forum.lex.bg

Здравейте,

търся допълнителна литература или конкретно разяснение относно фактическата грешка и случайното деяние в наказателното право. Конкретно - фактическата грешка не би ли трябвало автоматично да изключи и престъпната самонадеяност, тъй като и извинителната, и неизвинителната грешка водят до липса на представа за престъпния резултат. Тогава единствено неизвинителната грешка ще води до някаква форма на вина, и то небрежност, защото деецът е бил длъжен и е могъл да узнае съответниятю факт. Благодаря предварително за информацията и обясненията.

maxinquaye написа:Здравейте,

търся допълнителна литература или конкретно разяснение относно фактическата грешка и случайното деяние в наказателното право. Конкретно - фактическата грешка не би ли трябвало автоматично да изключи и престъпната самонадеяност, тъй като и извинителната, и неизвинителната грешка водят до липса на представа за престъпния резултат. Тогава единствено неизвинителната грешка ще води до някаква форма на вина, и то небрежност, защото деецът е бил длъжен и е могъл да узнае съответниятю факт. Благодаря предварително за информацията и обясненията.

Има едни хора, наричат се автори, които ще Ви дадат исканото разяснение. Имената им са: Иван Ненов, Александър Стойнов и Антон Гиргинов.

Ignorantia facti excusat

Actus non facit reum, nisi mens sit rea. - не се прилага за престъпления за които не се изисква mens reus
Кога не може да се приложи извинителна фактическа грешка
1. Виновно извършени престъпления - mea culpa
2. Error in personae
3. Небрежност в някаква степен от дееца
Когато има извинителна фактическа грешка не може да има престъпната самонадеяност - пак е форма на вина.
При неизвинителната фактическа грешка отсъства mens rea/намерението субективната страна на престъплението/ - но меже да има престъпната самонадеяност или небрежност- и да е наказуемо деянието.

Аристотел смята , "че има престъпна самонадеяност която е толкова голяма и за нея няма извинение и има самонадеяност която не е голяма която може да е извинение, тя произхожда от природата на деянието, възраста на дееца и от това дали е вменяем"
Кога една самонадеяност е престъпна и кога не. Философски въпрос . Според някои автори трябва да се преценява с оглед на етичните норми.

Аристотел дава и пример - некоя си жена и дават любовна отвара. Тя я дава на един и той умира . Атинянските съдии я оправдават защото тя не знае ефекта на отварата, а смърта е нежелан резултат. Жената желае любовта му. Но за да е приложима извинителната грешка жената по никакъв начин не трябва да подозира за ефекта на отварата.

Грешката се прилага когато
1. Факта съществува
2. Възприемането на факта е различно от самия факт
3. По късно е възприето че съществува разлика м/у факта и възприемането му

По един или друг начин оказва влияние на тези неща, но дали ще е извинителна се преценява по всички обстоятелства.



Някой има ли друго мнение? Българските автори не съм ги чел, но може и да го направя. Пишат ли нещо различно?

Благодаря за отговорите.

andy70, няма нужда от ирония, от тримата автори не съм чела само последния и ще го потърся. Просто от написаното в другите 2 учебника не ми става напълно ясно и затова се поинтересувах за допълнителна литература.