Re: Обединяване на наказателни дела
Публикувано на: 11 Мар 2005, 14:23
Съдебното решение е факт, но реторсията не налага абсолютно задължително и двамата участници в боя да подават тъжби. Чл. 130, ал. 3 се прилага при строго специфична хипотеза-има пострадал, който е станал обект на нападение-първо, след това е "отвърнал веднага на дееца със същата такава повреда"-второ, по-късно подава ч. тъжба-трето, първият деец става подсъдим-четвърто - това е конфигурация напълно достатъчна за прилагане на реторсия, т.е. освобождаване от нак. отговорност и на двамата. Не е необходимо и първият посегнал да подаде ч.тъжба, за да може да се приложи реторсия. Това дори би затруднило съд. следствие, защото означава, че някой лъже-в смисъл не може и двамата да са започнали първи или и двамата да са били в ролята на отвръщащи на първоначалното нападение. Ако първият удрящ подаде ч. тъжба, а пострадалият не желае да подава и при това не е отвръщал, и ако съдът все пак образува ндчх той ще го прекрати, след като изслуша свидетели и подсъдимия, поради липса на престъпление. Ако пострадалият реши да подава ч. тъжба, след прекратяване на първото дело и не са изтекли 6 м. той може да привлече като подсъдим първият удрящ и тогава най-вероятно ще се стигне до осъдителна присъда. Ако са изтекли 6м. остава чл. 45 ЗЗД като към молбата се прилагат мотивите по първото дело, в което е установено, че подсъдимият-пострадал не е удрял въобще, а той е бил ударен.
Цитираното решение касае също спец. случай. Чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК касае обида нанесена публично, т.е. квалифициран случай, където реторсията е въобще неприложима, тя се прилага само по 146, ал. 1 НК. Съдът е обединил дела, по които взимно се отправят обвинения за престъпления, т.е най-вероятно става въпрос за отделни публични обиди, отделни деяния, нанесени публично и при които е невъзможно да се приложи реторсия. Случаят по 130, ал. 3 е специфичен, там има две деяния на две лица, които обаче са тясно свързани помежду си, едното е причина за другото и то ако второто е последвало "незабавно" и е "също такова", особена конструкция на НК, която напомня малко на чл. 26, малко на "необходимото съучастие"/примерно "подкуп"/, но по съществото си е особен случай на възможност за освобождаване от наказателна отговорност.
Цитираното решение касае също спец. случай. Чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК касае обида нанесена публично, т.е. квалифициран случай, където реторсията е въобще неприложима, тя се прилага само по 146, ал. 1 НК. Съдът е обединил дела, по които взимно се отправят обвинения за престъпления, т.е най-вероятно става въпрос за отделни публични обиди, отделни деяния, нанесени публично и при които е невъзможно да се приложи реторсия. Случаят по 130, ал. 3 е специфичен, там има две деяния на две лица, които обаче са тясно свързани помежду си, едното е причина за другото и то ако второто е последвало "незабавно" и е "също такова", особена конструкция на НК, която напомня малко на чл. 26, малко на "необходимото съучастие"/примерно "подкуп"/, но по съществото си е особен случай на възможност за освобождаване от наказателна отговорност.