начало

Прокуратурата огласи още документи от разследването на шпионския скандал Прокуратурата огласи още документи от разследването на шпионския скандал

ТР № 1/2009 г на ВКС.19 февр2010.-целесъобразно съдене

Дискусии на тема съдебната власт в България


ТР № 1/2009 г на ВКС.19 февр2010.-целесъобразно съдене

Мнениеот geovan » 04 Мар 2010, 20:36

Абстрахирам се от практическото приложение и полезност на това ТР по отношение на касационния процес.
Но любезно казано, странно звучат някои мотиви на върховните ни съдии :
...... С уредбата на касационното производство, законодателят е възложил на ВКС при правораздаването по отделни дела да уеднаквява съдебната практика и да допринася за развитието на правото, тълкувайки нормативни актове и осъвременявайки собствената си практика. Тези му задължения, пряко произтичащи от правомощията по чл. 124 от Конституцията да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, са възложени с цел установяване на безпротиворечива съдебна практика, съобразена с действащото законодателство и изменящите се обществено-политически и икономически условия в страната.........
.... Господстващите възгледи в официалната и по конкретни дела съдебна практика не могат да бъдат неизменни. Тяхната преходност е следствие от непрекъснато настъпващите изменения в регулираната от конкретния закон материя, обусловени от динамиката на развитието на обществените условия и законодателство. В изпълнение на регламентираната в чл.124 от Конституцията функция за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата, ВКС е задължен да следи за съответствието на отразеното в съдебната практика тълкуване на правната уредба с обществените промени. Изоставянето на съдебната практика, съдържаща трайно, съвпадащо тълкуване на едни и същи разпоредби, формирана по еднородни правни спорове, както и на имащата задължителен характер за съдилищата съдебна практика, създадена от решения на ВКС по чл.290 ГПК, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС се налага при промяна на обществените условия и законодателство. Естеството на настъпилите промени изисква търсенето и намирането на нови правни разрешения по прилагането на закона, което поражда необходимостта от осъвременително тълкуване и създаване на нова съдебна практика след влизането в сила на нормативният акт, макар и законовата уредба, чиято промяна е закъсняла във времето, текстуално да не се е променила, за да съответстват правните възгледи на установилите се в обществото нови убеждения, ценности и цели. Изменението на съдебната практика, с което предхождащото я тълкуване се променя, за да се дадат нови правни разрешения по прилагането на закона, предизвикани от новонастъпили обществени условия и законодателни промени е принос в правото, осигуряващ неговото развитие.
Какво заявяват върховните съдии :
1.Че текстът на чл.124 не ги устройва в този си вид и освен "надзор за точно и еднакво прилагане на законите" те си "дописват права" да съдят не точно съгласно точния смисъл на закона ами и малко/или повече/ според "изменящите се обществено-политически и икономически условия в страната" . А пък аз си мислех, че има разлика между юрисдикция и юриспруденция.
2.Че са готови да ревизират и изхвърлят на боклука "господстващите възгледи в официалната съдебна ....практика" защото те не са неизменни и са , разбира се, "преходни". Аргументът за това е отново "динамиката на развитието на обществените условия".
3.Че изоставянето на съдебна практика вкл. и накава със задължителен характер на самия ВКС се налага /???/ при промяна на обществените условия и /на второ място/ - законодателството.
4.Че освен върховни съдии, те са и едни изключително точно осведомени народо-психолози и народо-сърцеведи, които са напълно наясно с установилите се в обществото нови убеждения, ценности и цели и поради това , макар и текстуално законът да не е променен - те ще търсят и ще намерят нови правни решения, ще приложат осъвременително тълкуване и ще създадат нова практика.
5.Че този състав на ВКС е най-великият юридически екип за последните стотина години и поради това е в състояние да зачеркне десетилетия съдебна практика като на нейно място тепърва ще се формира нови правни разрешения по прилагането на закона "
Какво не ни казват върховните съдии:
1. Откъде го извадиха това строго "юридическо" понятия - "обществено-политически и икономически условия " и го пришиха към конституционния текст на чл.124.
2. По кой начин и по какъв критерий ще измерват степента на промяна на "обществено-политическите" условия , с каква периодичност ще отчитат промените респ.- с каква периодичност и в какви времеви интервал ще променят правните си възгледи и практиката си.
3. Чии "правни възгледи" ще зачитат при "правилното тълкуване" на законите . Въпросът е резонен , защото през последните години обществото е доста разнородно и "стратифицирано" / да не употребявам понятиято "класово разделено"/ и поради тази причина "новите убеждения ,ценности и цели " са коренно противоположни за различни групи от обществото.
4. Наистина ли не уважават труда на поколения юристи и съдии преди тях или се смятат за по-умни и по-компетентни от няколко поколения свои колеги.
Допълнителни въпроси:
1.Дали това ТР ,със становищата в мотивите си, не е вид реабилитация и оправдание за досегашната /последните 10-15/ години противоречива съдебна практика вкл и на Върховния съд.
2.Дали това ТР не отваря широко вратата за всякакви бъдещи безумни съдебни решения ,на всички инстанции и по всякакви казуси щом от "най-високото място" отрекоха с няколко изречения огромна част от съдебната практика и провъзгласиха критерий по целесъобразност ,какъвто е " обществено-политически и икономически условия ", пречупени през субективната оценка за тях на всеки отделен съдия.
3.Дали цялото това "упражние" не издава стремеж на съдебната система да "присвои" права от законодателната власт и да моделира съдебната практика по различен от волята на народните избранници начин.
4.Как тази практически присвоена "нормотворческа" по същество дейност ще се отрази на правната сигурност в държавата .
5. Дали това не е поредния стимул а едновременно с това и "чадър" за корупционни съдебни практики.


пп.Изразявам искрено уважение към съдия Дария Проданова и съдия Емануела Балевска поради изразените от тях Особени мнения. Явно има поне двама съдии във ВКС, които предпочитат самостоятелното мислене.
geovan
Потребител
 
Мнения: 166
Регистриран на: 10 Дек 2006, 18:28

Тълкувателно решение № 4/2010 г. ОСНК ВКС

Мнениеот Гост. » 19 Мар 2010, 23:30

:roll: Мислят, не мислят- единиците се подчиняват на мнозинството. Такива работи.
Не отварям нова тема, така щото поради естеството на постановеното - к`вото и да се каже- все тази. Ала тези дни, колега, ми препоръча това :shock:

Тълкувателно решение
№ 4/2010 г.
гр.София, 19 февруари 2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНАТА КОЛЕГИЯ в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:

ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА, САВКА СТОЯНОВА, ИBAH НЕДЕВ



ЧЛЕНОВЕ:


1. ПЛАМЕН ТОМОВ

2. ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

3. ЛИДИЯ СТОЯНОВА

4 ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

5. ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА

6. САША РАДАНОВА

7. БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ

8. ЮРИЙ КРЪСТЕВ

9. КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

10.РУЖЕНА КЕРАНОВА

11.ФИДАНКА ПЕНЕВА


12. ЕЛЕНА АВДЕВА

13. ИВЕТА АНАДОЛСКА

14. КЕТИ МАРКОВА

15. ТАТЯНА КЪНЧЕВА

16. НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

17. ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

18. БЛАГА ИВАНОВА

19. ПАВЛИНА ПАНОВА

20. ЖАНИНА НАЧЕВА

21. СЕВДАЛИН МАВРОВ

22. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА






с участието на секретаря Румяна Виденова,
сложи на разглеждане тълкувателно дело № 4 по описа за 2009 година, докладвано от съдията ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА



Председателят на Висшия адвокатски съвет е направил искане до Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд за издаване на тълкувателно решение по въпросите:

1. Следва ли подсъдимият, който е признат за виновен, да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ (НБПП) на основание чл.189, ал.3 НПК, във връзка с чл.2 и чл.4 от Закона за правна помощ (ЗПП)?

2. Ако подсъдимият дължи заплащане на това възнаграждение, отнася ли се това до всички хипотези на чл.94, ал.1 НПК или само до някои от тях?

В искането се посочва, че по тези въпроси съдебната практика е противоречива. Някои съдилища на основание чл.189, ал.3 НПК ангажират отговорността на осъдения подсъдим за разноските за служебен защитник, като присъждат същите в полза на НБПП, а други считат, че тъй като според чл.2 ЗПП правната помощ се финансира от държавата, подсъдимият не дължи направените разноски и съдът не следва да ги присъжда в полза на бюрото за правна помощ.

Върховният касационен съд, Общото събрание на наказателната колегия, като съобрази становищата на участващите по делото лица по чл.129, ал.1 и ал.2 от Закона за съдебната власт, намери за правилно разбирането, че чл.189, ал.3 НПК е приложим във всички случаи, когато подсъдимият е признат за виновен и следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение, и другите разноски за служебно назначения защитник.

Върховният касационен съд, Общото събрание на наказателната колегия, макар и по други поводи, е взел отношение по приложението на правилата на чл.169-170 НПК (отменен с § 2 от преходните и заключителни разпоредби на НПК, обн. в Дв., бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.), аналогични с тези по чл.189, ал.1, 3, 4 и чл.190 НПК (в сила от 29.04.2006 г.). В тълкувателните решения № № 3/85 г. и 36/90 г. на ОСНК са дадени указания за императивността на чл.301, ал.1, т.12 НПК и водещото значение на разпоредбите относно разноските, съдържащи се в общата част на НПК. Липсват основания, в частност и ЗПП не е такова, за промяна или изоставяне на указанията, дадени с цитираните решения.

НПК предвижда различните хипотези за служебно назначаване на защитник, не само в чл.94, ал.1 НПК, но и в други случаи, като тези по чл.372, ал.2, 381, ал.1, 384, ал.2 и др..Независимо от конкретното основание за назначаване на служебен защитник, чл.189, ал.3 НПК не предвижда други разрешения на случаите, когато подсъдимият бъде признат за виновен, освен да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение и други разноски за служебно назначения защитник.

Незаконосъобразно е становището, че чл.189 , ал.3 НПК е неприложим, когато служебната защита се основава на Закона за правната помощ. Вярно е, че в чл.2 и 4 от този закон се казва, че правната помощ се финансира от държавата и средствата се осигуряват от републиканския бюджет. Цитираните текстове не означават, че държавата е лишена от право да търси направените от нея разходи за служебна защита и че подсъдимият, който е признат за виновен , е освободен от задължението да възстанови същите разходи. Тъкмо защото държавата поначало има такова право, дори общия закон само го предпоставя и предвижда конкретната му уредба в специалните закони – аргумент от § 5 и § 7 от неговите преходни и заключителни разпоредби, както и това, че те не засягат НПК, в частност чл.189, ал.3 НПК. ЗПП не внася промени в правилата за разноските по НПК, а още по-малко стеснява приложното им поле. Обратното становище, се основава на очевидно погрешното определяне на съотношението между НПК и ЗПП като между общ и специален. След влизането в сила на ЗПП, назначаването на служебен защитник задължително протича по реда и при условията на същия закон. Регламентираният в ЗПП ред – за предоставяне на правна помощ, определяне на адвокат, и неговото назначаване, контрол и проверка на извършената работа, определяне на конкретния хонорар, другите разноски и изплащането им, няма аналог в който и да е друг нормативен акт и е задължителен както за наказателните, така и за гражданските и административните дела. В този смисъл ЗПП се явява общ закон. НПК урежда една по-тясна, специална хипотеза – назначаването на служебен защитник и разноските, свързани с това, но само по наказателните дела. Поради това той се явява специален закон по отношение на общия ЗПП и при противоречие между норми от двата закона, приложим се явява специалният.

Няма никакво основание да се поддържа, че чл.189, ал.3 НПК противоречи на чл.6, т.3, б.”с” от Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи. Доколкото Конвенцията трябва да се прилага от националните органи в смисъла, в който тя е тълкувана от Европейския съд по правата на човека, следва да бъде посочено решението от 25 септември 1992 г. по делото CROISSANT срещу Германия, където изрично е подчертано, че разпореждането за възстановяване на разноските не е несъвместимо с чл.6, т.3, б.”с” КЗПЧОС.

С оглед на изложеното и на основание чл.124, ал.4 от Закона за съдебната власт, Върховният касационен съд, Общото събрание на наказателната колегия,

Р Е Ш И:

Подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита.




ЗАМ. НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВКС: ГРОЗДАН ИЛИЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:

ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА, САВКА СТОЯНОВА, ИBAH НЕДЕВ



ЧЛЕНОВЕ:


1. ПЛАМЕН ТОМОВ_ (особено мнение)

2. ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА_ (особено мнение)

3. ЛИДИЯ СТОЯНОВА

4 ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

5. ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА

6. САША РАДАНОВА

7. БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ _ (особено мнение)

8. ЮРИЙ КРЪСТЕВ

9. КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

10.РУЖЕНА КЕРАНОВА _ (особено мнение)

11.ФИДАНКА ПЕНЕВА _ (особено мнение)


12. ЕЛЕНА АВДЕВА _ (особено мнение)

13. ИВЕТА АНАДОЛСКА

14. КЕТИ МАРКОВА

15. ТАТЯНА КЪНЧЕВА _ (особено мнение)

16. НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

17. ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

18. БЛАГА ИВАНОВА

19. ПАВЛИНА ПАНОВА

20. ЖАНИНА НАЧЕВА _ (особено мнение)

21. СЕВДАЛИН МАВРОВ _ (особено мнение)

22. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА _ (особено мнение)




ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдиите Борислав Ангелов, Красимир Харалампиев,
Ружена Керанова, Татяна Кънчева, Жанина Начева,
Севдалин Мавров и Теодора Стамболова

Изразяваме цялостното си несъгласие с решението на мнозинството по поставения проблем.

По наше мнение, за да може да се даде отговор на въпроса, по начина, по който е зададен според искането на председателя на Висшия адвокатски съвет, на първо място трябва да се изясни съотношението между Закона за правната помощ /ЗПрП/ и наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ и дали разпоредби на двата нормативни акта са в колизия помежду си.

Няма съмнение, че НПК е израз на правотворчество, при което е осигурено системно нормативно регламентиране на определен вид обществени отношения чрез издаване на единен, юридически и логически цялостен, вътрешно съгласуван нормативен акт, изразяващ съдържанието и юридическата специфика на структурно обособено подразделение на системата на правото- в случая наказателно-процесуалното такова. Това е акт, издаден от органа на законодателна власт- Народното събрание, също както и ЗПрП. Според чл.4,ал.2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, правилата, относими за законите, се прилагат и за кодексите. Т.е., кодексът и законът са нормативни актове с еднакъв ранг, като разликата е, че първият урежда обществени отношения на цял клон на правната система или на обособен негов дял /чл.4,ал.1 ЗНА/, а вторият- първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения /чл.3,ал.1 ЗНА/.

При установяване на несъответствие между разпоредби на двата нормативни акта, подходът на тълкуване следва да бъде на основа специфика на уредени обществени отношения, с дължима преценка на времето на издаване на акта. ЗПрП е публикуван в бр.79 на Държавен вестник на 04.10.05 г.и е влязъл в сила на 01.01.06 г. Промените на закона след неговото влизане в сила, не касаят обсъжданите въпроси. Новият НПК е в сила от 29.04.06 г. Следователно, за времето от 01.01.06 г. до 29.04.06 г. ЗПрП се явява нов закон по отношение на отменения НПК от 1974 г. След това е стар по отношение на новия НПК. Трябва да се отбележи,че нормата на чл.169,ал.2, съотнесена към чл.70,ал.1 от стария НПК се преценява буквално както нормата на чл.189, ал.3 към чл.94, ал.1 НПК. В този смисъл няма практическо значение общото правило при тълкуване нормите на правото, че при несъответствие между актове, издадени от един орган в различно време, предимство има по-новият акт- “Lex posterior derogat priori”.

Оттук нататък въпросът следва да се решава на плоскостта на предмета и субектите на уредените отношения. ЗПрП се отнася за правна помощ по наказателни, граждански и административни дела пред всички съдебни инстанции,както и по международни спорове по граждански и търговски дела пред всички съдебни инстанции /чл.1, чл.41 ЗПрП/, защото целта на закона е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ /чл.3 ЗПрП/. Докато НПК визира и урежда правоотношенията само между субектите на наказателно-процесуални отношения. Същевременно, чл.2 ЗПрП предвижда осъществяване на правна помощ от адвокати по финансиран от държавата начин, а чл.4- осигуряване на средствата от републиканския бюджет.

Предвид казаното, ние приемаме, че преценката на характеристиката на уредените в ЗПрП обществени отношения, в частта касателно разноските за адвокатско възнаграждение, води до извод,че ЗПрП се явява специален по отношение на чл.189,ал.3 НПК, защото урежда специални правила за финансиране и изплащане на адвокатски възнаграждения при служебно предвидена правна помощ. Правилото “Lex specialis derogat generali” изисква дерогиране на общата от специалната норма.

На второ място, като допълнителни аргументи към становището ни, не може да се подмине задължителното участие на защитник в едно наказателно производство. Такава задължителна защита е оповестена в нормите на чл.94,ал.1, чл.70,ал.1, чл.281, ал.3, чл.372,ал.2, чл.381,ал.1 НПК. Като изключим възможността за условна задължителна защита по чл.94,ал.1,т.4 и 5 вр.ал.2 и въведеното в съответствие с чл.6,т.3 /с/ от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ правило на чл.94,ал.1,т.9 НПК за предоставяне на служебна защита, когато обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и нуждите на правосъдието изискват това, във всички останали случаи защитата е абсолютно задължителна. Тя не предпоставя нито финансовото състояние на лицето, на което трябва да се назначи служебен защитник, нито пък му предоставя право на избор дали да се защитава сам или да му се назначи служебен защитник. Иначе казано, законодателят е решил, че в тези случаи нуждите на правосъдието са от такова естество, че задължително изискват назначаването на професионален защитник, ако обвиняемият сам не си ангажира адвокат.

В този ред на мисли не може да се сподели виждане, че ако при осъдителна присъда подсъдим /респ. обвиняем/, не бъде осъден да заплати разноските за назначения му служебен защитник, това би се противопоставило на правата на останалите граждани, формиращи чрез своите данъци бюджета, от който се финансира правната помощ по ЗПрП и би компрометирало принципа за социална справедливост. Разсъждения за социална справедливост нямат място при прогласяване на по-висша според законодателя цел- всеки обвинен в извършване на престъпление, при определени, безалтернативно решени от законодателя, условия, да може да се ползува от квалифицирана правна помощ, за сметка на държавата.

В контекста на последното казано, в останалите случаи- по чл.94, ал.1, т.4 и 5 и т.9 НПК- когато защитата е условно задължителна или се базира действително на социални аргументи с оглед равен достъп до правосъдие, ако се приеме тезата,че след постановяване на осъдителен съдебен акт срещу лицата, следва и осъждане за разноските за служебен защитник, защото нормата на чл.189,ал.3 НПК е императивна по въпроса и се дължи нейното приложение, най-малко може да се влезе в пряко противоречие с разпоредбата на чл.6 ЕКЗПЧОС за честен и справедлив процес. И това е така, тъй като би била налична хипотезата обвиняемите да обмислят възможността дали да пожелаят назначаване на служебен защитник, изправени пред възможността да дължат пари за това, ако бъдат осъдени. По този начин е застрашен принципът за равен достъп до правосъдие, който се съдържа в разпоредбата за честен и справедлив процес.

На трето място, питането по искането на Председателя на Висшия Адвокатски Съвет е отправено конкретно за осъждане на осъдения обвиняем за изплащане на възнаграждение за служебния защитник, в полза на НБПП. В ЗПрП не е предвидена възможност за възстановяване на разходите на държавата и за изискване за събиране на разноски от страна на Националното бюро по правна помощ /НБПП/. Последното е юридическо лице, на бюджетна издръжка- второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието- чл.6, ал.3 ЗПрП. Първостепенният разпоредител от своя страна не отправя искане за възстановяване на сумите от осъдените подсъдими, ползували служебна защита.

Единствено изключение е прогласено в текста на чл.27, ал.3 ЗПрП, която хипотеза може да бъде отнесена например към нормата на чл.94, ал.1,т.9 НПК. За неговото реализиране обаче има определена, визирана в самия закон, процедура.

Поради изложените съображения, ние намираме, че признатият за виновен подсъдим не може да бъде осъден да заплати адвокатското възнаграждение за служебен защитник в полза на НБПП, на основание чл.189,ал.3 вр.чл.2 и чл.4 ЗПрП. Затова подписваме тълкувателно решение №4/2009 г. на наказателната колегия на ВКС с особено мнение.

БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ:

КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ:

РУЖЕНА КЕРАНОВА:

ТАТЯНА КЪНЧЕВА:

ЖАНИНА НАЧЕВА:

СЕВДАЛИН МАВРОВ:

ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА:



ОСОБЕНО МНЕНИЕ
НА СЪДИИТЕ ПЛАМЕН ТОМОВ, ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА,
ФИДАНКА ПЕНЕВА И ЕЛЕНА АВДЕВА .

Не споделяме становището на мнозинството, че подсъдимият , който е признат за виновен, следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник и в случаите на чл. 94, ал.1, т. 9 от НПК. Разпоредбата на чл. 94,ал.1, т. 9 от НПК е реплика на чл. 6, § 3 (с) от Европейката конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, поради което следва да се тълкува като част от минималните гаранции, които са предоставени на обвиняемия в контекста на правото на справедлив съдебен процес. Адвокатската защита, предоставена при условията на чл. 6, § 3 (с) от ЕКЗПЧОС, е безплатна без ограничения във времето. Цитираното от мнозинството дело на Европейския съд по правата на човека Croissant v. Germany избягва отговор на въпроса дали присъждането на разноски за адвокатска защита след края на съдебна фаза би съответствало на чл. 6, § 3 (с) от ЕКЗПЧОС, ако назначаването й е било обусловено от липсата на средства. Съдът е бил сезиран с казус от национално законодателство, в което въпросът за финансовото състояние на подсъдимия не е сред факторите, обсъждани при назначаване на задължителна защита, а е предмет на разглеждане в изпълнителното производство, което следва окончателното решение. В текста на чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК, както и на чл. 6, § 3 (с) от ЕКЗПЧОС обаче финансовото положение на обвиняемия присъства като кумулативна предпоставка за назначаване на служебен защитник. Разликата е достатъчно съществена, за да допусне противоположен на приетия от мнозинството коментар за съответствието на задължението за заплащане на разноските и в случаите на задължителна защита по чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК със стандарта на чл. 6, § 3 (с) от ЕКЗПЧОС . Задължението да се заплатят разноските за служебно назначения защитник може да се отрази възпиращо върху решението на подсъдимия, който не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, да поиска служебна защита, а това неминуемо води до накърняване на справедливостта на процеса. Чл. 94, ал.1, т.9 от НПК включа социален елемент сред предпоставките за задължително участие на защитник в наказателното производство. Неговото действие не бива да търпи времеви ограничения с отпадането на значението му след постановяване на осъдителна присъда, тъй като се базира на фактически констатации за имущественото състояние на лицето по всяко конкретно дело. Вероятността в хода на проведено в разумен срок наказателно производство имотният статус на подсъдимия да се подобри и въпреки това той да продължи да ползва служебна защита е пренебрежимо малка в сравнение с негативния ефект върху справедливостта на процеса от отказа от защита поради липса на средства. В ценностната система на едно демократично общество правото на справедливо правораздаване има приоритетна важност пред нуждите на фиска.

Поради тези съображения считаме, че разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК е неприложима по отношение на адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначен защитник на осъдено лице, което не е било в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, пожелало е да има защитник и интересите на правосъдието са изисквали това.

Пламен Томов:

Елена Величкова :

Фиданка Пенева:

Елена Авдева:


Не знам, какво става по върховете, но ...... нещо не е така. 8)
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: ТР № 1/2009 г на ВКС.19 февр2010.-целесъобразно съдене

Мнениеот Imperator » 20 Мар 2010, 00:40

ВКС си преписва правото да "правораздава". Но ако същите тези съдии прочетат по-задълбочено Конституцията, то неминуемо ще установят, че правораздаването е отредено на Върховния Административен Съд. На ВКС е отредено правосъдието.
Imperator
Потребител
 
Мнения: 739
Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
Местоположение: Варна

Re: ТР № 1/2009 г на ВКС.19 февр2010.-целесъобразно съдене

Мнениеот balance » 20 Мар 2010, 01:00

Imperator написа:ВКС си преписва правото да "правораздава". Но ако същите тези съдии прочетат по-задълбочено Конституцията, то неминуемо ще установят, че правораздаването е отредено на Върховния Административен Съд. На ВКС е отредено правосъдието.

Извинявам се, но това беше голяма глупост.
Правораздаването е разрешаване на правни спорове от оправомощен за това орган, който може и да не е съдебен. Правораздаване осъществяват Комисията за защита на конкуренцията, Арбитражният съд към БТПП (който не е "съд" в истнския смисъл на тази дума), всеки "по-горестоящ" административен орган, сезиран с жалба срещу административен акт, всеки административнонаказващ орган - наказателното постановление между другото е правораздавателен акт. Првосъдието е правораздаване, осъществявано от съд. Всеки съд - ВКС, ВАС и териториалните съдилища, осъществяват правораздаване, което е същевременно и правосъдие, защото се осъществява от съдилища, а не от други юрисдикции.
balance
Потребител
 
Мнения: 122
Регистриран на: 27 Май 2008, 16:01

Re: ТР № 1/2009 г на ВКС.19 февр2010.-целесъобразно съдене

Мнениеот Гост. » 20 Мар 2010, 15:28

Споделям изцяло мотивите в особените мнения и по двете ТР, защото са логични и аргументирани ( не мога да потвърдя същото за мотивите на самите ТР 8) ). Повечето колеги, с които съм говорила по този въпрос са на същото мнение.

Но, ще се наложи да се подчиня, както всички останали, с дипозитивите им.

п.п. Пропускам личното си разочарование от становището на доста върховни съдии, подписали без, защото е неотносимо. Вярвам са наясно и с последиците, след като
от "най-високото място" отрекоха с няколко изречения огромна част от съдебната практика
8)
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: ТР № 1/2009 г на ВКС.19 февр2010.-целесъобразно съдене

Мнениеот Imperator » 20 Мар 2010, 21:31

Balance,
Абе ти не четеш ли конституцията, че даваш оценки.Вземи си думите обратно.
Виж сега точния текст: Чл. 125. (1) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.
(2) Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.
Imperator
Потребител
 
Мнения: 739
Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
Местоположение: Варна

Re: ТР № 1/2009 г на ВКС.19 февр2010.-целесъобразно съдене

Мнениеот balance » 20 Мар 2010, 22:19

Imperator написа:Balance,
Абе ти не четеш ли конституцията, че даваш оценки.Вземи си думите обратно.

Аз Конституцията чета, но за Вас, господине, май е сложно четиво.
Imperator написа:Виж сега точния текст: Чл. 125. (1) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.

Е и ? Откъде направихте извода, че ВАС извършва правораздаване, а ВКС - правосъдие, което било нещо различно ? Текстът е ясен - ВАС осъществява контрол върху административното правораздаване - т. е. върху законосъобразното разрешаване на административноправни спорове от съдилищата и несъдебните юрисдикции. Този контролен процес е едновременно административно правораздаване и административно правосъдие, осъществявано от ВАС.
balance
Потребител
 
Мнения: 122
Регистриран на: 27 Май 2008, 16:01

Re: ТР № 1/2009 г на ВКС.19 февр2010.-целесъобразно съдене

Мнениеот Гост. » 20 Мар 2010, 22:38

:lol: М`дам- нЕкои стигнали до К и не могат да отлепят от този НА...
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Правосъдие или правораздаване

Мнениеот Imperator » 21 Мар 2010, 01:17

Balance,
Виждам, че не ти харесва Върховният административен съд да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване Ти предлагаш "ПРАВОСЪДИЕ", ама защо законодателят, дявол го взел, е употребил понятието "ПРАВОРАЗДАВАНЕ". И още нещо: защо няма нито един чиновник от Министерството на Правосъдието който да има правото да съди? И защо е МП, като никого не може да осъди носи това име, което не е адекватно на неговата компетентност ???? Първо промисли, защото виждам, че не си си задал все още въпроса за замисъла на Конституцията; всеки член си има както свои мотиви, а така също и свой замисъл. Тя не е за зубрачи като balance, например...
И малък въпрос, пак оттам-може ли прокурор да повдига обвинение по КРБ от 1991 г.?
Imperator
Потребител
 
Мнения: 739
Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
Местоположение: Варна

За Император

Мнениеот Гост. » 21 Мар 2010, 01:22

Не, че нещо лично, но когато се появите( без оглед същината на темата) и като запеете за К става досадно.
Има раздел административно право - пишете/питайте/дебатирайте си там, пък и ще бъдете оценен подобаващо.
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: ТР № 1/2009 г на ВКС.19 февр2010.-целесъобразно съдене

Мнениеот usra_ovcova » 21 Мар 2010, 10:46

poli_g написа::lol: М`дам- нЕкои стигнали до К и не могат да отлепят от този НА...

е, да-а, ама виж какви висоти се достига само с "К" :lol:
usra_ovcova
Потребител
 
Мнения: 768
Регистриран на: 09 Окт 2009, 19:00

Re: ТР № 1/2009 г на ВКС.19 февр2010.-целесъобразно съдене

Мнениеот balance » 21 Мар 2010, 10:59

Imperator написа:Balance,
Виждам, че не ти харесва Върховният административен съд да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване Ти предлагаш "ПРАВОСЪДИЕ", ама защо законодателят, дявол го взел, е употребил понятието "ПРАВОРАЗДАВАНЕ".

По-горе Ви обясних защо. Не знам как по-ясно трябва да бъде казано, за да бъде разбрано от Вас. Отново го повтарям по-кратко: правораздаването е разрешаване на правни спороде. Правосъдието е вид правораздаване - такова, осъществено от съд. Законодателят е употребил термита "правораздаване" в цитирания от Вас текст, защото Върховният административен съд чрез своята дейност - едновременно правораздавателна и правосъдна, осъществява контрол върху правораздавателната дейност на съдилищата и несъдебните органи, в чиято компетентност е да разрешават административноправни спорове. Тази последната дейност, върху която ВАС упражнява контрол, е правораздавателна и едновременно правосъдна - за съдилищата, и само правораздавателна, но не и правосъдна - за несъдебните юрисдикци. Защото несъдебните юрисдикции не са съдилища.
Imperator написа:И още нещо: защо няма нито един чиновник от Министерството на Правосъдието който да има правото да съди?

По-горе Ви беше отговорено - защото Министерството не е съд.
Imperator написа:И защо е МП, като никого не може да осъди носи това име, което не е адекватно на неговата компетентност ????

Защото, според замисъла на Конституцията Министерството на правосъдието следва да осъществява административното обслужване на правосъдната (която е едновременно и правораздавателна) дейност на съдилищата.
Imperator написа:Първо промисли, защото виждам, че не си си задал все още въпроса за замисъла на Конституцията; всеки член си има както свои мотиви, а така също и свой замисъл. Тя не е за зубрачи като balance, например...

Завист ли съзирам в последното изречение ? От нереализирал се юрист ... или може би от незавършил такъв :wink: . Господине, разбирам желнието Ви да блеснете в теорията, но за тази цел са необходими малко повече усилия за усвояване и анализ на учебния предмет. Ще Ви спести писането на смешки.
Imperator написа:И малък въпрос, пак оттам-може ли прокурор да повдига обвинение по КРБ от 1991 г.?

Това виц ли беше ?
balance
Потребител
 
Мнения: 122
Регистриран на: 27 Май 2008, 16:01

Re: ТР № 1/2009 г на ВКС.19 февр2010.-целесъобразно съдене

Мнениеот balance » 21 Мар 2010, 23:17

huligan написа: Balance ,защо се хабиш?
Човекът не е чел Конституцията , но дава акъл по тълкуването и. Да не би да е само той? Нали гледаш телевизия

Знам ли ... :? Все си мисля, че като дрънкаме тук, нещо ще влезе в нечия глава :roll: . Лошото е, че надеждата все повече се изпарява ...
balance
Потребител
 
Мнения: 122
Регистриран на: 27 Май 2008, 16:01


Назад към Съдебна власт


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


cron