Над Закона ли са председателите на съдилища?
Публикувано на: 26 Апр 2009, 19:45Позволявам си да представя за анализ на уважаемия форум една тема на гражданското "сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията", предизвикана от значителния брой председатели на съдилища в страната през 2008 година, които de facto са се самопоставили над Законите в страната, като са издавали заповеди за ограничаване на достъпа на граждани и адвокатите им до деловодствата по време на съдебната ваканция. В случая магистрати - администратори са нарушавали поголовно "Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (ПАРОАВАС). Сдружението избра един окръжен, един административен и един апелативен съд за да докаже възможно най-безспорно наличието на противоправно действие на техните председатели.
Противоправните заповеди бяха атакувани във Варненски и Пловдивски административни съдилища. Мотивите бяха, че чл.198 от ПАРОАВАС посочва работното време с граждани в императивна форма и че намаляването на това работно време засяга вече дефинирани и публикувани права на неограничен брой граждани.
Първата, бих казал първосигнална, реакция и на трите съдебни състава беше да откажат да гледат казуса по същество като обявят липса на правен интерес от страна на иначе пряко засегнатите жалбоподатели. ВАС вече се произнесе срещу два от отказите на първоинстационните съдии (АД № 13109/2008, АД № 13257/2008), предстои произнасяне и по третия (АД № 14423/2008) . По едно от делата (срещу председателя на окръжен съд Варна) вече има съдебно решение и заповедтта му е обявена за незаконна. Предвид мотивите на ВАС за отмяна на определенията за липса на правен интерес, а те са доста подробни и ясни, няма съмнение, че такъв ще е крайният резултат и по трите дела.
В този проект на сдружението се наблюдават две характерни за нашата съдебна система негативни явления:
1. Тогава, когато административен съдия по някаква негова си причина НЕ ЖЕЛАЕ да се произнесе срещу някоя влиятелна личност или група, или приятел или просто колега, той обявява липса на ПРАВЕН ИНТЕРЕС, въпреки че такъв без никакво колебание съществува. Дали такова определение представлява официален документ в който е потвърдена неистина, създаден от длъжностно лице във връзка и по повод изпълнение на служебните му задължения, с цел да бъде използван, ще оставя да дискутират специалистите по наказателно право.
2. Председатели на съдилища смятат, че са в правото си да тъкуват и прилагат законови текстове не така, както те са публикувани, а така, както на тях им е удобно или поне им се струва, че би било правилно да се прилагат.
Въпросът тук не е "трябва ли високопоставени юридически грамотни служители да спазват Законите на страната", а по скоро "трябва ли гражданите да имат доверие в такива съдии, когато те се произнасят по рутинни дела"? Мнозина граждани, обаче, не разграничават индивидите в съда. Не рядко за тях конкретния съдия с неговите особености и Съдът са еквивалентни... Така се уронва престижа не на съдията Х, а на ВСИЧКИ съдии като на хора, които просто правят каквото им скимне!
Противоправните заповеди бяха атакувани във Варненски и Пловдивски административни съдилища. Мотивите бяха, че чл.198 от ПАРОАВАС посочва работното време с граждани в императивна форма и че намаляването на това работно време засяга вече дефинирани и публикувани права на неограничен брой граждани.
Първата, бих казал първосигнална, реакция и на трите съдебни състава беше да откажат да гледат казуса по същество като обявят липса на правен интерес от страна на иначе пряко засегнатите жалбоподатели. ВАС вече се произнесе срещу два от отказите на първоинстационните съдии (АД № 13109/2008, АД № 13257/2008), предстои произнасяне и по третия (АД № 14423/2008) . По едно от делата (срещу председателя на окръжен съд Варна) вече има съдебно решение и заповедтта му е обявена за незаконна. Предвид мотивите на ВАС за отмяна на определенията за липса на правен интерес, а те са доста подробни и ясни, няма съмнение, че такъв ще е крайният резултат и по трите дела.
В този проект на сдружението се наблюдават две характерни за нашата съдебна система негативни явления:
1. Тогава, когато административен съдия по някаква негова си причина НЕ ЖЕЛАЕ да се произнесе срещу някоя влиятелна личност или група, или приятел или просто колега, той обявява липса на ПРАВЕН ИНТЕРЕС, въпреки че такъв без никакво колебание съществува. Дали такова определение представлява официален документ в който е потвърдена неистина, създаден от длъжностно лице във връзка и по повод изпълнение на служебните му задължения, с цел да бъде използван, ще оставя да дискутират специалистите по наказателно право.
2. Председатели на съдилища смятат, че са в правото си да тъкуват и прилагат законови текстове не така, както те са публикувани, а така, както на тях им е удобно или поне им се струва, че би било правилно да се прилагат.
Въпросът тук не е "трябва ли високопоставени юридически грамотни служители да спазват Законите на страната", а по скоро "трябва ли гражданите да имат доверие в такива съдии, когато те се произнасят по рутинни дела"? Мнозина граждани, обаче, не разграничават индивидите в съда. Не рядко за тях конкретния съдия с неговите особености и Съдът са еквивалентни... Така се уронва престижа не на съдията Х, а на ВСИЧКИ съдии като на хора, които просто правят каквото им скимне!
