начало
Общината е осъдена да плати над 30 000 лева на адвокатка – счупила си крака до Съдебната палата Общината е осъдена да плати над 30 000 лева на адвокатка – счупила си крака до Съдебната палата

На кого пречат конкурсите?

Дискусии на тема съдебната власт в България


Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот DEKAH » 23 Апр 2009, 16:12

ВСИЧКИ магистрати трябва да бъдат уволнени и да кандидатстват НАНОВО, С КОНКУРС за мястото, което заемат.

Барабар с членовете на ВСС.

Изпитващите да са от ЕС.

Да ги видим колко стават. Поне, ако има по-кадърни от тях, на по-долно ниво да им се даде шанс да просперират в професията.

Тук, голяма част от съдии, прокурори са политически назначени и... имат да връщат услуги на другарите от съответната полит. сила.

Че чааааакаме да видим осъден политик.
Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето.
Аватар
DEKAH
Активен потребител
 
Мнения: 2284
Регистриран на: 11 Окт 2001, 15:00
Местоположение: Бургас

Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот portokal » 23 Апр 2009, 16:21

те сега много от съдилищата работа за съдиите не могат да намерят, пък чак и "помощници" им назначават

Аз по-скоро друго се чудя. :oops: Какво може да помага помощникът? Може и да може, но аз не се сещам какво. Да намери практика по някой въпрос евентуално. За другото не виждам как ще ми помогне примерно на мен, ако аз съм съдията, един помощник. Не защото той ще е по-некадърен или по-малко подготвен, а защото държа, ако ос*ра нещо, да си го ос*ра лично, а не да се доверя на някой друг. Може би го давам малко нещо като Тома Неверни и може би не съм права. Делото ли ще проучва? Ами ако пропусне нещо? Ами ти защо си докладчик по това дело? Актовете ли ще пише? :oops: Не че и сега не е възможно да ги пише примерно стажант, но все пак...
"Техническата" работа пък се върши от деловодителките и секретарките.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5497
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот DEKAH » 23 Апр 2009, 16:35

portokal - няма какво да се чудиш. Това е поредната удобна службичка, с добро възнаграждение, която служба, ще се използва за кадруване от страна на политическите партии и то предимно на местно ниво.

Нали трябва некадърниците, мамнини синчета, да има какво да работят. Няма да се трудят в частния сектор я. По-добре на държавана работа, със сигурна заплатка и гарантиран отпуск. Друго си е да чакаш на бакомата.

Докато в този момент има съдии, които се спукват от работа и то за смешни пари (според мен), ще има кой да ги следи, подслушва и да донася където трябва ценна информация.

И въпросния помощник след 5 год. (прекарани в болнични и пиене на кафе) ще стане съдия. Може и да изритат съдията, на който е помагал, за да му седне на стола. Тъкмо ще е запознат със ситуацията.

Днес съм много бесен и вече не знам до къде ще я докараме в тая държава. Навсякъде корупция. Ако някой не е корумпиран, то всички останали се чудят как да му се месят в работата. Давам пример - съдия, който си върши работата съвестно. Настъпва 2-3 пъти икономически интереси и то в неправилна посока. Изведнъж... хоп дисциплинарка при ВСС, щото имал 1 дело забавено и... айде. След 2 месеца пристига един парашутист на неговото място и... нещата си тръгват по мед и масло за определени хора.
Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето.
Аватар
DEKAH
Активен потребител
 
Мнения: 2284
Регистриран на: 11 Окт 2001, 15:00
Местоположение: Бургас

Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот Гост » 23 Апр 2009, 16:44

karlson написа:
Не че защитавам миналото, но ще дам един пример, че дори в онова тоталитално общество понякога се е подхождало доста по-справедливо:
Антон Гиргинов е доктор по право, когато пожелава да стане прокурор и въпреки дългогодишния му стаж и научна дейност е назначен като прокурор в РП-Етрополе, после си върви по стълбицата (вярно, по-бързичко, но по стълбицата), за да стигне до предишната Главна прокуратура...


Каква стълбица, беееее :lol: Стълбите са за не добре екипирани, не алпинисти. :lol:

А, за прокурорските и съдебни помощници аз идея отдавна дадох. Требе да се назначат и помощници на помощниците. Някой трябва да върши и грубата работа... :lol:
Последна промяна cruel_la на 23 Апр 2009, 16:47, променена общо 1 път
Гост
 

Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот Bai_Ganjo » 23 Апр 2009, 16:46

Вижте, относно невъзможността за израстване в кариерата и т.н. аз виждам една пречка и към първоначалното назначаване на магистрати в районен съд/прокуратура, отново не е предвидено движение нагоре реално, а забележете - на място, което означава, че районен съдия/прокурор може да си кюта на това местенце до пенсия, а места по-лесно ще се освобождават в окръжен съд/прокуратура, отколкото в районен, поради нежеланието на районния магистрат да върви нагоре - то така и така заплатата му расте и на място, що да се мести в друг град.
Bai_Ganjo
Потребител
 
Мнения: 172
Регистриран на: 21 Ное 2007, 17:43

Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот plamen_penev » 23 Апр 2009, 16:56

Преди да рипнете върху мене, знайте, че подкрепям справедливия гняв на всички изказали мнение по-горе!
Но не мисля, че това "нововъведение" се прави от юридическото лоби в парламента за неуспелите адвокати и "мамините синчета". Очаквам след изборите масово нахлуване по съдилищата на бивши депутати, защото мнозина от тях ще останат извън парламента. Мнозина техни колеги и приятели вече са без депутатска службица и чакат "навън"... По съдебните зали ще затропкат онези, които години наред създаваха законовата база на правния хаос, на който сме свидетели и срещу който, виждам, роптаете тук.
Така мисля. Прав ли съм, скоро ще разберем... Много ми се ще, обаче, и тези магистрати, които не го виждат, да започнат най-после да разбират, че ние, гражданите, които искаме и настояваме за качествено правосъдие и правова държава и вие, които трябва да ни го осигурите, опирайки се на качествни закони, сме от една и съща страна на "барикадата". Някои я наричат "прецаканата", други... по друг начин...
plamen_penev
Активен потребител
 
Мнения: 1388
Регистриран на: 13 Май 2007, 17:01
Местоположение: Пловдив

Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот portokal » 23 Апр 2009, 16:58

Давам пример - съдия, който си върши работата съвестно. Настъпва 2-3 пъти икономически интереси и то в неправилна посока. Изведнъж... хоп дисциплинарка при ВСС, щото имал 1 дело забавено и... айде. След 2 месеца пристига един парашутист на неговото място и... нещата си тръгват по мед и масло за определени хора.

Този пример само хипотетичен ли е, или истински? :oops:
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5497
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот 1968 » 23 Апр 2009, 17:35

Помощниците бяха измислени за ВКП, ВАП, ВАС и ВКС, където да настанят дечицата на наши хора.От кумова срама ги направиха и при нас на по-ниските нива.Само че, не можа да мине текста за 5 години на длъжността и веднага магистрат, щото направо смърдеше.Само вижте във ВКП, ВАП, ВАС и ВКС фамилиите на помощниците......... :D
1968
Потребител
 
Мнения: 571
Регистриран на: 21 Окт 2005, 15:02

Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот djalma » 23 Апр 2009, 18:16

Kъде точно мога да прочета тези промени - които са предложени, и които са приети?
djalma
Потребител
 
Мнения: 195
Регистриран на: 12 Дек 2007, 23:43

Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот Гост » 23 Апр 2009, 18:57

за сега само ТУК
Гост
 

Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот Гост » 23 Апр 2009, 20:04

miriam написа:....кой ще засенде обратно в съда/ прокуратурата , да се върне в змиярника...
...да се завърнат хора , от които системата категорично няма нужда , като че ли и сега не е пълно вътре с такива :roll:

:) Тука решително не мога да се съглася, макар и в кръга на шегата.
Когато "змиярник" се превръща в помиярник, това рязко сваля нивото. :)
Виж това горе, второто, може и да е така, затова, видно е, ще чакаме новите попълнения, почти само с хляб и сол :)
Последна промяна cruel_la на 25 Апр 2009, 20:09, променена общо 1 път
Гост
 

Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот ivan_lawyer » 23 Апр 2009, 21:49

Но има и нещо друго, без да сме сексисти - например не може да приема съдийка, която явно е прекарала деня си във фризьорския салон да правораздава.

Освен това - ярко изразени сексуални черти при съдията не е много добро. Ако ми трябва пийп - шоу, хващам такси и си намирам такова. Не съм съгласен да ми се развяват в съда.

Освен това - младостта, може и да е предимство, може много книги да си изчел, да си окълвал де що има литература за "пробацията", но предпочитам съдия да ми е възрастен, улегнал човек.

Много може да се пише и говори, но съдебната система има кадрови колапс - назначават се непрекъснато младоци с високо самомнение, но без никакъв житейски опит.

Неслучайно в казармата и армията назначават за ротен командир най-женения човек, с дете по възможност - тогава човек е доста по-отговорен и не би направил нещо необмислено - например да те прати пред камиона да провериш дали му се въртят гумите.

И много още - съдийки със стаж в системата, но не със житейски опит - не ми говори.
Съдията трябва да има опит във всяка една научна област - пред него се говорят и извършват реални действия, реални съдби се решават.

Разбира се аз съм повече от гражданско-правните науки, но днес имах едно тежко наказателно дело - направо ми идваше да си изям вратовръзката от маниера на работа.

Първо, с половин час закъснение започва съдебното заседание - поради тъпите еврокомисии - събрали съдиите на разпявка, мама да хвана едно камисарче за вратлето, да го навра да ми помирише чорапите как хубаво ухаят след един ден най-рутинна работа и да го питам с кой акъл се бута в работата на Господа и Мамона и защо се заяжда с непознати.

След това - разбира се - на съдиите им се ходи на фитнес сигурно - започва нашата процедура - разбира се - се диктува направо на секретарката, без да са ни питали - нещо уникално.

Нямам думи.

Немам нерви.

Днес из целия град се разщъкали гадове - и както казва Светослав Минков, в един фейлетон - снимат, любезно се усмихват, помахат на стълбичката и после - като им излезе репортажа за България - то не са ги хвърляли на крокодилите.

Навремето емисиите за България по Остеррайх РФ започваха с плавно преминаване от пазара "Георги Кирков", с озъбените бабички, с нащърбените дядки, през някой кьорав сокак (примерно тоалетна в ремонт) и завършваха - ясно как.
ivan_lawyer
Старши потребител
 
Мнения: 5212
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот ponedelnik » 24 Апр 2009, 09:45

На "нашите" хора пречат конкурсите. Нали всички българи са си роднини - по съребрена, съ-кракова, съ-джобна, съ-партийна и пр. линия, или пък по сватовство. Още една опция за уреждането на някой поизпаднал "родственик" не е излишна - колкото повече, толкова повече.
А и конкурсите са си направо "конкурси", както външни, така й по атестиране. Лятошния го доказа по несъмнен начин, предвид оперативната самостоятелност и пр.бля-бля...мотиви, позволяващи въпреки наличието на формално класиране да се препусне през него и вместо за първия, втория, третия и пр. да се предпочете 123-я, напр. и конкретно.
Така че, който си няма лоби, да си пише по форумите и да се гневи, губейки себе си - здраве, чест, достойнство и пр.
Българин да се наричам, първа радост е за мене! - без претенции цитата да е верен.
На нас каквато и форма, най - рационална и ефективна, да ни предложат, ние с такова съдържание я пълним, че да ти призлее!!! Същото е и с Инспектората, на инспектори от който вече имахме щастието и ние да четем становища и пр. непрецизни документи.
Затова периодично ми се налага да си признавам, че ме е срам, че живея в такава страна /то защото Държава няма/, че ходя по такива улици, че слушам "такива" адвокати и прокурори, както и че се явявах и се явявам пред "такива" съдии, ужасявайки се, че вероятно и аз така изглеждам или се отразявам в очите и в главите на хората срещу мен. Започна да ми се струва нахално да претендирам, че съм различен от тях.
ponedelnik
Младши потребител
 
Мнения: 54
Регистриран на: 24 Сеп 2007, 07:37

Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот system » 24 Апр 2009, 13:35

тези, които излязоха, когато заплатите ни бяха по 10 долара

Осем долара, колега mi_lena, осем - 24 000 лева на начинаещ магистрат през януари 1997 г. при курс 1 долар = 3000 лв.
Както и да е - минали работи. Крайно неразумно според мен решение. Логиката на съдебната реформа повеляваше движение в обратна посока - към засилване, а не към минимизиране на конкурсното начало. Дори според мен то трябваше да бъде проведено докрай - и повишаване в длъжност или преместване на вече назначени магистрати да се извършва чрез конкурс. И то не "по документи", а чрез решаване на казус. А защо не и конкурс за административните ръководители ?
Това е и по-обективно, и по-достойно. Нека колегите адвокати, които смятат само място във Върховните съдилища за достойно за техните способности, да го докажат чрез демонстриране на тези способности. И нека колегите магистрати, които желаят да растат в кариерата, защитят честта на професията, като покажат какво могат (или какво не могат :oops: ).
Естествено, при условие, че самите конкурси са коректно проведени.
system
Активен потребител
 
Мнения: 1873
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот donna » 24 Апр 2009, 19:49

:wink: от близкото минало

Определение № 11099 от 10.11.2006 г. на ВАС по адм. д. № 5993/2006 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светлана Йонкова
чл. 27, ал. 1,

чл. 30,

чл. 30а, ал. 12 ЗСВ,

чл. 8 ЗВАС
-------------------------

Производството е по чл. 5, т. 2 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по жалба на Светлана Илиева Байчева от София срещу решение от 17.05.2006 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС). В жалбата се твърди, че решението е взето в нарушение на чл. 127, б. "б" и следващите от Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 39/12.05.2006 г., в сила от същата дата), предвиждащи кадровите промени в органите на съдебната власт да се извършват след провеждане на конкурс. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно или обявено за нищожно поради липса на компетентност на ВСС.

Върховният административен съд, петчленен състав приема, че жалбата е процесуално недопустима. Следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати по следните съображения:

С решение от 17.05.2006 г. Висшият съдебен съвет е извършил кадрови промени, изразяващи се в назначаване на магистрати в органите на съдебната власт или отхвърляне на предложението за това на органа по чл. 30 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Висшият съдебен съвет е взел решението си на основание чл. 27, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 30а, ал. 12 ЗСВ.

Жалбоподателката Светлана Илиева Байчева не е адресат на предложение за кадрова промяна, за които Висшият съдебен съвет се е произнесъл с процесното решение.

Съгласно чл. 8 от Закона за Върховния административен съд, производството пред него, включително и това по чл. 5, т. 2 започва по жалба на заинтересуваните лица или протест на главния прокурор или зам.-главния прокурор на Върховната административна прокуратура. Заинтересувани лица са лицата, засегнати от издадения административен акт или тези, чийто права или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правата и законните интереси на лицата се засягат, когато с акта те се прекратяват или ограничават или когато се отказва издаването на акт, който е условие за възникването или упражняването на субективни права. Във всички случаи е необходимо правата и законните интереси да са непосредствено и реално засегнати, а не засягането им да е хипотетично.

Жалбоподателката Светлана Байчева няма правен интерес да иска отмяната на решението на ВСС или обявяването му за нищожно, тъй като с него не се засягат нейни права и законни интереси, нито се пораждат за нея задължения. Липсата на правен интерес води до недопустимост на жалбата, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, като се прекрати производството по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 20, ал. 1, т. 3 ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

Отменя определението за даване ход по същество.

Оставя без разглеждане жалбата на Светлана Илиева Байчева срещу решение от 17.05.2006 г. на Висшия съдебен съвет.

Прекратява производството по адм. д. № 5993/2006 г. на Върховния административен съд.

Определението не подлежи на обжалване.
donna
Старши потребител
 
Мнения: 5350
Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
Местоположение: Свищов

Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот plamen_penev » 25 Апр 2009, 09:02

За мен е удоволствие да видя тук, че хора иначе показващи несъмнено тоталитарно мислене се отнасят към конкурсното начало при назначаване и издигане на съдебните магистрати по начин без съмнение желан и от нас гражданите или поне от онази част от тях, за който термина "правовата държава" не е празни приказки, а "лекарството", което ще превърне България в добро място за живеене. Имам впечатления от Пловдивски административен съд, в който всички съдии, разбира се, бяха назначени с конкурс. Е голяма разлика има с бившето административно отделение на окръжния... Като че ли самия факт, че не си седнал на чуждия стол, а си там по собствените си способности те кара да имаш самочувствието и стремежа са въвеждаш прецизна законност, ред и порядък. Не че и там няма "парашутисти"... Но при един действителен контрол на действията им те едва ли ще се задържат дълго... Не мисля че това са фантазии! Ще стане, макар и трудно.
donna, моля ви да дадете малко инфо по определението, което сте копирала тук. Не разбрах много ясно коя е Светлана Байчева и какво иска. Жалбата й я няма в сайта на ВАС. Защо, питам се, са я отхвърлили с известния... хм... метод ... с "правния интерес" и защо, ако няма наистина тази дама интерес в делото изобщо го е инициирала. защо й е трябвало да си губи времето. Наистина ми е итересно всичко около "правния интерес" и начините на приложението му за реализиране на фактически отказ от правосъдие!
plamen_penev
Активен потребител
 
Мнения: 1388
Регистриран на: 13 Май 2007, 17:01
Местоположение: Пловдив

Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот portokal » 25 Апр 2009, 09:15

За мен е удоволствие да видя тук, че хора иначе показващи несъмнено тоталитарно мислене се отнасят към конкурсното начало при назначаване и издигане на съдебните магистрати по начин без съмнение желан и от нас...

Пламене, аз съм просто трогната от твоето признание. :lol:
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5497
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот plamen_penev » 25 Апр 2009, 09:30

Визирах просто един факт, portokal ... нищо лично! Не разбирам за какво "признание" говорите, а още по-малко какво толкова ви е смешно...
Но може би просто сте проявила известното си чувство за хумор, отразено и в избора ви на снимка към ника ви. Уважавам хората с чувство за хумор. Не всекиму е дадена силата да се шегува със себе си... Моите почитания!
plamen_penev
Активен потребител
 
Мнения: 1388
Регистриран на: 13 Май 2007, 17:01
Местоположение: Пловдив

Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот donna » 25 Апр 2009, 10:17

http://www.sac.government.bg/home.nsf/0 ... 7600559423


Във ВАС постъпи жалба от Светлана Байчева срещу Решение на Висшия съдебен съвет от 17 май 2006 г., с което се извършват кадрови промени в органите на съдебната власт

Във Върховния административен съд (ВАС) постъпи жалба от Светлана Байчева срещу Решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) от 17 май 2006 г., с което се извършват кадрови промени в органите на съдебната власт. Според жалбоподателката, решението е нищожно, защото след 12 май 2006 г. е извън компетентността на ВСС да извършва кадрови промени, без обявяване и провеждане на конкурс за всяка свободна длъжност в органите на съдебната власт.
Жалбоподателката твърди, че самата тя отговаря на всички условия, предвидени в ЗСВ, като юридическият й стаж като адвокат в Софийската адвокатска колегия е 27 години – “стаж, достатъчен, за да мога да кандидатствам за която и да е от длъжностите, разпределени с решението на ВСС от 17 май 2006 г.”. Според Светлана Байчева, с обжалвания акт ВСС я е лишил от гарантираната й със закон възможност да участва в конкурс.
В жалбата пише, че ще бъдат нищожни актовете, постановени от или с участието на магистрати, назначени без конкурс, като се позовава на Тълкувателно решение № 2/2005 г. на Върховния касационен съд (ВКС). Според това решение, съставите, в които участват младши съдии, назначени след конкурс, но непреминали шестмесечен курс на обучение, са незаконни, а актовете, постановени от тези състави са нищожни. Жалбоподателката твърди, че назначаването на магистрати без конкурс е много по-тежко нарушение на ЗСВ от това, визирано в тълкувателното решение на ВКС. “Всеки български гражданин има правен интерес от обективно и качествено правораздаване, което да завършва със стабилен правен акт и той има интерес от обжалването на решение, което би нарушило този негов интерес” – пише в жалбата.

Жалбата на Светлана Байчева бе изпратена на ВСС за комплектоване с преписката и атакуваното решение, тъй като е подадена директно във ВАС, а не чрез органа, издал атакувания акт.


http://lex.bg/bg/news/view/6325/comments/seminars

Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) разгледа в четвъртък (12 октомври) дело, образувано по жалба на адвокат Светлана Байчева. Жената е сезирала съда във връзка с кадровите назначения на Висшия съдебен съвет (ВСС), направени на 17 май. Както е известно, на 12 май влязоха в сила последните промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), според които всяко назначаване, преместване и повишаване в съдебната система се извършват след провеждане на конкурс. Но на 17 май членовете на ВСС игнорираха поправките в закона и отметнаха 85 кадрови предложения, без предварително да е проведен изпит за съответните длъжности. Според Светлана Байчева, решението на съвета е нищожно, защото след 12 май 2006 г. е извън компетентността на ВСС да извършва кадрови промени без обявяване и провеждане на конкурс за всяка свободна длъжност в органите на съдебната власт. Съдът ще се произнесе в 30-дневен срок.

Междувременно в сряда (11 октомври) във ВАС постъпи още една жалба срещу скандалните назначения от 17 май. Трима съдии от Софийския районен съд (СРС) протестират срещу повишаването на тяхната колежка Владимира Манолова в Софийския градски съд (СГС). Магистратите Атанас Атанасов, Андрей Ангелов и Елица Ангелова смятат, че с това назначение са нарушени разпоредбите на Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Няколко дни след назначаването на Манолова същите тези съдии изпратиха писмо до ВСС, в което искат да се обяви конкурс за заетото от колежката им място в СГС, в който те да участват. Но отговор от страна на магистратите нямаше.

В жалбата си до ВАС Ангелова, Атанасов и Ангелов смятат, че ВСС им е отправил "мълчалив отказ" да обяви конкурс пет и половина месеца по-късно. Те искат съветът да отмени и мълчаливия отказ, и назначението. Тяхното дело също бе разгледано в четвъртък. ВАС ще се произнесе и по него в едномесечен срок.




http://www.segabg.com/online/article.as ... id=0000301


Първа жалба срещу ВСС за назначенията без конкурс

Проф. Александър Воденичаров (в средата)



Снимка: Борислав Николов



Професор Воденичаров от съвета в нов кадрови скандал

Доротея Дачкова

Седмица след като избухна скандалът за десетките назначения без конкурс в съдебната система, адвокат Светлана Байчева първа атакува решенията на Висшия съдебен съвет. Юристката депозира жалба във Върховния административен съд, според която "решението е нищожно, защото след 12 май 2006 г. е извън компетентността на ВСС да извършва кадрови промени без обявяване и провеждане на конкурс за всяка свободна длъжност в органите на съдебната власт". Байчева посочва още, че 27-годишният й адвокатски стаж е достатъчен, за да кандидатства за която и да е от длъжностите, разпределени с решението на ВСС от миналата сряда. Съдебният съвет я е лишил от гарантираната й със закон възможност да участва в конкурс, смята тя.
Четиримата районни съдии, които писаха възмутено на ВСС, още не са атакували решенията.
Вчера други столични районни съдии се срещнаха вчера с шефа на ВАС Константин Пенчев във връзка с назначенията. Те са пратили и писмо до ВСС, което трябва да бъде разгледано днес.
Дори ВАС да отмени назначенията, актовете, постановени от магистратите, няма да са нищожни, обясниха върховни съдии.
Междувременно деканът на правно-историческия факултет на ЮЗУ "Неофит Рилски" и говорител на ВСС проф. Александър Воденичаров бе замесен във втори кадрови скандал.
"Асистентката на небезизвестния проф. Воденичаров е била назначена без конкурс в Районен съд Благоевград директно като съдия", разкри пред БНТ шефката на съюза на съдиите Нели Куцкова. Става дума за Мирослава Ангелова. "Воденичаров май има не само деца, но и асистенти за назначаване в системата", вметна Куцкова. Тя визира скандала от края на м.г., когато синът на професора бе назначен в Софийски градски съд след по-малко и година работа като районен съдия и дори посланици от ЕС питаха за случая.
Асистент Ангелова е сред 85-те назначения, направени миналата сряда без конкурс по реда на стария Закон за съдебната власт, които провокираха гнева на министри и магистрати.
Зам.-шефът на Върховния касационен съд Румен Ненков защити тезата, че назначенията, започнали по реда на стария ЗСВ, трябва да бъдат завършени без конкурс, независимо от новия закон. "Тогава същите тези евроинтегратори мълчаха", възмути се той. И бе категоричен, че назначенията от миналата сряда са и законни, и морални.
"Кашата е пълна", обясни накратко Куцкова, която даде още един пример за спорно кадруване. "Млада следователка в Кърджали не е била преназначена за прокурор, защото за нейна беда носи същата фамилия, която нося и аз. Защото се оказа, че сме снахи в един и същи род", припомни тя случая с Петя Куцкова.
Шефът на парламентарната правна комисия Янаки Стоилов каза, че кадруването от миналата сряда е оставило "неприятен привкус" и създало "впечатление, че ВСС винаги може да намери такова тълкуване на закона, което е удобно за него".

ПЛАНОВЕ
По повод онзиденшния призив на президента Първанов за изцяло нов съдебен закон Янаки Стоилов припомни, че той е залегнал в плановете на Министерството на правосъдието. Според Стоилов в него трябва да се запази конкурсното начало, като се прецизират някои детайли. Да има конкурси при премествания по хоризонтал и трябва да се обмисли каква точно да е формата на препитванията. Вече се работи по нов закон, каза зам.-шефът на ПГ на НДСВ Борислав Ралчев. "Не мисля, че имаме технологично време до есента за нов Закон за съдебната власт", коментира Четин Казак (ДПС). И той, и Ралчев са за конкурсното начало, като обаче се взима под внимание стажът на съответния магистрат в системата. До приключването на броя от МП не отговориха на какъв етап е работата по този нов съдебен закон.



http://www.segabg.com/online/new/articl ... id=0000201

Втора жалба срещу ВСС за кадруването без конкурс
Трима районни съдии в София атакуват пред ВАС магистратско назначение
Доротея Дачкова
Скандалното кадруване на Висшия съдебен съвет от 17 май, станало популярно като "покана за екзекуция" към Брюксел, предизвика нова реакция.

Трима районни съдии от София са атакували пред Върховния административен съд решението на ВСС от 17 май за назначаване на колежката им Владимира Манолева в градския съд, научи "Сега". Магистратите искат то да бъде отменено. Те оспорват мълчаливия отказ на съдебния съвет да се произнесе по искането им да не гласува назначенията, а да обяви конкурс за свободните места, както е по променения вече Закон за съдебната власт (ЗСВ).

"При вземането на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения", пишат Атанас Атанасов, Елица Ангелова и Андрей Ангелов. Виолета Магдалинчева, която също беше сред недоволните, се е отказала да атакува решението.

"Не оспорваме професионалните и нравствени качества на нашия колега, който беше назначен в СГС, но не е спазена предвидената в закона процедура, което опорочава административния акт", допълват те.

На 17 май ВСС прие, че започнатите по реда на стария ЗСВ кадрови решения, трябва да бъдат довършени по неговия ред. Така в системата с последния влак без конкурс влязоха или бяха повишени над 80 души. Това стана в отсъствието на шефовете на ВКС и ВАС Иван Григоров и Константин Пенчев, и на главния прокурор Борис Велчев. Пенчев бе заявил предварително, че гласуването ще е незаконно.

Тримата съдии са депозирали жалбата си в съдебния съвет в последния разрешен от закона срок. Причина е, че дотогава стенограмата от заседанието на ВСС не им е била предоставена. ВСС има три дни да окомплектова жалбата и да я препрати във ВАС.

Това е втората жалба, която постъпва във ВАС за кадруването без конкурс.

Седмица след като избухна скандалът за последните 85 назначения, адвокат Светлана Байчева депозира жалба във ВАС. Според нея "решението е нищожно, защото след 12 май 2006 г. е извън компетентността на ВСС да извършва кадрови промени без обявяване и провеждане на конкурс за всяка свободна длъжност в органите на съдебната власт". Байчева твърди, че 27-годишният й адвокатски стаж е достатъчен, за да кандидатства за която и да е от длъжностите, разпределени с решението на ВСС. Съдебният съвет обаче я е лишил възможността да участва в конкурс.
donna
Старши потребител
 
Мнения: 5350
Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
Местоположение: Свищов

Re: На кого пречат конкурсите?

Мнениеот Pink_Floyd » 25 Апр 2009, 10:30

Мисля, че е редно да се използва първоизточникът, за да е пълноценна дискусията!!!
http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=b ... 56&id=1268
Янаки Стоилов:
Тук му е мястото, така ли? (Да.) Има ли предложения по § 53а?
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Стоилов, това го минахме миналия път. Стигнали сме до § 92.
Янаки Стоилов:
Параграф 53а не сме го гледали. Предложението на г-н Яни Янев го гледахме, а предложението на тримата депутати не сме го гледали, защото е свързано със следствието.
Заповядайте.
Георги Шопов:
По § 53а.
“Чл. 194а (1) Лице, което е било освободено от длъжност съдия, прокурор или следовател, след като я е заемало повече от 5 години, може да бъде назначавано от ВСС в органите на съдебната власт без конкурс.”
Не изразявам само мое мнение. Считаме, че този текст трябва да отпадне от Закона за съдебната власт. Съображенията за това са следните.
На първо място, в ал. 2 е посочено “освободено от длъжност на основание чл. 165, ал. 1, т. 3 или т. 5”.
В крайна сметка тези пет години са един много малък срок.
Второ, това е лично волеизявление на хората, които са напуснали съдебната система по собствено желание. Елементарният пример е: решава, че на друго място ще печели повече и напуска на собствено волеизявление. Той може да е идеален човек, но е решил че трябва да напусне. Каквото и да е било, когато си напуснал по собствено желание и си излязъл от системата, това не може да бъде никакво предимство, по никакъв начин не може да се приеме като предимство по отношение на други хора, които работят в системата и които трябва да заемат определени места. Ще дам практически пример. Нашата система се запълни с кадри и е нормално. Какво може да се получи практически. Осем години съдия в районен съд, освобождава се едно място в окръжен съд и определен колега, независимо кога е освободен, той заема това място. Това ще създаде изключително голямо напрежение. Така вече няма да има равнопоставеност в системата. Ние приемаме като основан идея в нашия закон, че всичко е конкурс. Кадровата политика на Висшия съдебен съвет, независимо кой е той, много ще се затрудни. Тук има една въпиюща несправедливост. Действително може би доста хора са излезли от системата на не дотам законни основания, но ние за единични случаи не можем да правим цял текст. Защото аз съвсем отговорни заявявам, че доста от напусналите като съдии, прокурори, следователи са напуснали по съвсем други причини. В никакъв случай не може да се твърди, че те са най-големите специалисти. Но основната ми теза е, че ние поставяме не равнопоставеност, поставяме ги в привилегировано положение без никакво основание. Ще затрудни кадровата политика.
Янаки Стоилов:
Г-жа Тачева. След това народните представители.
Миглена Тачева:
Аргументи за това предложение.
Ако искаме да имаме професионални инспектори – експерти, които да работят към Висшия съдебен съвет, министри на правосъдието дори, които някога са били заместник-министри и са се върнали в системата, но сега са министри и нямат правомощията да се върнат, защото не са излезли от съдебната власт, ако щете дори и за депутати, които са работили 20 години като съдии и да отиват в Народното събрание читави хора юристи, защото виждате за какво става дума, смятам, че това е текст, който може да бъде подкрепен. Може би трябва да сложим думата “еднократно”, за да не дадем възможност за иди ми- до дими, всяка година – днес искаш да бъдеш адвокат, а утре искаш да ставаш пак съдия. Така ще дадем възможност да влязат и външни хора. Защото сега затворихме до окръжно ниво конкурсната процедура. Това означава ли, че ако аз утре искам да се върна в системата, трябва да се върна с конкурс и да стана окръжен съдия, при положение, че имам 30 години работа в системата и може би съм малко по-голям специалист от много съдии и прокурори и следователи, действащи днес.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Шопов.
Георги Шопов:
Тези неща, които се изтъкват тук, могат да намерят място в други закони. Става въпрос за министри и депутати. Но аз ви задавам един прост въпрос. Ако заедно място се явят трима кандидати, които имат право да се върнат, какво правим тогава? Примерно трима кандидати за окръжен съд Пазарджик.
Миглена Тачева:
Висшият съдебен съвет ще преценява. Има три кандидатури и ще прецени, както ги преценявате и сега.
Георги Шопов:
Не е така. Защото вие казвате, че той се връща без конкурс.
Янаки Стоилов:
Колеги, нека да изясним въпроса, защото случаите не са еднородни. За това ви предлагам малко по-конкретно да разсъждаваме по тази тема. Нека да поставим въпросите, за да видим дали има решение, което е между отхвърлянето и приемането на текста в този вид. Ние бихме могли да кажем, че ако тези лица са били в една от другите две власти условно и искат да се върнат, въпросът стои по един начин. Там може би единственият проблем е твърдението за някаква политизация, която също трябва да бъде преценявана. Но не е все едно със случая, когато примерно един магистрат е напуснал, за да стане адвокат, защото ще получава по-високо възнаграждение. Оказало се, че като адвокат получава доста по-малко и иска да се върне в съдебната власт. Това са различни случаи и за това ви предлагам да търсим решение, което е обосновано. А не просто така общо – някой излязъл и може да се върне.
Г-жа Дончева и след това г-жа Петрова.
Татяна Дончева:
За това в текста пише: “може да бъде назначено от ВСС”. Щом може да бъде назначено, значи може и да не бъде назначено. Решението е на ВСС. Вземете и преценете и когато правите конкурси, не казвайте, че конкурсите са измислени само на тестове и казуси и на изпит в Софийския университет пред тричленна комисия в еди-какъв си състав като начинаещи съдии. Защото това може да бъде конкурс по документи и всякакви други и вероятно вие щете-не щете ще минете на този вариант.
За това, което е направено, няма как да бъде търсено компромисно решение, освен в срока, в несменяемостта. Забележете какво се предлага – лицето да има 5 години стаж в системата. Защо да са пет. За да бъдат поне толкова колкото, ако е сега, пак ще е придобил статут на несменяемост. Лицето се връща без да има статут на несменяемост, независимо, че онзи стар период би го направило несменяемо. Какви привилегии, какви други неща? Лицето се връща. Ваша воля е дали да го върнете. Вие можете да го отхвърлите на основание, че имате толкова добри конкурсни кандидати, че просто няма да го обсъждате. Даже можете да го отхвърлите, защото такава е политиката ви в някакъв период от време, независимо кой заслужава. Вие не сте длъжен да върнете министъра на правосъдието.
Освен това, имате места, където няма чак такъв наплив. Направете си сметката. За това сме сложили пет години, за да не е пречка, ако нямате съдия примерно в Ивайловград, но имате кандидат, който има пет години стаж, който е бил дори адвокат, дори юрисконсулт, дори на свободна практика. Не укорявайте хората, които са напуснали системата. Какво тя е спечелила от своята затвореност? Ние имаме проблеми с корупцията в системата именно заради нейната затвореност. И много добре знаете, че вашите конкурси с нищо не я разрушават. Тези породи на системата не се разрушават. И сега има обвинения, че се правят затворени конкурси и много дирижирани. Така че това нещо общо взето е удобно и позволява да не важи само за началници. Никой не е казал за кой съд. Освен това, волята е ваша и човекът става магистрат обратно, ако вие решите това със статут на сменяем магистрат. Какъв проблем има в това?
Янаки Стоилов:
Нека да изясним фактическата обстановка. Аз мисля, че този текст е излишен, защото чл. 195 казва следното:
“Съдия, прокурор и следовател не може да бъде”.... еди-какво си.
Ал. 2 казва: “При преустановяване на длъжността на лицата, а това са народни представители, министри и заместник-министри”, мисля че това е добрата идея – хората, които са били на изборна длъжност в другите власти, да могат да се върнат без конкурси. Това законът го дава като възможност. Докъде повече да го разширим. Ако има аргументи за определени категории, да ги включим. Аз не виждам толкова много категории, за които трябва да отворим тази врата.
Ще чуем всички мнения. Сега г-н Казак, г-жа Балева, г-н Шопов и г-жа Петрова.
Заповядайте.
Четин Казак:
За мен сигурно е едно. Ние трябва да поощряваме подготвените юристи кадри на съдебната власт да бъдат да се ползват от други органи на държавата, било то Висш съдебен съвет, с гаранция, че после може да се върнат като магистрати, било Инспекторат, било то служби към Министерството на правосъдието, включително Инспектората, който все още съществува в Министерството на правосъдието, било то други държавни органи. Защото цялата ни държавна администрация в широкия смисъл на думата има нужда от подготвени специалисти и ние трябва да стимулираме онези подготвени магистрати, които биха желали да дадат своята компетентност в друг орган на държавната власт, да имат някаква гаранция, че след това ще могат да се върнат.
Аз лично съм склонен да огранича единствено това право на връщане, само човекът е напуснал за да упражнява свободна професия.
Аз съм против това, когато има вече обявен конкурс от Висшия съдебен съвет за дадена длъжност, той да бъде анулиран само защото някой бивш магистрат е изявил желание да заеме тази длъжност. Аз съм склонен да огранича единствено това право, ако магистратът е напуснал, за да упражнява свободна професия. Но ако е напуснал съдебната власт, за да отиде в друг държавен орган, да има право да се върне.
Янаки Стоилов:
Г-жа Балева. Моля за тишина. Заповядайте.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, всяко едно поименно изброяване по някаква гледна точка просто е несправедливо и ограничава правата на отделните категории. На какво основание ще приложим текста за тези, които са отишли на една работа в друг държавен орган на изпълнителната власт и ще въведете забрана по отношение на упражнявалия свободна професия. Казусите са много за причините някой да напусне магистратурата, за да отиде в свободните професии. Няма да коментираме. Много са причините, може и да са здравословни. Тези ограничения, включително и страха да не би някой да наруши системата на самозадоволяване вътрешно възпроизвеждане, аз намирам за неприемливи. Тук не говорим за мен, за г-жа Тачева или за трети. Въпросът е принципен. И фактът, че “може”, колко пъти да се повтаря, че не е задължително. Значи за една част, включително и за членовете на Висшия съдебен съвет се пазят местата, а за други не.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Шопов.
Георги Шопов:
Уважаеми народни представители, аз се опитах да бъда полезен с моето изказване. Напрежение в системата няма.
Непрекъснато се повтарят думите затвореност. Това просто не е така. Миналата година 200 човека, назначени чрез атестиране, 47 са чрез тези 20%. Не може да се говори за затвореност. Това несериозни, според мен, аргументи. Но се връщам основно на този текст.
Моята идея е, че този текст като цяло трябва да отпадне, защото той е много генерален и защото отваря, първо, път за доста недобросъвестни хора и който създава много проблеми. Вие заставате и ми казвате думата “може”. Може да бъде назначен. А как да се откаже. По какви критерии да се откаже. Как ще стане това нещо.
Задавам ви два въпроса. Първият вече го зададох. За едно място трима. После казвате може. Къде са критериите в този закон. Или Висшият съдебен съвет ще каже: Тя ми харесва или той ми харесва. По кои критерии.
Казвам още веднъж и с това ще приключа. Този текст е много опасен и не бива да се приема в този му вид. Той ще предизвика неприятности. Направете го в друг текст, примерно за министри и за други, но в отделен текст.
Г-жо Дончева, като приключа мандата си в съвета, отивам понижен в длъжност и в заплата. Но аз мълча, защото съм го приел.
Този текст не бива да се приеме в този му вид. Нарушаваме основни принципи на конкурсното начало.
Янаки Стоилов:
Г-жо Петрова, заповядайте.
Радка Петрова:
Аз искам да снижим малко емоционалният тон на дебата и да кажа, че по същество сигурно е справедливо някои колеги да искат да се върнат в системата и сигурно много качествени хора искат да се върнат в системата и да я обогатят. Ще кажа, че системата не е капсулирана. Системата е много отворена и се обновява непрекъснато, така че да се говори за капсулирана система, просто не е честно.
Редакцията на текста, ако държите да остане, не е точна. Защото думата “може” не е достатъчна. Като вземете под внимание чл. 189, че Висшият съдебен съвет има задължение да обяви всички свободни длъжности за конкурс при атестиране, от всичко обявените да изтегли 20% за външните конкурси, на кои места, по кой ред и на кое ниво колегите, които искат да се върнат в системата, ще се върнат. Ако са работили на ниво районно, а искат да отидат направо на ниво апелативно, справедливо ли е да стане и как да стане, по какви критерии, като има повече кандидатури как да стане. Може би трябва още малко да се пообмисли текстът.
Янаки Стоилов:
Ние общо взето правим Закона за съдебната власт още от основния му вариант така че да ограничим доколкото може дискрецията в рамките на Висшия съдебен съвет. Т.е. да има ясни критерии и стандарти, за да не може едно нещо така и иначе да стане и всичкото да е правилно, независимо как ще стане.
Да чуем г-жа Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Уважаеми колеги, откъде идва това предложение и кое го предизвиква. Предизвиква го обстоятелството, че до този момент такива колеги, които са напуснали системата и не им се пази мястото по чл. 195 можеха да се върнат в системата, но попадайки в тези 20% за външно назначение и явявайки се на този конкурс за първоначално влизане в системата. Оттам дойде и проблемът. Редно ли е хора с доказан професионален опит, знания и умения, които са били, както е по предложението – повече от 5 години магистрати, да се подлагат на този изпит за съответното ниво в рамките на тези 20%. Очевидно идеята на предложението е да не попадат в конкурс за външно назначаване, за първоначално назначаване. Отговорът, който тук се предлага, е нека да им дадем друг шанс да се върнат по-лесно в системата. Според мен, обаче единственият начин те да бъдат равно поставени с всички останали, които растат по йерархията, е да се явяват на конкурс чрез атестация. Тогава да бъдат подложени на атестиране, което означава, че в закона трябва да бъдат разписани критерии за тази атестация, така както е разписано за Националния институт по правосъдие. Тогава те попадат на общо основание и ще им се преценяват качествата.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е добра идеята, г-жо Мингова. Но завършвайки да отговорите. Те на каква основа ще бъдат атестирани, като са били навън.
Проф. Анелия Мингова:
Тогава, г-н Стоилов, бих искала да се върнем и да обсъдим едно нещо, което малко с лека ръка отхвърлихте на миналото заседание. А то беше за това да се приеме наредба, защото Висшият съдебен съвет е органът, който управлява системата и отговаря за кадрите и ние трябва да имаме дискрецията да посочим критериите за всяка категория кандидатстващи. В тази наредба, която е заложена в план-графика за изпълнение на показателите за напредък, да разпишем точно и ясно тези, които са вътре в системата и растат по йерархията, кои са основните критерии, кои са допълнителните, как се оценяват от комисиите. Тук и за помощните комисии е големият въпрос, който трябва да бъде преуреден. Да има втора категория за тези, които са напуснали и които обаче ще могат да бъдат атестирани така, че да кандидатстват и да трета категория, които са в Националния институт по правосъдие или някъде другаде. Това трябва да направи Висшия съдебен съвет със свой нормативен акт, който да е подзаконов. И тогава нещата биха се решили ясно, прозрачно, открито, защото тази наредба, ако не се харесва някому, тя подлежи на атакуване пред Върховния административен съд и може да отпадне. Не виждам нищо лошо и опасно в това Висшият съдебен съвет да приеме наредба.
Реплика: Това го пише.
Проф. Анелия Мингова:
Пише го, но народните представители го отхвърлиха. Моля ви да преразгледаме този въпрос.
Янаки Стоилов:
Това, което сме решили, няма да ревизираме. Защото критериите са в закона. Аз не съм против по този въпрос, който сега е открит, ако някой е готов след малко, докато вървим по другите въпроси, да формулира критерии и така, както ще има наредба на Висшия съдебен съвет за прилагането на процедурата по другите критерии, да се включат и тези. Но основните критерии трябва да са в закона и ние няма да ревизираме сега това, което сме решили, само заради едно изключение.
Сега имаме два варианта да продължим.
Едното е да гласуваме текста, който може да се приеме или да се отхвърли.
Другото е да го отложим за кратко, да продължим по другите текстове и докато върви дискусията, ако някой е в състояние да предложи по-сполучлива редакция на тази идея, включително с основни критерии, които по-нататък ще вървят както другите в наредбата, да ги чуем и да ги гласуваме.
Г-жо Тачева, заповядайте.
Миглена Тачева:
Аз ще се присъединя към това, което каза проф. Мингова. Не съм видяла в протокола от заседанието, че сте гласували този текст. Аз също смятам, че трябва да се подкрепи и мисля, че няма никаква пречка днес да се подложи на прегласуване този текст.
Янаки Стоилов:
Няма да отречем това, което сме направили на миналото заседание.
Миглена Тачева:
Правили сте го, г-н Стоилов, и Ви моля да подложите на прегласуване текста, защото считам, че Висшият съдебен съвет трябва да приеме наредба за критериите за атестацията. Наредбата е почти готова. Това е заложено в плана за действие, още повече, че в закона има само два критерия. Те са еднакъв ранг, по-висок ранг и по-дълъг стаж. Имаме изрични критики и препоръки, и всякакви други думи мога да употребя по отношение на атестирането, по отношение на конкурса чрез атестация. За това наистина Ви моля, може да не го решим сега, но този текст, който е за наредбата, трябва да се прегласува. И няма да има никаква пречка след това, това което каза проф. Мингова, да се разпише ясно и за тези критерии.
Янаки Стоилов:
На това посветихме половината от миналото заседание. Аз няма да зачеркна това, което сме правили. Те не са един текст. Те са поредица от текстове и това е един от основните принципи на закона, който приехме с ваше участие или с участието на повечето от вас представители на съдебната система. Няма сега заради един текст да правим завой на 180 градуса. Въпросът с критериите е въпрос на закон. Не е въпрос на вътрешни отношения във Висшия съдебен съвет. За това вие като юристи и ние като политици трябва да се разберем. Не може основните въпроси, които са публични въпроси за развитието на системата, да бъдат въпрос на някаква вътрешна организация на Висшия съдебен съвет. Това за мен е ясно докрай. Тази дискусия ще продължи в пленарната зала, а не да се връщаме на изходното положение в комисията.
По този въпрос има ли друго предложение преди да пристъпим към гласуването на предложението за § 53а. Имаме ли друга алтернатива освен подкрепата на текста и неговото отпадане или отлагане до края на заседанието, ако сте готови да предложите друг вариант.
Налага ли се да гласуваме отлагането на § 53а сега.
Татяна Дончева:
Може да се промени текста, като вместо “без конкурс” се добави “при условията и реда на чл. 189”.
Янаки Стоилов:
За какво ще бъде атестиран външния – за своята предишна служебна дейност или за актуалната дейност, която е извършвал преди съдебната власт.
Татяна Дончева:
За всичко ще бъде атестиран.
Георги Шопов:
Г-н Стоилов, може ли да взема думата.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, и ще преминем към гласуване на предложените редакции.
Георги Шопов:
Много лесно е да сложим думата “атестиране”. Ние непрекъснато си отваряме проблеми. Как ще го атестираме. Примерно, работил е в плод- зеленчук. Как ще го атестираме?
Татяна Дончева:
Ще го атестираш “работил е в плод-зеленчук” и комисията счита, че той е загубил квалификация за 10 години, защото е работил като фризьорка.
Георги Шопов:
Какво пречи да си остане стария текст.
Татяна Дончева:
Нищо не пречи. Питам удобно ли е Ана Караиванова да се яви при теб на първоначален конкурс. Удобно е. Няма никога да я изберете.
Георги Шопов:
Г-жо Дончева, за не говоря за г-жа Караиванова, не говоря и за още пет човека. Важен е принципът.
Янаки Стоилов:
Пристъпваме към приемане на решение по този въпрос.
По § 53а има ли предложения зад руга редакция, която да гласуваме, различна от предложената. Няма.
Които подкрепят § 53а, моля да гласуват. Шест гласа “за”. Против? Трима “против”. Приема се текстът в тази редакция – редакцията на вносителите. Няма допълнение. По-нататък дискусията ще продължи в залата.
Продължаваме с § 79. Има ли изказвания по този параграф. Няма. Приемаме § 79. Има ли възражения? Няма. Приема се.
Pink_Floyd
Потребител
 
Мнения: 238
Регистриран на: 09 Яну 2008, 09:58

ПредишнаСледваща

Назад към Съдебна власт


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 15 госта


cron