forum.lex.bg

Струва ми се г-н Пенев, че въпросът за психическите проблеми на отделни магистрати попада извън темата за необходимия дебат за реформиране на съдебната система

Така е! Съгласен съм!

Разбира се, но нали става въпрос за системата? Известно е, че заради необходимостта от свикване на Велико народно събрание, реформата беше проведена като проформа или т.е. не беше осъществена. В тази връзка ще припомня, че преди парламентарните избори през 2005 г. 39-тото Народно събрание подложи на гласуване дали да се произведат избори за ВНС и тогава не се събра необходимото мнозинство, защото депутатите на Иван Костов, които той вече беше отцепил от групата на Обединените демократични сили, гласуваха 'Против' заедно с БСП. Тогава също беше нужен сериозен дебат за реформиране на съдебната система и тъй като очевидно този дебат трябва да се проведе, бих искал да отбележа, че, според мен, се очертават три основни проблема в предметната област на съдебната реформа:

1. Какво точно осъществява съдебната власт?

2. Какво представлява институтът, който осъществява съдебната власт по отделните казуси?

3. Чия точно е отговорността за производството на съдебната власт като цяло?

Въпросът за прокуратурата например е свързан и с трите проблема. Изглежда се формира все по-голям консенсус, че като страна в съдебния процес, прокуратурата би трябвало да се намира извън, а не в структурата на съдебната система и доколкото се отнася за основен държавен орган, осъществяващ инициатива, наистина, не е демократично тази държавна инициатива да не подлежи на електорален контрол. Просто някой трябва да представлява народа в съдебна зала срещу престъпниците и в този смисъл функциите на Главния прокурор могат да се съвместят с тези на Министъра на правосъдието, предвид че именно изпълнителната власт носи отговорността за борбата с престъпността. Но спорът за това как точно да се обособи електоралния контрол над прокуратурата, след като тя бъде извадена от съдебната власт, попада извън предметната област на дебата за съдебната реформа.