начало

Съдия от ВАС е с положителна проба за коронавирус Съдия от ВАС е с положителна проба за коронавирус

Необрани насаждения статия на Александър Георгиев

В този форум можете да търсите и предоставяте лекции и др. материали


Необрани насаждения статия на Александър Георгиев

Мнениеот dimanna » 12 Авг 2009, 14:40

Колеги, издирвам една статия на Александър Георгиев в списание "Собственост и право", кн.3 от 2004г. Заглавието й е "Особености на процедурата по принудително изпълнение върху плодове на вещи и необрани насаждения". Питах на доста места, но не успях да намеря книжката. В Epi статията я има, но нямам достъп до програмата. Много моля, ако има колеги, които имат тази статия, нека я копират тук. Благодаря.
dimanna
Младши потребител
 
Мнения: 25
Регистриран на: 11 Дек 2007, 16:41

Re: Необрани насаждения статия на Александър Георгиев

Мнениеот centara » 13 Авг 2009, 10:14

ОСОБЕНОСТИ НА ПРОЦЕДУРАТА ПО ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ПЛОДОВЕ НА ВЕЩИ И НЕОБРАНИ НАСАЖДЕНИЯ

С изменението на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), обн. в ДВ, бр. 105 от 2002 г., чрез разпоредбите на чл. 360а и 367а ГПК бе уредена възможността принудително
изпълнение да се насочи върху необрани плодове, които не са физически отделени от вещта-майка. Създадена бе законова фикция, позволяваща от определен момент необраните
плодове и насаждения да се считат за отделни движими вещи. Тази нова нормативна постановка постави пред правоприлагането редица неизяснени въпроси. Според предмета си
те могат да се разделят условно на две групи ­ въпроси, свързани с правните характеристики на плодовете и необраните насаждения като обект на изпълнение1, и проблеми,
касаещи осъществяването на процедурата по принудително изпълнение върху тези вещи. Предмет на настоящия материал е разглеждането на втората група въпроси.
При регламентирането в ГПК на процедурата по принудително изпълнение върху плодове на вещи и необрани насаждения законодателят си е служил основно с препращащи
норми към вече съществуващи законови процедури, а не е създал нови процесуални правила. Във връзка с това възникват редица усложнения, породени от специфичните правни
характеристики на разглежданите обекти, които затрудняват обхващането им в рамките на сега действащите процедури за извършване на опис, оценка и пазене на движими вещи и
на публична продан на недвижим имот. Те обуславят необходимостта от по-детайлно уреждане на някои процесуални действия, представляващи част от производството по
изпълнение върху плодове на вещи и необрани насаждения с оглед на по-ефективното му провеждане или за изработване на нова процедура, която да задоволи същите изисквания.
Разрешението за създаване на самостоятелна процедура е било възприето от създателите на отменения Закон за гражданското съдопроизводство (ЗГС), където тя е закрепена в
главата “Обръщане изпълнението върху необрани произведения”. В тази насока са и следващите бележки, които целят да насочат вниманието към съществуващите усложнения и
неизяснени моменти от производството с оглед на тяхното бъдещо по-обстойно законово уреждане.
За да бъде изпълнението законно, то трябва да е насочено върху имуществени права, които принадлежат на длъжника. Тъй като плодовете и необраните насаждения са включени в
главата от ГПК, регламентираща изпълнението върху движими вещи, то спрямо тях се прилага разпоредбата на чл. 360, ал. 2 от закона. Съгласно тази разпоредба
съдия-изпълнителят пристъпва към опис само след като се увери, че вещите се намират във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е видно, че те принадлежат на
друго лице. Собствеността се проверява въз основа на индицията, че длъжникът упражнява фактическа власт върху вещта, от което се предполага, че е нейн притежател.2
По действието на легалната фикция плодовете и необраните насаждения се считат за само-стоятелни вещи и могат да бъдат описани не по-рано от два месеца преди обикновеното
време за събиране, а отчуждаването им е възможно да се извърши не по-рано от една седмица преди обикновеното време за събиране. Макар правото да им придава качеството на
отделни вещи, по време на описа и проданта те са фактически прикрепени към почвата или към вещта-майка, което е причина за възникването на известни усложнения при
осъществяването на проверка на собствеността, извършването на опис, пазенето и проданта им съгласно Глава тридесет и девета от ГПК.
На първо място следва да се посочи, че при проверката на собствеността наличието на фикция не изключва действието на общия принцип на правото, че необраните плодове и
насаждения принадлежат на собственика на вещта-майка. Проверката от страна на съдия-изпълнителя, че длъжникът упражнява собственическа власт върху вещта-майка, е
достатъчна за установяване на факта, че той владее и плодовете є.
В тази връзка е необходимо да бъдат споменати някои хипотези, в които законът допуска отклонения от горния принцип. При тях се предвижда, че от момента на отделянето си от
вещта плодовете стават притежание на лице, което не е нейн собственик. Такива са хипотезата по чл. 56 от Закона за собствеността (ЗС), в която носителят на вещно право на
ползване върху вещта става собственик на нейните плодове, хипотезата по чл. 71 ЗС, при която добросъвестният владелец получава плодовете на вещта до датата на предявяване
на иск за връщането є и др.3.
Член 339 ГПК изброява обектите, включени в несеквестируемото имущество на длъжника-физическо лице, върху което не може да бъде насочено изпълнение. Плодовете на вещи и
необраните насаждения могат да са несеквестируемо имущество в един от случаите, визирани от ал. 1, б. “б” от разпоредбата ­ ако представляват равностойността в земеделски
произведения на необходимата храна на земеделския стопанин и неговото семейство до прибиране на новата реколта. Тази норма води началото си от текст от отменения ЗГС, но
не е приведена в съответствие със съвременните обществени отношения, поради което в наши дни има малко практическо значение.
Следва да се направи отграничение между необраните плодове и насаждения по смисъла на чл. 360а и 367 и вещите по чл. 339, ал. 1, б. “д” ГПК. Плодовете и насажденията до
беритбата им и отделянето от земите на длъжника ­ земеделски стопанин, реално представляват част от съответните недвижими имоти. Въпреки това, по действието на вече
упоменатата законова фикция, те се считат за самостоятелни движими вещи, върху които може да се насочи принудително изпълнение и да бъдат описани при достигане на два
месеца до обикновеното време за тяхното събиране. Така несеквестируемостта на земите на дадения земеделски стопанин не води до несеквестируемост на находящите се в тях
необрани плодове и насаждения.
Семето за посев на земеделски култури за една година е друга несеквестируема вещ, упомената в чл. 339, ал. 1, б. “д” ГПК. Тя също не е възможно да представлява необран плод към
момента на определяне на несеквестируемостта. Този извод се налага от факта, че законът придава на необраните плодове и насаждения качеството на отделни движими вещи, но
урежда ред за изпълнение върху тях, който се различава от този за останалите движими вещи. Законодателят чрез създадената фикция не приравнява правния режим на необрания
плод към режима на плодовете, отделени от вещта-майка, а ги разглежда като различни обекти. Поради това не следва да се тълкуват тъждествено понятията семе за посев и
необран плод. Тъждеството в правния режим на двата вида обекти е възможно при включването им в обхвата на използваните от ГПК по-широки по обем формулировки, какъвто
е случаят с употребения от чл. 339, ал. 1, б. “б” термин “земеделски култури”.
При описването на необраните плодове и насаждения също възникват някои практически въпроси, които не са детайлно уредени с изменението на ГПК. Законът не предвижда
особени правила, по които да бъде извършен описът на тези вещи, макар и те да се отличават съществено от останалите движимости поради факта, че нямат самостоятелно
съществуване в обективната действителност.
Разпоредбите на чл. 361, ал. 1, б. “в” и “г” ГПК определят, че в описа трябва да се включи подробно описание и оценка на вещта. При необраните плодове и насаждения това е
трудно осъществима задача, тъй като са фактически прикрепени към почвата или към вещта-майка, което не позволява да бъдат претеглени, за да се установи точното им
количество. Освен това, в резултат от развитието на природните процеси (зреене), с течение на времето те променят външния си вид, големината, броя и стойността си. Така
направените към деня на извършване на описа описание и оценка на вещите няма да отговарят на тяхното действително състояние и стойност към определената дата за продан.
Нормата на чл. 362, ал. 2 гласи, че ако оценката не може да се направи при извършването на описа, съдия-изпълнителят определя ден за предявяването є не по-късно от седем дни
от описа. Този срок е крайно недостатъчен с оглед на заложените в чл. 360а и чл. 367а срокове, които разделят с повече от месец извършването на описа от датата на проданта.
Поставеният въпрос е решен доста по-удачно от ЗГС. При него в протоколите за налагане на запор и секвестър върху необрани произведения не се прави описание на самите
произведения, а само се посочва видът им, както и положението и големината на недвижимите имоти, към които те принадлежат. Тъй като това разрешение не е възприето от
действащия ГПК, за да се състави опис, който обективно да отразява стойността на вещите, той трябва да бъде изготвен по време, максимално близко до датата, на която ще се
извърши проданта. Подобно съкращаване на срока между осъществяване на двете действия е възможно, тъй като чл. 360а и 367а уреждат единствено начален срок, от който може
да се опише вещта, и краен срок, до който следва да се извърши проданта.
И режимът на пазене на необраните плодове и насаждения от съставянето на описа до деня на публичната продан се характеризира с някои особености в сравнение с този при
останалите движими вещи. Според общите правила на чл. 363 и чл. 364, ал 1 ГПК описаната движима вещ се дава за пазене на длъжника, а ако той откаже да я приеме за пазене
или ако съдия-изпълнителят намери, че вещта не трябва да се оставя у него, тя се дава на пазач.
Необраните плодове и насаждения не могат да бъдат отделени от съответния недвижим имот до беритбата си, поради което не е възможно да бъдат физически предадени на пазач.
С оглед на това, нормата на чл. 364, ал. 1 следва да се тълкува разширително и във връзка с ал. 2 от същата разпоредба, която определя, че пазачът се избира с оглед на мястото,
където се намира или където ще се съхранява вещта, и с оглед на естеството на вещта. Така пазачът може да бъде избран да охранява съответния недвижим имот (нива, овощна
градина), където се намират описаните плодове и насаждения. В ЗГС това разрешение е възприето с изрична разпоредба.
Необходимите действия по пазенето на тези вещи до проданта не се заключават само до запазването им във вида, който са имали към датата на описа. Протичащите в тях
природни процеси пораждат необходимостта от допълнителни грижи (поливане, предпазване от вредители и др.), за да могат да достигнат до нормално узряване. Тези грижи се
полагат от длъжника като част от грижите му за недвижимия имот, към който принадлежат необраните плодове и насаждения. Ако е избран пазач, той полага дължимите грижи и
дава сметка за тях като за разноски по пазенето на вещта.
Както вече бе изтъкнато, проданта на необраните плодове и насаждения се извършва от съдия-изпълнителя по процесуалните правила за публична продан на недвижим имот. Те
обаче следва да бъдат прилагани съответно, като се вземе предвид естеството на процесните вещи. Така например, при разглежданата продан взискателят не би могъл да упражни
правото си по чл. 382 ГПК и при наличие на посочените в разпоредбата обстоятелства да иска извършването на нова публична продан. Този извод се налага от съдържанието на
текста на ал. 2 на разпоредбата, съгласно който новата продан може да започне не по-рано от шест месеца след приключването на първата. При необраните плодове и насаждения
това е невъзможно, тъй като според чл. 367а, те се събират до една седмица след датата на публичната продан. Когато бъдат обрани, плодовете вече нямат характеристиките на
обект на принудително изпълнение по смисъла на чл. 360а ГПК.
Усложнения възникват и във връзка с действието на въвода във владение върху необраните плодове и насаждения. Въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане
съдия-изпълнителят въвежда купувача във владение на обектите. Ако актът на въвода се тълкува стеснително, въз основа на него купувачът ще упражнява фактическа власт върху
плодовете и насажденията като движими вещи, но няма да има правната власт да ги обере и отдели от недвижимия имот. Поради това в разглежданата хипотеза въводът във
владение следва да се разглежда в неговия по-широк смисъл като правно действие, което предоставя на купувача както владението върху вещите, така и правото да осъществи
необходимото въздействие върху недвижимия имот (почвата или вещта-майка), за да отдели от него плодовете и насажденията и да ги обере.
Макар и да е възникнала, за да задоволи нуждите на изпълнителния процес, създадената чрез разпоредбите на чл. 360а и 367а ГПК законова фикция се отразява върху цялостния
правен режим на плодовете на вещи, познат на нашето законодателство. Въпреки съществуващите процесуални несъвършенства, тя въвежда един нов принцип, който може да
бъде приложен и извън пределите на изпълнителното производство. Макар проданта да не представлява по своята юридическа същност договор за продажба, а да се осъществява
посредством едностранен властнически акт на съдия-изпълнителя, и двете правни фигури се характеризират с вещно прехвърлителен ефект. Вещноправният ефект настъпва от деня
на постановлението за възлагане (чл. 384, ал. 2 ГПК), съответно от момента на сключване на сделката (чл. 24, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите). Това позволява
уредената от чл. 360а и 367а фикция да бъде приложена и спрямо сделките, при които се прехвърля право на собственост върху естествени плодове и необрани насаждения.
Подобен режим е по-благоприятен за страните по сделката, тъй като посредством него те достигат бързо до търсените правни последици и могат по-ефикасно да защитят правата
си. Докато при продажбата на бъдещи вещи прехвърлянето на собствеността и рискът се осъществява след обективното възникване на вещите, с приемането на въпросната фикция
те се прехвърлят от момента на сключване на договора. Условие за прилагане на фикцията е договорът за продажба да бъде подписан не по-рано от една седмица до обикновеното
време за събиране на насажденията и плодовете. С този договор купувачът веднага става собственик на необраните плодове и насаждения и може по реда на чл. 108 и 109 ЗС да
защитава собствеността си от посегателства, да се разпорежда с придобитото право и др. Продавачът от своя страна въз основа на правилото res perit domino се освобождава от
отговорност при случайно погиване или повреждане на вещта, като остават задълженията да предаде вещта, до предаването да се грижи за нея с грижата на добър стопанин и др.
По-широкото приложение на тази фикция в изпълнителното производство и в договорните отношения би способствало за по-бързо и пълно постигане на поставените с тях цели,
тъй като от самото си възникване в нормите на френското и италианското обичайно право, тя се използва като средство за улесняване и подобряване на гражданския оборот.

Александър ГЕОРГИЕВ, юрист
______
1 По този въпрос виж Георгиев, А. “Плодовете на вещи и необраните насаждения като обект на принудително изпълнение”, сп. “Собственост и право”, кн. 2/2004 г.
2 Виж Сталев, Ж. “Българско гражданско процесуално право”, С., 1994, с. 667.
3 Виж Боянов, Г. “Вещно право”, С., 1994, с. 29-30.
centara
Младши потребител
 
Мнения: 57
Регистриран на: 21 Фев 2008, 13:23

Re: Необрани насаждения статия на Александър Георгиев

Мнениеот dimanna » 18 Авг 2009, 11:13

Много благодаря.
dimanna
Младши потребител
 
Мнения: 25
Регистриран на: 11 Дек 2007, 16:41


Назад към Лекции и материали


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


cron