toten14 написа:От изчетеното дотук в едно нещо съм сигурен- авторът на темата, за добро или за зло не е имал досега възможността да придобие някакви специални (или основни) юридически познания, като също така съм сигурен, че е наясно с това положение. При подобни обстоятелства най-удачното нещо ще бъде да не се опитвате да тълкувате нормативните актове - просто не се получава. Разбира се, това няма връзка с евентуални недостатъци в умствените ви процеси или интелеткуалното ви развитие, напротив...просто тази дейност предполага специфична подготовка..иначе петгодишният престой в юридически факултет щеше да бъде лишен от смисъл. Справедливо или не - факт.
Конкретно по първите решения, повод за тази тема....смятам, че няма смисъл от дискусии по въпроса дали пращането на пощенски запис до председателя на съда, като физическо лице, е надлежно заплащане на държавната такса.
Защо мислите така,"toten14"
Ако сте юрист, и изхождате от професионалното си его, да разбирам Ви!
Но това е форум, и всички свободни граждани са свободни да се изразяват за практиката в съда. Ние издържаме съдиите с парите от данъците, които плащаме.
Аз не говоря за правна консултация, а за правна култура, докато правната подготовка е сериозно нещо, и се придобива в юридически факултет на ВУЗ.
С риск, някой да се гневи, ще поставя отново "болните" въпроси
1.Длъжно ли е държавно учреждение, каквото е съда, да приеме пощенски запис на гражданин, и да го изпълни съобразно волята на подателя, като в записа е изписано, че парите се плащат за държавна такса. Дори и да е на физическо лице-председателя на съда, защото такива бяха указанията на пощенските служби.
Доколкото съм запознат, и след като направих справка, установих че няма процедурна пречка по процесуалния закон-АПК, чл.151, т.3, да се приеме поканата за изплащане за пощенски запис, като документ за платена държавна такса. Законът е дал свобода за избора на платежен документ, като нормативно не го е обвързал по вид/банков, пощенски запис или държавни таксови марки/
2. Съобразно чл.58 и чл.117 от Конституцията, както и съобразно положената клетва, магистратът е длъжен за защити неговите интереси, продиктувано от правата, от които се е възползвал гражданина?
И защо приема само банковия документ за редовно плащане на държавни такси?
Къде е нормативното условие по закон, че банковият превод е единствено възможния начин за плащане на държавна такса?
А разходите по администриране на прихода в държавния бюджет са за сметка на държавния орган или съдебната власт предвид чл.6 и чл.9 от ЗУДБ.
"Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Органите, които администрират приходите в държавния бюджет, са Народното събрание, Висшият съдебен съвет и всички държавни органи и бюджетни организации, на които със закон или с акт на Министерския съвет е възложено събирането и отчитането на бюджетните приходи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Държавните органи, разпоредители с бюджетни кредити, се определят от Министерския съвет и са първостепенни и второстепенни.
(3) Разпоредителите с бюджетни кредити от по-ниска степен се определят от министъра на финансите, когато това произтича от закон."
"Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Приходите и разходите по бюджетите на Народното събрание, държавните органи, бюджетните организации и съдебната власт и отношенията им с централния бюджет, субсидии или вноски се определят с годишния закон за държавния бюджет."
Това е моята теза
Публикувано на: 19 Яну 2011, 20:24