен с някава санкция...

Представете си че правото е един пъзел... някой житейски факти са отдлените парченца от този пъзел... Вземаш парченцето и търсиш къде аджеба ще съвпадне, на кое място ще "легне"..... това търсене на мястото на отделното парченце /разбирай факт/ в големия пъзел /разбирай правото като система от норми/ е именно "правораздаването"

Всеки може да сглобява пъзели...

Но нашата Конституция в тази норма /която Вие така ненавиждате вероятно само поради неразбиране/ казва всъщност: /да преведем/

"Решаването на правни спорове със сила на пресъдено нещо и задължителност на това решение за спорещите страни /а понякога и за всички/ която задължителност е гарантирана от репресивния апарат на държавата СЕ ОСЪЩЕСТЯВА от съдилищата /надлежни органи/ Те и САМО те могат да извършват тази дейност!!!

друг е въпроса дали изпълнението на тази норма е доведена до край в законодателството ....

Питате ама къде отиде заветното "правосъдие".... :roll: Ами ....
... правораздаването което се осъществява от съд се нарича "правосъдие"....

Да обобщим правораздаване - широкото понятие. То може да се осъществява от различни органи.

правораздаване /понятие/ > правосъдие /понятие/

правораздаването от съд = правосъдие

Вдянахте ли сега защо тази норма не е чак толкова "черна".... И защо правораздаване не е мръсна дума?
Clavdivs.
Потребител
 
Мнения: 639
Регистриран на: 17 Апр 2007, 13:20

Следваща

Назад към Съдебна власт


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 12 госта


cron